КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ ИСТОРИЯТА ЗА КНЯЗ ДРАКУЛА ?

 

 Иван Танев Иванов


http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.


 

Влад Войвода III (1430 1439, 1442 - 1446), известен и като Влад Dracul и Княз Дракула е действителна историческа личност, противоречива и ярка каквато е и историческата епоха по негово време. За днешните румънци той е национален герой, за тогавашните съседни народи унгарците, саксонците и особено турците той е олицетворение на извратена жестокост.

            Истинското име на този герой е Влад. Роден е в 1431 година в село на границата между Влахия и Трансилвания (по старобългарски Загора или Седмоградско). В градовете на този край се заселили немци, дошли от Саксония, които се отнасяли доста грубо и пренебрежително към местното население. По това време България и Сърбия вече са завладени от турците, които напират и към Влахия. От рано Влад се проявява като добър воин и защитник на християнската вяра във войните против настъпващите турци. Тези му качества го правят управител на тогавашното княжество Влахия и като такъв той и се установява в столицата на Влахия град Търговище, близо до днешния Букурещ. Под титлите войвод и княз и с помощта на влашките велможи, наречени боляри, той води много битки с турските войски. Към своето население е справедлив, но към турците, богатите саксонци и изменилите му боляри е изключително жесток. По тази причина, местните саксонци го наричат Влад Дракула, войвод Дракул или Влад Цепеш. Под влияние на легендите и историите, разказвани от немците и унгарците, по-късно писателят романист Брам Стоукър го описва като жесток садист, с което той става известен по целия свят.

 

 

 

   Княз Влад III.

 

 

            Постепенно, под натиска на турските войски, Влад Войвода отстъпва на запад и строи замък в Карпатите, на границата между Влахия и Седмоградско, което тогава е част от Унгария. Замъкът му носел името Бран (виж. фиг. 1). В 1431 година обаче турците нападат и това място и пред опасността да бъде пленен, княз Влад напуща замъка и отива в Унгария. Бягството му е успешно, тъй като по съвет на местните селяни, той заковава петалите на конете си в обратна посока, с което заблуждава нападателите. Съпругата му обаче се хвърля от замъка в пропастта отдолу, за да не попадне в ръцете на турците.

            В Унгария княз Влад стои 12 години, след което начело на войска се връща и се бие срещу турците във Влахия. В една от битките загива. Главата му е отнесена в Цариград като доказателство, че големият душманин на турците е убит. Тялото на княз Влад е погребано на един малък остров във Влахия, наречен Снагов. На това място днес има църква. При разкопки на този остров са намерени погребани много тела, но все обезглавени.

            Интересното в тази история са термините, имената и топонимите. По това време населението на Валахия е смесено. Дълго време областта е била част от Отвъддунавска България, населена със славяни и прабългари. Българската народност на Балканския полуостров се образува в периода IX - X-ти век, като на север от Дунава и в пределите на Карпатите основното население е българско. Старото дакийско и сарматско население е в значителна степен унищожено от нашествията на хуни, авари и протославяни в периода IV VII-ми век. Съдбата на заселените през 150-годишното римско управление латинизирани колонисти в провинция Дакия не е много ясна. След като нашествията на даки, сармати и готи стават неудърживи, римляните изоставят земите на север от Дунава. Заедно с римските легиони, латино говорещите колонисти също напускат Дакия и се заселват в Западните Балкани - Косово, Македония и Тесалия. След като Василий Българоубиец завладява тези земи, това население се размножава много и става известно като власи. На латински влах значи "овчар". През XI и XII век част от власите мигрират в земята на север от Дунава, тогава владяна от кумани и печенеги. Според друга теория, след като римските легиони напускат Дакия, част от латиноговорящите колонисти и латинизираното местно население остават в горите на Карпатите и частично се запазват. Вероятно, истината влючва и едната версия и другата. Така или иначе, първите писмени данни за население, говорещо на латиноподобен език на север от Дунава са от XII-ти век и са направени от унгарци. Постепенно, това население извършва демографски взрив и претопява славяно-българите. Основната причина за това е унищожаването на българската държава на юг от Дунава от турците и големите демографски загуби, причинени от продължителните войни с османските турци. Независимо от това, езиковите и исторически следи от славяно-българите в съвременна Румъния са огромни. До към 1865 година, кирилицата се използва като официална писменост във Влахия, а богослужението се извършва на старобългарски език. Като държава, Румъния се създава през 1857 година от съединяването на две полунезависими княжества, Влахия и Молдова, които в най-ранната си история от XIII-ти и XIV-ти век се изявяват като български княжества, а техните князе и боляри като роднини и съюзници на българските царе. Доскоро, църковната служба в румънската православна църка е водена на старобългарски език, превърнал се в църковен език на всички православни славяни.       

 

Фиг. 1. Замъкът Бран, жилището на княз Влад Войвода.

 

    Като имаме пред вид всичко това, не бива да ни очудват следните факти от историята на княз Влад. Рожденото име на княза е Влад, което е славянско. Спечелил си е прозвището Дракула, което в средновековните документи на латински език се записва като Drakol. Османотурското име на Влад III е Kazikli bеy (буквално Набивачът), сънародниците му казват Tsepes - Цепеш, което означава същото, а според доц. д-р Юрий Проданов (в-к 24 Часа, 13.06.2012 г.) името му е българско ДРЬКОЛЪ (дървен кол).

 

Замъкът на княз Дракула се нарича Бран, което е стара славянска дума със значение защита, отпор. Между другото, името на немския град Бранденбург е немски превод (калка) на първото му и оригинално славянски име Браниград. Велможите на княза се наричат боляри, която е българска дума, произлизаща от прабългарската титла боила. Другото прозвище на княза е Цепеш, което е старинна форма на типично българската (вероятно с прабългарски произход) дума цепещ, понеже той е имал лошия навик да проявява изключителна жестокост към своите врагове. Набучвал е на колове, заковавал е чалми с гвоздеи към главите на нещастните турци, проявили недосетливостта да не си свалят шапките пред Негово величество. Най-вероятно обаче тази жестокост е силно параболизирана от неговия романист Брем Стоукър, който явно се е ръководил от пресилените легенди на местните саксонци. Названието на ранната столица на княжество Валахия, Търговище не се нуждае от коментар. Това е типично българска дума, която обаче никога няма да срещнете в северните славянски страни, защото там липсва прабългарско влияние.

        Какъв е бил майчиния език на княз Влад е трудно да се каже, но със сигурност не е унгарски или немски. По всичко изглежда, че не е бил и влашки. По този повод има една интересна история. Разговаряйки със своите боляри, той е нарекъл езика на монасите - власи от близкия манастир "техния език". Вероятно, той не е считал този език за свой. По-долу се цитира едно негово писмо, написано до гражданите на град Брашов. В писмото се казва, че "Бог дал на християните да си възвърнат града, който бил в турски ръце. Поради това, че цялата крепостна стена била разрушена от турците, воеводата, желаейки да я възстанови, моли гражданите на Сибин да му дадат лъкове, стрели и оръдия, а също и селитра за приготвянето на прах за крепостта, която ще служи като твърдина и за едните и за другите. Това поръчение се възлага на Драгомир, изпратен от войводата".

 

Писмо на Влад до гражданите на Брашов.

 

 

Интересно е и името на острова, където е заровено обезглавеното тяло на княза - Снагов остров. В този румънски топоним виждаме българската дума снага, по славянски тяло. Между другото, думата остров на румънски език е пак остров, така че румънското "остров Снагов" по български звучи като Снагов остров. От тук, Снагов остров ще означава Островът на тялото или Островът, където е заровено тялото. Ясно е, че тялото е на княз Влад Дракула Цепеш, но на какъв език е фразата Снагов остров български или славянски? Всъщност, точният отговор е: на румънски!   

 

Забележка: 1.Повечето данни са от филм на компанията Discuvery chanel - месец май 2006 год.

                  2. През 2009 г. нашият клуб "Българска орда" посети Северна Добруджа. За голямо съжаление, историческото наследство на прабългарите и средновековните българи отсъства от музеите на гр. Галац, Констанца, Бръила. В експозицията на тези музеи отсъства периода от V-ти до XVII-ти век, в по-голямата част от който територията е българска, а основното население са българи.