Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

РЕЧНИК НА НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ ОСМАНО-ТУРСКИ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК    

Иван Танев Иванов

Кратко въведение. Представеният речник съставлява цялата Глава 12 на книгата "История на с. Елена, Харманлийска околия" - автор Александър Попов, издадена през 1922 г. Освен като помагало за обща езикова култура, този откъс от книгата на Ал. Попов може да служи и като сравнение на следосвобожденската епоха (с. Елена е част от район, върнат към българското землище в 1913 г.) с днешното състояние на България. Днес са очевидни целенасочените процеси на ретурцизация на националния език, ретурцизация на музикалната среда, ретурцизация на някои райони, което отразява запълване на новопоявилия се вакуум на Балканите с турско влияние.
 

            Глава 12. Говоримият език на с. Елена не е книжовния български език, но не в цялостния си речник, а само в една малка част от него. Трябва да признае, обаче, че не могло е да бъде другояче, като имаме предвид турското петвековно иго, самия чифлишки произход на селото, пък и до най-ново веме - съседството на турците в околността. Влиянието на турския език и заемките от него е твърде голямо дори до днес и не така лесно се чисти чуждото в езика, който се предава още от люлката на детето. Дори няколкото гърцизми, които ще предадем тук, и до днес са в употреба в езика на селените, които и не подозират съществуването на гръцки думи в речника си. Все пак местния говор е повече български, отколкото този в други покрайнини на царството, където може да слушаме: "Ми данас орамо, орамо и варнамо" /Ние днес орахме, орахме та ви надминахме/. Действително и тук имаме изрази като: "Тръзни ми анна /една/ еллия шайки". /Притегли ми петдесет драма гвоздеи/, но речта е построена по законите на книжовния език с турски материал. Упоритостта на Еленския гражданин да поддържа родния език, е все пак по-голяма от този на езика Хасковски, който още и до 1890 година наричаше именния ден "хиртизмо", черпеше гостите си с "глико" и викаше на баща си "баба", обръщения и названия, които никога не са били в устата на един Джефарченски селенин. Ако избавим местния език от употребата на турските думи и ако го освободим от много малкото гръцки и руски, то той ще добие желаната чистота на книжовния. Ще останат само онези думи, които макар и грубо видоизменени от старобългарски корени, но ще бъдат поне чисти от родната реч.

Някога преди 40-50 години, в началото на новото българско възраждане всеки книжовен израз от страна на по-събудени люде, произвеждаше присмех у околните слушатели, които смятаха такъв говор за голяма чудатост в тяхната проста среда. За картинност нека си послужим с следния пример: По странните прищевки на съдбата, да речем, някакъв математик попада на село между орачи, овчари и ратаи и започва той да им говори най-сериозно за синуси и косинуси, за логаритми и прогресии, за диференциално и интегрално смятане и за всякакви уравнения... Та точно такова е било положението някога на всеки, който е искал да се изрази книжовно пред събеседниците си. И щат не щат, някои от тези уж "по-събудени", - наново заспиват и се изравняват по говор с мнозинството, само и само да избегнат подигравките и присмеха, макар и неоснователни. Но няма напредък, който се постига с страх и малодушие. Носителят на този напредък трябва да има пълното съзнание за работата, която върши, за да не става нужда сам той от рамка, да става нейно съдържание. Убеден ли си в правотата на една мисъл, бъди достоен неин носител до пълна победа. Чувствуваш ли се слаб и страхлив - свивай се в черупката си и остави други да изнесат на показ истината, хубавото, възвишеното.

И ако отистина всички призвани бяха работили в този дух, днес не бихме слушали да се поздравяват правници, учители, духовници и ред напредначави мъже с турското "хош-гелдим", не бихме имали "фундаменти","основни бази", нито - "зеления камък е меден сулфат" и пр. и пр.

Отклонихме се малко от общата линия на нашите мисли, но тутакси трябва да прибавим, че те са в пряка дръзка с тази линия, от едната страна на която се намира това което трябва да бъде, а от другата - което нетрябва. За да се тури, прочее, началото на по-поносим език, по близък до книжовния, в село Елена и близката му околност, то из речника му трябва безусловно да се изхърлят всички турски, гръцки и др. чужди думи, които така, безнаказано, бихме рекли, изобилствуват в езика.

Тук поместваме речника на тези турцизми и др. чуждеци, за да се огледа в него всеки Еленски гражданин и да се позамисли дълбочко за своя "български" език.

А. ТУРСКИ
 

А.
арабаджия : колар
азмак : водно място
аркадаш : другар
ачик : отворен, свободен
абдал : глупав
алтън : злато
аннатиса : разказа
аджеба : да ли е?
ат : жребец
актариа : префърляне
анжак : тъкмо за...
аферим :
адаш : именик
адет : обичай
аръш : процеп /на кола/
арк : вада /воденична/
айрък : троскот
акран : връстник
амуджа : чичо
артиса : изостана
ахламур : липа
авлия : ограда
амел : лакомия
аджем : смърт, смъртен
алъщиса : свикна
аманет : подарък
аллах-керим : Бог е щедър
айол : а бе, дете
ара : разстояние
аладжа : шарена /дреха/
азглън : сладострастен
 

Б.
бакшиш : пер. подарък
баарджик : ревач /малка възглавница на кола/
бажалък : кумин
бет : лош
булашик : нечиста работа, мръсна работа
бакър : котел
бент : яз
будала : идиот
башлък : главина
бузалък : вид трева
боклук : торище
батак : тиня, кал

бюеме : блато, спряна вода
буаз : проход
буюр : заповядай
боюндрук : хамут
белки : пер. можеби
бастиса : нападна
базкерет : по някой път
берекет : плодородие
баша-баш трампа : смяна, глава за глава, едно за друго
бербат : изцапан, изнурен
борч : дълг
без белли : явно, очевидно
барашик : помирен, сдобрен, сприятелен
бозма : първа оран
бадефа : даром, без пари
безгин : отекчително
брактиса : пометна
букаалък : крачол
боллук : изобилие
бумбар : коледна гошявка, свинско
баския : натиск
биркач : няколко
белли : явно е, ясно е
букаи : спънки /вериги/
батакчия : неизправен длъжник
басамак : стълбище
бозум : гроздобер
бохча : градина
баялдиса : припадна му
баят : сух., прекалено
байгън : неприятно
бираз : малко /за количество/
барсала : меден слой /перонсоспора/
бендисвам : удобрявам
будак : чеп /местото от към клона/
бакал : продавач на боб /от перс. баклъ = боб/
беля : неприятна случка
барабер : заедно, наравно
бетер : по-лош
 

В.
вересия : на доверие (от vermek - да дам)
възгечтиса : отказа се (правилно - закъсня)
ватан : отечество
ваде : срок, падеж
 

Г.
гюнлюк /гюнделик/ : надница
герен : горчив, солен
гидик : прелез
гидик : дребна покъщнина
гюл : шипка (правилно - роза)
гюдюл : пън
гужук : късоопашат
гюч-биля : едвам
герчек : действително, наистина
гюрюлтия : шум, крясък
гем : юзда
гюбре : тор
гьоз : житно вместилище
гюрген : габер
геврек : крехко, чупливо (забележка: българското геврек - кръг не идва от турското gevrek)
гюн-доусу : източен вятър
гюзюн : есен
гюзле : есенна трева
гериз : вада, водопровод
гечиндисвам : преживявам
геченде : преди няколко време
гюдюджия : пастир
гер-меше : вид дъбов храст

гелем-гелим /гел-гьорелим/ : ела да видим, но, ала
геч : късно
геберджек : слабо, сухо, мършаво
 

Д.
доламбаз : огнищен дървен свод
дингил : ос
дамга : белег
дередже : степен, равнище
дувар : стена (персийска дума)
дам : обор
дере : река (персийска дума, родствена на българското "дол")
даяма : заслон за овци
даяк : подпора, бой
дервенджия : воденичар
дерт : болка, грижа
демек : т.е., сиреч
дизия : низа, връв
дюшек : постелка
дюшеме : под, потон
дипчик : приклад /на пушка/
дост : приятел (персийска)
дюз : равно
джинс : род
денк : вързоп, равновесие (персийска)
доурук : препълнен
джебел : планина
дик : стръмно
дювенсилик : процеп за диканя
дал : клон
далгъч : плувец
далга : вълна
джам : стъкло, прозорец (персийска)
джеза : глоба
джанабет : зъл
дюзгюн : оправно
девирик : стръмен завой
джанъм : душо моя (от джан - душа - персийска)
давосвам се : съдя се
дюлюм : уврат
дилжик : тока на колан
дил’ки : та не и
дюлбен : завивка, забрадка (персийска)
домузлук : мястото под речна воденица, където се въртят перките
джезве : кафениче
дърнак, търнак : копито
джумбюш : смехория (персийска)
душманин : враг, неприятел (древна иранска дума. Идва от "душ" - зло и "ман" - мисля. Зломишленик)
далак : сплина (слезка)
дилбер : пленителен (персийска - "който пленява сърцето")
джесарет : смел, решителен
дамъзлък : разплад /собств./
даржик : кожен мех
 

Е.
енсер : гвоздей
ексик : в по-малко
ердаф : връстник
енкас : умишлено
елтия : височина
еш : другар, равен
емиши : овошки
еклеме : наставка
емтери : земляк, съгражданин
енгеч : скоба /железна/
ербаб : способен, господари
еваш : мек, бавен
елпезе : пастал, куп листа, връзка
ек : става /на пръсти/
едепсиз : нескромен, безсрамен
еллия : петдесетник 

З.
зенгия : стреме
зенгин : богат
заар : петимен
зияде : певече
зор : мъка, стеснение (персийска дума - от sura - сила)
зорлен : насила, насилие (персийска, виж по-горе)
зехир : отрова
зарар : загуба
зян : загуба
зафт : напев
захмет : труд
заиф : мършав, слаб
зембелдек : ключалка
зарзават : зеленчук
зюнкерджия : вредоносен
золум : голяма вреда
затъ : лично, явно /от персийски зат = лице/
 

И.
ирим : дируга
икбал : щастие, бъднина (арабска ?)
имрендиса : дощя му се, доиска му се
икрам : чест, почест
индян /енидем/ : отново, пак
ихтибар : почест, знатност (арабска ?)
йомюр : живот
йоз : не доен добитък
йозек : стърчишка /на колата/
инат : упоритост, твърдоглавие
ибрик : гърне /с чучур/ за миене на задни части
илкиязън : пролет
илма : стръмен път
ич-жегле : вътрешен .... на хамут
инкяр: отказ
измет : служба /от арабски - хъдмет/
йолдаш : спътник, другар (от йол - път на турски и даш - име на персийски)
иллем : обаче
илле-велияким : обаче
ищах : охота
испат : доказано, установено
икелеме : втора оран (ики келеме ?)
икиндия : надвечер
изин : позволение
икизи : близнаци
йотебер : тук-таме, малко нещо (правилно - от горе, от горе)
ишлек : колиба
измекяр : работник, слуга
имзат : помощ
ишаллах = ин-шас-аллах : ако Бог иска (арабска)
ибрет : за образец /от персийски ибретен-ли-с-сайрин = за пример на другите/
ич-гювели /ючгьоля/ : домозет
 

К.
кьоле: робски, работник
кърлангъчки : лествици на задната двуколка на кола
каната : крила /на колата/
келепир : плячка, непредвидена печалба
каиш : ремък
кепче : дървена гребачка за вода
каба : прост (правилно - нисък)
къскандисва : ревнува
късканч : ревнив,а
късмет: щастие, съдба (кавказка дума)
кюмюр : въглища

кешки /кяшки - перс./ : дано
калъп : отливка /"форма"/, мярка
кьотюк : пяна
кибар : голям, велик
каврама : сърп
кавърма : пържено
келеме : целина
кече : пласт
кандиса : убеди се, насити се (от Кандия - гръцки остров където имало силно въстание)
кахър : грижа, мисъл
кюнк : тръба
комшия : съсед
капама : покрито, задушено
кир : нечистотия
калпазан : мързеливец
кьостек : прилика (не е ли тояга ?)
кюрк : кожух
къш! : междуметие за пъдене на птици, от перс.
коч : овен /разплодник/
къзълджа : червенка (сорт пшеница)
кусур : недостатък
капак : похлупак
кескин : остър
кирия : наем
кьорлеменден : слепешката
кяр : работа, печалба
кенар : край /украса на женска риза/
келвелик : кошничар
кабахат : вина, простъпка
кел : туга (белег на главата от кожна болест)
коруджия : пъдар (от кору - пазя)
каръш : педя
карач : бряст
кимир /ким билир/ : кой знае?
каршик : смесен, смес
каул : условие
кабил : леснина (арабска)
кабул : прието (арабска)
кърънтия : дребосък, ситнеж (правилно - вътрешности на агне -от кърън = корем)
кош! : впрегни се (съмнително е да е турска)
колай-геле : помози Бог
колай : леснина
кайрят : усилие, търпение
къймат : цена, стойност
куру-соук : сух студ
къзъл-пелит : цер
карар : мярка, решение
карез : злопаметност (персийска)
кузалтия : усойно място
каук : кух
кеф : удоволствие (правилно кейф)
кандърдиса : убеди
клуп : дръжка, примка (едва ли е турска)
камуш, камъш : твърда тръстика
кангъл : половин кола
къврък : осукано, пресукано
късър : ялова
келебек : пеперуда /метил/
кърч : поледица
къзгън : разгорещен, пламнъл
кара-съир : говеда
картал : овен (правилното е орел, нокът)
калтак : седло
кафалтия : закуска. Иде от арабски: кахве-алтъ - ядене под /преди/ кафето
камбур : гърбав. На френски тоже cambur – гърбав
кайкъ : изпъчен
кедерлия : едноок, тъжен
кара-чиския : ситен дъжд
кюприя : мост

къйматлия : гиздав, мил
къзъм : момичето ми
кепенк : завеса /дъсчена/ (персийска)
канджа : кучка, бъчварски клещи
куландисвам : употребявам
къзнък : спарен
кумсал : пясъчен
кара-топрак : чернозем
къйфет : вид, стоеж
кардаш /бе/ : бе братко
курт-каранлък : вечерна дрезгавина (правилно - вълча тъмнина, от курт - вълк на персийски)
кехлибар : янтър (персийска - "привличащ сламка")
калем : писалка, перо

касафет : грижа
каят : твърде
кувет : сила
кудрет : сила
каинче : шурей
кърклъци : овчарски ножици
кушлук : предобед
кьорпе : младо (може и да не е турска дума)
кесат : недоимък
кестерме : направо
каип /гаип/ : изгубено
касап : месар. Иде от перс. касб = сека
кавак : топола
 

Л.
лаф : дума, разговор
леш : мърша, труп
лелек : щъркел (древна иранска и месопотамска дума)
лехем : завърка /металическа/
леке : петно
ляким : обаче
 

М.
малиматлия : поука, поучително
марфет /мурафет/ : искуство
мунасиш /мютенасиб/ : съразмерно, угодно (мунасип ?)
мандаджия : биволар
маказ : дърво от покривен скелет
муска : разковниче
мегдан : площад, стъгда
мундар : мръсен, нечист (не е турска)
махна : бележка, обвинение
мющерия : купувач, посетител
мюзефир : клеветник
махла : участък /къщи/ (правилно - квартал, село)
мехлем : лекарство, балсам
мерак : стремеж, желание
меше : дъб
мехна /мей-хане/ : дом на виното, кръчма (персийска)
максус : нарочно
мукаят : настойчивост
мезат /мезад/ : тържище
маил : наклонност, любовна мъка
мутлак : навярно
мухабет : веселба (арабска)
меджия : тлъка
мах-мемлекет : пустееща земя
мюхлет : срок
мостра : образец (не е турска)
маслакат : дело /съдебно/
мараз : болест /неизлечима/
машаллах = ма шае аллах: което иска Бог = дано, дай Боже, браво (арабска)
мишкен : глог
мера, мер’а : пасище (това не е турска, а древноиранска дума)
масраф : разход, разноска

назлъ : неохотно, предирчивост
нейса, нейси : както и да е
нишан : цел
нишан /мишан/ : годеничен пръстен
/а/нахтар : ключ (арабска)
небет : ред, по ред
ниет : намерение
насаят : наставление, съвет
назла : болест на венците
ноксан : недостиг
налбант : подковач (персийска)
надаз : угар
намлия : един откос, ливаден ред
 

О.
оюн /уюн/ : игра
опцида /еспид/ : наплат (дървена дъга за колело)
олук : улей
оджак : огнище
ол : син, внук (правилно, олу - син)
ока : един кг. 282 гр.
оракчия : жетвар
ортак : съдружник в търговия
олнук : пасинък, потомец (правилно - побащим, втори баща, който се избира за сватбата)
одая : стая
 

П.
папуци : обувки
пармак : спица (по-точно - пръст на ръката)
пехливан : борец, борач (персийска дума)
пармаклък : решетка, решетена ограда
пъндък : леска
пенджера : прозорец
перде : завеса (персийска)
пешинт : в брой, изпърво
пюскюл : ресни, висулки
парче : къс, част
пек-йи : твърде добре
прангъ : стегнат, спретнат
пей : задатък /"капаро"/
паралама : на дребно
перенде : въртележка
пинтия : скъперник, стипца
пеклещисвам се : препирам се
паха : цена
 

Р.
рахат : спокойно, слободия
разгеле : сполука, сполучливо
резил : дрипав, безчестен
ракам : почерк, писмо
резе : част от ключалка
раваиш /рев-иш/ : ход
ренк : цвят (стара общоиранска дума)
ръз : чест /девственост/
 

С.
саалам : здраво, яко
сахат : час
салма : навес
сан : кошара
сандък : ковчег
силме : точно, непрепълно
сокак : улица

сайгия : почест, уважение
съра : ред, пласт, слой
сарък : вършина
сефте : първо посещение
сайвант : пруст, вход (персийска)
сюфе : климия, дървен клин
съндърдиса : омръзна, досадно
самал /сагмал/ : доен дибитък
сърт : височина, издигнатина
сермия : главница /пари/
сайбия /сахъб/ : стопанин
солук : дъх
себеп : причина
севда : любов
сюреч : клин
сюрек : стадо
сай : леха
сурат : лице
сопа : тояга
синджир : верига
селинтия : нанос /речен/
сархат : /сер-хат = глава свободна/ пияница
саз : тръстика /мека/
сакънтия : голяма нужда (правилно - недостиг)
сахи : наистина
сюрме : запъналка /за врата/
сюргия : брана, влекач
сюрдиса : продължи
сап : дръжка /на нож, на копач и др./ - спорен произход, най-вероятно аланска дума
салгън : напаст /болестна/
силяфлък : кобур /за оръжие/
сиклет (съклет): притесненост, болестно състояние
сабахлен : рано сутрин
саде : само  
сабаха-карши : на разсъмване
салдиса : нападна
сачак : сайвант
савак : заприщак /спирач на вода/
сеир : игри всякакви, зрелище
сефа : равнодушие и спокойствие
сулф : примирение
скокут : гъдел, гъделичкано
сакън : забранявам, заплашвам
семт : посока, местонахождение
софра : трапеза за ядене
секлем : половин чувал за житни храни
 

Т.
теклиф : отказ
тек-лих : единичен, сам
тек да ... : само и само да...
тепе : връх
терезия : равнище /водно/
темел : основи (персийска)
теклиф : отказ
токмак : чук /дървен/
тюфек : пушка
тертип : подготовка, план
табиет : навик
търмък : гребло
тахтъ : цветна ивица в женско облекло
тефтер : списък, опис, сметководство (персийска)
тембих : възпитателна поръка, заръка
тавлъ : тлъст, огоен
таф : влага  
тасма : ремъчна ивица, колан

трампа : смяна
тимар, тимар-хане, бимар-хане : лудница, съхранение, запазване
натетик : на пружина, пъргаво
топурдия : шум /всякакъв/
тесте : свитък
терс : опък, погрешно
там-такър : без нищо
тезелден /тез’елден/ : на бърза ръка, бързо
ташкън : премного
терлик : потник (също и чехли)
терсене : наопъки
топтан : на едро
телтия : покривка за животни
тезгях : /дест’гях/ - ръкоделница, работилница
тазия : хрътка
туджар : търговец
тънас : куп слама с жито на харманя
токат : юмрук
топуз : боздуган
тербие : възпитание
тамам : точно
тептил : преобразен
тюрлия : вид, разнообразие
терк : кройка, образец
талим : учение
туч : бронз, звънец
терзия : шивач
таптисам : изметнал се, заприличал
 

У.
умут : надежда
умур : труд, работа
уфарда : разточител, пияница
услу : хитър, кротък
уйдурциса : натъкми, сглоби
уйдиса : прилегна, прилепна, съгласи се
урсус : нещастен, безнадежден
ундиса : прифана
урадиса : налетя, натъкна се
учкурлук : кръстна връв, връв за вързване на гащи
уфан-туфан : разпердушини
узаттиса : продължи
унлук: брашник
усталък : майстория
 

Ф.
фият : цена
фишек : свитък, ялов, куршум
файда : полза
фаиз : лихва
фукара : беден
фудул : горделив
ферафлък, виранлък : прохладно
фарфара : бърборко, бъбрица
фазла : в повече
фучеджия : бъчвар
 

X.
хайляз : лентяй, мързелан
хептен : съвсем, нацяло
хайван : животно
хабер : известие

хилле : недостатък
хастар : подплата
хаба : шаек, дреха
хаир : добро, добрина
хаир : не (частица за отрицание)
хич : нищо, никак
хамбар : житница
хънзър : свиня
хиллет : изклинчване
хиннет : опърничав
хош-гелдин : добре дошъл
хендек : трап, ров
хашлама : присад
хашледисвам : присъждам, облагородявам
хърсъз /хаир-съз/ : без добрини, разбойник
хаймана : лентяй, празноскиталец
хамен : /от перс. "хеман" = веднага/
хаслъ : навярно, истина
хас : чисто, право
хал : състояние, положение
хата : случка /неприятна/
хесап : сметка
хелбетя : разбира се, така е
хулуз : немирник
халал : от сърце (арабска)
харам : напраздно, да не прокопса
хюджюрет : наем /от полски имоти/
харча : разходвам (персийска)
хора-баши : хороводец (от баш – глава на турски)
хасър : рогозка
хас-келям : права дума
хош-булдум : добре намерил
хазър : готово
хазърманджи : готован (готова манджа – готово ядене)
хасетин /хас-ет/ : завистник
хьокюм : власт, мощ
хайкъръ : напречно
хазна : съкровище (персийска)
хатър : пристрастие
хадам /хадим - от перс. хъъмет - служба/ служително, слушно
хеле : най-после, преди всичко
 

 Ц.
цепия : щавя, щава
 

Ч.
чешит : вид, образец
чикъм, чакъм : започната ивица
чахре : цвят, оттенък
чоп : жребий
чилингир : ковач (?, не означава ли шилигар)
чифтчия : земеделец
чалъм : начин
чекич : чук (? - това би трябвало да е прабългарска дума, от чук -памирска)
чизгия : линия, бразда
чекеджек : теглич
чембер : обръч
чекмедже : ковчеже
чекия : ножче (това е старообщоиранска дума, означаваща „ножче”)
черчеве : рамка (не е турска, а иранска. Означава „четири летви – чар чаве”)
чаир : ливада (персийска дума)
чурук : гнил
челик : стомана
челия : тръне
чатал : вилообразен

чеверме : печено
чейне : челюст
читрак : гъстак
чеперек : педя /малка/
чифт : двойка
чомен : зеленина
чунки : понеже
чибук : пръчка
чатма : дървен скелет на покрива
ченгел : кука
чолак : еднорък
 

Ш.
шубе : съмнение
шеребет /шурб, шурп, шурбет, сиреп/ : питие от вода и захар
шекер : захар
шашкън : объркан
шкембе : търбух /стомах/ - персийска дума
шен : бодър (общоазиатска дума, може би китайска)
шайка : гвоздей
шалвари : потури (сарматска дума)
шамар : плесница
шевик : пъргав
шиник : крина
шандан /от перс. шем = свещ, иде шем’дан = шандан/ свещник
шукюр : слава Богу, най-после
 

Ю.
юреклия : сърцат
юз : сто, стотак
юнюк : гръклян
юсте : горница
юрнек : образец
юлар : оглавник
юк : товар
юрт : двор
 

Я.
ялак : корито
якъщиса : намести
ястък : възглавница /на колата/
япънджа : клашник
ямурлук : дъждобран
ян-ач : греда в основите
янлъш : погрешно
янъш : строй се
янък : изгорял
яма' : закърпа, кръпка
я'ма: грабеж
япъщиса : залепи
яредиса, аръдиса : понрави се, подобря му
 

--------

калцуни - /латински/ : вълнени ботуши
дамажан - /френски/ - dame-jeanne (damajano)
 
 

Б. ГРЪЦКИ

агиязмо : светена вода, изворче
аргатин : работник
вапцвам : /.../  боядисвам
дилафи : щипци
даскал : учител
дера : /.../ = снемам кожа
ела : дойди
зигарки : /.../ равновесие = теглилки

карпуза : /.../ плод
калесвам : /.../ викам
калам : /.../ тръстика
калеко : свако
калмана : (най-добрата) – кумица, кръсница
калтата : (най-добрият) – кум, кумец
калотки : блажени
конизма : иконостас
лефтер : свободен /ергенин/
левент : храбър (персийска дума)
оти : защо
парясвам : напущам (дали е гръцка или персийска ?)
прюсте /пиростия/ : железен триножник
наулум /навло/ : превозно право
пурдот /.../ : предател, изменник (на други места - чревоугодник)
праматар /.../ : продавач на дребно- пътуващ търговец  
паратик : безделник
скитасах : съгледах
тримеро : тридневен пост
сит : нахранен
тръндафил : шипка (погрешно, триандафил = тридесет листа = роза)
тимезно /.../ : чест /: - почтено
харесвам /.../ : нравя се, нрави ми се
харизвам : подарявам
втасах : /.../ стига, доста тъчно
трапеза /.../ : гощавка
 

В. РУСКИ

я : аз
чорт : дявол
кутри : кои
некутри : някои
 

Следните думи, употребявани в всекидневния местен говор, имат вече друг произход, - латински, френски и др., кои са заседнали в по-ново времет. Ние ги при все това упоменахме тук, като чуждици и не всички с тяхното вярно съдържание се тълкуват при произнасяне:

1. Вагабонт. Придават й смисъл на разбойник, лош човек, когато на френски vagabonde значи "скитник".

2. Фенер се употребява като светилник, когато името му иде от латински език "phaneros" видим.

3. Команда, от френски commande = поръчка и commander = заповядвам, тук се употребява в смисъл "ръководя".

4. Комка, от латински communum = участие, причастие.

5. Пипер, от латински piperis.

6. Рудан /юрцан/ също от лат. rudentis = дълго дебело въже, което е префърлило своя смисъл върху уреда /рудан/, около който се навива то за точене вода от кладенеца.

7. Скала = стълба, иде от лат. sikalae.

8. Сплина /"далак"/ иде от лат. splenis

Различни са пътищата, по които са проникнали думите от латински произход и върху него не ще се спираме. Тези тук от гръцки е явно, че са навлезли в употреба посредством гръцкото духовенство, което е било все в досег с местното население, пряко или косвено.

Шестстотин осемнадесет думи турски, тридесет и две гръцки, четире руски и осем латински. - това е шестстотин петдесет и четире чуждици! Като вземем сега предвид, че един Еленски или съседен нему гражданин да разполага през целия си живот най-много с хилядо думи в речника си и като извадил от него 654 чуждици, ще му останат едва триста и петдесет, заедно с онези от тях, които нямат място в книжовния речник на българския език, както ще се види по-нататък в този очерк.

Триста и петдесет думи! Каква езикова бедност, каква изостаналост в духовния живот на този неуморим труженик в полето на веществените блага, които поддържат телесния живот на народа! А този труженик заслужава по-друга участ в умствения си живот, по-други грижи за духовното му издигане. Действително, покрай тези чуждеци влизат в говора и техни чисто български заместници, но преобладаващо си остава чуждото, вместо обратното да става. Трябва безпощадна борба да се обяви на тези неканени гости в езика, след чието отстранение чак ще се почувствуваме у дома си. Вярно, че стопанския и ограничен живот на селенина не подбужда много към употребена по-отвлечени понятия, но това зависи от езиковото му богатство и ако то му би било дадено чрез всестранна просвета, ще се прегъне и упоритостта му, за да възприеме и тези отвлечени понятия.