РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ

С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (Ж-З-И)     

Иван Танев Иванов 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Жалост  [44] – ревност; стремеж.

Жарна  [19] – изгоря

Жател [44] – жетвар.

Жбарна  [37] — бръкна

Жбет  [19] – чепка с оронени зърна

Ждракел [9]  – кокили

Ждрелат  [5] – буен

Жевкам  [19] – лая, мяукам

Жегла  [9] – пръчка в кола, от тук жегля, зажеглявам и ЖАГЪЛ

Жегомий  [44] – когато горят с огън; който има температура; който е болен от треска.

Жегъл, жъгъл [38]– пръчка, която се поставя в ярема за зажегляване на воловете

Жезл  [44] – тояга; патерица.

Желва  [19] - костенурка – желка

Жели [5]  – бързо да вървим (родоп.)

Желкя [5]  – костенурка

Жеман  [5] – винаги

Женитва [44]  – бракосъчетание; съпружество; брак.

Женихъл  [9] – сватовник, годежар

Жерда [14] – дълга греда, валка

Жеремя   [20] – мършаво животно и жена

Жерт [14] – прът, върлина

Жига – белег, оставен от жигосване

Жигало  [9] – жило на оса, пчела

Жигла  [43]– белег от жигосване (родствено с “жига” – белег от жигосване!)

Жигра  [19] – гъстълак от храсти

Жид  [5] – великан

Жижен  [13] – хубав

Жижи  - бижи [13]– хубаво ядене

Жизница  [13] – жега

Жими бога ! [5] – бога ми ! (на какъв език ?)

Жир[27]– жълъд

Жиркам  [13] – имам диария

Жирканица  [13] – диария

Жит  [9] – великан

Житма  [13] – игра с пръчка

Жлеб  [5] – кораб за грозде – издълбано дърво

Жлеб  [9] – кораб за грозде

Жлеб  [5] – низина

Жогълев  [13] – кокалест

Жонга  [13] – цицина

Жоп  [6] – мерителна тояга при зидарите, метър

Жопан   [20] - бут на кокошка, чопан

Жопка  [13] – тояга с топка на края

Жопън (чопън) [13] – бутче от пиле

Жорда  [13] – длъгнесто момиче или жена

Жребя  [44] – жребче.

Жрети  [44] – (да) заколя; (да) направя жертвоприношение.

Жръд [14] – копие, прът

Жува  [6] – дивеч

Жуга   [20] – метална клечка (Ф 5-7 мм), забита в края на дингиля за да застопори колелото на колата

Жужел, жужер, жужар  [9] – нещо черно, изгоряло

Жузвъм се  [13] – обиждам се

Жуляв,а  [5] – мършав, маршава

Жуп  [13] – хоп

Жупвам са  [13] -  намърдвам се

Жупел  [44] – горяща сяра.

Журап  [13] – чорап

Журкул  [13] – щурец

Журнал  [5] – загорял от Слънцето

Жъмбур (цамбур) [13] – цопвам във водата

Жюгам  [19] – спускам се да бягам

За еже  [44] – за да.

Забадам  [13] – забождам

Забаша, забъша  [28] – укрия, потуля

Забел  [5] – мазнина

Забела  [9] – зора, зазоряване, предутрин

Забелвам  [13] – запържвам ядене

Забели  [5] – омазнява

Забелка  [13] – запръжка на гозба

Заблюва  [13] – отвлича вниманието, загавличква

 Забрало  [44] – стена; ограда.

Забрундя, забрундотя [38]– (за човек) – зачервил се, подмладил се

Забрънча [5]  – закопчея

Забун  [19] – елек

Забун  [6] - връхна дълга женска дреха, вид сая (персийска дума)

Забунче  [29] – горна дреха с къси ръкави до лактите

Забълниквам [41]- отвличам вниманието (загълвичквам)

Забъша  [5] – да скрия истината

Завара  [43]– заварка, съединение на метали чрез стопяване

Завет  [44] – съюз; договор; условие.

Завид  [9] – завист

Завида  [44] – завист.

Завидно око  [9] – завистливо око

Завистно  [44] – малко; недостатъчно.

Завора, завур [14] – резе, мандало

Завръз = реколта от плодове, зеленчуци [38]

Загари  [5] – ловни кучета

 загинал  [37] — изчезнал, изгубил се

Загон  [5] – стърга (славянски еквивалент на стърга !)

Загоре  [29] – през средновековието (XI – XIV-ти век) Северна България (Мизия) се наричала Загоре, а Южна България (Тракия) – Романя. Непосредствено преди това днешна Тракия се наричала Македония.

Загълвичкам – загълвиквам [38]– забавлявам, захлемосвам

Задечвам  [5] – подстригвам за монах

задечкали се  [37] — скарали се

Задигам  [13] – вземам, крада

Задиглица [6]  – вид везбен бод

Задужбина [28] - нещо, което служи за общо добро (чешма, кладенец)

Заздати – (да) заградя.

Зазрети  [44] – (да) погледна; (да) забележа; (да) осъдя; (да)  упрекна.

Зазъбица [28] -приманка, апетит

Заклание  [44] – жертвоприношение.

Заклеп  [44] – ключалка; резе; мандало.

Заклопи, склопи [8]– затвори, от захлюпвам

заклопиха  [37] — затвориха

Зако  [13] – защо

заков  [37] — ковчег (?)

Заколение  [44] – жертвоприношение.

Закот  [13] – защото

Закров  [44] – място за укритие.

Закучи (закучети) се работата  [13] – работата не върви

Закъмилка  [13] – плосък камък за игра (от кама)

Залга  [19] – залък

Залещи  [44] – (да) съм в засада; (да се) крия.

Залуна, захлемоса  [5] – залиса, разсея

Заман  [29] – винаги, всякога (арабизъм ?)

Заматорети  [44] – (да) остарея; (да) стана коравосърдечен; (да се) състаря.

Зан  [44] – за него.

Зане  [44] – тъй като; защото.

Занегря  [28] – загрижа

Занеже  [44] – тъй като.

Запалена (опалена) неделя  [6] - традиционен български празник. Трае три дена: първият ден се нарича Чурлига или Люта; вторият - Пърлига или Чурута, Чюрюка и третият - Опалена Мария или Огнена Мария.

Запарта  [43]– лек бой без физическа болка

Запарта  [4]  – хокане, мъмрене

Запелющен [15] - прил.  Откачен, завеян.
Затра [15] - ж.  Загубен човек.
Зачегарен -  прил., прен., емоц.  Засегнат умствено.
Зачобръснат [15] - прил., емоц.  Завеян (човек).
Заструга [1] – дървен съд, изработен на струг, гаванка

Заперченване  [6] – подбиване на гвоздей, закеркенечване

Запона [44]  – завеса.

Запъртък  [13] – развалено яйце

Запършули [31]  – зарося, заваля

Зара  [43]– зора (!)

Зарек  [37] — уроки

Засевка  [6] - момиче, което съпровожда булката

Засевки  [6] – началото на сватбата

Засрук  [19] – дървен съд с похлупак – захлюпци

застра  [37] — вж. дзастра

Заструг  [5] – захлопци

Заструг, захлюп  [11]– капак

Затека  [28] – заваря, сваря

Заточаемий  [44] – брулен от вятъра; носен; гонен.

Затрала  [13] – глупав, завеян

Затулити  [44] – (да) покрия; (да) скрия; (да) укрия.

Затуне [44]  – даром; без причина.

Заушен [14] – поставен зад завеса

Зафт  [13] – начин

Захутен  [13] – препасан с престилка (от хута - престилка)

Зачалева  [5] – драка, тръне по някой връх (чал ?)

Заюсвам се  [18]  - унасям се, разсейвам се, заспивам

Заюсна  [5] – задряма, заспа (стбл.)

Збичквам се  [13] -  напълнявам

Звездел  [9] – вид трева

Звездоблюстител  [44] – астроном.

Звездоволхвовати  [44] – (да) гадая по звездите; (да се) занимавам с астрология.

Звездозаконие  [44] – астрономия.

Звездослов  [44] – астролог.

Звездословие  [44] – астрология.

Звездословити  [44] – (да се) занимавам с астрология.

Звонница  [44] – камбанария.

Звъна  [6] – малко трионче за рязане на рози

Звъничка   [20] – малко, фино трионче за рязане на овошни дървета

Згелпвам [13]  – обърквам, огелпвам (турска ?)

Здати  [44] – (да) строя.

Зде [44]  – тук.

Здо  [44] – здание; стена; покрив.

Зевгар  [5] – два чифта, две двойки волове, които заедно теглят (втори вариант)

Зелейний  [44] – който се състои от треви и други растения.

Зелейник  [44] – знахар, лекуващ с треви и баене.

Зелейничество [44]  – напояване с отрова.

Зелие  [44] – трева; растение.

Зелний [44]  – силен; велик.

Зело, зелне [44]  – доста; много силно.

Зеп  [44] – джоб; чувал.

Зердав  [5] – нещо, направено от кожата на златка (на авестийски zаrt – злато; зердав, дунав – суфиксът –ав образува съществително име, а не прилагателно !)

Зердава = куница  [5] – вид животно (златка) със скъпа кожа

Зерма  [35] – ревматизъм

Зерцало  [44] – огледало.

Ззгабосам [38]– излъгвам (от габотя, габаря – лъжа; габа = лъжа ?)

Зибати  [44] – (да) мърдам; (да) движа; (да) люлея.

Зибидия  [13] – проклетник

Зивров  [5] - сляп

Зигвар  [5] – двойка волове, два вола, които заедно теглят (родоп.)

Зигърка  [13] – теглилка

Зиждител  [44] – създател; творец.

Зиждити  [44] – (да) строя.

Зима  [44] – зима; студ; лошо време.

Зипам  [19] – ритам

Зирка  [27] - процеп, пролука (от глагола зървам) 

Злак  [43]– сочно, младо зелено растение

Злак  [44] – растение; зеленина; зеленчуци.

Злак [10] - зеленина

Злак [14] – свежа зеленина

Злак  [25] – прясна зеленина

Златица, златница  [44] – златна монета.

Злачний  [44] – тревист; богат на растителност, на треви.

Зле  [44] – зло; жестоко; лошо.

Злоба [44]  – грижа.

Злокозненний  [44] – изпълнен със злоба, с лукавства.

Злокоман [44]  – злодей; зложелател; враг.

Злостужний  [44] – който причинява голямо безпокойство, мъчение.

Знамение  [44] – знак; признак; явление; чудо.

Знаменоносец  [44] – чудотворец.

Знаменоносний  [44] – чудотворен.

Зной [14] – пот

Знойчок  [5] – пот (в Родопите)

Зобати  [44] – (да) слагам зоб; (да) кълва; (да) ям; (да) поглъщам.

            Золяв [1] – съдържащ много сода

Зорба  [9] – насилие (от перс.)

Зорну  [13] – трудно

Зотка  [9] – опашка

Зрак  [44] – лице; вид; образ.

Зрети  [44] – (да) гледам.

Зуна, зуня, зунка  [43]– небесна дъга

Зунка  [13] – небесна дъга, връв на престилка

Зунка  [19] – дъга след дъжд

Зунка  [6] – цветен пояс от тъкан, получена чрез домашен стан

Зъб = зъбер  [5] – планински връх

 Зъбци  [18] – желязна шина с променлива дължина, чрез която платът се поддържа в опънато състояние.

Зъгорки  [5] – старопланинки

зълва – неомъжена мъжова сестра (по-малка от булята) [38]

Зълва, зезя [5]  – сестрата на съпруга (суфикс –ава!!!)

Зънкало  [9] – желязно клепало

Зъркало [14] – огледало

зъркел [38]– око (от зървам + ел !!!)

Зъркели  [13] – очи

Зюмбелдек   [20] – резе за застопоряване на врата (арабска ?)

Ибришим  [5] – коприна

Ивря [13] -  настоявам

Иго  [44] – ярем; товар.

Игралище [44]  – место за представления.

Игрище  [44] – смешно или непристойно представление.

Идеже [44]  – къде; кога.

Идолобесие  [44] – неистово идолопоклонство.

Иже  [44] – който.

Иже в палате сут  [44] – правителство.

Изòпрале  [37] — изтрепали

Избити  [44] – (да) стана в излишък; (да) изобилствам; (да се) освободя.

Избиток  [44] – доволство; изобилие.

Избременяти  [44] – (да) облекчавам; (да) освобождавам от бреме; (да) разтоварвам.

Избутелий  [44] – който е извит; който се е развалил.

 Избъркал  [37] — изгонил

Изваяние  [44] – кумир.

Извет   [9] - причина, предлог

Извлак  [9] – чекмедже (чекмедже е турска дума и означава “дърпане”)

Изврещи  [44] – (да) изхвърля; (да) измета, помета.

Изгабосам  [30] – да излъжа

Изгвоздити  [44] – (да) извадя забити гвоздеи.

Изгъбосвам  [13] – излъгвам

Издручитися   [44] – да се изтощя.

Изкаваля  [9] – да направя механично (поклон)

Изкилифенчвам [13]  – изкривявам

Изкилифинчен [38]– изнежен, изтънчен; изкривен на една страна

Излак  [5] – кладенец, (извор ?)

Излак  [9] – дълбок кладенец, излек

Излак  [37] — кладенец

Излата  [5] – двор, дворец

Излиха   [44] – прекомерно; още повече.

Изляцати   [44] – (да) протягам; (да) простирам.

Измазулвам се [18] – да се изплъзна без да ме усетят, изфирясвам.

Измазуля [38]– да се измъкна

Измакал [37]  — излапал

Измелче  [9] – шиле на 9 месеца

Измолдза  [37] — издоя

Изнатре, внатре, унатре  [5] – отвътре, вътре (стбл. и диалектни думи)

Изпестил  [5] – изучил, възпитал

Изпосталява = изгърчава  [6] – изтощаване на нивата

Изпретал  [37] — изровил

Изпърчал [38]– прораснал, силно се издължил

Изрок   [44] – изречение; осъждане.

Изтаит се  [37] — измъкне се, махне се

Изтравям  [5] – съсипвам

Изфирясвам  [13] – изчезвам (от фира - изпарение ?)

Изхлепвам  [13] – изцапвам (хлепя - цапам)

Изчухна [38]– изсъхна

Изчучулен  [9] – издаден напред

изчучулен [38]– издаден, изпъкнал, наведен напред (чучул – връх, качул, качулка) !!

Изчучунизвам  [43]– изчезвам течността от нещо (родствено с думите чучур, шуртя, чирник)

            Изчучунизвам [18] – изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур - източва се, свършва)

Имала (имела) [37] — шемет, главовъртеж

Ин   [44] – друг.

Инамо  [44]  – на друго място.

Иноковати   [44] – (да) живея като инок.

Инуде, инде   [44] – на друго място.

Ипарх   [44] – началник области; градоначалник; наместник.

Ипостас   [44] – лицe.

Ириш   [20] – остър дървен шип, който се издига над ритла, ограда

Ирмос   [44] – песен, стояща в началото на всяка песен от канона.

Иродиани   [44] – привърженици на Ирод.

Искони   [44] – от началото; в началото; винаги.

Исконний   [44] – който е от началото; който е бил винаги.

Искренний   [44] – ближен.

Испорък [15] - м., емоц., отриц.  Неприятен млад човек. 
Ищах [3]  – охота, желание, апетит

Иссоп   [44] – растение, употребявано в китките за ръсене.

Истее  [44]  – по-точно; по-ясно.

Истеси   [44] – слабини.

Истрова  [5] – паша в чужда нива (буквално “съсипване”;  суфикс -ова!)

Истукан   [44] – статуя; идол.

Исчадие   [44] – дете; плод; род; потомци.

Ич  [6] – вълна (в Източна България)

Ишч  [37] — още

Йен  [6] – нишан, белег за собственост върху животни

Йерча  [5] – разярявам, разядосвам

Йодър  [39] – едър, голям

Йонта [13] -  скитник

Йорган  [6] – дебело въже, което служи като предавка в чарк, чекръг

Йохкам се  [13] – качвам се