РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

(част Ж-З-И-Й) 

Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 Жага  [53, 74] – голям трион за рязане на дърва, подобен на бичкия

         жажба  [55] – жажда

Жарна [19] – изгоря

Жател [44] – жетвар.

Жбарна [37] — бръкна

Жбет [19] – чепка с оронени зърна

Ждракел [9]  – кокили

         ждрапам гл. несв. -[74] 1. Стъпвам във вода. 

Ждрелат [5] – буен

ждрелятога коня [55] - кон жребец (образуване на прилагателно с –ог, аг)

Жевкам [19] – лая, мяукам

Жегла [9] – пръчка в кола, от тук жегля, зажеглявам и ЖАГЪЛ

Жегомий [44] – когато горят с огън; който има температура; който е болен от треска.

Жегъл, жъгъл, жагъл [38]– пръчка, която се поставя в ярема за зажегляне на воловете

Жезл [44] – тояга; патерица.

Желва, желка, желкя  [5, 19, 55] - костенурка

Жели [5]  – бързо да вървим (родоп.)

Желъдък [62] – стомах (стблг.)

Желъдък [69] – стомах (стблг.)

Жеман [5] – винаги

Женитва [44,48]– бракосъчетание; съпружество; брак, женитба.

Женихъл, женил [9] – сватовник, годежар

Женчуга  [53] – едра жена

Жерария – название  на гноясала рана

жерда  [14, 55] - грубо, окастрено дърво, прехвърлено за мост на река; дълга греда, валка

жереме [55] - глоба

Жеремя [20] – мършаво животно и жена

Жерка - мелница, воденица, стомах

Жерка  [55, 64] - мелница, воденица, стомах

Жерт [14] – прът, върлина

         жешчава ж. -[74]  Горещина (суфикс –ава !!!)

живета [55] - плитки

живясала [55] - оживяла, завъдила паразити и влечуги

Жига – белег, оставен от жигосване

Жигало [9] – жило на оса, пчела

Жигла [43]– белег от жигосване (“жига” – белег от жигосване!)

Жигра [19] – гъстълак от храсти

Жид, жит [5, 9] – великан

Жижен [13] – хубав

Жижи  - бижи [13]– хубаво ядене

жизда, жиздоми [55] - зидове

Жизница [13] – жега

         жилавя гл. несв. -[74] Ям без апетит, злоядо.

Жилде [45] - сарашки инструмент – дървена рамка около 120 см,с която се опъва кожата за да се зашие.

Жими бога ! [5] – бога ми ! (на какъв език ?)

Жиница  [52] – язва

Жир [27]– жълъд

Жиркам [13] – имам диария

Жирканица  [13] – диария

Житма [13] – игра с пръчка

Жица  [53] – воден приток

Жлеб [5, 9] – кораб за грозде – издълбано дърво

Жлеб [5] – низина

         жлебя се, жлембя се гл. несв. възв. -[74] Кривя уста, плезя се.

         жльокан м. -[74] Развлечен човек.

Жмурав – небрежен, мръсен, невнимателен (Чипровски и торлашки)

Жогълев [13] – кокалест

Жоляв, чаротан – неугледен, грозен, неприятен (Чипровски и торлашки)

Жонга [13] – цицина

Жонга, челенка (Хасковско) – цицина

Жоп [6] – мерителна тояга при зидарите, метър

Жопан, жопън, чопан [13, 20] - бут на кокошка, чопан

Жопка (Хасковско) – пръчка

Жопка [13] – тояга с топка на края

Жорда [13] – длъгнесто момиче или жена

Жоштила – клен (в с. Гела, Смолянско. Йорданова Ваня. Пастирска дърворезба от фондовете на Исторически музей – Смолян. Известия на Регионален Исторически музей – В. Търново, том XXII, 637, с. 253-264)

Жребя [44] – жребче.

Жрети [44] – (да) заколя; (да) направя жертвоприношение.

Жръд [14] – копие, прът

         жуберкам гл. несв. емоц. -[74] Ям с апетит и удоволствие.

Жува [6] – дивеч

Жуга [20] – метална клечка (Ф 5-7 мм), забита в края на оста на колата за да застопори колелото на колата

Жужел [56, с. 79] – охлюв

Жужел, жужер, жужар  [9] – нещо черно, изгоряло

Жузвъм се [13] – обиждам се

Жуляв,а [5] – мършав, маршава

Жунжул (Хасковско) – папуняк

Жуп [13] – хоп

Жупвам са [13] -  намърдвам се

Жупел, жупелъ [44, 48] – горяща сяра, сяра.

Журап [13] – чорап

Журкул [13] – щурец

         журна-варна гл. св. -[74] Изпреварвам.

Журнал [5] – загорял от Слънцето

жухап  [46, 55, 63]— заслужен, точен коректен отговор

         жъкам гл. несв. [74] - Бода рязко, жегвам.

Жълна  [71] – кълвач. Сравни желка = костенурка

Жъмбав – крив, изкривен (Чипровски и торлашки)

Жъмбур (цамбур) [13] – цопвам във водата

         жъп, жъба прил.  -[74] Щърб, беззъб. Жъбите - кулска фамилия.

Жюгам [19] – спускам се да бягам

За еже [44] – за да.

За тумник ли ми е!? = израз = „не ми е толкова необходима”. Не ми е тумнало! = = не ми е притрябвало

Забадам [13] – забождам

         забакна се, да се забакна гл. св. възв. -[74] Губя дар слово. (от тук: бъкел не знае! = думичка не знае!)

Забаша, забъша [28] – укрия, потуля

Забела [9] – зора, зазоряване, предутрин (от бял, става бял, светъл)

Забела, забел  [5, 46, 63]— мазнина в ядене (манжата нема забела)

Забелвам [13] – запържвам ядене

Забели [5] – омазнява

Забелка [13] – запръжка на гозба

Заблюва [13] – отвлича вниманието, загавличква

забрало [44, 48]- стобор на градската стена, стена, ограда

         забружда се гл. св. възв. -[74] Изчервявам се (от вятър, слънце).

         забрула, да забрула гл. св. емоц. -[74] Тръгвам бързо и неочаквано за някъде.

Забрундя, забрундотя [38]– (за човек) – зачервил се, подмладил се

Забрънча [5] – закопчея

Забун [6, 19] – елек, връхна дълга женска дреха, вид сая (персийска дума)

Забунче – връхна дреха за мъже (гр. Батак – Ново село)

Забунче  [29, 49]– горна дреха с къси ръкави до лактите

Забълниквам [41]- отвличам вниманието (загълвичквам)

Забъша [5] – да скрия истината

         забъшвам гл. несв. -[74] 1. Укривам, прикривам. 2. Завличам.

Завара [43]– заварка, съединение на метали чрез стопяване

Завет [44] – съюз; договор; условие.

Завет [53]  – място, защитено от вятъра

Завид, завида [9, 44] – завист

Завидно око  [9] – завистливо око

Завистно [44] – малко; недостатъчно.

Завора, завур [14] – резе, мандало

Завръз = реколта от плодове, зеленчуци [38]

завърз  [55] - плод

Завъртак  [54] – водовъртеж

         загажна ж. -[74] Вид рибарска мрежа, която се поставя напреко на реката и се дърпа от двама човека.

загари  [5, 64] - ловни кучета

загинал  [37] — изчезнал, изгубил се

         заглавушвам - гл. несв. [74] Обърквам се, разсейвам се, загълвичкам.

         заглибам гл. несв. -[74] 1. Затъвам 2. Обърквам се. (глъбок, глибок)

Загон [5] – стърга (славянски еквивалент на стърга !)

Загоре [29] – през средновековието (XIII–XIV-ти век) Северна България около Търново се наричала Загоре, а Южна България (Тракия) – Романя. Непосредствено преди това днешна Тракия се наричала Македония.

загорки, загорци  [55] – тези, които живеят в полите на Странджа и ходят на жътва в Загоре

Загорки, зъгорки [5] – старопланинки

Загрена  [53] – високо място сред селото

Загуцва  [67] – засяда в гърлото

Загълвичкам – загълвиквам [38]– забавлявам, захлемосвам

Загърлям  [67] – окопавам и затрупвам коренчетата с пръст

Задечвам [5] – подстригвам за монах (дечко - момче)

задечкали се  [37] — скарали се

Задиглица [6]  – вид везбен бод

Задужбина [28] - нещо, което служи за общо добро (чешма, кладенец)

         зажулвам гл. несв. -[74] Обръщам кожата на нещо наопаки.

Заздати – (да) заградя.

Зазрети [44] – (да) погледна; (да) забележа; (да) осъдя; (да)  упрекна.

Зазъбица [28] -приманка, апетит

         закекеряса гл. св. -[74] Престана да капе от само себе си.

Заклание [44] – жертвоприношение.

         заклапач м. [74] – Джобно ножче, ножче захлюпаче

Заклеп [44] – ключалка; резе; мандало.

заклопе [55] - заключалки

заклопени [55] - затворени, заключени

заклопи [55] - затвори, заключи

Заклопи, склопи [8, 37]– затвори, от захлюпвам

Зако [13] – за какво

заков [37] — ковчег (?)

Заколение [44] – жертвоприношение.

Закот [13] – за каквото

Закров [44] – място за укритие.

Закучи (закучети) се работата  [13] – работата не върви (израз и представа, останали от прабългарите? Виж също израза: „той коли тук кучето” = той командва тука)

Закъмилка [13] – плосък камък за игра (от кама)

закършвам  [46, 63]— извивам (кърша = извивам)

Залагар – стелка за обувка (Чипровски и торлашки)

         заламбаден прил. [74] - Запушен, задимен, притъмен (за небе, облак пред дъжд; ламбада = облак ?).

         заланкам се (гл. св. Емоц) -[74] Да се унеса в нещо, да се заблудя.

Залга [19] – залък

Залещи [44] – (да) съм в засада; (да се) крия.

         заливосвам гл. несв. [74] - 1. Замазвам, запушвам. 2. прен. Прикривам истината. 

Залуга  [54] – залък

Залуна, захлемоса  [5] – залиса, разсея

Залюхан, люх (Хасковско) – загубен, тъп, захлюпен

         замаа м. (замаха, замава ?) [74] -Превъзходство, високопоставеност.

Заматорети  [44] – (да) остарея; (да) стана коравосърдечен; (да се) състаря.

Замба [45] - сарашки инструмент за пробиване на дупки по кожата

         заметеризвам гл. несв. емоц. [74] - Закачам нещо и го влача.

         замърлям, да замрлям гл. св. [74] - Закривям, занитвам гвоздей.

         Замяргам (68)– замерям, хвърлям нещо по някого или по нещо

Зан [44] – за него.

Зане [44] – тъй като; защото.

Занегря [28] – загрижа

Занеже [44] – тъй като.

Запалена (опалена) неделя  [6] - традиционен български празник. Трае три дена: първият ден се нарича Чурлига или Люта; вторият - Пърлига или Чурута, Чюрюка и третият - Опалена Мария или Огнена Мария.

Запарта [4]  – хокане, мъмрене

Запарта [43]– лек бой без физическа болка

Запелющен [15] - Откачен, завеян.
Затра [15] - ж.  Загубен човек.
Зачегарен -  прил., прен., емоц.  Засегнат умствено.
Зачобръснат [15] - прил., емоц.  Завеян (човек).
Заструга [1] – дървен съд, изработен на струг, гаванка

Заперченване [6] – подбиване на гвоздей, закеркенечване

Заплети свое мъжко дете [55] - да извърши обреда “заплитане”, свързан с подрастването на детето и придружен със семейно тържество, угощение. Изглежда много стар обичай, когато на момчетата са им заплитали косите на плитка,  чембас !

Запона [44]  – завеса.

         запофичвам гл. несв. емоц. [74] - Хвърлям силно и далече.

         запръстен прил. [74] - Плътно затворен, запушен.

Запъртък  [13, 54] – развалено яйце; рядко - нисък човек

Запършули [31]  – зарося, заваля

Зара [43]– зора (!), заря ?

зареда [55] - големи песъчливи камъни

         зареда ж. [74] - Колективно и по ред обработване на земя или гледане на добитък.

Зарек [37] — уроки

Заруди [51] – за овца, когато овцата има пораснала мека и къдрава вълна (руда овца = овца с хубава, мека вълна; руда ливада = ливада с мека трева).

Засевка [6] - момиче, което съпровожда булката

Засевки [6] – началото на сватбата

Засрук [19] – дървен съд с похлупак – захлюпци

застра [37] — вж. дзастра

Заструг [5] – захлопци

Заструг, захлюп  [11]– капак

Затека [28] – заваря, сваря

Заточаемий [44] – брулен от вятъра; носен; гонен.

         затра ж. [74] - Загубен човек.

Затрала [13] – глупав, завеян

Затул, затулно място – прибежище, убежище (стблг)

Затулити [44] – (да) покрия; (да) скрия; (да) укрия.

Затуне [44]  – даром; без причина.

         Заусвам, заюсвам гл. несв. [74] - 1. Унасям се в сън. 2. Припадам.

Заушен [14] – поставен зад завеса

Зафича, зафутя, захутя  (73) – да захвърля

Зафт [13] – начин

         зафундарен прил. [74] - Запушен, задимен.

         захамчвам [74] - Завързвам с примка, закопчавам. От хамка = примка.

Захутен [13] – препасан с престилка (от хута - престилка)

Зачалева [5] – драка, тръне по някой връх (чал ?)

         зачегарвам гл. несв. [74] - 1. Кастря, сека клоните на дърво. 2. Закачам нещо, докато се движа. 3. прен. Започвам да бия.

         зачобръснат прил. емоц. [74] - Завеян (човек).

         зашикам, зашильосам гл. св. [74] - 1. Да забия нещо остро. От шило – острие.

Заюсвам се [5, 18]  - унасям се, разсейвам се, заспивам (стбл.)

Збичквам се [13] -  напълнявам

         збоздисан прил. [74] - Развален (плод). Някога, в тридесетте години на века, Велко Цаков от Кула полагал изпит за тракторист във Видин. Накарали го да открие повредата на един неработещ трактор. Велко го обиколил един-два пъти и рекъл: "Сигурно има н’ящо збоздисано в него"... Случката е взета от книгата на Илия Николов - Лишко - "Бащино огнище".

Звана (Брацигово) – затварящ се нож за подрязване на лозя и черници

Звездел [9] – вид трева

Звездоблюстител [44] – астроном.

Звездоволхвовати [44] – (да) гадая по звездите; (да се) занимавам с астрология.

Звездозаконие [44] – астрономия.

Звездослов [44] – астролог.

Звездословие [44] – астрология.

Звездословити [44] – (да се) занимавам с астрология.

Звиска, дзвиска [55] - 1. първескиня овца или коза; 2. двегодишна овца

Звонница [44] – камбанария.

Звъна, звъничка [6, 20] – малко фино трионче за рязане на рози и овошни дръвчета

         згрухам, да згрухам гл. св. [74] - Да счукам нещо.

         згърна, да згърна гл. св. [74] - Да мина поред навсякъде.

Здати [44] – (да) строя.

Зде [44]  – тук.

Здо [44] – здание; стена; покрив.

зђло [48]- много

зђльный [48]- силен (от тук зил = зир = зор)

Зевгар [5] – два чифта, две двойки волове, които заедно теглят (в РЧД - гръцка)

зегзица, зогзица [48]-теме (по руски кукушка).

Зелейний [44] – който се състои от треви и други растения.

Зелейник [44] – знахар, лекуващ с треви и баене.

Зелейничество [44]  – напояване с отрова.

Зелие [44] – трева; растение.

Зелний [44]  – силен; велик.

Зело, зелне [44]  – доста; много силно.

Зеп [44] – джоб; чувал.

зер [55] - нима; защото

        Зердав [5] – нещо, направено от кожата на златка (на авестийски zаrt – злато; зердав = zart + ав. Суфиксът „–ав” образува съществително име, а не прилагателно !

Зердава = куница [5] – вид животно (златка) със скъпа кожа

Зерма [35] – ревматизъм

Зерцало [44] – огледало.

Зибати [44] – (да) мърдам; (да) движа; (да) люлея.

Зибидия [13] – проклетник

зивгар=зигвар [55] - вж. “дзевгар”, два чифта волове

Зивров [5] - сляп

Зигарка, паланка (Хасковско) – блюдо на везна

Зигвар [5] – двойка волове, два вола, които заедно теглят (родоп.)

Зигърка [13] – теглилка

Зиждител [44] – създател; творец.

Зиляв  (73) – гурлив, гурелив

зИнвам (73) -зяпвам, отварям уста
зИрка (73) - процеп в ограда
злакь (73)- зеленина, неузрял плод
зУнка (73)- дъга
Жабура [69]– старинна форма на жаба (жабище, голяма жаба ?)

Зинкьор  (73) – разсипник, прахосник (Търново, от зян + кар ?)

Зипам [19] – ритам

Зирка [27] - процеп, пролука (от глагола зървам) 

Злак [10, 14, 25, 43, 44] – зеленина, свежа, прясна зеленина, сочно, младо зелено растение, зеленчук

Злачний  [44] – тревист; богат на растителност, на треви.

Злоба [44]  – грижа.

Злокозненний  [44] – изпълнен със злоба, с лукавства.

Злокоман [44]  – злодей; зложелател; враг.

Злостужний [44] – който причинява голямо безпокойство, мъчение.

Зной [14] – пот

Знойчок [5] – пот (в Родопите)

Зобати [44] – (да) слагам зоб; (да) кълва; (да) ям; (да) поглъщам.

          Золяв [1] – съдържащ много сода

Зонав [67]  – недохранен (слаб, мършав)

Зорба [9] – насилие (от перс.)

Зорну [13] – трудно

Зотка [9] – опашка

Зрак, зрак [44, 48] – лице; вид; образ (стблг).

Зрети [44] – (да) гледам.

Зузия = зоя [69]– игра с участие само на момичета с прескачане на един или два крака от един квадрат в друг с хвърляне на каменна плочка, наречена ламада.

Зуна, зуня, зунка  [43]– небесна дъга

зуница - цветен пояс
зунка – дъга

зуница = зунка  [55] - 1. женски разноцветен пояс; 2. небесна дъга

зуница  [64] - цветен пояс
зунка  [64] – дъга

зуница=зунка [55] - 1. женски разноцветен пояс; 2. небесна дъга

зуници  [55] - прашки

Зунка - цветен пояс с надлъжни ивици, вълнен или памучен, домашно тъкан

Зунка [13, 19] – небесна дъга, връв на престилка; дъга след дъжд

зунка [55] - брошка

Зунка [6] – цветен пояс от тъкан, получена чрез домашен стан

зунка  [55] - брошка

Зъб = зъбер [5] – планински връх

Зъбци [18] – желязна шина с променлива дължина, чрез която платът се поддържа в опънато състояние.

зълва [38] – неомъжена мъжова сестра (по-малка от булята)

Зълва, зезя [5]– сестрата на съпруга (суфикс –ава!!!)

         зълвъзел м. [74] - Вид възел, който трудно се развързва.

         зъме мн. ч. [74] - Змии. Бягайте, зъме и гущере, че идат татаре, да ви мерат с кантаре! (уроки против влечуги).

Зънкало [9] – желязно клепало

Зъркало [14] – огледало

зъркел [13, 38]– око (от зървам + ел !!!)

Зъркел, зрънкел [68] – око

         Зъц -[74] Междуметие за прогонване на котката.

Зъчка [47, с. 232]- плодородна местност с червеникава почва. В БЕР се дава спорна и неубедителна етимология. Може да има връзка с източноиранското „сурх” – червен.

Зюмбелдек [20] – резе за застопоряване на врата (арабска ?)

         Зяв, зев м. [74] -1. Цепнатина, тесен отвор. 2. прен. Ищах за пиене.

         ибер, ивер [55]– извор, кладенец - иверница - изворна вода

Ибришим [5] – коприна

Ивер – трески, клада – труп на отсечено дърво [69]. (Ивер от клада далеч не пада.)

Ивер  [62] – трески, клада – труп на отсечено дърво. („Ивер от клада далеч не пада” – пословица – треските не падат далеч от корена)

Ивря [13] -  настоявам

Игнажден  [67] – ден на народната Нова година – с. 114 (!!!)

Иго [44] – ярем; товар (праиндоевроп. дума).

Игралище [44]  – място за представления (суфикс „-ал”, играл = играч ?).

Игрище [44] – смешно или непристойно представление.

Идеже [44]  – къде; кога.

Идолобесие  [44] – християнски термин за „идолопоклонство”.

         иждипа, да иждипа гл. св. [74] - Да се измъкна, да избягам.

Иже [44] – който.

Иже в палате сут  [44] – правителство (тези, които са в палатите).

Изòпрале  [37] — изтрепали

Избити [44] – (да) стана в излишък; (да) изобилствам; (да се) освободя.

Избиток [44] – доволство; изобилие.

Избременяти [44] – (да) облекчавам; (да) освобождавам от бреме; (да) разтоварвам.

         Избрунден – пъпчелив (с. Самуилово, обл. Стара Загора)

Избрунди – (пъпчасва, изгорял на слънцето) ??? с. Самуилово

Избутелий [44] – който е извит; който се е развалил (от „бут” = дърво).

         избъдвам гл. несв. [74] - Изчезвам постепенно.

Избъркал [37] — изгонил

Изваяние [44] – кумир (славянски превод на прабългарското „кумир”. Явно, кумирите са били подобни на скулптура, изваяни).

Извет [9] - причина, предлог

извити се, извитява се  [46, 63]— твърди нещо, което е неистина, лъже, габоти

Извлак [9] – чекмедже (чекмедже е турска дума и означава “дърпане”)

Изврещи [44] – (да) изхвърля; (да) измета, помета.

Изгабосвам, изгъбосвам [13, 30, 38]– излъгвам (от габотя, габаря – лъжа; габа = лъжа ?)

         изгъбосам, да изгъбосам гл. св. [74] - Да излъжа, да измамя.

         изджугам, да изджугам гл. св. [74] -Да изпрося. От джука – устна, уста

Издручитися [44] – да се изтощя.

Изкаваля [9] – да направя механично (поклон)

изкаловрети се  [63]— осакати се, изсипа се

Изкилифинчен, изкилифенчвам [13, 38]– изнежен, изтънчен; изкривен на една страна

         изкилифинчено [74] - Преобърнато, преиначено (като правят килифаревските гърци).

         изклоцатвам (се) гл. несв. [74] - Отраквам (се), захитрявам.

         изклясък м. цин. обид. [74] - Последна рожба, изтърсак, сугарен.

Изкорубен [67]  – вдлъбнат (от коруба)

         изкотолевя се - св. възв. [74] - Трудно и бавно да се измъкна.

         Изкрънкам - гл. св. [74] - Да изпрося, да измоля.

         изкужла, да се искужла гл. св. [74] -Измъквам се тихомълком.

изкутя  [55] – изгледам, изчувам. кутя [55] - отглеждам, отхранвам, грижа се за някого. (от малък да го направя голям ?)

         изкърил съм се гл. св. възв. – Изсипан (получил съм херния)

Излак [5,9, 37] – кладенец, дълбок кладенец,(извор?), излек

Излата [5] – двор, дворец

         изликосам -[74] Да ударя с тънка пръчка или камшик.

Излиха [44] – прекомерно; още повече.

         Излък (излак) [64] - плитък дворен кладенец, обикновено без зидани стени, копае се в близост до река, основното предназначение е да се взима вода за поливане на градината.

         Излък (излак)- плитък дворен кладенец, обикновено без зидани стени, копае се в близост до река, основното предназначение е да се взима вода за поливане на градината.

         Излък (излак)- плитък дворен кладенец, обикновено без зидани стени, копае се в близост до река, основното предназначение е да се взима вода за поливане на градината. Долап (тур.).

         излъкутен прил. [74] -Крив, изкривен. (лъкатуша, лък, лакът)

Изляцати [44] – (да) протягам; (да) простирам.

Измазулвам се [18, 38] – да се изплъзна без да ме усетят, изфирясвам, да се измъкна.

Измакал [37]  — излапал

Измелче [9] – шиле на 9 месеца

измигАль (змигАль) (73) - ястие от пържен в мас хляб
          изпосталЯвам (73)- отслабвам, изтощавам се
         изпърчАвам (73) - пораствам високо
         изфирЯсвам (73)- изчезвам, „изпарявам” се
          изчелАстрям (73) - удрям яко, ритам

         измичам - гл. несв. [74] -Измъквам (се).

Измолдза [37] — издоя

Изнатре, внатре, унатре [5] – отвътре, вътре (стбл. и диалектни думи)

         Изневерешки [74] - Неочаквано, подло, с омраза.

изник, изтекло [55] - изток, изгрев

         изнимало м. [74] -Инструмент за изработка на дървени домакински съдове.

         изпажара, да испажара гл. св. -[74] Да се изгоря от коприва.

         Изпедепцам [74] -1. Усъвършенствам, специализирам.

Изпестил [5] – изучил, възпитал

         изпирам се [74] - Обяснявам се, защитавам се.

         изпоганил -[74] гл. св. възв. Изходил се по голяма нужда не където

Изполица  [52] – договор между собственик на земя и работник, при който работника обработва временно земята и дава част от плодовете на собственика

Изпосталява = изгърчава [6] – изтощаване на нивата

Изпретал [37] — изровил

Изпръхвам  [67] – изсъхвам

Изпърчал [38]– прораснал, силно се издължил

Изрок [44] – изречение; осъждане.

Изтаит се [37] — измъкне се, махне се

Изтравям [5] – съсипвам

Изтърсак  [53] -  последното дете в семейството

         изуглавен прил. емоц. [74] - Когато волът си извади врата от ярема. Противоположно на главен. Прен - въртоглав.

Изфирясвам  [13, 67] – изпарявам се (преносно – напускам, избягвам, измазулвам се). Фира – намаление на теглото поради изсъхване, изпарение. Прен. - изчезвам (от фира - изпарение ?)

Изхлепвам [13] – изцапвам (хлепя - цапам)

         изчофилен прил. [74] - Много и навсякаде изкривен. От тук чомпил - ?

         изчумее, да ишчумее гл. св. [74] - Да се изпари, да остане без вода.

Изчухна [38]– изсъхна

        изчучулен [9,38]– издаден напред, изпъкнал, наведен напред, (чучул – връх, качул, качулка) !!

        Изчучунизвам [18, 43] – изпивам, изяждам, свършвам, унищожавам (от чочур - източва се, свършва, родствено с думите чучур, шуртя, чирник)

         икам гл. несв. [74] - Прогонвам куче с “и-и-и”.

Имала (имела) [37] — шемет, главовъртеж

Ин [44] – друг.

Инамо [44]  – на друго място.

индякь  [46, 63]— резултат, полза от лекуване

Иноковати [44] – (да) живея като инок.

Инуде, инде  [44] – на друго място.

Ипостас [44] – лицe.

Иримбиз [45] – сарашки инструмент - шило с дупка до острието за измъкване на свързващите каишки (съръм).

Ириш  [20] – остър дървен шип, който се издига над ритла, ограда

ирминбой [55] - цвете (Сойбой – название на връх северно от Стара Загора)

Ирмос [44] – песен, стояща в началото на всяка песен от канона.

Иродиани [44] – привърженици на Ирод.

Исканица [69]– вид детска игра, момиче сяда на люлка, едно момче го люлее, друго го пита кого иска и го бие с пръчка докато каже, че иска един от двамата. В детските броилки се среща израза: исканица – дом патица! Изглежда думата «пати» означава «питане», поради което «дом патица» означава буквално «исканица».

Искони [44, 48] – от началото; в началото; винаги.

Исконний [44] – който е от началото; който е бил винаги.

Искренний [44] – ближен.

         исперяк [74] - Дъска с постепенно намалявяща и стигаща до нула ширина.

Испорък [15] - м., емоц., отриц.  Неприятен млад човек. 
Иссоп [44] – растение, употребявано в китките за ръсене.

         испорък м. емоц. отриц. [74] - Неприятен млад човек.

Истее [44]  – по-точно; по-ясно.

Истеси [44] – слабини.

Истрова [5] – паша в чужда нива (буквално “съсипване”;  суфикс -ова!)

Истукан  [44, 52] – кумир, изправена неподвижна фигура (какво стоиш като истукан!?), статуя, идол

Исчадие [44] – дете; плод; род; потомци.

Ич – ситно накълцано месо за пълнене на сърми, бахур и др. (Господин Вучков, с. Романя, Старозагорско)

Ич [45] – (сарашки термин) - развлачени парцали, с които се пълни т.н. възглавничка на хамута.

Ич [6] – вълна (в Източна България)

ифон [13] – човек без авторитет

         иш, ише, - ишкам. [74] - Междуметие за прогонване на кокошките.

Ишч[37] — още

Йен [6] – нишан, белег за собственост върху животни

Йерча [5] – разярявам, разядосвам

Йодър [39] – едър, голям

Йоз [68] – вид дъб

Йонта [13] -  скитник

Йорган [6] – дебело въже, което служи като предавка в чарк, чекръг

Йохкам се [13] – качвам се