РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

 

(част У-Ф-Х) 

    

 

Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов 

 


Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com


  

 

 У [44] – още (не у – още не.)

Убетки [37] — обици

Убо [44] – а; ето; макар че; защо; наистина; истинско.

Убог [27, 34, 61]– беден (произлиза от авестийската дума baga – имот, състояние, богатство, щастие. Убог = без имот; богат = с имот, имотен)

Убрус [33, 60] - (Кичевско и Порече) –продълговата, бродирана със сърма и коприна и украсена с червени ресни, монети и жабки кърпа. Единият й край виси на плещите, а другият съвсем закрива лицето на невестата. След венчавката в черква, чак в къщи кумът премята предния край на урбуса над главата и открива лицето на булката. Везмото на тия два накита е извънредно архаично. Народното везмо е забранено от Македонския революционен комитет през 1903 г. и на много места жените вече съвсем не везат.          

Убрус [44]  – плат; кърпа за лице и ръце.

Увал [43]– неправилен пашкул (от объл??)

Уварда [43]– човек с лоши навици (може да е османо-турска)

Увет [44] – увещание.

Уврат  [29, 49]– мярка за площ, 100 м2

Уврахъл житото – овършал житото – (Трявна)

Увязение [44] – полагане на венец върху главата.

Увясло [44] – превръзка на главата.

Угар  [53] – нива, която не се обработва през текущата година

Угич [5, 37] – овен, водач на стадо (от тук ук боил - водещ боил ?)

Угонзнути [44] – (да) избягам; (да се) измъкна; (да си) замина.

угре [55] - угри, маджари

угръм: угръм слънце [55] - от изгрев слънце

угур  [63]— успех, късмет

Уд [9,44] – телесен член, крайник, ръце и крака.

Удава [44]  – въже.

Ударен [43]– способен, кадърен, човек с дарба

Удица [44] – въдица.

удник   [55] - водник, който води хорото

Удоб [44] – леко; удобно.

Удолие, удол, юдол [44]  – долина.

Удроманям (68) – отговарям, казвам. Старинна дума, срещаща се в народните песни от Старозогорско ()

Удручати [44] – (да) уморявам( (да) оскърбявам.

удъ[48]- телесен крайник.

Уже [44] – въже; верига.

Ужик [44] – вж. Южик.

Узилище [44] – затвор.

Узор [27] – орнамент

Уище [19] – водач на ралото, хванат за ярема (воище ?)

уй[48]- брат на майката (днес вуйчо)

Ук и неук [9] – учен и неучен (ук - учен)

Ука [9] – наука

Укорение [44] – безславие; безчестие.

украина[48]-окраина, област на края на държавата.

Укрепалка [6] – дървен прът, намушен в дупката на кросното за постепенно размотаване на основата

Укрой [44] – превръзка; пелена.

Укроп [44] – гореща вода, която се налива в светия потир по време на литургия.

Укрух  [44, 52] – къшей хляб (по-общо, бучка, малък къс от нещо, сол на крусци)

укрухъ[48]- къс, отрязък от хляба (крусец – бучка, сол на крусци – сол на бучки).

Улав [38] – шантав, глуповат, заплеснат

Улебнат [31, 57]  – усмихнат

улишча [37] — кошери

Улнук [18] – побащимът нарича младоженика, на когото е кумувал с думата “улнук”.

улогар [37] — сакат, инвалид

         улувица -[74] Нощна птица.

Улучити [44] – (да) заваря; (да) намея; (да) получа.

Улюлюнга - огън който се пали и се прескача на Сирни заговезни (Силистра)

Умалителни имена (имена на прогляза) от с. Самуилово, област Стара Загора: съдържат всяко по две отворени срички: Паню от Запрян, Таню от Траян, Матю от Марко, Начо от Найден, Санди (Сашо) от Александър, Маню от Емануил, Ганю (Каню) от Милкан, Делю от Недялко, Банко от Стефан (Стефанко, Степанко, Панко, Банко)

унiй[48]- най-добър,

Уне [44] – по-добре.

унер   [5, 55] - чудо

Унзнути [44] – (да) вкарам; (да) мушна.

Унше [44] – по-добре; по-полезно.

Уралепя – (с. Самуилово, област Стара Загора) – да отнема

Урбулка = бутурник [69]– дървена ракетка, която се хвърля на Сирни заговезни

урвиш [37] — изтръгнеш

Урган – въже, което се намотава около рудана (кросното) и с което се спуска кофата в кладенеца (Карлово, Любомир Дойчев. Сподвижнички на Апостола. Изд. ОФ. София. 1984, с. 46). Може да има връзка с Органа – бат Орган, чичото на бат Кубрат.

Урда  [71] – отвара

Урда  [53] – извара, приготвена от прясно мляко

Урлалия – ядене на обреден хляб преди Куковден (Силистра)

урнал [37]  — съборил

уров [37] — бобово растение за храна на добитъка; фий

Урок [44] – урок; данък; оброк.

Уроки [6] - има две значения: 1 - да ти е за уроки - да ти е за урок; 2- лоши очи, завист, болест от завист

Уруглица  [64] - тояга, разцепена на върха на четири и напълнена с обелки от черешова кора. По време на Месни заговезни уруглицата се запалва и се върти. Тя е един от задължителните атрибути на този празник. В някои райони на страната уруглицата се нарича кошерище. По време на Месни заговезни тя представлява  метална пръчка със  завързани на върха й свински цървули.

Уруглица [7] – прът накичен на върха с черешови обелки (сватбарско знаме)

уруглица, пряпор - сватбено знаме

уруглица, пряпор [64]  - сватбено знаме

Уруки [43]– урочасвам, урусница (неясно свързване)

Уруналча [20] – название на местност в с. Романя, Новозагорско

Урунгел [6] - ?? (пременил се като урунгел) – вероятно идва от уруглица, феруглица – знаме и може да означава знаменосец (носово у !!!)

         урунгел -[74] Грозен човек.

Урутка – инструмент (вероятно „врътка, върток”) (Чипровски и торлашки)

Ус`ъм [11]- гъба, парцалче за оглаждане (всъщност - кожа)

усат (усад) [37] — силни болки в кръста

Усеряз [44] – обеца.

Услек  [54] – тежка, нелечима болест

Усльокна  [54] –умря

Усма [44] – обработена кожа.

Усмар (осмар) [44, 52]  – кожар, човек, който щави кожи

Усмен [44] – кожен.

Усмянка, осмянка  [18, 19] -  ястие от свинско месо и лук или

Усое [68] – сенчесто място, наклонено на север

Усорлица [5] – усойница

Усорлица [5]  - сокол

          Устрел [68] – внезапен пристъп на болест, вид тежка болест.(strпоток, течение)

Устрел, треска, чума, шарка [6] – видове болести

Устроп – напред (устропечки - напред) [56, с. 31]

Устроп – напред (устропечки - напред) [70, с. 31]

Усуда [35] – пропаст

усул (со усул), усулла [37] — незабелязано

Ут ! (Хасковско) – възклицание в израз на извинение.

утарела се [37] — взирала се

Утвар [44] – облекло; украшение.

Утепам [14] – убия

Утман  [53] – мързелив човек

Утроба [44] – утроба; живот; сърце; душа.

учеше [37] — още

Учиная, учинайка [2] – вуйна

Учреждение [44] – пир; обяд; угощение.

Ушеса [44] – уши.

Ущедря [30] – да съжаля, пожаля (същото окончание, както при мацондря !!!!)

         ущура -[74] междум. Подобно на „пущина, пустиня”.

 Фак [11]– капан за птици

Фалага [6] – менгеме

Фаркалаче  [54] – малко пиле, което се учи да лети

Фармасон [31, 57] – безбожник, безверник (атеист)

фарь, фарижь[48]- кон.

фатам [46]— хващам, улавям

фатам  [63]— хващам, улавям

Феленк [18,19] – греда за вдигане на тежести – уленк, лост

Феруглица = форуглица, ферулица [5, 26] – знаме, пряпорец,сватбарско знаме 

фетено [37] — обещано

Финик (Хасковско) – пашкул на копринена буба

Финик [13] – пашкул (пашкул идва от пъшка ?)

Финичен [13] – копринен

Финтор, финторче [18] – вид домашна птица, токачка (?)

Финче [20] – токачка, финтурче (с. Самуилово)

         фИра (73) - липса, изветряване, изпарение, изфирясва
         фИри (73) - духа (през цепка или дупка)
         фИркам (73) - гоня
         фИтка (73) - пуйка, мисирка

Фира, фирясва [5] – изпарява, изветрява

Фири [13] – духа

Фиркам (Хасковско) – гоня

Фиркам [13] – гоня

фиркам, фирне, фири  (в Родопите) [55] – гони, да фирна – да гоня

фирулка [55] - вихрушка

Фит, фитур (Хасковско) – пуяк

Фитария = табла [6] – леха тютюн

Фитил = гайтан = синджир[6]супернатант от розовото масло

Фитка, фиток, фите [11,13, 18] – пуйка, пуяк, пуйче. само в Старозагорско и Хасковско

         фиткул -[74]  Къдрица.

Фкертисвам [13] – заклещвам принудително

Флупортвам [13] – попадам ненадейно

Фльона [13] – мързелива жена

Флютна, флютнат [13] – вкисна, вкиснат

фора [46]— хора

фора  [63]— хора

Фортома  [5,6, 37] – въже за привързване на коне (гръцка ?)

Фота и хота [13] – раздърпана жена

Фпиртвам се [13] -  заинатявам се

         Фраскам = праскам = блъскам (трите думи са фонетични Р-Л варианти, според промяната на началния звук:Ф > П > Б. За прехода виж ford = брод, brave = храбър).

Френк [13] – дребен домат (късна дума, от Франция)

Фръкнало [5] – пламнало (от уста му огън хвърчи=огън пламти!)

фтасала [37] — стигнала

Фтесвам [13] – крада

Фукут [13] – буря

фунди [55] - жълти цветя

Фунея [13] – воня

Фунти (от вони?) – мирише лошо, вони (Силистра)

Фурка [6] – шарнирно свързана вертикална гредичка

Фустанела [6] – женска дреха (от фуста)

Фута [13,18,19,20] – престилка, плат с който се препасват малките деца под кръста

Фучасва (71) – ферментира, има брожене

Фучеджия [6] – бъчвар (до 1915 г.)

Фчуфрен [13] – набръчкан

         фъкам -[74] Прерязвам рязко.

Фъкел [13] – бяла тиква

Фъндък [13] – кичур

Фърколица  (73) – вилица

Фъркулица (Хасковско) – лъжица

Фъртол [19] – парче от нива

Фърфълак  (73) – малко дете (може би птиче с току що поникнали пера ?)

Фърфъра [13] – многознайник

Фъшкул [13] – подутина

Хабен [9] – притъпен

Хавале [43]– обемист

Хаванка  [71] – гаванка, вдълбан дървен съд за вода, храна

Хавра  (73) – неподредена стая, състояние с липса на ред

Хакам [13] – блъскам

Халавато [20] – хлабаво

Халам [13] – пипам

Халаше  [52] – слаб, мършав кон – кранта

Халва (игра на нож) [69]– 1. Ножът се поставя на обърнатата нагоре длан перпендикулярно на дължината на дланта и с подхвърляне се забива в земята, като играчът вика „нож”. 2. Ножът се поставя на дланта с острието надолу. Подхвърля се и се забива в земята, като се казва „ножага”. 3. Дланта се поставя вертикално нагоре и ножът се закрепва върху дланта с острието надолу („бяла кожа”) 4. Ножът се закрепва върху външната част на китката – „черна кожа”. 5. Следващите движения са „пори жаба”, „цър нянка”, «зад гърби» и т.н..

Халтаванин [9, 20] – отпуснат човек (от халтав)

Халь  (в Родопите) – нужник, външна тоалетна

Хара – добро („Имаш пара – имаш хара, нямаш пара – нямаш хара!”). От тук – харно =  добре, добро, хубаво

харалугь[48]- стомана.

Харальо [38]– посмешище

Харар [6] – рядко тъкан чувал за тютюн

Харвало [9] – прахосник (от гръцки carbalo)

Хардауш, ардауш [38]– разнебитено, разтурено състояние,

          Хармина [72] -  значи кошница. Подобно на стблг. харания – котел, казан !!.

Харно, арно [38]– добро, хубаво, тъй да бъде (не е ли гр.?)

Харо [9] – стар от гръцко митологично име (тази етимология е

Харя [44] – маска.

Хасъл [3]  – резултат, следствие, извод

Хатал [28] – голям камък за вграждане в темела

Хате = ширт [6] – стоманена плочка с дупка за изтегляне на сребърна тел

Хашево [6] - название на жилищно помещение с огнище в българска каща

Хаянско [5] – болярско

Хвалич [27,43]– човек, който обича да се хвали (хваля се – гръцка ?)

Хврастие [44] – храст.

Хенга [24] - страна на тяло, предмет. "Той върви на една хенга" - той върви на една страна   

Херет [44] – училище, тъмница.

Хилав  [52] – слаб, мършав

Хиле [3] – измама, лъжа

Хирея [10] - Слабея

Хиртизмо [13] – имен ден

Хит, хита [5, 10] – бърз, бърза

Хито = ириджи [6] – съд за втвърдяване на стопен метал – матрица

Хитрец  [44] – художник; занаятчия.

Хитрогласница [44]  – риторика.

Хитрословесие  [44] – вж. Хитрогласница.

Хитрост [44]  – художество; занаят.

Хитрост, ухищренная вимислом [44] – стенобитни и метателни

Хитър [10] -Бърз

Хищноблудие  [44] – насилствено привличане към блудство.

Хлабацан [43]– разглобен

Хласкам [13] – блъскам

Хлев, хляв   [28, 55] – обор, плевня

Хлевоуст [43] –човек с умение да се говори, оратор

Хлемка [13] – страдание

Хлепертя (олепертя)[38]– задигам, отмъквам

Хлептати [44] – (да) лоча.

Хлецки и боцки [13] – неравности по нивата

Хлускан (улускан) [52] – износен от работа, бит, разнебитен

Хляб [44] – водопад; пропаст; бездна; простор; подемна врата.

Хляв [14, 31] – обор, кошара

Хляв, хлев [55, 57]– обор, дам, (в Родопите) – обор

Ходатай [44] – посредник, помирител.

Ходба [9] – вървеж

Хоксан [19] – вид дърво, осен

Холка [45] – желязна дъга (два броя), служеща като основа на конското седло. Предната и задната холка се съединяват помежду си с дъги от варен бук. Над тях се поставя сурова волска кожа, вадена с вар, която се обтяга със съръм към дървените дъги. Към така образуваното седалище на седлото се прикрепяли кърлушките, а върху тях – кифли, пълни с морска трева. Върху цялата седалка се поставяла покривка от козя кожа – чохъл, която била държана в тетрина вода за да омекне и още влажна се поставяла върху седлото за да се вкалъпи.

Холопъ [48]- несвободен човек, роб.

Холувица [2] – кукумявка, бухал, нощна птица (Холовник, Хоталич ?)

Хоптерик [38]– патерица

Хоратà [3] – дума, приказки (от глагола хортувам)

         Хоратя - гл. несв. [74] - Говоря, приказвам. В град Кула, през петдесетте години на   двадесети век, голяма група млади хора и деца говореха (хоратяха) на "измислен" от тях "език". Той се състои в това, че последните една или две срички от думите на говоримия български език се поставят отпред, като словоредът се запазва. Ето няколко примера: Квока вишпра? - Какво правиш?; Ико е шолдо у зева? - Кой е дошол у вазе? (Кой дойде у вас?) и т.н. По същото време на други места (Чирпанско) сред младите хора на шега се говореше с обратен ред на звуците: едък шавито ? (къде отиваш ?).

Хоро [9] – хоран, хорана (който, която обича да играе хоро)

Хортума [19] – въже за вързване на снопи (гръцка дума ?)

Хоругв [44] – военно знаме.

Хоругва [25] – черковно знаме

Хотение [44] – воля.

Хотул (Фотул,отул) [47, с. 329]- кладенче, в което е втъкнато кухо дърво за да се предпази водата от замърсяване. Названието се среща около град Преслав, Омуртаг, Търговище, Търново. Думата е оригинално българска, с неславянски произход, за която се твърди че може да е прабългарска. За същото название в Северозападна България се употребява думата „стубел, стубла”, което очевидно произлиза от славянското „стебло”.Основата на думата е "хот", а "-ул" е старинен български суфикс. за значението на "хот" виж "хутия"[20]– конусовиден дървен съд за изнасяне на набрано грозде от лозето. В Търновско има и подобен старобългарски топоним Хотница, който се свързва с иранската дума за проход, преминаване.

Храбър [10] - Смел

Храм, храмина [44] – дом; помещение; място за богослужение.

Храмати, храматя  [63]— разбира, умее, умее да върша (и)

         храматЯ (73) - разбирам, умея
         худУла (73) - обреден хляб
         хУмва (73) - вкисва се, загнива
         хъркОль (73) - храчка
         хЪрле (73) - сополи
         хЪрлю, хЪрла (73) - сополанко, сополанка

храматя, не храматя  [46]— (не)разбирам, умея (не умея) да върша

Храмляти [44] – (да) куцам.

храмъ[48]- къща, дом.

Хранилище [44] – превръзка на челото или на ръката с думи от Закона.

Хребтак [43]– място, обрасло с бурени

Хрид  [54] – рид (стбл. Хридъ - рид)

хримиз(ен) [55] - оранжево-червен, пурпурен, кърмъзен

Хришне ле [55] - Хритне ле (лично име ?)

хрулия [55] - жълтица

Хрумица [9] – чеперек

Хръл [10] -Бърз, стремителен, чевръст

Хрът [8]- куче

Хуба – старинно българско женско име, според легендата така се казвала сестрата на Аспарух. Чрез филма „Хан Аспарух” (не става дума за хотел) се популяризира името Пагане (драговницата на Аспарух), което е нескопосано и ненаучно, несъществуващо и неможещо да съществува, измислено от Вера Мутафчиева име.

Хуба [43]– женско име (!!! Може би Куба, Кубра?)

Хубай [3] – хубаво

хубче  [55] – извор

Худ [10] -Малък

Худароден [28] – с нисък, долен произход (худ, кут - малък)

Худогий [44] – изкусен; умел.

Худогласие [44] – заекване.

Художество [44] – наука; прищявка; усукване.

Хукам  [52] – псувам, попържам, ругая

Хула [44] – злословие.

Хулва [13] – пламва

Хумба - подземие, изба, бордей

Хумба - подземие, изба, трап в земята, пещера

Хумба  [25, 64] - подземие, изба, бордел. Според [Д-р Симеон Табаков. Опит за история на град Сливен. Том I. София, 1986. с. 379-380], "хумба" е яма, изкопана в земята за съхранение на храни. Според [43] "хумба" е дълбоко и широко подземие, изба. Петър Добрев споменава добруджанската дума ХУМБА - яма във формата на делва за съхранение на зърно. Според П. Добрев (ПД - ЕАКБ, с. 133) “хумба” е памирска дума, означаваща трап за складиране на хранителни продукти през зимата. Той посочва подобен начин за съхранение на храни при памирците чрез ями, наричани в язгулемски също хумба. Според Ибн Фадлан, подобен обичай съществувал и при волжките българи. Семантичната основа на българското "хумба" е "хум", а "-ба" е суфикс (сравни борба, сватба, жътва, родитба). Най-вероятно, българската дума "хумба" е родствена с думата "хум"= земя на езика на осетинците, потомците на родствените на прабългарите алани. На осетински "хум" = земя, "хумгаенаег" = земеделец. Горните данни говорят в полза на прабългарския произход на "хумба" и не подкрепят предположението на Стефан Илчев (СИ - РРОД, с. 550), че българското хумба е от гръцки произход. Прабългарското "хум" - земя, е наследено в съвременния български като "хума"  = вид глина, която се е използвала за лечебна цел и за измиване на косата.

         хумба  -[74] Дупка за измрели животни.

Хумва  [52] – гние, загнива, скапва се

Хумнато [13] – вкиснато, развалено

хунер [37] — чудо

Хурчеви [3] – кожени дисаги

Хурчеви [70] – кожени дисаги

Хута (Хасковско) - дълга престилка

Хута  [67] – престилка

хутарело се [37]  — взирало се

Хутия = чипчак (чапчак, с. Самуилово) [20]  – конусовиден дървен съд за изнасяне на набрано грозде от лозето

Хългъз [47, с. 415]- заплес, мързеливец (диал.)

Хълтав  [13] – хлабав

Хъмрик  [13] – будала

Хънта-мънта  [13] – говоря с недомлъвки

Хърбав  [13] – гърбав  (хърб – гръб !!!!!, на славянски спина!!!!)

Хърбав, хърбел, хърба [38]– обидно название на кльощав, мършав човек. Има много български обидни думи за слаб човек: хърбав, счухрен, съсухрен, гърчав, коштрамба, цингулив, спаружен, спуздра, циглав, шкубляв, хилав, чирос. Има и много обидни думи за дебел, но нисък човек: тантурест, дундю, късандрак, тумбест, тумбалак, мушморок). Изглежда старите българи не са имали добро мнение за слабите, мършави хора. С това те се родеят с персите и мидийците, при които дебелите жени са били образец за здраве, сила и красота.

Хърбел - при неравна, грапава повърхност, всяка издатина се нарича "хърбел", а всяка вдлъбнатина - "щърбел". Интересно е, че на осетински език "хёрдбёл" означава "склон, нагорнище, връх". Съвпадението между значението и формата на българското "хърбел" и осетинското "хёрдбёл" е поразително! Най-вероятно "хърбел" е прабългаризъм с алански, ирански произход!

Хърбул  [13] – прегърбен (от хърб - гръб)

Хърдал [2] - мъмрене, хокане (производно на стбл. дума "хърдание" със същото значение)

Хърдобал [19] – дълбок вир, начало на река

Хъркол [68] – човек, който много хърка

Хърла [35] – момиче !! (родствено на girl – момиче, англ.)

Хърлав [13] – слаб, болнав (диал. Стефан Илчев)

Хърлак [13] – сополанко (има и фамилно име - генерал Хърлаков)

Хърле [13, 19] – сопол, мърсол

Хърлив [13] – сополив

Хърлю [13] – простак (косвено, от сополив, сополанко)

Хърлю, хърла – хлапак, хлапачка. Преносно (Хасковско) - сополанко

Хърляв [5] – недъгав

Хърпъръдисвам  [13] – открадвам, арпарадисвам

Хърта [13] – бедняк, гладник

Хърцои [31] – укорно прозвище на селяните от Търновско

хъръта [55] - хубост

Хъскам [38]– вървя назад, заднишком, карам някого да тръгне назад

Хъшлак [43]– човек без работа