РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ
С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ (У-Ф-Х-Ц-Ч)
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
У [44] – още (не у – още не.
Убетки [37] — обици
Убо [44] – а; ето; макар че; защо; наистина; истинско.
Убог [27]– беден (произлиза от авестийската дума baga – имот, състояние, богатство, щастие. Убог = без имот; богат = с имот, имотен)
Убог [34] – беден
Убрус [44] – плат; кърпа за лицеи ръце.
Убрус [33] - (Кичевско и Порече) –продълговата, бродирана със сърма и коприна и украсена с червени ресни, монети и жабки кърпа. Единият й край виси на плещите, а другият съвсем закрива лицето на невестата. След венчавката в черква, чак в къщи кумът премята предния край на урбуса над главата и открива лицето на булката. Везмото на тия два накита е извънредно архаично. Народното везмо е забранено от Македонския революционен комитет през 1903 г. и на много места жените вече съвсем не везат.
Увал [43]– неправилен пашкул (от объл??)
Уварда [43]– човек с лоши навици (може да е османо-турска)
Увет [44] – увещание.
Уврат [29] – нива от 100 м2
Увязение [44] – полагане на венец върху главата.
Увясло [44] – превръзка на главата.
угич [37] — овен, който води стадото
Угич [5] – овен, водач на стадо (от тук ук боил - водещ боил ?)
Угонзнути [44] – (да) избягам; (да се) измъкна; (да си) замина.
Уд [44] – телесен член.
Уд [9] – крайник
Удава [44] – въже.
Ударен [43]– способен, кадърен, човек с дарба
Удица [44] – въдица.
Удоб [44] – леко; удобно.
Удолие, удол, юдол [44] – долина.
Удручати [44] – (да) уморявам( (да) оскърбявам.
Уже [44] – въже; верига.
Ужик [44] – вж. Южик.
Узилище [44] – затвор.
Узор [27] – орнамент
Уище [19] – водач на ралото, хванат за ярема (воище ?)
Ук и неук [9] – учен и неучен (ук - учен)
Ука [9] – наука
Укорение [44] – безславие; безчестие.
Укрепалка [6] – дървен прът, намушен в дупката на кросното за постепенно размотаване на основата
Укрой [44] – превръзка; пелена.
Укроп [44] – гореща вода, която се налива в светия потир по време на литургия.
Укрух [44] – парче; къс.
Улав [38] – шантав, глуповат, заплеснат
Улебнат [31] – усмихнат
улишча [37] — кошери
Улнук [18] – побащимът нарича младоженика, на когото е кумувал с думата “улнук”.
улогар [37] — сакат, инвалид
Улучити [44] – (да) заваря; (да) намея; (да) получа.
Уля [15]
- ж. – разстоянието между ануса и влагалището при жената.
Уруглица [7]
– прът накичен на върха с черешови
обелки (сватбарско знаме)
Уне [44] – по-добре.
Унер [5] - чудо
Унзнути [44] – (да) вкарам; (да) мушна.
Унше [44] – по-добре; по-полезно.
урвиш [37] — изтръгнеш
Урган – въже, което се намотава около рудана (кросното) и с което се спуска кофата в кладенеца (Карлово, Любомир Дойчев. Сподвижнички на Апостола. Изд. ОФ. София. 1984, с. 46). Може да има връзка с Органа – бат Орган, чичото на бат Кубрат.
урнал [37] — съборил
уров [37] — бобово растение за храна на добитъка; фий
Урок [44] – урок; данък; оброк.
Уроки [6] - има две значения: 1 - да ти е за уроки - да ти е за урок; 2- лоши очи, завист, болест от завист
Уруки [43]– урочасвам, урусница (неясно свързване)
Уруналча [20] – название на местност в с. Романя
Урунгел [6] - ?? (пременил се като урунгел) – вероятно идва от уруглица, феруглица – знаме и може да означава знаменосец (носово у !!!)
Ус`ъм [11]- гъба, парцалче за оглаждане (всъщност - кожа)
усат (усад) [37] — силни болки в кръста
Усеряз [44] – обеца.
Усма [44] – обработена кожа.
Усмар [44] – кожар.
Усмен [44] – кожен.
Усмянка [19] - ястие от свинско месо и лук или праз, осмянка
Усмянка, осмянка [18] - ястие от свинско месо и лук или праз
Усорлица [5] - сокол
Усорлица [5] – усойница
Устрел, треска, чума, шарка [6] – видове болести
Усуда [35] – пропаст
усул (со усул), усулла [37] — незабелязано
утарела се [37] — взирала се
Утвар [44] – облекло; украшение.
Утепам [14] – убия
Утроба [44] – утроба; живот; сърце; душа.
учеше [37] — още
Учиная, учинайка [2] – вуйна
Учреждение [44] – пир; обяд; угощение.
Ушеса [44] – уши.
Ущедря [30] – да съжаля, пожаля (същото окончание, както при мацондря !!!!)
Фак [11]– капан за птици
Фалага [6] – менгеме
Фармасон [31] – безбожник, безверник
фаша [37] — ивица кожа
Фаша [6] – ивица от кожа за цървули – 15-18 см ширина (румънска дума)
Феленк [19] – греда за вдигане на тежести – уленк, лост
Феленк, уленк [18] – греда за вдигане на тежести – лост
Феруглица = форуглица [5] – знаме, пряпорец
Ферулица [26] – сватбарско знаме
фетено [37] — обещано
Финик [13] – пашкул (пашкул идва от пъшка ?)
Финтор, финторче [18] – вид домашна птица, токачка (?)
Финче [20] – токачка, финтурче (с. Самуилово)
Фира, фирясва [5] – изпарява, изветрява
Фири [13] – духа
Фиркам [13] – гоня
Фитария = табла [6] – леха тютюн
Фитил = гайтан = синджир = [6] супернатант от розовото масло
Фитка [13] – пуйка
Фитка, фиток, фите [18] – пуйка само в Старозагорско
Фитка, фиток, фите [11]– пуяк само в Старозагорско и Хасковско
Фиток, фитур, фит [13] – пуяк
Фкертисвам [13] – заклещвам принудително
Флупортвам [13] – попадам ненадейно
Фльона [13] – мързелива жена
Флютна, флютнат [13] – вкисна, вкиснат
Фортома [5] – въже
фортома [37] — въже
Фортома [6] – въже за привързване на коне (гръцка ?)
Фота и хота [13] – раздърпана жена
Фпиртвам се [13] - заинатявам се
Френк [13] – дребен домат (късна дума, от Франция)
Фръкнало [5] – пламнало (от уста му огън хвърчи = огън пламти !)
фтасала [37] — стигнала
Фтесвам [13] – крада
Фукут [13] – буря
Фунея [13] – воня
Фурка [6] – шарнирно свързана вертикална гредичка
Фута [18] – широка престилка
Фута [20] – престилка, също плат с който се препасват малките деца под кръста
Фута [13] – престилка
Фута [19] – широка престилка
Фучеджия [6] – бъчвар (до 1915 г.)
Фчуфрен [13] – набръчкан
Фъкел [13] – бяла тиква
Фъндък [13] – кичур
Фъртол [19] – парче от нива
Фърфъра [13] – многознайник
Фъшкул [13] – подутина
Х`аркома [11]– менци в Родопите и Странджа
Хабен [9] – притъпен
Хавале [43]– обемист
Хакам [13] – блъскам
Халавато [20] – хлабаво
Халам [13] – пипам
халати [37] — сечива (алати – инструменти, арабска??)
Халтаванин [9] – отпуснат човек
Халтаванин [20] – отпуснат човек
Харальо [38]– посмешище
Харвало [9] – прахосник (от гръцки carbalo)
Хардауш, ардауш [38]– разнебитено, разтурено състояние, руини, съсипия
Харно, арно [38]– добро, хубаво, тъй да бъде (не е ли гр.?)
Харо [9] – стар от гръцко митологично име (тази етимология е несигурна)
Харя [44] – маска.
Хасъл [3] – резултат, следствие, извод
Хатал [28] – голям камък за вграждане в темела
Хате = ширт [6] – стоманена плочка с дупка за изтегляне на сребърна тел
Хаянско [5] – болярско
Хвалич [43]– човек, който обича да се хвали (хваля се – гръцка ?)
Хвалич [27] – самохвалко
Хврастие [44] – храст.
Хенга [24] - страна на тяло, предмет. "Той върви на една хенга" - той върви на една страна
Херет [44] – училище, тъмница.
Хиле [3] – измама, лъжа
Хирея [10] - Слабея
Хиртизмо [13] – имен ден
Хит [10] -Бърз
Хит, хита [5] – бърз, бърза
Хито = ириджи [6] – съд за втвърдяване на стопен метал – матрица
Хитрец [44] – художник; занаятчия.
Хитрогласница [44] – риторика.
Хитрословесие [44] – вж. Хитрогласница.
Хитрост [44] – художество; занаят.
Хитрост, ухищренная вимислом [44] – стенобитни и метателни военни машини.
Хитър [10] -Бърз
Хищноблудие [44] – насилствено привличане към блудство.
Хлабацан [43]– разглобен
Хласкам [13] – блъскам
Хлев [28] – плевня, обор
Хлевоуст [43] –човек с умение да се говори, оратор
Хлемка [13] – страдание
Хлепертя (олепертя) [38]– задигам, отмъквам
Хлептати [44] – (да) лоча.
Хлецки и боцки [13] – неравности по нивата
Хляб [44] – водопад; пропаст; бездна; простор; подемна врата.
Хляв [14] – обор, кошара
Хляв [31] – обор
Ходатай [44] – посредник, помирител.
Ходба [9] – вървеж
Хоксан [19] – вид дърво, осен
Холувица [2] – кукумявка, бухал, нощна птица (Холовник, Хоталич ?)
Хоптерик [38]– патерица
Хоратà [3] – дума, приказки (от глагола хортувам)
Хоро [9] – хоран, хорана (който, която обича да играе хоро)
Хортума [19] – въже за вързване на снопи (гръцка дума ?)
Хоругв [44] – военно знаме.
Хоругва [25] – черковно знаме
Хотение [44] – воля.
Храбър [10] - Смел
Храм, храмина [44] – дом; помещение; място за богослужение.
Храмляти [44] – (да) куцам.
Хранилище [44] – превръзка на челото или на ръката с думи от Закона.
Хребтак [43]– място, обрасло с бурени
Хрумица [9] – чеперек
Хръл [10] -Бърз, стремителен, чевръст
Хрът [8]- куче
Хуба [43]– женско име (!!! Може би Куба, Кубра?)
Хубай [3] – хубаво
Худ [10] -Малък
Худароден [28] – с нисък, долен произход (худ, кут - нисък)
Худогий [44] – изкусен; умел.
Худогласие [44] – заекване.
Художество [44] – наука; прищявка; усукване.
Хула [44] – злословие.
Хулва [13] – пламва
Хумба [43]– дълбоко и широко подземие, изба (според П. Добрев “хумба” е памирска дума, означаваща трап за складиране на хранителни продукти през зимата. Използвана е в този си вид в Добруджа).
Хумба [25] – (грц. ??) – изба, бордей
Хумнато [13] – вкиснато, развалено
хунер [37] — чудо
Хурчеви [3] – кожени дисаги
хутарело се [37] — взирало се
Хутия = чипчак (чапчак, с. Самуилово) [20] – конусовиден дървен съд за изнасяне на набрано грозде от лозето
Хълтав [13] – хлабав
Хъмрик [13] – будала
Хънта-мънта [13] – говоря с недомлъвки
Хърбав [13] – гърбав (хърб – гръб !!!!!, на славянски спина!!!!)
Хърбав, хърбел, хърба [38]– кльощав мършав човек (При персите и мидийците дебелите жени са били образец за здраве, сила и красота. Изглежда старите българи, подобно на тези родствени народи не са имали добро мнение за слабите, мършави хора. Има много български обидни думи за слаб човек: хърбав, счухрен, съсухрен, гърчав, коштрамба, спаружен, спуздра, чирос. Има обаче и много обидни думи за дебел, но нисък човек: тантурест, дундю, късандрак, тумбест, тумбалак, мушморок)
Хърбул [13] – прегърбен
Хърдал [2] - мъмрене, хокане (производно на стбл. дума "хърдание" със същото значение)
Хърдобал [19] – дълбок вир, начало на река
Хърла [35] – момиче (родствено на girl – момиче, англ.)
Хърлав [13] – слаб, болнав (диал. Стефан Илчев)
Хърлак [13] – сополанко (има и фамилно име - генерал Хърлаков)
Хърле [13] – сопол, мърсол
Хърле [19] – сопол, мърсол
Хърлив [13] – сополив
Хърлю [13] – простак (косвено, от сополив)
Хърляв [5] – недъгав
Хърпъръдисвам [13] – открадвам
Хърта [13] – бедняк, гладник
Хърцои [31] – укорно влашко прозвище на селяните от Търновско
Хъскам [38]– вървя назад, заднишком, карам някого да тръгне назад
Хъшлак [43]– човек без работа
Цампора [18] - неясно (незначителен, маловажен човек ? - гръцко)
Цап [9] – пръчка за оправяне на конците
Цап [10] -Козел
Цап = цапило [6] – двустранна бухалка за очукване на зърното от снопите
Цапвам, цапардосвам – [18] удрям
Цапина [9] – дърварска кирка
Цапина [20] – дърварска кирка
Цафара, цевница [6] – свирка
Цветник [44] – ливада.
Цвик [43]– вода, отделена (изчучунизана) от кисело мляко
Цвик [18] – отвара при правене на сирене
Цвик [38]– суроватка
Цвик [19] – отвара при правене на сирене
Цвилба [5] – викане
Цев = калем [6] – кух цилиндър, върху който се навива прежда
Цевница [44] – флейта; свирка.
Целба [9] – лек, цяр, лекарство
Целбоносний [44] – лечителен; целителен.
Целование [44] – приветствие.
Целование – лобзание [43]. Според този краевед “целование” идва от чело (ц-ч), а лобзание от лоб (чело). Лобзание на стбл. означава “последно прощално целуване на умрял човек по челото”.
Целовати [44] – (да) приветствам.
Целул [27] – клетка (използва се в бубарството) (латинска дума?)
Цепле [11] – ??
Цецо [37] — обръщение към сестра, како
Цибър [10] -Бистър, ясен, чист (има река с такова название)
Цивря [38]– плача с тънък глас и много сълзи, за деца
Цивря [13] – хленча
Циглав [19] – слаб
Цигурки [13] – пръжки от сланина
Цикот [19] – много
Цингулив [20] – слаб, мършав, кльощав
Цингуля [43]– висок, но слаб и тънък (цингулив)
Ципури [43]– лошокачествено месо, съдържащо ципи, сухожилия (ципури = ципи + суфикса “-ор”.)
Цириган [19] – врабче (от цирика – пищи ?)
Цирикам [13] – пищя
Цирка = циряв = цирей [38] (бордей=бордел; търтей=търтел; цирей=цирел ?) !!!!!
Цифка [15] – сопол
Цифун [43]– улей, по който се движи водата на воденичното колело. Родствено на цафара – свирка, цифка – ноздра, цев - дуло (!!)
Цихун [9] – гърло
Цицулин [20] - цицам, суча
Цовка = човка [6] (от цевка – тръбичка ?)
Цопан [10] -Козар
Цоцоман [40] – дебел
Цреве [5] – чехли
Цревье [39] – обувки, чехли
Црепки [5] – глинен съд
Цръст [13] – твърд, стегнат
Цукало [10] -Глинен съд
Цуфин [5] – малка цев, цевичка (!)
Цъкли [43]– очи (“цъкел” би трябвало да значи “око”! Изцъкли = ококори)
Цълуфи [13] – бакембарди
Цървул [18] – старобългарска дума, по славянски опинци.
Църга [6] - черга
Църцори [38] – едва тече
Цътка [13] – пъпка
Цяр [18] - вид дъб
Цяр [19] - вид дъб
Чабур [43]– дървен съд, подобен на паница
Чава [10] -Врана (чавка –вид птица)
Чавги [7] – стрели (дървени), които се изстрелват на Заговезни
Чавги [20] – волове, които си приличат и могат да се впрягат заедно (Господина Добрева)
Чадо [44] – дете.
Чадце [44] – детенце.
Чай [19] – ъгъл на къща
Чайне [19] – цигански гвоздей
Чала [3] – тръни
Чаламар [18] – летен стан за овце, аг`ъл, временна кошара използвана през лятото.
Чамница [6] – лодка
Чампара - ламарина, която се поставя между порята на колелото и оста (дингила), която издава звън
Чамуга [5] – подутина
Чамя [5] – линея, крея, боледувам
Чанкам [13] – говоря глупости (има и такова фамилно име - Чанков)
чанорел [37] — крачел, скачал
Чап [3] – обем, мащаб, количество, дял
Чапа [5] – момиче
Чапак [6] – женска носия
Чапан [10] -Вестител (турска ?)
Чапар [10] -Раздавач
Чапарест (чапърест) [20] – вол, на който рогата са право навън, вол с големи рога
Чапраз [20] – напречен гвоздей, който се вкарва в халка, поставени на края на синджир, с който се води и вързва домашно животно (магаре, кон)
Чапрази [41]- метални (сребърни обикн.) закопчалки за дамски колан (перс.)
Чапчаче = шаптаче = фунийка = кипче = кепчаче [6] = гюлова фунийка
Чарда [38]– стадо говеда
Чарда [6] – стадо от крави, биволи
Чаре [5] – магия, лек, начин, способ (перс – чаре - цяр)
чаре [37] — средство, начин, възможност
Чари [44] – вълшебство; магьосничество; омагьосване.
Чарование [44] – отрова; гадаене; омагьосване.
Чаровник [44] – отровител; влъхва; магьосник.
Част [44] – част; жребий; участ.
Чаяти [44] – (да се) надявам; (да) чакам.
Чван [44] – съд; чаша.
Чванец [44] – вж. Чван.
Чвор [19] – будак
Чебър [9] – вид каче
Чебър = гердел = шол = гюлово гърне [6]
Чебър [5] – малък съд за вода
Чебър [6] – съд за събиране на набраното грозде и изнасяне от лозето на гръб
Чева [43]– нима
Чева [28] – нима, нали
Чевгир [6] – голяма лъжица с дупки за изгребване на пяна, масло
Чевия [10] -Гвоздей (дървен гвоздей)
Чевре [7] – кърпа
Чейрек [39] – четвъртина
Чекел [10] -Лопатка на копраля за изстъргване- стъргалка
Чекия [3] – джобно ножче (общо индо-иранска дума)
Чекия [6] – вид габровско ножче (джобно ножче, ножче захлюпаче)
Чеклас [19] – осил
Чекор [5] – крачка
Чекор, чокур [9] – остатък от отсечен клон на дървото
Чекор, чокур [29] – остатък от отсечен клон
чекори [37] — крачки
Челастря, челастра [38]– заглаждам, заглаждане
Челенка [5] – шлем (може би “шлем” е фонетичен вариант на “челен”?)
Челяд [44] – слуги; членове на домочадие.
Чембас [39] – дълъг кичур коса
Чемер [3] – мъка, страдание, отрова, дявол
Чемерика [31] – отровно планинско цвете
Ченгел [3] – кука
Чеп [44] – верига.
Чепа [6] - играе
Чепел, чепил, чипил. Според Йордан Заимов [10] означава "кал". Според К. Зидаров [38] обаче, тази дума означава "човек с чип нос". Има и такова фамилно име - Чипилев - чипоносов.
Чеперек = хрома [6] – разтояние между върховете на палеца и показалеца на разтворената китка на ръката
Чепиш [35] – мъжко яре
Чепиш, чопур [10] -Козле (има връзка с “цап” - козел)
Чепор [28] – чеп, чвор
Черав = червей [38] (!!!!!!) (основа чер + суфикс -ав)
Червлений [44] – червен.
Червленица [44] – вж. Багряница.
Черенче [5] – ножче с костена дръжка (от стбл. чирен - нож)
Черия [10] –Войник (персийска ? – черибашия – началник на войниците)
Чермний [44] – червен.
Чермноватися [44] – (да) червенея.
Чернец [44] – монах.
Черничие [44] – горска смокиня.
Чертог [44] – стая; покои.
Черчеве [6] – дървена рамка на прозорец – (чар чеве – четири летви – перс.)
Чесати [44] – (да) събирам плодове.
Чесо [44] – какво.
Чесоглавец [29] – песоглавец
Чести [44] – (да) чета.
Честний [44] – уважаем; прославян.
Често, чосто [39] – гъсто
Чет [43]– брой
четам [37] — тека
Четверовластник [44] – управляващ една четвърт от страната.
Четелка [2] (перс) – дъска, на която се нанасят резки за дългове
Четеля [9] – рабош от перс. (cetele)
Четеля, чител [4] – Две летви, дъски, върху която се отбелязват черти и резки за дълговете. Едната остава у търговеца, другата при купувача
Четия [18] - покрив на къща заедно с керемидите
Четия, чатма [10] - Покрив
Чефадарица [27] -връх южно от град Калофер
Чешел [9] – гребен (заимствана в староруски = църковнославянски)
чешель [37] — гребен (стбл)
чиба [38]– махни се (за куче)
Чибур [6] – каца от 400 – 500 кг за подсирване на мляко
чивджигинци [37] — чурулици, особен вид врабчета
Чивик [10] -Бърз, чевръст
Чивия [35] – дървен гвоздей, дървена клечка за свързване и стягане
Чивия [6] – дрянова клечка, дървен гвоздей, гвоздей
Чикел [20] – плоско желязо на края на копралята, също и двурога граба за вадене на цвекло
Чилбур [21] – въже за водене на добитък
Чилече [43]– зеница (човече?)
Чилия [19] – тръни, бодливи храсти
Чим [6] - буца пръст с трева
Чимшидиня [20] – название на местност
Чин [44] – ред; пълно изложение или посочване на всички молитвени слова.
Чингаров [27] - фамилно име (чингар = ?) от Кюстендилско, занесено във В. Търново
Чинити [44] – (да) правя.
Чинишин [6] – одър, креват
Чинка [43]– вид пойна птица
Чинтул [40] – лозов дънер (вероятно е вариант на “чотур” – пън, дънер !!!)
Чиплак [10] -Бедняк
Чипница [2] = сипница – вид ръченица (от тук Чипил, Чипилев ?)
чиране – място, където има извори на голяма река (название на местност с извори до гр. Чирпан, по известно като Текиря. Това название е дадено от Къню Димов от с. Гита, Чирпанско. Според мене от “чиране” идва названието Чирпан !!!)
Чирвиш [21] – костен мозък, по славянски - мужденик
Чирен, черен [4] – кокалена дръжка на нож (прабълг. ?)
чирени [38]– костени дръжки на нож
Чирешна [19] – стоманен чук за биене на сусам в кутел
Чирник, чырнакъ [10] - ручей (черк.слав. – от шуртя, чочур)
Чит [43]– басма
Чит [3] - кош
Чит [35] – плет, измазан с кал
Чит, парамук, пашовник, кош [6] – голям кош за царевица
Члънъ [6] – лодка еднодръвка при славяните (Цв. Тодоров. Славянски народи. С. 1969, с. 118) – тази дума обаче не е славянска
Чоглав, чоголен, чоглаво, чогло – (точното значение е “притеснен”)
Чогол, чогал [9] – мъка, безпокойство (?? – точното значение е “притесненост”)
Чоголно, чогално – безпокойно (?? – точното значение е “притеснено”)
чогулно [38]– притеснено, съвестно
Чоз [21] – мазнините от вътрешността на овцата – осмянка
Чокан [25] – кочан
Чомак [40] – боздуган
Чомбас [10] -Дълъг кичур коса отзад на главата
Чомолушка = курешница [6] - сребърни игли за забождане по дрехите
Чомпил [21] – птичка чичопей (през 60-70 години на миналия век, в училищата на Стара Загора се употребяваше жаргонното обръщение "хей чумпил"!)
Чонка [43]– човка, клюн
Чопан [38]– птича кълка
Чор [10] -Болест, демон, трън
Чорнъ (стбл.) = чирен [6] – дръжка на нож (!!!)
Чорук [10] -болест
Чотор [10] -Широк, човек със широк, сплескан нос
Чотора, чотура [10] -Широк, плитък дървен съд, гавана
Чотра [11]–бъклица (в Родопите)
Чотра [28] – бъклица
Чотра [5] – бъклица
Чотук [10] -Пън
Чотура [5] – бъклица
Чофадар [30] – слуга (вероятно персийска, от типа багатур !!!)
Чохад [10] -Сукно
Чохадари [39] – служители от свитата на султана, пазачи, слуги (перс.?). Фамилно име – Чуфадар, също и фамилно име на кримските татари. Вероятно има персийски произход.
Чохудар [10] -Сукнар
Чочо – чечо [10] -Умалително име от Стоян
Чреда [44] – ред.
Чреждение [44] – угощение.
Чресла – [44] кръст (на тялото); бедра; слабини.
Чтилище [44] – идол; кумир.
Чубра [35] – женско име
чувам [37] — пазя
Чувгата [20] – вол (явно, обяснението, че чевгар означава два чифта волове е неправилно ! ( хипотеза: га-говедо на санскрит; чув - от "да изчувни". Чувгата - орно говедо, говедо за оране = вол)
Чувен [6] – метален съд за готвене на качамак
Чувърст [35] – гъст
Чугурово [16] - според изпълнителя - белязано
Чука, чукар [32] – малка височина
Чуканела [6] – миниатюрно златалско чукче (умалителен суфикс –ел ?)
Чукич [35] – малко дървено чукче, което се носи на 1 март заедно с мартениците. Символизира селскостопанските оръдия, които ще се ползват след идването на пролетта.
Чукур [10] -Дупка, яма
Чул, сакуля [6] - козена покривка на животно
Чул, чултар [19] – покривало
Чулпан [10] -Утринна звезда (някои твърдят, че Чулпан е полярната звезда)
Чултар [10] -Стара дреха (?)
Чултар [5] – наметало за добитък (чул + тар !!) – (турска, персийска ?)
Чумбаз [9] –перчем – диалектно
Чумбаз [35] – плитка от коса при мъжете
Чумбер [10] -Железен плосък обръч на каца, буре, мътилка
Чумбер [20] – вид забрадка
Чумеря се [41] - намръщвам се
чуму [37] — защо
Чун, чунар [9] – лодка, лодкар
чунка [37] — вретено прежда
чунки [37] — тъй като, понеже
Чунтар [35] – шарено чердже, постлано върху самара на магаре. Чул (?) – завивка на кон
чупа [37] — момиче
Чупе [27] – момиче [Стойнев Анани. Българските славяни – митология и религия. Изд. Народна просвета. София. 1988] , заимствана и от албанците
Чупе [5] – момиче
чупинство [37] — моминство
Чурилка [5] – буталка, мътилка за вадене на масло
Чуртя [9] – шуртя
Чуря [9] – димя, пуша
Чути, чуяти [44] – (да) чувствам; (да) чувам; (да) усещам.
Чутура [5] – дървен съд, в който се чука червен пипер
чуфадар [37] — пазач (!) – чувадар – пазач ! (среща се като османо-турско
Чух [28] – бухал
Чухче [19] – сова
Чучрумигел [20] – вид прелетна птица със стърчащо нагоре рогче на главата (чучулига ?)
Чучуверка [9] – тънка струйка
Чучур, шопур [11]– чешма с корито
Чучуря [9] – теча на струйка
Чълн [9] – лодка
Чюрюлика [19] – дървено бутало за биене на мляко (от джуркам - бъркам)