РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

 

(част Ц-Ч-Ш-Щ-Ю-Я) 

    

 

Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов 

 

 


Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com


  

цАмбур (73) - салкъм (грозде)
         цамбУря се (73) - топвам се във вода
         цвик (73) - суроватка
         цедИлка (73) - торба-люлка за носене на малко дете
         цИвря (73) - хленча, плача
         циглИ (73) - синигер
         циглИ-мАнга (73) - игра на челик
         цИпури, джибринки (73) - останки от топене на мас
         цир (чир) – цирей (цирел ?)
         цирИкам (73)- карам се, викам, пищя
         цИцам (73)- суча (мляко)
         цицерИса (цицирИса) (73)- едва-едва чучурка
         цръв (73) - червей (торен или дървесен)
         цукАло (73) - гърне за ходене по нужда

         Цампора [18] - неясно (незначителен, маловажен човек ? - гръцко). В някои краища – циник.

         цанцарушка -[74] 1. Обичка. 2. Стайното цвете “фуксия”.

Цап [10] -Козел (славянско)

Цап [9] – пръчка за оправяне на конците

Цап = цапило  [6] – двустранна бухалка за очукване на зърното от снопите

Цапвам, цапардосвам – [18] удрям

Цапец  [53] – желязна летва, с която се разтяга на ширина платното при тъкане

Цапина [9, 20] – дърварска кирка

Цапина  [53] – лост за вдигане на тежести

         Царево гумно (68)– старинно название на поляна близо до калето на върха, северно от Мъглижките бари.

цата[48]- монета (δηνάριον).

Цафара [42] -свирка

цафара [55] - едноставна овчарска свирка

Цафара, цевница [6] – свирка (от цев)

Цветник [44] – ливада.

         цвик - [74] - Суроватка.

Цвик [18, 19] – отвара при правене на сирене

Цвик [38,43]– вода, отделена от кисело мляко, суроватка

цвилби   [5, 55] - плачове, викове, писъци

цђльба[48]- изцеление.

Цев = калем  [6] – кух цилиндър, върху който се навива прежда

Цевница [44] – флейта; свирка.

Цедилка [6, Тетевен, музея] – торба за носене на пеленаче , люлка

Цедило, цедилка  [71] – торба през рамо

         цеклянка -[74] Парче стъкло от прозорец.

Целба [9] – лек, цяр, лекарство

Целбоносний [44] – лечителен; целителен.

целеник  [63]— голям хляб, печен в подница

Целование – лобзание [43]. Според този краевед “целование” идва от чело (ц-ч), а лобзание от лоб (чело). Лобзание на стбл. означава “последно прощално целуване на умрял човек по челото”.

Целование [44] – приветствие.

Целул [27] – клетка (използва се в бубарството) (латинска дума?)

Цепле [11] – ??

         цепленка (цепенка). -[74] Треска от дърво.

цери [74] – 1. Лекува, 2. Прозира.

         цефара -[74] Предна кост на човешки крак между коляното и глезена.

 Цецо [37] — обръщение към сестра, како

Цибър [10] -Бистър, ясен, чист (има река с такова название)

Цивря [13,38]– хленча,плача с тънък глас и много сълзи, за деца

Циглав [19] – слаб

Цигляв, цингулив – слаб, мършав (Чипровски и торлашки)

Цигурки [13] – пръжки от сланина

         цика -[74]  дет. Коза. Цико-цико! - междуметие за повикване на коза или яре.

         цикам -[74] Бозая.

Цикандел – неясна българска дума (козар ?). Среща се като основа на българското фамилно име Циканделов. Съществува подобно индийско име -  Асад Цикандел – филмов режисьор

Цикот [19] – много

цимбали[48]-древен музикален инструмент в вид на два метали­чески полукълба, удряни едно о друго.

Цингулив [20] – слаб, мършав, кльощав

Цингуливо (с. Самуилово – Стара Загора) – слабо, недохранено, бледо, тънко, болнаво (за цвете). Подобен смисъл има и думата „скежено”.

Цингуливо [68] – израснало тънко и високо (за растение)

Цингуля [43]– висок, но слаб и тънък (цингулив)

Цинцарин — арумъни, куцовласи — близки по език на румъните

Ципура – вид риба (може от гръцки, ципура = маловажни дреболии, слабохранителни остатъци от някаква храна)

Ципури [43]– лошокачествено месо, съдържащо ципи, сухожилия - от гръцки - нещо незначително, производствени отпадъци

Ципури  [52] – маловажни, незначителни неща, остатъци от нещо (?)

Цириган [19] – врабче (от цирика – пищи ?)

Цирикам [13] – пищя

Цирка = циряв = цирей [38] (бордей=бордел; търтей=търтел; цирей=цирел ?) !!!!!

Цифка [15] – сопол

         Цифка, цифкол -[74] Сопол.

Цифун [43]– улей, по който се движи водата на воденичното колело. Родствено на цафара – свирка, цифка – ноздра, цев - дуло (!!)

         цифун -[74]  Ледена висулка.

Цихун [9] – гърло

Цицилекя [69]– вид сврака

Цицулин [20] - цицам, суча

Цовка = човка [6] (от цевка – тръбичка ?)

Цопан [10] -Козар

Цоцоман [40] – дебел

Цреве [5, 39] – обувки, чехли

Цреп – парче от счупен глинен съд (парче е турска дума!) (Чипровски и торлашки)

Црепки [5] – глинен съд

Цръст [13] – твърд, стегнат

Цука [45] – малка каишка, зашита към бой-каишката на юздата.

Цукало [10] -Глинен съд  (гръцка ?)

Цукаре, сукале [53]  – кърмаче

Цуфин [5] – малка цев, цевичка (!)

Цуцулига – вид плевел

Цуцулига [47] - растението бучиниш, лепен

         цъгрица -[74] Семки от грозде, остатък след смачкването му.

Цъкли [43]– очи (“цъкел” би трябвало да значи “око”! Изцъкли = ококори)

         цъкли -[74] Очила.

Цълуфи [13] – бакембарди

Църанга = царанка = свинга = гуси, прáси, кочка, кочина, гъци, свинка, свиня, бишка, дзинка, пико [69]– парче дърво с форма на яйце или буренце, дълго 4-5 см и дебело 3-4 см, употребявано в детска игра. Така се казва и играта. Прави се дупка в земята (наречена дапè или кочина), играчите се делят на два отбора. Всеки отбор се старае да вкара „прасето” в „кочината”, като пречи на другия. В някои варианти на играта има вардач, който пази дапето.

Цървул [18] – старобългарска дума, по славянски опинци.

Църга [6] - черга

Църцори  (73) – капе, тече слабо

Църцори [38] – едва тече

Цътка [13] – пъпка

цъцърка -[74] Тече на много тънка струйка. 

Цяр [18, 19]  - вид дъб с гладка кора

Чабур [43]– дървен съд, подобен на паница

Чава [10] -Врана (чавка –вид птица)

Чавга  [67] – стрела, хвърля (чилка) се на Сирни заговезни – с. 101

чавгар=чевгар (гр. ??) [55] - два чифта волове или биволи, впрегнати в една кола, четворка

Чавги [7] – стрели (дървени), които се изстрелват на Заговезни

Чавги [20] – волове, които си приличат и могат да се впрягат заедно (Господина Добрева, с. Самуилово, Старозагорско)

чага[48]- пленница.

Чадо, чадце [44] – дете, детенце.

чадь[48]- деца, челяд.

Чай [19] – ъгъл на къща

Чайне [19] – цигански гвоздей

Чала [3] – тръни

Чаламар [18] – летен стан за овце, аг`ъл, временна кошара използвана през лятото.

чамалюга [74] – дървена топка на края на тоягата. Гюдула.

чамбаз=чамбос  [55] – плитка коса на върха на главата, кика

чамбаз=чамбос, чомбаси   [55] – плитка коса на върха на главата у старите българи (днес, при обичая кръщене на малките деца, свещеникът отрязва кичурче коса от тила на детето, там където при старите българи е бил чембаса. С това символично се повтаря скъсването на българите с езичеството.)

Чамница [6] – лодка

Чампара - ламарина, която се поставя между порята на колелото и оста (дингила), която издава звън (осм-турск)

Чамуга [5] – подутина

Чамуда  (73) – неясно

Чамя [5] – линея, крея, боледувам

Чанкам [13] – говоря глупости (има и такова фамилно име - Чанков)

чанорел [37] — крачел, скачал

Чап [3] – обем, мащаб, количество, дял

Чапа [5] – момиче

Чапак [6] – женска носия

Чапал [69]– обло камъче

Чапан [10] -Вестител (турска ?)

Чапар (Хасковско) – човек с големи уши

Чапар [10] -Раздавач

Чапарест (чапърест) [20]  – вол, на който рогата са право навън, вол с големи рога

Чапраз [20] – напречен гвоздей, който се вкарва в халка, поставени на края на синджир, с който се води и вързва домашно животно (магаре, кон) - перс. през османо-турски?

Чапрази [41]- метални (сребърни обикн.) закопчалки за дамски колан (перс.), пафта

чапрази, чупрази - павти
чотра – бъклица

чапрази, чупрази  [64] - павти
        чотра
 [64] – бъклица

Чапчаче = шаптаче = фунийка = кипче = кепчаче [6]  = гюлова фунийка

Чарго  [54] – водно колело (от чарк - кръг)

         чАрда (73)- стадо волове или биволи
чардАк (чердАк) (73) - балкон, покрита, но отворена част от къща
чЕклас (73) - осил (острите израстъци на житния клас)
чекрЪк (73) - устройство за навиване на прежда
ченгЕл (73) - кука
ченУшка (73) - булка-гъба
черпУль (73) - врабче
чИтав (73) - здрав, запазен цял

Чарда [6, 38] – стадо от крави, биволи

чаре [37] — средство, начин, възможност

Чаре [5]  – магия, лек, начин, способ (перс – чаре - цяр)

Чари [44] – вълшебство; магьосничество; омагьосване.

Чарк  [67] – кръгъл кош с високи стени

Чарование [44] – отрова; гадаене; омагьосване.

Чаровник [44] – отровител; влъхва; магьосник.

Част [44] – част; жребий; участ.

Часъ [48]- време вообще.

Чатна – разбрах, схванах (чатна ли го? Чат ли си? - в гр. Стара Загора и района)

Чаяти [44] – (да се) надявам; (да) чакам.

Чван [44] – съд; чаша.

Чванец [44] – вж. Чван.

Чвор [19] – будак

чебер, чебър, чебур [55] - дървен съд за носене на вода или вино, или грозде

Чебур  [67] – дървен съд за вода с формата на обърнат пресечен конус

Чебър [5] – малък съд за вода

Чебър [6] – съд за събиране на набраното грозде и изнасяне от лозето на гръб

Чебър [9] – вид каче

Чебър = гердел = шол = гюлово гърне  [6]

         чебър м. Дървено каче с вместимост около 50 литра.

Чева [28, 43] – нима, нали

Чевгир [6] – голяма лъжица с дупки за изгребване на пяна, масло

Чевия [10] -Гвоздей (дървен гвоздей)

Чевре [7] – кърпа

Чегаря – кастря, сеча клони (Чипровски и торлашки)

         чегаря -[74] Кастря.

Чейрек [39] – четвъртина  

Чекел [10] -Лопатка на копраля за изстъргване- стъргалка

Чекия [3, 6] – вид габровско ножче (джобно ножче, ножче захлюпаче), джобно ножче (общо индо-иранска дума, може да е османо-турска)

Чеклас [19] – осил

         чекло -[74] Мотика за бъркане на хоросан.

Чекор – дънер (Петричко)

Чекор [5, 37] – крачка

Чекор, чокур [9, 29, 49] – остатък от отсечен клон на дървото

         Чекур, чокур, чомпал -[74] Стърчащ от стъблото на дърво остатък от откършен или отсечен клон.

Челастря, челастра [38]– заглаждам, заглаждане

Челенка [5] – шлем (може би “шлем” е фонетичен вариант на челен, от чело?)

челъка, чолка [48]- при коня, косми между ушите, лежащи на челото

Челяд [44] – слуги; членове на домочадие.

Чембас [39] – дълъг кичур коса при праблгарите и средновековните българи.

чембаси, чумбас [55] - дълга коса на главата при българите

Чемер – мъка, страдание, болест. Производни: 1. Да се начумеря – да се намръщя, да имам изражение на неудоволствие; 2. чума – смъртоносна заразна болест (чемер = чума (осн.)+ ер (суф.)); 3. Сджумерти се – остаря, погрозня.

Чемер [3] – мъка, страдание, отрова, дявол

чемерика (чемерични)  [31, 55]  - растение отровно (Veratrum album)

Чемишев  [54] – ритлив, който рита (за магаре, кон)

Чемуга [69] – късо рамо или кука на края на тояга

Ченгел [3]  – кука

Чеп [44] – верига.

Чепа [6] - играе

Чепел, чепил, чипил. Според Йордан Заимов [10] означава "кал". Според К. Зидаров [38] обаче, тази дума означава "човек с чип нос". Има и такова фамилно име - Чипилев - чипоносов.

Чеперек = хрома [6] – разтояние между върховете на палеца и показалеца на разтворената китка на ръката

чеперя, чеперка  [46, 63]— сгъната длан във форма на лъжица

Чепиш (71, с. 20) – кастриран козел. Вероятно «чепил» има същото значение. Чепиш, чепил – основа «цап» - козел на старобългарски (южнославянска дума).

Чепиш [35] – мъжко яре

Чепиш, чопур [10]-Козле (има връзка с “цап” - козел)

Чепкало  [67] – прав дарак за пречистване на влакната от лен

 чеплеза се -[74] 1. Катеря се. Правя гримаси.

Чепор [28] – чеп, чвор

Чепчек  [67] – каца с тясно дъно и широко устие

         чепя -[74] Изкривявам, изкълчвам.

Черав = червей [38] (!!!!!!) (основа чер + суфикс -ав)

чердакъ [48]- горен етаж, балкон, каюта в кораб, вишка.

Черек  [42] - една четвъртинка от заклано животно (чейрек-персийска дума, чохар = четири)

Черен бъз (Sambucus nigra) или свирчовина е дървовиден вид бъз с черни плодове. Нарича се свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за  свирки. Още е наричан бъзуняк, драмбъз, селешник, мимер. Разпространен е край населени места, из храсталаци и гори.

черен(че) [55] - дръжка на нож (черноцренче, черночирен, черночерянче - ножче с черна дръжка), чьорен - кокалена дръжка, чуряньня - дръжка на нож

Черенце, чирен  [49]– дръжка на нож (прабългарска дума)

Черенче [5] – ножче с костена дръжка (от стбл. чирен - нож)

Черия [10] –Войник (персийска ? – черибашия – началник на войниците)

Чермний [44] – червен.

Чермноватися [44] – (да) червенея.

Чернец [44] – монах.

Черничие [44] – горска смокиня.

Чертог [44] – стая; покои (прабългарска дума).

Черчеве [6] – дървена рамка на прозорец – (чар чеве – четири летви – перс.) 

Чесати [44] – (да) събирам плодове.

Чесо [44] – какво.

Чесоглавец [29] – песоглавец

Чести [44] – (да) чета.

Честний [44] – уважаем; прославян.

Често, чосто [39] – гъсто

Чет [43]– брой

четам [37] — тека

Четверовластник [44] – управляващ една четвърт от страната.

Четелка [2] (перс) – дъска, на която се нанасят резки за дългове (четел, четело, четем).

Четеля, чител [4, 9] – Две летви, дъски, върху която се отбелязват черти и резки за дълговете. Едната остава у търговеца, другата при купувача, рабош от перс. (cetele)

Чефадарица [27] -връх южно от град Калофер (от чефадар - слуга, перс. ?)

Чешел [9, 37, 53] – гребен (стблг., заимствана в староруски =

Чешир – голяма връхна дреха с дълги ръкави за мъже, балтон (гр. Батак)

Чешъл, чешъй – гребен (Чипровски и торлашки)

чиба [38]– махни се ! (за куче)

Чибур [6] – каца от 400 – 500 кг за подсирване на мляко

чивджигинци [37] — чурулици, особен вид врабчета

         чиве  -[74] Правоъгълна емайлирана тавичка.

Чивик [10] -Бърз, чевръст

Чивия [6, 35] – дрянова клечка, дървен гвоздей, гвоздей

Чигъркам [68] – чегъркам, изтръгвам с остър предмет (от чига – праблгр. дума)

Чикел [20] – плоско желязо на края на копралята, също и двурога граба за вадене на цвекло

Чилбур [21] – въже за водене на добитък

Чилече [43]– зеница (човече?)  

Чилия [19] – тръни, бодливи храсти

Чимшидиня [20] – название на местност в с. Романя, Стара Загора

Чин [44] – ред; пълно изложение или посочване на всички молитвени слова.

Чингаров [27] - фамилно име (чингар = ?) от Кюстендилско, занесено във В. Търново

Чинити [44] – (да) правя.

Чинишин [6] – одър, креват

Чинка [43]– вид пойна птица

Чинтул [40] – лозов дънер (вероятно е вариант на “чотур” – пън, дънер !!! с носова гласна)

Чинтур (чинтул) – чотур, лозов дънер

Чиплак [10] -Бедняк

Чипница [2] = сипница – вид ръченица

         Чир, чирка – цирей.

 Чирак [45]– начална степен на усвояване на занаята (ремеса), задължителна възраст поне 12-13 години. След 2-3 години обучение при майстор, придобива степента калфа, която се признава от майстора. След още три години работа като калфа следва изпит пред група майстори и се придобива степента майстор. Майсторът има право да открива свой дюкян. (перс.)

 чиране – място, където има извори на голяма река (название на местност с извори до гр. Чирпан, по известно като Текиря. Това название е дадено от Къню Димов от с. Гита, Чирпанско. Според мене от “чиране” идва названието Чирпан !!!)

Чирвиш [21] – костен мозък, по славянски - мужденик

Чирен, черен [4, 38]  – костена дръжка на нож (прабълг. ?)

Чирене [54]  – дръжка на нож

         чиреп -[74] Домакински съд.

         чирепор -[74] събир. Домакински съдове. (суфикс „-ор” събирателна функция!!)

Чирешна [19] – стоманен чук за биене на сусам в кутел

Чирк – остатък от месото и кожата при правене на сапун, пържинки. (Господин Вучков)

Чирник, чырнакъ [10] - ручей (черк.слав. – от шуртя, чочур)

Чит [35] – плет, измазан с кал

Чит [43]– басма

Чит, парамук, пашовник, кош [3,6] – голям кош за царевица

Читен [69]– голям кош за сено и слама

Чичо – чина. Роднинско название, което децата използват за брата или братята на баща си и техните съпруги. По-общо тези обръщения се употребяват към по-далечни роднини – първи и втори братовчеди по бащина линия. Най-общо се употребяват като обръщение на деца към по-възрастни хора. Ако детето познава тези хора, след обръщението задължително трябва да употреби техните лични имена. Неупотребата на лично име се допуска в два случая: или когато детето не познава тези хора или когато те са прекалено близки.

Члънъ [6] – лодка еднодръвка при славяните (Цв. Тодоров. Славянски народи. С. 1969, с. 118) – тази дума обаче не е славянска (члун, чун - варианти)

Чми – спи (Чипровски и торлашки)

Човъркам – чопля, бърникам (Чипровски и торлашки)

Чоглав, чоголен, чоглаво, чогло – (точното значение е “притеснен”)

Чогол, чогал  [9] – мъка, безпокойство (?? – точното значение е

чогулно [38]– букв. притеснено, прен. безпокойно

Чоз [21] – мазнините от вътрешността на овцата – осмянка

Чокан [25] – кочан

чокур   (74) – чеп (не е турска дума!)

чокур  [66] – чеп (не е турска дума!)

Чокър (Хасковско) – мамул, оронен царевичен кочан

Чомага, жумачка [69]– кривак

Чомак [40] – боздуган

Чомам – закачам се, заяждам се (Чипровски и торлашки)

Чомбас [10] -Дълъг кичур коса отзад на главата, чембас

чомбаси - чумбас [55] - дълга коса на главата

Чомля [69]– топка от свински косми, с която се лучи при игра

Чомолушка = курешница [6] - сребърни игли за забождане по дрехите

Чомпил [21] – птичка чичопей (през 60-70 години на миналия век, в училищата на Стара Загора се употребяваше жаргонното обръщение "хей чумпил"!)

Чонка [43]– човка, клюн

чонка -[74]  Клюн.

Чопан, цопан, джопан [38]– птича кълка

Чоплек - щъркел.

Чор [10] -Болест, демон, трън

Чорлав  [52] – рошав

Чорнъ (стбл.) = чирен [6] – дръжка на нож, чирен (!!!)

Чорук [10] -болест

Чорчик  (73) – криво (на чорчик, на джорджик – на криво)

Чотор [10] -Широк, човек със широк, сплескан нос (рум?)

Чотора, чотура, чутура [10] -Широк, плитък дървен съд за чукане, гавана

 Чотра, чотура – бъклица

Чотра, чотура [5,11, 28]–бъклица (в Родопите)

Чотук [10] -Пън

Чохад [10] -Сукно

Чохудар [10] -Сукнар

Чочо – чечо [10] -Умалително име от Стоян

чпагь, чьпагъ[48]- джоб, чанта (от чипаг - вид дреха).

Чреда [44] – ред.

Чреждение [44]  – угощение.

Чресла – [44]  кръст (на тялото); бедра; слабини.

Чтилище [44]  – идол; кумир.

Чубра [35] – старинно женско име

чувам [37] — пазя

Чувгата [20] – вол (явно, обяснението, че чевгар означава два чифта волове от гръцки е спорно! ( хипотеза: га-говедо на санскрит. Чувгата - орно говедо, говедо за оране = вол ?)

Чувен [6] – метален съд за готвене на качамак

чувия   (74) – клин – дървен гвоздей

Чувия  [67] – дървен клин, дървен гвоздей

чувия, чевия  [66] – клин – дървен гвоздей

Чувърст [35] – гъст

Чугурово [16]  - според изпълнителя – белязано

 чука -[74] Планинско възвишение, хълм, връх..

чУка, чукАр (73) - възвишение -!!!!!

Чука, чукар [32] – малка височина

Чука, чукар  [59] – малка височина

Чуканела [6]  – миниатюрно златалско чукче (умалителен суфикс –ел  ?)

Чукар, чука [47, с. 164]-каменист връх. Още Дуриданов (1958: с. 255) обяснява тази българска, неславянска дума от праиндо-европейския корен *kuk-er – връх, нещо остро, издадено. От същата основа идват и думите гугла, качул, качулка, кукиш, шушулка, изчучулен.

Чукара, вирая  [53] – чукар

Чукилите – село в Габровско (от чука, чукил)

Чукич [35] – малко дървено чукче, което се носи на 1 март заедно с мартениците. Символизира селскостопанските оръдия, които ще се ползват след идването на пролетта.

Чукундур  [52, 53] – кочан от червено кръмно цвекло; цвекло (благ, червен чукундур – захарно, кръмно цвекло )

Чул, сакуля [6] - козена покривка на животно

Чул, чултар [5,19]– покривало,наметало за добитък(чул + тар!!)–(турска,персийска?)

чултар - чултура=чултар [55] -  черга от козина; чул, покривало на кон

Чултар [10] -Стара дреха (?)

чултура=чултар   [55] - козинява покривка на кон

Чумбаз [9, 35]  –перчем – диалектно. плитка от коса при мъжете

Чумбер [10] -Железен плосък обръч на каца, буре, мътилка

Чумбер [20] – вид забрадка

Чумеря се [41] - намръщвам се

чуму [37] — защо

Чун, чунар [9] – лодка, лодкар

Чунгул [69]– пумпал

чунка [37]  — вретено прежда

Чунтар [35] – шарено чердже, постлано върху самара на магаре. Чул (?) – завивка на кон

чупа, чупче   [55] - мома, момичка

Чупе, чупа [5,27, 37]  – момиче [Стойнев Анани. Българските славяни – митология и религия. Изд. Народна просвета. София. 1988] , заимствана и от албанците 

Чупел [68] – старо изпочупено дърво в гората

чупинство [37]  — моминство

Чурек  [67] – обредно великденско хлебче

Чури – пуши, дими (Чипровски и торлашки, в Македония)

Чурилка [5] – буталка, мътилка за вадене на масло

Чуртя [9] – шуртя

чуруга -[74] Твърда цицина върху главата.

         чурУлек (73) - цицина
 чУтура (73) - дървен съд за счукване на сол или пипер
 шафАр (73) - блатна трева
 шЕльмень (73)- охлюв
 шИкалька (73) - кълбовиден израстък по дъбовите дървета
 шинИк (73) - дървен съд, мярка за жито и брашно (8-10 л)
 шищАльче (73) - малка (детска) стомничка за вода (1-1,5 л)
 шопАр (73) - голямо охранено скопено прасе за колене
 шофАда (73) - мида
 шУга (73) - краста
 шУпва (73) - ферментира
 шут, шУто (73) - животно без или с отрязани рога
 шушУльки (73) - сушени плодове
 щемЯ се (73) - спотайвам се, крия се, мълча

Чуря [9] – димя, пуша

чуряньня [55] - дръжка на нож, чьорен - кокалена дръжка

 Чути, чуяти [44] – (да) чувствам; (да) чувам; (да) усещам.

Чутора, чутура  [52] – дълбок дървен съд за чукане на сол, червен пипер (румънска ?)

Чух [28] – бухал

Чухче [19] – сова

чуча   [55] -възглавница

Чучка  [53] – могила

Чучка, чуча  [53] – възглавничка за стол

чучкам -[74] дет. Седя, стоя седнал. 

Чучрумигел [20] – вид прелетна птица със стърчащо нагоре рогче на главата (чучулига ?)

Чучуверка [9] – тънка струйка

Чучулига  [53] – малко птиче с чучулка (нещо издадено) на главата

Чучур  [67] – улей, тръба на подпресен камък за изтичане на изцеденото дървено масло

Чучур, шопур [11]– чешма с корито

Чучуря [9] – теча на струйка

чушнара   [55] - чучури на чешма

Чълн [9] – лодка

чъчък -[74] Житният плевел “бабин зъб”.

Чьорчупич  (73) – игра на чилик (с. Самуилово)

Чюрюлика [19] – дървено бутало за биене на мляко (от джуркам - бъркам)

Шàмата [10, 39] - Шум, врява (не е ли арабска дума?)

Шабар [28] – тестикул, мъде (от шибам ?)

Шавар  [29, 53] – блатна трева, аир, попур

Шагърт [29, 49] – чирак (чирак е персийска дума). Прилича на “саракт” – област, държава

Шад [10] - Весел, честит, щастлив (има и фамилно име в Македония – Методи Шаторов). Думата е първообраз на старобългарското "шут", подозирано за прабългаризъм. Думата има староирански произход: авест. Šāti, др. перс. Šyāti – щастие; перс. Šād –щастлив > манси  Šat, коми, удм. Šud – щастие (Абаев В. И. Скифо-европейские изоглоссы. М., 1965).

Шал – червен, в израза "шал-червен" (от източноиранското "сурх" - червен)

шала  [55] – шега, шалави очи – палави очи

Шалав [5,9, 10, 55] – палав, игрив, закачлив, шегобиец. Шаля - шегувам се

Шалампор [19]  – ограда

шалампор, шарампол - стена

Шаля се (Хасковско) – шегувам се, правя се на интересен. (шалав = палав)

Шамата тенекия [5] – шумна, дрънчаща тенекия

Шаматанко  [53] – дете, което се учи да ходи, което прохожда

Шамил [10] - Обемен, обхватен (чужда дума ?)

Шамня [33, 60] – обикновен вид забрадка

Шандан [10] -Свещник (перс. ?)

шанлива   [55] - весела

шановат  [55] - радват се, веселят се

Шапиче (цариче) българско – растението разковниче, перуника (което цъфти на 24 юни) (Alchemilla bulgariaca)

Шапшал [10] -Завеян, гламав

Шар, шарка [9, 10] – цвят, багра (прабълг.)

Шарапалест човек - човек с големи ръце и длани, производно на "рапалест" със същото значение.

Шарвари [16] - шалвари (сарматска дума, в РЧД - турска?)
         Шъмъта [16] - шум, глъчка

Шарка [6] – болест – сипка, сипаница, либурка

Шарлаган [10] -Растително масло

Шарлия [10] -Гражданин, жител на град (крепост ?)

Шата [5] – патица

Шатър  [71] -  палав, весел, игрив (шатърна булка – палава, невярна). Сродно с шад [10] - Весел, честит, щастлив (има и фамилно име в Македония – Методи Шаторов). Думата е първообраз на старобългарското "шут", подозирано за прабългаризъм. Думата има староирански произход: авест. Šāti, др. перс. Šyāti – щастие; перс. Šād –щастлив > манси  Šat, коми, удм. Šud – щастие (Абаев В. И. Скифо-европейские изоглоссы. М., 1965).

Шатър [10] -Весел, радостен (от шад)

Шафер [10] -Кръстник (Има я като диалектна в Пловдивско)

Шахпаз [10] -Вид сокол

Шахън [10] -Вид сокол

швирка -[74] Тече много силно, струи.

швъка [74] – за дете, ходи насам – нататък. За жена – изневерява.

Швъкел  (73) – малко дете, което не спира да се движи

шеве   [55] - шев, шарен, везан шев; шевица, плетеница

        шевета - плитки
        шикли - украсени
        шикосана - позлатена
        шопки - чучури
        шупелка - свирка
        щеин - хубава

шикли - украсени
шикосана - позлатена
шопки - чучури
шупелка - свирка
щеин - хубава

        шевета [64]  - плитки
        шикли
 [64] - украсени
        шикосана - позлатена
        шопки
 [64] - чучури
        шупелка
 [55, 64] – свирка, пищялка
        шевета = шивета [55] - плитка, сплитка

Шегвел [37] — подигравал, кривял

шегвенье [37] — подиграване, кривене

Шелом [44] – шлем; каска.

шеломъ [48]- шлем (смята се за готска заемка).

шеломя, шóломя [48]- хълм, планина (смята се за готска заемка).        

Шемет [6] = въртоглавие – название на болест по овцете (рак на мозъка)

Шепотник [44] – доносник; клеветник.

Шептание [44] – клевета.

шепуво [55] - слабо

Шеремет [10] -Безсрамен (предложената етимология е несигурна. Има село в Североизточна България с такова име. Летище Шереметиево до Москва. Според някои, шеремет идва от сармат)

Шеремет [40] – непослушен, непокорен

Шерица, щерица [35] – ялова коза, крава

Шестам [5] – мисля, обмислям, пресмятам ("сост", "состо" означават добър, свестен, хубав в Хасковско. Има и коледно пожелание на някакво неясно "божество" Шесто.)

Шестил – вид дървесен вид (Acer platanoides) в горите до град Пещера

Шеталица [6] - шетачка

Шетба [9, 10] – шетане

Шибам [38]– бия с пръчка (стблг.)

шиблика   [55] - тънка пръчка

шибнути кђмъ [48]- да ударя (шибна) някого.

Шибой - ишибой     

Шиварка [6] – игла за везане (от глагола шия)

Шиве [38]– кичур коса

Шивета [5, 29, 49] – шевици, шевица за украса на плитка коса

шивя   [55] - плитка, виж шевета

Шиклосана [5] – украсена

Шикълка [38] – кръгъл прорастък по дъб (шишарка – може да има връзка със шикълка)

Шилегар- шилингар [2] – овчар на шилета, от тук шилегарник (чилингир ?)

Шилетар [70] – човек, който отглежда шилета, шилегар

Шило [45] - сарашки инструмент – острие за продупчване на кожата.

шилък [74] - Заострена клечка за пробиване на дупки при правенето на цървули.

 шип м. [74] - Дървена клечка за затваряне на врата. Вж. “зашипвам”.

шипар – шопар, угоено мъжко кастрирано прасе.

Шипок [44] – цветчето на шипката.

Шира [6] – сок от гроздето

Ширинга [4] – редица (на руски шеренга ?)

Шиява [5] - хванала шия – мазол, надебелена кожа

Шкубляв [5] – хилав, мършав

Шкурт [10] -Къс, малък (от персийското kurte - къс, с малка дължина, от тук "куртка" - къса горна дреха)

Шлевя, шлевлю (Хасковско) – глезя се, глезлю

Шлюпка орехова [67] – орехова черупка (Р-Л трансформация). – с. 116

шлягъ, шьлягъ [48]- монета (същото и при хазарите - шелляг !!).

Шлянък – глезен (Петричко)

Шляя [45] - сбруя, конски прибор – всяка една част от конската сбруя: повод, седло, теглич, колан, хамут, пискюли, дизгини, палдъм – обиколен колан (конски корсет), гердани.

Шминдух – приятел (Петричко)

         шморец -[74] Оставено в иззидана стена място за захващане на напречен зид, който ще бъде иззидан по-късно.

Шмуля [43] – бера плодове с листата и клонките (да ошмуля, да ошумуля – да обера напълно. Произлиза от “шума” – листа на дърветата).

Шобори, шобърка – шупурти, чучур (Чипровски и торлашки)

         шовам (шолевя) -[74] Ям лакомо и звучно (ям бавно и тихо).

Шол - месо без кости (в РЧД - немска)

Шол [6] – съд от около 4 литра използвано в розоварната – гърне

Шолмен, шелмен, шомбъл, плъж, рожковец (Хасковско) – охлюв

Шомбал [10, 38] -Охлюв

Шопар [11, 18, 38]– кастрирано голямо прасе,охранено прасе за колене

Шопка [5] – чучур (родоп.)

Шопка  [53] – страничен отвор стомната (шопка -сопка - отвор)

Шопка, шопурка  [53] – чучурка на чешмата

Шопкам (Хасковско) – шепна

Шопорче, шопурка [9] – чучурка!

Шопурти [9] - издава звук на падаща вода

Шорам [16] – пия

Шоре, шоле – малко момче [Тетевенско, с. Бабинци]

Шорич, шоричел [10] -Мишле

Шошел [10] -Заек

Шпат [10] -сабя

Шпор [11]– кухненска печка – само във Врачанско

         шпора -[74] Фурна на печка.

Шубал, шибал (73) – обидно обръщение към млада жена, момиче (от шибам ?)

Шувъргам [43]– вървя тихо, неусетно

Шуга [43]– краста (от тук шугава овца – крастава овца в Чирпанско)

Шуга [69]– игра, при която се улучва дете, стоящо пред стена = улучване

Шуга, шугав – краста, крастав (шугава овца)

шуй, шуий, шуйца [44,48]- ляв, левак, лява ръка.

Шуле [27, 28] – малък глинен съд за вино, ракия - плоска

Шуле = връчва = павур = плоска = армага – видове бъклици [6]

Шулене [6] – ходене със шулци, кокили (има фамилно име - Шулева)

Шулнар [47, с. 392]- чучур на чешма, най-често бронзов

Шулци, патараги, конкили, ждракели [6] – кокили за преминаване на река, поток. Интересно, защо толкова много названия има за това средство за премиване на водни прегради? Вероятно, причината е, че в миналото е имало много реки и езера поради по-големите валежи. Липсвали са и удобни пътища и мостове, както сега.

Шуля [6] – инструмент за пробиване на дупки при насаждане на нови лозя

Шунгьоросва [8]–шляе

         шунторя се -[74] Мотая се, търся нещо.

         шупа -[74] Стопанска постройка в двора.

Шупарясано [54] - кухо (дърво, материал)

Шупелка [5] – свирка (от сопел, сопло - тръбичка ! - стбл. и прблг ?)

шупелка   [55] - свирка, пищялка

шупельче [37] — свирка (стбл.)

Шупла, стругана погача  [53] – видове пити

Шуплага [5] – дупка

         Шупли  [67] – кухини

Шупливо, шупльо  [5] – кухо

шупляга   [55] - празнина, кухина, пора в някакъв материал. Шуплест = порист.

Шупнал  [54] – набухнал поради ферментация (за хляб, тесто)

Шупотило [11]– вид длято

Шупулесъл [8]– стреснал, изненадал

         шупуникам, шушуникам -[74] Приказвам тихо, шепна.

Шупъл [5] – кух, кухо дърво. От тук – шупла

Шуруп [21] – голяма гайка за пристягане на колелото към главината

Шута  [71] – безрога коза. От шутити (стблг.) = да накърня, да отнема нещо.

         Шушльоп, шуштер -[15, 74] 1. Остатъци след сеченето на дърва, трески.

Шуштер [15] -  Шушумига.
         Шеш, шаш [10] -Кривоглед (бълг. ?)

Шушулка  [52] – нещо дребно, троха, прашинка

Шушумига [38]– свит, свенлив, боязлив човек.

Щавел [32, 59] – вид плевел, oseille f.

Щавене [6] – извършва се със сол и трици в продължение на няколко дни с цел отделяне на  ципата от лешенената кожа

щавлек [38]– лапад (гр.?)

         щавлек -[74] Ядливо растение, подобно на лапад.

Щап [31, 57] – пръчка, тояга

Щапуркам [41]- прохождам, за малко дете (прощапулник - прохождане)

Щедрота [44] – милост; великодушие; снизхождение.

Щежер [19] – вид дърво

щеин [55, 64] - хубава, красива

щемешката [46]— скришом

щемя се, щемиш се  [46, 63]— крия се, криеш се

Щенак [19, 35] – едногодишно куче

Щене  [54] – малко кученце, паленце

Щерица [11]– ялова крава

Щерица  [53] – бездетна жена

щерица   [53, 55] - овца ялова

Щерна  [19] – водоем (небългарска дума ?)

Щета [15] - ж., ирон.  Човек, който пречи на другите. 
         Юрдан [13] – чекрък, макара за кладенец

         щета -[74] Човек, който пречи на другите.

Щетина – хоризонтална нива на наклонен терен, тераса (Чипровски и торлашки)

Щехо [19] – лично име

         щимка, щинка -[74] Количество влакнест материал (вълна, памук), което може да се събере в шепата.

         Щипотя [68] – щипя непрекъснато

Щир [29] – неясна дума от израза “мина щиро време” = пропусна удобното време. Удобен, сгоден ??

Щир [5] – сгоден, удобен

щир(ица)  [55] - ялов(а), безплоден

Щир, щиро  [49] (за време) – удобен, удобно (време)

щирец   [55] - овца, която не се е обягнила през годината

Щиро [39] – празно, безплодно място

Щиро време [5] – минало време

Щица [5] – дъска

Щогла [44] – мачта.

щрапал   [55] - стъпвал

щрапало   [55] - стреме

         Щрапам (щрапка) -[74] Стъпвам неумело (стъпка).

         щрегар -[74]  Човек, който спи нащрек.

Щрекла  [53] – жена, която ражда за пръв път, първескиня

Щрокав – мръсен, изцапан (Чипровски и торлашки)

         щръклица -[74] Висока шейна за кон или магаре.

Щръкло [6] – завързан сноп от сено

Щубел [32] – извор,обграден с кухо дърво. Стубел, стубла.

Щубел [59] – извор (обграден с кухо дърво)

         щуго -[74] (наречие) Твърде много, голямо количество.

Щудо [10] - Нрав, характер

         Щумосам -[74] Да скрия нещо така, че да не може да се намери.

        щълба (73) — клон на дърво

щълба  [46, 63]— клон на дърво, слъп, слъб

Щъпам, щъкам [38]– за деца, вървя насам натам

Щърбул [13] – беззъб човек

Щървалък (може би щървал, от стръв ?) [35] – мезе, малки закуски (турцизирано чрез суфикса "-лък")

         щъркокрак -[74] Висок, дълъг, с дълги крака.

         Ъкъ [74] – (частица за отрицание). Отрицателен отговор, не.

Ъргьосана [37] — ръждясала

ържнала [37] — изцвилила

ърчит [37] — хърка

 Ю [44] – нея.

Юг [44] – зной; название на южния вятър; иносказателно: нещастие.

Югич [5, 49, 55] – овен водач на стадото, виж угич (на турски ялчия) (родоп.)

Юдол [44] – долина.

Юдол [52] – мъчителен свят

Юдол плачевная [44] – този свят.

Юдуже [44]  – там, къде.

Южик (а) [44] – родственик; родственица.

Юзда [45] – оглавник (юлар), поставя се на главата на кон, магаре или бивол, теглещи кола, талига. Състои се от два странични ремъка (чейнелик), към които се закрепват капаците за очите, надчелник, надноздреник и держеле (две железни халки с железни пръчки и мущук) и гема (езика). Держеле, изработено от по-меко желязо се нарича транзела. Щранга – сарашки термин, част от юздата.

Юзда-бутура [69]= игра на „ези-тура”, евза = ези

Юзи [44] – вериги; окови.

Юзник [44]  – затворник.

Юлчече [20] – малко шиниче, два – три пъти умалено спрямо нормалния шиник

Юма [48]- лодка, плавателен съд.

Юнец [44] – теленце; младо биче.

Юнец, юнче – млад вол

Юница [44] – млада крава.

Юнота [44]  – млад човек, юноша (стблг.).

Юрган [20] – дебело здраво въже (Ф 30-40 мм)

         юреница -[74] Играта “гоненица”.

Юродивий [44] – глупав; приел духовно подстригване за юродство.

Юря, да юркам -[74] гл. несв. Гоня, да гоня.

Юсми  [49]– безсрамници

Юсна [15]– спя (съврем. бълг.- да се заюсна – да се унеса, да си отклоня вниманието)

Юсове [62] – название на двете носови съгласни в кирилицата

Юсове [69] – название на двете носови съгласни в кирилицата

Юстин [18,19] – хоризонтална греда на покрив

Юстюн [18] – дълга греда за вадене на вода от кладенец

Ющ ! – подканяне на овцете на тръгнат, пръй! (Силистра)

Яба = забанар= забака [6] – многорога граба

 Ягодичина [44] – смокиня.

Ягорида [43]– незряло, кисело грозде (родствено с названието Якоруда ?)

Яд [44] – храна; ядене.

Ядрило [44] – мачта.

ядро[48]- недра 

Ядца [44] – лакомник.

яжиня [37] — въжета

Язвина [44] – дупка на животно.

Язвити [44] – (да) горя; (да) ранявам.

Язик [44] – народ; племе; орган на речта.

Язя, язва [44] – рана; изгаряне.

Якия [6] – нещо подобно на гипсовото обездвижване на крайници. Приготвя се от белтък, сапун и ракия, смесени и стопени на огън.

Яко [44] – защото, тъй като; понеже; като; кога.

Яко, яце [5] – твърде (родопски диалект)

Яковий [44] – какъв.

Якоже [44]  – тъй че; като; тъй като.

Яли [28] – ето

ян кехай  [55] =кехая ; янкехая - башкехая (става дума за Янкул, планената Юпитер, при прабългарите Анишър)

яна   [55] - майка (Яна (Уон) е названието на планетата Венера при прабългарите)

         Янкул (Енкул) – българско митологично название на планетата Юпитер. Разказва се следната легенда: Янкул и Янинка (Яна) били брат и сестра, останали сираци като деца и били отгледани от различни хора. Като пораснал, Янкул си потърсил жена. Срещнал Янинка и я харесал, но след като разбрали, че са брат и сестра, те се превърнали в две звезди. Янинка се превърнала в звездата Зорница (Венера), а Янкул в Юпитер. На всеки 7 години те се срещат веднаж (Иваничка Георгиева. Българска народна митология. Наука и изкуство. София. 1983, с. 27).

Яр [68] – урва

Ярем [44] – ярем; товар; тежест; служене.

Ярило [9] – крило на вятърна мелница. (дали е вярно? Ярило – пролетно слънце в Русия, ярови култури – зърнени култури, които се сеят напролет)

Ярина [44] – вълна.

Ярмосана [5] – оглавена

Яря – (стбл. глагол) – оплождам. От него произлизат думите „яре” (петле или козле), „ярка” (млада кокошка),може би и „Ярило” – езически праславянски празник на 22 март.

Ясика [37] — топола

Ясика  [53] – ясен (вид дърво)

ясика   [5, 55] – трепетлика

Ясна [13] – удари силно, ненадейно

Ясти [44] – (да) ям; (да се) храня.

         Ятосан – изгладен с ютия (с. Самуилово)

Ятра [37] — ядка (от ядро - сърцевина)

яце   [55] - твърде, много (Родопи)