РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ - Ш-Щ-Ю-Я
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Шàмата [10, 39] -Шум, врява (не е ли арабска дума?)
Шабар [28] – тестикул, мъде
Шавар [29] – блатна трева
Шагърт [29] – чирак (чирак е персийска дума). Прилича на “саракт” – област, държава
Шад [10] -Весел, честит (има и фамилно име в Македония – Методи Шаторов)
Шал – червен (от сурх - червен)
Шалав [9, 10] – палав, игрив
Шалав, шаля [5] – шегобиец, шегувам се
Шалампор [19] – ограда
Шамата тенекия [5] – шумна, дрънчаща тенекия
Шамил [10] -Обемен, обхватен (чужда дума ?)
Шамня [33] – обикновен вид забрадка
Шандан [10] -Свещник
Шапшал [10] -Завеян, гламав
Шар [9, 10] – цвят, багра (прабълг.)
Шарапалест човек - човек с големи ръце и длани, производно на "рапалест" със същото значение.
Шарвари
[16]
- шалвари
(сарматска дума)
Шъмъта
[16]
- шум, глъчка
Шарка [6] – болест – сипка, сипаница, либурка
Шарлаган [10] -Растително масло
Шарлия [10] -Гражданин, жител на град (крепост ?)
Шата [5] – патица
Шатър [10] -Весел, радостен (от шад)
Шафер [10] -Кръстник (Има я като диалектна в Пловдивско)
Шахан [10] –Великолепен (персийска ? – шах =цар)
Шахпаз [10] -Вид сокол
Шахън [10] -Вид сокол
Шегвел [37] — подигравал, кривял
шегвенье [37] — подиграване, кривене
Шелом [44] – шлем; каска.
Шемет [6] = въртоглавие – название на болест по овцете (рак на мозъка)
Шепотник [44] – доносник; клеветник.
Шептание [44] – клевета.
Шеремет [40] – непослушен, непокорен
Шеремет [10] -Безсрамен (предложената етимология е несигурна. Има село в Североизточна България с такова име. Летище Шереметиево до Москва. Според някои, шеремет идва от сармат)
Шерица, щерица [35] – ялова коза, крава
Шестам [5] – мисля, обмислям, пресмятам (сост (о) означават добър, свестен, хубав в Хасковско. Има и коледно пожелание на някакво неясно "божество" Шесто.)
Шеталица [6] - шетачка
Шетба [9, 10] – шетане
Шибам [38]– бия с пръчка
Шиварка [6] – игла за везане (от глагола шия)
Шиве [38]– кичур коса
Шивета [5] – шевица за украса на плитка коса
Шивета [29] – шевици (!!!!)
Шиклосана [5] – украсена
Шикълка [38] – кръгъл прорастък по дъб (шишарка – може да има връзка със шикълка)
Шилегар- шилингар [2] – овчар на шилета, от тук шилегарник (чилингир ?)
Шипок [44] – цветче нашипката.
Шира [6] – сок от гроздето
Ширинга [4] – редица (на руски шеренга ?)
Шиява [5] - хванала шия – мазол, надебелена кожа
Шкубляв [5] – хилав, мършав
Шкурт [10] -Къс, малък
Шмуля [43] – бера плодове с листата и клонките (да ошмуля, да ошумуля – да обера напълно. Произлиза от “шума” – листа на дърветата).
Шол [6] – съд от около 4 литра използвано в розоварната – гърне
Шомбал [10] -Охлюв
Шомбъл [38]– охлюв
Шопар [38]– охранено прасе за колене
Шопар [11, 18]– кастрирано голямо прасе
Шопка [5] – чучур (родоп.)
Шопорче, шопурка [9] – чучурка!
Шопурти [9] - издава звук на падаща вода
Шорам [16] – пия
Шорич, шоричел [10] -Мишле
Шошел [10] -Заек
Шпат [10] -сабя
Шпор [11]– кухненска печка – само във Врачанско
Шувъргам [43]– вървя тихо, неусетно
Шуга [43]– краста (от тук шугава овца – крастава овца в Чирпанско)
Шуий [44] – ляв.
Шуйца [44] – лява ръка.
Шуле [27] – малък глинен съд за вино, ракия - плоска
Шуле = връчва = павур = плоска = армага – видове бъклици [6]
Шуле [28] – неголям съд за вино, ракия
Шулене [6] – ходене със шулци, кокили (има фамилно име - Шулева)
Шулци, патараги [6] – кокили за преминаване на река, поток
Шуля [6] – инструмент за пробиване на дупки при насаждане на нови лозя
Шунгьоросва [8]–шляе
Шупелка [5] – свирка (от сопел, сопло - тръбичка ! - стбл. и прблг ?)
шупельче [37] — свирка (стбл.)
Шуплага [5] – дупка
Шупливо, шупльо [5] – кухо
Шупотило [11]– вид длято
Шупулесъл [8]– стреснал, изненадал
Шупъл [5] – кух, кухо дърво. От тук – шупла
Шуруп [21] – голяма гайка за пристягане на колелото към главината
Шушльоп [15] - м. събир. Остатъци след сеченето на дърва, трески
Шуштер
[15] -
м. 1. Шушумига.
Шеш, шаш [10] -Кривоглед
Шушумига [38]– свит, свенлив, боязлив
Шюлдурак [19] – малък водопад (персийска ?)
Щавел [32] – вид плевел, oseille f.
Щавене [6] – извършва се със сол и трици в продължение на няколко дни с цел отделяне на ципата от лешенената кожа
щавлек [38]– лапад (гр.?)
Щап [31] – пръчка, тояга
Щапуркам [41]- прохождам, за малко дете (прощапулник - прохождане)
Щедрий [44] – милостив.
Щедрота [44] – милост; великодушие; снизхождение.
Щежер [19] – вид дърво
Щенак [19] – едногодишно куче
Щене [35] – малко кученце
Щерица [11]– ялова крава
Щерна [19] – водоем (небългарска дума ?)
Щета
[15] -
ж., ирон. Човек, който пречи на другите.
Юрдан [13] – чекрък, макара
за кладенец
Щехо [19] – лично име
Щир [29] – неясна дума от израза “мина щиро време” = пропусна удобното време. Удобен, сгоден ??
Щир [5] – сгоден, удобен
Щиро време [5] – минало време
Щиро [39] – празно, безплодно място
Щица [5] – дъска
Щогла [44] – мачта.
Щръкло [6] – завързан сноп от сено
Щубел [32] – извор (обграден с кухо дърво)
Щудо [10] - Нрав, характер
Щъпам, щъкам [38]– за деца, вървя насам натам
Щърбул [13] – беззъб човек
Щървалък (може би щървал, от стръв) [35] – мезе, малки закуски
Ъргьосана [37] — ръждясала
ържнала [37] — изцвилила
ърчит [37] — хърка
Ю [44] – нея.
Юг [44] – зной; название на южния вятър; иносказателно: нещастие.
Югич [5] – овен водач на стадото, виж угич (на турски ялчия) (родоп.)
Юдол [44] – долина.
Юдол плачевная [44] – този свят.
Юдуже [44] – там, къде.
Южик (а) [44] – родственик; родственица.
Юзи [44] – вериги; окови.
Юзник [44] – затворник.
Юлчече [20] – малко шиниче, два – три пъти умалено спрямо нормалния шиник
Юнец [44] – теленце; младо биче.
Юнец, юнче – млад вол
Юница [44] – млада крава.
Юнота [44] – млад човек.
Юрган [20] – дебело здраво въже (Ф 30-40 мм)
Юродивий [44] – глупав; приел духовно подстригване за юродство.
Юсна [15] – спя (съврем. бълг. - да се заюсна – да се унеса, да си отклоня вниманието)
Юстин [18, 19] – хоризонтална греда на покрив
Юстюн [18] – дълга греда за вадене на вода от кладенец
Яба = забанар= забака [6] – многорога граба
Ягодичина [44] – смокиня.
Ягорида [43]– незряло, кисело грозде (родствено с названието Якоруда ?)
Яд [44] – храна; ядене.
Ядрило [44] – мачта.
Ядца [44] – лакомник.
яжиня [37] — въжета
Язвина [44] – дупка на животно.
Язвити [44] – (да) горя; (да) ранявам.
Язик [44] – народ; племе; орган на речта.
Язя, язва [44] – рана; изгаряне.
Якия [6] – нещо подобно на гипсовото обездвижване на крайници. Приготвя се от белтък, сапун и ракия, смесени и стопени на огън.
Яко [44] – защото, тъй като; понеже; като; кога.
Яко, яце [5] – твърде (родопски диалект)
Яковий [44] – какъв.
Якоже [44] – тъй че; като; тъй като.
Яли [28] – ето
Ярем [44] – ярем; товар; тежест; служене.
Ярило [9] – крило на вятърна мелница. (дали е вярно? Ярило – пролетно слънце в Русия, ярови култури – зърнени култури, които се сеят напролет)
Ярина [44] – вълна.
Ярмосана [5] – оглавена
Ясика [37] — топола
Ясика [5] – трепетлика
Ясти [44] – (да) ям; (да се) храня.
Яти [44] – (да) вземам.
Ятра [37] — ядка (от ядро - сърцевина)