РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ - Ш-Щ-Ю-Я     

 

Иван Танев Иванов

 


Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com


 Шàмата [10, 39] -Шум, врява (не е ли арабска дума?)

Шабар  [28] – тестикул, мъде

Шавар  [29] – блатна трева

Шагърт  [29] – чирак (чирак е персийска дума). Прилича на “саракт” – област, държава

Шад [10] -Весел, честит (има и фамилно име в Македония – Методи Шаторов)

Шал – червен (от сурх - червен)

Шалав   [9, 10] – палав, игрив

Шалав, шаля  [5] – шегобиец, шегувам се

Шалампор [19]  – ограда

Шамата тенекия  [5] – шумна, дрънчаща тенекия

Шамил [10] -Обемен, обхватен (чужда дума ?)

 Шамня [33] – обикновен вид забрадка

Шандан [10] -Свещник

Шапшал [10] -Завеян, гламав

Шар   [9, 10] – цвят, багра (прабълг.)

Шарапалест човек - човек с големи ръце и длани, производно на "рапалест" със същото значение.

Шарвари  [16] - шалвари (сарматска дума)
Шъмъта  [16] - шум, глъчка

Шарка  [6] – болест – сипка, сипаница, либурка

Шарлаган [10] -Растително масло

Шарлия [10] -Гражданин, жител на град (крепост ?)

Шата  [5] – патица

Шатър [10] -Весел, радостен (от шад)

Шафер [10] -Кръстник (Има я като диалектна в Пловдивско)

Шахан [10] –Великолепен (персийска ? – шах =цар)

Шахпаз [10] -Вид сокол

Шахън [10] -Вид сокол

Шегвел  [37] — подигравал, кривял

шегвенье  [37] — подиграване, кривене

Шелом  [44] – шлем; каска.

Шемет  [6] = въртоглавие – название на болест по овцете (рак на мозъка)

Шепотник  [44] – доносник; клеветник.

Шептание  [44] – клевета.

Шеремет  [40] – непослушен, непокорен

Шеремет [10] -Безсрамен (предложената етимология е несигурна. Има село в Североизточна България с такова име. Летище Шереметиево до Москва. Според някои, шеремет идва от сармат)

Шерица, щерица  [35] – ялова коза, крава

Шестам  [5] – мисля, обмислям, пресмятам (сост (о) означават добър, свестен, хубав в Хасковско. Има и коледно пожелание на някакво неясно "божество" Шесто.)

Шеталица  [6] - шетачка

Шетба   [9, 10] – шетане

Шибам [38]– бия с пръчка

Шиварка  [6] – игла за везане (от глагола шия)

Шиве [38]– кичур коса

Шивета  [5] – шевица за украса на плитка коса

Шивета  [29] – шевици (!!!!)

Шиклосана  [5] – украсена

Шикълка [38] – кръгъл прорастък по дъб (шишарка – може да има връзка със шикълка)

Шилегар- шилингар [2]  – овчар на шилета, от тук шилегарник (чилингир ?)

Шипок  [44] – цветче нашипката.

Шира  [6] – сок от гроздето

Ширинга   [4] – редица (на руски шеренга ?)

Шиява  [5] - хванала шия – мазол, надебелена кожа

Шкубляв  [5] – хилав, мършав

Шкурт [10] -Къс, малък

Шмуля [43] – бера плодове с листата и клонките (да ошмуля, да ошумуля – да обера напълно. Произлиза от “шума” – листа на дърветата).

Шол  [6] – съд от около 4 литра използвано в розоварната – гърне

Шомбал [10] -Охлюв

Шомбъл [38]– охлюв

Шопар [38]– охранено прасе за колене

Шопар  [11, 18]– кастрирано голямо прасе

Шопка  [5] – чучур (родоп.)

Шопорче, шопурка  [9] – чучурка!

Шопурти  [9] - издава звук на падаща вода

Шорам  [16] – пия

Шорич, шоричел [10] -Мишле

Шошел [10] -Заек

Шпат [10] -сабя

Шпор  [11]– кухненска печка – само във Врачанско

Шувъргам  [43]– вървя тихо, неусетно

Шуга  [43]– краста (от тук шугава овца – крастава овца в Чирпанско)

Шуий  [44] – ляв.

Шуйца  [44] – лява ръка.

Шуле [27] – малък глинен съд за вино, ракия - плоска

Шуле = връчва = павур = плоска = армага – видове бъклици  [6]

Шуле  [28] – неголям съд за вино, ракия

Шулене  [6] – ходене със шулци, кокили (има фамилно име - Шулева)

Шулци, патараги  [6] – кокили за преминаване на река, поток

Шуля  [6] – инструмент за пробиване на дупки при насаждане на нови лозя

Шунгьоросва  [8]–шляе

Шупелка  [5] – свирка (от сопел, сопло - тръбичка ! - стбл. и прблг ?)

шупельче  [37] — свирка (стбл.)

Шуплага  [5] – дупка

Шупливо, шупльо  [5] – кухо

Шупотило  [11]– вид длято

Шупулесъл  [8]– стреснал, изненадал

Шупъл  [5] – кух, кухо дърво. От тук – шупла

Шуруп  [21] – голяма гайка за пристягане на колелото към главината

Шушльоп [15]  -  м.  събир.  Остатъци след сеченето на дърва, трески

Шуштер [15] -  м.  1. Шушумига.
Шеш, шаш [10] -Кривоглед

Шушумига [38]– свит, свенлив, боязлив

Шюлдурак  [19] – малък водопад (персийска ?)

Щавел  [32] – вид плевел, oseille f.

Щавене [6]  – извършва се със сол и трици в продължение на няколко дни с цел отделяне на  ципата от лешенената кожа

щавлек [38]– лапад (гр.?)

Щап [31]  – пръчка, тояга

Щапуркам [41]- прохождам, за малко дете (прощапулник - прохождане)

Щедрий  [44] – милостив.

Щедрота  [44] – милост; великодушие; снизхождение.

Щежер  [19] – вид дърво

Щенак  [19]  – едногодишно куче

Щене  [35] – малко кученце

Щерица  [11]– ялова крава

Щерна   [19] – водоем (небългарска дума ?)

Щета [15] - ж., ирон.  Човек, който пречи на другите. 
Юрдан  [13] – чекрък, макара за кладенец

Щехо  [19] – лично име

Щир  [29] – неясна дума от израза “мина щиро време” = пропусна удобното време. Удобен, сгоден ??

Щир  [5] – сгоден, удобен

Щиро време  [5] – минало време

Щиро  [39] – празно, безплодно място

Щица  [5] – дъска

Щогла  [44] – мачта.

Щръкло  [6] – завързан сноп от сено

Щубел [32] – извор (обграден с кухо дърво)

Щудо  [10] - Нрав, характер

Щъпам, щъкам [38]– за деца, вървя насам натам

Щърбул  [13] – беззъб човек

Щървалък (може би щървал, от стръв) [35] – мезе, малки закуски

Ъргьосана  [37] — ръждясала

ържнала  [37] — изцвилила

ърчит  [37] — хърка

 Ю  [44] – нея.

Юг  [44] – зной; название на южния вятър; иносказателно: нещастие.

Югич  [5] – овен водач на стадото, виж угич (на турски ялчия) (родоп.)

Юдол [44]  – долина.

Юдол плачевная  [44] – този свят.

Юдуже [44]  – там, къде.

Южик (а) [44] – родственик; родственица.

Юзи  [44] – вериги; окови.

Юзник [44]  – затворник.

Юлчече   [20] – малко шиниче, два – три пъти умалено спрямо нормалния шиник

Юнец  [44] – теленце; младо биче.

Юнец, юнче – млад вол

Юница  [44] – млада крава.

Юнота [44]  – млад човек.

Юрган   [20] – дебело здраво въже (Ф 30-40 мм)

Юродивий  [44] – глупав; приел духовно подстригване за юродство.

            Юсна [15] – спя (съврем. бълг. - да се заюсна – да се унеса, да си отклоня вниманието)

Юстин  [18, 19] – хоризонтална греда на покрив

Юстюн [18]  – дълга греда за вадене на вода от кладенец

Яба = забанар= забака  [6] – многорога граба

Ягодичина  [44] – смокиня.

Ягорида  [43]– незряло, кисело грозде (родствено с названието Якоруда ?)

Яд  [44] – храна; ядене.

Ядрило  [44] – мачта.

Ядца  [44] – лакомник.

 яжиня  [37] — въжета

Язвина [44]  – дупка на животно.

Язвити  [44] – (да) горя; (да) ранявам.

Язик  [44] – народ; племе; орган на речта.

Язя, язва  [44] – рана; изгаряне.

Якия  [6] – нещо подобно на гипсовото обездвижване на крайници. Приготвя се от белтък, сапун и ракия, смесени и стопени на огън.

Яко  [44] – защото, тъй като; понеже; като; кога.

Яко, яце  [5] – твърде (родопски диалект)

Яковий  [44] – какъв.

Якоже [44]  – тъй че; като; тъй като.

Яли  [28] – ето

Ярем  [44] – ярем; товар; тежест; служене.

Ярило  [9] – крило на вятърна мелница. (дали е вярно? Ярило – пролетно слънце в Русия, ярови култури – зърнени култури, които се сеят напролет)

Ярина  [44] – вълна.

Ярмосана  [5] – оглавена

Ясика  [37] — топола

Ясика  [5] – трепетлика

Ясна  [13] – удари силно, ненадейно

Ясти  [44] – (да) ям; (да се) храня.

Яти  [44] – (да) вземам.

Ятра  [37] — ядка (от ядро - сърцевина)