РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ

С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ ( Р-С-Т)     

 Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

             рòпка [37]  — дупка

Рабат петел, рабата кокошка  [24] - шарен, със сиви, червени пера

Работа  [44] – робство.

Работен  [44] – покорен; поробен.

Рабош = четиле (перс.) [38]– две еднакви дъски за отбелязване на резки и черти, означаващи дълга в пари. Едната дъска остава в длъжника, другата – в продавача

Рабош  [7] – дървена летва или тояга с резки (календар, тефтер)

Рабошка = йен = нишан  [6] – белези по ушите на овце за отбелязване на собственост

Рабро  [5] – любе, съпруг, годеник

Радкол  [5] – място за отбиване на агнета от майките им

Радуйся  [44] – здравей; довиждане.

Разбелява се  [9] – съмва се

Разбишквам [41] – разхвърлям (разбичквам)

Разблюнден  [13] – раздърпан

Разбой  [5] – стан

Разбуква се  [13] – разгонва се

Разбъчквам, разгъчвам  [9] – разбърквам (в с. Самуилово - разбичквам)

Разве  [44] – освен.

Развет  [44] – метеж; заговор.

Разврат  [44] – вълнение; метеж.

Разглобявам [18] – когато едно животно се заколи, то се разделя по части, разглобява се

Разкеркенечен [38]– разнебитен

Разкиркетен, разкиркенечен  [28] – разнебитен, разкривен

Разкола  [28] – 1. Кръстопът, 2. Разпрягане на воловете

Разкрач [6]  – разтояние между разтворените в страни стъпала

           разкърница, разкърсница  [37] — кръстопът

Разлядам  [13] – размразявам (от лед)

Размартикосан  [9] – разнебитен, разглобен, разтурен (Тази дума може да обясни изразът от Волжска България: Хас, хас, мардукан – Слънце, Слънце, разтури ги !!)

Размитам (за някого) [38]– разчитам, очаквам, надявам се (от мета ??)

Размуртвам [5]  – разбърквам (от тук размартикосан – хас, хас мардукан !!)

разор [37]  — трап между две ниви, пълен с вода

разпърчкано  [37] — разхвърляно

Разруквам се  [13] – развиквам се

Разсип  [9] – време, когато месечината намалява; разтурия, разсипия

Разсова – пещера, която е двойна, четалеста.

Разсол  [42] – саламура, осолена вода

Разсол [18] – зелев сок, лайнена чорба,

Разсол  [13] – зелева чорба

Разсул  [19] – зелев сок (разсол ?)

Разтег  [6] – разтояние между върховете на пръстите на разтворените в страни ръце

разчеголит  [37] — разрови

Разчекаря  [9] – разчекна (от тук чекор – крачка в Македония)

Разчоголи [9]– разпръсна (Начоголи – насъбраха се – мисъл на ЧОГУЛНО?)

Рака  [44] – гробница; сандък с мощите на свят Божи угодник.

Рало  [5] – чифт

Рало  [9] – чифт

рало  [37] — чифт

Рамбашея се   [43]- гордея се

Рапалест човек [20] – едър човек с големи кости

             Рапалест  [18] - кокалест, едър, жилав, силен

Рапка [18] – муска

Расова [43]- раздвоено дърво, четал. Още – дебел клон.

Расол  [43]– месо, сварено в осолена вода (същата дума я има в полски)

Раст  [44] – кълн.

Рат  [44] – война; войнство.

Ратай  [44] – воин.

Ратва [27]– оран (стбл.)

Ратене  [6] – люпене на бубено семе

Ратовати  [44] – (да) воювам; (да се) сражавам; (да) отстоявам.

Ратовище  [44] – дървото на копието.

Рача [14] – искам, желая

Рача [18] – искам

Рача  [19] – искам

Рачун [31]  – сметка

Рвение, ревност  [44] – ярост; страстно желание; страст.

реа (реха ?) [37]  — миризма

Рек  [44] – ти, той каза.

Рекла  [44] – тя каза.

ремливо  [37] — дъждовно

Ренде  [6] – вид дърводелски инструмент

Репие  [44] – репей; бодливо растение.

Репкам  [13] – събарям

Репча се  [13] – силя се

Ресно [44]  – ресници; око.

Реснота  [44] – действителност; истина.

Рестя  [21] – приключвам сметките, правя равносметка (на англ. rest - остатък)

Рет  [44] – спор.

Рехав [38]–рядък, неплътен (за сянка, плат)

Рехав  [13] – рядък

Рещи  [44] – (да) кажа; (да) говоря.

Реяти  [44] – (да) отблъсквам; (да) отхвърлям.

Рид [32]  – планинско възвишение

Риза  [44] – одежда; свещеническо облекло.

Ризница  [44] – помещение за пазене на ризи.

Ризничий  [44] – началник на ризницата; пазител на църковни съдове.

Рикла (ритла) [42]  = дъсчена или прътова преграда на каруца от двете страни.
            Ръгленица  [42] - напитка  (в чаена чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет), която се пие охладена през лятото.

Рилка  [5] – устна

Рина [38]– копая

Рина  [13] – рия

Ринус  [13] – следа

Ристалище  [44] – стадион; цирк.

Ристати  [44] – (да) тичам; (да) бягам.

ритла, литра [38]– странична преграда за кола

ровя, рофя, рофия  [37] — гръмотевица

Рог  [44] – съдба; иносказателно: сила; власт; защита.

Рогач – (обидно обръщение) – простак, глупак [38]

Рогач  [43]– горско животно, елен

Род  [44] – произход; племе; поколение.

Рожа [27]– лице на нещо, външен вид

Рожа [34] – лице, външен вид

Розга [44]  – младо клонче; кълн; издънка.

Ройка  [5] – име на овца (от рудица - овца)

Ромоне  [39] – говори

Ромони  [5] – говори, приказва

Рона  [13] – яма

Ронка – ръми, вали слабо

Ронка  [13] – вали слабо

Ропа [31] - дупка, яма, ниско място, падина

Ропа  [19] – ров (славянска дума ?)

Ропа  [5] – яма, дупка (славянска ?)

Ропка – пещера (синoним за пещера в Родопите, от ропа – дупка – слв. ?)

Росоманка [6]  - празника Пеперуда в Граово

Рота  [44] – заклеване; клетва.

Ротител [44]  – клетвопрестъпник.

Ротитися  [44] – (да се) кълна.

Руба  [39] – дреха

Руба  [5] – дреха (славянска ?)

Руга  [5] – заплата

руга  [37] — заплата

Ругатися  [44] – (да се) надсмивам.

Руда (рудо агне) [5] – тънка, мека, къдрава вълна

Рудан [18] – дървен барабан за навиване на въжето на кладенец

Рудан [18] – рамка с колело за навиване на преждата от аршина на масурите

Рудан  [19] – дървен барабан за навиване на въжето на кладенец

Рудина [31]  – планинска поляна, планинско пасище

Рудина  [5] – планинско пасище (родоп.)

Рудини  [29] – планински поляни

Рудица  [39] – овца с мека вълна

Рудица  [5] – овца

Рудо [10] -Строен, хубав, угледен (? Неубедително и невярно)

Рудо гърло  [5] – меко гърло, гърло което издава мек, топъл глас

Рукам  [13] – викам

Рукан [18] – инструмент за дялане на дърво

Рукан  [19] – инструмент за дялане на дърво

Рукоят  [44] – шепа.

Рукут, рукане  [13] – викане

рульче  [37] — пеленаче

Руманя  [5] – жътва далеч от родния край (родоп.)

Румен [10] -Възчервен

Руно  [44] – вълна; овча кожа.

Руп [38]– мармалад от сиви сливи

Рупаланец  [28] – родопчанин

Рупалански  [28] – родопски

Рупи  [6] – изкопи, образувани след изкопаване на рудата

Рупове  [5] – вид стари пари (един руп = 10 пари = 1 / 8 част от гроша)

Русалии, русалия [27]– (стбл.) – народно название на празника на Св. Троица

Русалийски кръстен знак [6]- няма връзка с християнството, приема се, че е предхристиянски знак на Слънцето

рутишча  [37] — дрехи

Рутишча  [5] – дрехи, премяна

Рухо [38]- връхна дреха, руно

Рухо [43]- дреха с влакнеста горна повърхност

ручег  [37] — обед

Ручка  [44] – съд.

Ръватба [27]– болки в ставите (стбл.)

ръгесана  [37] — ръждясала

Ръжан  [19] – резен от диня

Ръжанка, ръженица [18] – едра ръжена плява

Ръженица  [19] – едра ръжена плява- ръжанца 

Рът  [5] – хълм

Рътене  [6] – покарване на корените на растение, преди да се насади

Рътя  [13] – вкоренявам

ръшнице  [37] — решето

Ръщя [31]  – търся, ровя

Рякам  [43]– смятам, изчислявам на ум

Рясно  [44] – огърлица; обица.

Савак  [20] – преден и заден капак на волска кола, капак за спиране на водата

Савак [18] – дървена преграда за вода

Савак [42] - дървена (в миналото) преграда по пътя на вода с цел събиране на по-голямо количество за напояване
            Ваган  [42] - дървена чиния
            Ваганец [42]  - дървена солница
            Рания (арания) [42] - меден съд с вместимост 16 л, използван е за загряване на вода, топене на свинска мас, готвене (ператник)
            Полвак  [42] - котел с вместимост 8 л
            Черек  [42] - една четвъртинка от заклано животно (чейрек-персийска дума)

Савак  [19] – дървена преграда за вода

            Саван = савез – покров   [26] (стбл. думи) – плат покрилаво на мъртвец

Сагмал  [6] – дойна овца, овце

Садило  [9] – колче за пробиване на дупки при насаждане

Садле  [11] – младо лозе (от садя)

 садно  [37] — рана на добитък от ожулено

Сакул  [11]– чувал

Сал [3]  – плосък дървен съд за плуване

Сал  [6] – стбл. плътъ, руски плотъ – дървена площадка за пренос на товар по вода

Сала, салата   [13] – краставичка

Саламура  [43]– солена вода (!! От салан – сол, солен. Суфиксът “-ор” играе тук важна роля! - саланор – саламор – саламура с преход н-м.)

Салаш [3]  – временна дъсчена барака

Сало [38]– мазнина, сланина

Салт (сал, салти ?) [3] – само (сал ти ли си мома?)

Салтамарка [27]– къса горна дреха, подплатена с кожа

Салтамарка  [34] – къса горна дреха, подплатена с кожа

Салъ – [18] утайка, мая за производство на оцет.

Самвик  [44] – музикален инструмент.

Самовидец  [44] – очевидец.

Самогласная стихира  [44] – стихара, имаща своя особена мелодия.

Самоков [6]  – малка леярна, където се нековът се стопява и изчуква под формата на пръти, пластини с цел по-нататъшна обработка в мотики, брадви и др.

Самоподобен  [44] – стихира, имаща своя особена мелодия.

Самун [3]  – пита хляб

Сандар  [27] - висок, едър човек (Сандаров - рядко фамилно име - с. Неделино, Смолянско). Може да има нещо общо със Сантул, много разпространено име в Чирпанско в миналото

Сантрач [20] - инструмент за изрязване на търнаците на коне, магарета и др. Представлява парче от коса (10 см), чието острие е извито към тъпата част. Рязането става като налбантинът дърпа сантрача от крака към себе си, което е по-безопасно.

Сантрач  [6] – специален нож за подравняване на копитото на кон, бивол

Сантрач  [6] – хоризонтална греда в стена

Сантура  [40] – булгария, вид тамбура (!!!)

Сантура  [19] – струнен музикален инструмент

Сап  [5] – задница на кон

Сапет  [6] – четвъртита плетена кошница с капак

Сара, сари [2]  – ред, редица

            Сарампош  [6] – чул за сапата на коня, засапник

Сарач  [6] – майстор на юзди и конска сбруя

Сарийца  [19] – вид жито

Сарп място  [5] – здраво място, нива, заградена със стена, също яд

Сашки  [13] – сажди

Сая [38]– кошара

Сая  [6] – връхна женска дреха

Сбадашвам [22] – договарям се

Сбарбарявам [31]  – уеднаквявам, обединявам

Свара  [44] – спор; караница.

Сваритися [44]  – (да се) карам.

Сватбено знаме  - руглица, оруглица, пряпор, стяг, ламбур [6]. В Родопите вместо знаме се прави сватбено дръвче – къжел.

Сведети  [44] – (да) зная.

Свечеряти  [44] – (да) участвам заедно с някого в пир.

Свитка  [9] – искра

Своеглав, вироглав, дигноглав  [28] – своенравен, непослушен

Свраскам [31]  – удрям силно

Связен  [44] – затворник; неволник.

Святилище  [44] – олтар; храм.

Святител  [44] – архиерей; епископ.

Святотатство  [44] – кражба на свети вещи.

Святци  [44] – месецослов (книга, съдържаща имената на светците, разположени по дните на годината); икона "Вси светии".

Священнотаинник  [44] – посветен в божествените тайни.

сгнетена  [37] — свита

Сгоен  [13] – охранен, огоен

сгуйле  [37] — напълнели, станали силни

Сделка = чучка = възглавница [6]

сдечкали [37]  — спречкали

Сджокам  [9] – скарам (от джука ?)

Сдрефям [31]  -  да се объркам, смутя

Се  [44] – ето.

Сед [10] -Сив

Седело  [5] – гнездо

седело  [37] — гнездо

Седмерицею  [44] – седемкратно.

Седмичний  [44] – отнасящ се за всеки ден от седмицата освен неделята; делничен.

Секновене, обсечене  [6] – така се нарича денят 29 август. На този ден, денят и нощта се сечат (стават равни). “Секне” се и водата, затова вече никой не бива да се къпе в реките. Змии, гущери и влечуги се прибират в своите зимовища. (II-ри том, стр. 131)

Секрати [44]  – неотдавна; току-що.

Секратий  [44] – свеж; нов.

Секул, секула [10] -Седмоградски унгарец (наследници на поунгарчени есегели)

Селгисвам   [20] – изравнявам горната част на пълен шиник с дъска

Селгия   [20] – дъска за изравняване на пълен шиник (мярка за обем зърно)

Селемет  [21] – успокоение, същото като "собор" (арабска ?)

Селмя   [20] – състояние на изравненост, точност. 

Селний  [44] – полеви; див.

Село  [44] – поле.

Семидал  [44] – фино пшенично брашно.

Семо  [44] – тук.

Сен  [44] – покров над престола.

Сендел  [2] – мендел – клатейки се, люлеейки се

Сенище [27]– увеличително от сянка, голяма сянка

сенова — вж. досенова

Сепия  [6] – вид билка

Сер, сяр  [9] – сив

Серес  [9] – бряз, вол с бяло петно на челото – на турски сакар

Серес = брези  [39] –биволи с бяла звезда на челото

Серес бивол  [23] – бял бивол; 

Серес  [2] = бряз – бивол с бяла звезда на челото

Серива  [2] – сирей – непрана вълна

Серина – сяра [18] – първо мляко при доене, коластра

Серина  [19] – сяра – първо мляко при доене

Серяд  [44] – монашеско ръкоделие; прежда.

Сет  [44] – клопка.

Сета  [29] – цялата

Сечиво  [44] – секира, брадва.

Сикер  [44] – алкохолна напитка от грозде.

Сили  [44] – название на един от ангелските чинове; понякога означава чудеса.

Синия  [6] – ниска масичка

Синци (синец) [5] – мъниста

Сирен = чунгур = геранило  [6] – дълга валка за вадене на вода от кладенец

Сиреч  [44] – тоест; именно (тази реч, дума).

Сирий [44]  – сиротен; самотен; безпомощен; беден.

Сирини  [44] – (в Ис. 13, 21) – щрауси; сирени.

Сирница  [6] - празник с палене и прескачане на огньове, хвърляне на запалени стрели и топчета. Езически празник на огъня. Вероятно названието идва от прабългарското „сар, сер, сур” – бял, блестящ, искрящ, косвено огнен (виж Саркел – Бялград, също Сурья - Слънце) или от източноиранското „сурх” – червен, косвено огнен.

Сирт  [44] – отмел; мел.

Сисло [18] – връзка от царевични кочани, окачени под навес с цел да се изсушат.

ситки  [37] — тръстики

Сице  [44] – така; по такъв начин.

Сицевий  [44] – такъв.

Сичкома  [3] – всички, всичките

скапали  [37] — откъснали

Скарясан [31]  – пременен, издокаран

Скверна  [44] – нечистотия; кал; порок.

Сквозе  [44] – през; чрез.

Скеле  [11] – съоръжение за повдигане

Скенджа  [16] – овяхна

Скенж[27] – преса от две дъски, между които се слага легнал престъпника. Върху горната дъска се поставя тежък камък и от неговата тежест след няколко дена на престъпника му излизат червата.

Скепсам, скепцам [31]  – да грабна, докопам

скепцвам [38]– хващам здраво, сграбчвам

Скимен  [44] – млад лъв; лъвче.

Скимна ми  [13] – хрумна ми

Скиния  [44] – палатка; шатра.

Скит  [44] – малък манастир.

Скитасвам  [13] – съобразявам (от гръцки ?)

Склеп [31]  – ковчег

Скляпам  [13] – мигам

Скнипа [44]  – въшка.

Сковник  [44] – съучастник.

Скоктание  [44] – гъделичкане; подстрекателство.

Скокут  [13] – гъдел

Сколпа  [13] – беда, зло

            скомандаря [38]– да свърша работата, да направя това, с което съм се захванал. Самата дума “командаря” значи “работя, върша, действам”.

Скомен [16]  - столче
Соломина [16]  - мяра, според изпълнителя е равна на три котла
Саде  [2] (перс.) – само (салт (турск.) – само)

Скомен  [6] – малко ниско столче

Скомина [38]– изтвърпване на зъбите от кисела храна

Скомчи  [5] – свърши се, изчезна (от тук да скомандаря – да свърша набързо?)

Скомърца [16]–плаче, за малко разглезено дете, което иска да му дадат нещо

Скопци  [5] – копчета (от тук глагола “да скепцам”)

Скорвам, скорна [31]  – събуждам се

скорен  [37] — чизма, ботуш

скорна  [37] — събуждам

Скорна  [5] – той се обади, предизвести

Скорни  [5] - ботуши

скоршите  [37] — отчупете

Скрама  [13] – каймак на млякото

Скрания  [44] – слепоочие.

Скрижал [44]  – дъска; табелка.

Скрипак  [43]– животно с криви зъби

Скрипалец  [18] – дървено колело със жлеб, по който се движи конец. Колелото е закрепено на хоризонтална ос между една U-образна дървена скоба. За единият си край конецът е закачен за дървен педал, наречен крак. Другият му край е преметнат през колелото на скрипалеца и е завързан за нищелката. Чрез натискане на крака с крак, нищелката и заедно с нея скуталците се движат нагоре и надолу. На книжовен български език - скрипец.

Скрипва  [13] – времето се застудява

Скрипъл  [13] – хитро дете

Скрипълци  [13] – дървени колелца в тъкачен стан

Скрипя [38]– голяма кафява стоножка

Скробяване  [6] – потопяване на преждата в брашняна каша

Скрънав [14] – мръсен

Скряма  [13] – пяна

Скуба  [11]– рукан

Скудел  [44] – глина; нещо, направено от глина; гърне; керемида.

Скуделник  [44] – грънчар.

Скуден [5]  – беден, оскъден

Скудний  [44] – беден; слаб.

Скума ракия  [5] – люта ракия

Скумандарявам  [13] – нагласявам

Скундапсвам  [13] – закъсвам

Скурати  [44] – маски.

Скутал  [5] – скрил (от тук скътал, скути)

Скутам [10] -Крия

Скутам  [8]– скрия

Скъдел  [9] – керемида

Скъмбалов  [13] – стъклено топче

Скържав  [5] – мършав

скържав  [37] — скъперник

Скърна [14] – мръсотия

Скясвам  [13] – навиквам

Сламартия, сламарник [3]  – отпадъци от слама

Слан [14] – солен (неслан - безсолен)

Слана  [44] – поледица; мраз; замръзнал скреж.

Слано  [39] – солено

Слано  [5] – солено (от слан – сол, стбл.)

Сланост  [44] – солена морска вода; суха, напоена със сол земя; поледица.

слечел  [37] — съблечел

Сливосвам [31]  – удрям плесница

Слин [38]– мазол

Слога [31]  – съгласие, сговор

Слога  [28] – съгласие, сговор

Слон  [6] – отворено отпред покрито помещение за животни – заслон !!!

Слон  [6] – отворено, покрито входно помещение на българско жилище

Слота  [44] – лошо време.

Слумник  [5] – годежар

Слута  [5] – слана

Слух  [44] – слава; народна мълва.

Слъп  [9] – клон

Слъпье  [39] – клони

Сляз [31]  – тревисто растение край пътища и огради

Слякий, слукий  [44] – превит; свит; гърбат.

Сляха се  [13] -  случва се

Сляцати [44]  – (да) превивам; (да) прегърбвам.

Смарагд  [44] – изумруд.

Смарцол  [19] – висулки от лед

Смед, смяд [10] -Тъмен, мургав

Смерчие  [44] – кедър.

Смигдал  [13] – натрошен пържен хляб (вид ядене)

Смиряти [44]  – (да) вечерям.

Смоква  [44] – смокиня (плод).

Смотан  [13] – неудачник

Смотрение  [44] – промисъл; попечителство; грижа.

Смрад  [11]– кучешки изпражнения

Смръкна  [13] – унищожа

Смурдолявам  [43]– сгъвам набързо, небрежно

Смърдоглавец  [29] – неясна хулна дума

Снед  [44] – храна.

Снедати  [44] – (да) изяждам; (да) разорявам; (да) съкрушавам.

Сновалка  [18] – в официалния български език се нарича совалка. Съдържа вретеното с конеца, който се провира между горния и долния слой от конците на натрата. След като се провре, конеца се притиска чрез удари на бърдото и ваталите, след което краката се натискат и нищелката сменя положението на двата слоя конци на натрата.

Сноване [6]  – навиване на преждата върху кросното преди тъкането. Навитата прежда се нарича основа. Основата се състои от два пласта, между които има процеп, зев.

Сновеж  [6] – пръвоначално скициране на везмото, скица

соба  [37] — градена печка

Соба, мече, килван, соска  [6] – зидана печка в къща

Собат [38]– бавна, силно орнаментирана безмензурна българска песен

Сова  [6] – колче, забито в земята, върху което се пъха зева, калема

Соглядатай  [44] – разузнавач; шпионин.

Содетел  [44] – творец.

Сокай  [33] - (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко) или решмета (Поречко и Кичевско). Преди 100 и повече години младите невести си покривали главата и лицето с тях. Това са конопени кърпи, дълги до 1 м и широки до 25 см, целите извезани с разноцветна вълна или коприна. Цвят предимно червен и орнамент геометричен. Горните два ъгъла са свити като качулка и покриват главата; останалото виси на гърба и е украсено с дълги червени ресни, сребърни монети и мъниста.

Сокровище  [44] – потайно място; задна стая; хранилище; съкровище; драгоценност.

Сокрушение  [44] – унищожаване.

Солба  [9] – клонче, стрък

Солило  [44] – солница; чаша; блюдо.

Солиндаре [5]  – вид гъби

Соние  [44] – сън; съновидение.

Сонм  [28] – много, множество (црслв)

Соп, сопка  [9] – тръбичка

Сопел  [44] – свирка; пищялка.

Сопети  [44] – (да) свиря на свирка.

Сопец  [44] –  музикант, който свири на сопел (вж.), флейта (на юдейски погребения).

Сополь  [11]– тръба на духалото

Сопретися  [44] – (да се) карам; (да) водя гражданско дело.

сор  [37] — косер

сосан  [37] — свършен

Соспа  [5] – пряспа

Сост  [13] – добър, свестен

Состо  [13] – добро, хубаво

Сосци  [44] – понякога иносказателно така се наричат водните източници.

Сотово тело  [44] – мед.

сотресала [37]  — отвързала

Соуз  [44] – съюз; връзка.

Соха = четал  [6] - разклонено дърво (на старославянски соха значи орало)

Сочиво  [44] – леща; варена пшеница с мед.

Спалета  [3] – вид сабя

Спап  [5] – зестра, която родителите дават на омъжената си дъщеря

Спаружен се [38]– увяхнал, посърнал

спастрила  [37] — подредила разтребила, скрила

Спастря  [29] – да запазя, да спася (същото окончание, както при мацондря !!!!)

Спилье, спила  [5] – скала, зъбер

Спира  [44] – отряд; рота; полк.

Спитлен  [13] – смачкан на пита

Спитъръм  [2] – спестявам (гръцка ?)

Спици  [39] – клечки

Сплувам  [43]– размеквам, омеквам

Споборат  [44] – (да) воювам заедно.

Спод  [44] – ред; куп.

Спона [44]  – препятствие.

Сприн  [6] - ??

Спроти  [25] – срещу

Спуд  [44] – съд; малко ведро; мярка за насипни вещества.

Спуздра [38]– мършаво, отпуснато весо

Спъвало  [9] – уред за спъване

Спътълясвам  [13] – удрям

Срачица  [44] – малка сврака; риза.

Среквъм  [13] – съгласявам се

Сригънът  [13] – говори грубо

Срищи  [13] – блика

Сруквам  [13] – навиквам

Сръктисвам, сръптисвам  [13] -  пресрещам, прихващам, налитам на жена

Сръчан  [5] – железен подострен тел

Срящ  [44] – неприятна среща; нападение; зараза; мор; гадаене.

Стамен  [9] – скромен, приличен

Стамна  [44] – съд; малко ведро; гърне.

Становит  [29] – който е от един къс, еднакъв във всичките си части (от стан - снага)

стап, стъп [37]  — тояга

Стапица  [5] – капан

Старило  [9] – стар човек

стасал  [37] — стигнал

Стегно [44]  – горната половина на крака;  бедро; кълка.

Стезя  [44] – пътечка.

Стеле  [6] – мека подложка на самар (от стеля, постилам)

Стеля [14] – покрив, таван

Стен, сен  [44] – сянка; отражение; образ.

Степени  [44] – стъпала.

Стерна  [5] – бутна, събори, развали

Стивали, щифали [1] – кожени ботуши до прасеца

Стиска  [13] – шепа

Стиснател  [13] – скъперник

Сткляний  [44] – стъклен.

Стобор  [6] - название на жилищно помещение в българска къща

Стобор, ставара  [6] – тесен коридор, който обикаля едната, двете или даже трите страни на жилището (в Странджа)

Стог  [6] – купа сено (в Зап. България)

Стогна  [44] – улица, път.

Стожер  [5] – дървен стълб в центъра на гувното (има я и в чешки)

Стожер  [11] – главната вертикална греда на къща, кол забит в средата на гумното, около който се върти коня, вола влачещ диканята

Стожер  [6] – дървен стълб, забит в центъра на гумното, около което се върти бивол

Стол  [6] – част от предния колесник на волска кола, напречна греда, в двата края на която има длабове за вкарване на коловете. Нарича се още праг, скомен (столче), оплен (общославянско название), проскефал (възглавница на гръцки), възглавница

Столп  [44] – кула; крепост.

Столча  [5] – да разбъркам нещо с вода

Стопа  [44] – стъпало (на крак).

Сторицею [44]  – сто пъти.

Страг  [5] – колибка за куче

Стража  [44] – караул; охрана; нощна мярка за време.

Страк`ина  [11]– паница

Стран [44]  – против, срещу.

Страст  [44] – страдание; страст; душевен порив.

Стратор  [5] – червен щир, вид цвете

Стратур = златур  [29] – растение

Страхота  [9] – страхотия

Страхоте  [43]– страх

Стрекало  [44] – остен, шиш; пръчка с остър край за управляване на добитък.

стрексале  [37] — съгласили се

Стрели (чавги, пярници, бутурници, пайдутки, курици, сусамници) [6] - запалени в единия край стрели, които се изстрелват (пяркат, чилкат, туйкат) към небето

стрецки  [37] — общ

Стрещи  [44] – (да) пазя.

Стрищи  [44] – (да) стрига; (да) подстригвам.

Строп  [9] – етаж

Стропотний  [44] – крив; криволичещ; опърничав; упорит; зъл.

Стружня  [19]  – водна бичкиджийница (от струга – стбл. поток, течение)

Струнка [18] -  сито за брашно

Струнка [38]- ситно метално сито за брашно

Струнка  [19] -  сито за брашно

Струп [14] – рана

Стръга = стъга  [6] – две хоризонтални дъски, които съединяват и укрепват коруните на

Стубел  [9] – чучурка на чешма

Стубел  [11]– иззидан с камъни кладенец

Стубел  [11]– кошер от кух дънер

Стубел  [6] – каменен пръстен за облицоване на кладенец

Стубел  [6] – каменно корито на кладенец

Стубел  [6] – кошер, издълбан в дънера на кухо дърво

Стубел, въбел, убел  [11]– голям кладенец – само сред южните славяни !

Стубла  [6] – дърво с дълбока хралупа, използвано за капан на пчели

Стубла, стублица  [9] – кладенец

Студ  [44] – срам.

Студен  [44] – студ; мраз.

Студенец  [44] – кладенец; извор.

Стужаемий  [44] – който изпитва безпокойство.

Стужание  [44] – притесняване; гонение; досаждане.

Стужний  [44] – тревожен.

Стулен  [19] – залегнал, прикрит

Стъгда  [25] – площад

Стъквам [38]– събирам дърва и паля огън

Стълез  [6] – жълтица

Стълча [14] – счукам, да строша

Стъпичка  [25] – малко, дълбоко блюдо

Стърга [38]– тесен проход между две стени, където минават овцете за да ги издоят

Стърга = струнга = дукат  [6] – помещение за животни без покрив

Стърга  [5] – пътека в гората, по която са свикнали да вървят животните

Стърна [27]– название на склон с неясно значение

Стяг  [35] – сватбарско знаме,

Стяг, пряпорец [9]  - знаме

Стяга  [6] – менгеме

Суба  [6] – готвач на самоковарите

Субат  [2] – веселба, гуляй (не е турска, нито арабска)

Суварие  [2] (перс.) – кавалерия, въоръжени конни войници, полицаи

Суварии  [5] – въоръжени конници, кавалерия (персийска дума - Сувар ??)

Суган [19] – лук

Сугарен  [9] – млад, късно роден

Сугуб [14] – двойно, (съвсем, напълно)

Сугубий  [44] – двоен; удвоен; увеличен; усилен.

Судар  [44] – плат; пелена.

Судна (мъка) [39] – адска мъка

Суета  [44] – пустота; нищожност; дребнавост; безсмислие.

Сузда [3]  – предпазна пружина; човек, застанал мирно