РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД

(част Р-С-Т) 

Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Tържик - поклонническа тояга на богомил (Христина Милчева. Литературен форум. Брой 42-43 (483-484), 2001-2002 г).

Рабат петел, рабата кокошка  [24] - шарен, със сиви, червени пера

Рабат, а [71] – пъстър, пъстра (всъщност – яребат,а)

работа [44, 48]- робство. работный [48]- робски. рабичищь [48]- син на роб или робиня.

Работен  [44] – покорен; поробен.

        Рабош = четиле (перс.) [7, 38]– две еднакви дъски за отбелязване на резки и черти, означаващи дълга в пари. Едната дъска остава в длъжника, другата – в продавача. Дървена летва или тояга с резки (календар, тефтер)

Рабошка = йен = нишан  [6] – белези по ушите на овце за отбелязване на собственост

Рабро  [5] – любе, съпруг, годеник

радич [55] - радостен, доволен

         Радкол  [5] – място за отбиване на агнета от майките им

         радоя   [55] - вид свирка

         Радуйся  [44] – здравей; довиждане.

         Радунец, (Радоница, Радовница) [48]- вторникът на Томината неделя; денят на умрелите, когато се поминават родителите.

Разбелява се – разсъмва се (Чипровски и торлашки)

         Разбелява се  [9] – съмва се

Разбишквам [41] – разхвърлям (разбичквам)

Разблюнден  [13] – раздърпан

Разбой  [5] – стан

Разбуква се  [13] – разгонва се

Разбъчквам, разгъчвам  [9] – разбърквам (в с. Самуилово - разбичквам)

Разве [44] – освен.

Развет [44] – метеж; заговор.

Разврат [44] – вълнение; метеж.

Разглобявам [18] – когато едно животно се заколи, то се разделя по части, разглобява се

         Разголопендрен, разпищолен -[74] прил. Разсъблечен.

Разкиркетен, разкиркенечен  [28, 38] – разнебитен, разкривен

Разкола, разкол  [28, 47, с. 360] – 1. Кръстопът, 2. Разпрягане на воловете

Разкрач [6] – разтояние между разтворените в страни стъпала

          разкърница, разкърсница  [37] — кръстопът

          Разлядам [13] – размразявам (от лед)

Разманден  (73) – неясно

          Размартикосан [9] – разнебитен, разглобен, разтурен (Тази дума може да обясни изразът от Волжска България: Хас, хас, мардукан – Слънце, Слънце, разтури ги !!)

         размартикосвам - гл. несв. [74] - Разхвърлям, правя безпорядък

Размитам (за някого) [38]– разчитам, очаквам, надявам се (от мета ??)

Размуртвам [5] – разбърквам (от тук размартикосан – хас, хас мардукан !!)

         разнище -[74] ср. Горната част на ритла със заострени напречни пръти.

разор [37] — трап между две ниви, пълен с вода

разпърчкано [37] — разхвърляно

Разруквам се [13] – развиквам се

Разсип [68] – последната четвърт на Месеца

Разсип [9] – време, когато месечината намалява; разтурия, разсипия

        разснОпвам (73)-  разделям на части заклано животно, разглобявам
        рАзсол (73) - туршия, зелева чорба

Разсова пещера - пещера с двоен вход [Явор Цветанов. Спелеонимия или топонимията на пещерите и връзката им с народния и пещерния фолклор. Курсова работа – спец.“Етнология” в СУ „Кл.Охридски”. Материалът може да се прочете като статия на адрес http://hinko.org/hinko/Toponim.php. В нея се казва: "Що се отнася до имената, произлизащи от формата на отворите на пещерите, то тук разнообразието е голямо. От една страна могат да се разглеждат пещерите, които са именувани в зависимост от броя на входовете. Такива са пещерите “Двоевратица” и “Троевратица” до с. Карлуково, гара Лакатник. Интересно е например названието “Разсовата яма” (пак при с.Карлуково), което говори за двойния й чаталест отвор"]. 

Разсол [13, 18, 42] – саламура, осолена вода, зелева чорба, лайнена чорба

Разстрог(к) [68] – пролука (от строг – ред; острог – нагъсто наредени колове)

Разсукалка  [53] – точилка

Разсул [19] – зелев сок (разсол ?)

Разтег [6] – разтояние между върховете на пръстите на разтворените в страни ръце

разчеголит  [37] — разрови

Разчекаря [9] – разчекна (от тук чекор – крачка в Македония)

Разчоголи [9]– разпръсна (Начоголиха – наобиколиха, насъбраха се)

          Разчопетири, разчоперти -[74] гл. св. Разчекна се.

Райко, Райчо [68] – гальовно название на Слънцето с прабългаро-ирански произход. Райчо – българско народно название на слънцето. Етимологични параели: В хетски arew, санскритски rawi, искашимски remuz, кюрдски ray, вахански уir – слънце. (IED) Също в осетински, rаjsоm, rag, ягнобски rahšin, талишки rê – утро, в искашимски roz, вахански rawar, ягнобски ruz, кюрдски roj, пущунски rvadz, талишки rüž, персийски ruz, шугнански ru'z, гилянски ruz, сариколски rûz, белуджи roč - ден. (VS-ETD)

Рака [44, 48] – гробница; кутия,сандък с мощите на свят Божи угодник.

Ракита, ракитак [47]- върбалак край река (?)

ралица [55] - долната дървена част на ралото

рало [48]- рало, орало,плуг.

Рало [5, 9, 37] – чифт

Рамбашея се [43]- гордея се

Рамо [47, с. 361]-българско лично мъжко име, вече изчезнало (Заимов 1973: 151). Еднакво с популярното индийско мъжко име Рамо.

Рания (арания) [42] - меден съд с вместимост 16 л, използван е за загряване на вода, топене на свинска мас, готвене (ператник)

Рапалест човек [18,20] – едър човек с големи кости, кокалест, жилав

         Рапатничав -[74] прил. Сополив, лигав.

Рапка [18] – муска

         рапна, да рапна -[74] гл. св. Да забия рязко острие в нещо.

         рапон м. [74] - Вид ряпа.

         раскокера се -[74] гл. св. Да се разкрача неприлично.

Расова [43]- раздвоено дърво, четал. Още – дебел клон.

         Расово, расошка -[74] Чатал.

Расол [43]– месо, сварено в осолена вода (същата дума я има в полски)

Раст [44] – кълн.

         растица - ж. [74] - Младо широколистно дърво.

Рат [44] – война; войнство.

Ратай  [71] – слуга (вероятно  ратай < рател, от радити > радетел, който работи за някакво дело)

Ратай [44] – воин.

ратай [48]- орач.

Ратва [27]– оран (стбл.)

Ратене [6] – люпене на бубено семе (рътене ?)

Ратовати [44] – (да) воювам; (да се) сражавам; (да) отстоявам.

Ратовище [44] – дървото на копието.

Рача [14,18, 19] – искам, желая

Рачик [50]= попово прасе

Рачка  [54] – попово прасе, рачик

Рачун [31, 57]  – сметка (на сръбски и полски е подобно)

Рвение, ревност  [44] – ярост; страстно желание; страст.

рђнь [48]- (рина),отмель, коса.

реа (реха ?) [37]  — миризма

         ребат, ребата, рабат - прил. (за петел или кокошка). [74] - Шарен, на черни и бели петънца.

         ребеча се, репча се - гл. несв. възв. [74] - Карам се, казвам големи думи, правя големи обещания, самохвалствам.

Ребечи, крее се – смее се от сърце (Чипровски и торлашки)

         Редня - ж. [74] - Масово заболяване, грип, Епидемия.

         реля ж. [74] - 1. Муцуна. 2. Нос.

ремливо [37] — дъждовно

Ренде [6] – вид дърводелски инструмент

         ренк м. [74] - Цвят на прозрачна течност, вино.

ренове [55] - тревоги, ядове; жалби, мъки

         репак - м. [74] - Изсъхнали след дъжд или оран големи буци пръст.

Репей = пòвей, увивно растение, което задушава дървета и храсти.

Репкам  [13] – събарям

Репча се  [13] – силя се

Ресно [44]  – ресници; око.

Реснота  [44] – действителност; истина.

Рестя [21] – приключвам сметките, правя равносметка (на англ. rest - остатък)

         ресъ ж. [74] -1. Развити плодни пъпки при гроздето. 2. Възраст, поколение.

Рет [44] – спор.

         реулка ж.-[74]  Чепка грозде.

Рехав [13,38]–рядък, неплътен (за сянка, плат)

реченица   [55] - годеница

Рещи [44] – (да) кажа; (да) говоря.

Реяти [44] – (да) отблъсквам; (да) отхвърлям.

         ригла - ж. [74] - Механизъм за затваряне на врата. Скоба.

Рид [32, 59]  – планинско възвишение

рида   [55] - везана кърпа за лице

         ридак м. -[74] Дребен камък от кариера, смесен с глина.

ридини   [55] - планински дялове (от рид)

Риза [44] – одежда; свещеническо облекло.

Ризница  [44] – помещение за пазене на ризи.

Ризничий [44] – началник на ризницата; пазител на църковни съдове.

Рикла (ритла) [42]  = дъсчена или прътова преграда на каруца от двете страни.
         Ръгленица [42] - напитка  (в чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет), която се пие охладена през лятото.

Рилка [5] – устна

Рина [13,38]– рия, копая

Ринус [13] – следа

Ристалище [44] – стадион; цирк.

Ристати [44] – (да) тичам; (да) бягам.

ритла, литра [38]– странична преграда за кола

робинчица, робиня [55] - слугинка

ровя, рофя, рофия  [37] — гръмотевица

Рог [44] – съдба; иносказателно: сила; власт; защита.

Рогач – (обидно обръщение) – простак, глупак [38]

Рогач [43]– горско животно, елен

Род [44] – произход; племе; поколение.

Рожа [27, 34, 61]– лице на нещо, външен вид

         Рожко-прошко м. дет. [74] - Охлюв. Рошко-прошко, покажи си рокцата дъ ги вида бели ли са, черни ли са!

Розга [44]  – младо клонче; кълн; издънка.

ройка   [5, 55] - руда овца, овца; име на овца (от рудица - овца)

ройкат   [55] - пръскат

ройна, ройната [55] - разпръсна, разхвърляна

ройнина   [55] - бистрота, чистота

         Ройно вино (68)– руйно вино

ройно   [55] = руйно

рокол(е)  [55] - чаталеста дрянова клечка отпред на риша пред хомота, която служи за закачване поводите на животните

Ромони, ромоне [5, 39] – говори, приказва

Рона [13] – яма

Ронка [13] – ръми, вали слабо

Ропа, рòпка [5, 19, 31, 37, 46] - дупка, яма, ниско място, падина, изкоп, ров, яма, дупка (славянска дума ?)

ропать [48]- кумирница, капище.

Ропка – пещера (синoним за пещера в Родопите, от ропа – дупка – слв. ?)

Росита [47, с. 364]- старото име на река Росица. В района на тази река има и други подобни имена: Хохлита, Хмелита (В. Георгиев 1960:36)

Росолеви [68] – вали ситен дъжд, роси (сравни смутолеви – каза нещо тихо и неясно)

Росоманка [6]  - празника Пеперуда, Пеперуга в Граово

росуля [55] - жито, което дава много класове; местност

Рота [44] – заклеване; клетва.

Ротител [44]  – клетвопрестъпник.

Ротитися  [44] – (да се) кълна.

Руба [5, 39] – дреха (славянска ?)

Руга [5, 37] – заплата

Ругатися  [44] – (да се) надсмивам.

Ругул [68] – остър ъгъл, стръмен склон

         ругул м. -[74] Тъмен ъгъл на стая или мазе.

Руда (рудо агне) [5] – тънка, мека, къдрава вълна (агне с тънка, мека вълна)

руда ярина [55] - тънка вълна

руда: р. поляна   [55] - поляна с мека трева

Рудан (Хасковско) – чекръг

Рудан [18, 19] – дървен барабан за навиване на въжето на кладенец

Рудан [18] – рамка с колело за навиване на преждата от аршина на масурите

руда-рудица [55] - овце с къдрава вълна

руди овце, руди агнета [55] – мек, кадифян. Овце, агнета с тънка, мека, къдрава вълна

руди поляна [55] - поляна с мека трева

руди ярина [55] - тънка вълна, 

Рудина [5,31, 55, 57]  – планинска поляна, планинско пасище (родоп.)

Рудини  [29, 49]– планински поляни с хубаво пасище. Вероятно тази дума произлиза от „руди” - мек, кадифян, фин.

Рудица, рудици [5, 39, 55] – овца с мека вълна

Рудо [10] - Строен, хубав, угледен (? Неубедително и невярно)

рудо гърло [5, 55] - меко гърло, гърло което издава мек, топъл глас; човек, който пее с мек, топъл кадифен глас

Руен (лен) [67] – който е започнал да зрее, недоузрял (насорял за плод)

Ружа (Althaea officinalis) – растение – невен, бяла ружа, бял слез, волово око, пъртенка, дива ружа, лигавка, божа ръчица, просвирняк

руй [55] - жълто цвете, смрадлика

руйно, ройно: руйно вино [55] - хубаво, чисто, бистро вино, ройнина [55] - бистрота, чистота

руйно: р. вино [55] - хубаво, чисто, бистро вино

Рукам [13] – викам

Рукан [18, 19] – инструмент за дялане на дърво

         рукла ж. [74] - Малка купчина от снопи царевични стъбла.

Рукоят [44] – шепа.

Рукут, рукане [13] – викане

рульче [37] — пеленаче

Руманя [5] – жътва далеч от родния край (родоп.)

Румен [10] -Възчервен

Руно [44] – вълна; овча кожа.

Руп [38]– мармалад от сиви сливи

Рупаланец [28] – родопчанин, от рупци. Рупци идва от название на местно тракийско племе

Рупалански [28] – родопски

         Рупам [74] – 1. Събарям. 2. Вървя през труднопроходимо място. 3. прен. Върша трудно някаква работа.

Рупи [6] – изкопи, образувани след изкопаване на рудата

рупове  [46]— сребърни монети

Рупове  [5] – вид стари пари (един руп = 10 пари = 1 / 8 част от гроша)

Рупча – областта от Асеновград до Родопи

Русалiя [48]- Петдесятница, Духов ден.

Русалии, русалия [27]– (стбл.) – народно название на празника на Св. Троица

Русалийски кръстен знак [6]- няма връзка с християнството, приема се, че е предхристиянски знак на Слънцето

Рутишча  [5, 37] – дрехи, премяна

Рухо  [71] – дреха

Рухо [38,43]- връхна дреха с влакнеста горна повърхност, руно

ручег [37] — обед, ручок

Ручка [44] – съд.

Ручок  [58]  — втора закуска, обяд

Ръбош  [67] – дървено приспособление чрез което се регулира притока на семената от коша към гърлото на воденичния камък в мелницата (чакалдак)

Ръватба [27]– болки в ставите (стбл.)

         ръгвам - гл. св. [74] - Хуквам.

ръгесана  [37] — ръждясала

         ръгленица - напитка: в чаена чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет, която се пие охладена през лятото

ръгленица - напитка: в чаена чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет, която се пие охладена през лятото

ръгленица  [64] - напитка: в чаена чаша вода се прибавят две-три бучки захар и чаена лъжичка оцет, която се пие охладена през лятото

Ръжан [19] – резен от диня

Ръжанка, ръженица [18, 19] – едра ръжена плява, ръженца

         ръкол м. -[74] Храчка.

Ръколка  [53] – купа сено

рълява [55] - мръсна, одърпана

Ръмбав – груб, недодялан (Чипровски и торлашки)

         ръндол м. -[74] Сопол.

Рът, рътлина [5, 47, с. 155]- продълговат хълм, хребет

Рътене [68, 73] – вкореняване на младото растение, пущане на корени в отделен съд. След рътенето растението се посажда в почвата

Рътене  [6] – покарване на корените на растение, преди да се насади

Рътя [13] – вкоренявам

Рътя  [67] – посявам на топло и поливам семена, докато поникнат (вкоренявам семена?)

         ръшна, да ръшна -[74] гл. св. емоц. Да наобиколя, за да проверя нещо.

ръшнице [37] — решето

Ръщя [31, 57]  – търся, ровя

Рякам [43]– смятам, изчислявам на ум

Рясно [44] – огърлица; обица.

Савак [18,20,42] – преден и заден капак на волска кола, капак за спиране на водата

Саван = савез – покров [26] (стбл. думи) – плат покрилаво на мъртвец

Сагмал [6] – дойна овца, овце

         саджек м. [74] - Желязна тринога, под която се пали огън и служи за малко огнище на двора, пиростия.

Садило [9] – колче за пробиване на дупки при насаждане

Садле [11] – младо лозе (от садя)

садно [37] — рана на добитък от ожулено

Сайвант  [67] – подслон, слон, навес, сушина (перс. дума)

Сакул [11]– чувал

         сакУль (73) -торба - латинизъм !!!!

Сал [3, 6] (прабълг.) – плосък дървен съд за плуване; стбл. плътъ, руски плотъ – дървена площадка за пренос на товар по вода 

Сала, салата (Хасковско) – краставица

Сала, салата [13] – краставичка

Саламура [43]– солена вода (!! От салан – сол, солен. Суфиксът “-ор” играе тук важна роля! - саланор – саламор – саламура с преход н-м.). В Тетевенско саламура означава "супа от варени риба, рак и подправки"

Сало [38]– мазнина, сланина

Салт (сал, салти ?) [3] – само (сал ти ли си мома?)

Салтамарка – дреха до кръста в тъмносин цвят, без закопчаване. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, обточена с естественочерна агнешка кожа.

Салтамарка (72) – дреха до кръста в тъмносин цвят, без закопчаване. Гърбът подшит с бяла агнешка кожа, обточена с естественочерна агнешка кожа.

Салтамарка  [27, 34, 61] – къса горна дреха, подплатена с кожа

Салъ – [18] утайка, мая за производство на оцет.

Самар [56, с. 76]  – слънчев (?)

Самвик [44] – музикален инструмент.

Самовидец [44] – очевидец.

Самовила  [54] – висок човек

Самогласная стихира [44] – стихара, имаща своя особена мелодия.

Самоков [6]  – малка леярна, където се нековът се стопява и изчуква под формата на пръти, пластини с цел по-нататъшна обработка в мотики, брадви и др.

Самоподобен [44] – стихира, имаща своя особена мелодия.

Самун  [3, 53] – голям хляб с кръгла, плоска форма

Сандар  [27] - висок, едър човек (Сандаров - рядко фамилно име - с. Неделино, Смолянско). Може да има нещо общо със Сантул, много разпространено име в Чирпанско в миналото

         сандросам, да сандросам -[74] гл. св. ирон. Да накажа с по-голямо наказание.

Сантрач [20] - инструмент за изрязване на търнаците на коне, магарета и др. Представлява парче от коса (10 см), чието острие е извито към тъпата част. Рязането става като налбантинът дърпа сантрача от крака към себе си, което е по-безопасно.

Сантрач [6] – специален нож за подравняване на копитото на кон, бивол

Сантрач [6] – хоризонтална греда в стена; дървена скара в стена, служеща за нивелиране  

Сантура [19, 40] – струнен музикален инструмент, булгария, вид тамбура (!!!)

Сап [47]-дръжка на мотика (не е турска дума! в РЧД - турска)

Сап [5] – задница на кон

Сапет [6] – четвъртита плетена кошница с капак

Сара, сари [2]  – ред, редица

Сарампош  [6] – чул за сапата на коня, засапник

сарандисвам  [63]— благославям жена — родилка

Сарач [6] – майстор на юзди и конска сбруя

Сарийца [19] – вид жито

Сарп място [5] – здраво място, нива, заградена със стена, също яд

Сатул [69]– пръчка, изострена от двете страни

Сашки [13] – сажди

Сая [38]– кошара

Сая [6] – връхна женска дреха

Сбадашвам [22] – договарям се

Сбарбарявам [31]  – уеднаквявам, обединявам

Свара [44] – спор; караница.

Сваритися [44] – (да се) карам.

Сватбено знаме - руглица, оруглица, пряпор, стяг, ламбур [6]. В Родопите вместо знаме се прави сватбено дръвче – къжел.

свђтычь [48]- фенер.

         сведене ср. [74] - Съестен продукт, приготвен от овче мляко към края на доилния период по специална технология (катък ?).

Сведети [44] – (да) зная.

         светна, да светна -[74] гл. св. Да ударя по главата рязко и с нещо.

Свечеряти  [44] – (да) участвам заедно с някого в пир.

свилица   [55] – коприна

         свирчовина ж. – сърчовина, другото име на “лантовина”.

Свитка  [9] – искра

Свитка, до свитка [55] – докрай, напълно

Своеглав, вироглав, дигноглав  [28] – своенравен, непослушен

Свраскам [31]  – удрям силно

свратика [55] - билка вратига

Связен  [44] – затворник; неволник.

Святилище  [44] – олтар; храм.

Святител  [44] – архиерей; епископ.

Святотатство  [44] – кражба на свети вещи.

Святци  [44] – месецослов (книга, съдържаща имената на светците, разположени по дните на годината); икона "Вси светии".

Священнотаинник [44] – посветен в божествените тайни.

Сгибав [62] – пепохватен, неугледен човек

Сгибав [69] – пепохватен, неугледен човек

сглаб [55] – сглобяем елемент

сглабове: сабя на сглабове [55] - сгъваема сабя

Сглоб [49]– гънка, дипла, дипъл

сгнетена [37] — свита

         сгода ж. [74] - 1. Удобство. 2. прен. Инструмент, средство. 3. на згода – на удобно място и време.

сгоди [55] - улучи, умери, случи

Сгоен [13] – охранен, огоен

сгуйле [37] — напълнели, станали силни

Сделка = чучка = възглавница [6]

сдечкали [37]  — спречкали

Сджокам [9] – скарам (от джука ?)

Сдиплям, надиплям, сдиплювам  [54] – сгъвам

Сдрефям [31]  -  да се объркам, смутя

Се [44] – ето.

Сед [10] -Сив

Седело [5, 37] – гнездо

Седмерицею [44] – седемкратно.

         сейнал -[74] прил. Отслабнал, пребледнял, със сенки под очите.

секнАр (73) - който носи носната кърпа на булката

Секновене, обсечене  [6, II-ри том, стр. 131] – така се нарича денят 29 август. На този ден, денят и нощта се сечат (стават равни). “Секне” се и водата, затова  вече никой не бива да се къпе в реките. Змии, гущери и влечуги се прибират в своите зимовища. 

Секрати [44]  – неотдавна; току-що.

Секратий [44] – свеж; нов.

Секул, секула [10] -Седмоградски унгарец (наследници на поунгарчени есегели)

Селгисвам [20] – изравнявам горната част на пълен шиник с дъска

Селгия [20] – дъска за изравняване на пълен шиник (мярка за обем зърно)

Селемет [21] – успокоение, същото като "собор" (арабска ?)

Селмя [20] – състояние на изравненост, точност. 

Селний [44] – полеви; див.

Село [44] – поле.

Семидал [44] – фино пшенично брашно.

Семо [44] – тук.

Сен [44] – покров над престола.

Сендел – мендел [2]– клатейки се, люлеейки се

Сенище [27]– увеличително от сянка, голяма сянка

сенова — вж. досенова

Сепия [6] – вид билка

Сер, сяр  [9] – сив

Серес [2,9, 23, 39] – бряз, вол с бяло петно (звезда)на челото – на турски сакар

Серива  [2] – сирей – непрана вълна

Серина – сяра [18, 19] – първо мляко при доене, коластра

Серяд [44] – монашеско ръкоделие; прежда.

Сет [44] – клопка.

Сета [29, 49] – цялата

Сечиво [44] – секира, брадва.

сивойница [55] - водачка на “чета моми, които на “Водокръщи” или на “Ивановден” обикалят селото и от къща на къща, подобно на лазаруването, припяват ергените” (Сев.-Изт. България)

Сикер [44] – алкохолна напитка от грозде.

         сила – [74] - (мярка за количество, площ) Доста много.

Сили [44] – название на един от ангелските чинове; понякога означава чудеса.

         сИлма (73)- насила, едва-едва
        скИмва (73)- хрумва
        стИска (73)- количество, събиращо се в стисната шепа
        стрИко (73)- чичо (брат на бащата или на дядото)
        сУрна (73) -влача
        тАрба (73) - дървена ограда (от тар, дар - врата ???)

син кремък = син крем= Перуника ( ирис), Iris, Orchis
         Бял кремък - растението крем, лилия
         Леденче – ледяниче, ледявче – растение със ситни листа и цветенца, цветът му е като покрито със слана
         Седянко – растението вълча трева
         Рохъл, рохли – рохкав, разрошен
Стратул – стратор, амарантис, лятно цвете с пурпурночервено увиснало съцветие

Синия [6] – ниска масичка

Синци (синец) [5, 54, 55] – мъниста

Синя кичинка  [54] – теменуга

Сипел  [53] – сипей

Сирен = чунгур = геранило [6,47, с. 311] – дълга валка за вадене на вода от кладенец, жерав

Сиреч [44] – тоест; именно (тази реч, дума).

Сирий [44]  – сиротен; самотен; безпомощен; беден.

Сирини [44] – (в Ис. 13, 21) – щрауси; сирени.

        Сирма = сърп (с. Бръшлян, Малкотърновско)

Сирница [6] - празник с палене и прескачане на огньове, хвърляне на запалени стрели и топчета. Езически празник на огъня. Вероятно названието идва от прабългарското „сар, сер, сур” – бял, блестящ, искрящ, косвено огнен (виж Саркел – Бялград, също Сурья - Слънце) или от източноиранското „сурх” – червен, косвено огнен.

         сиропуч м. събир. [74] - Пренебрежително и презрително наименование на човек или група хора, които имат ниско обществено положение.

Сирт [44] – отмел; мел.

сирьян [46]— зрелище

сирьян  [63]— зрелище

Сисло – много еднородни предмети (кочани царевица, дъски - четели), завързани за единия край и окачени на общ край. Набор, комплект.

Сисло [18] – връзка от царевични кочани, окачени под навес с цел да се изсушат.

Сита [72] – пшеница. Ситица – хамбар. Ситна – пшеница с големи класове. Насищам – нахранвам.

ситки [37] — тръстики

Сице [44] – така; по такъв начин.

Сицевий [44] – такъв.

Сичкома [3] – всички, всичките

Скабрица  [52] – чироз, сушена риба

Скакал  [54] – скакалец

скала [46, 63]— стълба

         Скала, скали -[74] ж. Стъпало от стълбище. Стълбище.

скапали [37] — откъснали

скаредлив  [46, 63]— злояд

Скарясан [31]  – пременен, издокаран

Скверна [44] – нечистотия; кал; порок.

Сквозе [44] – през; чрез.

Скеле [11] – съоръжение за повдигане

Скенджа [16] – овяхна

Скенж[27] – преса от две дъски, между които се слага легнал престъпника. Върху горната дъска се поставя тежък камък и от неговата тежест след няколко дена на престъпника му излизат червата. (в РЧД - турска ?)

Скепсам, скепцам [31, 38] – да грабна, докопам, хващам здраво, сграбчвам 

Скимен [44] – млад лъв; лъвче.

Скимна ми [13] – хрумна ми

         скимуча - гл. несв. [74] - Скимтя.

Скиния [44] – палатка; шатра.

Скит [44] – малък манастир.

Скитасвам [13] – съобразявам (от гръцки ?)

         склат -[74] Наклонена, забита в земята тояга при играта “попич”, на която се поставя “бибето”.

Склеп [31, 57]  – ковчег

         склопвам гл. несв. [74] -1. Събирам две части от едно и също нещо. 2. Навършвам определен брой години.

Скляпам  [13] – мигам

Скнипа [44]  – въшка.

Сковник  [44] – съучастник.

         скойка ж.-[74]  Мида.

         Скокичкам -[74] Гъделичкам.

Скокот (Хасковско) – гъдел

Скокот [68] – гъдел (от тук скокофендър – вид хапещо насекомо)

Скоктание [44] – гъделичкане; подстрекателство.

Скокут [13] – гъдел

сколопат [55] - стъпало на стълба

Сколпа [13] – беда, зло

сколуфе   (74) – бакенбарди

сколуфе  [66] – бакенбарди

скомандаря [13, 38]– да свърша работата, да направя това, с което съм се захванал. Самата дума “командаря” значи “работя, върша, действам”.

Скомен – трикрако столче (Силистра)

скомен [55] - стол без облегало

Скомен [6, 16] – малко ниско столче

Скомина [38]– изтвърпване на зъбите от кисела храна

         скомина [74] – неприятност, неудобство.

Скомчи [5] – свърши се, изчезна (от тук да скомандаря – да свърша набързо?)

Скомърца [16]–плаче, за малко разглезено дете, което иска да му дадат нещо

скондапца  [46, 63]— препъна се, прекатури се

         скопна (за сняг) -[74] Да се стопи напълно.

Скопци [5] – копчета (от тук глагола “да скепцам”)

скорá [48]-  кожа.

Скорвам се  [57]- изскубвам с корените, преносно - събуждам се

Скорвам, скорна [31, 37]  – събуждам се (буквално, изкоренявам)

скорен  [37] — чизма, ботуш

Скорна  [5] – той се обади, предизвести

скорни [55] - обувки

Скорни  [5] - ботуши

скоршите  [37] — отчупете

Скочубра  (73) – грозна, лошо облечена жена (от скубя, оскубена ?)

Скрама [13] – каймак на млякото

Скрания [44] – слепоочие.

Скрижал [44]  – дъска; табелка.

Скрипак [43]– животно с криви зъби

Скрипалец , скрипълци [13, 18, 55] – дървено колело със жлеб, по който се движи конец. Колелото е закрепено на хоризонтална ос между една U-образна дървена скоба. За единият си край конецът е закачен за дървен педал, наречен крак. Другият му край е преметнат през колелото на скрипалеца и е завързан за нищелката. Чрез натискане на крака с крак, нищелката и заедно с нея скуталците се движат нагоре и надолу. Дървени колелца в тъкачен стан. Макара за вдигане тежести. На книжовен български език - скрипец.

Скрипва [13] – времето се застудява

Скрипъл [13] – хитро дете

Скрипя [38]– голяма кафява стоножка

         скрипя  -[74] ж. Голяма зелена гъсеница, дълга десетина сантиметра, стоножка.

         Скрнав -[74] прил. Злояд.

Скробяване [6] – потопяване на преждата в брашняна каша

         скромосвам се -[74] гл. несв. Притеснявам се.

         скроп м. -[74] “бърканина”, храна за прасета.

Скроп  [53] – рядък качамак

         Скросна -[74] Успявам бързо да намеря изход от създаденото

         Скрумна -[74] Да опърля, да обгоря (вълна) и да стрия остатъците. Получава се черен прах, който е кръвоспиращо средство.

         скрумне ми, да ми скрумне -[74] гл. св. 1. Да ми дойде на ум, да ми хрумне. 2. Зъб да стане чуствителен на допир.

         скръкуцайка ж. -[74] Попара от просеник и зелева чорба.

Скрънав [14] – мръсен

Скряма [13] – пяна

Скуба [11]– рукан

Скудел [44] – глина; нещо, направено от глина; гърне; керемида.

Скуделник [44] – грънчар.

Скуден [5] – беден, оскъден

Скудний [44] – беден; слаб.

Скума [68] – люта, върла (за ракия)

Скума ракия [5] – люта ракия

Скундапсвам [13] – закъсвам

Скурати [44] – маски.

Скурпищница – попово прасе (Силистра)

         скуруфана -[74] прил. емоц. Остаряла, погрозняла жена.

Скут, скути  [71] – одолие (одолие е славянски вариант на „скут” ?)

Скутал [5, 8, 10] – скрил (от тук скътал, скути)

Скучубра – лека жена, проститутка (в битовото животновъдство „скачане” означава оплождане, мърлене на овце, кози и др.)

Скъдел [9] – керемида

Скъмбалов [13] – стъклено топче

Скърба  (73) – неясна обидна дума за жена

Скържав [5] – мършав

Скържав, скръжав  [37, 52] – скрънза, скъперник, свидлив

         скъркалце ср. [74] - Дървена макаричка, част от стан.

Скърна [14] – мръсотия

Скясвам [13] – навиквам

         слабен -[74] прил. ирон. Дебел, едър (за човек).

Сламартия, сламарник [3]  – отпадъци от слама

Слан [14] – солен (неслан - безсолен)

Слана [44] – поледица; мраз; замръзнал скреж.

Слано [5, 39, 55] – солено (от слан – сол, стбл.)

Сланост [44] – солена морска вода; суха, напоена със сол земя; поледица.

слечел [37] — съблечел

Сливосвам [31]  – удрям плесница

Слин [38]– мазол

         слиньосан прил. – (за дрехи) Замърсен, хванал кора от човешка пот.

Слог  [71] – било, рид, рътлина, рът

Слог – межда (Чипровски и торлашки)

слог   [53, 55] - межда, синур

Слога – рало (стблг), двойка, чифт

Слога [28,31]  – съгласие, сговор

Слон [6] – отворено, покрито входно помещение на българско жилище, отворено отпред покрито помещение за животни – заслон !!!

         слон м. [74] – Кошара за овце, колиба, заслон.

Слота [44] – лошо време.

слуга [55] - название на човек, който поднася вино или ракия; виночерпец

слугата [55] - понуда, угощение

Слумник [5] – годежар

Слута [5] – слана

Слух [44] – слава; народна мълва.

слъбка, слъбца, слъпък = слъпка [55] - клон, клоне, стълбе му - клонете му, сълб - клон; стрък; сълпе - стъбла

Слънчогер  [54] – слънчоглед

Слъп, слъпье [9, 39] – клон, клони

Слъпци  [53] – климии на волска кола

слюбнице  [46, 63]— годежари

Сляз [31, 57]  – тревисто растение край пътища и огради

Слякий, слукий  [44] – превит; свит; гърбат.

Сляха се  [13] -  случва се

Сляцати [44]  – (да) превивам; (да) прегърбвам.

Смарагд [44] – изумруд.

Смарцол [19] – висулки от лед

Смед, смяд [10] -Тъмен, мургав (гр. Смядово - Черново)

смердъ [48]- човек с нисък произход (по руски „чернь”). Благородниците са означавани като „знатни” (по руски „знать”)

Смерчие [44] – кедър.

Смигал  [67] – обредно ястие от хляб при раждане на дете

Смигдал (Хасковско) - Запържени в олио хлебни трохи или залци, нещо като пържени крутони. Трахана, триеница, триенца каша

Смигдал [13] – натрошен пържен хляб (вид ядене)

         смижурен прил. [74] – Сбръчкан, изсъхнал (за плодове).

Смиряти [44]  – (да) вечерям.

Смоква [44] – смокиня (плод).

Смотан [13] – неудачник

Смотрение [44] – промисъл; попечителство; грижа.

Смрад [11]– кучешки изпражнения

Смрадлика - вид растение, тетра, Colitea

смралдика, смърделика   [55]  = смрадлика - цвете, Kotynus koggigria

         смртва се [74] – Затопля се.

Смръкна [13] – унищожа

Смурдолявам [43]– сгъвам набързо, небрежно

Смуш [69]– хвърляне на копие, вид игра

Смърдоглавец, чесоглавец  [29, 49]– хулни думи за човек

Снед [44] – храна.

Снедати [44] – (да) изяждам; (да) разорявам; (да) съкрушавам.

Сновалка [18] – в официалния български език се нарича совалка. Съдържа вретеното с конеца, който се провира между горния и долния слой от конците на натрата. След като се провре, конеца се притиска чрез удари на бърдото и ваталите, след което краката се натискат и нищелката сменя положението на двата слоя конци на натрата.

Сноване [6]  – навиване на преждата върху кросното преди тъкането. Навитата прежда се нарича основа. Основата се състои от два пласта, между които има процеп, зев.

Сновеж [6] – пръвоначално скициране на везмото, скица

Соба, мече, килван, соска  [6, 37] – зидана печка в къща

Собат [38]– бавна, силно орнаментирана безмензурна българска песен

собат [55] - 1. гощавка; 2. седянка (субат – бавна песен)

собина [48]- собственост, имущество (капитал !).

Сова [6] – колче, забито в земята, върху което се пъха зева, калема

Соглядатай [44] – разузнавач; шпионин.

Содетел [44] – творец.

Сокай (сукай) [33, 60] - (Битолско, Прилепско, Охридско и Стружко) или решмета (Поречко и Кичевско). Преди 100 и повече години младите невести си покривали главата и лицето с тях. Това са конопени кърпи, дълги до 1 м и широки до 25 см, целите извезани с разноцветна вълна или коприна. Цвят предимно червен и орнамент геометричен. Горните два ъгъла са свити като качулка и покриват главата; останалото виси на гърба и е украсено с дълги червени ресни, сребърни монети и мъниста.

Сокерица – вид граблива птица (от сокер, прабългарска дума за вид малък гризач)

Сокровище [44] – потайно място; задна стая; хранилище; съкровище; драгоценност.

Сокрушение [44] – унищожаване.

Солба [9] – клонче, стрък

Солило [44] – солница; чаша; блюдо.

Солиндаре [5]  – вид гъби

Солмен  [54] – гол охлюв, плужек, совляк, ползяк

Соломина [16]  - мяра, според изпълнителя е равна на три котла
          Саде [2] (перс.) – само (салт (турск.) – само)

Соние [44] – сън; съновидение.

Сонм [28] – много, множество (црслв)

Соп, сопка [9] – тръбичка

Сопел [44, 48] – свирка; пищялка, свирел.

Сопети [44] – (да) свиря на свирка.

Сопец [44] –  музикант, който свири на сопел (вж.), флейта (на юдейски погребения).

Сополь [11]– тръба на духалото

Сопретися  [44] – (да се) карам; (да) водя гражданско дело.

сор [37] — косер

        сор, сур - сив
        спап – чеиз

сор, сур - сив
спап – чеиз

сор, сур  [64] - сив
         спап  [64] – чеиз

сос [55] - стига (Сос ма карай майчинко)

         соса (ми) гл. св. [74] - Стига (ми), достатъчно (ми) е.

сосан [37] — свършен

Соспа  [5, 53] – пряспа

Сост [13] – добър, свестен

Состо [13] – добро, хубаво

Сосци [44] – понякога иносказателно така се наричат водните източници.

Сотово тело [44] – мед.

сотресала [37]  — отвързала

Сотур – бъркотия (Петричко)

Соуз [44] – съюз; връзка.

Соха = четал  [6] - разклонено дърво (на старославянски соха значи орало)

Сохи  [67] – крака на мелница за лен (протославянско)

Сочиво [44] – леща; варена пшеница с мед.

Спалета [3] – вид сабя

спап   [5, 55] - зестра, чеиз, дрехите, които родителите дават на дъщеря си, когато я женят

спапе   [55] - руба

спапьове  [55]  - прикя, чеиз

         спардалисвам гл. несв. -[74] Износвам, изхабявам

Спаружен се [38]– увяхнал, посърнал

спастрила [37] — подредила разтребила, скрила

Спастря [29] – да запазя, да спася (същото окончание, както при мацондря !!!!)

         спастря -[74] да запася, да прикрия.

Спилье, спила [5] – скала, зъбер

Спира [44] – отряд; рота; полк.

Спитлен [13] – смачкан на пита

Спитъръм [2] – спестявам (гръцка ?)

Спици [39] – клечки

Сплувам [43]– размеквам, омеквам

Споборат [44] – (да) воювам заедно.

Спод [44] – ред; куп.

Сполезник  [67, с. 115] – първи специален гост в дома на Игнажден – първия ден от новата година в народния календар на българите. По-широко известен като „полязник”, название получено след асимилация на началното „с”. „Сполязник” идва от старинната дума „спор” – „успех” и означава „човек, който носи успех (спор) за дома през идващата нова година, който ще направи новата година спорна”. Обяснението сполязник (полязник) = човек, който „полязва” (влиза чрез лазене ?) в двора и къщата на стопанина е проява на примитивизъм - то лишава „сполязника” от вложената в обичая семантика - да носи „спор, успех, урожай, щастие, късмет” през новата година. По времето на поп Минчо Кънчев „сполязникът” можел да бъде човек или животно, ако е животно от неговия вид се съди за късмета на стопанина през новата година.

Спона [44]  – препятствие.

         спона ж. -[74] Дървена спирачка за волска кола.

Спотурам – спъвам (Чипровски и торлашки)

         спрежник -[74] м. съдружник в селскостопанска работа.

Сприн [6] - ??

         сприя ж. -[74] Кратък силен дъжд, придружен с вятър.

Спроти [25] – срещу

Спрънджа  (73) – неясно (косвено, безвкусно ядене). Може да е родствено с „сбрундел се” (с. Самуилово)

         спряга ж. -[74] тока на колан, обувка.

Спуд [44] – съд; малко ведро; мярка за насипни вещества.

Спуздра [38]– мършаво, отпуснато весо

Спъвало [9] – уред за спъване

Спътълясвам  [13] – удрям

Срачица [44] – малка сврака; риза.

Среквъм [13] – съгласявам се

Сригънът [13] – говори грубо

Срищи [13] – блика

Сруквам [13] – навиквам

сръдба   [55] - сърдене, сръдня

Сръктисвам – приклещвам, хващам на тясно

Сръктисвам, сръптисвам  [13] -  пресрещам, прихващам, налитам на жена

Сръчан [5] – железен подострен тел

Срящ [44] – неприятна среща; нападение; зараза; мор; гадаене.

става   [55] - снага, тяло

стадар [55] - пастир

сталовит [55] =становит

Стамен [9] – скромен, приличен

Стамна [44] – съд; малко ведро; гърне.

стан [55] – дом, жилище, селище

станеница [55]– домакиня, станенин [55] - домакин (от стан - жилище)

станов/ен, /ит   [55] - масивен, монолитен; цялостен, от един къс; единствен, неподвижен

станови, становик [55] - голям, масивен

Становит [29, 49] – който е от един къс, еднакъв във всичките си части, (хомогенен) (от стан - снага)

Станчинар – кукер (с. Стряма, Пловдивско).

станяник [55] - водач на коледарска чета

стап, стъп [37]  — тояга

Стапица [5] – капан

Старило [9] – стар човек

старо(й)кя, побащим [55] - стари сват (едно от главните лица в народната сватба, което ръководи изпълнението на обичаите и обредите)

         старойка ж. остар. -[74] Кум.

старяйка   [55] - старица

стасал [37] — стигнал

Стегно [44]  – горната половина на крака;  бедро; кълка.

Стезя [44] – пътечка.

Стеле [6] – мека подложка на самар (от стеля, постилам)

Стеля [14] – покрив, таван

Стен, сен [44] – сянка; отражение; образ.

         стеница ж. -[74] Кръвопиещо насекомо, подобно на дървеницата, или самата дървеница.

Степени  [44] – стъпала.

Стерна  [5] – бутна, събори, развали

Стивали, щифали [1] – кожени ботуши до прасеца

Стиска [13] – шепа

Стиснател  [13] – скъперник

стифелец  [46, 63]—глътка

Стоба  [54] – печка (а стобор ?)

Стобор [6, 55] - название на жилищно помещение в българска къща (под стряхата)

Стобор, ставара [6] – тесен коридор, който обикаля едната, двете или даже трите страни на жилището (в Странджа)

Стог [6] – купа сено (в Зап. България)

стогна [44,48]- улица, път, (стъг, стъгда).

Стожер, стожар  [5,6,11, 53] – главната вертикална греда на къща, кол забит в средата на гувното (гумното), около който се върти коня, вола влачещ диканята (същата дума я има и в чешки)

Стожър [68] – стожер, стълб в средата на гумното, за който се връзва вола, коня

Стока  [49]– добитък

Стол [6] – част от предния колесник на волска кола, напречна греда, в двата края на която има длабове за вкарване на коловете. Нарича се още праг, скомен (столче), оплен (общославянско название), проскефал (възглавница на гръцки), възглавница

столнина [55] - 1. престолен град; 2. високо място 3. маса в черквата, където се поставят приборите за служене

Столоват – столовит  [67] – за дърво, вероятно от „ствол”. С 116, 123

Столп [44] – кула; крепост.

Столча [5] – да разбъркам нещо с вода

Стопа [44] – стъпало (на крак).

Стопанин  [67] – народен обичай – с. 103

Сторицею [44]  – сто пъти.

Страг [5] – колибка за куче

Страдинка [70]– пътче, път – от стблг. Страда – път (с. 25)

Стража  [44] – караул; охрана; нощна мярка за време.

Страк`ина  [11]– паница

Стракина [54] – дълбока глинена паница

Стран [44]  – против, срещу.

Страст  [44] – страдание; страст; душевен порив.

Стратор  [5] – червен щир, вид цвете

         Стратулова метла (68) – от растението стратул – стратор.

Стратур, златур  [29, 49]– вид растение, от тук „стратурков”.

Страхота  [9] – страхотия

Страхоте  [43]– страх

стрђха [48]- стряха.

Стрекало  [44] – остен, шиш; пръчка с остър край за управляване на добитък.

стрексал  [37, 46, 63]— съгласил се

Стрели (чавги, пярници, бутурници, пайдутки, курици, сусамници) [6] - запалени в единия край стрели, които се изстрелват (пяркат, чилкат, туйкат) към небето

стрецки  [37] — общ

Стрещи  [44] – (да) пазя.

стрико  [46, 63]— брат на баща (чичо),по-голям брат на съпруга

стриче  [46, 63]— по-малък брат на съпруга

Стрищи  [44] – (да) стрига; (да) подстригвам.

Строп  [9] – етаж

Строполяса [67]  – отделя лененото влакно от пъздера

Стропотний [44] – крив; криволичещ; опърничав; упорит; зъл.

Строскам се, да се стростна – да отговоря на някого грубо, рязко, ако той заслужава това, да го поставя на мястото му

струга = стръка [55] - проход на кошара за овци

Стружна – работилница за дялане на сапове и налъми.

Стружня [19]  – водна бичкиджийница (от струга – стбл. поток, течение)

Струнка [18, 19, 38] -  ситно метално сито за брашно

Струнка  [67] – дървено сито с дъно от кожа или косми от конска опашка

Струп [14] – рана

Стръга = стъга  [6] – две хоризонтални дъски, които съединяват и укрепват коруните на

Стрън [67] – стърнище –с. 25

Стрън  [53] – стърнище

Стубел  [9] – чучурка на чешма

Стубел  [11]– иззидан с камъни кладенец

Стубел  [11]– кошер от кух дънер

Стубел  [6] – каменен пръстен за облицоване на кладенец

Стубел  [6] – каменно корито на кладенец

Стубел  [6] – кошер, издълбан в дънера на кухо дърво

Стубел, въбел, убел  [11]– голям кладенец – само сред южните славяни !

Стубла  [6] – дърво с дълбока хралупа, използвано за капан на пчели

Стубла, стублица [9] – кладенец

Студ  [44] – срам.

Студен  [44] – студ; мраз.

Студенец  [44] – кладенец; извор.

Стужаемий  [44] – който изпитва безпокойство.

Стужание  [44] – притесняване; гонение; досаждане.

Стужний  [44] – тревожен.

         стукам (се) гл. несв. -[74] Връщам (се). стуу - Междуметие за връщане на говедата на заден ход.

Стулен  [19] – залегнал, прикрит

стъгда  [25, 55] - площад, широко равно място в селище

стъжен [55] - мярка за дължина около метър и половина; разтег

Стъквам [38]– събирам дърва и паля огън

Стълез  [6] – жълтица

Стълча [14] – счукам, да строша

Стъпан  (73) – кръкъл съд от камък (корито) с диаметър около 1 м, в който се очуква сушен червен пипер (русенско)

Стъпичка [25] – малко, дълбоко блюдо

стърга [38, 55] - 1. егрек; 2. тесен проход между две стени, през който пропускат овцете при доене; пътека, по която преминава добитък

стърга [55] - 1. кошара; 2. проход, през който пропускат овцете при доене; пътека, по която преминава добитък

Стърга = струнга = дукат  [6] – помещение за животни без покрив

Стърга  [5] – пътека в гората, по която са свикнали да вървят животните

Стърна [27]– название на склон с неясно значение

стърнища [55] - ожънати, но неизорани ниви (Сев.-Изт., Централна България)

Стяг [35, 55] – сватбарско знаме,

Стяг, пряпорец [9]  - знаме

Стяга [6] – менгеме

Суба [6] – готвач на самоковарите

Суварие [2] (перс.) – кавалерия, въоръжени конни войници, полицаи

Суварии [5] – въоръжени конници, кавалерия (персийска дума - Сувар ??)

Суган [19] – лук

сугарен [55] - късен

Сугарен Великден  [51] – късен Великден, сугаре – късен

Сугарен [9] – млад, късно роден

Сугарен, сугариче  [54] – късно роден

         сугреп м. -[74] Прах и дребни парчета пръст.

Сугуб [14] – двойно, (съвсем, напълно)

Сугубий [44] – двоен; удвоен; увеличен; усилен.

сугубый, сугубо [48]- двойно повече, двукратно.

Судар [44] – плат; пелена.

Судна (мъка) [39] – адска мъка

Суек  [53] – лалугер

Суета [44] – пустота; нищожност; дребнавост; безсмислие.

Сузда [3]  – предпазна пружина; човек, застанал мирно

сука се [37] — въртя се

Сукай (сокай) [43]– (м.р.) – накит за глава при омъжена жена в района на гр. Трявна и Търново. Води началото си от разселените в Тревненско царски дворцови хора, които са дали формата на сукая. Има формата на византийско-българска диадема. Забранен от турското правителство през 1812 г. (Списание “Жена и дом”). (Допълнителни данни за българския сукай от друг източник: До времето на кърджалиитe и чумата (края на XVII-ти и началото на XVIII-ти век), облeклото на троянката е било много оригинално. Стари хора разказват, че женитe носили на главитe си обръч (сукай) обшит с бяло платно, бродирано с коприна, както и досега носят жените на някои поленски села. Само че насред сукая на връх главата туряли рог). Виж "сокай" в Македония.

Сукар [19] –връв за навуща (от суча ?)

Сукман – горна дреха предимно черна, дълъг до обущата, с „две опашки“, зашити под мишниците, по пазвата и в долния край обточен с три реда гайтани. Подплатата на квадратчета с цветове: жълт, червен, зелен и син.

Сукман (72) – горна дреха предимно черна, дълъг до обущата, с „две опашки“, зашити под мишниците, по пазвата и в долния край обточен с три реда гайтани. Подплатата на квадратчета с цветове: жълт, червен, зелен и син.

Сукнал [38]– отслабнал

Сукно  [52] – фин вълнен плат

Сулиндар [53] – ледена висулка

Сулица [25, 48] – късо копие за хвърляне при ранните българи - прабългари

Сулица [44] – копие; кинжал; кортик.

Сулнар [68] – чучур (подобно на чулнар)

суми [37] — разбра

Сумясам [29] – идва ми на ума

         супера се гл. несв. -[74] Карам се, ежа се.

Супорнайсе (Варненско) - безброй, безкрай, безчет. Книж. - супорнадесет. Пример: Супорнайсе пъти съм ходил до града.
         Сулец (Пернишко) - обръщение (пренебрежително) към някого, който те дразни; може и към приятел на шега. Производни: сулендър, сулак. Вероятно от „село – селяк - селяндур”

Супостат [31, 57]  – враг, противник 

супраал, супрайла  [37] — подреждал, натъкмявал; изтребвал, погубвал

Супруг [44]  – двойка (съ + впряг).

Супря [44] – спор; тъжба.

Сур  [9, 10, 25, 43] – светло сив, бял или чер

сур  [55] – сив ; сур елен [55] - сив елен; сурати - сури, сиви

Сура  [9] - пепел, произлиза от сур - сив.

Сурва [29] – призив, вик на младите сурвакари по Нова година. Някои български етимолози обясняват тази българска дума доста изкуствено чрез гръцкото sourbata - дива круша. Идеята е, че в древността сурвакниците (сурукниците) може да са правени не от дрян, а от дива круша (за което няма никакви данни) и да са наречени на гръцки (което е много странно). Най-вероятно, сурва означава "слънчева" и е част от по-общ израз "сурва година" = "слънчева, хубава нова година".

Сурва  [49] – празник на Нова година, Васильовден, когато млади момци и момчета обикалят домовете с дрянови пръчки, сурвакници – сурукници, и с леки удари по гърбовете на стопаните и викове сурва, сурва! им пожелават здраве и плодородие пред следващата година. Едно класическо академично, но остаряло обяснение на термина сурва идва от гръцката дума sourba ta, която означава „дива круша”. В някои райони на Тракия сурва означава „дрян”, а „суровица” означава „тояга от дрян”. Предполага се, че първоначално се е сурваквало с пръчка от дива круша. Има и други хипотези.

Сурва, Сурваки, Суроваки, Сурова, Сурока, Суроздру  [6] – празник на 1 януари

Сурвакия  [43]– сурвачка, дрянова пръчка, чийто клонки са завързани една срещу друга като кръгове. Използва се на празника Сурваки - Васильовден.

Сурвам  [5] – сривам, влеча, събарям

Сургам се  [54] – пързалям се, свличам се

Сургуляга, сурналка  [54] – пързалка

Сургун  [5] – върба (турска ? на турски суют - върба)

         сурече ср. [74] - 1. Картинка. 2. Силна карта

         суривам (се), сурявам, сурвам – Събарям, повличам.

суркам  (74) -  плъзгам, пързалям

Суркам  [5] – блъскам (? вярното е хлъзгам, плъзгам, влеча)

суркам  [66] - плъзгам, пързалям

Суркам, юркам [2]  – разкарвам, размотавам (?)

сурко   [55] - сиво-кафяво

Суркуватник, суркувач [68] – сурвакар, сурукник (сурукница - сурвакница)

Сурна (Хасковско) – влача

Сурна [38]– влеча, тътрузя

сурнеше [55] - влечеше, смъкваше

Суроватка  [6] = зиратка

Суровий  [44] – зелен; свеж; суров.

Суровица, сарвица  [5] – сопа

Суря [67]  – влеча – с.100

         сусуля съ -[74] Карам се сърдито. Сусулат.

         сутулия ж. -[74] Затънтено място.

сухар [55] - сухо дърво, сух клон, сух хляб

         сушина ж. -[74] Пристройка, навес.

сушки  (74) -  дребни частици (влезе ми сушка в окото)

сушки  [66] - дребни частици (влезе ми сушка в окото)

сущав – мътен, замърсен

Суяк = скрипя – стоножка [38]

         сцъцкан прил. -[74] Сбит.

Счухрен [38]– съсухрен

Съвлек [19] – плевел

         съвлек м. -[74] Вид тревисто растение.

Съгвам [2] – спадам (за равнище на вода)

Съгъртмач [2] (турска, неясно) – говедар (съгър – говедо + мач – суфикс ?)

Съде [14] – тук

Съкров [14] – скривалище

сълб, сълп   [29, 49, 55] - клон; стрък; стълбче, гранка

сълпе   [5, 55] - клонина дърво, стъбла

съльмен  (в Родопите) - охлюв

Сърма на кошница  [6] = дъното на кошница

Сърпика  [19] – вид трева

         сърце ср. -[74] Стомах.

Сърч, сърчовина  [9] – вид дърво, известно и като "бъз"

Съръм [45] – в сарашкия занаят – тънка дълга ивица от конска кожа, служи като конец за зашиване и свързване на кожата. Обработва се със стипца (шап) и се намазва с лой или восък за да стане по-гъвкава. (Сравни „съръм – калпак” – вероятно „калпак от конска кожа”).

Съсел [5, 10, 43] - плъх

Съсел, паткан [15]  – плъх (Оряховско)

Сътверина – живинка, животно, гадина (Чипровски и торлашки). Твар.

         сътвора ж. [74] – Същество, твар.

Същисан [35] – смаян, стъписан

Сякам [2] – струва ми се

Сякам [28] – мисля, смятам

Сякнато [5]  – гъсто, често

Сятба [3]  - сеитба

 та [48]- (съюз) и, да.

 Табан [20] – железен обръч, с който е обковано дървено колело на каруцата

таборъ [48]- воински стан, лагер.

тавла, тавлъ  [46, 63]— коне на ясла

Тавлене [6]  – начално изсушаване на тютюневите листа на сянка

Тавлия  [49]– охранен

Тавром разтаврям  [39] – утешавам. От тук, тавря – утешавам, успокоявам [39]

Тавряз [9] – трезвен (персийска дума)

Тагадък [с. Самуилово, Старозогорско и другаде]- галоп. „На тъгъдък” – галопирайки, движение в галоп, с възможно най-висока скорост. Основата на думата е „таг”, която съвпада с прабългарския календарен термин ТАГ – кон. Среща се в много азиатски езици.

тадева, тадява, тадес, тадяс   [55] - тука, наоколо, наблизо

Таджици  [2] – клетници, нещастници, тъжни

 тадява [55] - тука, наоколо, наблизо

тадяс, тадеси [16, 46, 55, 63] - тук наоколо, наблизо

Таже [44] – след това.

 Таи [5, 13] – (1) пропуща вода, (2) крие нещо

Таинджия [6] – домакин на самоков, набавя продукти за храната на самоковарите

Тай [44] – тайно; скрито.

Тайче [4,19] – малко мъжко конче, жребче

такмо , тъкмо  [55] - веднага

Тако ми [9] – заклевам се

Таксам [5, 37] – да обещая, да предам нещо (втаксовам – обещавам; патаксам = ?)

Такугере [5] – така също

Таламбас [56, с. 92] – тъпан (от тулум – мях ?)

         талар м. -[74] Кръгъл дървен солник (солница) с или без капак.

Талог [43]– утайка от тиня

Талпа [3] – дебела дъска (рум. ?)

Тандър [27, 34, 61]– огнище, вкопано в земята (арабска дума ?)

Тане [9] – брой, парче – перс. и авест.

Тантурест = туртуманест [24, 38]- нисък, набит човек, но не мършав, а силен, с големи мускули,късокрак, къс, набит човек

Танур [47, с. 392]- съд с широко равно дъно

Танур [5] – кръг, кръгла дъска за носене на хляб на фурна (!!)

         тараба ж. -[74] Дървена дъска за ограда. Думата се среща на много места в България. Прякорът на Георги Димитров е бил Гошо Тарабата, а и в Кула казват “пиян на тараба” - мъртво пиян).

Тараба, тарба [20] – дъска в дървена ограда

 Тарабан [5] – барабан

Тарак, бучарда, матара [6]  – видове чукове в каменоделството

Тарантутник  (73) – нисък, дебел човек, (тантурест човек)

Тарапан [19] – сечиво за чилия

Таратан [19] – крак, тестикул (таратанци – мн.ч.)

         таратанци мн. ч. -[74] Тестиси.

         Таратър – (с. Пшеничево, област Стара Загора) – при народните носии, част от фустана, където се пришиват синците.

Тарах [6] – дарак за чепкане на вълна

Тарба [43]– дъсчена ограда без пролуци

Тарга – тезгере  [6] – широка дъска със странични дръжки за носене на товар от двама души

тартор  [46, 63]— водач, предводител

Тартуманест (тартумак) [20]  – набит силен човек (Панайот Хитов пише за хаджи Димитър, че бил тартуманест)

 Тат [9, 31, 44, 57] – крадец, разбойник – стбл. и персийска дума

Татаур  [44] – ремък за привързване на езика към камбаната; кожен ремък, носен от монасите.

Татба [9, 44] – кражба, стбл. и перс.

Татул [5] – катунар (!!!)

         Таферен - прил. [74] - Който е с добро здраве.

тафра  [46, 63]— горделивост, големство

Тафта [44] – тънка копринена материя.

Тахт (перс) [2] – трон, престол

Таци [44] – такива.

Таче [44] – за това; също така; тогава.

Таштехне [20] – бахча  

Тверд [44]  – основа; видимият небосклон, който окото приема за твърда полусфера, небесен купол.

Твердиня, твержа  [44] – крепост; цитадела; затвор.

Тврдава  [51] – сръбска дума, която означава „крепост, твърдина, замък”

Твърдел [28] – крепост, твърдина

тебло [55] - “песен на поповете на умряло”

Тева [3] – тези

Тегав [38]– бавен, муден (от туг – постоянен, твърд !!!)

тегаво [37] — жилаво

Тегел (тигел) [6] – краен шев, крайна черта или греда

Тегота  [52] – тежко, досадно чувство, тежест

Тезгяф – разбой, стан, дюзен  [6] – мутафчийски стан за тъкане на платове от козя вълна

тейко=тяйно=тейно=тене [18, 55] - татко

текла [55] - секира, брадва

Теклав [38] [38]– тестян, клисав (за хляб, недопечен хляб)

Текленик [19] – глина

Телемьо [6]  – прясно сирене (в Родопите)

Телец [44] – теле; биче.

Телотен [5] – сребърен, филигранен, направен от сребърна тел

теменуга – вид растение

Темник [44]  – началник на десет хиляди души.

Тента [6] – рамка за сушене на тютюн

Тентава майка  [71] – неясен израз от Тетевенско, който може да обясни топонима

         тентувам се -[74] гл. несв. Бавя се, клинча.

         тенясвам -[74] гл. несв. Навлажнявам, леко подмокрям.

тепам  [55] – убивам

Тепкав [3] – заекващ

Тепъм, типъм  [13] – вървя със ситни крачка, ситня

Теревинф [44] – дъбрава; гъсталак; гора; голямо клонесто дърво с гъсти листа.

Терние – тръни; бодливо растение.

Терпкий [44] – кисел; суров.

Терфил, терефил  [2,19] – вид трева (турска ?)

Тесам [14] – дялам нещо

         тескоба  -[74] ж. Теснотия.

Теснина [44] – тесен проход.

Теснота [44] – беда; напаст.

Тестемел [16]  - кърпа
         Тетал [16]  - кълвач
         Туфан  [16] – потоп

Тестемел [2] (перс.) – кърпа

тестьо  [55]  – дванадесет

Тетане [69]– носене на дете на раменете на друго дете или възрастен

Тетива [25] – жица, струна за лък

Тетива [44] – силно опъната връв.

Тетка  [43, 53] – сестра на майката, леля

Техна [13] – тишина (арабска ?)

Тещи [44] – (да) вървя бързо.

Тещити [44] – (да) изтичам; (да) изпускам.

тибекь да сторим  [46, 63]— да сложим край

Тиганка [6] – черпак за варов разтвор при зидарите

         тизул м. -[74] Съименник.

тикла   [6, 35, 55, 56] - каменна плоча, с каквито покриват сторобългарски къщи

тикларка [55] - къща, покрита с плочи (суфикс –ар!)

Тиле [11] – задната част на теслата, пета (от думата тил, която е осетинска)

Тимба [13] – глава

Тимение [44] – блато.

Тимпан [44] – барабан.

Тинтул [68] – нещо криво (чинтул означава дънер на лоза, който обикновено е крив)

тинтява [55] - растение, билка

Типина [20] – купчинка прясно окосено сено

Тирнат [31]  – подгонен, затичан

Тискало [9] – преса

титра [55] - игра на камъчета или кокалчета

Титра = титара = титранка = титера [69]– игра с хвърляне на камъчета (или ставни костички) нагоре и тяхното ловене във въздуха.

Титуря [13] – внимавам, обгръщам с внимание (има я в Македония, сравни с град Тител, областен град в Първото българско царство)

         тища  -[74] гл. несв. Допичам на слаб огън.

Тлака [25] – безплатна трудова помощ

тланик [37] — вж. кланик — пезул на огнището

Тлети [44] – (да) гния; (да се) разрушавам.

тлъпам   [55] - газя

Тма [44] – тъмнина; мрак

Тоалия [18] – човек, който умее да разказва и да изразява мислите си добре

тоарил, тоарил се [37]  — настоявал

Тоболец [44] – торба; чанта.

Товатур [31, 57]  – глъчка, викот (!!!)

Тожене = трубене   [27]  - оплакване на умрял от близките му жени. Miolage (румънски) = aigalorum (гръцки).

Той коли кучето [68] – старинен израз, който означава „той командва тука”. Вероятно изразът произлиза от действията на прабългарските колобри, които са принасяли кучета в жертва на техния бог. Жертвеникът представлявал голяма каменна плоча с улей за събиране на кръвта и с начертан върху нея знак на бога или фигура на прабългарски храм (три четириъгълника, вписани един в друг и съединени с черти). Прабългарите са приемали кучето като посредник между бог и човек, което е общо вярване при много източноирански народи, наследено в зороастризма. Подобен израз е: Още не е ударил тъпана = още законът не е влязъл в сила!

Ток [14] – харман

Ток [44]  – течение.

Токмо [44] – само.

Току [43]– веднага (бързо ? името Ток, Тук = бърз ?)

Тол, толико [44]  – толкова.

Толк [44] – тълкуване; учение; особено мнение.

Толковник [44] – преводач; тълкувател.

Толмач [44] – преводач.

Томител [44]  – мъчител.

Томити [44] – (да) мъча; (да) изтезавам.

Торжище  [44] – площад; пазар.

Торжник  [44] – сарафин; търговец.

торокъ [48]- всеки един от двата ремъка зад седлото, с които се привързва това, което води със себе си конника; - полоса

Торчаний [44] – разкъсан.

Тоската (тоска) [5] – фустан

Точило [44]  – преса за изстискване на гроздов сок.

Точию [44] – само.

Точки, точка, оточка [5] – одеве, преди малко

Тощно [44] – усърдно; точно.

         Тпрус! -[74] Междуметие за прогонване на котката.

Тр`ъпъл [11]– дървена преса

Трàга [5, 13, 18, 46, 63] - миризма, лоша миризма

Травя се [14]  - губя се, унищожавам

Трага [68] – лоша миризма

трага  [37] — следа (в Хасково означава миризма)

         трагия ж. -[74] Катранени остатъци в цигаре или лула.

         трагунка ж. -[74] Синя слива.

трад [37] — прахан

Траки [6] – малък, плосък звънец (хлопка)

трампа, трампявам  [46, 63]— размяна, разменям

 Трапеза [44] – маса; ядене; столова, трапезария; светият престол.

         траханА (73)- ястие от изсушени тестени топчета
         трепечА (73)- домашно тъкана конопена завивка
         трИеница (73) - ястие от прясно стрити тестени топчета
         трИчене (73)- ритуално прочистване на кучета от бесове и болести
         трОнка (73) -малко (за количество) - от троха

 Трахана [18, 19] – супа от хлебни хапки

Трахана [39] – тесто на зърна, изсушени и сварени в солена вода (в РЧД - турц.)

трахана [46]— варен булгур

трахана  [63]— варен булгур

тре-, трь[48]-  частица, поставяна слято с прилагателните за означаване на превъзходна степен (не е сигурно).

Требе [44] – потребно; необходимо.

         Требеш, требенина  -[74] м, Почистено от дънери място. Требежете – местност, Тръмбеш – също. 

Требище [44] – жертвеник; езически храм.

Требя [13] – чистя (за фасул, леща)

Требя [6] – плевя (по-общо, чистя, подреждам)

Трегубо [44] – трояко; трижди.

Трекровник [44] – трети етаж.

Трем – 1. вътрешно помещение в сграда; 2. Покрито, но отворено помещение прикрепено към сграда, къща, църква; притвор, пруст; 3. Подобно значение има и стблг.     

Паперцъ – папъртъ (др. руско) - предверие, вестибюл, църковен притвор, трем (пристройка). 

         Трем (притвор, пруст) – отворено, покрито помещение към църква, къща; вътрешно помещение в сграда

Трем [25] – чардак, широка гостна стая, хол

Трем [25] – чардак, широка гостна стая, хол

Трем [31, 57]  – пруст, салон, част от двор, постлан с камъни и покрит със стряха

Трем [31, 57]  – пруст, салон, част от двор, постлан с камъни и покрит със стряха. Подозира се за прабългаризъм. Не се подчинява на тюркските фонетични закони.

Трен, треница [72] -  казан. 

трепало [55] - конска опашка на дървена дръжка, с която изтупват коня след вчесването му

Треперушки  [19] – сребърен сватбен накит

трепеча  [46, 55, 63]— черга, завивка

 Трепки, трепушки, треперушки  [13] – украшения

трепушка   [55] - малки сребръни кръгчета по накитите на моми и невести

Трепя [13] – убивам

Тресич  [53] – тресавище (от тресава - изчезнало)

         треска -[74] ж. Недоразвита костилка на трънкосливка, все още мека и бяла. Вредна за ядене.

Тресна [44] – украшение на дрехата.

Третицею [44]  – трижди; за трети път.

трешница [37] — плесница

три струка камшик [55] - троен камшик (виж паструк – втори баща)

Тригя [43]– винен камък

 Тридевят [44] – двадесет и седем.

тризна [48]- езическо поменаване на починалите, често съчетано с воински игри.

 Тример [13] – три дена за постене

Тринго  [58] – мамул (Новозагорско)

Трипетир (пробойчик) [45] - сарашки инструмент (като клещи) за пробиване на дупки по кажата.

 Трисиянний  [44] – светещ от трите Светила.

триста брави мълзе  [55] - 300 овци дои

Тристат [44] – военачалник.

Трити [44] – (да) трия; (да) измивам.

Трищи [44] – трижди.

Тронт, тронтист [50] – дебел

Тропя [13] – вдигам шум, говоря глупостни (в Македония –тропам)

Трост [44] – тръст (използвана като пишещ инструмент).

тротила [37]  — повалила

троха [37] — малко

трудь, труд [48]- болест, недъг, мъка, печал.

Труждатися [44]  – (да се) трудя; (да се) затруднявам.

         трул -[74] прил. Изгнило отвътре дърво.

         трупнем -[74] нар. Начин за скок от място без засилка.

Трус [44]  – земетресение.

Тръба [35] – шаечен плат, шаяк

Тръвна [5, 9, 31, 52]  – плетен, конусовиден кошер за пчели

Тръвна=тръмна=кош =кошарарина=кошер=кошарище = улище = тулище [6] – пчелен кошер

Тръмбула  [13] – полски див мак

Тръмен кошар  [53] – плетен кошер

Трънтел = търтел  [6]  - (носова гласна !!)

         трЪтка (73) - опашката на домашна птица
         тУбла (дУбла) (73) - голяма златна монета
         тУмба (73) - 1. група хора 2. височинка
         тУрвам (73) - слагам
         фИра (73) - липса, изветряване, изпарение, изфирясва
         фИри (73) - духа (през цепка или дупка)
         фИркам (73) - гоня
         фИтка (73) - пуйка, мисирка

Трътка  [13] – опашка на кокошка

         Трътлест -[74] Който има голям задник.

Трътлест  [13] – човек с голям задник

Трътна се  [13] – падна на задника си (тръц, тръцна)

Тръцук  [3] – треперене, трус

Ту  [44] – тук; там.

Туг — конска опашка, отличителни знаци за ранга на висшите чинове във феодалното опълчение [65]

Туг — конска опашка, отличителни знаци за ранга на висшите чинове във феодалното опълчение (Френски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. и ред. Бистра Цветкова). На руски конската опашка се нарича «бондарь».

Туга  [44] – скръб.

туги  [37] — чужди

тужар - едър търговец

тужар  [64] - едър търговец

тужар, тузар - едър търговец

Туземен (стблг.) [71] – местен, от тази земя, домашен (туземец – местен жител). Противоположно на „иноземен” – чуждоземен.

Тук  [44] – тлъстина; сланина; богатство; пресищане.

Тук [14] – мас, мазнина

         тул м. -[74]  Съд от кратуна за лъжици, сол и др. На стблг. тулъ (прабълг. дума) означава колчан.!!!

Тул, тулъ  [44, 48] – колчан за стрели.

Тумба – 1. Връх, могила; 2. Тълпа от хора. Производни: Тумбест – тяло или част от тяло, което има кълбовидна форма. Тумбогъз, тиквешките моми – сите тумбогъзи. Тантурест – нисък, мускулест човек с широки кости и крайници.

Тумба  [5, 31, 32, 55, 59] – (1) – връх, рид, нисък хълм;(2) – тълпа, купчина група хора

Тун, туно (стблг.) [71] – евтин, евтино (обяснява неясния израз „туно време”)

Туна беда [68] – непредвидена, неочаквана беда

Туна беда  [36] – вина, за която няма ясна причина

Туне [44] – напразно; даром.

Тунегиблемий [44] – който се харчи напразно.

туня беда   [55] - неочаквана, незаслужена; голяма беда; напразно набеждаване

турил [37] — съборил

турици [55]  – панаир

 Турия [5] – дружина (има село в Старозагорско с такова име!)

Турла [47]-скала (в Пловдивско), остра каменна височина (в Троянско)

Турлак  [3] – прозвище на селяни от Северозападна България

 Турло [38]– тъмен облак, гъст облак от прах

Турма  [35] – дим

Турмак [38]– бивол

Турта [47, с. 239]- растението червен щир

Турта  [43, 53]– пита с квас, хляб (не идва ли от тук думата “торта” – вид баница ?)

Тутав [15]  - прил.   Бавен,  несъобразителен. 
          Треба  [3] – църковна служба

         тутам се, туткам се -[74] Бавя се, мотая се, повъртам се. Тутав.

тутънъ [48]- тътен, почукване, свирване, гръм.

 туфа [37] — връзка, сноп

Туфа  [29, 49]– горичка

Туч [19, 28] – чан, вид хлопка,медна сплав, бронз

Тушник – господар, стопанин на дома (от туш !?) (Чипровски и торлашки)

Тъбатътка  (73) – ягода

 Тъго[10] -Як, силен, здрав (сравни с Тугомер, пославянчено на Тихомир)

Тъдява [38]– наблизо, около

Тъжен = ружа = невен  [5] – вид цвете

тъжен=тъжеко   [55] - градинска перуника (цвете), Iris germanica

Тъл [9] – под на стая

         Тълча, тълчок -[74] гл. несв. Мачкам, кълцам. Кълцаник.

търбушка [37] — търбухче, мехче

търгал [37] — теглел; претърпял

Търкало [13] – колело

Търне  [52] – тръни, тръне (стръкове от бодлив храст, драка)

търпош [55] - мърляв, нескопосен човек

 търски [37] — тръстики

Търта [68] – трътка на птица

Търтанясвам [13, 18] - карам се на някого продължително и монотонно на една и съща тема.

Търтел (търтей) [18] - мъжка пчела, която е по-едра от работничките, не носи прашец, но опложда майката.

Търтънясвам (с. Самуилово, Стара Загора) – карам се на някого, като повтарям много пъти едно и също, натъртвам една и съща мисъл многократно. Производно от старинното „дърдоря”, „дъра - дъра” – говоря много. Сравни dir (френски), tell (англ.) – казвам, говоря.   

 Търча [10,13] - Бягам, тичам

Тътря се [43]– ходя бавно (от тук - тътрузя се)

Тътунчо [19] – дебелак

Тъщам се [14] – старая се

Тягота [44] – тежест; бреме.

Тяжание [44] – работа; дело; оран; поле.

Тяжател [44] – работник.

Тяжати [44] – (да) работя.

Тямата [43]– там, тамка