Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

           На опътци [13] – на опаки, обратно облечена дреха

На паамет [5] – случайно

На сантрач  (73) – на криво (сантрач – греда, която се слага диагонално в стената при строеж на къща)

На чуш = на магаре  [6] - (вероятно чуш значи магаре ?)

набадам -[74] гл. несв. Куцам.

Набарвам [13] – напипвам

Набатквам [9, 13] – налучквам

наби: н. гората [55] - тръгна из гората

          набинчвам (набринчвам) гл. несв. [74] - 1. Нарамвам нещо тежко. 2. Карам машина с най-голямата скорост и мощност.

          наботка ж. [74] - Голяма двурога дървена вила.

Набрунден (с. Самуилово, Стара Загора) - начумерен, сърдит, намръщен.

Набустрена [37] — наострена

Набъкан = нагъчкан – препълнен [9, 38]

          набъсам, да набъсам гл. св. [74] - Да навикам, да се накарам.

Наваксвам [68] – напълвам (навос, навоз – пълно, изцяло)

навалил [37] — запалил

          навалявица нар. [74] - Много набързо.

Навалям [13] – говоря бързо и неразбрано

Навет [28] – лъжливо обвинение

Навет [44] – клевета; козни.

Нави [6] – зли сили, които предизвикват кръвоизлив при родилки (навясване)

навиреваш  [55] – насълзяваш (от авестийското вир = вода)

Навиря [9] – да напълня с вода (от вир – малко езерце, авестийска дума)

Навой [38]– плат, който се навива около пищяла (навуща – мн. ч.) (мн. ч. с “т”)

          навотка ж. [74] - Домашно тъкана черга.

Навратъм [13] – обръщам

навървя, навървям  [13, 63]— яде, гълта лакомо

Навъсак [13] – намръщен, навъсен човек

         нагнясан прил. [74] - Натъпкан до горе.

         наготка ми е гл. св. [74] - Искам да направя нещо, но се въздържам.

Нагрозя [28] – намразя

Нагроква = нагарча – нагорчава [38]

Нагрохва [13]  – нагорчава

Нагроча  [9, 13, 52] – да се намръщя, да стана мрачен  (някъде – да обвиня, да подгоня, да набедя)

Нагъгрен [9, 13] – набразден, нагърчен

          нагъзурчен - гл. несв. [74] - Издупен (се), надупен(се).

Нагъчвам [13] – набутвам

          надам се гл. несв. възв. -[13, 74] надявам се. От тук, надали – едва ли.

           Надзвекам, надзвъкам -[74] гл. св. възв. [74] - Да се опия с алкохол.

           Надзидзам - гл. св. [74] -1. Натъпквам, препълвам. 2. Напомпвам.

Надот – двурога желязна вила за повдигане на снопи и поставянето им на кладата (гр. Перущица)

Надот (Хасковско) – желязна вила с четири рога

Надот [20] – двурога желязна вила за вдигане на снопи

Надрипвам [13] – надскачам

          Надрънда - св. емоц. [74] -Тръгвам набързо.

          Надундя -[74] гл. св. възв. Да се облека прекалено много.

Надурлям [13] – сърдя се, муся се, намусвам се

Надявам дреха [13]  – обличам дреха

Нажабурквам си устата [13] – изплаквам си устата

Нажизъм [13] – нагорещявам

Названия на гъби [27]: Кокомар (сърнела), Ченушка (булка-гъба), Пърхутка, Печурка, Челядинка (челядница, Майска гъба – нарича се така, защото от корена и излизат други подобни гъби, поколение, челяд)

Назипквам [13] – набутвам

Назирей  [52] – мъж или жена, отказали се да пият вино и да ядат грозде

назлени [55] - орисници

назорум [37] — скришно, мълчешком, дебнешком

найка   (74)– майка (нана - мама) – Н-М преход !!!!

найка, нана  [66]  – майка, мама (в персийски нана = майка). От тук идва речитативното пеене „нани-нани” по време на люлеене на люлка с дете.

Най-паче [44]  – особено; предимно.

Наклавам [13] – да наклам огън, да запаля огън

Наклъфтан [13] – накълван

          Накокошинен, накострежен -[74] Да се наежа.

Накорден [13] – нареден

          накукузя -[74] Да свия глава между раменете.

          Накъбля - гл. св. [74] - Да се натъпча с ядене, да преям.

налима [55] - коприна

налине [37] — насъска

Намастено – придобило син оттенък, имащо слабо синьо или виолетово оцветяване. Думата прозлиза от „маст” = цвят (стблг), от тук „мастило” – син цвят.

Намахам [13] – да наточа нож, коса

Намендря [13] – напердаша

намираме [37] — натъкмиме

          намито нар. [74] - Косо, под ъгъл.

намладил [37] — настървил

Намръзквам, намръцквам [13] – вкарвам, намествам

Намюхнувам, намяхвам [13] – приличам

Намяра – рождение, косвено „произход, род, коляно”. От глагола „да се намеря” = да се родя.

намяра [55] – нещо намерено (а защо не и находка, резултат, изход, извод). Другаде «намяра» значи произход, въспитание; лоша намяра – лош произход

нана = нане  [55] - 1. брат; 2. сестра (К-Т Пирин)

Нана, нане  [5, 29, 49]– брат (също и в Македония !!!!)(от тук нане – брате?)

Нане [5] – бате (по-скоро обратното ?)

нане  [55] - майко, мамо

Нане, наней – див гьозум [Тетевенско, с. Бабинци]

Нане, нано   [71] - тате (софийско), бате (Македония, Тракия)

нанка [55] - пелена, завивка за дете

Наопак [44] – обрадно; въпреки.

Наперсник [44] – приятел, доверено лице.

Наплат [10] - външен железен обръч на колело, обков, чумбер

Наплати, спици, главина  [53] – части на дървено колело на волска кола

Напокон [5] – не сега, после

          Напрасничав -[74] Надменен, конфликтен.

Напрасно [62] – внезапно, неочаквано

Напрасно [69] – внезапно, неочаквано

          напършен -[74] Намусен, намръщен.

         наребър нар. [74] - Напреко.

Нареда – устав, основен закон, конституция.

Нарицало [43]– израз, “така да се каже”, про-форма

Народна песен: Девет съм годин седяла, в царювите мазани, на цар съм кюлюми тъкала, а на царица ястъци (възглавници). Бяло бе злато с основа, а жълто бе вътъка. За неделята цевата (?), за месец поврата (?), а за година – нитрата (?) [Тетевен, музея].

наружай се [37] — облечи се (от риза – дреха ?)

Наръч [38]– такова количество пръти, сено, което може да се носи с една ръка

наръчници [55] – орисници (от наричам)

Насвос [31]  – напосока, приблизително, както дойде

          Насецкам -[74] Да нарежа на ситно.

насор [55] - заедно

Насосвам [13, 19] – удължавам чрез снаждане

Насосвам [18] – свършвам работата на две на три, отгоре - отгоре, (удължавам)

Насосване [13] – (косвено) удължаване на история, лъжене

          наставек м. [74] - Мярка за дължина, равна на една човешка стъпка.

настивасам, настифаксвам  [55] – набия, да удрям, стифаксвам - бия

Настойник [6] – майстор, който поддържа в изправност инструментите на работниците в самоковите и видните

Настука [13] – насам

          Настърчорвам, натоторвам [74] – Порасвам, навирям, щръквам.

          насусулен прил. -[74] Намръщен, напушен.

Насчаска [13] – по-късно

          натантурен прил. -[74] Облечен с много дрехи. Тантурест – нисък и дебел.

Натаралянквам се [13] – напивам се

натерал [37] — накарал

         нативен прил. остар. -[74] Който е подгизнал или натънал в течност.

Натра (68)– вътък, основа за тъчене на плат на домашен стан

Натра [18] – мярка за дължина на плат, може би колкото един лакът

Натра [18] – преждата (основата) от кросното до ваталите

         натрави гл. св., 3. л., ед. ч. [74] - Оплоди.

Натрапунчвам се [13] – идвам ненадейно

Натурник  [53] – нахалник

Натъртвам [38] – наблягам, подчертавам

Нафирквам се [13] – препивам

Нафрасквам се [13] – преяждам

          нафутам, нахукам -[74] гл. св. цин. Да напсувам.

Нафънкан [43]– насран

Нахакан [13] – самонадеян човек

Нахаквам [13] – вкарвам насила

Находам [13] – намирам, от нахождам

          Нахори -[74] Да настръхна.

Нахохоря  [52] – да се наежа

          нахрапал - ирон. [74] - Обогатил речника или знанията си. Нагълтал.

Нацъфкан [38]– напукан, с пукнатини

          Нацъцкан, начъчкан, нагъчкан -[74] прил. Сбит, близо един до друг.

Начовкана, нацъвкана  [6] – накълцана

Начоголявам [38]– за хора, натрупват се, събират се около нещо

Не боре те! [5]  – неясно. Не се тревожи ! или Нов късмет!

Не е тупнал тъпънът [68] – не е належащо на се извърши! (показателен израз, вероятно напомнящ на забравен обичай в старите български държави. Напомня на сеченето при българска сватба: всяко обещание за дар влиза в сила, когато глашатая с брадвата направи резка върху дървото)

Не ктому [44] – повече не; още не; вече не.

Не обинутися [44] – (да) постъпвам смело.

Не у [44] – още не.

небаре [37] — като че ли, уж (виж „не боре вам”)

Небет  [67] – обем семена, който се мели наведнаж

Невеглас [44] – невежа; който не е учен в дадена област (невеглас – неспециалист, веглас - специалист).

          невет м. -[74] Невидимо митично същество (?). (нежит – мигрена!)

Невям [25] – като че ли, може би (не знам?)

Нега Търново [5] = Велико Търново (нега = велик !!!, на какъв език)

негибнат [37] — непипнат

Негли [14] – отколкото

Негли [44] – нима; може би.

Негли, невям  [71] – „не е ли така”, неуверено, несигурно. Обратното е „вям” = така, с увереност, със сигурност, знам че, уверен съм.

недексуаеки [37] — неприемайки, нежелаейки

недоапица (от недоапица) [37] — неочаквано, отневиделица

Недристий [44] – който има широка гръд.

Недро [44] – вътрешност; утроба; гръд; залив.

Недуг [44] – болест.

Недъг  [71] – силен физически недостатък, сакатост

Неже [44] – отколкото.

         Нежит (стблг.) – вид болест - главоболие, мигрена (според проф. Казимир Попконстантинов)

Независтний [44] – който не е развален; невредим; достатъчен; обилен.

          незграбен прил. [74] - Неумел, непохватен, грубоват.

Неистовно [44] – с ожесточение; с ярост.

          нейлит, нелит прил. – [15, 74] Лош, некачествен.

некни [37] — завчера

Неков, расовач [6] – топка от стопено и застинало желязо, получава се след стопяване на рудата във видните 

Некосненно [44]  – веднага; незабавно.

          Нела -[74]  гл. св. Не струва, не е качествен.

Нелестний [44] – който не е лъжлив; който не е лукав.

Нелет [44] – не трябва; не бива.

немтур(н)ици – (немачници [55] - готовановци; сиромаси, бедни ) бедняци (Аврам Немтур, богаташа гъркоман на Д. Талев) – суфикс „-тур” !!

Неньа  (в Родопите) - баба

Необинуяся [44] – смело; дръзновено.

Неопалний [44] – който не може да изгори.

Непщевати [44]  – (да) мисля; (да) измислям; (да) смятам.

Нер, нерез  [11]– мъжко прасе

Несланий [44] – който не е солен.

          Несмаслен, недосмаслен прил. [74] - 1. Безформен, грозен. 2. Неумел, непохватен. 3 - нелогичен, необичаен, причудлив (от масъл = мисъл ?)

          несмотрен прил. -[74] Невнимателен, непредвидлив, несъобразителен.

Нест [44] – не.

          неуздано нар. [74] - Неочаквано, ненадейно.

          неуметник м. [74] -Който не умее да прави нещо. Немог.

Неумитний  [44] – неподкупен.

          неусвес нар. [74] - Безсъзнание. Бъбре като в неусвес.

Нехрьо [10] - Мързеливец

Нечилник [13] – непослушник

Нещерче [19] – остър шип за пускане на кръв (също и във вид на ножче)

Неясит [44]  – пеликан.

Нива  [6, 53] – орна площ, название характерно за българите и южните славяни = поле (славянски еквивалент)

нижница  [46, 63]— наниз, низ (от „низ”-верига, гердан, нещо нанизано)

Николиже [44] – никога.

никяво [55] - (от “никях”) дрехи, накити, пари, които годеникът и неговите близки дават на годеницата в деня на годежа (Самоков)

Нине [3]  – баба, леля

Нирище [44] – развалини; руини; място, където не се живее.

нити [19,46, 63]— нищелки

Ниц [44] – долу; с лице към земята.

Нички [5] – по лице, паднал на пъпа си (от тук, ничком !!!) – проскинесис !!

Ничком – по очи (Чипровски и торлашки). Възнак – по гръб, устроп – напред, устропечки – напред.

Ничком [68] – лежа по очи на земята (възнак – лежа по гръб)

Нищелка [18] – две хоризонтални пръчки, подобни на бърдото, но между тях са поставени U- образни конци, наречени скуталци. С помощта на тези скуталци, всеки конец на нагоре и надолу. 30 скуталеца правят една глава, обикновено, платът има по 12 глави. Нищелки, скрипалци, совалка, маган

Новина [5] – новоразорана нива

Ногалки [13] – кокили

ногата [48]- монета; една куна съдържала четири ногати.

Нодям [13] – оправям

Нож, ножага, пори жаба, коли лайно, стържи гащи – Овчарска броилка, когато се надпреварват овчарите и хващат всеки с два пръста ножа един след друг, за да видят кой ще го хване за върха,т.е. последен и избират него или отпада. (Силистра)

         Ножар (68) – голям овчарски нож („-ар” – увеличителен суфикс)

Ножче папачар [6]– нож за рязане на пъпа на новородено бебе (суфикс -ач !)

Нос [9] – носер (къс земя под формата на нос); носура (муцуна, мосура ?)

Нудит[44] – (да) измъчвам.

Нудма [44] – насилствено.

Нуждник [44] – който прави усилие.

Нужер [29, 49] – човек, който носи нож (!!!!)

нунко, нуно [10,37] — кум, кръстник

          Нусер, носер -[74] м. 1. Ноздра. 2. геогр. Нос. (суфикс „-ер” !!)

Нъл [13] – нали

Нътре [5] – вътре !!!

Обавание [44] – врачуване; заклинание; гадаене; магьосничество.

Обавател [44] – който обайва, омайва; чародей; врачка.

Обавати [44] – (да) обайвам, омайвам; (да) очаровам; (да) правя магии; (да) врачувам.

Обада [44] – наклеветяване; оклеветяване.

Обанадесят [44]  – дванадесет.

Обапол(и)[44] – от двете страни; откъм двете страни.

Обата [5] – двамата

Обдръгвам [9] – свиквам

Обет, обетование [44] – обещание.

Обетшати [44] – (да) придам старост; (да се) състаря; (да) стана негоден; (да)

Обещник  [44] – съобщник; другар.

Обзорище [44] – висока кула, от която се наблюдава местност.

Обиди [6] – надушни висулки

          Обидя -[46, 63, 74] Да наобиколя, да навестя, навестявам, наобикалям.

Обиталище [44] – жилище.

Обител [44] – хотел.

Облак [6] – предна дъска на самар

Област [44]  – власт; сила; господство.

Облещи [44] – (да) облека; (да) легна около; (да) обкръжа; (да) създам правила; (да се) спра; (да) остана.

           обликовина [74] -Много право дълго дърво със свалена кора. От объл.

Облук [9] – седло (старинно, от руски !)

обор   (74) – по турски яхър

обор [66] – голяма стопанска постройка за животни, по турски яхър

Оборавил се [38]– съвзел се, опомнил се

         Обрендзам -[74] гл. св. Да обера някого. (да оцапам)

Обрензам [9] – изцапам

Обретение [44] – находка; откритие.

Оброк [14, 44] – обет, заплата, заплата за служба. Задължение, обричане, вричане. Дълг. Да се обрека = да приема оброк, да приема задължение, да стана длъжен. От тук "урок" [44] – данък; оброк. В българската древност "оброк" = езически дух или бог, по-късно християнски светец, който закриля местните хора, а те от своя страна поемат задължението да го почитат, да му принасят жертви, да го хранят и веселят. Мястото, където живее оброка (обрука) се нарича оброчище, обручище. Думата оброк е използвана и в крепостна Русия, където селяните са били задължени или да носят трудова повинност, безплатна работа в полза на барина, боярина (от тук барщина) или да му изплащат оброк (налог, дан, данък).

Оброчище [35] – бившо езическо капище, където са принасяли жертви. Всяко населено място е имало оброчище. Представлява голям камък или високо дърво. В определен ден от годината, хората от селището се отправят към него с икони и хоругви в ръце, носят ядене и пиене. Колят курбан. След храненето се свири и играе хоро. Това се нарича “черковане”.

Обрук, оброк [6] – светец (особено в Карловско). Всяко село си е имало свой оброк, почитан със специален параклис

Обручник [44] – годеник (от оброк - задължение, обручник - човек поел задължение).

Обсолон [44] – срещу слънцето.

Обтока [6] – вид гайтан

Обърдоча [9] – омърлуша

Ов – друг; един.

Овамо [44] – там.

Овде [14, 37] – тука

Овище [20] – оралица – аръша на оралото   

Ово [44] – или.

Овогда [44] – понякога.

Овоуду [44] – от друга страна; оттам.

оградиса [37] — заболее от нагазване на нечисто място

Ограма [6] – слаб инсулт

Огрибка [18, 19] – приспособление за остъргване на нощвите

огръдит - погрознее
оман, омайниче, омайно биле – девисил

огръдит - погрознее
оман, омайниче, омайно биле – девисил

огръдит  [64] – погрознее (стблг)
оман, омайниче, омайно биле  [64] – девисил

          одвай [37] — едва

Одр, одър [6,44] – постеля; легло, вид стар креват.

          Ожлебен -[74] прил. ирон. Който има разкривена уста.

Ожък (оджък) [20] – прът за бъркане на жаравата в пещта

ознобил  [55] - направил да измръзне

Озноявам се [13] – запотявам се

Озобати [44]  – (да) поглъщам.

Ойрадин (68) – старинно мъжко име – Ойрадин войвода. От вида на Херушин войвода, Варадин, Миладин, Господин и др..

          окаламисвам се -[74] гл. св. възв. Обесвам се някому на врата, преча му.

Окатрил [5] – ??

          окекервам -[74] гл. св. емоц. Разкрачвам неприлично крака.

Оклавам [13] – угоявам

оклетия [37] — клетва, заклеване, завет

оклоп [55] - заключалка

оклопена [55] - затворена, заключена

Оклопник [28] – войник, облечен в ризница

Оклопница [39] – сабя, която се огъва

оклопница: сабя [55] - сабя, която се сгъва

Окоп [18] – поливане, по време на сватба се полива на важните гости.  

Окормител [44] – кормчия; управляващ.

Окормляти [44] – (да) направлявам; (да) ръководя; (да) управлявам.

Окрест [44]  – наоколо; около.

Окроп [2,5,9, 18] – горещо вино с мед и билки, което традиционно се пие в понеделника след сватбата. Тогава се играе и хоро, наречено също окроп. Горещо вино, смес от вино, мед и чер пипер. Нещо като пелин.

Окропник [9] – басейн с топла вода

Оксан (оксен) [70] – вид дърво (с. 30)

окутра те [37] — тежко ти, горко ти

          окърш - междум. [74] - Ядец! Напротив!

          оладно - прил. [74] -Тънколяво, но само за дърво.

Олби [41] - точени кори (непозната дума)

олджица, олджици  [37] — лъжица, лъжици

Оловина [44]  – всяко алкохолно питие, което не е гроздово вино.

Оловир [25] – скъп плат за дрехи

Ольшани [48]- бошняци (жители на Босна).

Оляденети [44] – (да) обрасна с тръни, с бурени.

Омакати [44] – (да) обливам.

Оман, девисил [5, 55] – биле омайниче, с което момите омайват либето си, билка дивисил, Inula hellenium, лековита трева

          ометаркам, да омета -[74] Да изям цялото ядене.

Омети [44] – поли; краища на одежди.

Омола  [13] – досадник

Омустен  [13] – изцапан

Омърфелвам [13] –омачквам

омъхъ, омђшикъ [48]- рало, лемеж на ралото (по славянски соха).

Он пол [44] – противоположен бряг.

Она [44] – те (двамата).

Онагр [44] – диво магаре.

          онаждам, онождам -[74] гл. несв. Върша нещо. (универсален глагол).

Онамо, онуду [44] – там.

Онде [37, 44] – на друго място; там.

Онема [44] – на тях (двамата).

Оно [3]  – състояние, благосъстояние

Онодея [41] - грижа се, правя. Отнася се за всякаква работа - Днеска онодееме кукуруза (копахме, плевихме, брахме - според сезона)

Онсица [44] – такъв.

          Опажара – за насекомо. [74] - Да нахапя кожата на човек така, че да се

Опас [6] – пояс

         Опепеля - гл. св. [74] - Проговарям. Издавам тайна.

оперено [55] - укр. с пера, обкичено, оградено (общителен, отворен, контактен)

Оперя, опера  [5, 37] – да набия (от пер - удрям, бия), да отрепя, погубя

Оплеша [5] – да оскубя (плешив - оскубан !)

Оплот [44, 48] – ограда; стобор, защита (стблг).

          оплул, оплухал -[74] прил. Остарял, отслабнал.

Ополчатися [44] – (да се) готвя за сражение (от пълк - войска).

Оправдание [44] – заповед; устав; закон.

Опро [43]– съпротивление

опулил [37] — огледал

          опърчила [55]  – запретнала

Опът  [49]– наопаки, извърнато, обратно, опъки

Орало [44] – плуг; рало.

орар - дълга ивица плат, преметната през рамо на църковно лице

Ората (оврътник, оротник, оратник, лапърда, оруглица, орада, гаро, орадия) [6] - название на огньовете, които се палят по празника Сирница. Оратници [5] – факли от слама, които се палят напролет. Оратувам [5] – въртя запалени оратници

Оратай [44] – орач.

Орати [44]  – (да) ора.

оржнал [37] — изцвилил

Орисник [6] – нареченик, реченик (гръцка дума?)

Орой  [67] – каменна стена, която разделя на две части фурната за изпичане на семена

Ортома, ортума [11,37,43, 55]– дебело въже

Оселский  [44] – магарешки. Жернов оселский – горният голям камък в мелница, който се е задвижвал от магаре.

Осило [9] – жило; пита на оси

Осклабитися [44]  – (да се) усмихна.

осколтнал [37] — блеснал

Оскомина (скомИна) (73) - изтръпване на зъбите
оскрУша (73) -скоруша (дребен сладко-кисел плод)
офлЯнквам се (73) -мотая се, разтакавам се
пардУхаль (пърдУхаль) (73) - свински пикочен мехур за пълнене с кайма

Оскорд [44] – брадва.

оскържаил се [37] — станал скъперник

Ослаба [44] – облекчение; предимство.

Осля [44] – младо магаре.

Осмак [5] – две крини

Осмар, усмар [11]– кожар, дума от IX век

Осмарство [9] - кожарство (осмар – кожар)

Осмерицею [44]  – осем пъти.

Осмъ, усмъ [11]– кожа. Във Волжска България тази дума също се е употребявала, със значение „плъст”.

Осря се [13] – каня се

Острига (острика) [47, с. 327]- див невен, острица

          Острог [11]– виенска закачалка (има се пред вид вертикален, подвижен или неподвижен кол, върху който могат да се закачват дрехи).

Острог [39] – кол, побит в средата на купа сено или слама. Очевидно, едно от двете значения на "острог" е "остър предмет, кол", другото значение е "до течението, до реката".

Острог [44] – земен вал (неточно, точното значение е "укрепление от остри колове").

Острог, оструша [53]  – стъргалка за остъргване на тестото от нощвите

Острога (острог, острук, острика) [47, с. 326-327] – нива, ливада, пасище или гора покрай река. Думата „острог” в това й значение може да има връзка с думата „струга” – струя, поток, течение, която се среща в повечето славянски езици и има праиндоевропейски произход. В езика на траките основата -str- също е значела "поток, течение, река", сравни тракийските хидроними Струма, Истър. Много подобни дославянски названия на реки са съхранени в леко променен вид от славяните: Сестра, Осетр, Истра – всички те съдържат индоевропейския елемент -стр- "теча". Същият елемент -str- придава смисъл и на българската дума "ждрело" - тясно, скалисто русло, в което тече река, по гръцки "клисура". В такъв смисъл „оструга” може да значи „до реката, при реката”, както „украина, окраина” означава „област на края на държавата, пограничие”. Думата „оструга” е сходна с названието на историческата източноиранска област Уструшана, разположена покрай голямата река Сър даря в днешната област Седморечие.

острогъ [48]- укрепление от заострени колове, плътно долепени едно до друго и забити в земята (или в земен вал). Понякога пред коловете е имало ров, пълен с вода. Някъде се твърди, че всъщност острог означава „ред, редица”. В случая имаме редица от остри колове, стена.

Острупити [44] – (да) поразя с проказа.

Остръг [69] – дръвче с форма на малко борче.

Остун [20] – дълго дърво, кобилица, за вадене на вода от кладенец - геранило, климало

остьнъ [48]- острия край на тояга, остен.

          Осугаря [9] – късно агнене (агне-сугарче – късно родено агне). В Македония "Сугарен Великден" означава "късен великден".

Осъм, усъм [6] – парче козя кожа за изглаждане на глиненото гърне преди изпичане (усмар = кожар !)

Отава [6] – второ косене на ливада – вторак. По-старото значение на отава е «ливада, трева»

          отава се, да се отави -[74] гл. св. (за трева) прорастна (от отава – трева!).

         Отай [44] – тайно; скришно.

Отвага [28] – смелост

Отвнеуду [44]  – отвън.

Отглава [13] – отговаря грубо

отземнафме [37] — измръзнахме

Отивам за бяла бога [9] – опропастявам се

откинам [37] — отърва се

отклапи=отклопи [55] - отключи, отвори

         Откопѝ (68) – покани, повикай. Прилича на „окроп” – така се нарича първото посещение след венчаването на булката в понеделник в дома на родителите си

          откорещвам -[74] гл. несв. Отделям кората на нещо.

Отлог [44] – щета; загуба.

Отлукан [40]  – плевник

Отмечат [45] - сарашки режещ инструмент за изземване на ръбовете.

Отнюд [44] – съвършено; съвсем не.

Отнюдуже, отонюдуже  [44] – откъде; защо.

Оток [20] - вид каца или ведро, на която горната част е по-широка от долната (отгоре е по-хилеста, а отдолу е по-шилеста).

Отонуду [44] – от друга страна.

          Отпищвам, отприщвам -[74] гл. несв. Махам преграда на течаща вода.

Отреб(ие) [44] – смет; плява; шлюпка.

Отребит [44] – (да) очистя; (да) оскубя.

Отрепка [43]– кърпа за изтриване, изтривалка (също и пачавра, пачавура)

отрешвате [37] — отвързвате

Отрок [3] – дете, крепостник, крепостен селянин

Отрок [44] – слуга (роб); служител; момче до дванадесет години; ученик; воин.

Отроковица [44]  – момиче до дванадесет години.

Отроче [44] – дете; младенец.

Отскубна (отскумна) - да изкореня, скубя - изкоренявам

Отстъпен [13] – възрастен

Оттоле [44] – от онова време, вариант на отколе.

Отчегарявам [5, 21] – откъсвам, отблъсквам от себе си (обратното на "да начоголя" - много хора да се натрупат около нещо)

Отчувам  [13, 52] – отглеждам, отхранвам

Отьль (стбл.) [6] – тас

Офлянквам се [13, 38] – овъртам се, разтъкавам се, мая се, мотая се

          офъкам, да офъкам -[74] гл. св. 1. Да орежа нещо тънко, което стърчи. 2. Подстригвам, остригвам.

Охат [19] – едра муха (вероятно се има пред вид охъл – кръвосмучеща едра муха - виж охъл)

Охлепва [13] – изцапва

Охлюдва [13] – готви

Охолен [13] – безгрижен

Охъл [18] - едра кръвосмучеща муха, която се появява в големи количества през горещите летни месеци -  стършел (от старобългарското оха - кръв). Виж охат.

Очеса [44] – очи (множ. число със "-са", като тяло-телеса, небе-небеса).

очиклен [37] — отракан, ачигьоз

           очо, очув -[74] м. Втори баща. (от отец)

           очоваден -[74] прил. Прям, който говори много и казва истината.

Очухва [13] – изсъхва

Ошвица [6] – тясна ивица от червен плат

Ошиб [44] – опашка.

          ошушкам, да ошушкам гл. св. [74] -1. Да премахна шушулките на нещо. 2. прен. Обирам някого.

Ошуюю [44] – отляво; откъм лявата ръка.

Ощур [9] – род, порода

Ощур, хощур – своенравен човек

Пàсмина  [5] – влака, корен, род, коляно

         Пèтимен – един, единствен (гръц. ?)

Паберка [3]  – второ бране

Павечерня, павечерница  [44] – малка вечерня.

павлака [55] - мрежа

Паволока [44] – покривало; калъф; пелена; покров.

Павур, пл`оска [11]– съд за пиене

Пагуба [44] – гибел; чума.

Пагур [37] — павур, съд за ракия

Падало [31]  – самодивско място, място за нощуване в планина

          пажаря гл. несв. [74] - 1. Ям бързо и подред. 2. прен. Крада.

паждине [37]  — пада

Пажит [44]  – ливада; нива; пасбище; поле; храна за добитък.

паздер, пуздер, пъздер [55] - клечки, които остават след изчукването на лен или коноп

Пазило, пазилка  [9] – амулет, от глагола ПАЗЯ

Пазич [27] – пазач

Пазлак  [71] – зелена морава (от злак – зеленина; пазлак = па + злак)

пазлак  [46, 63]— камениста равнина

Пазнокти [44]  – копита; нокти.

пазуха [48]- в архитектурата, кривина,надвесен свод, ниша, вдлъбване.

Пайвант [39] – въже с което се спъва кон за предните крака

пайванти  [46, 63]— спънати с вериги коне на паша

пайпус [37] — мързеливец, дембел

Паки [44] – още; отново.

Пакост [44] – гадост; нечистота; мерзост.

Пала [18] - тояга, палка - тояжка. Изразът "да му опаля една тояга" значи да му ударя една тояга. Съществуват и прякори "Петко палата", "Пали Иван", които означават "Петко тоягата", "Иван тоягата".

Пала [3] – вид сабя, весло

Пала [31, 57]– старинно оръжие, сатър, брадва (от палеш – меч ?)

пала [37] — дири, търси; посяга

Пала [38]– за дете – палавник (има и фамилен прякор Иван Палата)

Паламар, клинец  [53, 55] – голям гвоздей, цигански гвоздей

Паламарка [6] – дървена предпазна ръкавица при ръчно жънене със сърп

паламида [18, 19, 55, 63] - 1. плевел, вид бодил, Cirsium anverse ; 2. риба п. - паламуд

          Паламут [45] – кожа от волска или биволска кожа за направа на цървули. Суровата кожа стои 30 дни във вар. Измива се с вода и се надслоява с ред жълъди. Три месеца се полива с гореща вода. Накрая се нарязва на парчета (давлън) по 18-20 см широки и 40-45 см дълги. Всяко парче се намазва със сапун и по края се прави ред дупки със замба. Парчето се поставя върху коляното и се оформя носа на цървула чрез зашиване с котнопен конец, намазан с восък. Към носа се зашива гема (езика), през който минава тасмата (пазвала, къръма), с който се навървял цървула. Така приготвения цървул се навлажнявал, слагал върху калъп и се сушел на слънце.

Паланка [6, 55]–селище междинно между град и село (произлиза от Беленжер? в РЧД - турска?)

Палачор – небрежен, нехаен (Силистра)

палаш [55] - малко куче, пале; ръта палаша - малко ловджийско куче

Палаше [39] – малки кучета, палета

Пале, палаш [38]– малко кученце

Пале, палешник, палица  [54, 66] – малко куче, кучка, пальок – кученце

пале, палица   (74) – куче, кучка
пальок   (74) – кученце

Палестра [44] – място за съревнования (арена, тепих, стадион).

Палийски [9] – дяволски, проклет (много често фамилните имена издават родови прякори, които характеризират хората от рода. Има фамилно име Палийски, нещо като Куманов или Турчев – лош, проклет и злобен човек от подобен род)

Палителище [44] – силен огън.

Палица (славянско) [71] – тояга (прабългарско)

Палица [14, 43, 44]– тояга, сопа, пръчка, тояжка с която се играе чюлюк (челик)

Палич [27]   – подпалвач

Паличник [44] – ликтор; телохранител; полицейски пристав.

          пампошче ср. [74] - Пискюл на детска шапка и др., помпон.

          пампушек м. [74] - Ниско дебелато дете.

Памукла [13] – муха

Пана [5] – помет, прът с кърпа накрая за почистване на пещ

Панакода [35] – дървен калъп за тесто за изпичане на хляб

пангюра, пандура: п. кошуля [55] - броня, ризница (д-г)

Пандил [9] – обор

Панер [6] – плосък, плетен съд за дрехи

Панта [41]- разхайтен, несериозен човек

Панти [13] – карти

Пануди [5] – посещение при болен, родилка

Панфир [44] – пантера или лъв.

панчуга  [55] - черна, омразна жена (Родопи)

Папер [38]– (не ясно) – “папера му не остана” – (пера ?, ризница ?, паперси -горна част на ризница, подпръси - колан под гърдите на коня. От пърси - гърди)

         Паперс – нагръдник (стблг. От персь = гърди – перс.)

паперси [48]- горната част на ризницата.

         Паперт (др. руск.) = паперц (староблг.) – вестибюл, предверие, църковен притвор, пристройка, трем

Папин [62] – сбутан, глупав човек

Папин [69] – сбутан, глупав човек

Паприца [18, 19] – дървен къс, вкопан в горния хромел за да го върти

          папунка ж. [74] - Малка люта чушка.

          папунци мн. ч. [74] - Копита.

Папучник  (73) – жаба

папя [37] — патка

Парак [19] – парче сирене, сланина

          паралиа ж. [74] - Кръгла ниска софра.

         парам, паран - нар. [74] - Само в израза “парам парчета”. (на ситно). Сравни фамилното име Паръмов.

параспор [37] — неỳреден човек (!!!!)

Параспул [38]– небрежно, необмислено (гр. ?)

Паратько  (в Родопите) – лошо

пардусъ [48]- барс (ирански – планински тигър, леопард, който обитава района северно от дн. Техеран). Барсът е тотем на някои ирански племена (берсили), родствени и влели се в състава на ранните българи. От това название идва българското лично име Борис.

Парез [9] – изоставено лозе (подобно на паресник, паресница)

Парити [44] – (да) летя; (да) вися във въздуха (като пара).

Парлак [21] – късове (остатъци), които овчарят представя пред стопанина, за да му послужат като доказателство, че овцата е изядена от вълци

Парлега -дума, която се използва само из селата около Етрополе, Правец, Ботевград(по-рядко). Означава: “вероятно, може би”.

          Парлега  [64] - дума, която се използва само из селата около Етрополе, Правец, Ботевград (по-рядко). Означава: “вероятно, може би”.

парнаре [37] — храсти

Парсник  (в Родопите) - прясно мляко

Парта [3]  – везан нагръдник, кърпа

Партакеш [3, 38]  – парцали, косвено багаж, вещи

Парти [3]  – стари дрехи, вещи

Партии [6] – дървета, подпрени отстрани на колибата

         Паруш [23] – добър певец

парясам  [55] - напускам, оставям паряскова

         Пасбище – пасище (68). Старинна форма, от пасба = пàша.

Пасемце  [53] – снопче нишки при тъкането

Паскудан [19] – свирка от тръстика, пискюн

Пасменце (пасмина) [29, 49]– гранка, навита на чиле прежда, пасмо

пасмина  [39, 43, 55] - род, корен, влака, коляно, порода, потекло

Пасмо - обработена за предене вълна, гранче, чиле

Пасмо [11, 13, 18, 19, 64] – обработена за предене вълна; част от навита на чиле прежда, гранче

Паспал [24] - прах във воденица

Паст [3] – гърло, уста

паструн, пастрог, пастрок, поструга [3, 55] - втори баща

Пасулка [38]– молец (от тук, спасвам)

Пат [3, 6] – дървено легло, нар, одър, креват

Патаног = патоног [55] - с бели копита, с бяла козина на краката

Патарок = патър = паток, гъсок (!!) [38]

          патерица ж. [74] - Повторна гощавка на следващия ден след празника.

Патика  [53] – пола от черга

Паткан – плъх (Силистра)

пАтоки (73) -последна ракия от казана (па + ток = след теченето)
пАтрав (73) - кривокрак
пачеУра (пачаУра) (73) - пачавра (гъба) за забърсване (пач + ур)
пашкУль (пъшкУль) (73)- мехур, пашкул на буба
паЯнта (73)- диагонална греда в стена
пЕнкам се (73) - работя пряко сили
пеперУда, пеперУга (73) - колективна молитва за дъжд
пергИш/ин (73) - буен, неприятен човек
пердАх (73) -бой
пещУр (73) - пещ за хляб в комина на огнище !!!!!!

Патоки [38]– последното количество от ракиения дестилат (славянска)

Патоног, петоног [5]  – тъмен кон с бели ивици при копитата

Патрав [38]– кривокрак, разкиркинечен („шатрав-патрав”)

Патрав [68] – крив

         патък м. [74] -Гуменка.

Патъм [13] – патя

Патър [18] – обувка (остаряло).

Пафти (чапрази, чупрази, павти, пуфти) [6, 55]– два метални (бронз, посребрен бронз) диска с диаметър около 8-12 см, богато орнаментирани и накъсо съединени. Служат за украшение на жени най-вече при българите (от X-ти век насам), но и при някои съседни народи в по-слаба степен. Поставят се на корема върху специален колан. Формата на дисковете е кръгла, с леко удължен външен горен край, така че гледани отпред дисковете имат вид на две листа на лотос. По този начин древните индийци са изобразявали очите на Кришна, което при тях било символ и образец за красота. Много изследователи приемат металните украшения в носията на българката като наследство от прабългарите, което прави връзката на пафтите с религиозните и художествени традиции на Иранския изток и Индия твърде възможна. (т – частица за множественост ?)

Паха, пахана [5, 55] – цена

Пацига – чехъл (Силистра) – от пета, подпетар.

Пацок [19] – голям заек

Паче [44] – по-добре; повече.

Паче естества [44] – свръхестествено.

Паче слова [44] – неизразимо.

Паче ума [44] – непостижимо.

Пашкул [36, 53] – парцал; обвивка на копринена какавида - бълг. дума, по славянски "кожурец"

Пашмаги [20] - чехли, направени от изрязани стари обувки или подпетени обувки.

Пашпалуга [18, 19] – игра между моми и ергени на седянка с палене на памук

Паянта [6] – диагонална греда в стена. Хоризонталната греда се нарича сантрач, а вертикалната – дирек.

Паянтова стена [6] – стена, зидана с паянти, сантрач и диреци

пђнязь [48]- монета.

Певк, певг [44]  – иглолистно дърво. (певкини – антично племе, певки – остров на Дунав)

          Пега, пегав ж. [74] - Лунички по лицето или тялото. Луничав.

Педя [6] – разтояние между върховете на палеца и кутела на разтворената китка

Пезул [5, 18, 25] – място за сядане край огнището (от гръцки ?),издадено или вдлъбнато място в стена като лавица, обикновено край огнище, кланик

пей [37] — което се плаща отнапред, преднина, задавък, капаро

Пейгамбер (перс) [1, 2] – праотец, пророк, посланик

пекливо   [55] - горещо

Пекло [44] – горяща сяра, смола; огън, който не престава, който е постоянен.

Пекол, пеколски   [55] – пъкъл (ад), адски

Пела  [31, 57]- двойна секира

          пелешка ж. -[74] Висулка под брадата на коза или прасе.

Пелешки – пари (чрез Р-Л преход от парички)

Пелешки [5] – сребърни украшения за глава

пелешки [55] - накити за глава

         Пелин – растение, бял пелин и чер пелин

         Пелинаш (68) – пелин, или нещо подобно на пелин

Пелка [21] - трион, бичкия (Търновско)

Пелте [43]– гъста течност от сока на плодове, гъст сок

Пентъм се [13] -  работя пряко силите си

Пенюга  [53] – пън, дънер

Пенюга  [69]- гъба от дърво, кучешка гъба

Пеняжник [44] – сараф.

Пеняз [44] – дребна монета.

Пеперуда, пеперуга, пемперуга, пеперуг, перперуна – (67, с. 35) – обичай в България и в някои съседни части на Балканския полуостров, имащ за цел измолване на дъжд през сухите летни месеци от главния праславянски бог Перун – гръмовержец и дъждоносец (Юпитер, Анишър). Името на обичая идва от името на Перун. Обичаят е известен и като росоманка, додола, додоларка.

         Пепкам [42]  – спя (детски речник)

Пера [18] – спускам се да бягам

         Пералкя [5] – бухалка (глаголът “пера” идва от порат – бия, бухам. От същия глагол идват и думите праскам, фраскам, фрът, брадова, прът)

Перане [13] – пране

Ператник [38]– голям котел за топлене на вода и готвене (от глагола "пера"?)

Перашка [7] – боядисано яйце

Перва  [67] – бордюр от камъни, който опасва фурната за изпичане на семената, за да не попаднат други примеси

Пергел [45] - сарашки инструмент за чертане на кръгове.

Пергел [6] – древен инструмент при леене на камбани

Пергишин = пергиш [38] (не ясно) – среща се в изразите “дрът пергишин” (възрастен човек, който с нещо не е приятен) и “нашият пергишин” (нашето пораснало буйно момче, което ни създава главоболии). “Пергишин” може да идва от подобна албанска дума за лоши дрехи.

Пердах [57]– бой

Пердах-чук [6] = медникарски чук

Пердуи, пердух [3, 37, 52] — перушина

переводъ, преводъ [48]- оригинал за копиране.

Пери [8]– пари

перишан [55] - украшение за глава с форма на перо (перушан ?)

Перкулясам [15, 74] - да полудея (да стана на перко, да изперкам).

          Перник  [9, 31, 57] – китка, китка от пера

перница [5, 37, 51, 55] - възглавница (от перо, ако възглавницата е пълна с пера). Има обаче и друго обяснение: перница = битка, война, двубой (да перна – да ударя)

Перница [5, 37] – водно колело с перки

Перо [6] – топореста горна част на копач, използната за сечене като брадва

перпелеш, препоречка, пряперица [55] - (от “преперица”) пътпъдък

перперида [55] - пуяк

Перси, пърси [44] – гърди; предната част на тялото.

Перст [44]  – пръст; прах; земя;.

Перунград [47, с. 338]- топоним в Северозападна България

Перуника [11]– Iris germanica – цвете, наречено на бог Перун, главния бог на протославяните, богът на гръмотевиците и светкавиците. Съответства на Зевс, Юпитер и Анишър (Янкул).

          Перуша, Перчо ж. -[74] Име на шарена, пъстра крава, вол.

         Перушан (67, с. 35) – гръмотевица, светкавица (производно от Перун – гръмовержец; да не се бърка с персийското перишан = откачен, побъркан)

Перушан [15, 74] - м.  Лековерен, глуповат човек.
Пляка [15] - ж.  1. Сгурия
Почепен [15] - прил.  Развратен. 
Пущарак [15]  -  м.  Глуповат, доверчив човек.
Порез [16]  – тежък данък
Петала [1] – подкова (от пета + ал)

перяшка ж. [74] - Шарено яйце за Великден.

Песар (Бесар) [47, с. 335] - предполагаемо старинно лично мъжко име, вече изчезнало. Произходът на името е неясен и се търси в трако-мизийския език (беси – трак. племе). Като имаме пред вид, че при хазарите, народ родствен на прабългарите, е имало лично мъжко име Писах (хазарски пълководец), а в старобългарски е имало лични имена от вида Писота, може да се мисли и за прабългарски произход на името.

          Песник, песница (стблг) -[55, 74] м. Юмрук (турск).

Пестовати [44] – (да) гледам, бавя дете; (да) възпитавам.

         Пестовна каса = спестовна каса (Списание Знание. Стара Загора. 1885, бр. 19, 15 февруарий, с. 379.)

Пестун [44] – възпитател; педагог (от пести + ун – старинен суфикс).

Петù- петù [69]– название на детска игра на изпитване и отговори (нещо като «питай, питай»)

Петел [13] – средата на динята (в с. Самуилово - патка)

          петлее съ гл. несв. [74] - Мотая се, като преча.

Петлявя се [13] – мотая се

петопая   [55] - с пет опашки (изглежда пай, опай = опашка)

Петрек [69]– игра от нечетен брой деца, примерно 11), от които 10 се нареждат в колона по двойки, последният на 5 метра зад тях. Той виква „роби, роби”, при което последните двама хукват напред и той с тях. Целта е от тримата бягащи да се образува нова двойка най-напред. Останалият самотен застава отзад и играта се подновява.

Петура [5] – точена кора за баница

          петък м. -[74] Кръпка.

Пехера [5] – свекърва (родоп.)

Пехря се [13] – важнича

Пехца = песца = видна = вигна [6] – пещ за топене на желязна руда

пехър, -а [55] - свекър, -ва

Пецундря  (73) – неясно

Печат [44] – пръстен. В средновековието някои пръстени са играели роля на печати.

Печел [9] – печалба, от печеля

печкале се [37] — препирали се

Пешкеш [5, 37] – дар, подарък

Пешкир [Тетевен, музея] – кърпа за глава

Пешкюн [6] – тезгях (в Габрово)

пешѝн [37] — по-рано, най-напред

Пещемал [6] – название на престилка в много краища на България (персийска дума); долният край на престилката

Пещися [44] – (да се) грижа; (да) имам закрила.

Пиво [44] – питие; напитка.

Пиган [44] – седефче; трева.

Пижок  (73) – охлюв (също жужул, шомбъл, плужек, улешка)

Пижок [16] - охлюв

Пиздица – река, преминаваща през град Пещера. Названията Пиздица до Пещера и Пизос - Pizos до с. Самуилово, Чирпанско сигурно имат тракийски произход и идват от  праиндоевропейското *pīdsā “ливада, езеро, река, блато”.

Пиздя се [13] – хленча (пизда = извор)

пизма [55] - мест, отмъщение

пизмя [5, 37] — мразя, ненавиждам, отмъщавам

Пиклещисвам [13] – ядосвам

пикни [37] — пъхни

Пили, тали, буфта, рафта [69]– название на детска игра от с. Срем, Ямболско

Пиллек [5] – орел

Пилугер [68] – пергел

Пиляч [43]– пилци (от пилич)

пингюкь  [46, 63]— ниско, дребно

Пинджур – вид лютеница (Чирпанско, Първомайско)

Пинджурче – врабче

Пинджурче  [64] – врабче

Пиндил  (73) – парцал, пачавра

Пинкам се [43] – работя мудно, бавно

          пинта ж. -[74] Дървен плосък съд за ракия.

Пипа [19] – пуйка, биба

Пипкав [38]– бавен, муден, несръчен

          пипон м.  -[74] Пъпеш.

Пира [44] – торба.

пираксувам се [46]— притеснявам се, кахъря се

Пиралка, чукало  [53] – дървено чукало за лен и коноп

Пирга [44] – кула (гръцка).

Пирги – кичури на коса (Силистра)

           Пиргич [13] -  мръсник (? от пергиш, пергишин – старец, противен дъртак – Ст. Илчев (неубедително). Думите пергиш, пергишин и пергич са неясни, но имат отрицателно, укорно значение. В тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци пергишин означава ”зле облечен човек„. Етимологията е неустановена.)

          пиргул [74] - Дреха. (сродно с партушини, с пергишин ?)

Пиргя [13] – кося трева с коса

           Пирдав – пера, перушина (бълг ?)

Пирей  [67] – троскот, вид плевел

писА (73) – смола (има и старинни мъжки имена – Писах, Писота !!). сравни пуст – дявол, пъсен – мръсен, черен
           пИсан, пИсано (73) - шарен, шарено
           пискУнь, пискюн (73)- тънката свирка на гайдата (-ун – старинен суфикс)
           подшИлям (73)- подострям
           прОгюма (73)- обедно и следобедно ядене
           пруст (73) -салон
          пръждОсвам се (73)- махам се, отивам по дяволите, поврага (пръждома = пъкъл)

Писев  [54] – мръсен

Пискати [44] – (да) свиря на свирка.

Писмя [44] – буква; графичен знак; буквален смисъл.

Писюк [6] – одър, креват

Пита, буфта, рафта, гвоздей [56] – названия на действия от детска игра от Пловдивско, означаващи: удрям с длан (пита); удрям с юмрук (буфта); късам, ръфам (рафта); мушкам като с гвоздей.

питач [37] — просяк

Питло  [54] – бавно

Питомий [44] – отхранен.

Пиф [19] – събраните на сватба подаръци и пари

Пихтун [43]– пияндур, пияница (ун – старинен суфикс)

Пицалуда [68] – голямо парче от нещо

Пичия [38]– бакалска кесия, навита от хартия като конус

Пишижък [13] – пъргав

пишкаль  (в Родопите) – трън

Пишкам [13] – бода

Пиштурак [13] – клозет, нужник

          пишура ж. -[74] Чучур.

Пищимàл [18] – тясна изтъкана на шарки престилка, думата е персийска. Общобългарско название на престилка от женската носия (осм. турск?)

Пищимал [19] – тясна изтъкана на шарки престилка, елемент от народна носия

Пищимал [41]- малка домакинска кърпа (персийска - осм. турск.)

Пищиса се – ядоса се, разгневи се

Пищиса се – ядоса се, разгневи се (с. Самуилово)

         Пищисвам – ядосвам се (заемка?)

Пищял, пищялка  [71] – цевна кост и свирка

Пията – чиния (Силистра)

Плав [9] – рус и синеок човек

Плави [44] – ниви.

Плавий [44] – зрял; със сламен цвят.

Плавой [19] – вълна

пладнина   [55] - планина

Плажица [20] - хоризонтална дъска на плуга, върху която се закрепва лемежа (от "плаз" - плазило на шейна)

Плаз [6] – шейна, санка, санъц, сенилец, санаре

Плаз, сани, санка  [53, 11, 18] – плъзгащата се дъска на шейната

Плаз, су [6] – греда в мутафчийски стан

плака (плака сапунь)  [46, 55, 63]— калъп сапун

Плака [3]  – плоча за писане

Плакя [27] – баница (от тук блат, плачинга)

План [6] – вид ренде

          план м. -[74] Голяма хубава къща. (от паланка? )

планина  [55]  - пладнина, пладне, обед

планица, планице (73) — ягода, ягоди

планица, планице [46] — ягода, ягоди

планица, планице  [63]— ягода, ягоди

          плантика ж. [74] - Лента, панделка.

Плантика  [5] – панделка

Пласа [19, 35] – валмо вълна, вързоп от остригана вълна

Платъ [47, с. 155]- стблг. –рът, бърдо, рътлина

Плачинга [4]  – баница

Плащаница  [44] – погребален саван; покривало; платно; плащ.

           пленгор м. [74] - Дечурлига. (събирателен суфикс –ор !)

          пленук -[74] Плитка.

          плескуда ж. [74] - Вероятно риба с плоско тяло.

Плесна [44] – стъпало; ходило.

Плесница [44] – обувка от типа на сандалите.

Плетиво, космене [5] – стар обряд при кръщаване на малки деца

плеше [55] - играе ръченица (Странджа)

Плещи [44] – рамене.

Плинфа [44] – тухла.

Плитар [11]– кирпич

Плищ [44] – вик; шум.

плищь [48]- шум, врява.

          Пловък, пловка, пловче – Паток, патица, пате.

Плот [14] – плет, дървена ограда

плоча [37] — подкова

площица, прющия [55] - плочица, плосък, тънък камък, каменна плоча

          плута ж. [74] -1. Тапа, запушалка. 2. прен. Плувка за въдица.

Плъст [3]  – вълнена престилка

          плътеник м. [74] - Вампир. (чисто българско с прабългарски и сарматски произход поверие, че някои мъртъвци могат да оживеят, да добият плът и да покостят на хората). Затова, при сарматите и прабългарите мъртъвците се обездвижвали, връзват им се краката, поставят се тежести на краката и тялото, режат се части от краката). Самата дума „вампир” е чисто балканска, вероятно българска с прабългарски произход.

Плъхти [38]– пъхти, дъхти, пуфти

Пльов [6] – квадрат

Плюгавец [31]  – охлюв

           плюска гл. несв. 3. л. ед. ч. [74] -Вали много силно.

          плюш м., мн. ч. -[74] плющове - мазол.

          пляка ж. -[74] Сгурия.

пляна   [55] - пелена

Плясалище [44]  – позорище, театър.

Плясица, плясавица  [44] – танцьорка; актриса.

по прелу [37]  — напряко

побащим [55] - действуващо лице в сватбата, стари сват

Побер [9] – реколта

Побив  [29, 49]– завършек

Побръсти (бръсти) [9] – паса най-горната част от листата (на английски е същото - browse !!!)

Побъзиквам, подбъжиквам  [13] – ядосвам, провокирам

побъркал [37] — потърсил

повабил [37] — помамил

Повапленний [44] – боядисан; избелен.

Повесмо [38]– плитка от червен или кромид лук

Повет, скребър [6]  – растения, от които се плетат кошници

          повой м. -[74] Близки роднини от едно поколение, един повой.

Поворка [62] – къса връв, конец, с който се дърпат кукли

Поворка [69] – къса връв, конец, с който се дърпат кукли

повясимо, повясмо, повясло [55] - количество извлачен, вълна, лен, коноп или памука което се завързва на хурката

          повясмо -[74] Къделка.

Повясмо, повесмо  [67] – чисто, качествено ленено влакно. Некачественото ленено влакно се нарича „кълчища” – с. 49

Поган [2,3] – миша мръсотия, мръсотия

Поганец, миш [5, 6] – мишка

Поганец, стафурец  [53] – плъх

Поганово време [35] – времето между 6 и 18 януари

поганци   [55] – мишки, плъхове

погон [55] - мярка за земя, около декар

погребъ [48]- яма, тъмница.

пода, поди  [46]— отивам, отивай

Подбелвам  [13] – запържвам

подбяла   [55] – разсъмване

Подвои [44] – отвесните части от касата на врата.

Подгепцвам [13] – подхващам (от гепя – вземам, крада, нострадическа дума в много езикови семейства)

подгибвит [37] — закача

          подгъзувам гл. несв. ирон. [74] - Слугувам, угаждам.

Подевка [6] - малка мома (под девка, девица ?), която има кака

Подзим, подзиме [5]– есен (родоп.). Подобно на пролято – пред лято, пролет

Подквас [13] – кисело мляко

Подкокоросвам, подцукласвам гл. несв [1, 74] – подстрекавам, настройвам, насъсквам (за хора), подтиквам някого да свърши нещо нередно.

 подлагар м. -[74] Парче плат, което се поставя в цървул.

Подметка [18] – чехли, подпетени обувки (преносно – човек без воля)

Подмол [6] – закътано място във водоемите, където се крие рибата

подница - плитък глинен съд за печене на хляб

Подница и връшник [18, 19, 53, 55, 64, 69] – глинен съд с капак за печене на хляб и баница, зимник, изба под къщата

Подобник [44] – подражател.

          Подоница, потоница ж. -[74] Широка дъска, която служи за дъно на волска кола или каруца.

Подпетар [18] – лятна обувка с формата на чехъл

Подпетъци [13] – подпетени обувки

Подплес [31]  – полегато, отстрани, под ъгъл

подпрег, подпърг, подпързи, потпързи [5, 55] - широк ремък около корема на коня, който крепи седлото;  колани за впрягане на кон; колани, които се поставят под гърдите на коня (пърси = гърди)

подрум [37, 74] — зимник, дълбока изба

          Подскрежавам – подплашвам, уплашвам (скрез = страх, уплаха)

Подскрежен [28] – наежен, неспокоен, настръхнал

Подслон (идва от думата слон) [35] – предверие

Подува  [52] – кърми

Подшилям [13] – подострям

подъкладъ [48]- потник под седлото на коня.

Подявка [39] – мома, която има по-голяма неженена сестра

Поелику [44] – тъй като; защото; доколкото.

Поелику аще [44] – колкото и да.

Пожрети [44] – (да) принеса в жертва.

Позде [44] – късно; не рано.

Позобати [44] – (да) изкълна.

Позорище, позор [44] – многолюдно зрелище.

покасниме [37] — похапнем

Поклоп(е)но джубе [5] – ризница

поклопе   [55] - затворена горна дреха за в бой (КУПЕ = РИЗНИЦА)

поклопено джубе   [55] - ризница

поклопито: джубе п.  [55] - затворена дълга горна дреха

          поклясица -[74] Несериозна работа, развлечение.

Покрекло [41]- (бахур) -вид колбас, направен от вътрешностите на прасето

Покров [14] – покрив

покуто  [46, 63]— дръзко, напористо

Пол [3]  – златна монета, равна на 20 лева

Пола [6] – плат от козяк

полагер   [55] - полица

Поладинка [13] – женско пиле, ярка

полатка (74) – млада кокошка, ярка

полатка  [13, 66, 69] – млада кокошка, ярка

Полвак  [42] - котел с вместимост 8 л

Полез (сполез) [55] – първо посещение рано сутрин (на 22 декември), носещо сполука – несполука. Полезник (Сполезник), полязник  (сполязник) [6] – първият човек (живинка) влязъл в двора или къщата на 22 декември, началото на прабългарската нова година (правилното е "сполязник" "сполез"- от спорен, сполай - успешен, да ти е спорно! С течение на времето началното "с" е отпаднало)

Полендак [68] – човек от полето (полянин, обратното на планинец)

полено [37] — цепеница

полиц [55] - след планински наклон, ниско, равно място

         поличбина ж. 1. Печалба, дребен приход. 2. Онова, което се слага на

          полка ж. [74] - Част от оградата между два съседни кола.

полкъ, пълкъ, плькъ [48]- войска, тълпа, битка.

Полма [44] – наполовина; на две.

Полог [49] – две-три ръкойки, събрани наедно.

          полуверник м. [74] - 1. Таласъм. 2. прен. Който скита нощем.

Полугар [47, с. 347] – лятна кошара за овце

полугар [55, 57] - 1. заграда за овце, добитък, зимна кошара; 2. планинско пасбище

Полугар, пологар [4,5,31] – зимна кошара за овце

Полугарник [5] – пакостливо куче, което ходи по полозите да яде яйца

Полугаря [1] – кокошарник

полуегреци [55] - кошара за затваряне добитъка зимно време; полугар

Полупци [19] – съд за сол – всъщност похлупци

Поляз (всъщност споляз) [43]– първо идване в къщи (на 22 декември)

поляз, споляз [55] - първо посещение сутрин рано на Игнажден или в който и да е друг ден в къщи, за да се донесе щастие или благополучие на домакинството

Помати [44] – скрижали върху архиерейските мантии.

Померя [5] – навредя

Помет [20, 43] – метла, прът с мокър памук (кърпа) на края за очистване на пепелта, преди да се метне хляба

Помизати [44] – (да) мигам.

          Помози бог! -[74] Поздрав, който се употребява вместо “добър ден”, “приятна работа” и  др. Отговаря се “Дал Бог добро!”.

пон(ни)ца   [55] - зимник, изба - понци - зимници, мази

поника   [55] - яхър

Понор – пещера (синоним за пещера в Зап. България)

Понос, поношение [44] – позор; безславие.

Поносен [31] – горделив

понуда - закуска за болен

Понуда [6, 64] – хубава храна, баница, плодове и др., която се носи на болен. В Македония понуда значи “предложение”.

Понуди [43]– обредно ядене на третия ден след раждането на детето.

понуди [55] - занесе храна и питие на болен

Понудица, понуда  [53] – храна, която се носи на болен

Понци [5] – зимник, изба

Понява, понявица [44] – кърпа за ръце и лице.

Пооблещися [44] – (да) облека отгоре други дрехи.

Поострити [44] – (да) наточа.

Поп, попинъ [6, 48] – подпорна греда, поставена под билото на покрива (поп-попин, сравни стопан – стопанин)

Попара с печени орехи  [67] – с. 124

          Попич м. [74] - Детска игра, приличаща на бейзбола. Играчите удрят с тояги поставеното на “склата” “бибе”, а един от тях се стреми да го хване, обикновено с помощта на шапката. Ако успее, той сменя мястото си с оня, който е ударил “бибето”.

Поплаки [5] – оплакване (суфикс по !?)

Попник [18, 19] – глинена подложка като конус, която се подлага на подницата

Попраг [6] – колан

Поприще [44] – мярка за дължина, равна на хиляда крачки или денонощен преход.

Поприщен [13] – надрискан (от поприч ?)

Попържам [3]  – псувам

Пора [13, 18,20] - време, възраст (той е твоя пора - той има твоята възраст)

пора [55] - възраст

Пореватися [44] – (да се) стремя; (да се) движа.

поревка [55] - приискване, пожелание, прищявка

Порез (поряз) – тежък данък
пособкини [55] - породени една след друга сестри

Порекло [3]  – потекло

Поречение [44] – обвинение; жалба; упрек; укор.

Порещи [44] – (да) обвиня; (да) укоря; (да) осъдя.

пориза [37] — послуша

порода [48]- рай (от paradisus – авестийска дума).

Поругание [44]  – безчестие; хула; възпаление; язва.

Поругати  [44] – (да) обезчестя.

поруге [37] — подиграе

Порука, повика, подзова  [5] -(предлог –по!!??)

Поруквам [13] – повиквам

Порфира [44] – вж. Багряница.

Порча [44] – отрова.

Поря [20] – желязна конусоведна втулка, набита по оста на главината на дървеното колело на каруца, в която влиза оста на дингила, пория. (от бурия - турц.?)

Поряз [11]– северен вятър (гръцк. Бора - север) (откос на коса, стърнище и др. значения)

Пос [3] – кожа, кожена шапка

         посекна, да посекна -[74] Да намаля пламъка на нещо. Да секне – да спре да тече.

Посеница [13] – ръченица

Посерич [13] – посерко, недорасъл, малък на възраст

Посинец = ръченица, вид български танц [38]

Посиня [5] – осиновя

         поситница ж. -[74] Дреболия.

Посолон [44] – като слънцето; от изток до запад.

         Посопци [26] – едномесечета – деца, родени в един и същи месец (Кюстендилско). Считало се, че ще имат еднаква съдба и ако едно от тях се разболее и умре, същото ще се случи и на другото.

Поспинча [1] - да слепя криво, ляво

Пост – възглавница (Силистра)

Поста = чакъм [6] – ивица окосено или ожънато място

         поста ж. -[74] Част от нива, която няма конкретни граници.

Постав  [71] – плат, съдържащ само един пласт (стан)

Постав [31] – дъсчен съд за грозде и вино, корито на река

Постав [5, 57]– кораб за грозде; дървено корито за грозде, чешма (нещо огънато)

Постали [31]  – обувки

Постат, постот [31, 39, 55, 57]  – ивица от нива, която жътварите оженват на едно минаване

         посуда, да посуда гл. св. -[74] Поучавам, възпитавам.

Пота [6] – съдче от глина или графит за топене на метал

         Потайно време нар. -[74] Времето между полунощ и два часа сутринта.

Поткнутися [44]  – (да се) спъна.

потомит [37] — затрие, погуби

Потоморя [43]– (глагол) – да се изправя и стоя като истукан (!!!!). Потомортя.

Потомя [5] – загубя

Потон – остъклен чердак на втория етаж на голяма къща (гр. Батак). От потона се влиза във всяка една стая на втория етаж. Играе ролята на тераса, веранда и коридор.

Потон [25] – 1. Таван, 2. Под (дървен)

Потон [35] – предверие за втория етаж

Потон [6] - название на жилищно помещение в българска каща (Родопи)

потон(ч)е [55] - одър в къщи; таван, под; отворена стая в горния кат на къща пред другите стаи, преддверие; чардак, трем; яхър

Потонница [6]  – дървен под на кола

По-тора [20] = по-сетне, после (тора - сега на гръцки. От тук идва и втараси - навреме, в навечерието)

Потормисвам [1] – присламчвам, присвоявам

потпързи   [55] - колани за впрягане на кон (под пърси – под гърдите)

Потра  [54] – довечера

Потребник [44] – питка.

          Потрес [72] -  разсипия

потресе ми се  [46, 63]— омръзна ми

потръсък – тресавище, ливада, блато, мочурище (така П.Р. Славейков описва местността на север от старозагорския квартал Акарджа - Кайнарджа). Ток = току = тъкмо = точно

потури   [55] - мъжки горни гащи от вълнен плат, широки и набрани горе, с постепенно стесняващи се дълги крачоли

поуполтиле [37]  — поуспокоили

Поущати [44]  – (да) поощрявам; (да) подбуждам; (да) наставлявам; (да) поучавам.

Похарие [28] – поквара, развала (от хара – лошо, черно)

Похлупци, захлупци – дървен съд около 1 литър с плътен захлюпак (капак)

Почек [38]– купуване с отложено плащане, на вересия (вересия е турска дума)

Почерпало [44] – ведро.

Почити [44] – (да) се успокоя.

Почка [6, 74] – забучена пръчка в нивата, ливадата са отбелязване на граница

         Пош [31, 57] – кърпа

пошки, пъшки   [55] - семки от тиква

пощерица [37] — заварена дъщеря, падчерица

поята, По̀ята [5, 53, 55, 58] – лятна кошара за овце, кошара в полето, колиба

Пояти [44] – (да) взема.

Праз [5] – нескопен овен

Праматрог [69]– зърно от шарен градински фасул

Прамик, прамиче  [35] – кичур

Прапор, прапур [5, 55] – пряпорец, знаме, сватбено знаме

Прахуница [6] – гъба, от която се прави прахан за палене на огън

Праша [13] – окопавам насаждения

Праша  [67] – окопавам

прашул [55] - прах

Пращина [38]– джибри

Превал [47]- хълм, през който минава път

превара [37] — измама

превез = превес, прекромка [55, 64] - було на невестата

Превезло  [52] – кръгла дръжка на котел

превес, прекромка - було
рида - кърпа за лице
римизяна - червена с жълт оттенък

преврашча се [37] — бори се, състезава се

Преврен (Брацигово) – средновековно селище от XIV в. близо до дн. Брацигово, чийто жители се преселват и дават началото на гр. Брацигово. Преврен значи „предял”. Врен = Дял = планина.

прегач [5, 55] - престилка

         преглавица [74] -Слабо възвишение на път, последвано от дол, превал.

Предложение [44] – жертвеник; мястото в олтара на капището, където се намира жертвеникът и се пазят свещените съдове (сложен отпред).

Предой, мандра [5] – отбиване на агнетата на 3 юни (родоп.)

Предпряда [44] – вж. Багряница, порфира.

презкочник [55] - женски накит за глава

Преизлиха [44] – силно; много; жестоко.

Преисподний [44] – най-ниският.От тук преисподня (ад, пъкъл)- най-ниското място.

Прекарвела [5] – прекръстила

Прекоросвам [28] – наричам някого с прякора му

Прекъния [13]  – закъсване

Прелест [44] – измама (от лъст, лъстя).

         прелка ж. [74] - 1. Тясно заградено място, през което преминават овците при доене, стърга. 2. прен. Определено място, през което непременно трябва да се премине, за да се преодолее някаква трудност.

Прело [13] – прежда

Прелог  [71] – угар (нива, оставена една година незасята, отложена, преложена)

Прелог  [32, 59] – нива, оставена без обработка няколко години

Прелюби [44] – прелюбодейство.

Премъндоля [28] – заключа (от мандало - РЧД - турцизъм?)

Преподобие [44] – святост.

Препона [44] – препятствие.

Прескълбачквам, прескомбичквам [31, 57]  – премятам се през глава

         преславя се, да се преславя - гл. св. възв. [74] - Да умра.

преслапе [55] - издигнатини; превал през планина

Преслоп [31, 57]  – превал, седловина

преснел [55] - стубел, дървената или каменна ограда на кладенец

         престава ж. [74] - Леха от зеленчукова градина или част от нива.

престол [55] - маса в олтара на църква, на която се извършват обредите

претила [37] — тлъста

         преферица, преферичка ж. [74] - Която е тънка, стройна, висока.

пречеле [55] - металически накит в вид на корона

Преш [6] – голям чувал за жито

прешевци [55] - козиняви черги, постлани в кола с ритли за товарене (прешево?)

Прещило [38]– връв, ластик за връзване на гащи

Придел [44]  – малка църква, пристроена към главния храм.

Приделати [44] – (да) нарастна; (да) увелича; (да) донеса.

Прижиза [13] – припича

Призло [20] – дръжка на кофа, бакър, кошница

Приида, прида  — приближа, преминавам, дойда
Припирам  [58] — бързам, настоявам упорито
Преслоп, преслап — седловина
Пресол  [58]  — кисело зеле
Пъртина [58] — пътека, проправена в снега

Прикалò [68] – до край (от тук - прекалявам)

прикаламисвам се -[74] гл. несв. възв. Присъединявам се към група хора тихомълком, присламчвам се.

         приклапам гл. несв. [74] - Притварям. Разправят, че някога, в началото на века, имало един депутат от Кула, който никога не вземал думата по време на заседанията на Народното събрание. Един ден обаче всички видяли, че той усилено вдигал ръка. Заинтригован, председателят веднага му дал думата. Кулчанинът станал и рекъл: Приклопите оня джам, че става течение и може някой човек да изстине!

Приковаден – изгърбен [с. Самуилово, Старозогорско]

Прикоковаден – приведен, пригърбен (за човек)

Прикуп [44] – печалба; доход

         Прикутрям [68] – отрязвам малко парче от нещо (от кутар – малък, ситен, дребен)

Прикя, спат, руба, товар, придан [6, 52] – дар на булката, зестра, мена, дарение на булката

Прилепчосвам – присвоявам, глагол образуван от думата „липса”; да направя да липсва [с. Самуилово, Старозогорско].

         Прилипèрти - (с. Самуилово, област Стара Загора) – прилипчòса, отмъквам, отвличам, отнемам. Вариант на думата «прилеберти, прихлеберти», т.е, да отнемеш хляба на някого, косвено – да си присвоиш нещо чуждо.

Прилипчосам – (с. Самуилово, област Стара Загора) – да направя да липсва (да го вземе липсата)

Прилог [44] – приложение; желание да се направи зло; злоба; клевета.

         Примагаля – да се излежава (с. Самуилово)

Примълно [13] – задушно

Принга [11]– мост от едно дърво (в Родопите)

Прингал [35] – капан за птици

Принка [6] – везмо върху пола

Приобряща [44]  – полза; плод; корист.

Припаря – да се докосна (с. Самуилово)

Припирам се [13] – споря

Припор [31, 57]  – стръмнина

         Припор, припорно м. [74] -Стръмнина, стръмно.

Припърт [13] – припрян

Припъртия, припър [13] – нетърпелив човек

Прискундям  (73) – претъркулвам, капичвам, къмбичкам

присламче, присламчуве  [37] — примъква

Присний [44] – скъп; близък.

Присно [44]  – непрестанно; винаги.

Присое  [53] – сухо, слънчево място

Пристикъм [13]  – варя дълго

Пристъл [13] – свястен

Прит, прид  [5] – добавка

Притвор [44]  – вход за храма.

         притка ж. -[53, 74] Дълга пръчка, забита в земята, около която растат увивни растения.

Приткар  [53] – сорт фасул

Притон [20] - затвор 

Притреб [13] – нужда

Притч (стбл.) – в израза „целия църковен притч” – цялото върховно ръководство на църквата, църковния клир, елита. Същата семантична основа „прит” образува и глаголите „изпърча, опърча” (това цвете е изпърчало, пшеницата изпърча, разсадът изпърча) – израстна тънък и висок; опърчил мустаки – засукал мустаки нагоре. В заключение, основата „притч” вероятно означава „издигам, извисявам, отивам нагоре, израствам”. Притч =  елит, клир, аристокрация, знат.

Притча [44] – иносказание; загадка.

Притяска [6] – валка, прът подпряна върху купа сено за да я пази от вятър

Пришка  [13, 67] – мазол, рана

Приядка [25] – десерт

Проболеря [28] – да забогатея, да стана болярин

Провалям [13] – продупчвам

проглина [55] - паричка

Прода (71) – заповед

Прозябнути [44] – (да) разцъфтя; (да) израсна; (да се) развия.

Прокопсано [5] – сполучливо, удачно (да прокопсам! - гръцка?)

Прокудя [14] - (в стбл. - да похуля, поругая) - да прогоня, пропъдя

прокъ [48]- остатък.

Промесил [28] – който има бели коси

Промка [28] – тясно минушка, прелез през стена

         пропастря, да пропастря -[74] гл. св. емоц. Да унищожа безвъзвратно, да опропастя. 

Просаждам [6] – садя зеленчук повторно

Просеник [43]– хляб от царевично брашно

Просенил се [38]– изтънял от носене, изтъркан (за плат) !!! (Може би от тук идва етимологията на старобългарското “просинец” – декември, месецът с най-късите дни в годината!!, thin - тънък (англ.))

Проскакар – вид коледар в гр. Батак

Простий [44] – стоящ право; прав; чист; който не е смесен.

Протка [5] – малка врата

Проток [5] – решето

         протък м. [74] - Едро сито за царевично брашно.

Процеп – висока (10 – 15 м) стълба от вертикални дървета. Поставяла се върху височини и върхове край гр. Батак и околните селища и се запалвала като клада срещу Сирни Заговезни. Играе ролята на зикурат (висока кула в древна Месопотамия), чрез която хората се приближават до небето и бога, в случая до Слънцето. Семантичната основа на „процеп” е „цеп” с вероятно значение „верига, последователност от стъпки”.  Основата „цеп” служи за образуване на два местни топонима, намиращи се на 15 км западно от Батак  - Цепина, крепостта на местния средновековен воевода Слав, разположена на висок връх до с. Костандово и Чепина, бившо село, сега квартал на Велинград. Вероятно на върха Цепина в ранното Средновековие, преди да бъде изградена крепостта, се поставял процеп.

Прошинитра  (73) – сватовница

Прощъпулка [3]  – прохождане

Пругло [44] – капан; примка; мрежа.

пругь [48]- скакалец.

Прудний [44] – неравен; каменист.

Пружатися [44]  – (да се) съпротивлявам (оттук – пружина); (да се) мятам в припадък.

         пружуняк -[74] Охлюв.

Пружя [5] – протягам

прусам [5, 37] — ходя със ситни стъпки, ситня

Пруст [6] – название на жилищно помещение в българска каща (Жеравна)

Пручка, пречка – мъшкулка [6] – мрежеста украса по ръкавите на женска носия

Пръвнина  [49]– първо либе, първа жена

Пръждома [9, 68] – пъкъл, ад. Отивай при дяволите (пръждома значи пъкъл, ад - от пържа - печене)

Пръквам  [9] – раждам

Пръкнал се [38]– появил се изведнаж, неочаквано, косвено – родил се

Пръл, прълятог – лост (Чипровски и торлашки)

Прънджосвам – развалям, унищожавам (Старозагорско)

пръпнали  [55] – 1. хвръкнали; 2. родили се

Пръснопара [13]  – прахосник

Пръчкав  [52] – шарен, на ивици

Пръщина [6]  – остатък от смачканото грозде след извличане на ширата

Пря [44] – спор; тъжба; безпорядък.

Прябош [31]  – на бос крак

Пряжмо [44] – пържена храна.

Пряло  [29, 49]– пласт

Пряпор [5] – знаме

прЯслоп (73) -седловина
 пУщина (73) - дяволска работа, да опустее (от пуст = дявол)
пЪздер (73)- клечки, оставащи след менене на коноп

Прясол [19] – солена вода, саламура

         прясук м. [74] - Уред за пресукване на прежда.

         прятек, на прятек нар. [74] - Начин на движение, за да се пресрещне някой или нещо.

Пужел  [9, 53] – вид мекотело, охлюв

Пуздер [39] – кълчища

Пуздер, пуздра  [52] – мършаво месо (?)

пука   [55] – пие, умира

Пукница [13] – ракия, пиене на ракия в голямо количество

Пукъл [13] – саможив

Пуле  [53, 68] – пърле, малко магаренце (Не бързай като пуле пред майка си)

пули [37] — гледа

Пулпас, пульпас  [5, 53] – продълговат плитък кош за малки бебета, кош за вълна при пране

пульче [37] — кокошле

Пум ! – ти падна (детски говор) (73)

Пунга [19] – мехур

Пуне – мирише (Чипровски и торлашки)

         Пупав -[74] Който е престанал да расте.

Пупляк [68] – младоженик

Пурдотин [13] – проклетник (другаде - който много яде и от там (според БЕР)- пърди от много ядене?!)

Пуска (Хасковско) – свински мехур

Пуска [19] – свински мехур (може да има връзка с “плоска” – съд за вода, ракия)

Пустало [5] – мършаво, кльощаво  

Пустиня [44] – уединено, малко обитавано място; манастир, разположено далече от населено място.

         пустиня ж. [74] – пуста пущина! Название на предмет, когато човек е ядосан. (сравни: пусто, пуста да останеш!); пустиняк, пустопаш, пущарак 1) м. Пропаднал човек. 2), на пустиняк (от пуст = дявол)

Пустити [44] – (да) пусна; (да се) разведа.

путаря [55] - пожарище

Пути [44]  – вериги; окови.

Пучина [44] – водовъртеж; море.

         пушкалка ж. [74] - Детска играчка, направена от парче “лантовина”, от която е изваден “мушъка”. В така получената тръбичка се поставят два “патрона” от кълчища и с помощта на бутало единият от тях се изстрелва. Пушкалката издава характерен остър звук.

Пущ [3,21] – развратник (някъде се казва, че е турска)

Пущеница [44] – разведена жена.

пущина [55] - дяволска работа (от пуст – враг, дявол)

Пциди- [18] скрепените дървени дъги, които съставляват външния кръг на колелото на кола

Пъздер [11]– изсушена част от стрък на растение

Пъздер [2] – твърдо стъбло на коноп (по-общо - пън, дънер)

Пъздер [28] – кълчища, клечки, смет

Пъздер [43]– прен. - некачествена, дребна вълна

Пъздер [43]– стръци от памук, коноп, лен

пъздер [46]— твърди части от ленено или конопено стебло (т.е клечка)

пъздер  [63]— твърди части от ленено или конопено стебло

Пъздер  [67, с. 48] – дървената клечка на лененото стъбло, около което е увито лененото влакно; стъбло, клечка от лен, освободена от влакното

Пъздер, паздер [3] – твърд стрък (на коноп)

пъздер, пуздер [55] - клечки, които остават след изчукване на лен или коноп; кълчища

Пъздер, пуздер, паздер  [53] – некачествени конопени влакна от конопени отпадъци

Пъздерки, паздерки [41] – прен. - последните плодове по дърветата и храстите (несигурно)

Пъзлив [13] – страхлив

         пъкна, да пъкна -[74] гл. св. Да дойда, да се появя.

Пъкъл [38]– ад, преизподня (от пек – горещина, слънчев пек)

Пълавра [68] – шега (гръцка ?)

Пълехура [13] – човек без авторитет

Пълея [13] – желая силно

Пълнолуние [67, с. 99]  – като удобно време за начало на сеитбата се избира ден с пълнолуние. Това е българска традиция с прабългарски произход, за всяко важно нещо (правене на вино, сеитба) се избира ден, когато е пълнолуние. Месечината е била най-важният езически бог, след Слънцето със силно благоприятно влияние.    

Пълъспур (параспул ? с. Гита) [13] – небрежен, непохватен, лошо облечен човек (от парез – изоставен, човек за когото никой не се грижи – гръцка?)

Пънар [9] – пън

Пънгъртия [13] -  лека жена

         пъндзам съ гл. несв. [74] - Върша нещо бавно и нескопосано.

         Пъне -  (от) меки пъне [28] – (от) ранна възраст (пъне – неясно ?)

Пънкавя се (Хасковско) – бавя се

Пънчуга, пенчуга  [54] – пън

Пъприца  [67] – трапецовидно желязо за съединяване на камъните на мелничния механизъм на яхнаджийска работилница

Първак, вторак, мъток [6] – последователни части от дестилацията на ракия , розово масло и др.

Първен [25] – най-напред, по-рано

първиче [37] — първо посещение на момините родители у младоженците

Пърг [28] – сила, пъргавина

         пърга ж. [74] - Зелен фасул.

Пъргия  [67] – дялане на ръка дъска от дъб

Пърдахул  (73) – 1. пикочен мехур на прасе (пълни се с месо и се сварява). 2. Некадърен, мързелив човек (дума от Айтос)

Пърдигерен [13] – фуклю (който опърдява герена с хвалбите си)

пържар   [55] - пожар

Пържол [9] – охлюв

Пърлица – нос (Силистра)

         пърлица ж. [74] - Свинска муцуна.

пърнАр (73)- вечнозелен храст
пЪсен (13, 73) - мургав, мръсен, черен
Пъска, пъшка  [13, 73] – семка, пъшка

Пърнар  [32, 59] – вечнозелен дъб (има и фамилно име - Пърнаров)

Пърпав [9] – шавам

         пърпор м. [74] - Луга.

Пъртено [43]– вид платно, тъкано с две нищелки

Пъртено кръстче  [6] – половин кръстче – вид везмо

Пърхул [13] – мехур на кожата

Пърцък, пръцак [5] – плитка от коса

Пърч [9] – сила (от пъргавина). Другаде – височина, издигнатост, елит.

Пърча = хромица [69]– пръчка или тояжка с държина 15-20 см

Пърчат [9] – силен

Пърчугор [68] – топъл, южен вятър, който разлиства гората, развигор (от пърч – разтеж, извисяване, изпърчава – израства)

         пършей  -[74] Лишей по тялото на човек.

Пършели – вали дъжд (Силистра)

Пършив [28] – крастав

         пършори -[74]  Ръми.

         пърщиняк м. събир. [74] - 1. Чепки от грозде, веднага след превирането на виното. 2. прен. Младо вино.

пърътисано [55] - изоставено

Пъсно [13] – тъмно, черно

Пъсулка [13]  – молец

Път – пътар (пътарин в Македония) – човек, който се грижи за пътя – пътарина – пътна такса

Пътак [13] – глупак (вероятно от паток – косвено; патка - глупачка)

Пътир [13] – паток

Пътище [13] –помен за покойник

Пътлъ [13] – млък (неясен глагол, не е ли заемка)

Пътлънгачка  [13] – книжна бомбичка

Пътро [13] – ум

Пътъци [13] – обувки

пъха [55] - цена

пъходи [55] - клетва да не се ожени никога

Пъчла, пъчлю [13]  – фукла, фуклю (който се пъчи)

Пъшка = семка [38] (от пъп ??)

Пъшки  (в Родопите) – семки

Пюзюл [19] – място за сядане край огнището

Пяд, пяден [44] – мярка за дължина, равна на три длани, всяка длан е равна на четири пръста, а пръстът е равен на четири зърна.

         Пяст [44] – пестник, пестница,юмрук (юмрук е турска заемка).

рида  [64] - кърпа за лице
римизяна  [64] - червена с жълт оттенък