РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ

С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ ( Н-О-П)     

Иван Танев Иванов

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

òре, òри  [37] — мòре, мори (обръщение)

На опътци  [13] – на опаки, обратно облечена дреха

На паамет  [5] – случайно

На чуш = на магаре  [6] - (вероятно чуш значи магаре ?)

Набарвам  [13] – напипвам

Набатквам  [9, 13] – налучквам

Набустрена  [37] — наострена

Набъкан  [9] – напълнен

Набъкан = нагъчкан – препълнен [38]

навалил  [37] — запалил

Навалям  [13] – говоря бързо и неразбрано

Навет  [44] – клевета; козни.

Нави  [6] – зли сили, които предизвикват кръвоизлив при родилки (навясване)

Навиря  [9] – да напълня с вода (от вир – малко езерце, авестийска дума)

Навой [38]– плат, който се навива около пищяла (навуща – мн. ч.) (мн. ч. с “т”)

Навратъм  [13] – обръщам

Навървям  [13] – ям лакомо

Навъсак  [13] – намръщен, навъсен човек

Нагрозя  [28] – намразя

Нагроква = нагарча – нагорчава [38]

Нагрохва [13]  – нагорчава

Нагрочвам  [9, 13] – да се намръщя (или набеждавам)

Нагрочен  [13] – мрачен

Нагъгрен  [9] – набразден

Нагъгрен  [13] – нагърчен

Нагъчвам  [13] – набутвам

Надам се  [13] -  надявам се

Надот   [20] – двурога желязна вила за вдигане на снопи

Надрипвам  [13] – надскачам

Надувам се  [13] – големея се

Надурлям  [13] – сърдя се, муся се, намусвам се

Надявам дреха [13]  – обличам дреха

Нажабурквам си устата  [13] – изплаквам си устата

Нажизъм  [13] – нагорещявам

Названия на гъби [27]: Кокомар (сърнела), Ченушка (булка-гъба), Пърхутка, Печурка, Челядинка (челядница, Майска гъба – нарича се така, защото от корена и излизат други подобни гъби, поколение, челяд)

Назипквам  [13] – набутвам

назорум  [37] — скришно, мълчешком, дебнешком

Наипаче [44]  – особено; предимно.

Наклавам  [13] – да наклам огън, да запаля огън

Наклъфтан  [13] – накълван

Накорден  [13] – нареден

налине  [37] — насъска

Намахам  [13] – да наточа нож, коса

Намендря  [13] – напердаша

намираме  [37] — натъкмиме

намладил  [37] — настървил

Намръзквам, намръцквам  [13] – вкарвам, намествам

Намюхнувам, намяхвам  [13] – приличам

Нана  [5] – брат (от тук нане – брате?)

Нана, нане  [29] – брат (също и в Македония !!!!)

Нане  [5] – бате (по-скоро обратното ?)

Нанкас, на енкас  [13] – на шега (турска ?)

Наопак  [44] – обрадно; въпреки.

Наперсник  [44] – приятел, доверено лице.

Наплат [10] -Наплат на колело – външен железен обръч на колело, обков, чумбер

Напокон  [5] – не сега, после

Нарицало  [43]– израз, “така да се каже”, про-форма

наружай се  [37] — облечи се (от риза – дреха ?)

Наръч [38]– такова количество пръти, сено, което може да се носи с една ръка

Насвос [31]  – напосока, приблизително, както дойде

Насосвам [18] – свършвам работата на две на три, отгоре - отгоре, (удължавам)

Насосвам  [13] – удължавам чрез снаждане

Насосвам  [19] – удължавам

Насосване  [13] – (косвено) удължаване на история, лъжене

Настойник  [6] – майстор, който поддържа в изправност инструментите на работниците в самоковите и видните

Настука  [13] – насам

Насчаска  [13] – по-късно

Натаралянквам се  [13] – напивам се

натерал  [37] — накарал

Натра [18] – мярка за дължина на плат, може би колкото един лакът

Натра [18]  – преждата (основата) от кросното до ваталите

Натрапунчвам се  [13] – идвам ненадейно

Натъртвам [38] – наблягам, подчертавам

Нафирквам се  [13] – препивам

Нафрасквам се  [13] – преяждам

Нафънкан  [43]– насран

Нахакан  [13] – самонадеян човек

Нахаквам  [13] – вкарвам насила

Находам  [13] – намирам, от нахождам

Нацъфкан [38]– напукан, с пукнатини

Начовкана, нацъвкана  [6] – накълцана

Начоголявам [38]– за хора, натрупват се, събират се около нещо

Не боре те! [5]  – Не се тревожи ! (билингва)

Не ктому  [44] – повече не; още не; вече не.

Не обинутися  [44] – (да) постъпвам смело.

Не у  [44] – още не.

небаре [37]  — като че ли, уж

Невеглас [44]  – невежа; простак; който не е учен.

Невям  [25] – като че ли, може би (не знам?)

Нега Търново [5]  = Велико Търново (нега = велик !!!, на какъв език)

негибнат  [37] — непипнат

Негли  [44] – нима; може би.

Негли [14] – отколкото

недексуаеки  [37] — неприемайки, нежелаейки

недоапица (от недоапица) [37] — неочаквано, отневиделица

Недремлющий  [44] – който не заспива, не спи.

Недристий  [44] – който има широка гръд.

Недро  [44] – вътрешност; утроба; гръд; залив.

Недуг  [44] – болест.

Неже  [44] – отколкото.

Независтний  [44] – който не е развален; невредим; достатъчен; обилен.

Неиждиваемий  [44] – който не може да бъде изхарчен или използван до край.

Неизводимий  [44] – който не може да бъде прекратен.

Неизгиблемий  [44] – който не е подвластен на тлен и на времето.

Неизреченний  [44] – неизразим.

Неискусобрачний  [44] – който не е сключвал брака.

Неискусомужная [44]  – която не е спала с мъж.

Неиспитний  [44] – съкровен; таен.

Неисследимий  [44] – непостижим.

Неистовий  [44] – който е излязъл от себе си; който не се намира в длъжното състояние.

Неистовно  [44] – с ожесточение; с ярост.

Нейлит [15]  -  прил.  Лош. 
Нине [3]  – баба, леля

Неключимий  [44] – безполезен; негоден.

некни  [37] — завчера

Неков, расовач  [6] – топка от стопено и застинало желязо, получава се след стопяване на рудата във видните 

Некосненно [44]  – веднага; незабавно.

Нелестний  [44] – който не е лъжлив; който не е лукав.

Нелет [44]  – не трябва; не бива.

Неможение  [44] – болест; немощ; безсилие.

Немокренно  [44] – сухо.

Немощствующий [44]  – болен.

Необименний  [44] – необятен.

Необинуяся  [44] – смело; дръзновено.

Неопалний  [44] – който не може да изгори.

Неопределенний [44]  – който няма предели; безпределен.

Неоранний [44]  – който не е оран; необработен; недокоснат.

Непщевати [44]  – (да) мисля; (да) измислям; (да) смятам.

Нер, нерез  [11]– мъжко прасе

Несланий  [44] – който не е солен.

Несмесне  [44] – като не се смесва.

Нест  [44] – не.

Нетление  [44] – неунищожимост; вечност; несъкрушимост.

Неумитний  [44] – неподкупен.

Нехрьо [10] -Мързеливец

Нечилник  [13] – непослушник

Нещерче  [19] – остър шип за пускане на кръв (също и във вид на ножче)

Неясит [44]  – пеликан.

Ни ли  [44] – нима не; нима; или не.

Нива (българска дума) = поле (славянски еквивалент) [6]

Ниже  [44] – още повече не...; ни даже...; и не...

Николиже  [44] – никога.

Нирище  [44] – развалини; руини; място, където не се живее.

Нити  [19] – част от тъкачен стан

Ниц  [44] – долу; с лице към земята.

Нички [5]  – по лице, паднал на пъпа си (от тук, ничком !!!) – проскинесис !!

Нищелка  [18] – две хоризонтални пръчки, подобни на бърдото, но между тях са поставени U- образни конци, наречени скуталци. С помощта на тези скуталци, всеки конец на нагоре и надолу. 30 скуталеца правят една глава, обикновено, платът има по 12 глави.

Нищелки, скрипалци, совалка, маган

Новина  [5] – новоразорана нива

Ног, нога, ногалки  [13] – крак, кокили

Нодям  [13] – оправям

Ножче папачар [6]– нож за рязане на пъпа на новородено бебе (суфикс -ич !)

Нос  [9] – носер (къс земя под формата на нос); носура (муцуна, мосура ?)

Нудит [44]  – (да) измъчвам.

Нудма  [44] – насилствено.

Нуждник  [44] – който прави усилие.

Нужер  [29] – човек, който носи нож (!!!!)

нунко [37]  — кум

Нуно, нунко [10] -кръстник

Нъл  [13] – нали

Нътре  [5] – вътре !!!

Обавание  [44] – врачуване; заклинание; гадаене; магьосничество.

Обавател  [44] – който обайва, омайва; чародей; врачка.

Обавати  [44] – (да) обайвам, омайвам; (да) очаровам; (да) правя магии; (да) врачувам.

Обада  [44] – наклеветяване; оклеветяване.

Обанадесят [44]  – дванадесет.

Обапол(и) [44] – от двете страни; откъм двете страни.

Обата  [5] – двамата

Обаче  [44] – обаче; впрочем; но.

Обдръгвам  [9] – свиквам

Обет, обетование  [44] – обещание.

Обетшати  [44] – (да) придам старост; (да се) състаря; (да) стана негоден; (да) отслабна; (да се) съкруша.

Обещник  [44] – съобщник; другар.

Обзорище  [44] – висока кула, то която се наблюдава местност.

Обиди  [6] – надушни висулки

Обиталище  [44] – жилище.

Обител  [44] – хотел.

Облак  [6] – предна дъска на самар

Област [44]  – власт; сила; господство.

Облещи  [44] – (да) облека; (да) легна около; (да) обкръжа; (да) създам правила; (да се) спра; (да) остана.

Облук  [9] – седло (старинно, от руски !)

Оборавил се [38]– съвзел се, опомнил се

Обрензам  [9] – изцапам

Обретение  [44] – находка; откритие.

Оброк  [44] – заплата за служба.

 Оброк [14] – обет, заплата

Оброчище  [35] – бившо езическо капище, където са принасяли жертви. Всяко населено място е имало оброчище. Представлява голям камък или високо дърво. В определен ден от годината, хората от селището се отправят към него с икони и хоругви в ръце, носят ядене и пиене. Колят курбан. След храненето се свири и играе хоро. Това се нарича “черковане”.

Обрук, оброк [6]  – светец (особено в Карловско). Всяко село си е имало свой оброк, почитан със специален параклис

Обручник  [44] – годеник.

Обсолон  [44] – срещу слънцето.

Обтока  [6] – вид гайтан

Обърдоча  [9] – омърлуша

Ов – друг; един.

 оваа  [37] — тази

Овамо  [44] – там.

Овде [14] – тука

овде  [37] — тука

Овище – оралица – аръша на оралото   [20]

Ово  [44] – или.

Овогда  [44] – понякога.

Овоуду  [44] – от друга страна; оттам.

Огелпвам  [13] – обърквам (от турски ?)

оградиса  [37] — заболее от нагазване на нечисто място

Ограма  [6] – слаб инсулт

 Огрибка [18] – приспособление за остъргване на нощвите

            Огрибка  [19] – приспособление за остъргване на нощвите

одвай  [37] — едва

Одр  [44] – постеля; легло.

Одър  [6] – стар вид креват

оеле [37]  — ходили

Ожък (оджък)  [20] – прът за бъркане на жаравата в пещта

Озноявам се  [13] – запотявам се

Озобати [44]  – (да) поглъщам.

Окадявам  [13] – одимявам

Окаляти  [44] – (да) мърся; (да) осквернявам; (да) цапам.

Окатрил  [5] – ??

Оклавам  [13] – угоявам

оклетия  [37] — клетва, заклеване, завет

Оклопник  [28] – войник, облечен в ризница

Оклопница  [39] – сабя, която се огъва

Окоп [18] – поливане, по време на сватба се полива на важните гости.  

Окормител  [44] – кормчия; управляващ.

Окормляти  [44] – (да) направлявам; (да) ръководя; (да) управлявам.

Окрест [44]  – наоколо; около.

Окроп [18] - горещо вино, смес от вино, мед и чер пипер. Нещо като пелин.

Окроп [9]– топло, горчиво вино от билки, пие се в понеделник след сватбата

Окроп  [2] – греяно вино на сватба

Окроп  [5] – горещо вино с мед, което традиционно се пие в понеделника след сватбата. Тогава се играе и хоро, наречено също окроп.

Окропник  [9] – басейн с топла вода

окутра те  [37] — тежко ти, горко ти

Олби [41] - точени кори (непозната дума)

олджица, олджици  [37] — лъжица, лъжици

Оле [44]  – О!

Оловина [44]  – всяко алкохолно питие, което не е гроздово вино.

Оловир  [25] – скъп плат за дрехи

Оляденети  [44] – (да) обрасна с тръни, с бурени.

Омакати  [44] – (да) обливам.

Оман, девисил  [5] – биле омайниче, с което момите омайват либето си

Омети [44]  – поли; краища на одежди.

Омола  [13] – досадник

Омустен  [13] – изцапан

Омърфелвам  [13] –омачквам

Он пол  [44] – противоположен бряг.

Она  [44] – те (двамата).

Онагр  [44] – диво магаре.

Онамо, онуду  [44] – там.

онде [37]  — там

Онде [44]  – на друго място; там.

Онема  [44] – на тях (двамата).

Оно [3]  – състояние, благосъстояние

Онодея [41] - грижа се, правя. Отнася се за всякаква работа - Днеска онодееме кукуруза (копахме, плевихме, брахме - според сезона)

Онсица [44]  – такъв.

Опас  [6] – пояс

Оперя, опера  [5, 37] – да набия (от пера - удрям, бия), да отрепя, погубя

Опипом  [43]– опипвайки

Оплеша  [5] – да оскубя (плешив - оскубан !)

Оплот  [44] – ограда; стобор.

Ополчатися  [44] – (да се) готвя за сражение.

Оправдание  [44] – заповед; устав; закон.

Опро  [43]– съпротивление

опулил  [37] — огледал

Орало [44]  – плуг; рало.

Ората (оврътник, оротник, оратник, лапърда, оруглица, орада, гаро, орадия) [6] - название на огньовете, които се палят по празника Сирница

Оратай  [44] – орач.

Орати [44]  – (да) ора.

Оратници  [5] – факли от слама, които се палят напролет

Оратувам  [5] – въртя запалени оратници

оржнал  [37] — изцвилил

Орисник  [6] – нареченик, реченик (гръцка дума?)

Ортома  [43]– дебело въже

Ортома  [11]– въже

ортома  [37] — въже

Оселский  [44] – магарешки. Жернов оселский – горният голям камък в мелница, който се е задвижвал от магаре.

Осило  [9] – жило; пита на оси

Осклабитися [44]  – (да се) усмихна.

осколтнал  [37] — блеснал

Оскорд  [44] – брадва.

оскържаил се  [37] — станал скъперник

Ослаба  [44] – облекчение; предимство.

Осля  [44] – младо магаре.

Осмак  [5] – две крини

Осмарство   [9] - кожарство (осмар – кожар)

Осмерицею [44]  – осем пъти.

Осря се  [13] – каня се

Острог  [44] – земен вал.

Острог  [11]– виенска закачалка

Острог  [39] – кол, побит в средата на купа сено или слама

Острупити  [44] – (да) поразя с проказа.

Остун  [20] – дълго дърво, кобилица, за вадене на вода от кладенец - геранило, климало

Осугаря  [9] – късно агнене (агне-сугарче – късно родено агне)

Осъм, усъм  [6] – парче козя кожа за изглаждане на глиненото гърне преди изпичане (усмар = кожар !)

Отава  [6] – второ косене на ливада – вторак

Отай [44]  – тайно; скришно.

Отвага  [28] – смелост

Отвнеуду [44]  – отвън.

Отглава  [13] – отговаря грубо

отземнафме  [37] — измръзнахме

Отивам за бяла бога [9] – опропастявам се

откинам  [37] — отърва се

Отлог  [44] – щета; загуба.

Отлукан [40]  – плевник

Отнюд  [44] – съвършено; съвсем не.

Отнюдуже, отонюдуже  [44] – откъде; защо.

Оток   [20] - вид каца или ведро, на която горната част е по-широка от долната (отгоре е по-хилеста, а отдолу е по-шилеста).

Отонуду  [44] – от друга страна.

Отреб(ие) [44] – смет; плява; шлюпка.

Отребит  [44] – (да) очистя; (да) оскубя.

Отрепка  [43]– кърпа за изтриване, изтривалка (също и пачавра, пачавура)

отрешвате  [37] — отвързвате

Отрок [3]  – дете, крепостник, крепостен селянин

Отрок [44]  – роб; служител; момче до дванадесет години; ученик; воин.

Отроковица [44]  – момиче до дванадесет години.

Отроча  [44] – дете; младенец.

Отстъпен  [13] – възрастен

Оттоле  [44] – от онова време.

Отчегаря  [5] – откъсвам

Отчигарявам  [21] – отблъсквам от себе си (обратното на "да начоголя" - много хора да се натрупат около нещо)

Отчуван  [13] – отгледан

Отьль  (стбл.) [6] – тас

Оусмар  [11]– кожар, дума от IX век

Оусмъ  [11]– кожа, във Волжска България се е казвало юфт, но дали не е кипчакска дума

Офлянква  [13] – овърта, разтъкава

Офлянквам се [38]– мая се, мотая се

Охат  [19] – едра муха (вероятно се има пред вид охъл – кръвосмучеща едра муха - виж охъл)

Охлепва  [13] – изцапва

Охлюдва  [13] – готви

Охолен  [13] – безгрижен

Охъл [18]  - едра кръвосмучеща муха, която се появява в големи количества през горещите летни месеци -  стършел (от старобългарското оха - кръв).

Очеса  [44] – очи.

очиклен  [37] — отракан, ачигьоз

Очухва  [13] – изсъхва

Ошвица  [6] – тясна ивица от червен плат

Ошиб  [44] – опашка.

Ошуюю  [44] – отляво; откъм лявата ръка.

Ощур  [9] – род, порода

Ощур, хощур – своенравен човек

Пàсмина  [5] – влака, корен, род

Паберка [3]  – второ бране

 Павечерня, павечерница  [44] – малка вечерня.

Паволока  [44] – покривало; калъф; пелена; покров.

Павур, пл`оска  [11]– съд за пиене

Пагуба  [44] – гибел; чума.

 Пагур  [37] — павур, съд за ракия

Падало [31]  – самодивско място, място за нощуване в планина

паждине [37]  — пада

Пажит [44]  – ливада; нива; пасбище; поле; храна за добитък.

Пазаргат  [16]  – човек, който е ходил или отива на пазар
Пала [3]  – вид сабя, весло

Паздерки [41] - последните плодове по дърветата и храстите (несигурно)

Пазило, пазилка  [9] – амулет, от глагола ПАЗЯ

Пазич  [27] – пазач

Пазнокти [44]  – копита; нокти.

Пайвант  [39] – въже с което се спъва кон за предните крака

пайпус  [37] — мързеливец, дембел

Паки  [44] – още; отново.

Пакост  [44] – гадост; нечистота; мерзост.

Пала [18] - тояга, палка - тояжка. Изразът "да му опаля една тояга" значи да му ударя една тояга. Съществуват и прякори "Петко палата", "Пали Иван", които означават "Петко тоягата", "Иван тоягата".

Пала [31]  – старинно оръжие, брадва, сатър

Пала [38]– за дете – палавник (има и фамилен прякор Иван Палата)

пала  [37] — дири, търси; посяга

Паламарка  [6] – дървена предпазна ръкавица при ръчно жънене със сърп

Паламида [18] – бодлив плевел  

            Паламида  [19] – бодлив плевел

Паланка [6]–селище междинно между град и село (произлиза от Беленжер?)

Палата  [44] – дворец.

Палаше  [39] – малки кучета, палета

Пале, палаш [38]– малко кученце

Палестра  [44] – място за съревнования.

Палийски  [9] – дяволски, проклет (много често фамилните имена издават родови прякори, които характеризират хората от рода. Има фамилно име Палийски, нещо като Куманов или Турчев– лош, проклет човек и род)

Палителище  [44] – силен огън.

Палица  [43]– пръчка, тояжка с която се играе чюлюк (челик)

Палица  [44] – тояга; сопа.

 Палица [14] – тояга, пръчка

Палич   [27]   – подпалвач

Паличник  [44] – ликтор; телохранител; полицейски пристав.

Памукла  [13] – муха

Пана  [5] – помет, прът с кърпа накрая за почистване на пещ

Панакода  [35] – дървен калъп за тесто за изпичане на хляб

Пандил  [9] – обор

Панер  [6] – плосък, плетен съд за дрехи

Панта [41]- разхайтен, несериозен човек

Панти  [13] – карти

Пануди  [5] – посещение при болен, родилка

Панфир  [44] – пантера или лъв.

Папер [38]– (не ясно) – “папера му не остана” – (пера ?, паперси -горна част на ризница)

Паприца [18] – дървен къс, вкопан в горния хромел за да го върти

Паприца  [19] – дървен прът, вкопан в горния хромел за да го върти

папя  [37] — патка

Пара  [44] – пара; мъгла; дим.

Пара [3]  – монета, 1/40 част от гроша

Парак  [19] – парче сирене, сланина

параспор  [37] — неỳреден човек (!!!!)

Параспул [38]– небрежно, необмислено (гр. ?)

Парез  [9] – изоставено лозе (подобно на паресник, паресница)

Парити  [44] – (да) летя; (да) вися във въздуха (като пара).

Парлак  [21] – късове (остатъци), които овчарят представя пред стопанина, за да му послужат като доказателство, че овцата е изядена от вълци

парнаре  [37] — храсти

Парта [3]  – везан нагръдник, кърпа

Партакеш [3]  – багаж, вещи

Партакеши [38]– парцали

Парти [3]  – стари дрехи, вещи

Партии  [6] – дървета, подпрени отстрани на колибата

            Паруш  [23] – добър певец;  (може би от тук идва топонимът Перущица)

Паскудан  [19] – свирка от тръстика, пискюн

Пасменце  [29] – част от навита на чиле прежда, гранка, пасмо

Пасмина [43]– род, потекло

Пасмина  [39] – род, порода

Пасмо [18] – обработена за предене вълна; част от навита на чиле прежда

Пасмо = чиле  [11]– навита намотана прежда. (от тук - пасмина - ?)

Пасмо  [13] – чиле прежда

Пасмо  [19] – обработена за предене вълна; част от навита на чиле прежда

Паспал  [24] - прах във воденица

Паст  [3] – гърло, уста

Пастрок  [3] – втори баща

Пасулка [38]– молец (от тук, спасвам)

Пат [3]  – дървено легло, нар

Пат  [6] – одър, креват

Патарок = патър = паток, гъсок (!!)[38]

Патоки [38]– последното количество от ракиения дестилат (славянска)

Патоног, петоног [5]  – тъмен кон с бели ивици при копитата

Патрав [38]– кривокрак, разкиркинечен

Патъм  [13] – патя

Патър [18] – обувка (остаряло).

Пафти = пуфти = чапрази  [6] - (т – частица за множественост ?)

Паха, пахана  [5] – цена

Пацок  [19] – голям заек

Паче  [44] – по-добре; повече.

Паче естества  [44] – свръхестествено.

Паче слова  [44] – неизразимо.

Паче ума  [44] – непостижимо.

Пашкул  [36] – кожурец

Пашмаги  [20] - чехли, направени от изрязани стари обувки или подпетени обувки.

Пашпалуга [18] – игра между моми и ергени на седянка с палене на памук

Пашпалуга  [19]  – игра между моми и ергени на седянка с палене на памук

Паянта  [6] – диагонална греда в стена

Паянтова стена  [6] – зидана стена със паянти, сантрач и диреци

Певк, певг [44]  – иглолистно дърво.

Педя  [6] – разтояние между върховете на палеца и кутела на разтворената китка

Пезул [18] – място за сядане край огнището

Пезул  [25] – (от гръцки ?) – издадено или вдлъбнато място в стена като лавица, обикновено край огнище

Пезул  [5] = кланик – място за сядане пред огнището

пей  [37] — което се плаща отнапред, преднина, задавък, капаро

Пейгамбер (перс) [1, 2] – праотец, пророк, посланик

Пекло  [44] – горяща сяра, смола; огън, който не престава, който е постоянен.

Пела [31]  – двойна секира

Пелешки  [5] – сребърни украшения за глава

Пелка   [21] -  бичкия

Пелте  [43]– гъста течност от сока на плодове

Пентъм се  [13] -  работя пряко силите си

Пеняжник  [44] – сараф.

Пеняз  [44] – дребна монета.

            Пепкам [42]  – спя (детски речник)

Пера [18] – спускам се да бягам

            Пералкя  [5] – бухалка (глаголът “пера” идва от порат – бия, бухам. От същия глагол идват и думите праскам, фраскам, фрът, брадова, прът)

Перане  [13] – пране

Ператник [38]– голям котел за топлене на вода и готвене (от пера ?)

Перашка  [7] – боядисано яйце

Первее  [44] – преди; най-напред; в началото; отнапред.

Пергел  [6] – древен инструмент при леене на камбани

Пергишин = пергиш [38] (не ясно) – среща се в изразите “дрът пергишин” (възрастен човек, който с нещо не е приятен) и “нашият пергишин” (нашето пораснало буйно момче, което ни създава главоболии).  “Пергишин” може да идва от “пирги, перигла, пергел” – въртене, кръжене, обикаляне, което понякога може да не е приятно за околните.

Пердах-чук [6]  = медникарски чук

пердуи  [37] — перушина

Пердух [3]  – пух, перушина

Пери  [8]– пари

Перкулясам [15]  - да полудея.
Перушан [15] - м.  Лековерен, глуповат човек.
Пляка [15] - ж.  1. Сгурия
Почепен [15] - прил.  Развратен. 
Пущарак [15]  -  м.  Глуповат, доверчив човек.
Порез [16]  – тежък данък
Петала [1] – подкова (от пета + ал)

Перник  [9] – китка от пера

Перник [31]  – китка

перница  [37] — възглавница

Перница  [5] – (1) възглавница, (2) – водно колело с перки

Перо  [6] – топореста горна част на копач, използната за сечене като брадва

Перпер, перперек  [9] – златни пари

Перси  [44] – гърди; предната част на тялото.

Перст [44]  – пръст; прах; земя;.

Перуника  [11]– Iris germanica – цвете, наречено на бог Перун

Перчез [5]  – перчем, вид прическа (суфикс -ез!)

Перчем = чомбас [6]

Пестовати [44]  – (да) гледам, бавя дете; (да) възпитавам.

Пестун  [44] – възпитател; педагог.

Петел  [13] – средата на динята (в с. Самуилово - патка)

Петлявя се  [13] – мотая се

Петура  [5] – точена кора за баница

Пехера  [5] – свекърва (родоп.)

Пехра се  [13] – важнича

Пехца = песца = видна = вигна  [6] – пещ за топене на желязна руда

Печат  [44] – пръстен.

Печел  [9] – печалба, от печеля

печкале се  [37] — препирали се

пешкеш  [37] — подарък

Пешкеш  [5] – дар, подарък

Пешкюн  [6] – тезгях (в Габрово)

пешѝн  [37] — по-рано, най-напред

Пещемал  [6] – долният край на престилката

Пещемал  [6] – название на престилка в много краища на България (персийска дума)

Пещися  [44] – (да се) грижа; (да) имам закрила.

Пиво  [44] – питие; напитка.

Пиган  [44] – седефче; трева.

Пижок  [16] - охлюв

Пиздя се  [13] – хленча

пизмит  [37] — мрази, ненавижда

Пизмя  [5] – мразя, отмъщавам

Пиклещисвам  [13] – ядосвам

пикни  [37] — пъхни

Пиллек  [5] – орел

Пиляч  [43]– пилци (от пилич)

Пинкам се [43] – работя мудно, бавно

Пипа  [19] – пуйка, биба

Пипкав [38]– бавен, муден, несръчен

Пира  [44] – торба.

Пирга  [44] – кула (гръцка).

Пирги  [13] – коси (с помощта на коса се коси трева)

            Пиргич [13] -  мръсник (? от пергиш, пергишин – старец, противен дъртак – Ст. Илчев (не убедително). Думите пергиш, пергишин и пергич са неясни, но имат отрицателно, укорно значение)

            Пирдав – пера, перушина (бълг ?)

Пискати  [44] – (да) свиря на свирка.

Писмя  [44] – буква; графичен знак; буквален смисъл.

Писюк  [6] – одър, креват

питач  [37] — просяк

Питомий  [44] – отхранен.

Пиф  [19] – събраните на сватба подаръци и пари

Пихтун  [43]– пияндур, пияница

Пичия [38]– бакалска кесия, навита от хартия като конус

Пишижък  [13] – пъргав

Пишкам  [13] – бода

Пиштурак  [13] – клозет

Пищимàл [18] – тясна изтъкана на шарки престилка, думата е персийска. Общобългарско название на престилка от женската носия

Пищимал [41]- малка домакинска кърпа (персийска)

Пищимал  [19] – тясна изтъкана на шарки престилка, елемент от народна носия

Плав  [9] – рус и синеок човек

Плави  [44] – ниви.

Плавий  [44] – зрял; със сламен цвят.

Плавой  [19] – вълна

Плажица   [20] - хоризонтална дъска на плуга, върху която се закрепва лемежа (от "плаз" - плазило на шейна)

Плаз [18] – плъзгащата се дъска на шейна

Плаз  [11]– част от шейна

Плаз  [6] – шейно, санка, санъц, сенилец, санаре

Плаз, су  [6] – греда в мутафчийски стан

Плака [3]  – плоча за писане

Плакя [27] – баница

План  [6] – вид ренде

Плантика  [5] – панделка

Пласа  [19] – валмо вълна

Пласа  [35] – вързоп от остригана вълна

Плат  [44] – парче плат; кръпка.

Плачинга  [4]  – баница

Плащаница  [44] – погребален саван; покривало; платно; плащ.

Плесна  [44] – стъпало; ходило.

Плесница [44]  – обувка от типа на сандалите.

Плетиво, космене  [5] – стар обряд при кръщаване на малки деца

Плещи  [44] – рамене.

Плинфа  [44]