РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ
С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ ( К-Л-М )
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
(от) меки пъне [28] – (от) ранна възраст
Кабаница [1] – горна дреха, плащ, клашник
Кабаница [5] – ямурлук
Кабле [11] – от каблица (стубла)
Кавада [35] – рокличка от вълнен шаяк, с която ходели децата до 12-та си година, независимо дали са момичета или момчета. Дете с кавада не трябва да се търси за работа, то има право на свободата да играе. След 12-то година на момчетата се дават потури и те трябва да помагат в работата.
Кавръчи се [43]– гордее се със свойте дрехи (може да е османо-турска, Кавръков)
Кад [44] – каче; чебър.
Кадафче = ювче = щрепе = канче [20]
Кадеж [9] – дим
Кадилница [44] – съд, в който върху горещи въглени се поставя тамян, за да се извърши кадене.
Кадило [44] – възнасяното за Божа слава благовонно кадене; ср. Кадилница.
Кадило [14] – дим, кадеж
Кадус [20] – огромна каца за грозде и шара. Събира много кораби. В него се влиза със стълба. (Кадавче и кадус са родствени с гръцкото кадой - каца. Възможно е кадой да е българска заемка или обратното.)
Кадър [5] – способен (чисто българска дума)
Кадърен [5] – способен (блг.)
Кажел [5] – горната част на хурката, конус
Каженик [44] – вж. Евнух.
Казател [44] – учител, наставник.
Казати [44] – (да) наставлявам; (да) поучавам.
Каин [19] – бук
Каинче [19] – шурей
Каица [6] – вид забраждане при жените
Кай [37] — къде
Кайно [39] – като
Кайче [23] – конче;
кайшчо [37] — където
Какава [2] – кудкудякане, каканижене
Какаванин [13] – готованин
Какалашка [9] – обелен мамул
какалашка, кокалашка [38]– мамул, оронен царевичен кочан
Каканижа [9] – говоря монотонно, неясно
Каламан – калман (а) [20] – кръстник, кръстница
Каламутник [15]
- м. Нахален човек,
използвач.
Клепарест
[15]
- прил. Който има големи
клепнали уши.
Калашник [9] – клашник (известното руско име Калашников означава Клашников)
Калезма [13] – покана
калеш [37] — вакъл
Калеш [5] – хубав, хубава
Кализмар [5] – калесник, (калес – калесма - калесмар)
Калина = зълва [39] – по-малката и неомъжена сестра на съпруга. Ако съпругът има и втора сестра, и тя е още по-малка, тя се нарича “малина” – малка !! От тук идва изразът “калина – малина”. (!!!!)
калинка [37] — нар
Калмана [19] – кръсница
Калманка [13] – невестулка (преносно, всъщност означава кръсница)
Кална
[16]
- от калина, зълва
Канатка
[16]
- кана
Капистри
[16]
- оглавници
Крапе
[16]
- от крап, шаран
Кукушерко
[16]
- неясно
Калтата [20] – кум, кумица
Калтата [19] – кръстник
Калун и калунка [18] – название на игра, в която трябва да се отгатне дадено семейство, като неговите членове се назовават със условни думи: децата – петли и ярки, родителите калун и калунка, възрастните родители – стар калун и стара калунка.
Калушари [6] – предрешени хора, които ходят по къщите на празника Русалия
Калци [1] – калцуни
Калцуни [13] – терлици от шаяк, плетени чорапи
Кам [39] – къде
Камара [44] – шатра; горница; покои.
Камара [5] – заедно, в съдружие да свърша някоя работа
Каматен [39] – хубав
Камбер [40] – астраган
Камбер [3] – вездесъщ; неканен гостенин
Камо [44] – къде.
Кампан [44] – камбана.
Камуха, камха [39] – вид копринен плат
Камътен [18] – хубав
Камътен [19] – хубав
Кана [19] – сватбен ритуал
Каната [19] – дървена ритла на кола
Кангал [11]– двукола кола
Кангал [18] - колесник, кола с две колелета
Кангал [24] - два чифта волове, впрегнати да теглят тежка кола = чавгар, чивгар
Кангеле [35] – таван на втория етаж
Кандамун [19] – вид плевел
Канджа [19] – кука, въдица
Канески [19] – сватбена храна, ритуал
канеш – вид плевел [38]
Канеш [19] – вид плевел
Каниска [6] – кравай с дупка в средата
Кански [43]– викам, пищя силно, гръмогласно (някои приемат, че идва от прабългарската титла кан, всъщност канас)
Каня [5] – висок човек (!!!, има ли нещо общо с прабългарската титла кан)
Капистра [2] – оглавник на крава, вол
Капитан (примикюр) [6] – водач на търговски керван в България през XIII –XIV –ти век. Помощник-капитанът се наричал крамар или поносник (!!)
Капица [19] – вид чушка
Капичка [23] - пипер зелен за готвене (капич - капище!!)
Капище [44] – храм на идол.
Капушки [13] – окапали плодове
Капъ [6] (стбл.)– нож, ножница. В други източници значи лице (кое е вярното ?)
Капъни [27] - везни
Капъни [34] – везни
Каравлашко [29] – другото название на Влахия – областта между Карпатите и Дунав.
Карагуй [43] (Astur nisus) – дребен орел, крагуй
Каракач [9] – извито дърво над огнище за окачване на съдове
Карапат [19] – буца (може би идва от карпа - скала )
Карба [9] – караница, от карам се
Карба [10] -Укор, укоряване
Карвен [5] – добър, приятен (не идва ли от тук Карвуна !!?)
Карекла [3] – стол
Кариера [6] – древнобългарско название за място, от където се изваждат камъни
Каркела [5] – халка за врата
Каркиче [20] – вид прелетна птичка, нещо като кадънче
Карпа [9] – скала, зъбер
Карпа [32] – скала
Карпа [37] — скала, голям камък
Карта [5] – бъклица (бък – съд !)
Картупал [19] – отрязък от дърво
Касак [19] – връхна женска дреха
Касна [5] – съпроводена със съжаление
ката ена [37] — всеки ден (ена = ден ?????)
Ката [20] – всеки, всяка (ката неделя – всяка неделя; ката ден – всеки ден)
Ката [37] — всяко, всеки, всяка
Катакомба [35] – подземна черква, скрита изцяло под земята и имаща същия вътрешен вид, както обикновенните черкви.
Катрач [6] – дъгообразно дърво над огнището за окачване на котлето
Катун [6] – група от 30 – 50 български семейства, отглеждащи кози, овце, които се местят от място на място през Средновековието
Катъ ден [13] – всеки ден
Катъри [27]– малки обуща
Каук [19] – хралупа
Каук [7] – кукерска маска
Каук, кавук [9] – висока островърха шапка, шапка на саките (в турски)
Кафез [20] – граба (грабла) с 5, 5 зъба, поставена перпендикулярно на косата и закрепена за дръжката на косата. Служи да повдига налягалия ечемик или сено при косене.
Кафел [19] – канче
Кафтан [6] – връхна дълга женска дреха, вид сая (персийска дума)
Кафтар [43]– покрив от царевични дъргови
Кафтар = качулка [6] – обвивка от листа, трева на кошера отвън през зимата
Каци [44] – какво; които.
Кацило [9] – място за кацане на домашни птици
Качил [13] – като че ли
Качулàта [6] – конусовиден връх на колиба (от качул – като страхота, красота)
Качун цвете [29] – пролетен минзухар
Качун [5] – цвете кърписукман (основа “кок” – цвете в Памир!!)
Качуница [5] – есенен минзухар (основа “кок” – цвете в Памир!!)
Качунчица [39] – минзухар
Кашок [43]– увеличително от каша (кашище)
Квас [44] – мая.
Квасний [44] – приготвен с мая.
Квето [13] – които
Кебе = губер = покров = халище = китеник = кител = ръваник [6]
Келар [44] – старша стопанска длъжност в манастир.
Келарня, келарница [44] – помещение в манастир, където се пазят нещата, необходими на келаря.
Келев`о [11]– макара
Кенèта [5] – копринена подшивка за риза
Кене [6] – бродирана декорация по ръбовете на яка, пазва, ръкави
Кепче [6] – съд за гребане на вода с дължа дръжка, черпак
Керал [5] – килер (Керала – праблг. женско име)
керал [37] — килер, зимник
Керве [2] – кум
Керсел [1] – дърво, кърпел, сопа
Кесмик [20] - след като се овършее, зърното се отвява на веялка. Веялката разделя зърното на три дяла, фракции. Най-леката фракция се нарича "мекина", предимно осил и сламки, които се смесват с кафява глина за замазване на пода на стаите. Най-тежката фракция е "кесмик", лошокачествено зърно, примесено с други зърна.
Ки [20] - частица за несигурност, съответства на руското "ка".
Киак, киек [9] – късо дърво за биене на тъпан
Киве кидер [20] - израз от непознат език, който означава "лошо състояние". Може би е "кахве кидер" - кафето е лошо (турски ?)
Кивот [44] – сандък за икони.
Кивур [6] – ковчег (има ли връзка с кивот?)
Кивча [5] – везам, бродирам
Кидар [44] – шапка на старозаветен свещеник.
Кий [10] -Чук
Кика [14] – косми на главата, коса , чембас
Килисан плат [20] - платът, след като се изтъче се вапцва, след това се прекарва през течаща вода (бара, това върши долапчията) за да бухне и стане мъхест, след това докато е влажен се притиска между вестници за да се изглади (килиса).
Киляв, килев [1] – хилав, слаб
Киманче [6] – медникарски инструмент за пробиване
Кимбиняса [39] – ожени се
Кимвал [44] – музикален инструмент.
Кина [29] – късам
Кина [39] – какво
кинисале [37] — тръгнали
Кинисвам, кинисам [29] – тръгвам на път
Кинча [43]– гребло за вода
Кипра [19] – изрязана
Кипра [39] – гиздава
Кипра, кипър [18] – жена, човек с добре очертани, присвити устни
Кипър [19] – човек с добре изрязяни устни,
Кириш [6] – открита греда в таван
Киркам се [9] – смея се на висок глас
Киркетя [43]– стоя разкрачен, с разкривени крака (кирк = крак !!) – от тук идва чирпанското “разкиркинечен” – маса или стол с разхлабени крака. Преносно – разнебитен, развален.
Китило [9] – наниз (от глагола кича се!)
Кифур = Кивор = ковчег [26] (стбл. думи)
Кичата [6] – връхна женска дреха
Кичение [44] – гордост.
Кишкил [19] – дървен съд за вадене на вода от кладенец
Кишкил [6] - съд за гребане на вода с дължа дръжка, черпак
Кишкил [24] - канче, малък меден или чугунен съд за вода
Кияк [1] – дърво, с което се вързват снопите
Клабода [5] – сърма (подобно на свобода ?)
Клада [44] – оръдие за мъчение.
Кладенец [44] – яма; имане, съкровище.
Кладня [29] – голям, продълговат и подреден куп от снопи, сено, слама
Кладяз [44] – кладенец.
Клапам, клукам [5] – хлопам
Клашник [13] – ямурлук
Клеврет [44] – приятел; събрат.
Клекав [3] – слаб, кекав
Клепало [44] – дъска, по която бият в манастирите за молитва.
Клепати [44] – (да) звъня; (да) бия клепало.
Клепати [11]– клепя (старобългарски)
Клепя [13] – наклеветявам
Клет [44] – мазе; покои; килер; стая.
Клет [14] – килер
Клет, клетка [39] – килер, зимник
Клетка [14] – стая
Клик [10] -Кучешки зъб у човек
Климало [9] – геранило, кобилица за геран, от климам
Климия [18] – дървени подпори за канатите – култуци
Климия [20] – дървен клин за закрепване на колнуците на колата
Климия [19] – дървени подпори за канатите – култуци
Клин [13] – баница
Клини [43]– болест
Клич [44] – вик; шум.
Клобук [44] – покривало, което монасите носят над килимявката.
клобче, кълбо, клъбце [37] - сфера
Кловия [18] – скара за нареждане на вретена от които се издърпват конци прежда за усукване.
Кловия = кловя = снователка [6] – дървена правоъгълна рамка, в чийто хоризонтални страни са вкарани железни пръчки, на които се нанизват намотаните с конци зеви, калеми
Клоква [13] – завира леко
Клопут [13] – звънец
Клосан [9] – сакат
клоца [37] — ритник
Клоцам [43]– удрям с клюн, кълва
клоцнал — ритнал
Клоя [20] – вертикална кловия
Клъв [43]– човка, клюн, нещо с което се кълве.
Клъндури [13] – ледени висулки
Клъс [11]– езда раван, от тук клисане – бягане на раван
Клъфти, клъфтун [13] – кълве, клюн
клюка [37] — чука, тропа
Клюкам [5] – чукам, тропам (един клюк = one click)
Клюса [41] - капан
Клюсе [14] – конче
Ключимий [44] – годен; добър; случил се навреме; полезен.
Ключитися [44] – (да се) случвам.
Клятка [6] – цветна ивица в черга
кнòчок [37] — тъничък
Книгочий [44] – съдия.
Книжник [44] – учен.
Книката [39] – червена
Кникато [5] – червено (родоп.)
Княмба, клепачка, трака, хлопка, гломотар, клопатар [6] – видове звънци (клепа = хлопа)
Коб, коба [14] – съдба
кобилица [38]– раменен лост за носене на две ведра вода
Ков [44] – умисъл; заговор.
Ковадки [27] – име на двоен връх
Ковалама [6] – многоцветен меандър – вид украса по женски дрехи
Ковил, койло [5] – вид растение
ковладя, коладя [38]– клеветя
Коврадя [9] – дразня (ковладя - клеветя)
Ковчаз – също ковчег ??
Ковчег [44] – кован сандък; ковчеже.
Код [39] – към, до, при
Кодурок [5] – копринен пашкул
Козни [44] – лукавство; хитрост.
кой [37] — къде
Кокор [10] -Къдрав
Кокоря се, ококорен [10] -Пуля се, опулен
Кокош [44] – квачка.
Кокошиня се [43] – държа се гордо (Тук краеведът греши. Думата идва от “кокошинка” – ситен паразит по кокошките, кокоша бълха. “Накокошинен” значи заразен с кокошинки, а “кокошини се” означава “държи се гордо, макар да знае, че е толкова беден и мързелив, че не може да си махне кокошинките”. )
Кол [44] – колко; как.
Колак [27] - коледен хляб (Северозападна България)
Колак [6] - обреден хляб, готви се на голям брой празници
Колач [6] – обиколка на кръста, на лицевия овал и др. (идва от коло - кръг)
Колба [5] – гривна (основа “кол” от коло, колело и ирански суфикс –ба!)
колби [37] — гривни
Колджия [6] – изкупвач на розово масло
Колендро [43]– вид миризливо растение
Колендро [6] – каменен цилиндър за вършеене на снопи
Колендро [13] - каменен цилиндър за вършеене на гумното
Колендро [18] – голям каменен цилиндър за изравняване на хармана.
колендро [38]– каменен валяк (гр.?)
Колендро [41] - вид бурен, а също миризмата на озон след буря (ново значение)
Колено [44] – род; поколение.
Колесник (дюзен) [6] – двойка колела с оста между тях. Предният колесник се състои от дингил, среден стол и горен стол. Задният колесник има две леси (кърлангъчки), които свързват задния дингил със стърчишката.
Коливо [6] – варено жито, куча (гръцка дума ?)
Колие, да ти не е коли ! [1] – Да пукнеш дано! – клетва
Колиждо [44] – кога; как.
Колико [44] – колко.
Колия [44] – яма; ров.
Колкрати [44] – колко пъти; колко често.
Колми [44] – колко.
Колми паче [44] – още повече; особено.
Коло [44] – колело.
Колобродити [44] – (да) ходя наоколо; (да се) отклонявам.
коложег [37] — януари
Колпанка [20] – пелена за деца
Колуни [6]- пера от опашката на жертвен петел
Колцар [6] – вид дърводелски инструмент
Комай [31] – почти, като че ли, приблизително
комай [38]– като че ли
командаря [38] – работя, употребявам, правя нещо (скомандаря – да направя)
Комар, комарник [6] – подвижна колиба на плазове
Комат, борка, рамца [6] – видове везбени мотиви
Комаш, кумаш [1] – плат
Комбал [16] – шомбал ?
Комбари [5] – гранати (какви гранати ?!)
Комбос [5] – жребие
Комбоста [44] – сурово зеле.
Комед [5] – зелник
Комитат [28] – област, командване
кон [37] — към
Конгерица [15] – прозвище на грозна жена
Конкума = кипче = мускалче [6]
Конкума [21] – съд (бъклица) за розово масло
Коноб [44] – котел; гърне; умивалник.
Контош [31] – горна дреха, къса до пояса
Контош [1] – горна дреха до кръста, подплатена с кожа
Конура [44] – малка торбичка, която суеверните хора носят заедно с корени или други амулети.
Конура [25] – къщичка, колибка (от руск.)
Копак [35] – скопен пръч (помак – човек, изменил вярата си)
Копан [5] – бухалка
Копаня, корито, върга, чамуга [11]– имат еднакво или близко значение
Копр [44] – копър; анасон.
копраля [38]– дълъг прът с бод и чекел на краищата, употребява се при оране
Копраля [5]– прът с бод на единия край и чикел на другия за чистене на лемежа
Копрене [31] – перчене, пъчене
Копря - приласкавам, обгрижвам, коткам
Коптор [3] – схлупена колиба
Кор (корове- мн. ч.) – хула, хулна дума. От тук – прякор = обидно прозвище (!!!!)
Кораб = шарапан [6] – голям съд за пренасяне на грозде от лозето до избата (800 – 1000 кг обем)
Кораб [20] – голямо дървено корито за грозде с 4, 6 или 8 закрепени вертикални колчета, върху които се нанизва капак. Пълни се с грозде за пренасяне или тъпчене с крака. Събира много чапчаци.
Кораблец [44] – малък кораб.
Корван [44] – дар; жертва Богу.
Корвана [44] – хранилище за пари в Ерусалимския храм.
Корда [10] -Меч, сабя (иранска и старобългарска дума)
коришка [38]– акото на кокошка
Кормилствовати [44] – (да) управлявам; (да) ръководя.
Кормление [44] – ръководене; управление.
Корна [5] – да събудя, да изкореня
Корнийца [27] - връх южно от град калофер, прилича на названието на с. Корница, Благоевградско.
Корсак [20] - отделение в голям хамбар, заградено със стени. В него се влиза отгоре със стълба. Служи за съхранение на отделен вид зърно.
Корсак [21] – преграда в съдовете (корабите) за грозде
Коруба [6] = корито за отвеждане на вода за напояване
Коруба [20] – външната горна част на кладенец, геранило
Корубажаба [20] – костенурка, костеначка
Коруна [43]– страничната рамкова дъска на тъкачен домашен стан (коруните са две).
Коруна = плаз = крак [6] – страничните четириъгълни рамки на домашния стан
Корчаг [44] – ведро.
корчейне [37] — скубане
Корчемница [44] – кръчма.
Косер = търпан = тръносък [6]
Коситро [5] – олово
Косний [44] – бавен; нерешителен; упорито изоставащ в едно и също състояние.
Коснити [44] – (да) бавя.
Косноязичний [44] – бавно говорещ; заекващ.
Костур, костурка [5] – нож без специално оформена дръжка
Костур, паскал, гулеш [6] – видове риба
Коталца [19] – биволица
Коталче [19] –малко биволче
Котика, робичка [6] – количка с едно колело
Коткам [13] – приласкавам, копря
Котля се [13] – готвя се
Которка [27]– малка, тясна стаичка за живеене
Которка [34] – малка, тясна стаичка за живеени
Котъл [13] – малко биволче, малаче
Коуна - куна [17] – стбл. - бялка (животно) (Във Волжска България парите се наричали куници. Преди сеченето на пари, размяната е ставала с кожи на животни - бялка и др. Така че, може куница да значи просто кожа на бялка. )
Кофръг [6] – кравай на Коледа, колак
Коцак [27] - плитка на коса (Северозападна България)
Коцак [5] – плитка, косатник
Коцал [6] – плитка от чужда коса, косатник
Кочандур [3] – чокундур
кочена [37] — галена
Кочурка [6] – отсек в помещение за изолиране на агнета
Кош [44] – плетена торба; кошница.
Кош, котърица, крошня [11]– имат еднакво или близко значение
Кошава [43] – особен студен вятър от север (поговорка: “като духне кошава и замръзва Нишава”)
Кошара = сая = къшла = поята = даям = агъл [6] = овчарник
Кошенил [6] – вид билка
Кошница [44] – плетена торба; кошница.
Коштрава [24] - вид трева
Кошуля [25] – горна женска дреха – риза (!!!!)
Кошуля [6] – връхна женска дреха, вид риза
Кошуля [7] – конопена риза (в полски кошула значи риза)
Кошур [6] – храстовидно израснали издънки от дънер (от кош, суфикс -ур!)
кощрамба [38]– слаба, суха немощна жена
Кощуни [44] – смехотворство.
Кощунник [44] – шут, смешник.
Кощунница [44] – актриса; танцьорка.
Крабица [44] – кутийка; сандъче; ковчеже.
Крагуй [10] -Сокол
Крагуй [25] – сокол
Краегранесие, краестрочие [44] – акростих.
Краишник [13] – края на хляба
Крам [2] – крада (извършвам кражба)
Крамола [44] – смут; заговор; бунт.
Крастел [44] – пъдпъдък.
Крата [44] – един път.
Кратеж [19] – свършек
Кратеш [13] – свършек (от крат - къс)
Кратъм [13] – свършвам (от крат - къс)
Крафтю [13] – клисар
Кревам [29] – вдигам, повдигам (в Македония)
Креждел [11]– заключалка
Крем (крен, крин) – цвете, подобно на лале (названието е от преди 1878 г.)
Кремел, кремъл [13] – кремък
Кремък, кремъл [6] – кварцов камък за направа на дикани
кренати [37] — вдигнати
Крени поклоп [6] – вид везбен бод
Крепкий [44] – силен; здрав.
Креплий [44] – най-здрав; най-силен.
Кресати [44] – извличам; секна огън; оживявам.
Крещел [9] – вид полски птици
Крея [25] – слабея, линея, чезна
Кривундел, кривиндел [43]– криво дърво, кривак
Крин [44] – лилия.
крой — намерение
Кроме [44] – извън; отвън; отделно; освен.
Кромешний [44] – външен; извън някакви предели; отдалечен; лишен.
Крондир [29] – съд за ракия или вино
Крондир [5] – съд, чаша за вино
Кропило [44] – китка за ръсене със светена вода.
Кросна [13]– движа се напред назад (в Родопите има фамилно име Кроснев)
Кросно [18] – предно и задно хоризонтално дърво с кръгло сечение, върху единия край на което има дупка за закрепване чрез провиране на дълъг прът. Върху предното кросно се навиват конците (натрата), върху задното –готовия изтъкан плат
Кросно = вранило = остръгва = разбой = стет [6] – дървен цилиндър, върху който се навива основата на стана
Кротмач [2] – осолено варено мляко, овчарски специалитет (Ямболско)
Крошна [5] – люлка
крошни [37] — кошница
кроя [37] — режа
Крувул [6] – задна дъска на самар
Круз [5] – през (предлог)
Круп [23] – дръжка;
Крух [18] – бучка каменна сол (от тук сол на крусци – сол на бучки)
Крух [19] – бучка каменна сол (от тук крусци)
Кръжило [9] – рамка
Кръкыга [17] – кола, талига, каруца
Крън – средновековен български областен град близо до днешния Казанлък. Вероятно значение и произход - от крьн (краен, стбл.) – краен град.
Крън [3, 17] – стбл- къс
Крънъ [17] – стбл. – който е с отрязано ухо
Кръня [9] – намалявам, понижавам
Кръп [9] – къс
Кръчии [17] – стбл.- ковач
Кръчии, кузнец [11]– ковач
Ктому [44] – занапред; след това; още; вече; повече.
Кубра [43]– женско име (не е ли родствено с Кубер, което е типично прабългарско име).
Кувия (Добруджа), рупа (сев. България) [6] – яма за съхранение на храни в земята
Куда [9] – ято
Куда [27] – дружина, група работници. Също – название на коледарска чета.
Куда [5] – ято птици
Кудук [3] – писало за четеля
Кудя [10] -Коря, укорявам, посочвам грешките
Кудя [5] – клеветя
Кука, куленка, колета, повозе [6] – фигури от българското народно везмо
Кукичка [43]– пъшка, костилка
кукните [37] — домашните (хората от една къща)
Кукорко [43]– весел, забавен човек
Кукорко [43]– вид ситно грозде
Кукотя се [43] – едва кретам
Кукуда [19] – цветовете на семето на лука
Кукут [43]– мирис
кукя [37] — къща
кукярче [37] — къщичка, къщурка
Кулеша
[42]
- назване на жълт кон в народните песни
Кукужела
[42]
- слаба, мършава жена
Сремова кучия [42]
- шарена, писана, красива кучия (кучия
= каруца)
Кулп [43]– дръжка на чаша (клюп ?)
Кумашен [1] – тъкан, платнян, сукно
Кумирница [17] – стбл. – езически храм
Кумичене [43]– обичай в Тревненско. На Връбница се купуват върбови клонки от църквата, децата ги свиват на венец и ги пускат в реката. Чието венче бъде изтикано първо от водата, това дете става кум. Всички купуват храни и отиват в неговия дом да се черпят.
Кундурец [1] – дървена обувка, кундур
Кундури [41] – обувки (мисля, че е гръцка)
Кунки [13] – ръце (детски език)
Купа [44] – куп, купчина.
Купанчи [18] - нещо като "добре, че ...". На старобългарски, "купав" означава "силно желан". "Купан" е вероятно вариант на "хубен" и трябва да означава "добре, хубаво, желано".
Купел [44] – езеро, бент; съд за кръщаване.
Купел [9] – съд за кръщаване на деца
Купен [19] – наредени снопи на куп
Купен, купни [18] – снопи, наредени на куп. Нарича се още кръстец. Състои се от малки купни, наречени магарета.
Купило [9] – нещо купено
Купина (ср. Купа) [44] – съединяване на няколко еднородни предмети: храст, сноп; трънлив храст.
Купни = кладни [6] – куп от натрупани снопи
Купний [44] – съвместен.
Купно [44] – заедно.
Курабия [3] – вид тестен сладкиш
курдия, кусале [37] — свещеническа дреха
Курмайлен [13] – съдружник
Курнà [22] – корито в обществена баня от стар вид, в което се смесва топла и студена вода до получаване на подходяща температура, след което с тасове се взема вода за обливане на тялото. Думата е използвана в Стара Загора до закриване на последната обществена баня.
курна [38]– каменно корито в баня (араб-тур. ??)
Курсак, пресек [6] – отсек в хамбар
куса [37] — без опашка
Кусла, Куслю [13] – жена (мъж), който вкусва от всяка храна, лакомник
кутале — кутре (преход Р – Л !!)
Кутел [9] – съд за вадене на вода от кладенец
Кутел [18] – съд за чукане на сол
Кутел [43] – дървен черпак
Кутел [13] – дървена паница
Кутел [19] – съд за чукане на сол
Кутларка [20] – напречно дърво в камината, баджата, на което се закача казана, който се затопля от огъня
Кутмач [21] – кътък. Оригинално древнобългарско название . В Родопите е известно и като къркмач. Всъщност, кътък е по-нова османотурска дума.
Кутна, гътна [5] – катурна, съборя
кутнаха [37] — събориха, повалиха (гътнаха !!)
Кутра [9] – злочеста жена
Кутра (то) [5] – коя (то)
кутра [37] — горка
Кутре = щенче [6] – малко на възраст кученце
кутрий, кутър [37] — горки, нещастен
Кутуло [20] – животно с вроден генетичен дефект, примерно козел без рога
Кутупа [43]– предмет с отстранен връх, подрязан предмет (родствено на английското cut -кът – режа !)
Кутя [39] – отглеждам
Куцулес [5] – дявол (в някои фрази)
Куче [6] – дълбок каменен съд за чукане на жито
Кученя [5] – глава
Кучер – кочияш
Кушак (преков) [6] – напречна дъска, греда, която се поставя напречно върху врата, ракла, стена и др. за постигане на здравина
Кушку [20] – човек, животно, което е застанало нащрек
Кушум [20] - хомут на кон, магаре
Куща [44] – шатра; палатка; колиба.
Кущник [44] – човек, който прави палатки или живее в колиба.
Куяк [10] -Голям чук, млат
Къжел [43]– конус, горната конусовидна част на хурката.
Къжел [9] – конус, горната част на хурката
Къжлеве [5] – хурка (родоп.)
Къкъл [19] – сусам, къклица
Кълле [13] – гозба от овнешко с прясно зеле
Кълотък [13] – блажен, честит
Кълцок, къцач [6] - най-борбено яйце на Велигден, борак. На Коледа, коледарите удрят тоягите си и викат: къц, къц! което значи "чук, чук"!
Кълч [10] -Корен (от тук, изкълчвам = нещо като изкоренявам)
Къмфус [13] – скандал
Кънжул [13] – верига на котле за огнище
Кънка [13] – сопол, мърсол
Къпница [13] – чушка
Къпон (къпонца) [43]– така се наричат възрастните хора при една игра на отгатване. Започва се с: “Едно орле се вило, вило и кацнало в една къща. Какво има там? Един капон (калун), една капонца (калунца), две петлета (момчета) и една ярка (момиче). Кои са те?”.
Кърлиг [5] – тояга
кърлиг [37] — гега, тояга (интересна дума !!!)
Кърнене [6] – отсичане на малки клонки за фуражна шума
Кърп, кръп [10] -Къс, невисок, недълъг
Кърпел [9] – къса тояга
Кърпел [43]– парче, което е било някога част от цяло тяло
Кърпел [20] – късо дърво, тояга
Кърст [35]