РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД
(част Г-Д-Е)
Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Гаванесто лице [20] – плоско, кръгло лице, но не монголоидно (от гаванка).
гаванка - дървено коритце, хаван
Гавед [5] – дивеч, гаведина – голям дивеч (от индоиранското ГОВ – едър, рогат добитък и иранския суфикс –ЕД за множествено число !!)
Гага [6] – инструмент – секач за прокопаване на жлеб в каменен блок
Гага [6] – клин, който се набива в каменните блокове с помощта на чукове (кеп, вария)
Гагаля [43]– тояга за бъркане на прежда при багрене
Гаггрена (чете се гангрена) [44] – гангрена; рак (стблг. от гр.).
Гадание [44] – загадка; неясност.
Гади (мн. ч.)[44] – влечуги.
Гадя [28] – ругая, псувам (на други места, отгатвам, досещам се)
Гаждене [28] – псуване, ругаене
Гаждение [44] – хула; безчестие; ругатня.
Газар [5] – дъно
Газер, гъзер [41] – задник (суфикс –ЕР !! от гъз)
Газобар – победител. Думата е записана в една стара народна песен („конче ле, газобарче ле”) и е обяснена от разказвача на песента (нар. Песен. Манола и турци. Списание Знание. Стара Загора, 1884, бр. 19, 15 януарий, с. 302-303.).
Гайки [5] – гащи
Гал, гар [10] -Черен (старобълг.)
Галагонка [19] – плод от хвойна
галатвит [37] — ругае
Галатен [9, 28] – мръсен, гнусен
галатна
[64]
- мръсна,
покварена
галуне
[64]
- врани,
гарвани (от гал, гар - черен)
Галатя [9] – говоря мръсни думи
Галба [9] – милуване
Гале [69]– объл камък (Созопол)
Гале, галя [28] – бивол, биволче (гал – стблг - чер)
Галица [68] – вид гарга (гал – стблг - чер)
Галун: 1. Гарван (от гал - черен). 2. Галун = Калун – вид растение, плевел, също и персонаж в детска игра, означаващ „възрастен човек”.
галуни [55] - гарвани; врани (от гал, гар - черен)
Гам [3] – скръб, мъка
гамотисвам [63]— проклинам, псувам
Ганадя
[58] —
ругая, псувам
Ганание [44] – загадка; притча.
Гар [9] – сив, черен
гарагАшка (гърагашка) (73) - сврака
Гарвал - вероятно "гарван". Среща се в старинното фамилно име
Гарвалов, Гаравалов.
герАнь (73) -кладенец
герЕн (73) - пасище, влажно място
гуз, гУзо (73)- животно с отрязана опашка (виж кус)
гунЕль (73) - женска връхна дреха, сукман
гъльчА (73) - карам се
гЪрчав (73) -мършав, слаб
гъчА (73) -натъпквам, набутвам
гЬОве (73) - изглежда, явно
гурУнь (73)- вид дъб
гЪгрица (73)-житен и брашнен паразит
Гараз, гарез, гарасе
[5] – злоба, омраза (от карез? - осм.турск. персизъм)
Гарвал = гарван [38] (Гарвалов - фамилно име от гр. Чирпан)
Гаргия [5] - копие
гармата, армата (с хрипкаво г) [48]- оръдие.
Гаропъл - разголен човек (сравни голопара – гола жена и разголоперчен - разголен; р-л преход)
Гачка [6] – въдица
Гащи [44] – панталони; долно мъжко бельо.
Гащур [38]– човек с големи гащи (суфикс –ЕР !! за уголемяване)
гвòздей – (гвоздел ?) клѝнец, паламàрец и ексèр
гвòздей - клѝнец, паламàрец и ексèр
Геджур [38]– неразбория, неуредица, хаос
Геенна [44] – (Геена огненая) долината Гинном около Ерусалим, където евреите идолопоклоници по време на цар Ахаз изгаряли децата си в чест на идола Молох. Иносказателно: място на бъдещи мъчения, на задгробни наказания.
Гежбун [13] – новородено, малко дете
Гезеджия [6] – пазач на изработеното желязо във видните, самоковите
гекна, да гекна гл. св. -[74] Да падна на задник, да гякна.
Гелберария [6] – гребло с дълга дръжка
Гелберия [20] – нещо като мотика с дълга дръжка за изваждане на пепелта от пещта преди да се метне хляба
Гелберия [67] – гребло с дървена дръжка ра разбъркване и изваждане на семената от фурната
Гем (език) [45] – желязо, което се поставя в устата на коня за да се управлява чрез поводите. Гем се нарича и езика на цървулите.
Генвар [44] – януари.
геран – кладенец, обграден с каменна стена. Над земята има покрив с кофа и въже за вадене на водата с въртене на ръчка
Геран [55, 64] – иззидан кладенец с покрив и кофа с въже за вадене на водата с въртене на ръчка
Геран [47]- кладенец обграден и иззидан с камъни. Според БЕР I:237, названието произлиза от новогръцката дума gerani (зидан с камъни кладенец), а тя пък от старогръцката дума geranos - жерав. На друго място се казва, че „жерав” е названието на уреда за вадене на вода от кладенец (по български „геранило”). Това е доста изкуствена етимология. Възможно е „геран” да е оригинална българска дума, заимствана в новогръцки, защото съществува цяло семантично гнездо с подобни български думи: гюрна (избликна вода), гурна (воденичен улей), шулнар (чучур), чиране (извор за река), шурти (изтичане на вода), чури (излизане на пушек от комин), чурка (тръбичка за изтичане на вода), чулнар (лодкар), курна (корито за вода в градска баня), шерте (каналче за вода, улей на воденица – дума на Алцековите прабългари), всички производни на санскритската дума „ксара” – вода, мия с вода и „сара” – поток, река, ручей, тека. Друга възможна българска (прабългарска) етимология може да дойде от осетинското gæræn – ограда, обградено място, бариера, също и на персийски kurang – кръгово укрепление, обградено място, аналогично на аварската дума хринг - обградено място, крепост.
Геран = джеран = герен = мърдало [6] – дървен лост (3 м) за вадене на вода от кладенец
Гергеф [6] – рамка за везане
Гердза [43]– порода едри кокошки
Герен [55] – 1. крайселищно пасбище; 2. ниско място край река, което бива често заливано; низина край воден басейн; мочурище
Геренлив [67] – мочурлив
Герман [40] – тракийски бог
Герме [5] – пъкъл
Гермя – местност, засадена с лозя
Гермя [20] – има няколко мнения: 1. Дъска в дървена ограда, 2. Слаб, неплодороден земеделски участък
Гермя [3] – навес
гибам [37] — пипам, закачам
Гибел [44] – загуба; разход.
Гибна, гина [9] – загивам, умирам. От тук идва ГИБЕЛ (суфикс –ЕЛ !)
Гидюл [19] – счупена стомна
Гижа – лоза, чинтул (Чипровски и торлашки)
Гижа [5, 10] – главина на лоза (нарича се още чинтул)
гижа ж. -[74] Приземна лоза, която се връзва около кол.
Гилничка [69]– игра на соденчета, шикалки, топчета, нарича се още лимка, биличка.
Гингер = растението магарешки трън
гир, гире -[74] Междуметие за прогонване на гъските (гър, гър!).
гиче [55] - момиче (Странджа)
Главеж [19] – годеж
Главизна [44] – глава; начало; причина.
Главина [6, 19] – ос на колело, централно тяло на колело на волска кола, осевия отвор се нарича бошлук, който се пробива с улук (инструмент). В улука са набива пурията (пурята). Периферно са издълбани 12 длаба, в които се вкарват спиците. Отвън спиците се обрамчват с 4 наплати (опсиди, еспида). В някои краища се слагат само две наплати, които се наричат оби, обод. Наплатите се свързват един с друг чрез дрянови клечки – чопове. Най-често, броят на спиците е 12, магическо число.
Главундер (73) – глупав човек
главурешки нар. -[74] 1. С главата напред. 2. прен. Без да се мисли.
Глагол [44] – слово; реч.
Гладик [6] – вид дърводелски инструмент
Глаз [10] - Камък (изчезнала дума)
Гламав [19] – ненормален
Гластор = гластър [55] - едногодишно дръвче, право, стройно и красиво
Глезна [44] – пищял; стъпало (сравни глезен).
Глен [43]– зелено водорасло
Глечник [6] – съд за разбъркване на глеч при грънчарите
Глик [2] – глиган
глоб (мн. глобои) [55] - 1. жлеб, дупка, длаб; 2. очна дупка (г – д преход)
Глоба [44] – наказание.
глобна, да глобна гл. св. -[74] Да захапя сръчно (от грабна).
Глог – храстовидно растение. При запарване листата, плодовете (глогинките) и цветовете му отделят вещество, което разширява коронарната артерия и подобрява кръвоснабдяването на сърцето
Гломутур(ан) – голям, груб (от грамаден) (Чипровски и торлашки)
глуждова [37] — миша (отнася се за мишка, наричана още глувец)
Глумец [44] – кощунстващ човек; присмехулник.
Глуми (мн. ч.) [44] – шеги; смях; игри.
Глумилище [44] – място за танци, маскаради и т.н.
Глумитися [44] – (да се) забавлявам; (да се) теша; (да) получавам удоволствие.
Глумливи игри [25] – забавни игри (глума = забава, развлечение, шоу ! )
Глуфица [5] – полска мишка
глуфче [37] — мишле
глуфчишле [37] — плъх, мишка
Глухарче – жълтурче, радика
глушец [37] — мишка, плъх
Глушина [57]– дълбока тишина, запустяло място
глюж [37] — чеп, чвор
Гмарам, гмурам, гмацам, гмуцам, гнясам (гл. несв.) -[74] Стъпвам в нещо рядко
гмеча гл. несв. -[74] Мачкам.
Гноище – бунище, торище. Това е заградено място, вътре в което се изхвърлят битовите отпадъци и животинските изпражнения от обора. Понеже по турски изпражненията се наричат „бок”, това място по селски се нарича боклук.
Гноище [5, 72] – бунище, торище, сметище (стбл)
Гной, гноище [44] – куп оборски тор; рани.
гнойове [55] - отпадъци, торища, сметища
Гобзование [44]– изобилие, доволство.
Гобзовати [44] – (да) изобилствам; (да) имам в излишък; (да) съм богат.
Гобзующий [44] – да живея в доволство.
Говение [44] – почитане (например на пост).
Говети [44] – (да) почитам (например на пост).
Говея [28, 29] – 1. постя, храня се без животинска храна. Обратното действие е „огоявам” (вероятно „оговявам”) = храня някое животно (най-вече прасе) със силна храна, така че да се получи висок прираст. Основата „ГОВ” съвпада с думата „ГО, ГОВ” от санскрит, която значи крава, говедо, основна месна храна за ранните индоарии и иранци. 2. Пазя мълчание
Говея [29, 49, 55]– въздържам се, пазя обредно мълчание пред свекър, свекърва, кум като израз на почит и уважение
говно, гувно, гувенце, гумно [5, 53, 63]— говно, гумно, харман, харманче. От оригиналната, изходна дума „говно” се получава гумно, тъй както от грабнал – грамнал; равно-рамно, бразда – бризна и т.н. Старинната българска дума „говно”, означава място за вършеене, в средата на което е побит кол, наречен стожер, а около него се върти диканята, теглена от вол, крава или кон. Говно произхожда от древната индоиранска дума gav, gov – говедо, едро рогато животно, съответно gavinda – говедар. Понятието говно (гумно) е вероятно донесено от прабългарите. Съществува още едно подобно историческо понятие „медно гумно на прабългарите”, чието значение още не е установено точно.
Говно, гувно, гумно (Зап. България) = ток = оток = въток (Добруджа) = вършило = харман [6]. Гумно идва от индоарийската дума ГОВ- говедо, използвано за вършеене на снопите
Говядо [44] – едър, рогат добитък.
года [48]- време най-общо.
Годе [44] – угодно; приятно; подходящо.
Година, год [44, 48] – час; време.
големян [55] - началник
големян, големан [55] - началник
Голиштар [53] – малко птиченце без перушина
Голопара [5] – съвсем гола
голоскок прил. [74] -1. Гол. 2. Слабо облечен.(разгологъзен)
Голот [44] – поледица, лед.
голотор м. събир. -[74] 1. Хора от най-бедната прослойка на обществото, беднотия. 2. Пренебрежително обръщение към група хора, които обикновено са подвластни на този, който говори. Тишина, голотор! (суфиксът „-тор” играе роля на събирателен формант !!)
голофърч м. -[74] Беден, но с голямо самочуствие човек.
Гомола [44] – буца; бучка; клъбце; парче.
Гонзати [44] – (да) бягам; (да се) спасявам с бягство.
Гонзнутие [44] – избягване.
Гонител [44] – преследвач.
Горазд [10] -Опитен (? несигурно) (Горазд се смята за великоморавско име, днес още се среща в Словения, Словакия)
Горее [44]– по-лошо; по-бедствено.
Горлица, горличиш [44] – див гълъб.
Горнец [44] – гърне; котле; мангал.
Горнило [44] – ковашко огнище; топилня; място за топене на метал или за пречистване с огън.
Горница [44] – горна стая; столова.
Гортанобесие [44] – пристрастие към лакомства.
Горушний [44] – синапов.
Горчивче – водна детелина – отровно
Горший [44] – най-зъл; най-лош.
Господиня [44] – госпожа, господарка.
гоститва [48]- угощение, пир.
Гость [48]- едър търговец; гостиный [48]- търговски.
гостьба [48]- търговия в чужди градове.
грабнал [55] - отишъл, побягнал (той се грабнал, че отишъл. Къде си се грабнал?)
Градар [44] – градинар (от градъ – градина, стблг.).
Гради [5] – вали град
Градуня – гулия (Чипровски и торлашки)
градъ [48]- ограда, стена.
Гражд [14] – обор, кошара
Граждъ (стблг.) [47] – лятна кошара
грамуда ж. [74] – издатина, могилка. Болестно образувание по тялото, киста.
Гран, гранка [10] - Клон, клонка, клечка, чепка грозде
Грани [19] – мирише на старо
граница [37] — дъб
Гранка, гранче [5] – клонка
Гранче [43]– чиле, връзка прежда
Грапел [9] - грапавина
Греда, гряди, гренда, гредя [5,14] – идвам, ходя
гредешчем [37] — идейки
греди [37] — иде
Гредоред [6] – греди, поставени върху най-горната част на стената, под покрива
Грездей,(грездел ?) [3] - дървена запушалка, чеп
Грезн [44] – чепка грозде.
Грефъл, троп (Хасковско) - засъхнало на топче неголямо количество изпражнения; 2. топче от глина
Грехъл [13] – твърдо изпражнение
грибне [55] - “грива”
Грибуч [18, 19] – желязна огрибка за огнище
Грив [9, 10] - Сив, сивоок
Грива [6] - входно помещение на българско жилище
гривици [55] - извитък, букла, лимба на коса, паднала над очите или самите вежди, ако са извити
Гривна [44] – огърлица; верига, която се носи на шията.
гривна [48]- гривна, верига, която се носела и на врата; мярка за тегло; сребърна монета, гривенка- мярка за тегло.
гридница [48]- стая, в която гридните (пазачите) стояли на стража.
гридня [48]- стая в княжеските палати.
гридь[48] - телохранител, пазач.
грижве [55] - сукмани
грижету [55] - цялостно облекло (Странджа)
грипам гл. несв. [74] - Вървя през нещо, което ме затруднява.
Гриш - горна дреха, вълнена с гайтани на ръкавите и по краищата
гриш (в Родопите) – носия
гришка [55] - горна антерия, дълга колкото сукман; стара родопска дреха
Гроздие [44] – грозд плодове; лозова вейка.
грозне нар. емоц. -[74] Твърде много.
громам гл. несв. -[74] Тропам.
Громоля [5] – изобличавам
Гропан [5] – вдлъбнатина
Гропъл [13] – гол
груд(к)а [55] - парче, късча; буца, бучка, топка от сирене, сняг, дял
Груда, грудка [5, 10] – буца, бучка, топка, бучка земя
груна, да груна гл. св. -[74] 1. Да падна, да се строполя. 2. Да ударя.
грухам гл. несв. -[74] Кашлям на дебело.
Гручка – бучка (Чипровски и торлашки)
Гръд [5, 14] – грозен (стбл)
Гръд [71] – грозен, лош
Гръждав – мършав (Чипровски и торлашки)
Гръм [5, 14] – храсталак, храст
Гръмище, дръмки [5] – храсти, храсталак
Гръмотрън – билка
Гръст [5, 6] – коноп
Гръст, гръстъ [5, 11, 14] – шепа
Гръста [28] – много пиян
Гръсте [31] – коноп
Гръсти [68] – храсти (фонетичен вариант)
Гръсти бели = изберки [6] – едри, добракачествени стръци конопени стъбла
Гръсти черни = поберки [6] – дребни, лошокачествени конопени стръци
Гръсть [11]– шепа, хватка –стбълг.
Гръцлун, гръцмул [18, 19] – гръклян, шия, врат на кокошка, шерден, шъргун
Гръцмул, гръцман [53] – гръклян
гръцмун м. -[74] Гръклян.
Гръчник [67] – грънец (с. 29), гръст (с. 47) – сноп
Гряду [48]- идвам.
Грясти [44] – (да) вървя; (да) шествам (камо градеши – къде отиваш?).
Губа [37] — кора от баница
Губерка [6, 18, 19, 52] – голяма желязна игла за прошиване на губери, за низане на тютюневи листа и др.
гувенце, гумно [46]— харманче, харман. Харман е турцизъм.
Гугла = пос = баберуга = калпак [6, 35] – висока, българска мъжка шапка
Гугла, гугал [4, 10, 27] – висока шапка (всъщност означава "нещо издадено")
гуда, гутка ж. дет. -[74] Прасе, свиня (гуду-гуду, гъци-гъци! - Междуметие за повикване на прасето. Думите от този вид неправилно се наричат междуметия. Това са нормални лексеми, производни на названието на животното, за което се отнасят. Например, уш! Значи „махни се, магаре” и идва от стбл. название на магарето осел. Писи, писи, писанке означава „ела, котенце” и идва от иранското „пис” – котка. Къш означава „махни се птицо, кокошке и т.н.” и идва от турското куш – птица и т.н.).
Гуде, гуси [5] – прасенце
Гудение [44] – свирня на гусла или арфа.
Гудец [44] – гуслар; музикант.
Гуджо куче [6] – куче с отрязана опашка
Гуджо ножче [6] – ножче с дръжка без опашка
Гудра [53] – мързелив човек
Гужба [13] – гуша
Гужва – навита прежда около пръстите на ръката (Чипровски и торлашки)
Гуждам [26] – слагам, турям
Гужинка [13] – топло място, завет (от годя)
Гука [6] – топка от прясна глина, която се поставя на грънчарското колело
Гулдуп [19] – див гълъб
гулеш м. [74] - Малко хлебче, поръсено с “мяшано”. (от тук голия?)
Гумно [67] – гувно (стблг., вероятно с носова гласна, г@но) = харман
гунгуле – врява
гунгуле [64] – врява
гундер м. [74] - Див, горски човек. Гундерете - кулска фамилия.
Гунче [37] — кожухче, шуба
Гуня [33, 60] – горна дреха за мъже с ръкави до лактите
Гуня [48]- скъсана дреха.
Гуня [6] – връхна мъжка дреха
гурба, папучник (в Родопите) – жаба
Гургул [10] –Гургулица, гугутка
Гурнал, гирнал [5] – потопил се, изчезнал изведнаж
Гурница – огън, който се пали на Сирни Заговезни (Прошка, Поклади) и се прескача (с. Оряховица – до Стара Загора). В Родопите (Батак) се нарича “процеп”. Вечерта от запаления огън се палят дъбови стрели (бутурници – с. Могила, Старозагорско) и се “пяркат” на високо и далече.
Гурун [4, 43] – вид дъб
Гурупла [32, 59] – дива череша
Гусло [72] - значи вършеене. (от гумно – харман за вършеене на снопи)
гуцам гл. несв. -[74] Клатя се.
Гуша се, да се гуша – да ходя приведен, пригърбен, прикоковаден. Преносно – да се спотайвам. Гушум, гушум – начин на вървене пригърбено.
гушка ж. [74] - 1. Сърми (пълнени чушки). 2. Гранка конци или тел.
гущер: г. алетина [55] - грамаден гущер, митично чудовище (от хала, гръцки - съмнително)
Гъбав [38]– пребогат
Гъгрица, къклица [52] – паразит по житните растения
Гъгря = гърча, сгъвам, огъвам, смачквам [38]
Гъджева, гъжва [31, 36, 57] – платно, което се увива около главата. Гъжва не е турска дума!, защото в турски на това се казва чалма. В т.н. детски език „гичка” означава „глава, главичка”. Имайки пред вид значението на „гичка, гъджева, гъжва”, може да се мисли, че „гъч, гъдж, гич” е забравена семантична морфема със значение „глава” от непознат (прабългарски?) език. От праиндоевропейската дума *g'hebhal – „връх, глава” идват застъпниците: английски: head “глава”, hat “шапка”; старогръцки: kephaĺ, κεφαλ “глава”; готски: gibla "глава, връхна част на нещо"; старогермански: *gibl-a- "главен, върховен"; тохарски A: śpāl “глава”, тохарски B śpālu “върховен, изключителен, главен”, прабългарски (вероятно) ХЪТ – глава (сравни до-ХЪТ-ор = възглавница), сакски „хауд” – шапка. Прабългарите са си навивали (ленени) ленти около главата, които вероятно се се наричали „гъджева”.
гъдъркам гл. несв. [74] – Събарям, катурвам.
Гъжба [20] - халка, която се слага на предния крак на крава, която рита, когато се дои. Кракът се подгъва, намушва се халката и с пръчка тя се заклещва да не пада. Кравата стои на три крака и не мърда. Гъжба означава също и къс (1 м) синджир с тояжка накрая, който се завързва за единия преден крак на овца, коза и друг домашен добитък, които не пасат на едно място, а се отделят от стадото (такива животни се наричат улус). Да не се бърка с гъжва.
Гъзном, гъзнишката [13] – с гъза напред
Гъзулник [13] – опак човек, ляв човек
Гълбая [13] – дълбая
Гълток [19] – глътка
Гълъгонка [13] – плод от глог
Гъмо [13] – караница
Гънга, гънжа [13] – сопол, мърсол
Гънгъл [43] – шише с дълга тясна шийка
Гърбач [25, 37] – бич
Гърда [5] – сила
Гърдомаза [5] – грозна жена
Гърдос [14] – грозотия – стблг. (старост - гърдос)
Гърлене [18, 19] – последно окопаване на царевица
Гърлич – стълба към избата (Силистра)
Гърлич [6] – входно помещение на българско жилище
гърм м., мн. ч -[74] гърмове - Гъста шубрачка от еднородни дървета.
Гърмел, гърмол, гърмъл [9, 68, 74] – гръм, гръмотевица, силен гръм, силен грохот
гърс, гърст, гърста [5, 37] — шепа
Гърчав [38]– слаб, мършав
Гърчавея [5] – отслабвам, измършавявам
Гъръгашка [13] – сврака
Гъчкам [13] – натискам се в навалица, тъпча, натрупвам
Гъчканица, гъченица [13] – навалица
Гьоа, гьоам, гьоо[5, 37] – уж, ужким, както изглежда
Гьондер, гьондерица, гьостерица, гьоса ж. -[74] Овчарска тояга с топка (“гюдула”) на единия край.
гьондере мн. ч. -[74] Тежки стари обувки.
Гюла [53] – дупка, изкопана от водата край брега на река
Гюрти, гюрна [18, 38] – тече силно,бликна, излиза, “бълва” голямо количество вода
Гяквам [38]– тръшвам някого на земята, повалям
Гяла, дяла, дял [5] – планина, височина, местност (от тук топонимът Предял - връх, било на планина) (преход г – д, както в глупендер - тъпунгер)
Д`аля [11]– десет или сто мерни единици
Да възиде [14] – да шупне, да втаса
Да жабна [41]- да си взема с шепа (да се нажебя – да отпия голяма глътка). Вероятно думата идва от „шепа”, а не от „жаба”, както се твърди
Давичкам [38]– давя, боричкам някого (за кучета)
Дада [10] – Кака, по-голяма сестра
Дадалена [47, с. 195] - растението брей (Tamus communis). Използва се за избеляване на женските лица.
Дадилка [27]- бавачка
Далачя [9] – пия без мярка
далкунИца (73) - сперма
далнА (даллА) (73)- дано
длагУнь (73) -езиче на звънец за добитък
дъражАн (даражАн) (73) - вид плевел
Дам
[11]– помещение за говеда, обор
(счита се за турцизъм, но
може да е иранизъм,
dam
– дом, къща)
Дама = цигулка = докурджум = коран = корам [69]– игра с 9 камъчета върху табло с три вмъкнати квадрата. Три камъка на една линия се наричат варгел = такърца, такънца. Тази игра е ползвана още в Асировавилония. Докурджум идва от докур (докуз) = девет.
Дамла [28] – инфаркт
Дан-перушан [43]– характеристика на откачен човек
Данъци (волоберщина – натурален данък от говеда; димнина – данък от домакинство; мостина – такса за минаване на мост; приселица – вид данъци) [25]
Дапè = ропка = хумба [69]- трапчинка, дупка в земята използвана при детската игра «свинка» (дума сродна на прабългарските купè - ризница, чупè – момиче, дулè- тръба, всички от женски род!!!!)
Дарперушан [38]– разхвърлен, разнебитен (перс. ?)
Дарпна [5] – забрадка
Дас [43] – глупак. На санскрит “дас” означава “роб, враг, иранец”. Циганите, които идват от Северна Индия наричат българите „дас”, което може да означава „иранец, враг, чужденец”.)
дашено [55] - възвишения
Даятел [9] – човек, който дава
Двале (Хасковско) – забрадка
Двати [5] – втори
двел [55] - дали
Двери [9] – врата, порта
дђло [48]- оръдие, дуло, тръба. Някои учени смятат, че това е прабългарска иранска дума, обясняваща смисъла на родовото название Дуло.
Дебелта [5] – стъбло на дърво (има и тракийски топоним Дебелт = две блата)
Дебой [70]– стоя, използвана като склад за оръжие в къщите на богаташите (с. 23)
Дебрянка – отровно растение, по горите (от дебър, дъбър)
Девèт [27]– стар (прабългарска дума ?), от тук бабини деветини (бабини старешки неща)! (известното обяснение: деветини = дивни, чудни неща е наивно и необосновано). Деветашка пещера, с. Деветак вероятно идват от тази дума.
Девесил – растение, по влажни места покрай реки и пътища
Деда = дедя [55] - по-голяма сестра, кака
Декна [5] – подвикна
декшавам [37] — приемам
Дел = дела = дял [55] - планина, височина, било на планината, дела [55] - било на планина, делова: делова гора [55] - гора по билото на планина
Дела, дяла [5] – връх, височина, възвишение (от тук Предял !!!)
делутки [55] - парчета
Делякам [28, 31, 57] – споря, карам се, препирам се
Дембел [9] –tembel –перс. – мързелив (осм. турск.)
демет [55] - сноп, сплит
дене [55] - живот
Дено [39] – където
Деньовет [13] – дните (?)
Дервиш [70]- иранска дума, означаваща «знаещ, познаващ» (виш) вратата (дер) = мохамедански калугер .
Дерт [6] – митично същество с 40 крака, влизащо в корема на човек и предизвикващо болест
Деруга [9, 13] – диря, дири, драскотини
деруга ж. [74] - Широка драскотина от нараняване по тялото. Следа.
Дестекувам [28] – облагам с данък десятък
Дестур [50] = доста, достатъчно
Деся [10] - Намирам (изчезнал праславянски глагол)
Детел (стблг.) [71] – кълвач
Детел [9] – кълвач (общославянска)
Детелина – растение, по сухи места
Детишка [38]– детинска (суфикс "-иш")
Детищ [44] – младенец; дете.
Дечор – много деца, дечурлига (Чипровски и торлашки)
Джавугам – настоявам (Чипровски и торлашки)
Джагал [9] – смола за дъвчене
Джаджа, джунджурия ж. [74] - Машинна част, машинерия.
джамал – кукер
Джамал [64] – 1. кукер, 2. стенна печка
Джамала [6] - камила
джанкам се гл. несв. -[74] Заяждам се, карам се.
Джанкос-банкос = джанкус-банкус = прескочи кобила = прескочи магаре = коченица [69, 74]– вид детска игра. Един се навежда, вторият се засилва, казва „джáнкоз” и го прескача като застава на 4-5 метра настрана. Третият се засилва и казва „бáнкоз” и прескача първите двама и застава до тях и т.н. Броилката е следната: 1- джáнкоз, 2 – бáнкоз, 3 – нèрете, 4 – козлáгете, 5 – áрпала, 6 – урпала, 7 – тангалъз, 8 – фъз, 9 – пъз.
Джапара [18] – човек който излишно много говори, най-често неуместни неща
Джапунче [19] – малка жабка с опашка, попова лъжичка - копанче
джарееки се [37] — пулейки се
джасам, джаскам, джаснат -[15, 74] Бутам грубо, бутнат, малоумен.
Джасвам [38]– хвърлям еднократно, небрежно
Джаскам – ям (Силистра)
Джах [6] – совалка в мутафчийски стан
джебря се (74) - лигавя се
джебря се [38, 66] - лигавя се, говоря глупости,
Джелез [4] – развален (перс. ?)
Дженк [39] – бой, свада
Джибри [3, 50] = остатък от ферментирало грозде, пращина, камина, ципури (ципури значи “незначителен и маловажен остатък от нещо”). Смята се, че ципури е гръцка дума.
Джибринка [52] – гроздова ракия (от джибри ?). В някои краища „джибринка” означава малки парченца сварено месо, които остава при пържене на свинска маст. Думите джибринки и джибри идват от „ципури” – изтощен остатък от някаква суровина (грозде, месо и тн).
Дживга [53] –хляб от смесено царевично и пшенично брашно
Дживгар [15] – врабче
дживгар м. -[74] Врабче.
Джигав [24] - слаб, мършав
джилит (джърът ?) [55] - игра, при която се хвърля тояга и се улавя във въздуха от препускащ ездач (на турски джърът - копие)
джингарашки [37] — звънчета, дрънкулки
джиткам гл. несв. [74] – Захвърлям (читкам – продавам на безценица).
Джобур [52] – вид каца с тясно дъно и широк горен отвор. Може да произлиза от „джоб”, старинна оригинална българска дума с индоирански произход
джоврган м. -[74] Голям животински кокал за готвене, почти без месо.
Джокела = жукиле = джукале = чокеле = писе [69]– клечка използвана в детска игра, дълга 15-18 см и дебела около 3 см
Джомоля [9, 38]– говоря тихо, неясно, монотонно
джонгъл м. [50, 74] 1. Едър човешки крак. 2. прен. Човешки крак въобще. Думата има ирански произход: протоиндоирански hanghri, авестийски zanga, пехлеви zang – крак, подбедрица; осетински dzeng, zængæ, пущунски danga – крак.
Джондра [3] – бъклица
Джонка [9] – клюн, човка
Джубе [1] – дреха с кожена подплата, кожух (стара персийска дума, GEBE, от която идва прабългарската дума КУПЕ - ризница. По-късно османските турци наричат част от еничерите gebece - ризничар)
джугам гл. несв. -[74] Моля някого за нещо
Джуглинка [9] – могилка
джука ж. [74] - Устна (Горната му джука - като Вршка чука, долната му джука - като Банска чука! (има големи устни). Банска чука е планинско възвишение в Сърбия, близо до град Больевац, което при ясно време добре се вижда от Кула. Сръбското му наименование е Ртань.
Джука, джуна, джукест [9, 28, 38, 43, 52]– устна, дебела устна, бърна, човек с големи устни
Джумерки – пръжки от сланина, джебринки (Силистра)
Джурило [43]– дървен прът за “джуркане” – бъркане на фасул
Джурило = чурилка [6] – прът, с който се бие млякото в буталката (мътилката)
джуркам гл. несв. [74] - 1. Бъркам качамак или друго с “джурулек”. Джуркам боп, качамак и др. 2. прен. Върша нещо нередно.
Джуркан боб, джуркана коприва [5, 38]– сварен и смачкан боб (коприва)
Джурул [5] – бъркалка (отглаголно съществително от глагола джуркам със суфикс-ул!!)
джурулек м. [74] - 1. Дървена бъркалка с кръстачка на края. 2. Свинска муцуна.
Джурюл [43]– прът за джуркане (бъркане) на фасул
джушкам гл. несв. -[74] Бутам, събарям.
дзастра [37] — сутрин; на дзастрата — на другия ден
Дзвирка – цепнатина (Чипровски и торлашки)
Дзвиска [6, 9, 11, 18] – двегодишна овца
Дзвиска, дзвиздарка [54] – едногодишно шиле, яре
дзвона ж. [74] - Камбана.
дзвънка ж. [74] - Капка или мехурче в течност.
Дзебна, дзебне гл. несв. -[74] Студувам.
дзевгар=джевгар, дзевгара (гр.) [55] - чифт волове, или два чифта волове, впрегнати в кола (съмнително – може да идва от джар = 4)
Дзивра [6] – вид кожени крачоли
Дзивър,а, о, и [5] – сляп,а, о
дзигвар, зивгар =зигвар [55] - двойка, чифт
дзиндзиникам гл. несв. емоц. -[74] Треперя от студ, цинциникам.
Дзипам [38, 74]– ритам
Дзирка [5] – процеп, пукнатина
Дзубря, дзупаря се гл. несв. възв. -[74] Сърдя се, цупя се
дзурепа се гл. несв. възв. [74] - Вторачвам се, ококорвам се.
дзурлосвам гл. несв. [74] - Отговарям грубо, строскам се.
дзурна, да дзурна гл. св. -[74] Идвам или отивам за малко, да се сурна.
дзуряп прил. -[74] Лош, нервен човек.
Диб [27] – дъно
Диба - приспособление за изтезаване чрез разпъване (ист.)
Дибек [11]– дървен съд
диван [55] - открито помещение на втория етаж, по-висока част на чардака, гдето се приемали гости; стая за гости; чардак, отвод, пруст, трем; богат миндер, одър
Диване – малко дете, буйно и невъздържано (от див?).
Дивня [35] – отвор в покрива за осветяване на горната стая
Дивота [50]= дивотия; доброта = добротия
дивотия, дивина [37] — дивеч
Дивур – глиган (Петричко)
Дигноглав [18] – човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза “човек с вдигната глава”
Дижам [39] – вдигам
Диканило [18, 19] – върво, което води диканята
Диканя [38]– плоска дъска (0.7 – 1.5 м) отдолу с кремъци за овършаване на класовете (гр.?)
Дила [43] – название на буквата Џ в старобългарския език (дзяло, зяло)
Дилиндра – жълти новини – клюки, вицове (Чипровски и торлашки)
Дилка [13] – черга от една ширина
Дилка [19] – тъкана пътека
Дилка [6] – снопче от нишки при тъкане в домашен стан
Дилянка – растение, делиянка, мотовила, мотовилка – валерианка
Димар [43]– пласт (стбл ?)
димиту [55] - сбито, гъсто, четворно
димия [55, 63] – шаек, домашен вълнен плат за мъжки дрехи
Динк [32, 59] – уред за лющене на ориз
Динка (Sanguisorba) – растение, динче, любениче, стритите му листа миришат на диня
Динка [4] – воденица (за чукане на пипер, чушки)
Дипла [6] = наръч – купа от клонки за фуражна шума
Дипла [41] - плисе на дреха, подобна на дипъл, надиплен
Дипла = слой, пласт. Небето се е състояло от седем дипли, т.е., седем слоя.
Дипла [43]– пласт
Дипъл [13] – многолистен, многопластов, надиплен
Дирек [6] – вертикална греда в стена
Дирен [38]– заден, отзаден
диримани [37] — дрипи
Дирник, дирница – Задник, задница.
Дируга [69] – бразда, линия
Дируга, деруга [62] – бразда, линия
Дисаги = бисаги = ебета [6] – двойна чанта (от латински, ди + сак )
дич -[74] Междуметие за изразяване на недоверие, подигравка и др.
Дишло, стръки [53] – части на волска кола
Длак [43] – река
Длака [9] – външен вид, изглед
Длака [29, 49, 50]= козина на животно = пердух („вълкът длаката си мени, но нрава не” –това е пословица, записана най-напред при утигурите! Сега я има при русите и българите).
Длака [5] – косъм
длака, длакав -[74] Козина, космат.
Дмение [44] – гордост.
Дмитися [44] – (да се) гордея; (да се) големея.
доба [55] - време (нощно) (доба, дова, девет – време, късно време, старо време)
Доба [5, 37, 49] – време, нощно време
Доба, сара, вакът [53] – време (най-общо)
добелъ, дебелъ [48]- дебел.
Доблий, доблственний, доблестний [44] – твърд в доброто, в добродетелта.
Доброта [44] – красота.
Добрускам [13] – докосвам (проф. Добруски)
добър ден = Празник [74]
Доваксвам [19] – допълням (от наваксвам)
Довлесотворити [44] – (да) удовлетворя.
Довлети [44] – (да) стигам; (да) бъда достатъчен.
Договедя [5] – досетя
Дода – кака (Петричко)
Дода [37] — кака
Додола [49]– друго название на обичая „Пеперуга, пеперуда”, изпълняван за измолване на дъжд. При суша в Северна България и Тракия правят малка глинена мъжка кукла „Герман”, която се хвърля в река, езеро.
додулка ж. дет. -[74] Кукличка.
Додявам [43]– преча, досаждам
Дозде [44] – досега; до този ден; дотук.
Дозела [44] – извънредно.
доземец м. [74] – Допълнителна порция при ядене.
Доилица [44] – кърмачка; дойка.
Доити [44] – кърмя.
докатерисвам гл. несв. [74] – Привършвам, свършва като количество.
Доколе [44] – до кое време; дълго ли.
Докурджум – [18] на някои места се нарича “игра на дама”. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича “докурджум” (има я в турски – дукуржум от докуз = девет с преход z-r). Състои се от три концентрични квадрати, съединени с отсечки по диагоналите и средите на страните. Подобна схема се среща като прабългарска руна, която според арх. слави Дончев се е наричала парчич. Камъчетата се поставят в пресечните точки и се местят от една точка към съседната, ако е свободна. Три камъчета на една линия се наричат “докурма”, две линии една до друга – “тъкърца” или “тъкънца”. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато единият състезател остане с три камъчета, има право да поставя камъче на кое да е място. Ако остане само с две камъчета, губи играта. Тъкърца (тъкънца) може да означава “тъкачен стан” или да идва от „такър, тагър” – бърз кон, според Йордан Вълчев..
Долама [39] – дълга, горна дреха (турска ?)
Долап = куфия = [6] бент – трап за вадене на вода и напояване на градина
Долап [9] – съд, дупка в стена, дупка в земя
домиш нар. – Между (домишчасие - междучасие).
Домовит [14] – човек с къща
Домогател [28] – кандидат
Домогник [9] – кандидат за женитба
Дондеже [44] – засега, все още.
Донележе [44] – засега, все още.
дооден [37] — уморен
Допир до разлистено дърво на Гергьовден [67 – с. 118]. Стар български обичай, чрез който се приемат жизнените сили на възраждащата се природа. Вероятно има прабългарски произход защото се среща и в рисунки – графити на прабългари по стените на Преслав. Обичаят е известен в древна и средновековна Индия с цел да се измоли забременяване.
Дорест, дорен, дория (за кон) [5, 31, 39, 55, 57] – с кестенявочервеникав косъм (за кон)
доржаво [55] - упора
Доржева, доржеви [5] – покровител, защитник, господар, власт (среща се в родопските народни песни, в говора вече е забравена- БНТ-том 8, стр. 599 – държава !!!)
Дориносити [44] – (да) съпровождам някого като стража, свита.
Досаждение [44] – правени на неугодни неща; безчестие; оскърбление.
досенова, досенува [5, 37] — досега
Дососа [5, 9] – да стане достатъчно, свърша, да снадя
Достижно [44] – разбираемо, понятно.
Досурна [13] – домъкна
Дохадям [13] – идвам
дохаждам, дваждам гл. несв. -[74] Идвам.
Доцна [5] – късно
дочас нар. -[74] След малко.
Драгастя [28, 43]– изчоплям, ощетявам, прен. – измолвам досадно, изнудващо искане, изнудване („драглестя” около с. Караново, „агнето драглести (изсуква) майка си”)
драгинко [55] - по-млад девер (жената го така нарича, т.е, скъпи) (от драг = скъп)
Драглести - суче (овца, коза, крава станала на дрънчилка (мършава), защото я драглестят)
драговала [55] - обичала
драговник [9, 55] - любовник
Драговница [50] (драговник), Любовница (любовник), галеница (галеник), гальовница (гальовник), галница (галник), либе, любе, любов – всички тези думи днес се заменят с циганската дума “гадже”. Гадже, гаджо означава "селяндур, простак, дървеняк", така циганите по света наричат местното население. По същия начин циганската дума "баровец" измества българското "болярин, богаташ".
драговно [55] - любовно
Драгоман [5, 6, 31] – водач на дружина жетварки, преводач в легация (драгоман е арабизъм в турския език, но произлиза от древната дума тлъмач – устен преводач)
Драк [14] – стъбло
Драка [52] – вид храстовидно растение с бодли, тръне.
Дракул [38]– дракон, дявол – румънски.?
дракус – зъл дух, караконджол
дракус [35, 55, 66] - според народните поверия мъртвец, който излиза от гроба си и вреди на хората ; зъл дух, караконджол, таласъм
Драма [6] – условна единица за възнаграждение на зидари
Драпа- [18, 19] пълзи, косвено – домогва се
Драплест [13] – бодлив
Драхонка [13] – изпражнение от коза, овца, заек
Драча
[16] - нисък трънлив храст
Драгинко
[9]
– девер
Драчие [44] – плевели.
Дреб [43]– вълна
Древле [44] – отдавна.
Дрезга [14] – гора, дебела гора
Дрезга [71] – гъста гора. От тук „дрезгав” – трудно проходима гора, променено за глас, дрезгав глас.
Дренжувам [20] – бодърствам, нежелано безсъние
Дрешник [9] – долап за дреха
Дробен [18, 19] – парче месо, мръвка
Дрогазица [19] – сойка
Дрождие [44] – мая; квас (от дрожди).
Дрон, дрън [54] – буца пръст с тревата, чим от трева (чим е турска дума)
Дрохал [14] – окъсан, унил човек
Другаш [13] – друг път
Другиня [44] – приятелка.
Дружина [44] – дружество (на приятели, връстници).
Дружинка [13] – група хора, чета, отбор, компания
Друндзел (73) – неясно
Дручити [44] – (да) угнетявам; (да) измъчвам; (да) изнурявам.
дручки [55] - безкрайно много
Дръг [14] – тояга
Дръгли се [43]– чеше се грубо
Дръкол, дъркол, дъркул [71] – старец, дърт, дрът човек
Дръм [10] -Храст
Дрън [13, 19] – буца пръст
Дръндар, дръндач [2, 52] – човек, който разчепква и разбива вълна с помощта на лък (дрън + дар !!)
Дръска [13] – много малко
Дръстя (73) – бия конопени стъбла с тояга за да се получат конопени нишки (кълчища).
Дръч [9] – дъргов – царевично стъбло
Дряселовати [44] – (да) съм мрачен, печален.
Дряхлий [44] – печален.
Дряхлование [44] – печал.
Дряхъл [28] – грохнал, изнемощен, стар
Дряхъл [71] – омърлушен, спарен
Дска, дщица [44] – дъска, дъсчица.
Дуа (дува ?) [19] - коледна благословия
дубара [37] — хитрост (термин в играта на табла, две двойки)
Дува [5] – благодарност
Дува [39] – молитва
Дуво [5] – духало, вятър
Дуда [10] -Папуняк
Дуда, дут, дудувина ж. -[13, 18, 19, 74] Черничев плод, дърво от черница, барабонка.
дудна гл. несв. [74] - 1. Гърмя, тътна. 2. прен. Карам се.
Дузен [5] – набор, наредба (от дузина = 12 ?)
дукимасаме [37] — изпитаме, опитаме (грц?)
Дуле [9] – тръба, тръбичка
дулица [55] - свинска зурла, муцуна (от дуло – тръба, дуло)
Дулица [53] – горен отвор на стомната (от дуло – иранска дума, по-късно преминала в „лула”).
дулич м. -[74] Отвор на вратичката на печката (от дуло = тръба).
Дуло [5] – чучур, гърло (това е иранска дума, обяснява смисъла на рода Дуло!!)
Думата лонгур може да означава: 1. глуповат човек; 2. лош, напослушен, наразбран човек, т.е. «ляв човек»; 3. куц човек (диал.);
Дунàв [5] – река, рекичка. Тази оригинална българска дума се среща във всяка трета народна песен!! В тази дума основата е “дон”, която при скито-сарматите и аланите означава “вода”! От тук идват названията на реките Дон, Днепър, Днестър, Дунав !
Дунда [53] – едра, дебела жена, дебелана
Дунда, дундьо [38]– нисък и дебел човек
дундуникам гл. несв. [74] – Бавя дете, дундуркам.
Дупла [19] – златна пара
Дупласкам [13] – довеждам
Дурля се [13, 38]– правя се на сърдит, сърдя се, начумерен
Духло [28] - вятър
Дъбър [10] –Дъб, дъб, цар на всички дървета [9]
Дъжд вали - има няколко названия за „вали дъжд” — ръмтѝ, ръмтѝ (вали много слаб дъжд), пършòли (вали слаб дъжд, наречен бърсалà, от авестийското varsa - дъжд), пръ̀ца, пърса (започва да вали, като падат само отделни капки). Също така има 6 думи за „тече”: кàпе (тече на капки), църцòри (тече на много чести капки, почти на струя), течè (тече с немного силна струя), струлѝ, стрялка (тече силно, поривисто), шуртѝ (тече много силно и образува шум), дурл’àе (тече извънредно силно, под напор и образува мехури).
Дълбей [6] – жлеб (вероятно дълбел, както бордей – бордел, търтей - търтел)
Дънàло [45] - сарашки инструмент (като клещи) за опъване и стягане на кожата.
Дъника [50]= дънище = дънер (дъника има санскритски вид, от дъно, както авика = овца на санскрит)
Дърг, дъргел [2, 43, 74]– дъргов, стрък от слънчоглед, царевица (идва от ранноперсийската дума daraght - дърво)
дъргел м. [74] - 1. Мърша. 2. Кранта (дръглаш – мн. ч. на дъргел !!!, лошо месо за ядене)
Дърдавец ливаден – вид птици в Поморийското езеро
Държава, държовище [6, 34, 55, 61] - недвижим имот, владение, земя, нива, лозе, владение на един човек или на селище; отделно изолирано имение, състоящо се от къща и двор. Традиционно за Искърския пролом и Зап. Стара планина до XVI-ти век
Държан [19] – вид плевел
Държеви [39] – управници, първенци
Дърля се [38]– карам се
Дърмòн [10] -Решето, направено от кожа (гръцко)
Дърма [10] - Гъста гора, храсталак
Дърма, и [5, 38]– парцал(и), дрипа(и)
дърмелкам гл. несв. емоц. -[74] Дърпам насам-натам.
Дърми – (поводи на кон?) – „да си взема дърмите”
Дърми [43]– багаж
Дърмон [43]– кожено сито (сочат я като гръцка дума)
Дъртел [13] – стар човек
Дърхолек (дърхол ?) [52] – стар човек, старец, дъртак
Дъща (в Родопите) – бара, река
Дъща, валявица
[64]
-
голямо дървено корито, в което струя вода пада от високо и създава водовъртеж;
вътре се слагат нови вълнени тъкани,постелки и пр.,
те се валят в продължение на ден-два, за да се повиши здравината им и дасе
подобрят цветовете. Може да се ползва изпиране. В Родопите се нарича "дъща".
Дьо [39] – нека, хайде (сравни с възклицанието “Дий !” за подкарване на кон)
Дьол [22] - название на първите озрели плодове на едно плодно дърво, примерно смокиня. Думата може да е древнокавказка (чеченска), донесена от прабългарите, защото при нахчите Даьла е богът, който дава плодовете и храната (Даждбог), глаголът “дала” означава "да дам", а "даар" означава “плод, храна, ядене”. Подобна дума има и в турски.
Дьол, дйол [50, с. 294]= приплод, рожба (има подобна турска, но и чеченска)
Дьохвам [13] – яхвам
дьякъ [48]- писмоводител, писар, юрист.
Дюзен = дизия [6] – група от 12-15 звънци с различни размери и тон, подредба, набор
Дюс = леха = фитария = табла [6] – малки площи за отглеждане на зеленчуци
Дюс, дюс (дос, дос) [24] !!- играй, танцувай !! (подкана за игра по време на хоро, употребява се в Тракия). Означава играй, скачай, тропай !
Дява [1] – нали
дял = дела, дялове [55] - планина, височина, било на планината, хребет, връх
Еве [39] – ето
Евнух [44] – евнух; скопец; пазач на харем; придворен.
евро [55] - болно (Родопи)
евръ [55] - лошо (Родопи)
Егда [44] – кога(то).
Егликс [5] – авлига
Еда [44] – нима.
Едно [37] — едва
едноман нар. -[74] Непрекъснато.
еднък нар. -[74] Веднага.
Едро, едър, ядър [10] -Бърз, пъргав (в първите векове е означавала това, но по-късно думата е променила смисъла си на “голям, обемист”)
Еже [44] – какво; кое.
Език = жало = гласник = глагурец [6] – махалото вътре в звънец, камбана
Ей [44] – да; вярно е; истина е.
Ейс! -[74] Междуметие за подкарване на воловете (да вървят заднишком).
елей, елеят [63]— стадо селски говеда
Елек [6] – женска носия
Елижди аще [44] – когато и да е.
Елижди, еликожди [44] – винаги като; всеки път, когато.
Еликий [44] – кой; който.
Елико [44] – колко.
Елико–елико [44] – след известно време; много скоро.
Еллин [44] – грък; езичник; прозелит.
Елма [44] – тъй като; доколкото.
елхадници [55] - прибори за къпане на деца при кръщаване
Ем [52] – вместилище, каса (!! Забравена, крайно полезна старобългарска дума). Емкост, емък.
Емеж [20] - лемеж
Емзилка, ъмзилка, инзилка намзикала = мушалка [6] – дървена клечка за пробиване на сурово глинено гърне преди изпичането
Емиж, емеж – лемеж, палешник
Емир, имир [5] – княз, началник (На персийски език !)
енгя [55] - по-голяма сестра (Родопи)
Енза [14, 19] – рана, язва
Ентиено [5] – памучно
Еньова буля [67, с. 101] – народен обичай
Епкане (хепкане, хопкане) [69]– изхвърляне нагоре
еранки - дружки
есмер – възчерно
еранки
[64]
- дружки
есмер
[55,
64]
–
възчерно, смугло
Ергужен [13] – лалугер
Ерда [2] – свада
Ерина [43]– вълна от коза
Естач [21] - кръгла маса (прилича на прабългарското име Есхач)
етъ (част.) -[74] не знам.
Етърник (73)- кълцан черен дроб тъпкан в черво и сушен
еце=яце, ечко [55] - много, твърде
Ешки [13] – дребни предмети за залагане при игра на топчета