Дила
[43]
– название на буквата в старобългарския език
РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИ НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ - Г-Д-Е
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Гаванесто лице [20] – плоско, кръгло лице (но не монголоидно)
Гавед [5] – дивеч, гаведина – голям дивеч (суфикс –Д, за множествено число !!)
Гага [6] – инструмент – секач за прокопаване на жлеб в каменен блок
Гага [6] – клин, който се набива в каменните блокове с помощта на чукове (кеп, вария)
Гагаля [43]– тояга за бъркане на прежда при багрене
Гаггрена (чете се гангрена) [44] – гангрена; рак.
Гадание [44] – загадка; неясност.
Гади (мн. ч.) [44] – влечуги.
Гадя [28] – ругая, псувам (на други места, отгатвам, досещам се)
Гаждене [28] – псуване, ругаене
Гаждение [44] – хула; безчестие; ругатня.
Газар [5] – дъно
Газер, гъзер [41] – задник
Гайки [5] – гащи
Гал, гар [10] -Черен (старославянска ?)
Галагонка [19] – плод от хвойна
галатвит [37] — ругае
Галатен [9, 28] – мръсен, гнусен
Галатя [9] – говоря мръсни думи
Галба [9] – милуване
Гале, галя [28] – бивол, биволче
Гам [3] – скръб, мъка
Ганание [44] – загадка; притча.
Гар [9] – сив, черен
Гараз, гарез, гарасе [5] – злоба, омраза (от карез ?)
Гарвал = гарван [38]
Гаргия [5] - копие
Гачка [6] – въдица
Гащи [44] – панталони; долно мъжко бельо.
Гащур [38]– човек с големи гащи
Геджур [38]– неразбория, неуредица, хаос
Геенна [44] – долината Гинном около Ерусалим, където евреите идолопоклоници по време на цар Ахаз изгаряли децата си в чест на идола Молох. Иносказателно: място на бъдещи мъчения, на задгробни наказания.
Гежбун [13] – новородено, малко дете
Гезеджия [6] – пазач на изработеното желязо във видните, самоковите
Гелберария [6] – гребло с дълга дръжка
Гелберия [20] – нещо като мотика с дълга дръжка за изваждане на пепелта от пещта преди да се метне хляба
Генвар [44] – януари.
Геран = джеран = герен = мърдало [6] – дървен лост (3 м) за вадене на вода от кладенец
Гергеф [6] – рамка за везане
Гердза [43]– порода едри кокошки
Герман [40] – тракийски бог
Герме [5] – пъкъл
Гермя [3] – навес
Гермя [20] – има няколко мнения: 1. Дъска в дървена ограда, 2. Слаб, неплодороден земеделски участък
гибам [37] — пипам, закачам
Гибел [44] – загуба; разход.
Гибна, гина [9] – загивам, умирам. От тук идва ГИБЕЛ
Гидюл [19] – счупена стомна
Гижа [5, 10] – главина на лоза
Главеж [19] – годеж
Главизна [44] – глава; начало; причина.
Главина [6, 19] – ос на колело, централно тяло на колело на волска кола, осевия отвор се нарича бошлук, който се пробива с улук (инструмент). В улука са набива пурията (пурята). Периферно са издълбани 12 длаба, в които се вкарват спиците. Отвън спиците се обрамчват с 4 наплати (опсиди, еспида). В някои краища се слагат само две наплати, които се наричат оби, обод. Наплатите се свързват един с друг чрез дрянови клечки – чопове. Най-често, броят на спиците е 12, магическо число.
Главотяж [44] – превръзка за глава у евреите.
Глагол [44] – слово; реч.
Гладик [6] – вид дърводелски инструмент
Глаз [10] -Камък (изчезнала дума)
Гламав [19] – ненормален
Глезна [44] – пищял; стъпало.
Глен [43]– зелено водорасло
Глечник [6] – съд за разбъркване на глеч при грънчарите
Глик [2] – глиган
Глоба [44] – наказание.
глуждова [37] — миша (отнася се за мишка)
Глумец [44] – кощунстващ човек; присмехулник.
Глуми (мн. ч.) [44] – шеги; смях; игри.
Глумилище [44] – място за танци, маскаради и т.н.
Глумитися [44] – (да се) забавлявам; (да се) теша; (да) получавам удоволствие.
Глумливи игри [25] – забавни игри (глума = забава, развлечение, шоу ! )
Глуфица [5] – полска мишка
глуфче [37] — мишле
глуфчишле [37] — плъх, мишка
глушец [37] — мишка, плъх
глюж [37] — чеп, чвор
Гноище [5] – торище (стбл)
Гной, гноище [44] – куп оборски тор; рани.
Гобзование [44] – изобилие, доволство.
Гобзовати [44] – (да) изобилствам; (да) имам в излишък; (да) съм богат.
Гобзующий [44] – да живея в доволство.
Говение [44] – почитане (например на пост).
Говети [44] – (да) почитам (например на пост).
Говея [28] – постя
Говея [29] – мълча пред свекър, свекърва като израз на уважение
Говядо [44] – рогат добитък.
Годе [44] – угодно; приятно; подходящо.
Година, год [44] – час; време.
Голопара [5] – съвсем гола (суфикс - пара, пар, бар !!!!)
Голот [44] – поледица, лед.
Гомола [44] – буца; бучка; клъбце; парче.
Гонзати [44] – (да) бягам; (да се) спасявам с бягство.
Гонзнутие [44] – избягване.
Гонител [44] – преследвач.
Горазд [10] -Опитен (? несигурно)
Горее [44] – по-лошо; по-бедствено.
Горлица, горличиш [44] – див гълъб.
Горнец [44] – гърне; котле; мангал.
Горний [44] – висок; най-високо стоящ; небесен.
Горнило [44] – ковашко огнище; топилня; място за топене на метал или за пречистване с огън.
Горница [44] – горна стая; столова.
Горохищний [44] – пасящ; блуждаещ по планините; отвлечен от див звяр от планинско пасище.
Гортанобесие [44] – пристрастие към лакомства.
Горушний [44] – синапов.
Горший [44] – най-зъл; най-лош.
Господиня [44] – госпожа, господарка.
Градар [44] – градинар.
Гради [5] – вали град
Гражд [14] – обор, кошара
Гран, гранка [10] -Клон, клонка, клечка, чепка грозде
Грани [19] – мирише на старо
граница [37] — дъб
Гранка, гранче [5] – клонка
Гранче [43]– чиле, връзка прежда
Грапел [9] - грапавина
Греда, гряди, гренда, гредя [5,14] – идвам, ходя
гредешчем [37] — идейки
греди [37] — иде
Гредоред [6] – греда, поставяна върху най-горната страна на стената, под покрива
Грездей, (грездел ?) [3] - дървена запушалка, чеп
Грезн [44] – чепка грозде.
Грехъл [13] – твърдо изпражнение
Грибуч [18, 19] – желязна огрибка за огнище
Грив [9, 10] - Сив, сивоок
Грива [6] - входно помещение на българско жилище
Гривна [44] – огърлица; верига, която се носи на шията.
Гроздие [44] – грозд плодове; лозова вейка.
Громоля [5] – изобличавам
Гропан [5] – вдлъбнатина
Гропъл [13] – гол
Груда [10] -Бучка земя (? несигурно)
Груда [5] – топка
Груда, грудка [5] – буца, бучка
Гръд [5, 14] – грозен (стбл)
Гръм [5, 14] – храсталак, храст
Гръмище, дръмки [5] – храсти, храсталак
Гръст [5, 6] – коноп
Гръст, гръстъ [5, 11, 14] – шепа
Гръста [28] – много пиян
Гръсте [31] – коноп
Гръсти бели = изберки [6] – едри, добракачествени стръци конопени стъбла
Гръсти черни = поберки [6] – дребни, лошокачествени конопени стръци
Гръсть [11]– шепа, хватка –стбълг.
Гръцлун, гръцмул [18, 19] – гръклян, шия, врат на кокошка, шерден, шъргун
Грясти [44] – (да) вървя; (да) шествам.
Губа [37] — кора от баница
Губерка [18, 19] – голяма желязна игла
Губерка [6] – голяма игла за низане на тютюневи листа
Гувно, гумно [5] – харман (от гу, го – говедо на санскрит)
Гугла = пос = баберуга = калпак [6, 35] – висока мъжка шапка
Гугла, гугал [4, 10, 27] – висока шапка (всъщност означава "нещо издадено")
Гуде, гуси [5] – прасенце
Гудение [44] – свирня на гусла или арфа.
Гудец [44] – гуслар; музикант.
Гуджо куче [6] – куче с отрязана опашка
Гуджо ножче [6] – ножче с дръжка без опашка
Гужба [13] – гуша
Гуждам [26] – слагам, турям
Гужинка [13] – топло място, завет (от годя)
Гука [6] – топка от прясна глина, която се поставя на грънчарското колело
Гулдуп [19] – див гълъб
Гумно (Зап. България) = ток = оток = въток (Добруджа) = вършило = харман [6]. Гумно идва от индоарийската дума ГОВ- говедо, използвано за вършеене на снопите
Гунче [37] — кожухче, шуба
Гуня [33] – горна дреха за мъже с ръкави до лактите
Гунята [6] – връхна мъжка дреха
Гургул [10] -Гургулица
Гурнал, гирнал [5] – потопил се, изчезнал изведнаж
Гурун [43]– вид дъб
Гурун [4] – вид дъб
Гурупла [32] – дива череша
Гъбав [38]– пребогат
Гъгря = гърча, сгъвам, огъвам, смачквам [38]
Гъджева [31, 36] – платно, което се увива около главата, гъжва (не е турска дума!)
Гъжба [20] - халка, която се слага на предния крак на крава, която рита, когато се дои. Кракът се подгъва, намушва се халката и с пръчка тя се заклещва да не пада. Кравата стои на три крака и не мърда. Гъжба означава също и къс (1 м) синджир с тояжка накрая, който се завързва за единия преден крак на овца, коза и друг домашен добитък, които не пасат на едно място, а се отделят от стадото (такива животни се наричат улус). Да не се бърка с гъжва - чалма.
Гъзном, гъзнишката [13] – с гъза напред
Гъзулник [13] – опак човек, обратен
Гълбая [13] – дълбая
Гълток [19] – глътка
Гълъгонка [13] – плод от глог
Гъмо [13] – караница
Гънга, гънжа [13] – сопол, мърсол
Гънгъл [43] – шише с дълга тясна шийка
Гърбач [25, 37] – бич
Гърда [5] – сила
Гърдомаза [5] – грозна жена
Гърдос [14] – грозотия (старост - гърдос)
Гърлене [18, 19] – последно окопаване на царевица
Гърлич [6] – входно помещение на българско жилище
Гърмел, гърмол [9] – гръм, гръмотевица
гърс, гърст, гърста [5, 37] — шепа
Гърчав [38]– слаб, мършав
Гърчавея [5] – отслабвам, измършавявам
Гъръгашка [13] – сврака
Гъчкам [13] – натискам се в навалица, тъпча, натрупвам
Гъчканица, гъченица [13] – навалица
Гьоа, гьоам, гьоо[5, 37] – уж, ужким
Гюрти, гюрна [18, 38] – тече силно,бликна, излиза, “бълва” голямо количество вода
Гяквам [38]– тръшвам някого на земята, повалям
Гяла, дяла, дял [5] – планина, височина, местност (от тук топонимът Предял - връх, било на планина)
Д`аля [11]– десет или сто мерни единици
Да възиде [14] – да шупне, да втаса
Да жабна [41]- да си взема с шепа (да се нажебя – да отпия голяма глътка)
Давичкам [38]– давя, боричкам някого (за кучета)
Дада [10] –Кака, по-голяма сестра
Дадилка [27]- бавачка
Далачя [9] – пия без мярка
Дам [11]– помещение за говеда, обор (счита се за турцизъм, но може да е иранизъм)
Дамла [28] – инфаркт
Дан-перушан [43]– характеристика на откачен човек
Данъци (волоберщина – натурален данък от говеда; димнина – данък от домакинство; мостина – такса за минаване на мост; приселица – вид данък) [25]
Дарак [18] – дървена стойка със железни игли за разчепкване на вълна,
Дарперушан [38]– разхвърлен, разнебитен (перс. ?)
Дарпна [5] – забрадка
Дас [43] – глупак (на санскрит “дас” означава “роб, враг”, а на цигански - българин)
Даятел [9] – човек, който дава
Двати [5] – втори
Двери [9] – врата, порта
Дебелта [5] – стъбло на дърво (има и топоним Дебелт от римско название)
Девèт [27]– стар (прабългарска дума ?), от тук бабини деветини (бабини старешки неща)! (известното обяснение: деветини = дивни, чудни неща е наивно и необосновано). Деветашка пещера, с. Деветак вероятно идват от тази дума.
Декна [5] – подвикна
декшавам [37] — приемам
Дела, дяла [5] – връх, височина, възвишение (от тук Предял !!!)
Делякам [28, 31] – споря, карам се, препирам се
Дембел [9] –tembel –перс. – мързелив
Дено [39] – където
Деньовет [13] – дните (?)
Дерзословие [44] – нагла реч.
Дерт [6] – митично същество с 40 крака, влизащо в корема на човек и предизвикващо болест
Деруга [9, 13] – диря, дири, драскотини
Дестекувам [28] – облагам с данък десятък
Деся [10] -Намирам (изчезнал глагол)
Детел [9] – кълвач
Детишка [38]– детинска
Детищ [44] – младенец; дете.
Джагал [9] – смола за дъвчене
Джамала [6] - камила
Джапара [18] – човек който излишно много говори, най-често неуместни неща
Джапунче [19] – малка жабка с опашка, попова лъжичка - копанче
джарееки се [37] — пулейки се
джарело се [37] — пулело се
Джасвам [38]– хвърлям еднократно, небрежно
Джаснат
[15] -
прил. 1. Бутнат. 2. прен. Глупав, малоумен.
Дживгар [15]
– врабче
Джах [6] – совалка в мутафчийски стан
Джебря се [38]– говоря глупости
Джелез [4] – развален (перс. ?)
Дженк [39] – бой, свада (суфикс –енк !!!!!!)
Джереме [41] - палаво дете (турска ?)
Джибри [3] – остатък от ферментирало грозде, пращина
Джигав [24] - слаб, мършав
джингарашки [37] — вънчета, дрънкулки
Джомоля [38]– говоря тихо, неясно, монотонно
Джомоля [9] – говоря неясно
Джондра [3] – бъклица
Джонка [9] – клюн, човка
Джубе [1] – дреха с кожена подплата, кожух
Джуглинка [9] – могилка
Джука, джуна, джукест [9, 28, 38]– устна, човек с големи устни
Джуки [43]– дебели устни
Джурило [43]– дървен прът за “джуркане” – бъркане на фасул
Джурило = чурилка [6] – прът, с който се бие млякото в буталката (мътилката)
Джуркан боб, джуркана коприва [5, 38]– сварен и смачкан боб (коприва)
Джурул [5] – бъркалка (отглаголно съществително от глагола джуркам със суфикс-ул!!)
Джурюл [43]– прът за джуркане (бъркане) на фасул
дзастра [37] — сутрин; на дзастрата — на другия ден
Дзвиска [6, 9, 11, 18] – двегодишна овца
Дзивра [6] – вид кожени крачоли
Дзивър,а, о, и [5] – сляп,а, о
Дзипам [38]– ритам
Дзирка [5] – процеп, пукнатина
Диб [27] – дъно
Дибек [11]– дървен съд
Дивня [35] – отвор в покрива за осветяване на горната стая
дивотия, дивина [37] — дивеч
Дигноглав [18] – човек, най-често младеж с буен характер. Идва от израза “човек с вдигната глава”
Дижам [39] – вдигам
Диканило [18, 19] – върво, което води диканята
Диканя [38]– плоска дъска (0.7 – 1.5 м) отдолу с кремъци за овършаване на класовете (гр.?)
Дила
[43]
– название на буквата в старобългарския език
Дилка [13] – черга от една ширина
Дилка [19] – тъкана пътека
Дилка [6] – снопче от нишки при тъкане в домашен стан
Димар [43]– пласт (стбл ?)
Дингил [40] – висок (от турски?)
Динк [32] – уред за лющене на ориз
Динка [4] – воденица (за чукане на пипер, чушки)
Дипла [43]– пласт
Дипла [6] = наръч – купа от клонки за фуражна шума
Дипла [41] - плисе на дреха, подобна на дипъл, надиплен
Дипъл [43]– плат
Дипъл [13] – многолистен, многопластов, надиплен
Дирек [6] – вертикална греда в стена
Дирен [38]– заден, отзаден
диримани [37] — дрипи
Дисаги = бисаги = ебета [6]
Длак [43] – река
Длака [9] – външен вид, изглед
Длака [29] – козина на животно
Длака [5] – косъм
Дмение [44] – гордост.
Дмитися [44] – (да се) гордея; (да се) големея.
Доба [5, 37] – време
Доблий, доблственний, доблестний [44] – твърд в доброто, в добродетелта.
Доброта [44] – красота.
Добрускам [13] – докосвам (проф. Добруски)
Доваксвам [19] – допълням (от наваксвам)
Довлесотворити [44] – (да) удовлетворя.
Довлети [44] – (да) стигам; (да) бъда достатъчен.
Доволний [44] – достатъчен.
Договедя [5] – досетя
Дода [37] — кака
Додявам [43]– преча, досаждам
Дождити [44] – (да) изпращам дъжд; (да) ръмя; (да) оросявам.
Дозде [44] – досега; до този ден; дотук.
Дозела [44] – извънредно.
Доилица [44] – кърмачка; дойка.
Доити [44] – кърмя.
Доколе [44] – до кое време; дълго ли.
Докурджум – [18] на някои места се нарича “игра на дама”. Играе се от двама души с по 9 или 12 камъчета. Схемата, върху която се играе се нарича “докурджум” (има я в турски). Състои се от три концентрични квадрати, съединени с отсечки по диагоналите и средите на страните. Камъчетата се поставят в пресечните точки и се местят от една точка към съседната, ако е свободна. Три камъчета на една линия се наричат “докурма”, две линии една до друга – “тъкърца” или “тъкънца”. След всяка докурма се взема по едно камъче на противника. Когато единият състезател остане с три камъчета, има право да поставя камъче на кое да е място. Ако остане само с две камъчета, губи играта. Тъкърца (тъкънца) може да означава “тъкачен стан”.
Долама [39] – дълга, горна дреха
Долап [9] – съд, дупка в стена, дупка в земя
Долап = куфия = [6] бент – трап за вадене на вода и напояване на градина
Домовит [14] – човек с къща
Домогател [28] – кандидат
Домогник [9] – кандидат за женитба
Дондеже [44] – засега, все още.
Донележе [44] – засега, все още.
дооден [37] — уморен
Дорест (за кон) [31, 39] – с кестенявочервеникав косъм
Доржева, доржеви [5] – покровител, защитник, господар, власт (среща се в родопските народни песни, в говора вече е забравена- БНТ-том 8, стр. 599 – държава !!!!!!)
Дориносити [44] – (да) съпровождам някого като стража, свита.
Дория, дорест кон [5] – буен кон (неточно ? )
Досаждение [44] – правени на неугодни неща; безчестие; оскърбление.
досенова, досенува [5, 37] — досега
Дососа [9] – да стане достатъчно
Дососам [5] – свърша, да снадя
Достижно [44] – разбираемо, понятно.
Досурна [13] – домъкна
Дохадям [13] – идвам
Доцна [5] – късно
Драгастя [43]– досадно, изнудващо искане, изнудване (драглестя около с. Караново)
Драгастя [28] – изчоплям, ощетявам, прен. – измолвам
Драглести - суче (овца, коза, крава станала на дрънчилка (мършава), защото я драглестят)
Драговник [9] – любовник
Драгоман [5, 6, 31] – водач на дружина жетварки, преводач в легация (тук не се ли смесват българска и чужда дума)
Драк [14] – стъбло
Дракул [38]– дракон – рум.?
Дракус [35] – таласъм
Драма [6] – условна единица за възнаграждение на зидари
Драпа- [18, 19] пълзи, косвено – домогва се
Драплест [13] – бодлив
Драхонка [13] – изпражнение от коза, овца, заек
Драча
[16]
- нисък трънлив храст
Драгинко [9] – девер
Драчие [44] – плевели.
Дреб [43]– вълна
Древле [44] – отдавна.
Дрезга [14] – гора, дебела гора
Дренжувам [20] – бодърствам, нежелано безсъние
Дрешник [9] – долап за дреха
Дробен [18, 19] – парче месо, мръвка
Дрогазица [19] – сойка
Дрождие [44] – мая; квас.
Дрохал [14] – окъсан, унил човек
Другаш [13] – друг път
Другиня [44] – приятелка.
Дружина [44] – дружество (на приятели, връстници).
Дружинка [13] – група хора, чета, отбор, компания
Дручити [44] – (да) угнетявам; (да) измъчвам; (да) изнурявам.
Дръг [14] – тояга
Дръгли се [43]– чеше се грубо
Дръм [10] -Храст
Дрън [13, 19] – буца
Дръндач [2] – който бие вълна, памук – дръндар
Дръска [13] – много малко
Дръч [9] – дъргов – царевично стъбло
Дряселовати [44] – (да) съм мрачен, печален.
Дряхлий [44] – печален.
Дряхлование [44] – печал.
Дряхъл [28] – грохнал, изнемощен, стар
Дска, дщица [44] – дъска, дъсчица.
Дуа [19] - коледна благословия
дубара [37] — хитрост
Дува [5] – благодарност
Дува [39] – молитва
Дуво [5] – духало, вятър
Дуда [10] -Папуняк
Дуда [13, 18, 19] – плод от черница, барабонка
Дузен [5] – набор, наредба
дукимасаме [37] — изпитаме, опитаме
Дуле [9] – тръба, тръбичка
Дуло [5] – чучур, гърло (това е иранска дума, обяснява смисъла на рода Дуло!!)
Дунàв [5] – река, рекичка. Тази оригинална българска дума се среща във всяка трета народна песен!! В тази дума основата е “дон”, която при скито-сарматите и аланите означава “вода”! От тук идват названията на реките Дон, Днепър, Днестър, Дунав !
Дунда, дундьо [38]– нисък и дебел човек
Дупла [19] – златна пара
Дупласкам [13] – довеждам
Дурля се [38]– правя се на сърдит, начумерен
Дурля се [13] - сърдя се
Духло [28] - вятър
Дъб [9] – дъб, цар на всички дървета
Дъбър [10] -Дъб
Дълбей [6] – жлеб (вероятно дълбел, както бордей – бордел, търтей - търтел)
Дърг [43]– дъргов, стрък от слънчоглед, царевица (идва от ранноперсийската дума daraght - дърво)
Дъргел [2] – дъргов – стрък от царевица, слънчоглед
Държава [34] – недвижим имот, нива, лозе и др.
Държава [6] – отделно изолирано имение, състоящо се от къща и двор. Традиционно за Искърския пролом и Зап. Стара планина до XVI-ти век
Държан [19] – вид плевел
Държеви [39] – управници, първенци
Дърля се [38]– карам се
Дърмòн [10] -Решето, направено от кожа
Дърма [5] – дрипа
Дърма [10] -Гъста гора, храсталак
Дърми [43]– багаж
Дърми [38]– парцали, дрипи
Дърмон [43]– кожено сито (сочат я като гръцка дума)
Дъртел [13] – стар човек
Дьо [39] – нека, хайде (сравни с възклицанието “Дий !” за подкарване на кон)
Дьол [22] - название на първите озрели плодове на едно плодно дърво, примерно смокиня. Думата може да е древнокавказка (чеченска), донесена от прабългарите, защото при нахчите Даьла е богът, който дава плодовете и храната (Даждбог), глаголът “дала” означава "да дам", а "даар" означава “плод, храна, ядене”.
Дьохвам [13] – яхвам
Дюзен = дизия [6] – група от 12-15 звънци с различни размери и тон, подредба, набор
Дюс (дос) !!- играй !! (подкана за игра по време на хоро, употребява се в Тракия)
Дюс = леха = фитария = табла [6] – малки площи за отглеждане на зеленчуци
Дюс, дюс! (в Чирпанско) = Дос, дос! - [24] вик, подкана при игра на хоро. Означава играй, скачай, тропай !
Дява [1] – нали
Еве [39] – ето
Евнух [44] – евнух; скопец; пазач на харем; придворен.
Егда [44] – кога(то).
Егликс [5] – авлига
Еда [44] – нима.
Едно [37] — едва
Едро, едър, ядър [10] -Бърз, пъргав (в първите векове е означавала това, но по-късно думата е променила смисъла си на “голям, обемист”)
Еже [44] – какво; кое.
Език = жало = гласник = глагурец [6] – махалото вътре в звънец, камбана
Ей [44] – да; вярно е; истина е.
Елек [6] – женска носия
Елижди аще [44] – когато и да е.
Елижди, еликожди [44] – винаги като; всеки път, когато.
Еликий [44] – кой; който.
Елико [44] – колко.
Елико–елико [44] – след известно време; много скоро.
Еллин [44] – грък; езичник; прозелит.
Елма [44] – тъй като; доколкото.
Емеж [20] - лемеж
Емзилка, ъмзилка, инзилка намзикала = мушалка [6] – дървена клечка за пробиване на сурово глинено гърне преди изпичането
Емир, имир [5] – княз, началник (!!! На какъв език ? Персийски?)
Енза [14] – болест, недъг, страдание
Енза [19] – рана, язва
Ентиено [5] – памучно
Ергужен [13] – лалугер
Ерда [2] – свада
Ерина [43]– вълна от коза
Естач [21] - кръгла маса
Ешки [13] – дребни предмети за залагане при игра на топчета