РЕЧНИК НА СТАРИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ С ПРЕДПОЛАГАЕМ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД
(част А-Б-В)
Събрал, с посочване на източника: Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Абие [44] – веднага, незабавно, изведнаж, без бавене, внезапно.
Ав = плимат = загъжня = кепче = [6] мрежа за риба
Авготар [19] - сушен хайвер
Авлия [19] - двор
Аво [5] – мари (прочутото обръщение към жена в Тракия - ъу! Може би има връзка с библейското име Ева)
Ад [44] – мястото, където се намират душите на умрелите до освобождаването им от Господ Иисус Христос; място за вечни мъки на грешниците; жилище на дявола.
адожам [37] — прибера, прикрия
Азорно [28] – срамно, позорно
Айважива – растение с грапави листа
Аки [44] – сякаш.
Аклан [19] – гладко право дърво
Ал [39] – дали
Алакотиш [5] – бърбориш
Аламани – лодки (турск.?)
Але, алее, алии (мест) [74] - ето тук, ето там, ето там далече
Алелем [5] – като че ли, нима (на какъв език?)
Алех [13] – въздух
Алехульо [13] – въздухар, загубеняк
алис нар. - [74] също като
Алис [39] – също, тъкмо
алишча [37] — дрехи
Алкание [25] – жажда, силно желание
Алкати [44] – да гладувам; да искам да ям, да желая силно нещо.
Алкота [44] - глад.
Алой, алое [44] – сок на благовонно дърво, употребяван за кадене и балсамиране.
Алтабас [44] – старинен брокат.
Алча, алчба [9] - жадувам, жажда
Амбарица [62] – връх в Стара планина (2166 м)
Амбарица [69] – връх в Стара планина (2166 м)
амка [74] ж. 1. Примка. 2. Онова, което се захапва при “амкане”.
амкам [74] гл. несв. - Стремя се да захапя “амката”.
амкане ср. [74] - Ритуал на Сирни Заговезни (Заговенки), при който на конец се връзва така наречената “амка”- примка с варено яйце, халва, парче баница и др. “Амката” се залюлява и всеки се стреми да я захапе сред общо веселие.
амо [37] — тука
Амо, аможе [44] – къде.
Аможе аще [44] – където и да е.
Анахорет [44] – отшелник.
Ангоба [6] – воден раствор на бяла глина (хума) за гледжосване
анде [37] — тук
Антерия [1] – къса дреха, подплатена с памук, памуклийка
Антерия, джамадан [33, 60] – мъжки връхни дрехи в Македония
Антидор [44] – благословен хляб, т.е. остатъци от тази просфора, от която по време на проскомидията е бил изваден Агнеца.
антомер м. [74] - Средно голям чук за трошене на камъни.
апсец м. [74] - Насрещна опора.
Аран – въздържание, умереност
арвалисан прил.
[74] -Повреден, съсипан.
аргасан прил. [74] -1. Замърсен, зацапан. 2. Боядисан.
ардалуп м. [74] -Загубен, простоват човек.
Ардауш – неясно (от израза: „яде такъв бой, че стана на ардауш”, с. Самуилово)
Армосане [43]– обряд преди венчавката
Арпалия [6] – обеца от халка
Арпарадисвам – вземам попътно нещо чуждо, задигам, присвоявам [с. Самуилово, Старозогорско].
Аршин [18] – навита на лакът прежда, чиле, гранка
Аръш (ръш)= овище= оралица [20] - дървена греда, свързваща ярема и предния колесник на волска кола
Асери [16] -
момци,
които задирят
харесана от тях мома
Айол [4] – синко
Ател – юрган (юрган е турска дума) (Силистра)
Атламбаш [20] - двойна стълба, поставена над обща ограда или плет между два съседни двора, обикновено на родствени семейства (израз на рядко срещан обичай в Новозагорско)
Атола – скрито място върху стена между гредите (Чипровски и торлашки)
Ахчак [19] – кисело мляко стояло в кожен мях
Ашчак [6] = катък в Пловдивско
Аще убо [44] – тъй като, защото.
Аще [44] – ако; макар; или; ли.
ачканье [37] — мокрене, миене
Бòрката – така се нарича изправената стойка на малкото дете, което се изправя на краката си след като дълго време е лазило и му предстои да проходи.
ба [74]- не (част)
Баалник [44] – вълшебник.
Баба – бабяк [9] - стомах
Баба [44] – жена, която помага при раждане.
Бабак [35] – кукер (в Родопите) (среща се прозвището "Бабаци", местности "Бабаков кладенец".)
бабанест, бабанеста прил. [74]- едър, много голям.
Бабанко, бабачко [38] – едър юначага, смел, силен човек
Бабек [64] - домашен деликатес: сварено свинското шкембе, пълнено с кълцани месо и сланина. От баба – название на шкембето при животни
Бабене [68] – броене в детските игри. Преди играта се брои (чете, изчита, нарича, изкупува, изпитва, баби, змярва) за да се излъчи този, който ще започне пръв. От тук идват названията: броилка, броянка, броеница, изпитвалка, изпитванка, купенка, четенка, нариченка, заричане, бабене. В детските игри се използва старинна терминология: една баба = една победа, една кама = една загуба.
Бабини зъби – растение, отвара от стръковете му действа като афродизиак
Бабити [44] – (да) помагам при раждане.
Бабишкер – много стара жена (възможно е да е съвременен жаргон)
Бабка [31] – стара дребна монета
Бабнуве [37] — бълбуква
Бабунство [71] – вълшебство, от тук бабун = вълшебник; бабяк = кукер (в Родопите)
Бабуш [19] – слаб
баг не баша [55] - не плаща данък за нещо
баги, багим част. [74] - Уж, май че.
Багра [10] -Яркочервен, пурпурночервен цвят
багря [55] - боядисвам (Странджа)
Багряница [44] – тъкан от тъмночервен цвят; порфира, пурпурна одежда на високопоставени особи.
Бадема, бадън [5] – буре
Баджари [5] - пазачи на пътища (в Македония се казват "пътар", а пътната такса - пътарина! от път.)
Бадън [43]– голям съд за вино
Баери [5] – наниз от пари, който младите булки кичат на главите си
Баждар [43]– название на улица в Габрово (??)
Баздерница [6] – вид колиба с входна врата
Базе, бусье [5] – чимове (чим е турски езиков плевел)
Бази керет [20] - израз от непознат език, който означава "от време на време, понякога"
Байданъ [48]- вид кафтан с пришити плоски пръстени и брошки.
Байкуш [19] – наивен човек
Байро [28] - голяма каца
Бакаря, базаря [5, 74] – уважавам, зачитам, ценя
Бакни [37] — целуни
Бакол [53] – бъклица, дървен съд с тесен отвор
Бакъл, бъкъл, бъкел [5] – дървен съд за вода
балабок м. [74] - Дълъг нивелир.
Балам [10] -Лекувам, врачувам, гадая
Баламурник – глупав, наивен човек, който лесно се лъже. Съществува подобно индийско фамилно име – Balamurugan Sampath Kumar (учен, биофизик)
Балан [40] – морски жълъд
баласурин м., емоц. [74]– пораснал, възмъжал юноша. (бала – голям, иран.)
Балван [9] – голям камък (прабългарска ?)
Балига – изчезнала дума, означаваща „връх”. Сродна е с българските думи бърдо (стрбл. – продълговат хълм, хребет [47, с. 164]), барчина (голямо бърдо, рът, рътлина [47]) и валог (нива под голям връх [47, 166]). Има сведения, че се е срещала в района на Стара планина до Освобождението и в района на Странджа. Може да се изведе като "л"-форма на индоевропейската дума *bherэg, bhergho -висок, бял. Българският етноним, заедно с думата "балига" съдържат обща основа "блг", която носи семантиката "връх,висок и бял".
Балин, Балинов (старинно фамилно име), Балинова къща (1895 г. гр. Батак). Името идва от старобългарската (прабългарска) титла (запазена в руски) „балин, балий” = „високопоставен големец, болярин”. Балин = бал (основа) + ин (старинен български, вероятно прабългарски суфикс). Основата „бал” се съдържа и в прабългарската титла „боляр, байар”. И двете думи – боляр и байар са славянизирани форми на изходното прабългарско „балар”. Боляр = „бал” + ар (суфикс). Тъй като в старобългарския език неудареното „а” преминава в „о” прабългарската основа „бал” се превръща в „бол”, от тук „боляр<балар”. В славянските езици краесловното „л” преминава в „й” (сравни търтел-търтей, дълбел-дълбей, чародел-чародей, бордел-бордей, папагал-папугай), от тук байар<балар. Прабългарският суфикс „-ар” има праиндоевропейски произход. Запазен е в много ирански и европейски езици (латински, германски) и служи за образуване на прилагателно име от съществително. Основата „бал” е форма на общоиранското „бала” = „голям, значителен, висок, масивен”. В пълната си форма „бала” тази основа може да се открие и в прабългарската титла „боила, боил”, мн. число „баилад”. В заключение прабългарските титли „балин”, „боляр” и „боила” имат обща иранска основа „бала” и сходно значение – „големец”, „високопоставена личност със значителна власт и сила”. Средновековното българско феодално име – прякор от северна Добруджа „Балчик” може да се обясни чрез основата „бал” на тези титли, към която е прибавен татарския (кипчакски, тюркски) умалителен суфикс „-чик, джик”, възприет в съвременния руски. Балчик = „малък балин, малко болярче, незначително боилче”.
Балия [44] – магосница, вълшебница.
Бално [5,13, 55] – мъчно, тежко, в родоп. тъжно
Бало [53] – много дебел вълнен плат
Балтая се [38] – мотая се, лутам се
балярка [55] = беляри
Бан [5] – име, титла, достойнство
банерка [55] - собственица или служителка на баня, баняджийка
банко [55] - бате, по-голям брат
банно [55] - друг
Баня пакибития [44] – тайнството св. Кръщене.
бапка ж. [74] - Дупка по земната повръхност.
Бапка [5] – трап, дупка
Бара [71] – лъга, река
Бара [53] – барушка – малка рекичка
барабаря гл. несв. [74]- Сравнявам, меря.
Барабинка [15] – мравка
Барабонка [18, 19] – плод от черница
Барабудка [19] – жена с вързана отзад кърпа
Барак, бараклив [18, 19] – мърляв, гурлив, с изцапано лице, брадат
Барам [5, 37, 39] – търся, питам
Баратор [5] – заедно, еднакво (!Както барабар – еквивалентност на тор и бар ?)
Барбукнал [5] – цопнал
Барде [53] – цилиндричен дървен съд за вода
Барде [5] – стомничка
Бардило, косило [54] – части на коса
Бардоква, бурдоква [54] – маруля
Баре, барем (перс.) [2] – поне
Бариж – вид женска кърпа за забраждане
Бариш [42] - копринена забрадка
Бариш [7] – копринена забрадка
Баруга (73) – локва (от бара – река, долчина)
баруга, барушка [55] - локв(ичк)а
Бархат [9] – руск. –кадифе
Баръм, барам [13] – пипам
Басмо [13] – баене
Басн [44] – лъжливо и безполезно учение (днес басня).
Баснословити [44] – (да)разказвам небивалици;(да) лъжа.
Батал [35] – стар, маломощен пръч
Батал, баталясъл [27]– изоставено лозе, нива
Баталясал [18, 19] – обрасъл с плевели (обяснявано "изоставен" от арабски)
Батарно [5] – грубо, тромаво
Батиса [5] – погрозня
Баткам [31] – казвам отвреме на време нещо с предпазване (на чешки badat, badatel - изследвам, изследовател. Дали е славянска?)
батоза ж. остар. [74] - Вършачка
Бахам [10] -Лекувам, врачувам, гадая (Бахо, Бахов - лично и фамилно име)
Бахар [10] -Лечител (изч. дума)
Бахур [43]– натъпкано свинско черво. Прабългарска дума, по турски “търалик”.
Баца [13] – голяма, дебела
Бацкам [13] – целувам
Бач [6] – главен дояч при овчарите
бача [55] - овчар на мандра, мандраджия, който сири сиренето
Бачване – доене на овце (Силистра). От тук думите: бач, бачкам, бачкатор
бачило [55] - кошара, мандра
бачия [55] - място за млекуване овци или кози, мандра
Бачия [8]- къща (по-скоро мандра)
бебечка ж. [74] -Малко обло камъче.
Бебешор [38] – едро бебе
Бебо – бати (Петричко)
Бедне [44] – трудно; несносно; тежко.
Бедний [44] – понякога: сакат човек; инвалид.
Бедъвра [35] – голяма дялана дъбова дъска
Безбели [46, 63]— изглежда
Безведрие [44] – лошо, мрачно, дъждовно време.
Безгодие [44] – бедствие; нещастие; тежък период в живота.
Безер [5]– срам
Безлетно [44] – безкрайно; вечно; преди всички времена.
Безмездник [44] – за когото няма награда.
Безпрестани [44] – винаги; непрекъснато.
Безцарний [44] – който няма над себе си цар.
Безчадие [44] – бездетие.
Безчаствовати [44] – да лишавам от полагаща ми се част.
Бека, бейка ж. дет. [74]- Овца (от тук беко, беко - Междуметие за повикване на овците.
Беки [20] - нима (персийска дума)
Белана [5] – овца (крава), която води стадото
Белас, балас [10] - Белезникав, възбял
Белвин [13] – шума от царевични кочани
Белгия [45] - сарашки инструмент – камък за точене на режещи инструменти.
беле/гин, /зии [55] - окови за ръцете, белезници
белег: на белега [55] - като мишена, прицел, на прицела, като цел; мн. беледзи
белегче=белекче=белехче [55] - белезници
Бележик [39] – окова
Белезик [4] – гривна (белезици, белезници – мн. ч). Тази дума е диалектен вариант на старобългарската и прабългарска дума „белчуг” – пръстен, гривна!
белезикь (74) – гривна
белезикь [66] – гривна
белезия [37] — гривна, белезица
белекчии [55] - окови за ръце
Белест [20] – кон (магаре, муле), на който гърба, гръбнакът, му е провиснал надолу
Бели мажове [5, 55] – ястия от прясно сирене, изпържено в масло (другаде – “бял мъж”, в Родопите - ушмар)
Бели почви = пригор [6] – наклонена, песъчлива, достатъчно влажна нива
белИда (73) - джобно ножче, чекия (от забелвам – отварям?)
белИца (73) - вид дребна риба (от р. Велека)
босИлко (73) - попово прасе
вЪтък- кръстосани нишки в основата на тъкънта
бластУнка (блестунка) (73) - светулка
вЪрло (73) – стръмно
белизи [55] =белезии
Белизма [18] - вид полска трева
Белизма, белезина [47, с. 366] - вид трева, наречена още садина (Andropogon). По турски „бозалък”.
белило [55] - място на реката, където белят платна
белици [55] - сребърни монети
белия [39, 55] - вид пшеница, жито
Белким [43]– нима
Белник = сюрия [6] – 5-литрово шише
белобардзета [55] - половината бели, половината черни
Беломуест [74] Светлолик, светлокос
белопахи [55] - с бели бедра
белопая [55] - с бели опашки
белопери кошуте [55] - белошарени кошути
Белуда [68] – бяла крава
Белур [9] – бял белур – вид трева (балур)
белчие - бял овен
бизка – гърда (от бозая)
брунжучни - копринени
бръбинци – мравки
бизка - гърда
брунжучни - копринени
бръбинци – мравки
белчие [55, 64] - бял овен
Белчин – лично име, също име на котарак (от бял, Белчо, белчин)
Белчуг [9] – метална халка (прабългарска, старобългарска)
беляри [55] - билкари, знахари
Бендиляв -[74] Скитащ, мръсен и пр.
Беневрек [6] – шопски гащи
Бера, набира- в израза „бера душа” и „раната набира”. Когато раната се инфектира и загнои, казва се „раната набра”. Малко преди човек „да се раздели с душата си” се казва „човекът бере душа”. Странният глагол „бера” има неясен смисъл, може би „влошава, заболява”.
Бербант (перс.) [2] – бербат, разорен, негодник
Бервам [13] – подбирам
Бервенний [44] – дървен.
Бесоватися [44] – бесувам, лудувам.
бестрага нар. -[74] Много далече
Беузур [37] — безпокойство
Бехтава [21] - грижи
Бечви (шалвари) [33, 60] – вълнени мъжки панталони в Македония
Бечви [5, 6, 37] – потури, вълнени горни гащи, чешири
бечкак, бечко, бечковина -[74] Акациеви дървета (от бяло дръвче = акация)
Биба [19] – пуйка
биба, бипка ж. дет. [74] – Мръвка
бибе ср. [74] -1. Малкото на гъската. 2. остар. Малък дървен цилиндър, употребяван при игрите “свинкъ” и “попич”.
Бибел, бибол [9, 19] – пуяк
Бига – старото име на село Бяга, Пловдивска община. Съседното село Козарско е имало старинното име Коздриче.
Бигор – варовикова скала
Бигор [32, 59] – варовикова утайка
Бигор [53] – песъчлива почва
бидисавме [37] — свършихме
Биже [9] – галено обръщение към вол (от берез - вол с бяла звезда на челото?)
Бизая [13] – бозая, суча
бизка
[64]
- гърда
брунжучни
[64]
-
копринени
бръбинци
[64]
– мравки
Бийца [44] – който обича да се бие.
Биканка = бикичка [69]– игра на „тласкане”. От глагола „биквам” тласкам.
биле [54, 55] - билка, трева; лекарство
Биле, биля [20, 29] – дори, даже (персийска дума)
Билерин [28] – билкар (идва от биле - прабългарска дума = билка)
Билие [44] – трева, от билка.
Било [44] – Клепало.
Било [6] – най-горна, хоризантална греда в покрива на къща
Билюр [9] – Billur –кристално стъкло (турски, идва от източноиранското белур - планински кристал)
биляр [55] - лечител
Бимбаба [19] – гологлав орел
Бинек [31] – кон за яздене, яздешком
биричъ [48]- глашатай (не е сигурно, по-вероятно бирник)
бировин м. [74]– Глашатай (от бирник ?)
Битанга
[15, 74]
-
ж., ирон.
Пропаднал човек.
Битангор
[15, 74] -
м., събир.
Много “битанги”,
пропадналата
част от обществото (суфикс «-ор» като събирателен формант).
Буклия
[16]
– бъклица
Бодка [2]
– дребни пари
Битюве [21] – валка, цилиндрично тяло
Битювия [5] – самобитен, становит (с хубава снага)
Битювя [20] – човек или животно с тяло с постоянно сечение, подобно на ствол - цилиндричен
Бичи, бейка, бечку, бичко [68] – овца, овен (от тук „бици, бици” – елате овци)
Бише – прасе (Петричко)
Бишка [9] – свиня
Бишкам [41] - бутам (но бишка - свиня, макед.)
Благий [44] – добър.
Благоверний [44] – изповядващ правата вяра; православен.
Благовест [44] – удари с камбана, които призовават християните за молитва в храма.
Благолозний [44] – който носи обилни, добри плодове.
Блана – буца пръст с трева, чим (Чипровски и торлашки)
Блана [9] – едра буца пръст
Блатен аир (Acorus calamus) – шавар, шубар, попур, папур - многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина във височина, произхожда от Северна Азия и Хималаите. Расте по блатисти и мочурливи места и покрай бавно нечащи води.
Близнà - пропуск, празнина – дума, употребявана от Васил Златарски, [Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852). Притурки. 5. Ринхинският княз Пребънд и 4-ата обсада на Солун от славяните, С. 513].
Близна = блазина [6] – желязо (не е ли стомана ?)
Близна [25] – място в плат със скъсана нишка или без нишка
Близна [44] – белег от рана; бръчка; гънка.
Близна, близница [9, 10, 11, 39] - Стомана
близница [55] - стомана
Блистание [44] – блестене; идване на светлина, блясък.
Бличи [13] – извира
блудаш [55] - разбъркваш, размиряващ
Блудилище [44] – развратен дом.
Блюдя, блюсти [9, 44] –пазя, (да) пазя; (да) охранявам; (да) спазвам (от тук - блюстител)
Блядение [44] – празнословие; лъжливи думи; лъжи (от бляд, бред - лъжи).
Блян – растение – попадийка, буника.
Бо [44] – защото; тъй като.
Боария [6] - название на жилищно помещение в българска каща (Пиринско)
Боболяга [54] – буболечка
Бог Сурица [72] - Богъ на здравето. !!!! Сурова: значи здрава. (!!!)
Бод [10] - Острие за обождане, гвоздей, който се забива на края на остена
Бодил [10] - Остри израстъци с растителен произход
Бодка, бодил [3, 25] – най-дребна монета, равна на 1/3 от парата
боднаж [55] - някога
Бодренно [44] – бдително; без заспиване.
боеве [55] - места за борба, за двубой
божак, божек [39, 55] - просяк
божата нар. [74] – Честно, правдиво (виж „умната, бързешката, лудешката и тн”).
божем нар. -[5, 8, 74] - Уж, ужким, май че, но не много сигурно
божем [55] - уж, като че ли (сравни с уви – жалко, не зависи от нас)
божукам гл. несв. -[74] Хленча, оплаквам се.
Божяк, торбар, торбарин [53] – сиромах
Бой – каиш [45] (сарашки термин) – отклоняващ се, страничен каиш, който е свързан към главния, по-широк и по-здрав каиш. Бой – отбиваш се, отклоняваш се, от тук – отбой! – прекрати, престани, досегашната дейност! Бой сой - название на връх, северно от Стара Загора.
Бой [28] – ръст
бой: бой-бояна [55] - по цялата дължина
Бойер (Boier) [9] – (румънски, от бълг.) – боляр
бойове [55] - шарки на риза
Болий [44] – по-голям.
Болясване [6] – присаждане на овошно дръвче (в Чирпанско - имунизация)
Бом – уж ! (Монтана)
Боме [39] – бога ми!
Бонела [13, 38] – вилица
Бончук [40] – конска опашка, знаме (древна дума)
Бордел (бордей) [6,18, 28] -древно название на полуземлянка в България; къща от една стая, наполовина вдълбана в земята, полуземлянка. Повечето средновековни къщи в България (и в Европа) са били такива. Вероятно от френски произход.
Борзе [44] – скоро.
Борзитися [44] – (да) бързам.
Борим [47, с. 157]- старинно българско мъжко име
Борител [44] – противник.
Борич [38]– борец !! (суфиксът –ич е образувал и деятелни съществителни !! )
борть [48]- дупка (улей) в дърво в гората за диви пчели.
Ботор (Врачанско) - дърво, талпа (и преносно).
Ботур [9, 38, 74]– пън, дънер (от тук, ботурясвам – удрям силно, като с пън), ботурешки, ботурешката.
Ботур, ботор, ботуратог – пън (Чипровски и торлашки)
Ботурясвам [9] – удрям като с пън
Боца [43]– шише с формата на колба, колба (колба е старобългарска дума)
Боцур [5] – вид болест по конете
Бош [18] – празно място, отвор в дъска и др. подобни.
Бощан [6] – пастир на група коне
боян [55] - название на местното облекло - пола с крилца (Родопи)
бояна, два бояна [55] - две групи игрохорки от несключено пролетно хоро “на буенец”
боянците [55] - които водят хоро “на буенец”
брав – овца
Брав
[71] –
скопен овен
Брав [37] — овен
брав, бравче [46, 63]— животно, малко животно
Брав, бравче [35] – агне (?)
Брави, брови [55, 66] - овци
Бравче – домашно животно, най-често овца (Чипровски и торлашки)
Бравъ [11]– домашно животно
браде [55] - забрадка
Брадел, брадестил [10] - Брадат човек
бражникъ [48]- пияница, (брожение – алкохолна ферментация)
брайно [55] - братко, бате (обръщение към поголям брат)
Брале [10, 55] - Братче, по-малък брат
Бран [62] – вълна (сравни враница – лодка, ладия)
Бран [69] – вълнà (от „бер” = скала, планина, в случая „нещо издигнато над водата”)
Бран [44] – война; битка.
брана [55] - гребло, с което изравнят земята по оран, след като се засее семето
Брана [19] – засада за дивеч
бранел лете [55] - лете бран
Бранище (68) – място, където пàшата е забранена. Обратното на пасище.
бранище [55, 67] - гора, забранена за сечене
брастува [55] - “къса връхчета на трева и клонки” (browse – англ.)
Братися [44] – (да се) боря; (да) воювам.
Братя [67] – развивам (по-точно „разклонявам”)
Брацудка [19] – обеднял човек
браче [55] - обръщение към по-стар девер
Браю [10] - по-голям брат
Брег [6] – одър, креват
брегище [55] - бряг
брежа [55] - брегове
Бреже [6] – одър, креват
бреженiе [48]- старание, бережение (оттук не-брежение).
Брез [5] – бивол с бяла звезда на челото
брез [55] = без
брези биволе [55] - биволи с бяло на опашката (на челото) с бели петна
Брей [31, 57] – тревисто, увивно растение с месести корени, използва се за избелване и белосване на лицата на жените
брейнала [55] - прихнала, избухнала в смях
Брекина - вид дървесен вид (Sorbis torminalis) в горите до град Пещера
бреме, бремя [44, 55] - товар, тежест
Брене, брение [14, 44] – глина, кал, нечистотия
Бренни останки [9] – тленни останки
Бренний [44] – взет от земята; слаб; който не е здрав, нетраен.
бренцам [55] - хлечна, плача с нисък глас
Брестя [9] – паса кози
брецам гл. несв. – рева на дебело (за биволи). Гатанка: „Отук бряг, отам бряг, а по средъта бивол бреца. Що е то? (задник).
Брешнел [16]
- бръшлян
Брука [9] – брадавица, пъпка
Брешнел [6] = прешлен
Брещи [44] – (да) пазя; (да) охранявам.
Бригнет се [37] — безпокои се, грижи се
Брихам [38] – кихам
брица (бяла брица) [55] - пролетна пшеница
бровим [55] - броим
бродари [55] - (от “брод”) превозвач с лодка или който прави брод. Брудете - превозвайте, брод направете
бродница [55] – магьосница
Брозда [44] – мундщук (желязна част от юздата, която конят захапва).
брочарка [55] - (от “брош”) трева за боядисване червено
брукна [46, 63]— бликна, (водата брухти)
брул [55] - брод
Брумка [19] – издутина
Брус [10,18,19, 57] – Вид камък за точене на коси, ножове
Брус [13] – пъпки по лицето
Брусам [38]– бруля
брусница [55] - 1. шарка; 2. (мн.) боровинки
бръбинци [55] - мравки
Бръв, брев [9, 11, 47, 57] – мост от едно дърво; греда, дърво поставено над река като мост
Бръв, бръвно, жерда [11]– мост от едно дърво (в Странжа)
Бръвно [14] – греда за строеж
бръзи [55] = брези
Бръкнъл [38]– бликнал, набъбнал, цъфнал (от брукна)
Бръмбук [38]– подутина, цицина
Бръмбъзък – неясно (косвено, малко дете - с. Самуилово)
Бръмбъзък [52] – малък бръмбър
Брънек, Брънека [43] – прякор на човек и българско фамилно име от Централна България. Среща се като фамилно име (Брънеков, Брънелов) в град Крън, Казанлъшко, и родов прякор (Бръните) в с. Самуилово, Старозагорско. Очевидно морфемата е “брън”, прилагателно име. Според [5] Бърненски (Бръненски) означава "балканджийски", от където тази морфема и прякора Брънек може да означава "планинец, жител на Балкана, на планината, човек слязал от Стара планина". Близо до дн. град Брацигово е съществувало средновековно селище от XIV в., наречено Преврен, чийто жители се преселват и дават началото на този град. "Преврен", от "врен = планина" значи "през планината, проход през планината" и съответства на по-познатото „предял” = "проход през планината", от думата "дял" = височина, планина. Подобна старинна българска дума "бран" е означавала "вълна", т.е, "издигната, висока част от водата на езерото, морето". От думата "бран" са образувани думите "бранище, вранище" = лодка (нещо издигнато над водата). От горните примери заключаваме, че основата "брън, бран, врен" е означавала "извисена част, височина, планина". И наистина, с много слаби и напълно закономерни фонетични преобразования от "брън" може да се получи варианта "блън" (р-л), а от него "план" (б-п, ъ-а). Така получената морфема "план" представлява семантична основа на оригиналната българска дума "планина", която в БЕР съвсем погрешно се извежда като антитеза от plain - равнина. Предложеното от нас обяснение план-ина < план < брън (берен = перен - планински) се подкрепя от известното в индоевропеистиката твърдение, че при праидноевропейците основата per е носела смисъл "скала, планина": в хинди Parakal - скалиста планина (лично мъжко име); в староиндийски parvata, в хититски NA4peru[na] -скала, планина; Пиринеи - голяма планина между Испания и Франция. Семантичната основа за планина при траките също е "пер", от където идват днешните български названия Перелик (върх и рид в Родопите), Персенк (връх в Родопите), Перперек (скалист връх в Източните Родопи с голямо тракийско светилище, Перестица (днешното Перущица), Пелистер или Перистер (планина в Югозападна Македония), Пирин-Перин (планина в Южна България). От горното изложение следва, че най-вероятният произход на българската дума "планина" е тракийски, от основата per, към която се добавя суфикса -en. От така полученото peren (планински) с течение на времето се получава брън, бран (планина) и планина.
бръска гл. несв -[74] Вали слабо, но със силен вятър
Бръст [11]– млади клонки на дърво, брести (глагол) – козата пасе млади клонки
бръст [55] - зелени клонки за храна на добитък зиме
бръстинка [55] - тояжка
Бръстя [43]– (за овца) пасе отгоре, отгоре (както на английски, browse)
бръчени [55] - набран на гънки
бръченица [55] - дреха, набрана на гънки
Бръчник = бърчанка – кърлянка - окреп [6] - надиплена пола
Бръчник [53] – набрана пола
Бръшлян – увивно декоративно растение, но но е паразит.
бръшнел [55] - брешлян
Брюка, бруке [5] – рана, пришка, цирей
Бряз [9] – брези биволи (ед. ч.). Има същото значение както и "лиси биволи" - със звезда на челото.
Бряцати [44] – (да) звъня.
бубота [55] - прясно изпечен, още топъл царевичен хляб, приготвен с квас
Бубоч, бобач - [47, с. 155]- лайкучка, растение
Бубулки, бубулета [5, 55] - бубулечки
Бубутевица [13] – гръмотевица
Бугарко – тъмночервен цвят (багър ?) (Чипровски и торлашки)
бугасия [55] - червен памучен плат
Бударица – вид плевел, бурен
Будим / Будин(а) града [55] - Видин; Будапеща
Буенек
[6] -
обичай на Лазаровден, на който се "инсценира" сватба, с участието на всички
главни персонажи на обичайната сватба. Интересно е, че всички участници носят
обичайните си названия (булка, свекър, девер, зълва и т.н.), но младоженикът се
нарича "буенек"! Това показва, че думите "буенек, буен, боян" може да означават
"младоженик, зет, млад, непокорен, буен" (Етнография
на България. Изд. Наука и изкуство. София.
1974. 2-ри том, стр. 118- 2-ри том, стр. 118;
Буже [68] – теле
Буздра [43]– месо с много шупли, което се свива при варене
Буй, (буий) [44] – безумен, луд; глупав.
Бука [5] – чучур
Букара [5] – съд с човка, в който се държи вода за пиене
букари гл. несв. [74] - Опложда свинята (за нерез).
Букер [5] – караконджел
букна, да букна гл. св. [74] 1. Да пламна (за огън). 2. Да почервенея. 3. Да разнеса слух (косвено от пламне) (също и да ревна ?!).
булванци [55] - грамадни камъни, балвани
Булгария, булгарина, булгаре, булгърия, булкария, булгарье [4, 5, 55] – старинен български струнен инструмент, подобен на тамбурата, но по-голям и с повече струни. От този български инструмент е конструирано гръцкото бузуки.
булиха [55] - заслониха
булко [55] - како (обр.) (Родопи)
булно [63]— було, воал, забрадка
булуван м. -[74] Голяма буца пръст (от балван – голям свещен камък).
Буляк, булек [28] – младоженик
Бумбали [20] - мехури във водата, оставени от падащи капки дъжд (когато има бумбали, ще вали много дъжд!), косвено - силно отворени "ококорени" очи. Бумбал на хинди значи "мехур”.
Бумбар [6] – бахур в Пловдивско (турска дума ?)
Бумбар [6] – пчела в Северозападна България, вероятно от бръмбар
Бун, бус [53] – буца пръст с корените на някакво растение
Буна [28] – бунт, въстание
Бунай [57] – връх в Средна гора
Бунда [5] – дълга антерия, кожух
бундало, бунтало ср. -[74] Голяма неподстригана коса.
бунелка (в Родопите) – вилица
Буннъж (в Родопите) - някога
буно (в Родопите) - някой
бургу [37] — бързо
Буренаш [53] – място, обрасло с бурени
буреча се гл. несв. Възв -[74] Втренчвам се.
бурилка – дървен съд за избиване на мляко
Бурилка (гр. Батак): 1. Мътилка (висока конусовидна тръба с дъно) за биене на мляко с прът. 2. малко, отворено отгоре буре с дървена хоризантална перка, която се върти с външна ръчка за биене на мляко
Бурилка [1] – буре
бурилка [66] – дървен съд за избиване на мляко
Бурило [18, 19] – дълго бутало с което се бие прясно мляко в съд, наречен мътилка, за отделяне на маслото. Съд в който се бие кисело мляко
Бурия [4] – тръба, лула за свирене
Буркай [5] – гледай си работата (израз) (вероятно от буря - бия мляко в мътилка)
Бурул [13] – огледало
Буръния [13] – гозба от кисело зеле с ориз
буса [48]- голяма лодка.
бусер м. [74] – Чим (чим е турска дума).
буско цвете ср. -[74] Цветето “богородичка” .
бустали, постали [5, 46, 63]— обувки, износени обувки (гръцка?)
Буталач, буталка [20, 11] - бурило, буталото, с което се бие мляко в дървен съд, който се нарича буталка (мътилка)
Буталка = бучка = мътилка [6] = висок, тесен дървен съд за отделяне на масло от прясно мляко чрез биене на млякото с прът, тояга. Тоягата се нарича бутало, джурило, чурило. Този процес се нарича бъркане или джуркане.
Бутан – може би „обрасъл с много гора” – от „бут” – дърво.
Бутел [31, 57]– изкуфял (от бут - дърво)
Бутило, баркало [54] – млякобиячка
бутна [55] - подкара, пришпори;
бутна коня [55] - подкара коня
Буторясвам [31, 57]– блъскам силно, тласкам грубо (от бут - дърво)
Бутрак [36] – растението репей, повей (обидно обръщение към нисък човек)
Бутурак – растение с коренова част, подобна на дърво (бутур - старинно), от където произлиза и името му
Бутурница – 1. запалена стрела, която се хвърля на сирни заговезни, 2. вид дървено хвърчило. И двете думи са сродни с думата „ботур” – път, дънер, дърво. „Ботурясвам” = удрям с голямо дърво. „Бутел” = нещо изкуфяло. Семантичната основа „бут, бот” означава „дърво” и вероятно произлиза от протоиндоевропейското *widhu- "дърво, гора" (англ. Wood, староангл. wudu, датски и шведски ved, галски fiodh, уелски gwydd "дърво, гора". Ив. Дуриданов посочва тракийското id, vidak – гора, дърво и то сравнява с ирландското fid, fedo, старовисоконемското wito – гора, дърво. /ИД-ЕТ/ Покорни посочва санкритското fid, кимвърското gwidd, корнуелското guiden, исландското fid – дървета, гора. /P-IEW/ В осетински qed, пущунски и памирски gada - дърво. Този корен не се среща в славянските езици. Малко вероятно е в български да е дошъл от езика на гърцизираните и латинизирани траки. Най-вероятно има прабългарски произход.
Бухер [9] – охлюв
Буча [6] – слагам растение в дупките за се насади
Бучаво [5] – рошаво
Бучило, бочило [6] – дървена пръчка с която се оформя глината върху грънчарското колело
Бучиниш – отровно растение
Бучиниш [1] – растение с лоша миризма
бучник м. -[74] Край на пола.
Бушник, бушница [9,
42]
(стбл.) = юмрук. От тук идват думите “бъхтя = бия, бъхтич = побойник, бухвам =
удрям с все сила, бухалка”
Гигенец
[42]
= кутре, малешка, малкото
пръстче на ръката
буяма [63]— гъсто червено вино
Бчела, бъчела [6] – пчела (стбл)
бъбъль (в Родопите) - мънисто
Бъдне [43]– буре
Бъдник – чикор, коладник [6, 7] – горящо дъбово дърво на Бъдни вечер – символ на родилото се Слънце Коледарска чета – куда – група предрешени млади мъже, водени от т.н. кол, цар, стененик, мармарин, кудабашия.
Бъдън [68] – обемист съд
Бъжлек [19] – насекомо, от който пощръкляват биволите
Бъз [69]– названието „бъз” на тази игра е звукоподражателно и имитира жуженето на пчела, която ожилва закрития играч, който трябва да отгатне кой го е „ожилил”.
Бъз черен - вид дървесен вид (Sambucus nigra) в горите до град Пещера
Бъз, бъж – гайтан. Объзен = човек, на който дрехите са обшити с бъзове, гайтани. Бъжев – фамилно име от „бъз” – гайтан.
Бъзак – бъзе, бъзуняк, бъзовляк, тревист бъз. От плодовете му Петър Димков е правил бъзово вино.
Бъзунек [43]– бръмбар (в Чирпанско “бъзунек” = място, обрасло с бъз)
бъкам гл. несв. [74] – Вря за вода.
Бъкел [43]– мехур от вода
Бъкел, бокол, бъкъл, букал, бъклица [9, 35, 38, 11]– Голям съд за вода, голяма бъклица; бъкел -синоним на “нищо – не зная”.
бълванъ, блъванъ [48]- бълван, истукан, кумир (!!). Виж балван.
Български названия на болести (68): брусница – морбили; лещенка – вариола; сипаница – шарка; гърлица – дифтерит.
бълкотевя гл. несв. -[74] Мъча се да направя нещо, но не ми върви
Бълхавя се [43]– работя несръчно (на чеченски бълх – работа, работя)
бърбарам гл. несв. -[74] бърникам
бърбонка ж. -[74] Пъпка, оток.
Бърбуникам [13] – пущам мехури във водата
бърдак м. -[74] Стомна
Бърдо (бърче – умал.) [35] – малко възвишение
Бърдо [47, с. 164]-стблг. – продълговат връх, хребет
Бърдо [18] – скара от две дървени хоризонтални летви, напречно на които са закрепени дървени или метални зъби, между всеки два от които минава по един конец от натрата
Бърдук [39] – стомна
Бързал [2] – бързей, бързо място в река
Бърк [10] -Мустак
бъркам [37] — гоня, преследвам
Бърна, бърнест [10, 28] - устна, по-голяма от обикновено устна, човек с големи устни
Бърненски [5] – балканджийски
Бърни, брънди [53] – устни
Бърченик [7] – силно надиплена задна завеса в двупрестилчената носия
бърчина [19, 46, 63]— височина, рид, малък хълм, възвишение
бъсам гл. несв. -[74] 1. Премахвам нещо. 2. прен. Карам се, навиквам.
Бъф не правя! – старинен фрагмент от народна песен от гр. Батак. От текста на песента се вижда, че изразът „бъф не правя” означава „не лъжа, не правя лъжа”. На друго място (гр. Елена, Гобровско) се среща подобен израз „бъф не хващам”, който носи значението „не приемам тази лъжа”. От двата старинни израза следва, че „бъф” е семантична единица (дума) със значение „лъжа”. Думата „бъф” е близка фонетично и смислово да английската дума „блъф”.
Бъх [29] – неясна дума от израза “бъх не ващам” = не скривам, не отричам
бъх [55] – лъжа. Бъх не фащам [55] - не възприемам тази лъжа = не можеш ме излъга
Бъхтич [13] – побойник
Бъхтя (Хасковско) – бия, блъскам
Бъхтя [13] – бия
бъша гл. несв. -[74] 1. Крия, пазя
Бял мъж - вид деликатесно ястие, приготвено от прясно овче сирене и малко брашно, което се изпича (изпържва) в тиган до придобиване на кехлибарен цвят (Чипровски и торлашки)
Бял мъж, бел маж [40,43, 53]– вкусно ястие от пържено прясно сирене и царевично брашно(в Родопите – усмар, осмар. Осмар и “бял мъж” са билингви, едното на славянски, другото на прабългарски: ас = бял, мар = мъж, човек). Вл. Георгиев приема че "бял мъж" е простонародно осмислен прабългаризъм от типа "бълъмашъ", който пък бил прабългарски еквивалент на турското "буламач" (тестена каша). Действително, фонетичното уподобяване на "бял мъж" с "буламач" е сравнително сполучливо, но защо Вл. Георгиев е пренебрегнал другата форма на названието - ОСМАР, което буквално преведено на осетински (алански и прабългарски) означава БЯЛ МЪЖ?
бяло: до б. [55] – съмнало, до съмнало
Бялча – височина на около 1 км западно от гр. Пещера
Бяндов – фамилно име от Казанлък
Вèнаки [49]– ела тук
вабити [48]- примамвам.
Вабя (стблг.) [71] – мамя
Вавилонское семя [44] – племе от нечестивци.
Вага [44] – кантар; тежест.
ваган - дървена чиния
Ваган [5, 42, 64] - дървена чиния, гаван, гаванка, дървен хаван
Ваганец
[42,
64]
- дървена солница
Ваголя
[19] – пазя, лаская
Ваганка, ваганче [37] — гаванка, дървен съд
ваганци -дървена солница
Вагре [5,55] – черен човек, арапин (сродно с вакъл - черноок човек)
Вагюл [69]– дете или човек, който бави малко дете или бебе.
вагюл(ица) [55] - бавач(ка) на дете (Странджа)
вагюля, вагюлям [46, 55, 63]— бавя, пазя, грижа се за малко дете
Вад [10]- Обвинявам
Вадити [44] – (да) правя лъжлив донос; (да) клеветя; (да) обвинявам; (да) примамвам; (да) привличам.
Ваия [44] – клони; листи.
ваква [37] — такава
Вакло [5, 10, 39] – черноок, черновежд човек
Ваклушата [29] – вакла овца, овца с черен пръстен около всяко око.
Вакля вежди [70]– изписвам (рисувам, почерням с въглен или черно багрило) вежди (отидохме да ваклим вежди – извадихме очи, с. 495).
вакъл [55] - черноок, черно, черновежд
вакъл овен [55] - с черно около очите вакли руда - къдрави, с черно около очите овце
вален, вална прил. -[74] Мръсен, мръсна.
валка ж. -[74] Сбито парче при лошо приготвени тестени храни, валалушка.
Валмо [18, 19] – вързоп от прежда, чиле от прежда, вързоп
Валмо [5] – свитък хартия
Валог [25] – падина под планински връх
валог [55] - наклонена широка долинка, необрасла с гора; дол, слог
Валог [32, 59] – равно място в планина, заобиколено с гора
Валог [53] – падинка, ниско място, долчина
Валок [19] – колендро (съвременното валяк)
валтинки [55] - тресавище
валявица - голямо дървено корито, в което струя вода пада от високо и създава
водовъртеж; вътре се слагат нови вълнени тъкани,постелки и пр.,
те се валят в продължение на ден-два, за да се повиши здравината им и дасе
подобрят цветовете. Може да се ползва изпиране. В Родопите се нарича "дъща".
валям гл. несв. -[74] Мърся, цапам.
Вамо [30] – тук
Вапа [14] – езеро, локва, блато
вапа [44, 48]- краска, боя; вапити - вапцвам, боядисвам; вапьница- дъска за разместване на боите. Днес тази дума е изместена от турския плевел „боя”.
Вапцида [20] –(псида) - дървена дъга за направа на дървено колело на каруца.
Вар [44] – зной; пек; вряща вода.
Варад [19] – воденичен улей (нарича се още гурна)
Варай [39] - ох, леле
Варай [56, с. 119] – обреден хляб
варам -[74] карам
Варива [6] - ????? –гръцка дума ?
Варити [44] – (да) предварвам; (да) изпреварвам; (да) предупреждавам.
варити [48]- варя, изпреварвам, движа се пред някого.
варкам (се) [5, 55] - бързам, съревновавам се, варя се
Варкане [5] – бързане, пъргавина
варне [55] - спревари
варнем [55] - бързам
варош [55] - старата, централна част на български град; град. Предполага се, че е прабългарска дума от староирански произход: авест. Vāra, пехл. War – „ограда”, арменски *var – «ограждам». Заимствана в унгарски като vár – „град, крепост” (Абаев В. И. Скифо-европейские изоглоссы. М., 1965).
Варя се [2] – съревновавам се
Василиск [44] – голяма отровна змия.
василич (гр.) [55] - престолонаследник, царски син
Вастегарка (спомагалка) [5] – дървено скеле за товарене и разтоварване на кон, магаре
Ватали [6, 18, 20, 55] – дървената рамка на стан, с която се набива вътъка на платно. Две дървени хоризонтални дъски със жлебове върху тясната си страна. Ваталите притискат отгоре и отдолу бърдото. Чрез дърпане на горния ватал, бърдото притиска с удар проврения конец между конците на натрата. В зависимост от силата и броя на ударите с ваталите, се получава платно което е повече или по-малко сякнато (плътно).
ватало [55] - бърдило на стан, набърдило
Ватафин, ватаф [6] - ръководител на калушарите
Ватах [6] – главен майстор в самоков
Ватра [11]– топлина
Ватрал [11]– ръжен, начира се още “жег, ожег”
Ватъл, вътел, вътъл, ватал [2, 3] – бродило (брадило, бърдо) на тъкачен стан
Ваха [18] - там, нататък (на хинди вах значи "там")
вбабен прил. -[74] Преждевременно състарен (от баба, виж встъклен, вдървен).
Ввергати [44] – (да) хвърлям в нещо, някъде.
вджашен [37] — ужасèн, стреснат
Веглас [44] – знаещ; изкусен.
Ведети [44] – (да) зная.
веднешки прил. [74] – Общ, за общо ползване.
Ведро време [43]– ясно време. Ведрина – ясно време без облаци
Ведунство [44] – врачуване; чародейство.
веела [37] — яхала
Веелзевул [44] – "повелител на мухите"; началник на злите духове; едно от името на сатаната.
Вез [10] - Бял бряст
везуля [55] - везачка, бродирачка (възел от везам - връзвам)
Веие [44] – вейка; клонка.
век [37] — свят, живот
Векил – наместник. Сравни прабългарския род Вокил, Уокил
Веков [5] – любов
векяал [37] — обещавал
Велблуд [44] – камила; дебело въже.
Велблужд [44] – камилски.
Велми [44] – доста; много.
Венаки [29] – ела тук!
венала [37] — яхнала
Вено [9, 44] – това, което женихът плаща за невестата, зестра.
Венчило [9] – омъжване, семейна двойка
Вепър [9, 14, 25, 44] – шопар, нерез, глиган, мъжко прасе, дива мъжка свиня (славянска),
Вербие [44] – ива; лоза.
Вервица [44] – броеница.
Верев [43]– наклон, наклонено
Верем [5] – гръдна болест
Верея [44] – врата; напречна греда; стълб на врата.
Вержение [44] – хвърляне; мятане.
Вержение камени [44] – мярка за разстояние, равно на един хвърлей с камък.
Верзити [44] – (да) хвърля.
Верзитися [44] – (да) падна.
Вери [5] – жено (обръщение, нещо като „мари, ъу = аво”)
Веригало [39, 57] – хоризонтална гредичка, дърво вградено напреки над огнището за която се окачва веригата, кутларка (от котел + суфикс „-ар”)
Верт, вертоград [44] – градина.
Вертеп [44] – пещера.
Вертоград – зеленчукова градина, бахча
Вертоградар [44] – градинар.
Веруга, вируга [20, 38] – верига (синджир), с който се закача казана за кутларката в огнището
Вес [9, 44, 48] – малко населени място; селце, село.
весия [46, 63]— закрилник светец, човек, който се грижи за молитвен дом
вети се [37] — врече се, обеща
Ветия [44] – оратор; ритор.
Ветленик – бронзов съд за греяна ракия [Тетевен, музея]. Сравни с „вител” [47, с. 169] – дълбоко място в река (борчилка, вир)и името на река Вит.
Ветрило [44] – платно на плавателен съд.
Ветхий денми [44] – Божието име в Дан 7, 9. Въз основа на това пророческо видение в иконографската традиция на Новозаветната църква образът на Бога-баща се представя като старец.
Ветър [6] – част от леха, която се намира между две вади за напояване
Веш [5] – още
Вещ [44] – дело; събитие.
Вещер [13] – страшен, грозен, магьосник
Вещер [40] – лечител
Вещунгер (73) – вероятно вещер (мъжка вещица)
Взимало [11]– вид нож за издълбаване на жлеб в дърво
взлил съм се -[74] Станал съм много зъл
видело [13, 55] - светло; газ
Видет [13] - виждам
Видня (Брацигово) – пещ за топене на желязна руда, с две духала, задвижвани от воден чарк.
Видня [53] – железодобивна пещ
видро [55] - ясно, ведро
виждал [37] — цвилел
Викот [70, с. 24]– силни викове
вилан [37] — някой
Вилаф [19] – овес
Вилач [19] – вила за обръщане на сено
Вила (с. Самуилово) - от израза "на вили на могили", означаващ "разхвърлена, неподредена стая". Най-вероятно "вила" е синоним на "могила". Вила < била < било = височина, рът, рътлина. Сравни иранското "бала" = висок, от тук персизмът "баир" = "височина, хълм".
Вина [44] – причина; обвинение; извинение.
Вино ради [57]– заради виното
Вину [44] – винаги.
вира [48] - глоба за извършено углавно престъпление.
вискал [37] — цвилел
Виспр [44] – нагоре.
Виспренний [44] – висок; горд.
Виссон [44] – драгоценна тънка прежда с жълт цвят или одежда, изтъкана от нея.
Вист [5] – бряг, височина
Вит, а (за ела, кула, чешма, планина, порти, вежди) [55] - хубав/а, /и
Виталище [44] – място на живеене; жилище.
Виталница [44] – стая; място за нощуване; хан.
Витати [44] – (да) обитавам; (да) пребивавам; (да) нощувам.
Витез, витяз, витеза [5, 64] – юнак, безстрашен, юнакиня (всъщност означава "победител" на стбл. и чешки)
витеза - юнакиня
Вич
[52]
– винт, свредел
Вител [31, 57]
– уред за навиване
Вител [47, с. 169] – дълбоко място в река – борчилка, вир. Сравни с Ветленик – бронзов съд за греяна ракия [Тетевен, музея] и името на река Вит.
Вител [9] – късо дърво за връзване на снопи
Вител = летка = сукало [6] – инструмент за пресукване на вълнени прежди
вител м. -[74] Приспособление за навиване на въжето при вадене на вода от кладенец.
Витосам [5] – прогоня
Витосвам се [29, 37, 49] - махам се
Вишел [39] – видял
Вищя, висна [5] – цвиля
Вия [44] – шия.
Вкупе [44] – заедно.
Вкутрапанчва [13] – дава веднага
Влагалище [44] – чувал; джоб; сандъче.
Влак [6] – шейна за извличане на отсечени дървета
влака [55] - род, роднини
Влас [6] - вид болест по волове, говеда и други домашни животни
Властел [9] – владетел, властелин
Власти [44] – име на един от ангелските чинове.
Власците (67, с. 41) – бълг. название на звездния куп Плеяди (руски Волосыни, сръбски Влашиђи)
Власяница [44] – одежда из твърдо, бодливо влакно.
Влат [10] - Клас на житно растение
влахоре [55] - гривна с инкрустации (Странджа)
Влашка земя – в народните песни от Батак, земята около град Батак се нарича Влашка земя, т.е, земя на овчари. От латинската дума „влах” = овчар.
влашките [55] - съзвездието “Власи”
Влаятися [44] – (да се) скитам; (да се) колебая; (да се) вълнувам; (да се) нося по вълните.
Влещи [44] – (да) влача; (да) мъкна.
влорин [37] — злато
Влъхва [69] – крадец, разбойник (израз на омраза на християнството към жреците – влъхви на персийската религия). Всъщност означава «вълшебник, магьосник, предсказател, лечител».
Влъхва, влъхварин [55, 62] – крадец, разбойник (под влияние на християнството, тази предхристиянска титла е добила отрицателен смисъл)
влъхварин [55] - магесник (българите са влъхви - магове)
Вмале [44] – скоро; малко по-късно; почти; едва.
Вне (уду) [44] – отвън.
Внегда [44] – кога(то).
Внезапу [44] – изведнъж; неочаквано.
Внемшийся [44] – който се е въодушевил.
Внетре, внътре [9] – вътре
Внитие [44] – влизане; явление; пришествие.
Внутр (уду) [44] – вътре.
Вняти (повел. накл. внемли, вонми) [44] – (да) обърна внимание; (да) чуя.
Вняти от [44] – (да се) пазя от нещо, някого.
Внятися [44] – (да се) въодушевя.
Во еже [44] – за да; заради; за.
Воврещи [44] – (да) хвърля в нещо; (да) внеса.
вогал [55] - въглен
вогень=вогин [55] - огън
Водич, угич, югич [27] – овен водач (с. Еркеч, в Източна Стара планина)
Водна перуника – Iris pseuda
Водрузити [44] – (да) утвърдя; (да) укрепя.
Водур [54] – жлеб на дъно на съд
Возбранний, взбранний [44] – военен; храбър в боевете; победоносен.
Возбраняти [44] – (да) препятствам; (да) удържам.
Возбряцати [44] – (да) възпея; (да) хваля в песни.
Возврещи, возвергати [44] – (да) възложа, (да) възлагам.
Возглас [44] – последните думи в молитва, тайно отправена от свещеника.
Возгнещати [44] – (да) наклаждам огън.
Воздеяние [44] – повдигане, възвисяване.
Воздух [44] – покров, който се слага върху свещените съдове по време на литургия.
Возмятати [44] – (да) предизвиквам смут, раздор.
Возничати [44] – (да) вдигна глава.
Возреяти [44] – (да) разколебая; (да) потреса.
воище [55] - рало
Воище, гредел [11] - греда
войно копе [55] - буйно копие
войно [16, 55] - млад съпруг, стопанин, мъж; юнак, ерген, момък; любим
войно
[64]
– любим,
либе, избраник
войно
[64]
- съпруг,
стопанин
врекя
[64]
- чувал
Войновала [5] –
жена,
живяла с мъжа си
(!!!! от тук "воин"
– мъж, съпруг
!!)
волку [37] — толкова
Волхв [44] – мъдрец; звездоброец; чародей; предсказател, влъхва.
Волчец [44] – бодлива трева.
Вон [43]– воня, лоша миризма
Вон [44] – в него.
Вонещица [24] - миризливка, насекомо, което при опастност изхвърля воняща течност
Вонта [43]– вонящ, лошо миришещ
Вонта [62] – развратница
Вонта [69] – развратница
Воня [44] – мирис; кадене. Неславянска дума, вероятно с прабългарски произход, идваща от авестийското vāena – нос.
Вопити, вопияти [44] – (да) викам силно; (да) призовавам.
Ворище [6] – нива, създадена от гора чрез изкореняване
Ворожея [44] – вълшебник; магьосник; отровител.
Ворожити [44] – (да) врачувам; (да) предсказвам бъдещето.
востебирча се, восчеперча се [74] – да се покача
Востегарка [5] – прът, тояга
Востерзати [44] – (да) извличам; (да) издърпвам.
Восторгати [44] – (да) късам; (да) щипя; (да) плевя.
Востягнути [44] – (да) стегна; (да) укрепя; (да) придърпам.
Востязати, востязовати [44] – (да) изследвам; (да) подлагам на изпитание; (да се) интересувам.
Восхитити [44] – (да) изловя; (да) уловя; (да) завзема незаконно; (да) похитя; (да) увлека във висините; (да) доведа до възторг.
Вотще [44] – напразно; напусто; даром.
Вощина = сот [6] – пчелна пита пълна с мед
Вперити [44] – (да) възвися; (да) вдигна; (да) устремя нагоре като перо.
Вперитися [44] – (да) излетя.
Вперсити [44] – (да) поема в себе си (от стблг „пърси” - гърди)
враг (74) – дявол, нечиста сила
върга (74) – цицина,
въргула
враг
[66] –
дявол, нечиста сила
върга
[66] –
цицина, въргула
Врак - останки
Вран [31, 37, 57] – черен, с черна козина, например – враня коня (Ж. Войников обаче открива, че «вран кон» може да е билингва, от иранското «вран», който върви бързо, респ. кон)
Вран [44] – гарван (понеже е черен, от тук - врана).
вран м. -[74] Правоъгълен дървен капак на буре или бъчва.
Врана, враня, вранкя, вранка [5, 6, 9,11] – малка вратичка, която се издълбава в дъската на по-голяма бъчва, отвор в бъчва, канелка, дървена запушалка на буре, каца, бъчва
Вранило [9] – чернило
Враница [62] – лодка, ладия (сравни бран - вълна)
Враница [69] – лодка, ладия (от бран – вълна, нещо издигнато над водата)
Врата красния [44] – западните църковни двери.
Вратар, вратник [44] – пазач при врата.
Вратига – растение билка. Вярвало се, че то връща либето и любовта
вратига [55] - бял равнец, Achilea milleforium
вратика [55] - градинско цвете, Tanacetum vulgare
Вратило [11]- кросно
Вратя [13] – събарям
Врахан = врахъл [5] – гривна
врач [48]- не само лекар, но и влъхва, чародей, знахар.
Врачба [44] – лекарство; врачуване.
Врачебница [44] – болница.
Вревам [5] – говоря
Вреда [31, 57] – полза, полезно
Вреден [28] – полезен, кадърен
вреден прил. -[74] Работлив.
Вреди [44] – кожно заболяване.
Вреж [9] – стъбло на увивно растение
Врекел, вреща, врешче, вретище, врешча, врекя [5, 9, 37] – торба, чувал, конопен чувал (вреки - чували, вречи - торби)
врекя
- чувал
Вител [11] – вретено (от вит – вия, навит)
Врело - буен извор
Врело – пещера, в която има извор
Врело, врис [5, 46] - извор, кладенец (гръцка дума)
Вресноту [44] – наистина; по достойнство; пристойно.
Вретено [67] – дървена ос със стоманен връх, поставена между двата мелнични камъка
Вретище [44, 48] – лоша, груба одежда; власеница; траурно облекло, дреха от груба тъкан; торба от скъсани платове, голяма торба, чувал.
вреча, врекя [55] - торба, чувал
Вречуто [5] - чеиз
Вреяти [44] – (да) вкарвам; (да) мятам вътре; (да) напъхвам.
Вреяти [44] – (да) кипя; (да се) пеня; (да) бликам; (да) изкипявам.
Врит (хврит) [5] – всички (родоп.)
вритье (в Родопите) – всички
вровелче [55] - гривна
връвели [55] =връхели - гривни
Връвти [38]– конци, върви (мн. ч. с “т” от връв)
Връга, брука – пъпка (Чипровски и торлашки)
Връга, гръмел, грамуда, кратак [53] – буца пръст
връзлия [55] - горна дреха
Врънжак [13] – непрекъснато искане, врънкане, досадно молене
Врънкам [13] – искам непрекъснато
Връст [31] – част
Врът = перивол [6] – овошна градина в средновековна България
Връчва – делва (Чипровски и торлашки)
Връчва [5, 50, 53] – бъчва, делва (връчова – евентуално!)
връчви [55] - големи съдове от пръст за държане на вода и др., кюпове
Връша, върша [6] – капан за риба
Връшник [41]- метален капак, който се слага върху подницата и се покрива с въглени (славянска)
врю(т) = врюк = врут [39, 55] - все, всичките; целият, цялата
врюг [55] - всички, изцяло (Родопи)
врюд [55] - навред, вредом
вряве [55] - говори, дума
Вседле [5] – най-накрая, на панагон
Всесожжение [44] – жертвоприношение, при което жертвата се изгаря напълно.
Всечреждение [44] – богато угощение.
Всичкома [2] – всички
Вскую [44] – защо; заради какво; за какво.
Вспят [44] – назад.
Всуе [44] – напразно.
Всяко [44] – съвършено; съвсем; изцяло.
Втаксовам [5] – обещавам
Вталесва – изпада в затрудено положение, обърквам си плановете, обърква се (в БЕР – с неясна етимология!)
втаса [37] — да стигне
втеса, втесвам [19, 46, 63]— сгреши, направи пакост, греша
Втесен [5] – виновен
втиньньо [46, 63]— приспособление за обработка на лен и коноп
Втищи [2] – копринена буба
Вторицею [44] – вторично; усилено.
Ву [5] – „и” (съюз)
вчевдариха [55] - (похабено от “вчетвориха”) когато очите се преурежват и гледат двойно (чевгар – 4 по ирански ?)
Вчиняти [44] – (да) учреждавам; (да) узаконявам.
Въбел [5, 9, 55] – дълбок кладенец, излак, извор, кладенец (стблг)
въгарец м. -[74] Подкожен паразит по говедата.
Въгрица (73) – глистя
Въгъл [14] – въглен
Въгърец – цирей (цирел ?)
Въгърец [64] – цирей, цирей по животни (цирел ?)
Въгърец (Хасковско) – глист
Въдол [28] – дол, падина
Въждя [62] – безпокоя, не давам мира някому (от тук - въжделения)
Въждя [69] – безпокоя, не давам мира някому (от тук - въжделения)
Въза, възел [9] – връв, препаска
Възбог [43] – нагоре към бог. Същото означава и „въздух” – нагоре към към светия дух
Възскреб [19] – складирани дрехи, постелки
Възтреб - малко издигната от земята широка дъска, върху която се надиплят черги и други дрехи, за да не лежат на земята.
Въла – забрадка
Въла (72) – забрадка
Вълмо [24] - къделя
Вълче биле – самакитка. Силно отровно растение, свързано с много легенди и митологични практики. В българската митология е била използвана като инструмент за откриване на върколаци. Това се определяло като се доближи цвят до гърдите на заподозрян. Наличието на жълтеникава сянка потвърждавала, че това е върколак. Наричат я “вълче биле”, тъй като овчарите защитавали добитъка си от вълци, като оставяли месо, напоено с отровния сок на растението. В европейското средновековие вярвали, че вещиците използват растението за отвари и като “мехлем за летене”. От него също правели любовни отвари.
въпа [46, 63]— изоставена галерия в мина
Въпи [35] – вдлъбната местност (в Родопите и Македония)
Върга [10] - Твърд израстък от дънера на дърво
Въргула [38] – зачервено петно по кожата
Въргулица – вилица (Силистра)
върдам гл. несв. -[74] Мърдам непрекъснато, шавам, щъкам. Връдлив
Върли, ворли [39] – проклети, лоши
Върлигава [5] – ливада с неравна повърхност (суфикс -ава !!!)
Върло [5] – (1) стръмно място, нанадолнище, от тук – свърлиг! (2) доста, много
Върна, върни [5, 55] – заваля, вали дъжд
Върт, врът [14] – градина
Въртел [9] – спънка, препятствие (на стрблг. - шиш, въртящ се прът, на който се пече месо)
Въртоглав [13] – откачен, непостоянен човек
въртогъзица ж. -[74] Насекомото “щипалка”.
Въртоп [47]-водовъртеж. Произлиза от стблг. „врътъпъ” – пещера, градина, ад (БЕР I: 212)
Върчува [37] — връчва, делва (!!!!! Както бъчова - бъчва)
вършета [55] - клони
Вършитба [6] – българска, неславянска дума
Въс [9, 10, 25] -Мустак, косъм (въси - реснички, мустаци, малки мустачки, стблг)
Въсеница [1] – гъсеница, която има власинки
Вътор [11]– обръч на каца
Вътор [6] – вид дърводелски инструмент за дълбане на жлебове
вътор м.-[74] Пъпка за бозаене при някои животни и при хората.
вътраль [46, 63]— железен уред за изтребване на жарава (от ватра- топлина)
вътрешни [55] - роднини, близки
Вътур [38]– ръб, периферия на каца, сандъче (виж вътор)
Вътък [38, 52] – нишките, които се кръстосват с основата на тъканта, прежда, конци, които чрез совалката се втъкават в основата (от втъквам)
Въхнат [19] – пръхнат
Вящше [44] – по-голямо.