http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ - ЧРЪВЕН (юли) и ЧРЬВЪ (название на кирилската и глаголическа буква Ч).

 Иван Танев Иванов

               Един от месеците в църковно-славянския, всъщност кирило-методиевски език - юли, е наречен ЧРЪВЕН. Смисълът на това название е неясен. Идея за смисъла на неясната старобългарска дума ЧРЪВЕН може да се намери, ако се сравнят названията на месеците при различните славянски народи (Табл. 1). От представената таблица се вижда, че тези названия отразяват основните стопански дейности и сезонните климатични промени в земите на средновековните славяни. Пред вид на изключителното стопанско значение на жътвата, узряването на житото и неговото прибиране е отразено в посочените названия при всички славянски народи без изключение.    

            Табл. 1. Старобългарски названия на месеците в сравнение със съответните

им славянски названия [1, 2, 3].

           При отделните славянски народи, месец юни е наречен Червень, Чэрвень, Červen, Czerwiec, на старобългарски Червеник, а също и Изокъ. Някои етнографи и фолклористи свързват това название с узряването на житото и прехода на цвета му от зелен през жълт в червен. Други обаче, като Христо Вакарелски [Етнография на България, 1974, стр. 482], извеждат названието Червенъ от багрилния червей (Coccus ilicus или Coccus polonicus), който придава червен цвят на заразеното жито. С помощта на същия житен червей се обяснява и другото  название на този месец - Изокъ. Руски етнографи считат, че названието Червенъ идва от овощния червей, който трябвало да бъде изчистван от плодовете пред този месец. Виждаме един значителен разнобой в мненията, което поставя под съмнение тези обяснения.

 В по-северните славянски страни жътвата е извършвана през месец август, който носи названията Серпень, Srpen, Sierpien, Жнiвень. Тези почти еднотипни названия са очевидно свързани с основното средство за прибиране на урожая – сърпа. Тук етимологията на месечното название е съвсем ясна. В България, времето за жътва е един месец по-рано и съответно, може да се очаква, че названието за месец юли ще има подобна семантика. Действително, едно от названията за юли на старобългарски е ЖЕТАР или ЖЕТВАР, което оправдава това очакване.

Другото, всъщност основно старобългарско название на юли – ЧРЪВЕН обаче има неясен смисъл. На пръв поглед, названието ЧРЪВЕН би могло да произлиза от славянското название на предходния месец – ЧЕРВЕН. Тази твърде удобна и примамлива възможност за етимологизиране на ЧРЪВЕН обаче се възпрепятства от следните съображения. Първо, няма как от славянската дума ЧЕРВЕН да се получи названието ЧРЪВЕН. И второ, месец юли е време на усилна жътва и ако този месец бъде обозначен с термин, характеризиращ зреенето, а не прибирането на урожая, ще се окаже, че най-важната стопанска дейност в годината - жътвата няма да бъде отразена в месечните названия при българите! Защото следващото месечно название е ОРАЧ или ЗАРЕВ, като първата дума характеризира изораването на вече ожънатите ниви, а втората отговаря на често срещаните августовски горещини. По такъв начин, възможността за извеждане на ЧРЬВЕН от ЧЕРВЕН се превръща в хипотеза за отсъствие на жътвата от месечните название в старобългарския език! Това е нелогично и малко вероятно, пред вид на факта, че жътвата като най-важен трудов период в годината е включена в месечните названия при всички славянски народи (табл. 1). 

Фиг. 1. Форма и название на буквата “Ч” в глаголицата и кирилицата.

Обратно на тази хипотеза, можем да предположим, че названието ЧРЪВЕН е образувано по същия начин, както и названието на месец август при славянските езици, т.е., ЧРЪВЕН може да е аналог на СЪРПЕН. И действително, месец ЧРЪВЕН е наричан понякога и Серпенъ (Табл. 1). Това предположение може да намери неочаквана, но убедителна подкрепа при анализа на някои названия на букви от кирилицата и глаголцата. В кирилицата и глаголицата, буквата “Ч” е наречена с подобно и също така неясно название, ЧРЬВЪ (Фиг. 1). Чисто морфологично, названието ЧРЪВЕН може да се изведе от ЧРЬВЪ, но не и от ЧЕРВЕН. Възможността за извеждане на ЧРЪВЕН от ЧРЬВЪ е безспорен успех, но това все пак чисто формално извеждане може да има смисъл, само ако думата ЧРЬВЪ наистина означава СЪРП. Забележително е това, че кирилската буква “Ч” действително придобива формата на класически сърп, ако със формата на сърпа се извърши една малка промяна. А именно, ако въображаемата дръжка на сърпа се измести от края на дъговидното острие към неговия център ще се получи тяло с формата на ранното кирилско “Ч” (Фиг. 2, сравни с Фиг. 1). Този резултат подкрепя хипотезата, че названието ЧРЬВЪ може да означава СЪРП. Не е изключено, щото в древността да е използван и сърп с подобна форма. Същата форма на сърпа е включена и в по-ранната глаголическа буква за същия звук “Ч”, която има същото название ЧРЬВЪ, предположително означаващо СЪРП (Фиг. 1).

Фиг. 2.  Връзка между формата на кирилската буква “Ч” (2) и елементите на жътварския инструмент сърп (1).

Очевидно думата ЧРЬВЪ (СЪРП) не е славянска и няма разумна славянска етимология. Тъй като все пак кирилицата е била конструирана за пръв път в българската държава, названията на нейните букви трябва да бъдат близки и разбираеми за нейното население, състоящо се основно от ирано-българи и славяни.  В такъв случай може да се очаква, че названието ЧРЬВЪ (СЪРП) ще произлиза от езика на Аспаруховите българи. Действително, подобна дума със същата семантика има при осетинците, съвременните потомци на древните алани, които са родствени на древните българи. При осетинците думата за сърп е XSYRF (ксирф) [4, Езикът на древните българи...], която е почти идентична с думата ЧРЬВЪ. От същия източник научаваме, че при осетинците, думата ĈЪРВ означава "режа бързо", т.е., ЖЪНА! Това са убедителни доказателства, че думата ЧРЬВЪ от старобългарския език може да е дошла от езика на прабългарите и да означава СЪРП. В някои други индоевропейски езици също могат да се намерят думи, морфологично сходни на ЧРЬВЪ и имащи същата или подобна семантика, но стоящи доста по-далеч от нея в сравнение с аланската XSYRF. Това са английските думи sharp – остър и  sickle – сърп, а също и самата славянска дума "сърп". Старостин  въстановява  протоиндоевропейското  *k^erw- "сърп, режещ  инструмент", което е много близко до старобългарското и прабългарско ЧРЪВЪ. В. Абаев  посочва осетинското xsyrf – сърп като пряк аланотохарски изоголос с тохарското ksur – нож (българското  косер - лозарски нож), тъй като общоиранското название на сърпа е *das. 

Верността  на  хипотезата, че старобългарското ЧРЪВЪ - ЧРЪВЕН означават "сърп-сърпен" се  протвърждава и от следния  факт. Руските езиковеди Фасмер и Даль посочват  рядката  руска  диалектна  дума  черв – сърп (Езикът на древните българи...). Те се опитват да я обяснят с литовското kir̃vis – брадва, skìrti – режа. Но сега става  ясно,  че  тази дума  е  заемка  от  старобългарски, където  наистина  е  имало  понятие  чръвъ – сърп.  

По-рано Петър Добрев посочи, че названието на глаголическата буква ФРЪТЪ, изразяваща  звука “Ф” и имаща формата на двойна брадва, е аналогично на аланското название за  брадвата [П. Добрев. Светът на прабългарите. С. 1994 г., стр.93]. На осетински FÆRÆT (ферет) – брадва, което е почти идентично с ФРЪТ. В едно прекрасно изследване в областта на сравнителното историческо езикознание, д-р Живко Войников потвърди източно-иранската и тохарска етимология на названието ФРЪТЪ - брадва (Езикът на древните българи...).  На тохарски език peret – брадва.

Ясно е, че посочените две буквени названия ФРЪТЪ и ЧРЬВЪ не могат да имат славянски или някакъв друг произход, освен прабългарски, тъй като езикът на прабългарите е сходен с този на аланите, а и двата народа са живяли съвместно и като съседи в продължение на 4-5 века на север от Кавказ. Най-вероятно, тези две думи не са заимствани, а са били собствени думи за езика на прабългарите, близки до съответните думи от езика на аланите.  

Към иранобългарските названия ЧРЬВЪ и ФРЪТЪ от глаголицата и кирилицата трябва да се добави и названието на първата буква А - АЗ. Безспорно, това е общоиранското лично местоимение за първо лице ед. число, което няма нищо общо с тюркското БЕН, гръцкото ЕГО, славянското Я, немското ИХ и т.н.. С това, броят на названията на букви от глаголицата и кирилицата, които имат сигурна ирано-българска и неславянска етимология стават три. Този резултат показва, че голяма част от неславянските названия глаголическите и по-късните кирилски букви могат да поизхождат от езика на древните първобългари. Този резултат е доста неочакван, но добре обоснован и поставя под съмнение официалната, доста противоречива версия, на някои чужди исторически школи, че създателят на глаголицата, Св. Кирил Философ и брат му Св. Методий са византийски гърци, работили в полза на византийската политика за приобщаване, всъщност отблъскване, на славяните към византийската култура.

          Заключение: Представени са убедителни доказателства, че названието на кирилската и глаголическа буква “Ч” – ЧРЬВЪ може да означава СЪРП. От тук се заключава, че производната дума ЧРЬВЕН, която е старобългарското название на жътварския месец юли, би трябвало да означава СЪРПЕН. Този извод се съгласува много добре с аналогичните названия Сърпен на предходния месец в славянските езици.

 Литература:

 1.        В. Умленски, В. Шкодров и А. Запрянова. "Времето и календарният проблем", 256 стр., ИК "БАН”

2.       

3.        Перетц В. Н. Материалы к истории апокрифа и леген