РАЗЧИТАНЕ НА ВАЖЕН НАДПИС - БИЛИНГВА

ОТ С. БАСАРАБ - СЕВЕРНА ДОБРУДЖА

Иван Танев Иванов

        Един от малкото и изключително ценен славяно-прабългарски израз-билингва е открит в солните рудници до с. Басараб (бившото с. Мурфатлар), северна Добруджа. Той представлява поредица от руни, до която стои написаната на кирилица славянска фраза “длъжен съм” (виж фигурата в ляво). Петър Добрев чете рунния надпис като “беренум уофре” и предполага, че това е прабългарски еквивалент на съседния славянски израз “длъжен съм”.

        Досега двама автори, П. Добрев [ПД-ЗФ стр.91] и д-р Ж. Войников, правят опит да преведат прабългарския израз “беренум уофре”. Според мене, П. Добрев правилно извежда “беренум” от общоиранския (и индоевропейски)  глагол “нося”, но за разчитането на “уофре” неправилно се насочва към по-далечното талишко obure – тегоба, мъка.  Резултатът “нося мъка, тегоба” е семантично доста далеч от “длъжен съм”.

                  От своя страна, д-р Ж. Войников много сполучливо оприличава втората дума “уофре” на думата uаvær в съвременния осетински език, който е наследник на най-близкия до прабългарския алански език. Uаvær и съответно уофре означават “условие, положение, състояние”. Той обаче несполучливо превежда “беренум” с осетинското bar – воля, желание, действие. Резултатът “искам, желая това състояние” е също далеч от “длъжен съм”.

                  Най-точният и близък до “длъжен съм” превод на “беренум уофре” ще бъде “нося, поемам условие” от беренум (нося) и уофре (uаvær – условие, състояние). “Беренум” най-вероятно означава “нося”. В авестийски baraiti, санскритски bharati, пехлевийски barom, осетински baryn, barun, арменски berem, ягнобски var, vuarta – всички тези думи са със значение “да нося, взема, прибера, товаря” /Ch-DIV/. В тох./б/ par, parеm – нося, вземам. Това е една общоиндоевропейска морфема – в гръцки pheārā, латински ferae, келтски (староирландски) biru, готски bairan, славянски брать - да нося, да взема. Бактрийското parobar, baramo съответства на българското “прибирам, прибарвам, присвоявам”. В кюрдски berîdan, пущунски bаr, талишки barde, персийски bordän, памирски bor, гилянски bêrdên, язгулемски bora, сариколски vor – нося, донасям. /VS-ETD/ В авестийски bara – данък. Иранската морфема “бар”- нося е засвидетелствана и в старобългарския език, заимствана от прабългарите под формата берия, биръ – данък, бирчии – бирник. Според Фасмер старобългарското биръ – данък, бирчии – събирач на данъци, заето в староруски бир, сърбохърватски би̑р, словенски bȋr, е прабългарска дума. Тази морфема е запазена и в съвременния български език, пример за което са думите “бирник” и “бреме” и изразите “бера ядове”, “бера грехове”.

                  В заключение, “беренум уофре”, най-вероятно означава “нося, поемам условие”, респ. “поемам ангажимент”, което семантично е много близко до посоченото “длъжен съм”.

                  В случая по-интересна е формата за 1 л. ед. ч. на глагола “нося” – беренум – аз нося. Вероятно, “беренум” може да се разглоби на “бер” + “ен” + “ум”, където “бер” е основата (морфемата), показваща смисъла на глагола (нося, поемам), а “ен” е служебна свързваща частица. “Ум” е глаголно окончание за 1 л. ед. ч., което има почти ностратически произход. Среща се и в повечето глаголи на съвременния български език (казвам, викам, чамам, барам и тн). Служебната свързваща частица "ен", свързана със суфикса "дур, тур, тор" (-ОНТОР, -ЕНДЕР и д.п.) можем да видим в следните прабългарски, старобългарски и съвременни диалектни български думи:

ОНОГХОНТОР - част от по-общото определение "оногхонтор-блгар", предположително "вътрешни        

               българи". В ранноарменски хроники са записани и вариантите ВНЪНДУР, ХАЙЛАНДУР.                

            Същото название при византийците се среща като УНУГУНДУР, ОНОГУНДУР, ХУНОГУНДУР.  

СЕМЕНДЕР - голям град в Хазария с начало още от Стара Велика България

БЕЛЕНДЖЕР-голям град в Хазария с начало още от Стара Велика България, населен с българи от вида

             берсили. В арменски източници е известен още като Варачан. Това название съвпада с

             названието VRCHAN (варачан), с което в по-късната персийска литература са отбелязвани

             бурджаните, т.е. българите. Възможно е от този раннобългарски топоним да произлиза

             оригиналната българска дума "паланка" - малък град.

КОЛЕНДРО - каменно тяло, валяк, оформено като цилиндър, използвано за подравняване и уплътняване

            на гумното (харманя). съдържа основата "коло" - древна индоевропейска дума със значение "кръг,

            колело".

МАЦОНДРЯ - изцапвам, шаря

ЧОКУНДУР - грудковидно коренище на цвекло, ряпа и др. подобни растения. Думата чокундур със

           същото значение се среща в съвременна Индия и Иран.

КОЧАНДУР - има същото значение, както и ЧОКУНДУР, но се образува от основата "кочан".

ПИЯНДУР, (ПИЯНДУРНИК) - пияница, човек злоупотребяващ с алкохола.

СЕЛЯНДУР - обидно название на селянин, жител на село.

КУМАНДАРЯ - работя, използвам нещо. Среща се в чирпанския диалект и Македония. СКУМАНДАРЯ

           означава да завърша работата си.

МЕШИНДРЯ - бия с кожен колан (чирпански диалект. Основата идва от общоиранската дума "меш, мях" - 

           кожа.)

ГЪЗУНДРЯ - буквално означава "издупване, издаване на гъза, задника". Преносно означава "измятане от

           вече сключен договор".

НАХЕНДРЯ - да се сблъскам с препятствие, да попадна в някакво затруднение, дупка, капан