БАЛКАНСКИЯТ ЕЗИКОВ СЪЮЗ И ПРОИЗХОДЪТ НА НЯКОИ БАЛКАНСКИ ЕЗИЦИ
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Статията е цитирана от: Георги Николов Ангелов. "ВЛИЯНИЕ НА СРЕДНОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ВЪРХУ КУЛТУРНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ВЛАШКО" :
Балкански езиков съюз (БЕС) е термин, с който се подчертават общите особености в граматиката, синтаксиса, речника и фонетиката на някои езици, говорени на Балканите, независимо, че те принадлежат към различни езикови групи на индо-европейското езиково семейство. Тук се включват най-вече български (включително т.н. “македонски” и “турлашки” диалекти), румънски (включително аромънски, меглено-румънски и истро-румънски) и албански, както и в по-слаба степен гръцки. В още по-слаба степен към БЕС се включва и сръбския език, по-специално неговия най-източен “турлашки” диалект, който всъщност се говори на територия, представлявала доскоро част от българското етническо землище. Този езиков съюз е повлиял в последствие езиците на късно дошлите на Балканите цигани (индо-ирански език) и на евреите – сефариди (езика ладино).
Независимо, че общият речников фонд за посочените езици е твърде малък, съществуват характерни общи черти в тяхната граматика, като: 1) движение към аналитизъм; 2) постпозитивен член; 3) отстраняване на инфинитива; 4) наличие на гласния звук "Ъ"; 5) образуване на категорията бъдеще време; 6) антиципация на личното местоимение; 7) особенности при образуването на числителните от 10 до 100; 8) синтактически и фразеологически особености.
Първият учен забелязал общите черти (балканизмите) в някои балкански езици от различни езикови групи е словенецът Jernej Kopitar в 1829 г., но едва в първите десетилетия на XX-ти век е оформена цялостната представа за БЕС. Основен принос в това отношение имат Gustav Weigand и Kristian Sandfeld-Jensen (Linguistique balkanique, 1930) и румънският краевед Alexandru Rosetti, който изковава термина БЕС (1958). Theodor Capidan е най-яростния привърженик на представата за обща езикова общност на Балканите, но не липсват и опоненти (Alexandru Graur), според които езиковите подобия на са толкова силно проявени за да се говори за “езикова балканистика”.
Причините и генераторът за поява на БЕС се дискутират отдавна и са далеч от разрешаване. Първоначално се е смятало, че е съществувал език-еталон, дал своя отпечатък върху останалите балкански езици. Времето за поява на БЕС не е точно установено. Кр. Сандфелд-Йенсен посочва, че много от общите балканизми са възникнали не по-рано от X-ти век сл.н.е., а някои особености и малко по-рано [Кr. Sandfeld. Linguistique balkanique. Probl è mes et r é sultats. Paris , 1930. с. 214-216]. Това показва, че появата на БЕС хронологически следва с три-четири века идването на протославяните на Балканския полуостров, освен това техният език първоначално не е притежавал никой от посочените по-горе “балканизми”. Той е имал инфинитив и силно развита падежна система, а определителният член му е съвсем непознат. От тук се заключава, че езикът на протославяните не е играл ролята на език-еталон, а най-вече на повлиян език при последвалото генериране на общите “балканизми” и на БЕС. Почти същото може да се каже и за античния и средновековен език на гърците, макар че той има предпозитивен определителен член.
Тъй като повечето от общите особености на езиците от БЕС не могат да бъдат намерени в славянския и гръцкия езици, най-ранните иследователи, включително Kopitar са вярвали, че тези особености са наследени от древните езици на местните траки, даки и илири, които биха могли да оформят субстрата на съвременните балкански езици. Обаче, тъй като езиците на това автохтонно население остават и досега практически непознати, не може да се твърди обосновано дали те наистина са притежавали посочените езикови особености. Поради това тази хипотеза остава в сферата на вярата.
Според хипотезата на Сандфелд-Йенсен, гръцкият език е играл ролята на език-еталон за останалите езици от БЕС [Кr. Sandfeld. Linguistique balkanique. Probl è mes et r é sultats. Paris, 1930. с. 163]. Тази авторка изхожда от предвзетата презумпция, че “гърците винаги са имали цивилизация, превъзхождаща културата на своите съседи”, поради което “гърците не могат да заимстват езикови особености от тях”, а могат само да им ги придават (?!). Тези бомбастични твърдения обаче не издържат на конкретната проверка. Така например, нито съвременния гръцки, нито античните гръцки диалекти не притежават главните особености, характерни за БЕС. В такъв случай може обосновано да се допусне, че балканизмите на съвременния гръцки могат да са иновации, заимствани от езиците на някой съсед през късновизантийския период. В същност, по отношение на най-важните езици от БЕС гръцкия език изглежда като периферен, слабо повлиян и слабо влияещ, тъй като му липсват някои важни черти на БЕС, като например постпозиционния определителен член и стремежът към аналитизъм.
Трета хипотеза за езика-еталон на БЕС изказва Georg Solta [Einführung in die Balkanlinguistik mit besonderer Berücksichtigung des Substrats und des Balkanlateinischen, 1980]. Той изхожда от друга една, на пръв поглед също “разумна” постановка, а именно че Римската империя е владеела целия Балкански полуостров и от тук, езикът на римляните и на романизираните остатъци от местно или колонизирано население би могъл да остави своя отпечатък върху всички по-късни балкански езици, включително (?!) и върху по-късно дошлите. Тази хипотеза обаче се обезмисля от факта, че твърде малко от посочените по-горе особености на БЕС могат да се намерят в латинския и другите романски езици (без румънския). Липсват доказателства, че тези особености са били развити в местния простонароден латински за малкото време на владеене на Балканите. Ако тази хипотеза е вярна, тя може да обясни появата на такива особености в “македонския” диалект на българския чрез заимстване от езика на армъните, но тя не може да обясни как тези особености са се появили в самия език на армъните!
В опит да заобиколи всички гореописани трудности, полския учен Zbigniew Gołąb частично се отказва от представата за първоначалния “език-еталон” и изказва т.н. хипотеза за “множеството източници”, от които произхождат указаните балканизми. Засега тя е най-популярна, поради липса на друга по-обоснована. Той постулира, че не всички от посочените балканизми произлизат от един единствен език-еталон, а са резултат от взаимното реципрочно въздействие на много езици. Например, смята се, че един “балканизъм” може да е заимстван от латинския, друг – от гръцкия, трети от езика на славяните! Освен това се приема, че балканското население се е местело от място на място и частично се е асимилирало от завареното население придавайки му особености на своя език. Трети фактор е знаенето на много езици от различните групи балканско население. Тази хипотеза е по-скоро израз на безсилие да се посочи истинската причина за появата на БЕС и прибягва до познатата “работеща” представа за “етническия тюрлю-гювеч”, “успешно” използван за да се унищожи наследството на прабългарите.
В същност БЕС е факт, макар че неговата поява е трудно да се обясни. Появата на БЕС е тясно свързана с формирането на основните балкански езици – български, румънски, и албански, в чийто произход също има много неясноти. Това се вижда например от начина на обяснение на няколкото десетки общи думи-изоглоси с древен произход в езика на албанците и румънците. Тъй като тези езици днес са териториално силно разделени, предполага се че в миналото те са били в пряк физически контакт помежду си. Всички разновидности на съвременния румънски език, към който спадат езикът на молдованите, езикът на власите в Сърбия (цинцарите), Македония и Гърция (куцовласи т.е. беловласи, армъни и меглени) притежават тези общи с албанците ранни изоглоси (думи-когнати). Това се тълкува като указание, че оформянето на посочените румънски диалекти е станало след езиковия контакт с протоалбанците. Територията, където проторумънците и протоалбанците са били в (евентуален) езиков контакт и са си обменили изоглоси (когнати) обаче не може точно да бъде определена поради невъзможността да се отговори на останалите исторически факти. Така, за мястото на езиковия контакт се сочи територията започваща от днешна Северна Албания (което изглежда абсурдно в очите на днешните румънски историци) и свършваща до Трансилвания (което пък изглежда невъзможно от гледна точка на яко вкоренената илирска хипотеза за автохтонен произход на албанците). Днешните румънци се смятат за “славни наследници” на римляните и представата, че те са били в началото един катун хора, мигрирал от Северна Албания към земите отвъд Дунава е унизителна за тях. От своя страна, едва ли албанците ще бъдат възхитени от твърдението, че не са илири, а чергари, дошли от Трансилвания. Изобщо, всеки народ се стреми да си "избере" славни предтечи, с изключение на българския, който мазохистично се придържа към лъжата, че предците му са Атиловите хуни.
Всичко това хвърля съмнение върху представата за пряк езиков и териториален контакт между протоалбанците и проторумънците. В такъв случай се подхвърля друга възможност, да е съществувал някакъв трети език който да е предал множество думи на тези два езика, без те да са били в непосредствен контак помежду си. Но кой е бил този трети език? Езикът на дако-мизите, траките или илирите? Те са практически непознати и тяхната намеса в случая е чиста спекулация. Освен това, от последния момент, когато се съобщава за илири и даки (I-ви век н.е.) до първия момент, когато се споменава за албанци и власи (румънци) (XI-XII-те век) се намира историческа пропаст от около 10 века. През тези 10 века на Балканите се развиват драматични събития, водещи до унищожаването или преместването на цели народи (траки, даки, илири) и тяхното заместване със съвсем други. Малко внимание се обръща например на факта, че в периода III – V –ти век, на територията на днешна Трансилвания и Унгария живеят предимно язиги, племена от сарматски произход. По-същото време, на обширната територия на съвременна Румъния и Украйна възниква племенна общност, обозначавана като Черняховска култура, която е включвала различни племена но основно това са били сармати. Идването на хуните в края на IV век раздвижва тези племена, но не ги унищожава, защото е невъзможно да се унищожи населението на четвърт Европа. Безспорно, част от тези племена слизат надолу, към по-сигурните земи на юг от Дунава. По същия път надолу след два века тръгват и протославяните и прабългарите, които в началото трудно са отличавани от сарматите и са обозначавани до средновековието като “скити” или население дошло от “скитските предели”.
В същност, проблемът с езиковия (и териториален!) контакт между албанския и румънския възниква, защото езикът на съвременните българи съзнателно е елиминиран от посочения албано-румънски “езиков контакт”. В действителност, общи думи с древен архаичен произход има не само в албанския и румънския езици, но също и в българския. Това се вижда от следната таблица.
|
Румънска дума |
Превод на български |
Източник |
Забележка:
|
|
abur |
Пара, изпарение |
Hasdeu, |
На албански avull (пара). Dacian: *abhula. PIE: *h2ep-h3n.-lo |
|
ademeni |
изкусявам |
Hasdeu |
На унгарски: adomány-подарък |
|
adomány |
Подобен, същи |
Hasdeu |
Възможен славянски произход от думата “видим” |
|
Acăţa (agăţa- съвр. форма) |
Окачвам, хващам, залавям |
Russu |
Алтернативна етимология: от латински accaptiāre. Сравни българското окачвам. |
|
aghiuţă |
дявол |
Hasdeu |
Обратно на гръцкото άγιοσ – светия. |
|
ală |
Чудовище, което създава бури |
Hasdeu |
Алтернативна етимология от българската дума “хала”. |
|
ameţi |
Да зашеметя, да се зашеметя |
Russu |
Алтернативна етимология от латинското *ammatteāre (налагам със сопа). |
|
amurg |
Здрач, полумрак |
Russu |
Виж българското murg (мургав) по-долу. |
|
argea |
Домашен стан или част от него |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu |
-- |
|
Argeş |
Название на голяма река |
Hasdeu |
-- |
|
baci |
(главен) овчар |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu |
На български “бачия” – мандра.
|
|
baligă |
Оборски тор, наторявам |
Russu (Alb.) |
Сравни албанското bajgë със същото значение. Българско име Балик, топоним Балчик ? |
|
baltă |
Вир, локва, блато, |
Russu (Alb.) |
Сравни албанското baltë (тиня, кал, почва) и българското “блато”. Славянското "блато" се смята за балканизъм. |
|
bară |
Блато, мочурище, тресавище |
Hasdeu |
Сравни българското “бара”- дол, река. Среща се и в Сърбия. |
|
barză |
щъркел |
Hasdeu, Russu, Vraciu, Olteanu |
Сравни албанското barth, женски род bardhë (бял). В Странджа се среща българското женско име Бърза. Сравни с авестийското berez –бял, висок (от тук бреза, брези биволи). |
|
bască |
Шапка, барета, кепе |
Hasdeu, Russu (Alb.) |
-- |
|
bălaur |
Дракон, чудовище |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu |
Сравни албанското bollë - змия и сръбското blavor -слепок (Anguis fragilis). Братът на цар Иван Асен се е казвал Балаур. |
|
băga |
Вкарвам, пъхвам, мушвам |
Russu |
Алтернативна етимология: латинското bīgāre(???) и българското “пъхвам” |
|
băiat |
момче |
Russu |
-- |
|
bălan |
Русокос човек |
Hasdeu |
Алтернативна етимология: славянското “бял”. |
|
beregată |
Гърло, ларинкс |
Russu |
Сравни сръбското berikat (?) |
|
bîrsă |
Парче дърво или желязо, което закрепва лемежа на плуга |
NODEX[2] |
Сравни албанското vërz (ренде), словенското brdce (дървен прът с рибарска мрежа), моравското brdce (дървена клечка поставена напречна на теглича на кола), българското бърдо (две дървени дъски, закрепващи нищелките на домашен стан). |
|
bordei |
Къща, полузаровена или напълно заровена в земята - землянка |
Hasdeu, Russu |
Сравни българското бордей, бордел – землянка, полуземлянка. Някои смятат тази дума за френска. |
|
bortă |
Дупка, отвор, пътека под арка |
Hasdeu |
Сравни украинското bort. |
|
brad |
Ела, бор, иглолистно дърво |
Hasdeu, Russu (Alb.), Olteanu |
Сравни арбанското bradh или bredh със същото значение. |
|
brînduşă |
минзухар |
Russu |
Сравни българското brenduška и сръбското brnduša. |
|
brînză |
сирене |
Hasdeu, Russu, Vraciu |
Сравни немското Brinsenkäse – сирене и славянското брынза[3] – сирене. На български “да се обрензам” – да се изцапам. |
|
brîu |
Колан, кръст |
Russu (Alb.) |
Сравни албанското bres или brezi. Сравни с българското "да обрамча", в което има назалност. |
|
brusture |
Бодил, бодливо растение |
Russu (Alb.) |
- |
|
bucura (глагол), |
Радостен, радвам се |
Russu (Alb.) |
Сравни албанското bukurosh (приятен, хубав). |
|
buiestru |
Крачка, ход, скорост |
Russu |
-- |
|
bunget |
Гъсталак, непроходима гора |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu |
Сравни албанското bunk. |
|
burtă |
Корем, стомах |
Russu |
Сравни албанското barku (същото значение). |
|
Butură, butuc |
Дънер, пън, дървен крак |
Russu |
На унгарски butuk. Алтернативна етимология: българското вътор (пън, дънер), бутурясам (удрям с дърво) и бутурник (дървена стрела). На кумански бутак = клон. |
|
buză |
устна |
Russu (Alb.) |
На албански buzë (същото значение). Подобно е и българското “буза”, но със изместване на значението. |
|
caier |
Снопче от вълна, кичур коса |
Russu |
Сравни с българското “кичур”. |
|
caţă |
гега |
Russu |
Виж по-горе Acăţа |
|
căciulă |
Висока шапка без периферия, качулка |
Russu (Alb.) |
Cравни с албанското kësul'ë и с българското качулка. |
|
căpuşă |
кърлеж |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското këpush и българското капуш – бълха, въшка. Не е ли турцизъм? |
|
căpută |
Пищял на крака, обувки |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското këputsë; Алтернативна етимология: славянското копито, от където идва румънското kopyto (копито) и унгарското kapta. |
|
cătun |
селце |
Russu (Alb |
Cравни албанското katund (село), българското и сръбско катун (лятно пасище, временно поселище). Думата има ирански произход, от кат, кант, кент = град, къща, етаж (самарканд, ташкент и тн.). |
|
cioară |
Гарван, врана |
Hasdeu, Vraciu |
Cравни албанското sorrë (същото значение). |
|
cioc |
Човка, клюн |
Hasdeu, Vraciu |
Cравни българското “човка” и албанското çok (чук), дума с прабългарски произход. |
|
ciocîrlie |
чучулига |
Hasdeu |
Сравни с българското чучулига. Смята се за производно на по-горната дума cioc. На български има и подобна дума “чучур”. |
|
cîrlan |
Наскоро отбито агне, жребче, козле |
Russu |
-- |
|
cîrlig |
кука |
Russu |
Сравни с българското кърлиг (?). |
|
codru |
Широка, стара гора |
Hasdeu, Vraciu |
-- |
|
copac |
дърво |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското kopaç (?) и българското "сопа". |
|
copil |
дете |
Russu |
Сравни албанското kopil и българското и сръбско копеле (извънбрачно дете). Не е ли турцизъм? |
|
creţ |
къдрав |
Russu |
Сравни с българското къдрав. |
|
cruţa |
Да пощадя, да простя |
Russu (Alb.) |
|
|
cujbă |
Тринога, използвана за окачване на котела над огъня |
Hasdeu |
|
|
culbec (вариант: cubelc) |
Охлюв, шомбъл |
Hasdeu |
Сравни с българското регионално шомбъл(охлюв) |
|
curma |
Да вържа въже, да отрежа, да спра |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското kurmue.и българското "кормувам". |
|
curpăn |
Лоза, четал |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското kurpen (?). Има и български топоним Чирпан с неясно значение. |
|
cursă |
Примка, клопка, капан |
Russu (Alb.), Olteanu |
Cравни албанското kurth (със същото значение) и българското клюп (със същото значение). |
|
custură |
Нож, острие |
Russu |
Сравни с българското костура – малко ножче. Възможна етимология: румънското cuţit (нож) + суфикса tură. |
|
daş |
овен |
Russu (Alb.) |
Сравни с албанското: dash (със същото значение). |
|
deretica |
Събирам, подреждам |
Russu |
Aтернативна етимология: латинското de-radicare |
|
descăţa |
откачвам |
Russu |
des-căţa, des-преставка, за căţa виж по-горе |
|
descurca |
Разнищвам, размотавам |
Russu |
Aнтоним от încurca, виж по-долу |
|
desghina (съвременно dezbina) |
Разделям, отделям |
Russu |
-- |
|
dezbăra |
Да счупя поради лош навик |
Russu |
-- |
|
doină |
Название на румънска лирическа народна песен |
Hasdeu, Vraciu |
Cравни с латвийското и литовското daina – песен, традиционна форма на балтийска музика и поезия. |
|
don |
? |
Hasdeu |
Река, вода ? Това е сигурна алано-сарматска дума |
|
dop |
Тапа, запушалка |
Russu |
Cравни саксонското dop и българското тапа (заемка). |
|
droaie |
Тълпа, множество |
Russu |
Cравни албанското droe или droje (shyness от тълпата). |
|
dulău |
Куче от вида мастиф |
Hasdeu, Vraciu |
Aлтернавина етимология: полското dolow или dolaw. |
|
fărîmă |
Троха, частица от нещо |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското thërrime (със същото значение) и българското крусец - бучка. |
|
gard |
Ограда, стобор |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското gardh (със същото значение) и старобългарското градъ - ограда. |
|
gata |
Готов, свършен |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското gati (със същото значение) и българското готов. |
|
gălbează |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското gëlbazë, këlbazë –храчка. Подобното българско храчка стои по-далеч. |
|
|
genune |
Бездна, пропас |
Hasdeu, Russu |
Aлтернативна етимология: латинското gyro, gyronis. Българското геена огненая ? |
|
gheară |
Нокът на животно |
Russu |
Aлтернативна етимология: 1. Латинското *ung(u)laris → *înghiare → în ghiare (във неговите нокти); 2. Румънското unghioară (нокът на малък пръст) → înghiară. Сравни албанското dorë" (ръка, сграбчвам, песник, китка на ръка, шепа, длан), darë (щипки, пинсетиs), çjerr (нокти, раздирам, дращя, късам). |
|
ghes |
Остен |
Russu |
-- |
|
ghimpe |
Шип, трън, бодил |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското gjëmp, gjemb (със същото значение). |
|
ghiob |
Каца за сирене |
Hasdeu |
Cравни унгарското döböny (?). |
|
ghionoaie |
кълвач |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското gjon (нощна птица). |
|
ghiont |
Бутам с лакът, смушквам |
Russu |
|
|
ghiuj |
старец |
Hasdeu, Vraciu |
Cравни албанското gjysh (дядо). |
|
gîde |
палач |
Hasdeu |
-- |
|
gîdel |
? |
Hasdeu |
|
|
gordin |
Румънски цар на виното |
-- |
|
|
gorun |
Вид дъб |
Russu |
Aтернативна етимология: българското горун (със същото значение). |
|
grapă |
Брана, грапа |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското gërepë (кука на рибарска въдица) и българското грапа - брана |
|
gresiе |
Брус, точило, камък-пясъчник |
Russu (Alb.) |
Cравни българското брус и албанското gëresë (?). |
|
groapă |
Дупка, ямка |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското gropë (със същото значение). |
|
grui |
Купчинка, купа, хребет |
Russu |
Сравни с българското хребет. Алтернативна етимология: латинското grunnium. |
|
grumaz |
врат |
Russu (Alb.), NODEX |
Cравни албанското gurmaz или gërmaz (гърло) и българското гърло. |
|
grunz |
Бучка от нещо чупливо, крусец |
Russu (Alb.) |
Cравни българското крусец (бучка сол, захар) и албанското grundë (?) и българското грудка. |
|
gudura |
Любезнича, подмазвам се |
Russu |
Cравни българското гъдел, гъделичкам и албанското gudulis (прегръщам, гъделичкам) и румънското gâdila" (гъделичкам) и английското cuddle(гъделичкам) |
|
guşă |
Гуша на човек, птица |
Russu (Alb.) |
Cравни българското гуша, сръбското гуша (гърло) и албанското gushë (гуша, гръклян). Алтернативна етимология: латинското geusiae, от тук английското Goiter- гуша). |
|
hojma |
Непрекъснато, продължително |
Hasdeu, Vraciu |
Aлтернативна етимология: украинското hožma. |
|
iazmă |
Грозен и противен дух, призрак |
Hasdeu |
--- |
|
iele |
В митологията – облечено в бяло момиче, изкусяващо мъжете с песни и танци |
Hasdeu |
Cравни българското вила, самовила (със същото значение), сръбското vile (нимфа). Алтернативна етимология: от румънското ele (женски род на местоимението “те”). |
|
înghina (съвременно румънско îmbina). |
Събирам, сглобявам |
Russu |
-- |
|
îngurzi |
Бръчка, сбръчквам |
Russu |
-- |
|
înseila |
Шия, шев, бод |
Russu |
Съвременна форма însăila; сравни със българското шия, сръбското šiti (шия). |
|
întrema |
Да се съвзема, да оздравея |
Russu |
--- |
|
leagăn |
Люлка, люлея се |
Aлтернативна етимология: от латинското *liginare от ligare (да свържа). |
|
|
lepăda |
Падам, събличам |
Russu |
Сравни българското и сръбско пада, опада. Алтернативна етимология: латинското lapidare- хвърлям камъни. |
|
lespede |
Каменна плоча |
Russu |
--- |
|
leşina |
Отслабвам, изнемощявам |
Russu |
От българското леш – мърша, труп. |
|
mal |
бряг |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu |
Cравни албанското mal (планина) и българското Мальовица (връх в Рила, 2729 м), Малешска планина в Източна Македония. |
|
maldac |
Наръч дърва, сено и др. |
Hasdeu |
Aлтернативна етимология: гръцкото mandakis. |
|
mazăre |
грах |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu, Olteanu |
Cравни албанското modhë и modhullë. |
|
măceş |
шипка |
Russu |
--- |
|
mădări |
Глезя, развалям характера на дете |
Russu |
--- |
|
măgură |
Хълм, височина |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското magulë със същото значение. Алтернативна етимология: българското могила. |
|
mălai |
Брашно от просо |
Hasdeu |
След като просото е заменено от царевица, тази дума променя значението си на царевично брашно. |
|
mămăligă |
Каша от царевично брашно |
Hasdeu |
В България се употребява турската дума качамак. |
|
mătură |
метла |
Russu (Alb.) |
Сравни с българското и сръбско метла. Трансформация Р-Л. |
|
Mehadia |
Румънски топоним |
Hasdeu |
|
|
melc |
охлюв |
Hasdeu, Russu, Vraciu |
--- |
|
mieru |
синкав |
Russu |
-- |
|
mire |
младоженец |
Hasdeu, Russu, Vraciu |
Cравни албанското mirë (хубав, приятен). Сравни с българското "мил", Р-Л трансформация. |
|
mistreţ |
глиган |
Russu |
Aлбанското: mistrec (заядливо дете). Aлтернативна етимология: латинското mixticius. |
|
mişc |
Движа се, шавам |
Russu |
--- |
|
mînz |
жребче |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското mëz (със същото значение). Приема се, че тракийската дума ΜΕΖΗΝΑΙ (mezēnai), написана с гръцки букви върху Дуванлийския (България) златен пръстен означава “конник”. Прото-индоевропейският корен *mend(i) –вероятно означава кон. Cравни с италианското manzo (говедо, говеждо месо, кормувам) и българското манджа – ядене. |
|
morman |
Купа, купчина |
Russu |
-- |
|
mosoc |
Голямо овчарско куче |
Hasdeu |
-- |
|
moş |
старец |
Russu (Alb.) |
Сравни албанското moshë (възраст). |
|
moţ |
Кичур, китка |
Hasdeu |
-- |
|
mugure |
пъпка |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското mugull |
|
munună |
Хребет, връх на хълм |
Russu |
-- |
|
murg |
Тъмнокафяв (за животно, кон) |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското murg (калугер) и българското мургав – тъмен, получерен, Мургаш – тъмен връх . |
|
muşat |
Красив, хубав |
Russu |
--- |
|
năpîrcă |
Гущер без крайници |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското nepërkë, nëpërkë (пепелянка). |
|
năsărîmbă |
Лудория, шега, пакост |
Hasdeu |
--- |
|
niţel |
Малчо, малчуган |
Russu |
-- |
|
noian |
Множество, камара, купчина |
Russu |
-- |
|
ortoman |
Богат (за овчар); хубав (за разбойник); бърз (за кон) |
Russu |
-- |
|
păstaie |
Пашкул, чушка, шушулка |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското pistaë, bishtajë (фасул) и българското пашкул. |
|
păstra |
Пазя, съхранявам |
Russu |
Алтернативна етимология: българското пастря. В България обаче тази дума се счита (погрешно ?) за старогръцка заемка. |
|
pînză |
Плат, лен, дреха |
Russu |
--- |
|
pîrîu |
Ручей, поток |
Russu (Alb.) |
Cравни с албанското përrua (поток, рекичка); може да се свърже с румънското rîu (река, дол) от латинското rivus- река. |
|
prunc |
Малко дете, хлапе |
Russu |
Алтернативна етимология: латинското puerunculus. |
|
pururea |
Винаги, всякога |
Russu (Alb.) |
Aлтернативна етимология: от латинското purus |
|
raţă |
патица |
Hasdeu, Vraciu |
Cравни албанското rosë (със същото значение). |
|
ravac |
Вино или мъст |
Hasdeu |
|
|
răbda |
Понасям, издържам |
Russu |
|
|
reazem |
Подкрепям, поддържам |
Russu |
|
|
ridica |
Издигам, качвам |
Russu |
Aлтернативна етимология: латинското eradicare (да изкореня). |
|
rînză |
Вкаменен стомах, стомашни болки |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu |
Cравни албанското rrëndës (сирище) |
|
sarbăd |
Блудкав, безвкусен |
Russu (Alb.), Olteanu |
Cравни албанското tharbët (?). Сравни българското сърбам. |
|
Sarmisegetuza |
Румънски топоним |
Hasdeu |
|
|
scăpăra |
Да ударя кремък, да запаля огън |
Russu (Alb.) |
|
|
scrum |
пепел |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското shkrum, shkrump (същото значение) и българското сгур, сгурия. |
|
scula |
Да се събудя, да стана |
Russu (Alb.) |
|
|
scurma |
Стържа, копая (с нокти) |
Russu |
|
|
sîmbure |
Яма, ядка на плод |
Russu (Alb.), |
Cравни албанското sumbull или thumbull (?) и българското шомбъл (охлюв). |
|
spînz |
Кукуряка, чемерика |
Russu (Alb.) |
|
|
stăpîn |
Владетел, собственик |
Hasdeu, Vraciu |
Алтернативна етимология: прабългарското стопан (стопанин) |
|
strănut |
кихам |
Russu |
Алтернативна етимология: от латинското sternutare. |
|
stejar |
дъб |
Hasdeu, Vraciu |
Алтернативна етимология: българското стожер. |
|
steregie |
Сажди в комин |
Russu |
|
|
sterp |
Ялов, безплоден |
Russu (Alb.) |
Aлбанското shterp има същото значение. |
|
stînă |
Кошара за овце |
Hasdeu, Vraciu, NODEX |
Сравни българското стан - лагер, бивак, жилище |
|
străghiată |
буря |
Russu |
Сравни албанското shtrëngatë (същото значение). |
|
strepede |
Ларва, живееща в плод |
Russu (Alb.) |
Cравни албанското shtrep (?). Алтернативна етимология: българското скрипя. |
|
strugure |
грозде |
Russu, NODEX |
|
|
strungă |
Място за доене на овце, тясно място за минаване, каньон |
Russu (Alb.), NODEX |
Cравни албанското shtrungë (?). Алтернативна етимология: прабългарското струнга, стърга (със същото значение). |
|
sugruma |
Задушавам, удушавам |
Russu |
От sub (под, отдолу) и grumaz (гърло). |
|
suguşa |
Задушавам, удушавам |
Russu |
От sub (под, отдолу) и guşă (гуша). |
|
şale |
Бедро, хълбок |
Russu (Alb.) |
Aлтернативна етимология: латинското sella (?). |
|
şiră |
гръбнак |
Hasdeu, Russu |
-- |
|
şopîrlă |
гущер |
Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu |
-- |
|
şoric |
Свинска кожа |
Russu |
Шорич ??? |
|
şut |
безрог |
Russu (Alb.) |
Aлбансокто: shyt (със същото значение). Българското шут ? |
|
tare |
Твърд, корав |
Russu |
Сравни старобългарското туги (със същото значение).- |
|
traistă |
торба |
Hasdeu |
Cравни албанското trastë, trajstë, cъщо румънския синоним straiţă и албанското strajcë. Сравни западнобългарското вретище(чувал, дреха от груб плат) |
|
tulei |
Мустаци, бакембарди |
Hasdeu |
|
|
ţap |
козел |
Russu (Alb.) |
Aлбанското: cap (дива коза, козел). Алтернативна етимология: южнославянското и украинското цап – козел. |
|
ţarc |
Перо, кошара за животни |
Russu (Alb.), Olteanu |
Сравни албанското cark или thark (?). |
|
ţarină |
страна |
Russu |
Алтернативна етимология: славянското страна. |
|
ţăruş |
кол |
Russu |
-- |
|
ţîmburuş |
Малка издатина, обикновено закръглена |
Olteanu |
Cравни албанското thumbullë (?) и румънското sâmbure. |
|
ţurcă |
Традиционна румънска игра |
Hasdeu |
--- |
|
undrea |
Игла за шиене |
Russu |
Днешна форма: andrea. Алтернативна етимология: игла (носово “и”; преход Р-Л) |
|
urca |
Качвам се |
Russu |
-- |
|
urcior |
грозотия |
Russu |
-- |
|
urdă |
Домашно сирене |
Hasdeu, Russu, Vraciu |
|
|
urdoare |
гурла |
Russu |
Алтернативна етимология: българското гурла |
|
vatră |
Домашно огнище, дом |
Hasdeu, Russu (cf. Alb. vatre), Vraciu |
Българското и сръбско ватра - топлина |
|
vătăma |
Да раня, да увредя |
Russu |
Алтернативна етимология: латинското victimare |
|
vătui |
Едногодишно животно, яре, шиле, козле |
Russu (Alb.) |
Cравни латинското vituleus, vitulus, vitellus (теле) |
|
viezure |
Язовец, борсук |
Russu (Alb.), Olteanu |
Cравни албанското vjedhullë (крадец от глагола vjeth, крада). |
|
viscol |
Фъртуна, снежна буря |
Russu |
--- |
|
zară, Zăr (днес zer) |
Суроватка, цвик |
Russu |
Cравни албанското dhallë, и румънското zăr, zer по-долу. Сравни с българското сир, сирене, суроватка. |
|
zburda |
Подскачам, изправям се на краката си |
Russu |
Алтернативна етимология: българското изпружвам (изпружвам краката си). |
|
zestre |
Сватбен подарък, зестра |
Russu |
Алтернативна етимология: българското зестра. |
|
zgardă |
Огърле, яка |
Russu(Alb.) |
Cравни албанското shkardhë |
|
zgîria |
дращя |
Russu (Alb.?) |
Алтернативна етимология: българско (прабългарско): жига – белег от жигосване.(прабългарско жигара ?) |
|
zgîrma |
дращя |
Russu |
Виж по-горе за zgîria. |
|
zîmbru, zâmbru |
Иглолистно дърво |
Hasdeu, Vraciu |
--- |
|
zîrnă, zârnă |
Черно кучешко грозде |
Hasdeu |
Алтернативна етимология: от славянското зърно. |
Както се вижда от таблицата, т.н. група от архаични думи, характерни за румънския и албански езици всъщност е характерна и за българския език. Нещо повече, много от тези думи (zestre - зестра; zburda - изпружвам; zăr (zer) - суроватка; vatră - ватра, топлина; strungă - струнга, стърга; stejar - стожер; stăpîn - стопан; sarbăd - сърбам; murg - мургав, черен; păstaie - пашкул; кzgîria - жегвам, жига, и мн.др.) са запазени в най-широка степен именно в българския. Много от българските съответствия на тези думи имат ясно ирански произход, т.е може да са наследство от прабългарите и други сарматски народи.
Горният извод обаче важи не само за общия запас от архаични думи в БЕС. По-общо, от всички балкански езици, най-много общи особености имат българския, албанския и румънския. Финландският езиковед Jouko Lindstedt (2000 г.) въвежда количествена мярка, т.н. “балканизиращ фактор”, описваща степента на притежание на общите балкански признаци и изчислява, че “македонския диалект” нa българския език има най-висок “балканизиращ фактор” около 12.0. С други думи, най-висок "балканизиращ фактор", съответно, най-силно "балканизиращо" влияние върху останалите балкански езици има българския език! И наистина, първите четири от посочените по-горе най-важни особености на БЕС са характерни единствено или главно за него! Именно в българския език трябва да се търсят причините за появата на БЕС.
Тази научна истина обаче не се взема пред вид от съвременните балкански езиковеди, за което пречи не толкова местния патриотизъм, колкото неправилното възприемане на българския език като "първоначално чисто славянски, но в късното средновековие претърпял отклонение под влияние на османо-турците". В действителност, в българския език няма и следа от аглутинативния, свръхпадежен език на сибирските тюрки и късните османо-турци. Първоначалният език на българите, прабългарския, се е говорил в продължание на няколко века на територията на днешна България, Македония, Румъния и Албания, т.е. точно там, където почти по същото време започва да се формира БЕС!! Нещо повече, в България иранският език на прабългарите не е изчезнал в годините на християнизирането (края на IX-ти век), а се е говорил или отделни негови думи, лични имена, фрази и др. са употребявани още няколко века. По време на отслабване на славянизиращата роля на църквата (византийското и турско владичество), тези "простонародни" елементи на българския език, "развалящи словото божие", както е казал патриарх Евтимий, са избуяли и са оформили вида на средновековния говорим български. Следователно, може да се твърди обосновано, че езикът, послужил като еталон за формиране на БЕС може да бъде езикът на най-ранните ирано-българи и другите сродни с тях народи, заселили се по Балканския полуостров.
ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ:
"Hasdeu": Bogdan Petriceicu Hasdeu, Etymologicum Magnum Romaniae.
"Russu": Ion I. Russu, Limba traco-dacilor, published in 1967 at Editura Ştiinţifică. The words that have been identified by I. I. Russu to have cognates in Albanian are marked with (Alb.).
"Vraciu": Ariton Vraciu, Limba daco-geţilor, published in 1980 at Editura Facla, Timişoara.
"NODEX": Noul dicţionar explicativ al limbii române (The New Dictionary of the Romanian Language), Litera Internaţional Publishing House, 2002. In this dictionary substratum words are labeled cuvînt autohton (native word).
"Olteanu": Sorin Olteanu, "The TDM Palatal".
(Romanian) Bogdan Petriceicu Hasdeu, Etymologicum Magnum Romaniae, 1887-1895
(Romanian) Ion. I. Russu, Limba traco-dacilor, Editura Ştiinţifică, Bucureşti, 1967
(Romanian) Ion. I. Russu, Elemente autohtone în limba română, Editura Academiei RSR, Bucureşti, 1970
(Romanian) Ion. I. Russu, Etnogeneza românilor, Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, Bucureşti, 1981
(Romanian) Ariton Vraciu, Limba daco-geţilor, Editura Facla, Timişoara, 1980
(Romanian) Alexandru Ciorănescu, Dicţionarul etimologic român, Universidad de la Laguna, Tenerife, 1958-1966 (in part available online at DEX online)
(Romanian) George Pruteanu, "Limba traco-dacilor", transcript of a TV show broadcast March 25 and 26, 1996, on PRO TV; the transcript is followed by a "List of words considered by specialists as most probably belonging to the Dacian language".
(Romanian) DEX online: a collection of Romanian dictionaries
^ (English) (Romanian) Sorin Olteanu, "The TDM Palatal"
^ Şăineanu, Lazăr (1896) Dicţionar universal al limbii române
^ Seslisozluk.com (online Turkish-English dictionary), Entry for say