АЛБАНЦИТЕ - МЕСТЕН НАРОД ИЛИ ПРИШЪЛЦИ ОТ СКИТСКИТЕ ПРЕДЕЛИ ?

 

Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Origin_of_Albanians

 

 

Фиг. 1. Географско разпространение на албанците.

 

Когато търсим етническите корени на албанците, трябва да се опираме единствено на научните факти. Необходимо е да се абстрахираме напълно от политическите настроения, пристрастия и отношения към албанците, изградени в последните няколко века, които авторът напълно споделя.

Днес албанците наброяват около 7 млн. и заемат компактна територия в няколко държави – Албания, Косово, Македония и Черна гора. Изолиран и доста смесен албански анклав има в Гърция, около град Атина (Фиг. 1). Говорят на два диалекта, северен “гег” и южен ”тоск”, който сега е официална норма. В диалекта „гег” има много носови гласни. След около 20 години, албанците ще съставляват около 12 млн. и ще са вторият народ на Балканите, след румънците.

Албанският е изолиран индо-европейски език, нямащ преки връзки с нито един географски съседен или близък език. Албанският е език-загадка и заедно с това произходът на самите албанци е една мистерия. Съобразно хипотезата за автохтонност на албанците се приема, че албанският произлиза от някой древен балкански език, но от кого точно не е ясно. Някои считат албанския за производен на илирийския, други – на дако-тракийския език. Липсват обаче силни доводи в полза на тези хипотези. Всъщност, най-близък до съвременния албански е съвременният арменски език, който е от западноиранската група езици!

Като цяло, автохтонната теория не може да обясни следните особености на албанския език [1,2].

1. Пълната изолираност на албанския от езика на своите географски съседи. Това някак си обаче не прави силно впечатление сред учените, защото още един, при това съседен на албанския език има същото качество. Това е гръцкия език, който също е индо-европейски и също е изолиран, не влизащ в нито една вътрешна група от голямото семейство на индо-европейските езици. Забравя се обаче, че за това качество на гръцкия език си има научно обяснение – древните гърци, елините, не са автохтонен народ, а са северни пришълци дошли на две вълни по тези места още в края на бронзовата епоха.

2. Практически пълното отсъствие на (или наличието на твърде малко) ранни заемки от гръцки и латински език. Ако албанците са древно местно население, те би трябвало да имат в езика си множество ранногръцки и латински думи. Даже по-нормало е да се очаква те да са възприели ако не изцяло ранносредновековния гръцки, то поне да имат значителен дял ранногръцка лексика. Съседният на “протоалбанците” народ – македоните са напълно елинизирани още в първите векове след н.е. и говорят на гръцки. Малко по-късно са елинизирани и траките на юг от Балкана. Районът на днешна Албания е завладян от римляните в 168 г. пр. н. е. и е включен в провинция Iliricum до 395 г., или общо 563 г. За много по-малко време (около 350 години) траките на север от Балкана (и Дунава !) са латинизирани и започват да говорят на латински. Как при тези условия протоалбанците са се опазили от пълна елинизация и особено латинизация до степен на пълна изолираност и от гърци и от римляни е пълна мистерия. Тази мистерия обаче съществува само в рамките на хипотезата за автохтонност на албанците и в същност е още един аргумент срещу нея.

3. Съобразно отсъствието на ранни гръцки и латински заемки се гради и хипотезата за най-ранното обиталище на протоалбанците. Като най-подходящо място за това са избрани планините на днешна Северна Албания и прилежащата планинска част от западно Косово (Метохия). За това обаче няма никакви археологически доказателства.

4. Най-ранните документи, в които се среща названието “албанец” е от II в. след н.е., на гръцки Albanoí, в по-късни византийски източници Arbanitai, от там в латински Albanus. В Италия албанците се наричат Arberishtja или Arberichte, в Гърция - Arvantis (Arvanite). Това име сигурно идва от названието на долината Арбанон (Arbanon), намираща се по течението на река Shkumbi в района на град Драч. Там те вероятно са забелязани за пръв път от гърците. Самите албанци наричат езика си Shqip или Shqipëri.

 

  • the 2nd century BC, the History of the World written by Polybius, mentions a city named Arbon in present day central Albania. The people who lived there were called Arbanios and Arbanitai.
  • In the 1st century AD, Pliny mentions an Illyrian tribe named Olbonenses.
  • In the 2nd century AD, Ptolemy, the geographer and astronomer from Alexandria, drafted a map of remarkable significance for the history of Illyria. This map shows the city of Albanopolis (located Northeast of Durrës). Ptolemy also mentions the Illyrian tribe named Albanoi, who lived around this city.

Undisputed references to Albanians

  • Arbanitai of Arbanon are recorded in an account by Anna Comnena of the troubles in that region during the reign of her father Alexius I Comnenus (1081-1118) by the Normans. (The Alexiad, 4)
  • The first document in the Albanian language (as spoken in the region around Mat) has been recorded in 1462 by Paulus Angelus (who was later albanized to Pal Engjëll), the archbishop of the catholic Archdiocese of Durazzo.[6]

First mentions

(in fact there is no documentation of Albanians per se until the 10th century)

The word Shqipetar by which Albanians today refer to themselves since the Ottoman times was recorded for the first time in the 14th century, and it appears to have been a family name (Schipudar, Scapuder, Schepuder) in the city of Drivast.

 

 

Illyrian Origin

The theory that Albanians were related to the Illyrians was proposed for the first time by a German historian in 1774.[9] There are two variants of the theory: one is that the Albanian language represents a survival of an indigenous Illyrian language spoken in what is now Albania. The other is that the Albanian language is the descendant of an Illyrian language that was spoken north of the Jireček Line and probably north or northeast of Albania.

There is a gap of several centuries between the last historical mention of Illyrians (and the Illyrian tribe Albanoi) and the later mention of Albanians and of the names Albanon and Arbanon to indicate the region. Supporters of either theory say that the term Albanian gradually came to be applied to the surviving Illyrians.

There are some direct correspondences of vocabulary between Albanian and Illyrian [10], but none of these correspondences is conclusive for the purpose of determining whether or not Albanian is an Illyrian language. A number of Illyrian lexical items (toponyms, hydronyms, oronyms, anthroponyms, etc.) have been linked to Albanian.

Disagreement on the Illyrian theory

Serbian historians, ethnologists and archaelogists however refute the theory of the Illyrian origin of Albanians. Some specialists, especially Germans, including C. Pauli, H. Hirt, G. Mayer, and F. Cordignano , raised the question of the origin of the Albanian language and the Albanians in general. On the basis of what they considered to be scientific data they drew conclusions that disagreed with the theory that the Albanians are an indigenous population.[12]. In the book "The Illyrians", author John Wilkes writes that Albanians are likely to be of other origin than Illyrian.[13]

One problem is the lack of clear archaeological evidence for a continuous settlement of an Albanian-speaking population since Illyrian times. For example, while several scholars maintain that the Komani-Kruja burial sites support the Illyrian-Albanian continuity theory, other scholars reject this and consider that the remains indicate a population of Romanized Illyrians who spoke a Romanic language [10].

The lack [14] or scarcity of definite loans from ancient Greek into Albanian is another problem (v. Hemp). As the Jireček Line shows, if Albanians were continuously settled throughout Albania since Illyrian times, they would have been, in the south, in more or less constant contact with the Greeks, and the absence or scarcity of definite loans from ancient Greek is hard to explain within the context of Albanian continuity. Even Greek loans into Illyrian are known (cf. Wilkes, et al.; including Illyrian names borrowed from Greek), so their absence in Albanian as an alleged descendant of Illlyrian as it was spoken in Albania is doubly difficult to explain.

Another problem is the ancient Illyrian and Roman toponyms (including hydronyms, etc.) in what is now Albania compared to their equivalents in the Albanian language. While a number may (most cases are contested among linguists) pose no major or definite problem in terms of linguistic evolution (v. Hemp), many others appear to have entered through one or more intermediary languages, which strongly indicates that the ancestors of Albanians were not in Albania (v. Hemp et al.). For example, Albanian Shkodër from Latin Scodra and Albanian Tomor from Latin Tomarus do not match the Albanian phonological evolution (v. Hemp).

The written historical records pose another problem. The modern Albanians were not mentioned in Byzantine chronicles until 1043, although Illyria was part of the Byzantine Empire. The Illyrians are referred to for the last time as an ethnic group in Miracula Sancti Demetri (7th century AD). [15]

 

  1. ^ Tree for Indo-European
  2. ^ http://www.nature.com/ejhg/journal/v8/n7/abs/5200443a.html
  3. ^ Pritsak, Omeljan (1991). "Albanians". Oxford Dictionary of Byzantium 1. New York/Oxford: Oxford University Press. 52-53. 
  4. ^ Thalloczy/Jirecek/Sufflay, Acta et diplomata res Albaniae mediae aetatis, Vindobonae, MCMXIII, I, 113 (1198).
  5. ^ Konstantin Jireček: Die Romanen in den Städten Dalmatiens während des Mittelalters, I, 42-44.
  6. ^ Elsie, Robert (1986). "Paulus Angelus". Dictionary of Albanian Literature. New York/Westport/London: Greenwood Press. 4. 
  7. ^ Wilkes, J. J. The Illyrians, 1992,ISBN 0631198075,page 183,"... We may begin with the Venetic peoples, Veneti, Carni, Histri and Liburni, whose language set them apart from the rest of the Illyrians. ..."
  8. ^ Wilkes, J. J. The Illyrians, 1992,ISBN 0631198075,page 81,"... " In Roman Pannonia the Latobici and Varciani who dwelt east of the Venetic Catari in the upper Sava valley were Celtic but the Colapiani of the Colapis (Kulpa) valley were Illyrians ( ..."
  9. ^ Johannes E. Thunmann "Untersuchungen uber die Geschichte der Oslichen Europaischen Volger" Teil, Leipzig, 1774.
  10. ^ a b Jirecek, Konstantin. "The history of the Serbians" (Geschichte der Serben), Gotha, 1911
  11. ^ "Miranda Vickers, The Albanians,ISBN 960-210-279-9" page 196 ,"From time to time official lists were published with pagan, so-called Illyrian or freshly minted names considered appropriate for the new breed of revolutionary Albanians.(see also Also Logoreci "the Albanians" page 157.".
  12. ^ C. Pauli, H. Hirt, G. Mayer, F. Cordignano
  13. ^ The Illyrians, 1995 by John Wilkes
  14. ^ The lack of ancient Greek loans in Albanian is disputed (see Hemp; Cabej). It is unanimously admitted however, that if they are present, they are very rare (Hemp, Cabej).
  15. ^ a b c d Malcolm, Noel. "Kosovo, a short history"], Macmilan, London, 1998, p. 22-40
  16. ^ Eric P. Hamp, University of Chigaco The Position of Albanian (Ancient IE dialects, Proceedings of the Conference on IE linguistics held at the University of California, Los Angeles, April 25-27, 1963, ed. By Henrik Birnbaum and Jaan Puhvel)
  17. ^ Duridanov, Ivan. "The Language of the Thracians", (Ezikyt na trakite), Nauka i izkustvo, Sofia, 1976
  18. ^ It is disputed whether or not the Dardani can be considered Illyrians. However, the evidence indicates at least a strong Illyrian element.
  19. ^ Cabej, Eqrem "Die aelteren Wohnsitze der Albaner auf der Balkanhalbinsel im Lichte der Sprache und Ortsnamen", Florence, 1961

 

5. Албанския език, заедно с българския и румънския притежават някои общи особености, което е породило теорията за т.н. “балкански езиков съюз”. Най-важните от тези особености са наличието на задпоставен определителен член, наличието на гласния звук “ъ” (древния индоевропейски звук шва - shwa), сложна система от минали времена, ограничен запас от обща лексика с древен и неуточнен произход (виж таблицата по-долу) и др. Например, на албански „бук” = хляб; „бука” = хлябът, хляба. Съгласно най-последната, обоснована представа на учените, балканския езиков съюз е започнал да функционира не по-рано от VII – VIII –ми век (когато идват прабългарите!!) и е упражнил най-силно влияние върху местните балкански езици в периода VIII-X-ти век. Липсва единно мнение за това езикът на кой народ е служил като генератор на промените.

На следващата таблица са показани набор от общи думи с древен произход в албански, румънски и български. Върху този факт много се спекулира, в частност пренебрегват се общите думи с българския и се твърди, че албанците и румънците имат общ или близък произход. Друга такава спекулация е, че тези т.н. "автохтонни" думи произхождат от езика на даките или от езика на траките или и от двата езика. Всъщност, нито езикът на траките, нито езикът на даките не са задоволително познати, освен това близостта на тези два езика не е съвсем ясна. Възможно е много от тези думи да идват от трети език (езици), например скито-сарматския.

 

Румънска дума

Превод на български

Източник

Забележка:

 
abur Пара, изпарение Hasdeu, На албански avull (пара). Dacian: *abhula. PIE: *h2ep-h3n.-lo
ademeni изкусявам Hasdeu На унгарски: adomány-подарък
adomány Подобен, същи Hasdeu Възможен славянски произход от думата “видим”
Acăţa (agăţa- съвр. форма) Окачвам, хващам, залавям Russu Алтернативна етимология: от латински accaptiāre. Сравни българското окачвам.
aghiuţă дявол Hasdeu Обратно на гръцкото άγιοσ – светия.
ală Чудовище, което създава бури Hasdeu Алтернативна етимология от българската дума “хала”.
ameţi Да зашеметя, да се зашеметя Russu Алтернативна етимология от латинското *ammatteāre (налагам със сопа).
amurg Здрач, полумрак Russu Виж murg (мургав) по-долу.
argea Домашен стан или част от него Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu --
Argeş Название на голяма река Hasdeu --
baci (главен) овчар Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu На български “бачия” – мандра.

 
baligă Оборски тор, наторявам Russu (Alb.) Сравни албанското bajgë със същото значение. Българско име Балик, топоним Балчик ?
baltă Вир, локва, блато, Russu (Alb.) Сравни албанското baltë (тиня, кал, почва) и българското “блато”.
bară Блато, мочурище, тресавище Hasdeu Сравни българското “бара”- дол, река. Среща се и в Сърбия.
barză щъркел Hasdeu, Russu, Vraciu, Olteanu Сравни албанското barth, женски род  bardhë (бял). В Странджа се среща българското женско име Бърза. Сравни с авестийското berez –бял, висок (от тук бреза).
bască Шапка, барета, кепе Hasdeu, Russu (Alb.) --
bălaur
balaur		 Дракон, чудовище Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu

Сравни албанското bollë  - змия и сръбското blavor -слепок (Anguis fragilis). Братът на цар Иван Асен се е казвал Балаур.
băga Вкарвам, пъхвам, мушвам Russu Алтернативна етимология: латинското bīgāre(???) и българското “пъхвам”
băiat момче Russu --
bălan Русокос човек Hasdeu Алтернативна етимология: славянското “бял”.
beregată Гърло, ларинкс Russu Сравни сръбското berikat (?)
bîrsă Парче дърво или желязо, което закрепва лемежа на плуга NODEX[2] Сравни албанското vërz (ренде), словенското brdce (дървен прът с рибарска мрежа), моравското brdce (дървена клечка поставена напречна на теглича на кола), българското бърдо (две дървени дъски, закрепващи нищелките на домашен стан).
bordei Къща, полузаровена или напълно заровена в земята - землянка

Hasdeu, Russu

 Сравни българското бордей, бордел – землянка, полуземлянка.
bortă Дупка, отвор, пътека под арка Hasdeu Сравни украинското bort.
brad
(по-стара форма*bradzŭ)		 Ела, бор, иглолистно дърво Hasdeu, Russu (Alb.), Olteanu Сравни арбанското bradh или bredh със същото значение.
brînduşă минзухар Russu Сравни българското brenduška и сръбското brnduša.
brînză сирене Hasdeu, Russu, Vraciu Сравни немското Brinsenkäse – сирене и славянското брынза[3] – сирене. На български “да се обрензам” – да се изцапам.
brîu Колан, кръст Russu (Alb.) Сравни албанското bres или brezi
brusture Бодил, бодливо растение Russu (Alb.) -
bucura (глагол),
bucuros (прилаг.)		 Радостен, радвам се Russu (Alb.) Сравни албанското bukurosh (приятен, хубав).
buiestru Крачка, ход, скорост Russu --
bunget Гъсталак, непроходима гора Hasdeu, Russu (Alb.), Vraciu Сравни албанското bunk.
burtă Корем, стомах Russu Сравни албанското barku (същото значение).
Butură, butuc

Дънер, пън, дървен крак

 Russu На унгарски butuk. Алтернативна етимология: кумански butak (клон) или турското buduk (късокрак). На български вътор, бутурясам.
buză устна Russu (Alb.) На албански buzë (същото значение). Подобно е и българското  “буза”, но със изместване на значението.
caier Снопче от вълна, кичур коса Russu Сравни с българското “кичур”.
caţă гега Russu Виж по-горе Acăţа
căciulă Висока шапка без периферия, качулка Russu (Alb.) Cравни с албанското kësul'ë и с българското качулка.
căpuşă кърлеж Russu (Alb.) Cравни албанското këpush и българското капуш – бълха, въшка. Не е ли турцизъм?
căpută Пищял на крака, обувки Russu (Alb.)

Cравни албанското këputsë; Алтернативна етимология: славянското копито, от където идва румънското kopyto (копито) и унгарското kapta.
cătun селце Russu (Alb Cравни албанското katund (село), българското и сръбско катун (лятно пасище, временно поселище).
cioară Гарван, врана Hasdeu, Vraciu Cравни албанското sorrë (същото значение).
cioc Човка, клюн Hasdeu, Vraciu Cравни българското “човка” и албанското çok (чук), дума с прабългарски произход.
ciocîrlie чучулига Hasdeu Сравни с българското чучулига. Смята се за производно на по-горната дума cioc. На български има и подобна дума “чучур”.
cîrlan Наскоро отбито агне, жребче, козле Russu --
cîrlig кука Russu Сравни с българското кърлиг (?).
codru Широка, стара гора Hasdeu, Vraciu --
copac дърво Russu (Alb.) Cравни албанското kopaç (?).
copil дете Russu Сравни албанското kopil и българското и сръбско копеле (извънбрачно дете).
creţ къдрав Russu Сравни с българското къдрав.
cruţa Да пощадя, да простя Russu (Alb.)  
cujbă Тринога, използвана за окачване на котела над огъня Hasdeu  
culbec (вариант: cubelc) Охлюв, шомбъл Hasdeu Сравни с българското регионално шомбъл.
curma Да вържа въже, да отрежа, да спра Russu (Alb.) Cравни албанското kurmue.
curpăn Лоза, четал Russu (Alb.) Cравни албанското kurpen (?). Има и български топоним Чирпан с неясно значение.
cursă Примка, клопка, капан Russu (Alb.), Olteanu Cравни албанското kurth (със същото значение) и българското клюп.
custură Нож, острие Russu Сравни с българското костура – малко ножче. Възможна етимология: румънското cuţit (нож) + суфикса tură.
daş овен Russu (Alb.) Сравни с албанското: dash (със същото значение).
deretica Събирам, подреждам Russu Aтернативна етимология: латинското de-radicare
descăţa откачвам Russu des-căţa, des-преставка, за căţa виж по-горе
descurca Разнищвам, размотавам Russu Aнтоним от încurca, виж по-долу
desghina (съвременно dezbina) Разделям, отделям Russu --
dezbăra Да счупя поради лош навик Russu --
doină Название на румънска лирическа народна песен Hasdeu, Vraciu Cравни с латвийското и литовското daina – песен, традиционна форма на балтийска музика и поезия.
don ? Hasdeu Река, вода ? алано-сарматска дума
dop Тапа, запушалка Russu Cравни саксонското dop и българското тапа.
droaie Тълпа, множество Russu Cравни албанското droe или droje (shyness от тълпата).
dulău Куче от вида мастиф Hasdeu, Vraciu Aлтернавина етимология: полското  dolow или dolaw.
fărîmă Троха, частица от нещо Russu (Alb.)