СКИТО-САРМАТСКИ РЕЧНИК (по В. И. Абаев)

Иван Танев Иванов

(в статията е използван основно материал от «Скифо-сарматские» наречия на Дремин Г. И. и

«Скифский» словарь на В. И. Абаев

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

За много продължителен интервал от време в Северното Причерноморие и Прикавказие са господствали все ирански народи: кимерийци  (...-VII в до н.е.), скити (VII-III в до н.е.) и сармато-алани (II в до н.е. – V в н.е.) [1, 2, 3]. Големият народ на скитите е известен още от съчиненията на Херодот. В руската историография интересът към скитите започва с книгата на А.И. Лызлов «Скитска история» (1692 год), в която се описват войните на Русия с чергарските народи. М.В. Ломоносов разглежда скитите и родствените им сармати като родоначалници на славяните. В.И. Морошкин (1842) представя скитите като част от славянските племена и голяма част от учените  поддържа тази позиция. Във всички учебници и справочници от бившия СССР скитите се споменават като народ, населяващ територията на страната в древността. Част от  скитските народи, изброени от Херодот се приемат за праславянски. Б.А. Рыбаков счита скитите-орачи за предци на славяните. Полските историци приемат, че скито-сарматите съставляват важна част от полската народност. Друга част от европейските скито-сармати влиза в състава на хърватската [4] и българската [5; 6] държави.

Езикът на скито-сарматите обаче е слабо познат на българските любители на историята. За всички сериозни изследователи на проблема без съмнение този език има източноирански характер. Нещо повече, съгласно трудовете на акад. О. Н. Трубачев [7, 8, 9], езикът на най-близките съседи на скитите - синди, меоти и таври е също близък до индоарийския или пра-древноиндийския език.

Първи данни за иранския език на скитите представя немският професор Карл Мюлленхофф в неговата статия от 1866 година в «Месечни съобщения на Императорската Пруска Академия на науките». Най-важен принос за възстановяването на думите от езика на скитите имат М. И. Ростовцев, В. И. Абаев и др. Първоначално В. И. Абаев привежда ограничен брой скитски изоглоси запазени в някои европейски езици [10, с. 130]. В последствие той расширява списъка до около 400 думи като привежда имена от епиграфски материали и данни от исторически съчинения [11; 12].

Всеволод Федорович Миллер (1848-1913), известен руски езиковед и етнограф, пръв обръща внимание на генетическата връзка между осетинския език и наречията, на които са говорили сарматските племена, обитаващи някога степите на Южна Русия [13]. Миллер успява да обясни значителна част от негръцките имена в античните епиграфски надписи по Северното Причерноморие. След като той публикува няколко статии през 1887 година под общото заглавие "Осетински етюди" много специалисти са осъзнали, че осетинският език представлява онзи инструмент, с помоща на който могат да се решат много проблеми на историческата лингвистика, свързани с древните ирански племена по Северното Причерноморие и Прикавказие.

Изключителна трудност представлява диференцирането на езика на скитите от този на сарматите. Изучавайки иранските заемки в старославянския и руския езици на основата на известните скитски и сарматски имена, М. Фасмер  [14]  стига до извода, че двата езика трябва да се отделят един от друг. Обратно на това, В.Ф. Миллер [13] заключава, че иранския ономастически материал в надписите по Северното Причерноморие и най-вече от град Танаис дава основание за разглеждане на тези два езика като близки помежду си и като преки предшественици на съвременния осетински език.

Л. Згуста [15] изследва етническата принадлежност на негръцките лични имена в причерноморските епиграфски паметници и ги разделя в следните групи: авестийски, древноперсийски, средноперсийски, осетински, новоперсийски, тракийски, малоазиатски и имена с неустановен произход. Той установил, че иранските имена с по-древен произход (авестийски и древноперсийски) са равномерно разпределени по цялата територия на Северно Причерноморие, докато имената близки до средноперсийската фонетика са съсредоточени в източната й част. Имената с по-архаична, авестийска фонетика Згуста свързва със скитите, докато имената от втората група, разпространени главно от района на Танаис и Боспор Кимерийски – със сарматите. Според Згуста, всички изследвани ирански имена принадлежат на два диалекта, а не на два отделни езика.

Друг учен, Янош Харматта [16], също изследва негръцките “ирански” имена от античните градове на Северното Причерноморие и заключава, че сарматския език не представлява  единно цяло, а се подразделя на няколко (вероятно четири) диалекта, в зависимост от племенната принадлежност. Един от тези диалекти е езикът на аланите и точно той е предшественик на осетинския език, докато останалите диалекти не са.

Езиковата близост между родствените скити и сармати може да бъде следствие от продължителното съжителстване и тесните икономически контакти между тях. До скоро господстваше представата, че скитите и сарматите имат обща прародина в Средна Азия, като появата на скитите в южна России (VIII в. пр н.е.) предшества тази на сарматите с 5-6 столетия [17,18]. Напълно е възможно, щото временната загуба на езиков контакт между двата източноирански етноса да е довел до отдалечаване на техните езици. Някои съвременни автори стигат до извода, че скитите са включвали в себе си няколко етноса, различаващи се както по своето препитание (скотовъдство или земеделие) и по произход (местни или мигрирали от Средна Азия) [19,20, 21, 22, 23]. По всичко изглежда, част от предшестващите кимери са останали по местата си и са били мирно асимилирани от дошлите скити, както по-късно сарматите са асимилирали заварените скити [24, 25]. 

Американският лингвист М. Сводеш счита, че едно 500-годишно разделяне представлява онази естественна граница, която определя кога два различни диалекта на общия праезик стават различни езици. Според С.Я. Яхонтов, след такъв срок на раздяла действително от два диалекта се пораждат нови езици, но те все още са силно взаимно разбираеми, подобно на съвременните руски и украински. След 1000 годишен срок на разделен държавен живот, от два сродни диалекта вече се оформят трудно разбираеми езици, каквито са днешните полски и руски езици. Вероятно, в III в. пр. н.е. сарматите са донесли в Северното Причерноморие свой собствен език, който е бил родствен, но различен от езика на завареното скитско население.

Големият иранист със световна известност В. И. Абаев може би основателно разглежда езиците на скитите и сарматите като много близки помежду си. Основание за това дава фактът, че те влизат в източноиранския дял на ирано-арийския клон от индо-европейското езиково семейство. Намирайки се в твърде начален етап на езиково диференциране, разликите между тези езици са малки, например езиците  на свещените книги Авеста и Ригведа са много близки помежду си до степен на взаиморазбиране.  

Като осетинец по националност и специалист в областта на древните ирански езици, В.И. Абаев успешно изяснява лингвистичната връзка на съвременния осетински език с езика на древните алани, а чрез тях и със сарматските диалекти, и още по-дълбоко – с езика на скитите. Не случайно, своя основен труд по този въпрос Абаев завърша с пламенното заключение: "От всички известни ирански езици, най-близо да осетинския език стои езикът на скитите. Тази близост е толкова ярка и подчертана, че "скитския" (в същност скито-сарматския) и осетинския езици могат да се разглеждат като две стъпала в развитието на един и същи език.

В приложение А е даден списък на реконструираните "скитски" (в същност скито-сарматски) думи съгласно речника на Абаев. За реконструкция на скито-сарматската лексика Абаев използва общо 397 думи-основи. Те са взети от произведенията на антични историци и писатели, например "Историята" на Геродот, от която са взети 20 думи, трудовете на Ариана (14 думи), "Географията" на Страбон (12 думи), както и собствени имена, топонимни и племенни названия, съхранени в многочисленните исторически, географскии и епиграфски източници [26, 27, 28, 29]. Чрез труда на много поколения изследователи е съхранен колосален обем от епиграфски данни от вида надгробни и посветителски надписи, открити в останките от градовете на античното гръцко Боспорско царство [30, 31, 32].

Повечето от съхранените лични имена са гръко-йонийски. От негръцките имена най-голяма част представлява групата от 284 "ирански" имена. От тях 87 произхождат от различни градове на Боспорското царство, а отделни групи от 114 и 83 имена са засвидетелствани в надписи от Танаис и Олвия (Фиг. 1, 2 и 3. Град Танаис също е основан от гърците на Боспорското царства, но доста по-късно спрямо другите боспорски градове, при това на място намиращо се на противоположния бряг на Меотида., където околната етническа среда е била по-различна от тази в околностите на Пантикапея.

Навремето американският лингвист М. Сводеш изготвил списък от 207 най-неизменяеми думи в езиците по света. В лингвистиката този списък се използва за определяне на степента на родство между различни езици. Списъкът от “скитски” термини на Абаев съдържа малко повече от този брой, при това те съставляват около 30% от базовите лексеми в списъка на Сводеш. Това означава, че речникът на Абаев достатъчно пълно отразява най-устойчивата част от лексиката на изучавания етнос и на неговата основа по принцип може да се направи етническа идентификация на носителите на реконструирания език.

В речника на Абаев се откриват две етнонимни самоназвания, чрез които достатъчно пълно се проявява етническата принадлежност на този етнос: aryana 'арийски' и as 'аси'. Първият термин свидетелства за принадлежността на носителите на абаевската лексика към широкия евроазиатски кръг от арийски племена, а вторият термин ги свързва с аланите и по-точно с роксаланите. Действително, съдейки по данните на Ибн-Руста, роксаланите са наричани още рухс-ас, което означава “благородни (светли) аси. Названието аси (бели, светли) е тясно свързано с историята на ранните алани, а произходът на асите – със скито-азиатския или още массагетски свят.

Чрез някои термини в речника на Абаев се разкриват религиозните и космогонични представи на носителите на възстановената "скито-сарматска" лексика. Това са думите arta 'божество', baga 'бог', od 'душа', spanta 'свещен', farna 'небесна благодат', sugda 'чист, свят'. По повод на думата sugda Абаев отбелязва, че то, най-вероятно, е пренесено от Средна Азия, от областта Согдиана. Фасмер извежда тази дума от древно перс. suxta 'очистен с огън', което е характерно за народите, влизащи в кръга на последователите на Заратуштра, които вярвали в изчистването с огън. Както е известно, европейските скити не са влизали в този кръг от последователи.

Един от основните принципи на древното индо-иранско общество е “наличието на ред и законност”, наричан rata при индоариите и arta при иранците. Обратният на този термин, anrata – безредие, е еквивалентнен на гръцкото ХАОС. Етимологично и смислово ирано-арийската дума rata - arta е еквивалентна с българската дума РЕД. Скито-сарматската дума baga по-късно е възприета от протославяните като БОГ.

Друга важна група от термини разкрива обществения строй на носителите на абаевската лексика: ardar 'господин', pathaka 'вожд', zantu 'племе', cagar 'роб', dar 'владея', zaranya 'злато', aspaina 'желязо'; роднински отношения: pita 'баща', mata 'мама', pura 'син', brata 'брат' nar 'мъж', os 'жена'; военни термини: spada 'войска', bala 'военна дружина', rasma 'отряд', spar 'настъпвам', xsathra 'доблест','храброст', skunx 'извършвам подвиг', arsti 'копие', karta 'меч', druna 'лък'; ловни термини: arsa 'мечка', saka 'елен', varka 'вълк', varaza 'глиган'. По-често се срещат термини от скотовъдството (aspa 'кон', gau 'крава', pasu 'овца', kuti 'куче', hara 'магаре'), отколкото от земеделието ('оран', 'просо', 'семена', 'лоза').

Интересно е да се анализира към кой от древните езици е най-близък този лингвистичен материал. От него около триста думи (75% от общия брой) имат общ корен с думи от авестийския език. При това половината от тези думи имат аналогия само и единствено с думи от авестийския език и не се срещат в никакъв друг древен език. 124 думи-основи (31% от общия брой) имат по-общи идноирански корени, включително древноперсийски и средноперсийски корени, като само 14 от тях нямат общи корени с думи от древнеиндийския език и езика на Авеста. Броят на думите, в които има древноиндийски корени е 101 или 25% от общия брой на думите-основи. От тях 10 думи имат само древноиндийски корени и нямат корени в нито един от другите древни езици. За подавляващия брой думи-основ (почти 80%) Абаев е могъл да подбере еднокоренни думи от осетинския език. Едва за една десета част от посочените думи-основи (около 40 думи) Абаев не намира аналози в никой от древните езици – нито авестийски, нито древноперсийски или древноиндийски. От тях 26 думи-основи имат еднокоренни аналози само в осетински без да имат опори в никой друг съвременен език и само 16 (около 4 % от общия брой думи-основи) имат однокоренни аналози както в осетински, така и в други съвременни езици - грузински, арменски, кабардински, афгански, монголски, унгарски, немски, литовски и руски.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, лексическият материал чрез който Абаев възстановява част от скито-сарматската лексика носи изключително еднороден, индо-ирански характер, като най-силно прилича на езика на Авеста. Следователно, ние можем да заключим, че езикът на сарматите, към който е спадал и основния език на който са говорили мнозинството прабългари, е най-близък до авестийския и в по-слаба степен до езика на индо-ариите. Това се съгласува с други данни, че авестийският език е бил широко разпространен в Средна Азия и на части от територията на съвременните Иран и Афганистан.

ЛИТЕРАТУРА:

        1. Гайдукевич В.Ф. Боспорское царство. М.; Л., 1949, С. 346.

        2. Каллистов Д.П. Очерки по истории северного Причерноморья античной эпохи. Л., 1949. С.74.
        3. Шелов Д.Б. Танаис и Нижний Дон в первые века нашей эры. М., 1972.
        4. The old-Iranian origin of Croats. Symposium proceedings, Zagreb 24. 6. 1998; 526 pages Editors: prof. Zlatko Tomicic & dr. Andrija-Zeljko Lovric. Scientific supervision: Prof.dr. Ivan Biondic, prof.dr. Marko Japundzic, Cultural center of I.R. Iran in Croatia, Zagreb and Zlatko Tomicic publisher, Karlovac Zagreb - Tehrân, 1999

        5. Рашо Рашев. Прабългарите през V - VII век. Изд. Фабер. Велико Търново. 2000

        6. Елена Ангелова. Сарматски елементи в езическите некрополи от Североизточна България и Северна Добруджа. Сп. Археология, 1995, 2, 5-17, София

        7.  Трубачев О. Н. О синдах и их языке // Вопросы языкознания. 1976. №4. С. 39-63.
        8.  Трубачев О. Н. Лингвистическая периферия древнейшего славянства. Индоарийцы в Северном Причерноморье // Вопросы языкознания. 1977. №6. С. 13-29.
        9.  Трубачев О. Н. "Старая Скифия" Геродота и славяне. Лингвистический аспект // Вопросы языкознания. 1979. №4. С. 29-45.
        10.  Абаев В. И. Скифо-европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. М., 1965.

        11. Абаев В. И. Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. М., 1979. Т. 1. С. 272-366.
        12. Дремин Г. И. «Скифо-сарматские» наречия и «скифский» словарь В.И.Абаева. // http://kladina.narod.ru/dremin/dremin.htm#3

        13. Миллер В. Ф. Эпиграфические следы иранства на юге России // ЖМНП, 1886. C. 264-269.
        14. M. Vasmer. Untersuchungen uber die altesten Wohnsitze der Slaven, I. Die Iranier in Sudrussland, Leipzig, 1923. гл. 2, 3.
        15. L. Zgusta. Die Personennamen griechischer Stadte der nordlischer Swarzmeerkunste. Praha, 1955. С. 245.
        16. J. Harmatta. Studies in the history and language of the Sarmatians. Szeged, Hungary, 1970. С. 95-97.
        17. Шелов Д.Б. Некоторые вопросы этнической истории Приазовья II-III вв. н. э. // ВДИ. 1974. №1. С. 89.
        18. Андреев А. История Крыма, М., 2002.
        19. Виноградов Ю. А. Там закололся Митридат. Военная история Боспора Киммерийского в доримскую эпоху (VI-I вв. до н.э.). М., 2004, С. 85.

        20. Виноградов Ю. Г. Очерк военно-политической истории сарматов в I в. н.э. // ВДИ. 1994. № 2.
        21. Симоненко А. В. Фарзой и Инисмей – аорсы или аланы? // ВДИ. 1992. № 3. С. 160.
        22. Щукин М. Б. Царство Фарзоя. Эпизод из истории Северного Причерноморья // СГЭ. 1982. 47. С. 35-38.
        23. Хазанов А. М. Социальная история скифов: Основные проблемы развития древних кочевников Евразийских степей. М., 1975, С.168-179. См. также http://www.slavya.ru/trad/history/genezis/skif.htm
        24. Виноградов Ю. А., Марченко К.К. Северное Причерноморье в скифскую эпоху. Опыт периодизации истории // Советская археология. 1991. №1. С.145-155.
        25. Пиотровский Б. Б. Скифский мир // Курьер ЮНЕСКО. 1977. Январь.
        26. Блаватский Б. Д. Об этническом составе населения Пантикапея в IV-III вв. до н. э. // СА, XXVIII, 1958. С. 97-106.
        27. Книпович Т. Н. Население Ольвии в VI-I вв. до н. э. по данным эпиграфических источников // Материалы по археологии. 1956. №50. С. 125.
        28. Виноградов Ю. Г. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Материалы II Всесоюзного симпозиума по древней истории Причерноморья "Демографическая ситуация в Причерноморье в период Великой греческой колонизации". Тбилиси. 1981. С. 131-148.
        29. Карышковский П. О. О монетах царя Фарзоя // Археологические памятники Северо-Западного Причерноморья. Киев, 1982. С. 78.
        30. КБН – Корпус боспорских надписей. М.; Л., 1965.
        31.IOSPE I- Латышев В. В. Inscriptiones antiquae orae septentrionales Ponti Euxini Graecae at Latinae. Petropoli, 1916. Vol. I, ed. 2.
        32. НО – Надписи Ольвии (1917-1965) / Т. Н. Книпович, Е. И. Леви. Л., 1968.
 

Приложение А: РЕЧНИК НА СКИТО-САРМАТСКИТЕ ДУМИ по В. И. Абаев