СКИТО-САРМАТСКИ РЕЧНИК (по В. И. Абаев)

Иван Танев Иванов

(в статията е използван основно материал от «Скифо-сарматские» наречия на Дремин Г. И. и

«Скифский» словарь на В. И. Абаев

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

За много продължителен интервал от време в Северното Причерноморие и Прикавказие са господствали все ирански народи: кимерийци  (...-VII в до н.е.), скити (VII-III в до н.е.) и сармато-алани (II в до н.е. – V в н.е.) [1, 2, 3] (обр. 1). Големият народ на скитите е известен още от съчиненията на Херодот. В руската историография интересът към скитите започва с книгата на А.И. Лызлов «Скитска история» (1692 год), в която се описват войните на Русия с чергарските народи. М.В. Ломоносов разглежда скитите и родствените им сармати като родоначалници на славяните. В.И. Морошкин (1842) представя скитите като част от славянските племена и голяма част от учените  поддържа тази позиция. Във всички учебници и справочници от бившия СССР скитите се споменават като народ, населяващ територията на страната в древността. Част от  скитските народи, изброени от Херодот се приемат за праславянски. Б.А. Рыбаков счита скитите-орачи за предци на славяните. Полските историци приемат, че скито-сарматите съставляват важна част от полската народност. Друга част от европейските скито-сармати влиза в състава на хърватската [4] и българската [5; 6] държави.

До края на XIX-ти век европейската историческа наука е приемала скитите и сарматите за хуно-тюркски народи - представа, която после е коригирана. По силата на същата инерция обаче появилите се в района по-късни прабългари, авари и хазари също са приемани за хуно-тюркски народи. По това време тази представа е изглеждала естествена пред вид на  господството на Османо-турската империя на Балканите, в Мала Азия, както и на тюрките в Средна Азия. Едва в началото на XX-ти век е доказано, че езикът на скитите и сарматите е от източно-ирански произход. Сега има убедителни доказателства, че прабългарите, аварите и хазарите в преобладаващото си мнозинство също са източно-иранци и имат език близък до този на скитите и сарматите.

Езикът на скито-сарматите обаче е слабо познат на българските любители на историята. За всички сериозни изследователи на проблема без съмнение този език има източноирански характер. Нещо повече, съгласно трудовете на акад. О. Н. Трубачев [7, 8, 9], езикът на най-близките съседи на скитите - синди, меоти и таври е също близък до индоарийския или пра-древноиндийския език.

Първи данни за иранския език на скитите представя немският професор Карл Мюлленхофф в неговата статия от 1866 година в «Месечни съобщения на Императорската Пруска Академия на науките». Най-важен принос за възстановяването на думите от езика на скитите имат М. И. Ростовцев, В. И. Абаев и др. Първоначално В. И. Абаев привежда ограничен брой скитски изоглоси запазени в някои европейски езици [10, с. 130]. В последствие той расширява списъка до около 400 думи като привежда имена от епиграфски материали и данни от исторически съчинения [11; 12].

Всеволод Федорович Миллер (1848-1913), известен руски езиковед и етнограф, пръв обръща внимание на генетическата връзка между осетинския език и наречията, на които са говорили сарматските племена, обитаващи някога степите на Южна Русия [13]. Миллер успява да обясни значителна част от негръцките имена в античните епиграфски надписи по Северното Причерноморие. След като той публикува няколко статии през 1887 година под общото заглавие "Осетински етюди" много специалисти са осъзнали, че осетинският език представлява онзи инструмент, с помоща на който могат да се решат много проблеми на историческата лингвистика, свързани с древните ирански племена по Северното Причерноморие и Прикавказие.

Обр. 1. Карта на Скития и Сарматия.

Изключителна трудност представлява диференцирането на езика на скитите от този на сарматите. Изучавайки иранските заемки в старославянския и руския езици на основата на известните скитски и сарматски имена, М. Фасмер  [14]  стига до извода, че двата езика трябва да се отделят един от друг. Обратно на това, В.Ф. Миллер [13] заключава, че иранския ономастически материал в надписите по Северното Причерноморие и най-вече от град Танаис дава основание за разглеждане на тези два езика като близки помежду си и като преки предшественици на съвременния осетински език.

Л. Згуста [15] изследва етническата принадлежност на негръцките лични имена в причерноморските епиграфски паметници и ги разделя в следните групи: авестийски, древноперсийски, средноперсийски, осетински, новоперсийски, тракийски, малоазиатски и имена с неустановен произход. Той установил, че иранските имена с по-древен произход (авестийски и древноперсийски) са равномерно разпределени по цялата територия на Северно Причерноморие, докато имената близки до средноперсийската фонетика са съсредоточени в източната й част. Имената с по-архаична, авестийска фонетика Згуста свързва със скитите, докато имената от втората група, разпространени главно от района на Танаис и Боспор Кимерийски – със сарматите. Според Згуста, всички изследвани ирански имена принадлежат на два диалекта, а не на два отделни езика.

Друг учен, Янош Харматта [16], също изследва негръцките “ирански” имена от античните градове на Северното Причерноморие и заключава, че сарматския език не представлява  единно цяло, а се подразделя на няколко (вероятно четири) диалекта, в зависимост от племенната принадлежност. Един от тези диалекти е езикът на аланите и точно той е предшественик на осетинския език, докато останалите диалекти не са.

Обр. 2. Антични топоними и хидроними по Северното Причерноморие.

Езиковата близост между родствените скити и сармати може да бъде следствие от продължителното съжителстване и тесните икономически контакти между тях. До скоро господстваше представата, че скитите и сарматите имат обща прародина в Средна Азия, като появата на скитите в южна России (VIII в. пр н.е.) предшества тази на сарматите с 5-6 столетия [17,18]. Напълно е възможно, щото временната загуба на езиков контакт между двата източноирански етноса да е довел до отдалечаване на техните езици. Някои съвременни автори стигат до извода, че скитите са включвали в себе си няколко етноса, различаващи се както по своето препитание (скотовъдство или земеделие) и по произход (местни или мигрирали от Средна Азия) [19,20, 21, 22, 23]. По всичко изглежда, част от предшестващите кимери са останали по местата си и са били мирно асимилирани от дошлите скити, както по-късно сарматите са асимилирали заварените скити [24, 25]. 

Американският лингвист М. Сводеш счита, че едно 500-годишно разделяне представлява онази естественна граница, която определя кога два различни диалекта на общия праезик стават различни езици. Според С.Я. Яхонтов, след такъв срок на раздяла действително от два диалекта се пораждат нови езици, но те все още са силно взаимно разбираеми, подобно на съвременните руски и украински. След 1000 годишен срок на разделен държавен живот, от два сродни диалекта вече се оформят трудно разбираеми езици, каквито са днешните полски и руски езици. Вероятно, в III в. пр. н.е. сарматите са донесли в Северното Причерноморие свой собствен език, който е бил родствен, но различен от езика на завареното скитско население.

Големият иранист със световна известност В. И. Абаев може би основателно разглежда езиците на скитите и сарматите като много близки помежду си. Основание за това дава фактът, че те влизат в източноиранския дял на ирано-арийския клон от индо-европейското езиково семейство. Намирайки се в твърде начален етап на езиково диференциране, разликите между тези езици са малки, например езиците  на свещените книги Авеста и Ригведа са много близки помежду си до степен на взаиморазбиране.  

Като осетинец по националност и специалист в областта на древните ирански езици, В.И. Абаев успешно изяснява лингвистичната връзка на съвременния осетински език с езика на древните алани, а чрез тях и със сарматските диалекти, и още по-дълбоко – с езика на скитите. Не случайно, своя основен труд по този въпрос Абаев завърша с пламенното заключение: "От всички известни ирански езици, най-близо да осетинския език стои езикът на скитите. Тази близост е толкова ярка и подчертана, че "скитския" (в същност скито-сарматския) и осетинския езици могат да се разглеждат като две стъпала в развитието на един и същи език.

В приложение А е даден списък на реконструираните "скитски" (в същност скито-сарматски) думи съгласно речника на Абаев. За реконструкция на скито-сарматската лексика Абаев използва общо 397 думи-основи. Те са взети от произведенията на антични историци и писатели, например "Историята" на Геродот, от която са взети 20 думи, трудовете на Ариана (14 думи), "Географията" на Страбон (12 думи), както и собствени имена, топонимни и племенни названия, съхранени в многочисленните исторически, географскии и епиграфски източници [26, 27, 28, 29]. Чрез труда на много поколения изследователи е съхранен колосален обем от епиграфски данни от вида надгробни и посветителски надписи, открити в останките от градовете на античното гръцко Боспорско царство [30, 31, 32].

Повечето от съхранените лични имена са гръко-йонийски. От негръцките имена най-голяма част представлява групата от 284 "ирански" имена. От тях 87 произхождат от различни градове на Боспорското царство, а отделни групи от 114 и 83 имена са засвидетелствани в надписи от Танаис и Олвия (Фиг. 1, 2 и 3. Град Танаис също е основан от гърците на Боспорското царства, но доста по-късно спрямо другите боспорски градове, при това на място намиращо се на противоположния бряг на Меотида., където околната етническа среда е била по-различна от тази в околностите на Пантикапея.

Навремето американският лингвист М. Сводеш изготвил списък от 207 най-неизменяеми думи в езиците по света. В лингвистиката този списък се използва за определяне на степента на родство между различни езици. Списъкът от “скитски” термини на Абаев съдържа малко повече от този брой, при това те съставляват около 30% от базовите лексеми в списъка на Сводеш. Това означава, че речникът на Абаев достатъчно пълно отразява най-устойчивата част от лексиката на изучавания етнос и на неговата основа по принцип може да се направи етническа идентификация на носителите на реконструирания език.

В речника на Абаев се откриват две етнонимни самоназвания, чрез които достатъчно пълно се проявява етническата принадлежност на този етнос: aryana 'арийски' и as 'аси'. Първият термин свидетелства за принадлежността на носителите на абаевската лексика към широкия евроазиатски кръг от арийски племена, а вторият термин ги свързва с аланите и по-точно с роксаланите. Действително, съдейки по данните на Ибн-Руста, роксаланите са наричани още рухс-ас, което означава “благородни (светли) аси. Названието аси (бели, светли) е тясно свързано с историята на ранните алани, а произходът на асите – със скито-азиатския или още массагетски свят.

Чрез някои термини в речника на Абаев се разкриват религиозните и космогонични представи на носителите на възстановената "скито-сарматска" лексика. Това са думите arta 'божество', baga 'бог', od 'душа', spanta 'свещен', farna 'небесна благодат', sugda 'чист, свят'. По повод на думата sugda Абаев отбелязва, че то, най-вероятно, е пренесено от Средна Азия, от областта Согдиана. Фасмер извежда тази дума от древно перс. suxta 'очистен с огън', което е характерно за народите, влизащи в кръга на последователите на Заратуштра, които вярвали в изчистването с огън. Както е известно, европейските скити не са влизали в този кръг от последователи.

Един от основните принципи на древното индо-иранско общество е “наличието на ред и законност”, наричан rata при индоариите и arta при иранците. Обратният на този термин, anrata – безредие, е еквивалентнен на гръцкото ХАОС. Етимологично и смислово ирано-арийската дума rata - arta е еквивалентна с българската дума РЕД. Скито-сарматската дума baga по-късно е възприета от протославяните като БОГ.

Друга важна група от термини разкрива обществения строй на носителите на абаевската лексика: ardar 'господин', pathaka 'вожд', zantu 'племе', cagar 'роб', dar 'владея', zaranya 'злато', aspaina 'желязо'; роднински отношения: pita 'баща', mata 'мама', pura 'син', brata 'брат' nar 'мъж', os 'жена'; военни термини: spada 'войска', bala 'военна дружина', rasma 'отряд', spar 'настъпвам', xsathra 'доблест','храброст', skunx 'извършвам подвиг', arsti 'копие', karta 'меч', druna 'лък'; ловни термини: arsa 'мечка', saka 'елен', varka 'вълк', varaza 'глиган'. По-често се срещат термини от скотовъдството (aspa 'кон', gau 'крава', pasu 'овца', kuti 'куче', hara 'магаре'), отколкото от земеделието ('оран', 'просо', 'семена', 'лоза').

Интересно е да се анализира към кой от древните езици е най-близък този лингвистичен материал. От него около триста думи (75% от общия брой) имат общ корен с думи от авестийския език. При това половината от тези думи имат аналогия само и единствено с думи от авестийския език и не се срещат в никакъв друг древен език. 124 думи-основи (31% от общия брой) имат по-общи идноирански корени, включително древноперсийски и средноперсийски корени, като само 14 от тях нямат общи корени с думи от древнеиндийския език и езика на Авеста. Броят на думите, в които има древноиндийски корени е 101 или 25% от общия брой на думите-основи. От тях 10 думи имат само древноиндийски корени и нямат корени в нито един от другите древни езици. За подавляващия брой думи-основ (почти 80%) Абаев е могъл да подбере еднокоренни думи от осетинския език. Едва за една десета част от посочените думи-основи (около 40 думи) Абаев не намира аналози в никой от древните езици – нито авестийски, нито древноперсийски или древноиндийски. От тях 26 думи-основи имат еднокоренни аналози само в осетински без да имат опори в никой друг съвременен език и само 16 (около 4 % от общия брой думи-основи) имат однокоренни аналози както в осетински, така и в други съвременни езици - грузински, арменски, кабардински, афгански, монголски, унгарски, немски, литовски и руски.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, лексическият материал чрез който Абаев възстановява част от скито-сарматската лексика носи изключително еднороден, индо-ирански характер, като най-силно прилича на езика на Авеста. Следователно, ние можем да заключим, че езикът на сарматите, към който е спадал и основния език на който са говорили мнозинството прабългари, е най-близък до авестийския и в по-слаба степен до езика на индо-ариите. Това се съгласува с други данни, че авестийският език е бил широко разпространен в Средна Азия и на части от територията на съвременните Иран и Афганистан.

ЛИТЕРАТУРА:

        1. Гайдукевич В.Ф. Боспорское царство. М.; Л., 1949, С. 346.

        2. Каллистов Д.П. Очерки по истории северного Причерноморья античной эпохи. Л., 1949. С.74.
        3. Шелов Д.Б. Танаис и Нижний Дон в первые века нашей эры. М., 1972.
        4. The old-Iranian origin of Croats. Symposium proceedings, Zagreb 24. 6. 1998; 526 pages Editors: prof. Zlatko Tomicic & dr. Andrija-Zeljko Lovric. Scientific supervision: Prof.dr. Ivan Biondic, prof.dr. Marko Japundzic, Cultural center of I.R. Iran in Croatia, Zagreb and Zlatko Tomicic publisher, Karlovac Zagreb - Tehrân, 1999

        5. Рашо Рашев. Прабългарите през V - VII век. Изд. Фабер. Велико Търново. 2000

        6. Елена Ангелова. Сарматски елементи в езическите некрополи от Североизточна България и Северна Добруджа. Сп. Археология, 1995, 2, 5-17, София

        7.  Трубачев О. Н. О синдах и их языке // Вопросы языкознания. 1976. №4. С. 39-63.
        8.  Трубачев О. Н. Лингвистическая периферия древнейшего славянства. Индоарийцы в Северном Причерноморье // Вопросы языкознания. 1977. №6. С. 13-29.
        9.  Трубачев О. Н. "Старая Скифия" Геродота и славяне. Лингвистический аспект // Вопросы языкознания. 1979. №4. С. 29-45.
        10.  Абаев В. И. Скифо-европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. М., 1965.

        11. Абаев В. И. Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. М., 1979. Т. 1. С. 272-366.
        12. Дремин Г. И. «Скифо-сарматские» наречия и «скифский» словарь В.И.Абаева. // http://kladina.narod.ru/dremin/dremin.htm#3

        13. Миллер В. Ф. Эпиграфические следы иранства на юге России // ЖМНП, 1886. C. 264-269.
        14. M. Vasmer. Untersuchungen uber die altesten Wohnsitze der Slaven, I. Die Iranier in Sudrussland, Leipzig, 1923. гл. 2, 3.
        15. L. Zgusta. Die Personennamen griechischer Stadte der nordlischer Swarzmeerkunste. Praha, 1955. С. 245.
        16. J. Harmatta. Studies in the history and language of the Sarmatians. Szeged, Hungary, 1970. С. 95-97.
        17. Шелов Д.Б. Некоторые вопросы этнической истории Приазовья II-III вв. н. э. // ВДИ. 1974. №1. С. 89.
        18. Андреев А. История Крыма, М., 2002.
        19. Виноградов Ю. А. Там закололся Митридат. Военная история Боспора Киммерийского в доримскую эпоху (VI-I вв. до н.э.). М., 2004, С. 85.

        20. Виноградов Ю. Г. Очерк военно-политической истории сарматов в I в. н.э. // ВДИ. 1994. № 2.
        21. Симоненко А. В. Фарзой и Инисмей – аорсы или аланы? // ВДИ. 1992. № 3. С. 160.
        22. Щукин М. Б. Царство Фарзоя. Эпизод из истории Северного Причерноморья // СГЭ. 1982. 47. С. 35-38.
        23. Хазанов А. М. Социальная история скифов: Основные проблемы развития древних кочевников Евразийских степей. М., 1975, С.168-179. См. также http://www.slavya.ru/trad/history/genezis/skif.htm
        24. Виноградов Ю. А., Марченко К.К. Северное Причерноморье в скифскую эпоху. Опыт периодизации истории // Советская археология. 1991. №1. С.145-155.
        25. Пиотровский Б. Б. Скифский мир // Курьер ЮНЕСКО. 1977. Январь.
        26. Блаватский Б. Д. Об этническом составе населения Пантикапея в IV-III вв. до н. э. // СА, XXVIII, 1958. С. 97-106.
        27. Книпович Т. Н. Население Ольвии в VI-I вв. до н. э. по данным эпиграфических источников // Материалы по археологии. 1956. №50. С. 125.
        28. Виноградов Ю. Г. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Материалы II Всесоюзного симпозиума по древней истории Причерноморья "Демографическая ситуация в Причерноморье в период Великой греческой колонизации". Тбилиси. 1981. С. 131-148.
        29. Карышковский П. О. О монетах царя Фарзоя // Археологические памятники Северо-Западного Причерноморья. Киев, 1982. С. 78.
        30. КБН – Корпус боспорских надписей. М.; Л., 1965.
        31.IOSPE I- Латышев В. В. Inscriptiones antiquae orae septentrionales Ponti Euxini Graecae at Latinae. Petropoli, 1916. Vol. I, ed. 2.
        32. НО – Надписи Ольвии (1917-1965) / Т. Н. Книпович, Е. И. Леви. Л., 1968.
 

Приложение А: РЕЧНИК НА СКИТО-САРМАТСКИТЕ ДУМИ по В. И. Абаев

Забележка: в приложение А са използвани следните съкращения:

1) "B" – градове на Боспорското царства, "О" – Олвия, "Т" – Танаис; Цифрата означава най-ранната дата за поява на надписът;
2) Древни писатели:

Приложение Б: Скитска лексика по данни на писмени източници (по Г. И. Дремин)

Абарис – име на хиперборейски (скитски) мъдрец. Древногръцкият поет Пиндар (522-442 г. пр. н. е.) счита Абарис за скит, живял в края на VII – началото на VI в. пр. н. е. Абарис е определян като  скит също и от софиста Гимерий (315-386 г. н. е.). Древногръцкият философ Гераклид Понтийски (388-310 г. пр н. е.) приписва на Абарис цял ред теологически съчинения. В схолиите към "Държавата" на Платон има забележка, че "Питагор, между впрочем, е слушал хиперборея Абарис и мага Зарата". [В. Латышев. Известия на древных писателей о Скифии и Кавказе. ВДИ, 1947, №2, стр. 319; ВДИ, 1948, №3, с. 248; ВДИ, 1952, №2, с. 267; Куклина И.В. Анахарсис. ВДИ, 1971, №3, стр. 113-125].

Авхаты (Αυχαται) – скитски род, водещ своя произход от Липоксая. Артамонов М. И. счита, че авхатите – това е самоназвание на скитите-орачи. [Геродот IV 6; М.И. Артамонов, Вопросы истории скифов в советской науке, ВДИ, 1947, №3, стр. 76.]

Агар – вожд на скитите, ръководещ скитските войски по време на битката при река Фат на Таманския полуостров в 310 г. преди н. е. [Диодор Сицилийский, XX, 22-24; Ю.А. Виноградов. Там закололся Митридат, стр. 92; Т. Райс. Скифы, стр. 216]

Αγαροι – скитско племе. Проследява се връзка с името на царя на скитите – Агар. [Аппиан, греческий историк, ок. 100 – ок. 180 г. н. е.].

Агафирс – легендарен син на Херакъл и змеекраката мома – дъщеря на река Борисфен. Според скитската легенда от него са произлезли агафирсите. [Геродот IV 9, 10].

Агафирси – название на народ, родствен на скитите. "Северните части Скития нагоре  по Истър граничат с агафирсите". [Геродот IV 100, 104].

Акинак – къс, железен скитски меч. Най-правдоподобно е, че тази дума има скитски произход. Така, в согдийски и хорезмийския езици е запазена думата kynk – меч.

Акроса (Akrosas) – цар на скитите в Добруджа. Във II в. пр. н. е. в градовете Томи и Одесс печател монета с своето име. [Т. В. Блаватская. ВДИ, 1948, №1; Harmatta, Studies in the history and language of the Sarmatians, 1970, p.22.]

Ализони – народ, живеещ в Скития. "Водят скитски начин на живот, обаче сеят и се хранят с хляб, лук, чесън, пшеница и просо". [Геродот IV 17, 52.]

Αμαδοκοι – скитско племе или род. [съгласно Гелланик, който преразказва Стефан Византийски; В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №1, стр. 317.]

Αμυργιον – скитско племя или род. [съгласно Гелланик, който преразказва Стефан Византийски; В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №1, стр. 317.]

Анаксирида – елемент от дрехата на скитите-саки. Херодот съобщава, че "саките, те са  също скити, имет на главите си  прави островърхи шапки, носят анаксириди, имат местни лъкове, кинжали и топори-сагарии". [Геродот VII 64.]

Анахарсис (Anacharsis, Αναχαρσις) – скитски царевич, син на Гнур, внук на Лик, правнук на Спаргапиф, брат на Савлий, чичо на Иданфирс. Роден около 625 г. пр. н. е. Продължително време живял в Елада. Бил познат със Солон. Гърците считали Анахарсис за един от седемте мъдреци. След връщането си в Скития бил убит от своя брат Савлий. [Геродот IV 46, 76. В. Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр 318.]

Антакеи – огромни безкостни риби от рода белуги. Според свидетелството на Геродота антакеите се въдели в Борисфен. [Геродот VI 53].

Антир – така Иордан нарича царя на скитите, воюващ с Дарий. "Дарий – цар на персите, син на Хистасп, пожелал да се съчетае с брак за дъщерята на Антир, краля на готите (чети скитите)". [Иордан. О происхождении и деяниях гетов.]

Апи – богиня от пантеона на скитските богове. Херодот я отъждествява с гръцката богиня Гея. От името на Апи може да произлиза къснотюркското "апай" – майка, родоначалник. [Геродот IV 59.]

Арар – река в Скития, протича през скитската земя, влива се в р. Истър (Дунав). [Геродот IV 48.]

Арга – име на млада хиперборейска жена (скитянка), посетила със своята дружка Опис храма на Аполон в Делосе [Геродот IV 35.]

Аргимпаса – богиня от пантеона на скитските богове. Геродот я отъждествява с гръцката богиня Афродита Урания. Проследява се връзка с "аргиппеите". [Геродот IV 59, 67. ]

Аргиппеи – народ, родствен на скитите. [Геродот IV 23, 24. ]

Аргот – скитски цар. В Неапол Скитски е намерен надпис: "…на могъщия Аргот, повелител на Скития…". Аргот в 170-150 г. пр. н. е. бил съпруг на боспорската царица Камассария. [Ю.А. Виноградов. Там закололся Митридат. Стр.140. ]

Арес – бог на войната в пантеона на скитските богове. Единственно на него скитите поставяли кумири във вид на меч, забит в купа от клони. [Геродот IV 59. ]

Ариант (Αριαντας) – предводител на скитите, по заповед на който е изработен огромен котел с обема на 600 амфори. Този котел отляли от бронзовите накрайници на стрели, с цел да се оцени броя на жителите на Скития. [Геродот IV 81. ]

Аргот – скитски цар. В Неапол Скитски е намерен надпис: "…на могъщия Аргот повелителя на Скития…". Аргот в 170-150 г. пр н. е. е съпруг на боспорската царица Камассария. [Ю.А. Виноградов. Там закололся Митридат. Стр.140.]

Ариапиф (Αριαπειθης) – скитски цар, управлявал скитите в района на р. Буг и Днепър от 490 до 470 г. пр. н. е. Возможно е да бил син или внук Иданфирс. По-големият син на Ариапиф – Скил се родил от жена-истрянка (придунавка). Ариапиф воювал с Терес I, цар на Тракия, след което се оженил за неговата дъщеря  и имал от нея син, Октомасад. Третият син Орик бил от скитянката Опия. Загинал четиридесет годишен в 470 г.пр. н. е. от ръката на Спаргапиф – царя на агафирсите. [Геродот IV 76, 78. ]

Арима – при скитите означава "единица". Така Херодот тълкува названието на аримаспите. [Херодот IV 27; В. Латышев, "Известия…", ВДИ, 1947, №1, стр.307.]

Аримаз – скитски вожд, по името на който е наречена Аримазовата крепост (Αριμαςου πετρα) в Согдиана. За превземането на тази крепост от А. Македонски съобщава Полиен (Strat., IV, 3, 29) и Страбон (Arr., Anab., IV, 28, 4). [Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 80. ]

Аримы – това название на кимерийското племе се споминава в хомеровския епосе (Αριμοισι). Страбон ги локализира в Лидия (Geogr. XII 8, 19). В асирийските източници от XIII в. пр. н. е. се споменават arima, в по-късните урартски източници – arme. [Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 46.]

Аримаспи (Αριμασποι) – в херодотовската география аримаспите се разполагат преди хипербореите. Извесни са от съчиненията на Аристей Проконески "Аримаспеи". Ельницкий свързва аримаспите на Херодот с arima от асирийските източници. [Геродот IV 13, 14, 27; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 47.]

Аристагор – скитски цар или посланник на царя. В 495 г. пр. н. е. водел преговори със спартанския цар Клеомен I за съвместни бойни действия против персите. [Геродот VI 84. ]

Арих (Αριχος) – това име се чете на отлетите монети и едрите делфини (вид монети), отпечатени в Олвия в 460-425 г. пр. н. э. Алексеев Ю.А. изказва мнение за идентичност на имената Арих и Орик (Οριχος). Орик бил син на скитския цар Ариапиф и по-малък брат на Скил и Октомасад. Той би могъл да бъде скитски предводител тъкмо по времето на отпечатване на монетите с надпис Αριχος. [П.О. Карышковский, МАСП, №4, 1962, с. 222; Ю.Г. Виноградов. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Демографическая ситуация…; Ю.А. Алексеев. Скифские цари и царские курганы V-IV вв. до н.э., ВДИ, №3, 1996. ]

Арпоксай (Αρποξαις) – среден син на Таргитай, родоначалник на рода на катиарите и траспиите. Според мнението на М. И. Артамонов катиарите са били в състава на сколотите. Другият начин за прочитане на името Арпоксай – Арп, Карп (оттук Карпати ?). Съгласно друга версия на скитския генеалогически мит, Арпоксай се наричал Агафирс. Родът Арпоксай-Агафирс се заселил в Прикарпатието, където живеели катиари-акатири-агафирси. Отделно, друг род дал линията траспии-траки (по руски фракийци). [Геродот VI 5, 6; М.И. Артамонов, ВДИ, 1947, №3.]

Арсаком – така в диалога на Лукиан "Токсарид или дружба" се наричал скитския вожд, възглавяващ скитската войска в битката с боспорците, сарматите и аланите. Лукиан нарича съратниците на Арсаком – Лохант и Макент. Вероятно Лукиан е използвал истински скитски имена. [Лукиан. Собр. соч. в двух томах, М.-Л., 1935, т. 1.]

Ασσαιοι – племенно наименование. Стефан Византийски ги счита за скити, а Птолемей – сармати. Това име звучи еднакво с термина Σαιοι – сайи, споменат в декрета в чест на Протоген от Олвия. [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1948, №3, стр. 312.]

Асхи – сок от плодовете на дървото "понтик". Г.А. Стратановский в коментариите си към "Историите" на Херодот отбелязва, че при съвременните башкири има ядене "ахша". Тази дума принадлежи на народ, родствен на скитите.[ Геродот IV 23. ]

Атей (Ατεας, Atheas) – цар на скитите, който на границата на 4-5 вв. пр. н. е. създал силно скитско царство в руслото на долен Буг и в долното Подунавие. В 339 г. на възраст 90 години бил убит в сражение с Филип Македонски. [Плутарх; Страбон; О.Н. Трубачев "О синдах и их языке" Вопросы языкознания, №4, 1976. ]

Будини – народ, родствен на скитите. Будините живеели в гористата област на долното течение на р. Дон. [Геродот IV 108; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 45. ]

Бутир – нещо подобно на бито масло или сметана при скитите. Поразява сходството на скитското Бутир с немеското Butter – масло. [Гиппократ, "О болезнях" по изданию В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 298.]

Гиппака (иппака) – название на сирене, което скитите приготвяли от кобилешко мляко. [Гиппократ, "О болезнях" по изданию В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 298.]

Гнур – цар на скитите по долното течение на р. Буг и р. Днепър. Живял във втората половина на VII и началото на VI в. пр. н. е. Баща е на Анахарсис и Савлий. [Геродот IV 76; В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 298.]

Гелон – легендарен син на Херакъл и змееногата девица – дъщеря на реката Борисфен. Родоначалник на племето гелони. [Геродот IV 9, 10. ]

Гелон – дървен град на гелоните. Изгорен от персите по време на похода на Дарий в Скития. Остатъци от Гелон са намерени при село Бельск. [Геродот IV 108; Скифский мир, Киев, 1975, стр. 128. ]

Гелони – народ, живял по времето на Херодот в земята на будините. Гелоните "се занимават със земеделие, овощарство и ядът хляб". "Гелоните отдавна са станали елини, говорят понякога на скитски, понякога на елински". [Геродот IV 108, 109, 120; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 45.]

Гойтосир – бог от скитския пантеон. Херодот нарича Гойтосир скитския Аполон.[ Геродот IV 59. ]

Герр – река в Скифия. В местностите близо до река Герр се разполагали скитските царски могилни гробове. Херодот помещава тази река в Приднепровието, а Птолемей – в Приазовието. [Геродот IV 47. ]

Геррос – местност в Скития, около съвременния Никопол, там където река Герр се влива в Днепър. В Геррос била скрита главната скитска светиня – царския некропол. Геродот IV 53, 56, 71; Б.А. Рыбаков; Л.А. Ельницкий, Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 116.

Герри – племе, съгласно Херодот, обитаващо Скития, в местността Геррос. Л.А. Ельницкий подкрепя Kissling, който счита, че герри – това е самоназвание на царските скити. [Геродот IV 57, 71; Л.А. Ельницкий, стр. 116.]

Гилея – местност в Скития, близо до устието на Днестър, съвременното Полесие. В Гилея, види се, се разполагал един от сакралните центрове на Скития. Там Херакъл познал девицата-змея. Там бил убит Анахарсис. [Геродот IV 9, 18, 19, 76. ]

Гипанис – река в Скития, съвр. река Южен Буг. [Геродот IV 47. ]

Гипакирис – река в Скитии, съвр. река Колончак. [Геродот IV 47. ]

Горит – калъф за лъка и стрелите при скитите.

 Данапр (Δαναπρις) – реката Днепър. Възможно е, именно така да наричали тази река скитите. В древноиранския език Δανα – река. [Абаев В.И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 312.]

Δαναστρις – реката Днестър. Предположително, произлиза от Δανα (река) + ιστρ (Истър). [Абаев В.И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 312.]

Δανουβιος – реката Дунав. [Абаев В.И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 312.]

Διτυλας – с такова име в одна от комедиите на Аристофан е представен скит-полицай (σκυθαι τοξοται). [Aristophanes, Ran., 608. ]

Дугдамме (Dugdamme, Тугдамме) – вожд на кимерийците, техен водач в завоевателните им походи в Мала Азия, баща на Сандаксарт. Споменава се в асирийските източници като цар на племето сака-угутум. Ельницкий Л. А. вижда в това родство на кимерийците с прикаспийските саки. Името е кимерийско, обаче  не е изключена и връзка със скитите. [Strab., Geogr., I, 3, 12; Ельницкий Л.А., указ. соч., стр.26. ]

Евтимах (Ευτιμαχος) – името на лъчника (войник с лък) върху чернофигурния кратер Франсуа, изработен в 570 г. пр. н. э. от майстора от Аттика, Эрготимо, и надписан от Клитий. [М.В. Скржинская. Герои киммерийских и скифских легенд, ВДИ, 1986, №4, стр. 84.]

Ζαρινα – царица при скитите-саки. Ктесий.

Ιγδαμπαιης (Игдампай) – това име се чете върху чернофигурната килика от 80 г.на V в. пр. н. э. намерена в  Олвия. Ю. Г. Виноградов обръща внимание на близостта на това име с скитския топоним Εξαμπαιος [(Геродот, IV, 59). В. П. Яйленко, КСИА, 159, 1979, с. 57; Ю.Г. Виноградов. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Демографическая ситуация… ]

Идантемис (Ιδανθεμις) – име от надписа върху съд от първата половина на VI в. пр. н. э. от Березан. Целият  надпис се чете така: "На Идантемис развратника тази паничка като подарък". [Ю.Г. Виноградов. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Демографическая ситуация в Причерноморье в период Великой греческой колонизации. – Тбилиси, 1981.]

Идантирс (Ιδανθιρσος) – цар, възглавил в 514 г. пр. н. е. борбата на скитите с персите. Заедно със Скопасис и Токсакис ръководил обединените войски на скитите, савроматите, будините и гелоните. Внук е на цар Гнура, син на Савлий, племенник на Анахарсис. [Геродот IV 76, 120, 126, 127; Юстин, Эпитома сочинений Помпея Трога, II, 4, 8 по изданию в ВДИ, 1954, №2].

Ишпакай (Išpakai) – предводител на скитите в техния похода в Азия. Известен е от асирийски източници. По сведения на Ельницкий, сестрата на Ишпакая – Шпако станала жена на кимерийския цар Теушпа (Теиспа. Имената Ишпакай и Шпако произлизат от скитските думи špaka – куче (по руски собака), обаче Фасмер пък го извежда от авест. aspa – кон. [Геродот I 110; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, с. 25 со ссылкой на Konig F.W. Alteste Geschichte der Meder und Perser.- der Alter Orient, Leipzig, 1934, Bd. 33, H. 314, S. 31.]

Канит, Kanites, Κανιτα – скитски цар, чийто владения се намират в Добруджа, зад Дунава. В края на III – началото на II в. пр. н.е. печател монети със своето име в Томи и в Одеса. [Б.Н. Граков, Материалы..., №17; Т.В. Блаватская, Греки и скифы в Западном Причерноморье, ВДИ, 1948, №1; Harmatta. Studies…, 1970, P.22. ]

Каннабис (Κανναβις) – означава "коноп" при скитите. [Геродот IV 74. ]

Καραρυες – означава "къща, дом" при скифов. [Гесихий. ]

Carthasis – брат на скитския цар от епохата на Александър Македонски. [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, со ссылкой на Курция Руфа.]

Катиари – скитски род, водещ своето начало от Арпоксай – средния син на легендарния Таргитай. Катиарите наред с авхатите, траспиите и паралатите влизали в племето на царските скити – сколотите. [Геродот IV 6; М.И. Артамонов, Вопросы истории скифов в советской науке, ВДИ, 1947, №3, стр. 76. ]

Кобос (Κωβος) – вожд на кимерийското (скитското) племе трери. [Strab., Geogr., I, 3, 12. ]

Κολανδακης (Коландак) – името се чете върху чернолакова килика от началото на IV в. пр. н. э. от Олвия. Несъмнено има връзка на това името κολανδακης със скитското племенно название сколоти. [И. И. Толстой, Греческие граффити древних городов Северного Причерноморья. М.-Л., 1953, с. 11; Ю.Г. Виноградов. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Демографическая ситуация…]

Колоксай (Κολαξαις) – по-малкия син на Таргитай, от него водят своето начало скитите от рода паралати. Г. А. Стратановский в своите коментарии към превода на Херодот дава следната иранска транскрипция на това име – Сколахшайя. [М. И. Артамонов прави следните паралели: Колоксай-Кол-Скол-Сколот. Геродот IV 5, 7; М.И. Артамонов, Вопросы истории скифов в советской науке, ВДИ, 1947, №3. ]

Κολος – четирикрако животно, обитаващо Скития. То е можело дълго време да мине без вода. По големина заемало средно положение между елен и овен. На цвят бяло и по бързина на бягане превъзхождало елена. [Страбон. География, VII, 4, 8 по изд. В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №4, с. 207. ]

Лик – река в Скития, протича по земята на фиссагетите, влива се Меотида. Това е съвр. река Манич. [Геродот IV 123. ]

Лик (Λυκος) – скитски цар, син на Спаргапиф, баща на Гнура, дядо на Анахарсис и Савлий. [Геродот IV 76. ]

Липоксай (Λιποξαις) – най-големия син на Таргитай, родоначалника на скитския род на авхатите. М. И. Артамонов посочва съответствието на името Липоксай – Лип – по друга легенда, Гелон. [Геродот IV 5, 6; М.И. Артамонов, Вопросы истории скифов в советской науке, ВДИ, 1947, №3.]

Лохант – персонаж от диалога на Лукиан "Токсарид или дружба", съратник на Арсаком – предводител на скитите по време на тяхната битка с боспорците, сарматите и аланите. Не е изключено, щото Лохант да е истинско скитско име. [Диалог Лукиана "Токсарид или дружба". ]

Мадий – син на Партатуа (Мадиес - син на Прототий), гръцката транскрипция на това име – Μαδυης или Μαδυς. Мадий поел властта след смъртта на Партатуа в 653 г. пр. н. е., неговото царствоване обикновено се свързва с "28-те години господство на скитите над Азия". [Геродот I 103; Ф.Х. Гутнов. Скифские портреты // журнал "Дарьял", №3, 1999.]

Макент – персонаж от диалога на Лукиан "Токсарид или дружба", съратник на Арсаком – предводител на скитите по време на тяхната битка с боспорците, сарматите и аланите. Не е изключено, че Макент е истинско скитско име. [Лукиан, диалог "Токсарид или дружба". ]

Марсагет – брат на скитския цар (възможно брат на Иданфирс). Според съобщението на Ктесий Книдски, Марсагет бил взет в плен от персите заедно с други скити пред началото на скитската кампания на Дарий. [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 299. ]

Ματασυς (Матасий) – това име се чете в писмото, написано в 30-10 г. VI в. пр. н. е. от жителите на Березан Ахилодор. Ю. Г. Виноградов поддържа мнението, че това име е от скитски произход. От писмото следва, че Матасий е владетел на постройките и робите. [Ю. Г. Виноградов, ВДИ, 1971, №4; Ю.Г. Виноградов. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Демографическая ситуация… ]

Μυργεται – скитски народ, за който съобщава само Хекатей, и никой друг от древните автори. В. Латышев предполага, че Хекатей погрешно е нарекал миргети този народ, който Плиний нарича тирагети, Птолемей – тирангети, а Страбон – тирргети. [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №1, стр. 299. ]

Напарис – река, протичаща в Скития, приток на Истър. [Геродот IV 48. ]

Напит – така е наречена крепост в Крим, построена от скитите във II в. пр. н. е. [А. Андреев, История Крыма, М.-2002.]

Оар (Οαρος) – река, протичаща в Скития. Съвременното й име е Сал. Птолемей наричал с това име река Волга. [Геродот IV 123, 124; Л.А. Ельницкий, стр 109. ]

Οιορπατα – така скитите наричали амазонките (по Херодот). Виж еорпата.[ Геродот IV 110. ]

Ολκαβας – скитско име. [Аппиан, Фронтин. ]

Октомасад – син на скитския цар Ариапиф от дъщерята на тракийския цар Терес I (525-448 г. до н. е.). Октомасад бил вожд на заговорници, въстанали против цар Скил. По заповед на Октомасад в 450 г. пр. н. е. Скил бил убит. [Геродот IV 80. ]

Опия (Опойя) – жена на скитския цар Ариапиф, скитянка. Родила царския син Орик. След смъртта на Ариапиф в 470 г. пр. н. е. била съвладетелка заедно със по-големия син на Ариапиф – Скил до достигането му на пълнолетие. Името Опия е съзвучно на името Опис – хиперборейска млада жена, посетила храма на Аполона в Делос. [Геродот IV 78. ]

Опис – име на млада хиперборейска жена (скитянка), посетила със своята дружка Аргой храма на Аполон в Делос. [Геродот IV 35. ]

Ордесс – река, протичаща в Скития, приток на Истър. [Геродот IV 48. ]

Орик (Ορικος) – младши син на скитския цар Ариапиф. Неговата майка е Опия, скитянка. [Геродот IV 78. ]

Палак (Palakos, Παλακος) – cкитски цар, син на цар Скилур. Управлявал Кримска Скития със столица в Неапол Скитски. Воювал с Херсонес, в 107 г. пр. н. е. е убит в сражение с пълководеца Митридат VI Диофант. [С. А. Жебелев, Последний Перисад и скифское восстание на Боспоре, ВДИ, 1938, №3; О.Н. Трубачев, Лингвистическая периферия древнейшего славянства. Индоарийцы в северном Причерноморье, Вопросы языкознания, №6, 1977, с. 17. ]

Палакион (Παλακιον) – така е наречена крепоста, построена от скитите в Крим във II в. пр. н.е. Несъмнена е връзката между названието на тази крепост с името на скитския цар Палак. [А. Андреев, История Крыма, М.-2002.]

Пали (Παλος) – скитски род. М. И. Артамонов свързва палите с паралатите на Херодот. Той счита, че именно палите-паралати са дошли от Азия, докато сколотите са автохтонни жители на Причерноморието. Диодор Сицилийский, [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №4, с. 250; М.И. Артамонов, Вопросы истории скифов в советской науке, ВДИ, 1947, №3. ]

Панасагор – син на царя на скитите Сагил. Изпратен е от баща си с голяма войска на помощ на амазонките, когато те воюва с гърците. [Юстин, Эпитома сочинений Помпея Трога, II, 4, по изданию в ВДИ, 1954, №2. ]

Пантикап (Пантикапа, Παντικαπης) – река в Скития, сравни пролив Пантикапей. [Геродот IV 47. ]

Папей (Папай) – бог от скитския пантеон. Херодот го съпоставя с гръцкия Зевс. [Геродот IV 59. ]

Паралаты – скитски род, произлязъл от Колоксай – младши син на Таргитай. М. И. Артамонов свъзва паралатите с палите, за които съобщава Диодор Сицилийски. М. И. Артамонов счита, че именно палите-паралати са дошли от Азия, в същото време  сколотите са автохтонни жители Причерноморието. [М.И. Артамонов, Вопросы истории скифов в советской науке, ВДИ, 1947, №3; Л.А. Ельницкий, Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр 114.]

Παρδοκας – под такова име в комедиите на Аристофан (Ran., 608) е представен скит, изпълняващ функцията на полицай (σκυθαι τοξοται). Возможно е, това име да е измислено от Аристофан, обаче историк Бледйз забелязва, че това име трябва да се чете като Σπαρδοκας или Σπαρδακος. Това име е тъждественно с латинското (в същност тракийско !) Spartacus. [Aristophanes, Ran., 608. ]

Партатуа – предводител на скитите, известен по асирийски източници. Дошъл на власт след смъртта на Ишпакай в 673 г. пр. н. е. В 663 г. влиза в союз с Асирия и взима за жена асирийската царевна. Партатуа е баща на Мадий (Мадиес), който след смъртта на Партатуа в 653 година станал скитски цар. [Херодот I 103; Ф.Х. Гутнов. Скифские портреты // журнал "Дарьял", №3, 1999. ]

Пата – скитска дума, означаваща "убивам" от думата еорпата – “убиващи мъже”. [Геродот IV 110. ]

Пеламида – риба от вида тунец, въдела се във водите на Меотида. [Страбон. География, VII, 6,2 по изд. В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №4, с. 207.]

Плин – юноша от скитски царски род. След неговото изгнание от Скития се заселил в Кападокия на бреговете на река Термодонт заедно със Сколопит. Там от тях се поражда племето на амазонките. [Юстин, Эпитома сочинений Помпея Трога, II, 4, 1 по изданию в ВДИ, 1954, №2.]

Понтик – дърво, плодовете на което аргипеите употребявали като храна. Думата принадлежи на народ, родствен на скитите. [Геродот IV 23. ]

Пората (Πορατα) – река в Скития, приток на Истър.  Съвременното име на реката е  Прут. [Геродот IV 47. ]

Портмеи – кимерийски град. Херодот пише, че границата между Европа и Азия преминава през Танаис, Меотида и кимерийския град Портмеи. [Геродот IV 45. ]

Псевдартак (Ψευδαρτακη) – свещено място в Скития. Друг начин на изписване – Ψενδαρτακη. [Стефан Византийский. ВДИ, 1948, №3, с. 312.]

Ρωξανακη – главен град на скитите-саки. [Ктесий. J. Gilmore. Ctesias. The fragments of the Persika, 1888. ]

Савлий – цар на скитите, управлявал Скития в първата половина на VI в. пр. н. е. Приел властта след смъртта на своя баща, Гнур. Убил своя по-голям брат Анахарсис, когато той се върнал от Елада. Савлий онаследвал Иданфирс, скитски цар, воювал с Дарий. [Геродот IV 76; Диоген Лаэрций, Жизнеописания и учения прославившихся в философии, -М, 1979.]

Савмак (Σαυμακος) – скит, заел в 109 г. пр. н. е. престола на Боспорското царство след убийството на цар Перисад V. Царстването на Савмак продължило две години, след което той бил пленен и откаран в столицата на Понтийското царство от пълководеца Митридат VI Диофантом. [С. А. Жебелев. Последний Перисад и скифское восстание на Боспоре. ВДИ, 1938, №3. ]

Сагарий или сагарис (σαγαρις) – вид на сакски (скитски) топор или секира. Херодот, описвайки саките-острошапковци, съобщава, че "саките, те са и скити, имат на главите си прави островърхи шапки, носят анаксириди, имат местни лъкове, кинжали и топори-сагарии". [Геродот VII 64; L. Zgusta, Personennamen… ]

Сагилл – име на скитски цар, към който, съгласно преданието, обърнали амазонките за помощ по време на тяхната война с гърците. За да помогне на амазонките, Сагилл въоръжил голяма войска и поставил начело своя син Панасагор.[ Юстин, Эпитома сочинений Помпея Трога, II, 4, по изданию в ВДИ, 1954, №2. ]

Сайи (Σαιοι) – Б. Н. Граков, счита, че сайи – това е самоназвание на царските скити, извеждайки тяхното име от авестийското xsaya – сияя, властвам. За сайите съобщава текста от олвийския декрет в чест на Протоген: "…и при този жрец, когда се явили множество сайи за получаване на дарове, а народ не можал да ги даде…" [(IOSPE I² №32). Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 114 и стр.152;; J. Harmatta, Studies in the history and language of the Sarmatians. – Szeged, Hungary, 1970. ]

Сайтаферн (Σαιταφαρνης) – цар на скитите или сайите. Това име е известно от декрета, изписано от жителите на Олвия на мраморна стела в чест на Протоген. "…когато цар Сайтаферн пристигнал в Конкит и поиска дарове по случай на неговото  пристигане, Протоген по молба на народа дал 400 златни…[" IOSPE I² №32.]

Σακαια – название на скитския праздник. [Абаев В.И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 301 со ссылкой на сочинения Гесихия. ]

Σακεσφαρης – цар на скитите-саки, живеещи зад реката Бактр. [Абаев В.И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 301 со ссылкой на сочинения Полиена. ]

Саки (Σακαι) – с това име персите наричали както азиатските саки, така и родствените им европейски скити. Академик Н. Я. Марр счита, че думата сак означава потомство, род, племя. [Геродот I 153; Н.Я. Марр, Избранные работы, т. 5, в очерке "Термин "скиф", -М., 1935; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 93.]

Σακυνδακη – вид скитска дреха. [Абаев В.И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 305 со ссылкой на сочинения Гесихия. ]

Sandaksatra (Шадакшатра) – син на вожда на кимерийците Дугдамме (Лигдамис). Неговото име се споменава в асирийски клинописни документи във връзка със събитията в Мала Азия. [Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 27; L. L. Zgusta. Die Personennamen griechischer Stadte der nordlischer Swarzmeerkunste. Praha, 1955.]

Sanerg (Σανεργες) – това име е приведено в IOSPE, IV, p.290. Ельницкий Л. А. предполага, че това име е скитско. [Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977. ]

Саневн – съгласно съобщението на писателя от V в. пр. н. е. Гелланик Митиленски, Саневн е скитски цар. По негово време било изработено първото желязно оръжие. Многи древни писатели свързват изработването на първите железни изделия с халибите, които неправилно са счит за скити. [В. Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №1, стр. 315.]

Σαπερδης – названието за риба при скитите. [Абаев В. И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 293 со ссылкой на сочинения Гесихия. ]

Σαραβαρα – така комедиографът от първата половина на IV в. пр. н. е. Антифан нарекал скитските гащи. В своята комедия "Скити" той показал, че "всички са облечени в шаровари и хитони". Поради това, че гърците не познавали гащите, може да се  предположи, че за означаване на подобни дрехи Антифан използвал скитската дума. [В. Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 319. ]

Сарий – цар на заддунавските скити. Във II в. пр. н.е. отпечатил монета със своето име в гръцките градове Томи и Одесса. [Т. В. Блаватская. Греки и скифы в Западном Причерноморье. ВДИ, 1948, №1. ]

Σατρακης – цар на скитите, живяли на север от Согдиана. [Абаев В.И., Скифо-сарматские наречия // Основы иранского языкознания. Т.1, М., 1979, стр. 309 со ссылкой на сочинения Арриана. ]

Сиргис (Гиргис) – река в Скития, приток на Дон. [Геродот IV 57, 123 ]

Σκεβλυας – под такова име в одна от комедиите на Аристофан играе скит-полицай (σκυθαι τοξοται). Това име би могло да бъде измислено от Аристофан, но името на друг скит-полицай – Παρδοκας се явява изкривена форма на тракийското име Σπαρδοκος (Спарток). [Aristophanes, Ran., 608. ]

Скил (Σκυλης) – син и наследник на скитския цар Ариапиф (Αριαπειθης). Возможно е Ариапиф да бил син или внук на Иданфирс. Ариапиф имал трима сина – Октомасад, Скил и Орик и управлявал скитите в района на р. Буг и Днепър от 490 до 470 г. пр. н. е.. Ариапиф воювал с Терес I (525-448 г. до н. е.), цар на Тракия, след което се оженил за неговата дъщеря  и имал от нея син, Октомасад. Другите двама сина, Скил и по-малкия Орик (Ορικος) се родили от Опия (Опойя), която била скитянка от района на река Истър,  жена-истрянка (придунавка) [Геродот IV 78. ]. След смъртта на Ариапиф в 470 г. пр. н. е. Опия става съвладетелка заедно с по-големия син на Ариапиф – Скил до достигането му на пълнолетие. Като цар на скитите Скил провеждал елинофилска политика. Имал къща в елинския град Олбия (Olbja), намиращ се до дн. град Одеса, живеел там съгласно "елинските обичаи" и бил посветен в т.н. бакхически култ [Кратка енциклопедия. Тракийска древност. Изд. Аргес. София, 1993, с. 201]. В 450 г. пр. н. е. против него избухва бунт от заговорници, водени от неговия брат-полутрак Октомасад [Геродот IV 80; Ю.г, Виноградов. Перстень царя Скила. Политическая и династийная история скифов первой половины V в. до н. э. // СА, 1980, №3.]. По заповед на Октомасад в 450 г. пр. н. е. Скил бил убит [Геродот IV 80]. Съдбата на третия син Орик не е много ясна. Предполага се, че е загинал четиридесет годишен в 470 г.пр. н. е. от ръката на Спаргапиф – царя на агафирсите [Геродот IV 76, 78]. Подобно име Арих (Αριχος) се чете на отлетите монети и едрите делфини (вид монети), отпечатени в Олвия в 460-425 г. пр. н. э. Алексеев Ю.А. изказва мнение за идентичност на имената Арих и Орик (Οριχος). Орик, като син на скитския цар Ариапиф и по-малък брат на Скил и Октомасад би могъл да бъде скитски предводител тъкмо по времето на отпечатване на монетите с надпис Αριχος. [П.О. Карышковский, МАСП, №4, 1962, с. 222; Ю.Г. Виноградов. Варвары в просопографии Ольвии VI-V вв. до н. э. // Демографическая ситуация…; Ю.А. Алексеев. Скифские цари и царские курганы V-IV вв. до н.э., ВДИ, №3, 1996]. Предполага се, че от царското име Скил (Скол, Сколо) идва и самоназванието на скитите – сколот (т.е, сколи, сколоти). Възможно е гръко-латинското название на протославяните – склави, склаби (сакалиби при арабите), да произлиза от сколоти.

Скилея – име на амазонка, изобразена на скифоса на майстора Клития (570 г. пр. н. е.) Скилея е женската форма на името Скил. Две други амазонки, изобразени на тази ваза имат имена Телепилея и Ифито. [М. В. Скржинская. Герои киммерийских и скифских легенд, ВДИ, 1986, №4, стр. 84.]

Скилур (Skiluros, Σκιλουρος) – цар на Малка Скития. В 108 г. пр. н. е. в Крим основал Неапол Скитски. Според преданието, оставил след себе си 80 деца. Предал властта на старшия си син Палак. [Strabo, Geogr., VII, 4, 3.]

Скитики – вид обувки, тази дума се съхранила в произведенията на Лисий – аттически оратор от V-IV в. пр. н. е., а също и в стиховете на Алкей: "…и подвързали скитиките…". [В. Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 301.]

Скитини (Σκυθινος) – народ, живял в юго-източния ъгъл на Черно море, в съседство с халибите. За тях съобщава Ксенофонт в книгата Anab., IV, 7, 18. [В. Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 308. ]

Скити чергари (Σκυθαι νομαδες) – така са наричани европейските скити, които по времето на Херодот са живеели в степите между Дон и Днепър. Скитите-чергари господствали над всички други скити. Вс.Ф. Миллер за пръв път посочва генетичната връзка на термините "скити" и "саки". Академик Н. Я. Марр показва, че в яфетическите езици основата sak закономерно преминава в основата sku: sak sak-u-ta σακ-υ-θα σκυ-θα σκυθαι. Елините по време на Херодот наричали скити както европейските, така и азиатските ирански номади. [Геродот IV 1-7; Н.Я. Марр, Избранные работы, т. 5, в очерке "Термин "скиф", М., 1935. ]

Скифи-рус (Σκυθας τους Ρως) – този етноним се споминава в схолиите, съставени от византийския писател Фемистий към съчинението на Аристотел "За небето". "Ние сме заселили средното пространство между арктическия пояс, близко до северния полюс, и летния тропически, при което скитите-рус и другите хиперборейски народи живеят близо до арктическия пояс…". В. Латышев цитира този откъс според събраните съчинения на Аристотел, издадени от Берлинската академия на науките в 1836 г. [В. Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 332.]

Сколопит (Scolopitus) – скитски юноша от царски род. Легендата разказва, че царевичите Сколопит и Плин били изгонени от родината си, след което заедно с последвалите ги скити се заселили до река Термодонт, в Мала Азия. Тук те станали родоначалници на племето на амазонките. Името Сколопит несъмненно е свързано с племенното название на скитите – сколоти. [Юстин, Эпитома сочинений Помпея Трога, II, 4, 1 по изданию в ВДИ, 1954, № 2.]

Сколоти – Херодот съобщава, че племената авхати, катиари, траспии и паралати имат общо самоназвание – сколоти. [М.И. Артамонов, Вопросы истории скифов в советской науке, ВДИ, 1947, №3; Н.Я. Марр, Избранные работы, т. 5, в очерке "Термин "скиф"", -М., 1935. ]

Скопасис – вожд на едното от воинските подразделения на скитите, воюващи с Дарий I. Във войската на Скопасис влизали савромати. Водил преговори с ионийските гърци на моста през река Истър. [Геродот IV 120, 128.]

Скунх (Skunxa) – вожд на саките или масагетите. Взет в плен от персийския цар Дарий I. Бехистунският надпис съобщава: "я напълно разбих едната част на скитите, а другата взех в плен. Вождът им наречен Скунх падна в плен и го доведоха при мене…". Бехистунски надпис на цар Дарий I.

Спаргапис (Σπαργαπισης) – син на царицата на масагетите Томирис. Самоубил се, след като попаднал в плен при царя на персите Кир Велики. [Геродот I 211, 213. ]

Спаргапиф (Σπαργαπειθης) – родоначалник на династията на скитските царе, прадядо на Анахарсис. За него съобщава Херодот (IV 76). Имало и още един Спаргапиф – цар на агафирсите, от ръката на който в 470 г. пр. н. е. загинал Ариапиф, цар на скитите. [Геродот IV 76, 78. ]

Спу – по-скитски означает "око". Така Херодот обяснява названието на племето аримаспи – однооки.
[Геродот IV 27; В. Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №1, стр. 307. ]

Табити – богиня от скитския пантеон. Херодот я поставя в съответствие с гръцката богиня Хестия.
[Геродот IV 59. ]

Таксакис (Ταξακις) – вожд на едно от трите племена в Скития, взело участие във войната с Дарий.
[Геродот IV 120. ]

Танаис (Ταναις) – река в Скифия, с днешно име Дон. [Геродот IV 47. ]

Танай – предводител на скитите по време на техните походи в Египет в 633 г. пр. н. е. Според съобщението на Помпей Трога, египетският фараон Псамметих I, предупреден за похода на скитите, ги посрешнал с дарове еще в Сирия и ги убедил да се откажат от похода. [Юстин, Эпитома сочинений Помпея Трога, I, по изданию ВДИ, 1954, №2, с.181; Геродот I, 105.]

Тануса (Tanusas) – скитски цар. Във II в. пр. н. е. печател монети в Добруджа.[ Т.В. Блаватская, Греки и скифы в Западном Причерноморье, ВДИ, 1948, №1; Harmatta, Studies in the history and language of the Sarmatians, 1970, p.22.]

Ταρανδος – животно, приличащо на елен, от кожата на което, съгласно съобщенията на Хесихий и Филон Иудески, скитите шиели дрехи. [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №4, стр. 270. ]

Таргитай (Ταργιταος) – митичен основоположник на племето на скитите. Съгласно легендата, изложена от Херодот, Таргитай е син на Херакъл от змееногата богиня, дъщеря на реката Борисфен. Скитите, съвременици на Херодот считали, че Таргитай живял хиляда години преди нашествието на Дарий. [Геродот IV 5, 7.]

Τευταμος – това скитско име се среща при Ктесий.

Тевтар – имя скифа, который, согласно древнегреческому мифу, обучил Геракла стрельбе из скифского лука.
[В.Латышев со ссылкой на Геродора Гераклейского. "Известия…", ВДИ, 1947, №2, стр. 293. ]

Теушпа (Teuspa) – киммерийски цар. Теушпа в 668 г. основал династията на Ахеменидите в Персия. Женен за дъщерята на скитския цар Ишпакая – Шпако. От техния брак се ражда бъдещия цар на персите Кир I. Разгромен от ассирийския цар Асархаддон с помощта на скитите-наемници начело с Партатуа. [Херодот I 110, VII 11; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, с. 27; Е. Молев. Эллины и варвары, М., 2003, с. 30.]

Тиарант – река в Скития, приток на Истър, днешното и название е Алт. По думите на Херодот, река Тиарант протича през скитската земя. [Геродот IV 48. ]

Тимн (Τυμνης) – представител на скитския цар в Олвия. Стреща се с Херодот по времето на негото пътешествие в Скития в 449-446 г. пр. н. е. Именно Тимн може да е съобщил на Херодот множеството сведения за скитите, тяхната война с персите и за техните обичаи. Възможно е, щото лицето Тимн при Херодот да е бил калипид или ализон. [Геродот IV 76, V 37; Е. Молев. Эллины и варвары, М., 2003, с. 82; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, с. 138. ]

Тирагети – скитско племе, живяло на бреговете на Истър. За тирагетите е писал Плиний (IV, 12, 24). Птолемей (III, 10) ги нарича тирангети, Страбон (VII, 471) – тиррегети. Хекатей споменава за миргети. В. Латышев го счита като грешно наименуване на тирагетите. [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1947, №1, стр. 299.]

Тирас (Τυρας) – река в Скифия, днес – река Днестър. [Геродот IV 47. ]

Тирити – миксоелини, живели в Скития близо до устието на реката Тирас (Днестър). [Геродот IV 51. ]

Токсамис (Τοξαμις) – това име наред с името Кимерий (κιμεριος) е отпечатено на керамична ваза от 570 г. пр. н. е. (кратер на Франсуа). М.В. Скржинская счита, че вазописец изобразил герои от скитските митове, добре известни на гърците в VI в. пр. н. е. [Б.Н. Граков, Материалы…, №104; М.В. Скржинская. Герои киммерийских и скифских легенд, ВДИ, 1986, №4, стр. 84. ]

Токсарид – име на скита от диалога на Лукиан "Токсарид или дружба". [Лукиан, Собр. соч в 2-х томах, М.-Л., 1935, т.1.]

Токсарис – скит, дълго време живял в Елада. Там се прославил като велик лекар и мъдрец. По времето на чума Токсарис посъветвал атиняните да поливат улиците с прокиснато вино, с което спасил Атина от епидемия. За това гърците го удостоили със званието герой и след смъртта му поставили на неговия гроб обелиск. [В.Латышев. "Известия…", ВДИ, 1948, №1, стр. 299; Лукиан, Собр. соч в 2-х томах, М.-Л., 1935, т.1, диалоги "Скиф или гость", "Скиф или друг на чужбине". ]

Трери (Τρηρες, Τραρες) – кимерийско племе. Страбон съобщава за вожда на трерите – Кобосе (κωβος). Л. А. Ельницкий изказва предположението за генетичното родство на трерите, скитите и траспийците-траки. [Strab., Geogr., I, 3, 12; Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, стр. 47-48; Е. Молев. Эллины и варвары, М., 2003, стр. 34. ]

Фагимасад – бог царских скифов. Геродот ставит ему в соответствие греческого Посейдона. [Геродот IV, 59.]

Харасп (Charaspes) – цар на скитите в Добруджа, зад Дунава. Харасп във II в. пр. н. е. печател монети в гръцките градове Томи и Одесса. [Т.В. Блаватская, Греки и скифы в Западном Причерноморье, ВДИ, 1948, №1.]

Chorsari – така скитите наричали персите. Плиний.

Шпако – сестра на Ишпакай. Двете имена произлизат от скитската дума spako – куче (собака по руски). Шпако е жена на кимерийския цар Теушпа, от техния брак се родил бъдещия цар на персите Кир I. [Ельницкий Л.А., Скифия евразийских степей. – Новосибирск, 1977, примечание на стр. 27. ]

Хабеи – така се наричала крепостта, построена от скитите в Крим през II в. пр. н. е. [А. Андреев. История Крыма, М.-2002 г.]

Эорпата (Οιορπατα) – така скитите наричали амазонките. "Скитите наричат амазонките "еорпата", което по-елински означава мъжеубийки; "еор" – мъж, а "пата" – убивам". [Геродот IV 110. ]

Еор – мъжага, мъж по-скитски. От скитското еор може да произлиза късното тюркско ойор, эйр, эр – мъж, човек. [Геродот IV 110. ]

Ексампей (Εξαμπαιος) – местност в Скития, лежаща между реките Борисфен и Гипанис. Там се намира източник на горчива вода. Названието на източника по-скитски е Ексампей, а на елински език – Свещенните пътища.[ Геродот IV 52, 81. ]

Енареи (εναρεες) – гадатели при скитите, женоподобни мъже. Гадаели с помоща на върбови пръти и липова мъзга. Херодот предполга, че енареите са потомци на тези скити, които, проявявайки кощунство, разграбили светилището на Афродита Урания в Сирия. Богинята ги наказала, поразявайки ги навеки с женски недъг.
[Геродот I 105, IV 67. ]

Эминак (Εμινακος) – това име се чете на сребърните оливийски монети, датирани от 40 гг. V в. пр. н.е.
[П.О. Карышковский, МАСП, №4, 1962; Е. Молев. Эллины и варвары, М.-2003, с. 83. ]

Элий – това име се чете на монетите, които скитcките царе печатели в заддунавска Скития, в Добруджа във II в. пр. н. е. [Т.В. Блаватская. Греки и скифы в Западном Причерноморье, ВДИ, №1, 1948. ]

Соколов С.Н. Древнеперсидский язык // Основы Иранского языкознание.   Древнеиранские языки. Москва, 1979.

Kanga E.M.F. A complete Dictionary of the Avesta language. Bombay , 1900.

Кочергина В. А. Учебник санскрита. Москва , 1994.

Историко-этимологический словарь осетинского языка : [Осетинско-русский] : В 4 т. / Василий Иванович Абаев, 21 см, Репр. воспр. М. ИВЦ "ВИКОМ" 1996.