БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛСКИ ИМЕНА
И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ТРИДЕЛНИ СГРАДИ ОТ РАЙОНА НА КАВКАЗ
Тодор Чобанов
Известия на Националния исторически музей – София, том XVII, 2006, с. 78 - 87
Издателство Фабер, Велико Търново, ISSN 1311-5219
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Изследването на културата на Дунавска България изисква прилагането на ретроспективния метод – проследяването на отделни културни явления и характеристики назад във времето. Отправна точка за такъв анализ е Велика България, която макар и да съществува доста кратко време е именно източникът както на политическите, а така също и на някои културни явления, които са пренесени на Балканите след 681 г. Тази културна приемственост между двете формирования е осъществена благодарение на споделения елит – или по-точно на тази част от елита на Велика България, която заедно с Аспарух се преселва на Долния Дунав.
Именно краткото съществуване на военно-племеният съюз на Кубрат прави необходимо по-детайлното “вглеждане” в региона, където той се появява. Тук следва да бъдат търсени корените на въпросните културни явления, които през Велика България попадат на Долния Дунав. Този метод на селективно разглеждане на отделни явления на пръв поглед противоречи на възприетия до момента подход да се търси произходът на културата на старите българи в цялост. Всъщност изследването на отделни елемементи не противоречи, а по-скоро допълва изследванията на учени като Ст. Ваклинов, който направи сериозен опит да обвърже ранния етап от историята на старите българи с конкретни археологически култури1 и Р. Рашев2, който разглежда въпроса с културата на старите българи в контекста на Великото преселение на народите и придвижването на хунските племена на Запад.
Целта на това изследване е да се потърсят в региона на Кавказ, и то преимуществено със зоната на традиционна уседналост на юг от планината, едни или други явления, които биха могли, преминавайки през периода на съществуване на Велика България, да попаднат след това на Долен Дунав, пренесени от старобългарския елит. Другият основен въпрос поставен в статията е анализирането на информация за самия елит на старите българи и то преимуществено сведения за неговия етнически състав и развиваната от него елитарна култура (в противовес на масовата култура).
Нека разгледаме някои определени въпроси, свързани с етническия произход и вкусовете на елита на Велика и Дунавска България. Предметите на лукса, които той използва, са подробно анализирани в контекста на богатите находки от Вознесенка и Малая Перешчепина, както и на находки от самата Дунавска България3. Става ясно, че сред елита на старите българи са разпространени и се ползват както вносни предмети на византийската, иранската и средноазиатската торевтика, така също и предмети собствено производство или произведени при двора на съответния владетел от резидентиращи майстори. Далеч по-неясен остава въпросът с архитектурата на властта, ползвана от аристокрацията на старите българи. Докато за Велика България не можем все още да идентифицираме конкретни паметници, на юг от Дунав това са дворците и капищата от езическия период до средата на ІХ век. За дворцовите сгради в Плиска са изказани доста на брой хипотези, а капищата на езическата старобългарска религия, макар и подробно анализирани, все още не могат да бъдат свързани с конкретна група паметници от ареала на Велика България. Тяхното изследване и откриването на първоизточника им, на образците, които са техни непосредствени предшественици, би било възможно само ако се изясни мотивацията на техните основни ползватели и в частност етническите характеристики на елита на старите българи.
Фиг.1 Гема на питакш Аспарух, фотография и графика по Апакидзе. Името и титлата са изписани с гръцки букви.
В тази връзка перспективна и сравнително неразработвана в цялост се оказва темата за имената на представителите на висшата старобългарска аристокрация и особено владетелските имена на рода Дуло. По въпроса една изключително интересна статия публикува на руски език В.Бешевлиев4, който продължава изследвания, започнати в българската историография от И. Дуйчев5. Заключенията на Бешевлиев, подкрепени с многобройни аналози и с археологически данни, са повече от конкретни – според него от ирански произход са имена като Аспарух, Безмер, Кубрат, Гостун, Омуртаг, Кардам, Мостич, Корсис, Расате и др. Обяснението, което именитият изследовател дава на конста тацията, че имената на аристокрацията на старите българи са преимуществено ирански, е, че иранското влияние прониква при тях когато те се намират в южноруските степи преди VІІ век и се запазва до късно, за което свидетелства името Персиян6, за което Бешевлиев се присъединява към мнението на Дуйчев, че следва да се изведе от славянското наименование на персийския етнос7. Особен интерес представлява изводът на Бешевлиев, че т.нар. “първобългарски знаци” (към които спада и известният знак IYI) издълбани върху тухла и камък, не могат да се отделят по никакъв начин от сарматските знаци с подобен характер. Към иранските елементи в културата на старите българи Бешевлиев отнася и мадарския скален релеф, първобългарските надписи, както и керамичната украса в Преслав и Патлейна8.
Фиг 2. Уплисцихе и Дедоплис Миндори. Карта по Кимшиашвили.
По една или друга причина археологическите паметници, които Бешевлиев съвсем накратко цитира при анализа на характера на имената на елита на старите българи са сравнително неизвестни у нас. Тук ще се спрем само на най-важните от тях.
През 1940г. година започват усилени археологически проучвания в Грузия и по-конкретно в старата грузинска столица Мцхета-Армази, разположена при сливането на р.Аргави и р. Кура. Мцхета-Армази е столица на Иберийското царство, обхващащо териториите на днешна централна и източна Грузия, което в 66-65г. пр.Хр. след похода на Помпей в региона попада за известно време в римската сфера на влияние, но през І-ІІ век сл.Хр. вероятно е подчинено на царя на Партия, докато римското влияние остава силно в Колхида по грузинското крайбрежие.
Мцхета-Армази е силно укрепен град, защитаван от две крепости – Гармозика-Армазцихе (крепостта на Ахура-Мазда) и Севсамор9. Сведенията за местната династия, известна като “питакшите на Армази” идват основно от некропола на старата грузинска столица, публикуван в пълнота едва в края на 50-те години10. В гроб №1 (оформена с каменни плочи гробница) на некропола е открито погребение на един от членовете на местната династия – питакш Аспарух (фиг 1). Погребението е изключително богато –освен масивния златен пръстен-печат с гема с портрет и надпис са открити също така обкованите със сребро крака на гробничното дървено ложе, сребърен медальон, четири сребърни чаши, коланен комплект от 9 апликации и голяма правоъгълна тока от масивно злато с инкрустирани скъпоценни камъни и геми (включително и гема с родителите на питакш Аспарух – Зевак и Карпак), масивен кинжал със златна обковка на канията, фрагментите от диадемата на питакша също от златни пластини със скъпоценни камъни и с топчета, както и много други предмети, включително и седем златни римски ауреуса, последните от които от управлението на император Адриан (11 7-13 8), определящи датата на погребението към средата на ІІ век11.
Фиг.3 Сгради от Уплисцихе. Триизмерна реконструкция по Лезхава39.
На интересното име на питакша, Аспарух – обръща внимание първо И. Дуйчев, който публикува статия по въпроса12 . Питакш или бидакш (перс.Bidexš) е титла, близка до сатрап или вицекрал и вероятно династията от Мцхета-Армази са съуправители на царете на Иберия. За титлата споменава и Амиан Марцелин (23 :6) в описанието си на Персия, където съобщава, че “витакс” е началникът на конницата, който наред със сатрапите и местните царе управлява най-важните провинции. В Иберия позицията се запазва до късно – за питакш във втората половина на VІ век – Аршуша, се говори в житието на св.Юстис от Мцхета13 . Титлата се среща и в множество други паметници от Иберия14 .
Пръстенът-печат с името на питакш Αςπαρoυκης от гроб №1 не е единствения паметник с това име от територията на древна Иберия. В същия некропол на Мцхета е разкопана стела, употребена като строителен материал за по-късен гроб от третата четвърт на ІІ век. Върху стелата е частично разчетен надпис на армазки език (вероятно местен персийски диалект), отнесен към края на І век, в който е предава словото на питакш Шарагас и се описват различни събития, а също се споменава името Аспарук15 . Вероятно това е същият Аспарух от гроб №1 от Мцхета, починал в преклонна възраст към края на 30-те или най-късно началото на 40-те години на ІІ век. Името на Аспарух във формата му Аспакур се среща и у Амиан Марцелин, който го обозначава като владетел на източната част на Иберия към 367-368г. (27:12 ).
Друг представител на династията на питакшите от Армази, също известен по негова гема с гръцки надпис, открита в некропола, е питакш Зевак16, вероятно баща на питакш Аспарук, тъй като гема с името на Зевак и жена му Карпак е вградена в колана на питакш Аспарук. Според Brentjes откритите в некропола находки, особено въпросните геми-печати, издават силно партско влияние17. Няма съмнение, че в Иберия по това време преобладава като религия зороастризма, а Мцхета-Армази е един от неговите водещи центрове в целия регион. Подобно заключение се потвърждава както от иранските имена на питакшите от Армази (Аспарух, Зевак, Безмер и др.18) така също и от разчитане то на самото име Армази като “Крепостта на Ахура Мазда”19. Не на последно място именно при разкопките в Мцхета-Армази и в района са открити пет сребърни съда, изобразяващи фигурата на свещения кон застанал с вдигнат преден крак пред огнен олтар от разпространения тип “плоча върху колона”. На друг съд – сребърна чаша от с.Бори в западна Грузия – се открива надпис на местен средноперсийски преведен като “Бузмихр, добрия питакш”20. Името Бузмихр е съкратена форма на “Бузург Михр” или Великия Митра21 и може би се явява пряка аналогия на името на брата на кан Аспарух – Безмер от Именника на българските ханове.
Фиг.4. Сграда от Уплисцихе изградена по модела “голям айван”. Фотография Кимшиашвили
Друг от археологическите паметници, споменати от Бешевлиев в анализа му върху характера на първобългарските имена е слабо познатият у нас надпис на Шапур І ( вероятно 23 9-272г.) от Накш-и Рустам22 – неговите царски деяния, в който сред придворните на Папак, дядото на Шапур І, се споменава и Аспарух син на Аспарух. В надписа се споменава и друг персийски велможа, чието име Бешевлиев е пропуснал да коментира – Заберган, определен като част от двора на основателя на сасанидската династия и баща на Шапур І – Ардашир І (224 -23 9). Съвсем обосновано е да се направи допускането, че питакш Аспарух от Мцхета-Армази може да бъде идентифициран като един от двамата Аспаруховци, споменати в деянията на Шапур І, където става дума за “Аспарух, син на Аспарух” който е част от двора на Шапуровия дядо, легендарния Папак.
Аргументацията в този случай е следната: обръщайки внимание, че съгласно надписа на Шапур І от Накш-и Рустам Грузия, а пък и земите западно от нея, са посочени като част от царството на Сасанидите, може да се допусне, че след установяването на новата иранска династия в началото на ІІІ век питакшите от Армази вече са включени в системата на сасанидската аристокрация. Всъщност по-голямата част от старата партска аристокрация също става част от новата държава – местните династии са силни и централната власт се нуждае от тяхната поддръжка23 . Много е вероятно споменатият в надписа Аспарух или неговият едноименен баща, посочен като част от двора на легендарния Шапуров дядо –Папак, да е едноименният благородник от гроб №1 от Мцхета-Армази. Логично е да се допусне, че представлявайки изявени зороастрийци и силна местна династия, питакшите от Армази са подходящи за създаването на “династичната легенда” на първите сасаниди, изписана в пропагандния каменен надпис res-gestae на Шапур І от Накш-и Рустам.
Фиг. 5.
Засиленият интерес на Сасанидите към Иберия се дължи и на близостта на Армения, която за първи път попада под властта на Сасанидите още при Шапур І. Отстъпва му я император Филип Араб след злополучния поход от 24 6г. когато римляните са разгромени и са принудени да молят за мир при унизителни за тях условия. Концентрирането на усилията на Шапур към Армения се дължи както на стратегическото ѝ разположение на границата между двете супер-сили на епохата, а така също и на факта, че тук по това време все още управлява старата партска царска династия на Аршакидите в лицето на цар Хосров. През 252 г. Шапур организира убийството му и го заменя с лоялния на Сасанидите цар Тирдат (252 - 262). Важността на Армения за Персия се онагледява от факта, че местният цар носи специална титла – wuzurg-Armanš~h (Велик цар на Армения), а няколко от шахиншаховете на Сасанидската династия докато са принцове управляват именно в тази област. Арменските благородници стават известни пълководци от персийскат армия, а арменската конница е сред елитните части на Сасанидите. Въпреки това конфронтацията с Рим именно тук и в Иберия ще продължи до гибелта на Сасанидски Иран в средата на VІІ век, захранвана от политическото и религиозно противопоставяне на двете империи в региона и въобще.
Иберийското царство е характерно с някои културни явления на които е интересно да се обърне внимание. Иранското влияние тук се проявява по различни начини, като един от най-специфичните е култовата и жилищна архитектура. Културните връзки със същински Иран започват още при ахеменидите, архитектурата на които оказва значително влияние върху местната архитектура в Иберия24 . Архитектурата на партите, която в пълна степен се явява приемственик на ахеме нидската, разпростира своето влияние и тук, изразено в комплекси като скалния град Уплисцихе и комплексът Дедоплис Миндори (фиг.2).
Уплисцихе е разположен северозападно от Мцхета-Армази. Градът е обитаван от желязната епоха до късното средновековие25 . В множество от оцелелите и до днес скални комплекси се наблюдава традиционната схема на големия айван (или ливан) – двор частично вкопан в скалите, разположен пред самата сграда, като фасадата ѝ е отворена към него с един доминиращ хоризонтално и вертикално айван26 (фиг 3). Всъщност при този модел фасадна стена изобщо отсъства, а цялото пространство е фокусирано около големия централен айван, разположен директно срещу входа на двора. Най-голямата зала в подобен род структури е тази, разположена под водещия голям айван (фиг 4). Анализирайки различни данни за Уплисцихе грузинските изследователи достигат до извода, че градът несъмнено е играл ролята на култов център на едно от божествата-патрони на местните династии в Иберия, а сградите с айвани трябва да се отнесат към края на партския период (І-ІІ век сл.Хр.)27. Несъмнено подобен извод е точен, тъй като схемата на големия айван се утвърждава и достига зрялост именно в този период. В своя “класически” светски вид, познат от еталонните партски центрове като Хатра и Ниса, тя се развива в един или повече айвани, ориентирани на север и отверени откъм южната си фасада към вътрешен двор. Дворът никога не се свързва директно с уличното пространство, а се използва преходен по-малък двор в един от ъглите на големия централен двор. При тези комплекси със светски характер – дворци – често се обособяват пространства с пещи и други съоръжения, докато при култовите комплекси, като тези в Уплисцихе, такива отсъстват. Друга характерна отлика е, че айваните на храмовете като правило са ориентирани към юг и изток, а преходът към външното пространство не минава през допълнително обособен ъглов по-малък двор както е при дворцовите комплекси. Ориентацията на айваните към юг и отсъствието на преходни пространства между вътрешния двор и улиците допълнително доближават Уплисцихе към утвърдената схема на партската култова архитектура28.
Фиг. 6.
Друг комплекс в Иберийското царство, отново с култово предназначение, е Дедоплис Миндори на р.Прон (фиг.2) Още Д. Василев през 30-те години на ХХ век поставя въпроса за близкото сходство на очертанията на ядрото на плисковския дворцов център и сградите в него с тези в партската резиденция и култов център Хатра29. Поразителната прилика бе отчетена и от Станчо Ваклинов30, който отбеляза, че засега не е предложено задоволително обяснение на тази близост. Проблемът наистина е сериозен, тъй като Хатра се намира в Северна Месопотамия и няма как българите да познават града, невероятно изглежда и в Плиска да са работили майстори от този регион. “Загадъчната” прилика намира своето обяснение именно в култовия комплекс Дедоплис Миндори, подобен на този от Хатра (фиг.5). Той е с големина 25 на 135 метра и разположен по оста север-юг. Централният двор е квадрат със страна 104м. Интерес представлява главната храмова постройка, разположена в южната част на комплекса с големина от 46 на 30м. и квадратна цела със страна 17 метра и таван, крепен на четири дървени колони31 . Тя е типичен храм с триделен план, обиколни коридори и доминиращо централно пространство. Два други по-малки храма близнаци са разположени на западната и източната стена на комплекса. Датите, получени чрез метода С14 дават некорегирана дата 115 г. сл.Хр.32 . B. Brentjes допуска, аргументирайки се с големината на комплекса, че става дума за северозападен център на партската династия33 , докато Кимшиашвили отдава съоръженията на едната от двете водещи иберийски династии34 . Грузинският учен допуска, че Уплисцихе и Дедоплис са култови центрове на водещите династии в Иберия всяка със свое божество-патрон, едната от които са питакшите от Армази. Вътрешните конфликти между двете, според Кимшиашвили, водят до разрушаването на Дедоплис през ІІ век и активното строителство на айванни сгради в Уплисцихе през същия период35 .
Персийското влияние в Иберийското царство несъмнено се засилва след включването му в границите на Сасанидски Иран през управлението на Шапур І и приобщаването на питакшите от Армази към сасанидската аристокрация, засвидетелствано в “деянията” на Шапур І от Накш-и Рустам. В некропола на Мцхета-Армази е открито и изображение на Сасанидски дворец, гравирано върху мидена черупка36. Интересни са и сведенията от сасанидския период за култовите практики свързани с Армази (Ахура-Мазда) – според житието на Св. Нина Кападокийска (от VІІІ век) Армази бил идол от мед, облечен със златни доспехи и с меч в ръката37.
Сведенията за питакшите от Армази в Иберия, съчетани с данните от надписа на Шапур І от Накш-и Рустам, както и изказаното мнение на иранския учен Шапур Ша хбази, че Ховрат е средноперсийско име38 ни позволяват да приемем изводите на Бешевлиев за иранския произход на много от имената на старобългарската аристокрация. Срещането, и то нееднократно, на имена като Аспарух, Заберган, Безмер сред ранговете на персийската аристокрация, и то в района на Кавказ, позволява да се направи допускането, че много представители на българския елит имат ирански произход. Особено интересно се явява името Аспарух, което наред с археологическите паметници от Иберия от І-ІІ век и надписа на Шапур І от ІІІ век се споменава и у Амиан Марцелин в контекста на събития от втората половина на ІV век.
В зоната на разпространение на разглежданите имена – района на юг от Кавказ, се срещат паметници на архитектурата, и по-специално на култовата зороастрийска архитектура, които се явяват близък паралел на старобългарските капища. Следва да се отчете и възможността определено източно влияние, изразено най-ясно в култовата архитектура и оформлението на сгради от дворцовия център в Плиска като Крумовия дворец и Малкия дворец, да прониква именно с посредничество от региона на Кавказ и то именно от териториите на днешна Грузия, Армения и Азербайджан (Кавказка Албания). Тези територии са съседни на Велика България, а след 681г. комуникацията е могла да се осъществява директно през Черно море.
Бележки:
1 Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура, С.1977 стр.25 и нататък
2 Рашо Рашев, Прабългарите V-VІІ век С.2005
3 П о въпроса за художествения метал на българите обобщено виж Станислав Станилов, Художествения метал на българското ханство на Дунав VІІ-ІХ век
4 Веселин Бешевлиев, Иранските елементи у първобългарите, в Античное Общество, Труды
Конференции по изучению проблем античности, стр. 23 7-24 7, Издательство “Наука”, Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории
5 Иван Дуйчев. Имя Аспарух в новоотрытых надписях Грузии. «Archiv Orientalni», XXI, 1953, с. 354 , заб. 11 .
6 Бешевлиев, цит.съч.
7 Иван Дуйчев. Пресиам-Персиан, «Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски». София, 1960, с. 479-482.
8 Бешевлиев, цит.съч.
9 Дэвид Ленг, Грузины М. 2004 стр.91
10 A. M. Apakidze, G. 1. Gobedcisveli, A. N. Kalandadze, G. A. Lomtatidze, Mzcheta, vol. 1 Tbilisi, 1958
11 Г.А. Ломатидзе, Археологические разкопки в Древногрузинской столице Мцхета. Тбилиси, 1955
12 Иван Дуйчев, цит. съч.
13 T he passion of St. Eustace of Mtskheta, Adolf von Harnack: Sitzungsberichte der Berliner Akadamie, (Berlin University: 1901)
14 Церетели Г.В. Эпиграфические находки в Мцхета – древней столице Грузии, във “Вестник
Древней Истории” ВДИ, Москва-Ленинград т.2/24 ) 1948
15 Церетели, цит.съч. стр. 50-52
16 Д .Лэнг цит.съч. стр.93-94
17 Burchard Βrentjes, Parthian monuments of the Greater-Iran Transcaucasia and Central Asia, в сайта на Обществото за древноирански изследвания www.cais-soas.com
18 Д .Лэнг цит.съч. стр.93-94
19 Д .Лэнг цит.съч. стр.91
20 Церетели, цит.съч. стр. 52 -55
21 Д .Лэнг цит.съч. стр.99
22 Тодор Чобанов, Res-gestae на Шапур І от Накши Рустам като извор за най-старата българска история, в сборник “Европейските степи и Долния Дунав през Средновековието”, под печат
23 Josef Wiesehofer, Ancient Persia London 2003 стр.153 и нататък
24 П о въпроса за влиянието на ахеменидската архитектура върху тази в Иберия виж Kakha
Khimshiashvili and Eliso Akhvlediani, “ IMPACT OF THE ACHAEMENIAN ARCHITECTURE
ON IBERIAN KINGDOM: FOURT H -FIRST CENTURIES BC” в The First International Conference on the Ancient Cultural Relations Between Iran and Western Asia, Tehran, IRAN, 16-18 August, 2003.
25 Kakha Khimshiashvili, THE ARCHITECTURE OF UPHLISTSKHE, GEOR GIA Transactions of the Ancient Monuments Society, vol. 43 , 1999, pp. 77-100
26 Kakha Khimshiashvili,Some Thoughts about the Character of Ancient Uplistsikhe в Dzeglata Datsvisa da Analizis Sakitkhebi (Проблеми по анализа и опазването на монументите). Tbilisi, 1988
27 Khimshiashvili, THE ARCHITECTURE OF UPHLISTSKHE, GEOR GIA.... passim, както и Khimshiashvili,Some Thoughts…passim.
28 Khimshiashvili, цит.съч
29 Д . Василев, Строителната традиция в прабългарските дворци в Плиска, С.1937
30 Станчо Ваклинов цит.съч. стр.113 -114
31 Burchard Βrentjes цит.съч.
32 Burchard Βrentjes, цит.съч.
33 Burchard Βrentjes, цит.съч.
34 Khimshiashvili, THE ARCHITECTURE OF UPHLISTSKHE, GEOR GIA.... passim
35 Khimshiashvili, THE ARCHITECTURE OF UPHLISTSKHE, GEOR GIA.... passim
36 Kakha Khimshiashvili, Image of the Sassanian Period Palace в Architectural Heritage, vol. 1,
Tbilisi, 2001, pages 41 -48,
37 Лэнг, цит.съч. стр.98
38 Sahbazi, Shapur, List of Iranian proper names, at CAIS
39 G. Lezhava “Antikuri xanis saqarTvelos arqiteqturuli Zeglebi” Tb., 1979, tab. XVI, XVII, XIX;
40 J. M. Gagosidze, “Iz istorii gruzino-iraniskich vzwaimootnosenie,” Kavkaz i srednaja Azija v drevnosti i srednevekov’e (Moscow, 1981 ), 102-15 .