Големият надпис от Мадарския конник и въпросът за названието Расате

 

Румяна Тодорова, Андрей Киряков

 

  


http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.


 

 

        Повод за написването на настоящата статия е излязлата в началото 2008 г. книга на Рашо Рашев „Българската езическа култура VІІ-ІХ век”. Към рисунките и таблата поместени в края на мащабния труд, Р.Рашев прилага и графично изображение на Мадарския конник, с надписите около него, по възстановка направена от Геза Фехер, в началото на ХХ век1. Тази възстановка представлява едно от най-пълните четения на надписите вдълбани в скалите, непосредствено до изображението на конника. Предполагаме че публикуването на позабравено четене на надписите, дело на Г.Фехер и Г. Кацаров, ще породи нови дискусии около надписите. Такива на практика липсват за последните близо 50 години, след издигане на третото подред скеле от 1954 г2.

 

 

 

        Надписите разположени около Мадарския конник са разделени на 5 от Г. Фехер, като горните 2 са означени съответно І а и І б, а долните 3 като ІІ а, ІІ б и ІІ в. В по-ново време надписите са разделени и означени по-детайлно3.

        Като че ли най известен и обсъждан е надпис ІІ в, в който се среща името на Тервел, споменават се неговите чичовци, носоодрязаният император, както и наименованието Кишин (или Кисинии), и други интересни детайли. Въпреки тези любопитни детайли, върху които отново може да се проведе дискусия, тук ще се спрем само на надпис ІІ а и ІІ в, обстойно обсъждани от Г. Фехер и В. Бешевлиев.

        Според Р. Рашев, проблемът, който поставя надпис ІІ, най-големият и най-повреденият, „са не толкова спорните и дори невероятни възстановявания на двамата епиграфи (Г.Фехер и В. Бешевлиев), колкото преди всичко това, кой е посоченият там владетел Крумесис – Крум или Комерсий” 4.

        В. Бешевлиев е по-предпазлив при четенето на буквите и възстановяването на текста.  За разлика от него Г. Фехер си позволява повече свобода при разчитането на надписите и при него текстовете са най-пълни. Според този автор, това е един дарствен надпис, свързан с раздаването на голямо количество злато и царски угощения. Предполагаме че основание за подобно разчитане на големия надпис от Мадарския конник, е търсената аналогия с един каменен надпис от времето на Маламир (831-836), в които се казва че „архонтът даде на българите много пъти ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи подаръци” 5. Другото подобно основание е честото повторение на думата ХРVСА (ТЕ), която се среща 7 пъти в надписа според Фехер и 3 пъти според Бешевлиев. И двамата автори приемат тази дума за еквивалентна на гръцката ο χρυσόσ – злато; обработено злато.

        Интерпретацията на В. Бешевлиев, който разглежда двете първи колони от долния надпис ( ІІ а и ІІ б) като един свързан текст, макар и с по-различен акцент е подобна на тази на Г.Фехер. Преводът на текста според Бешевлиев е следният:

 

„…жълтици…той даде…жълтици вождът…войници…вождът…гърците…каквото ти давах всяка година, ще ти дам, понеже ми помогна…всяка година ще ти даваме и при вожда императорът изпрати (?)…и помоли вождът Крумесис…вождът…като разделяше жълтиците…започнаха…даде от…вождът Крумесис подари…това езеро…ти направи…вождът…развалиха договорите…война…тогава…име…” 6

 

 

 

 

 

            Тази версия, за раздаване на злато или за плащане на дарове или данък изглежда логична, но предизвиква следните въпроси.

Надписът от времето на цар Маламир, за който споменахме е изсечен върху мраморна колона, с цел да ознаменува прекарването на водопровод (водоскок), вероятно до столицата Плиска. В нашия случай обаче, не е логично дарствен надпис, който говори за раздаването на злато (и угощения според Фехер) по някакъв случаен повод, да бъде изсечен на толкова трудно достъпно място и в основата на един особено значим паметник. Надписите около Мадарския конник на практика са нечетивни за съвременниците на събитията и очевидно не са предназначени за тях. Такова изсичане би имало смисъл ако владетелят раздаваше поземлена собственост на своите приближени, каквито надписи се срещат в други страни и служат за доказателство на притежаваното владение. Надпис изсечен на такова труднодостъпно място и коствал немалко средства, би имал смисъл и ако например изразява придобиване и узаконяване на титли, на царска власт или друг подобен значим повод.

            Да не забравяме също, че Първата българска държава не е притежавала собствено монетна система, а и не е имала достатъчно развита икономика, която би позволила оборот на подобно количество злато. Заграбеното злато в битки или придобитото като данък е отивало в хазната на владетеля и е било използвано както за разплащане с армията, така и за строителство и други по широко мащабни дейности.

            Второ, много по логично е в подобен надпис, да става въпрос за значими за епохата събития и личности, такива като имената на споменатите там българските владетели - Крум, Омуртаг и Тервел (и Маламир, според Г. Фехер). Затова е много вероятно думата ХРVСА (ТЕ) да не визира злато (или жълтици), а нещо друго. Предвид честото и споменаване, напълно е възможно ХРVСАТЕ да е също лично име или титла на човек, много близък до владетеля и неговото семейство.

            Известно е, че в родовете и семействата имената често се повтарят и рядко се случва едно име да се появи само веднъж и никога повече. Българските родове не правят изключение от това правило и въпреки, че не ни достига генеалогичен материал за да го твърдим със сигурност, това е важало и за средновековните владетелски фамилии.

            В приписката към Чивидалското евангелие от средата на ІХ век, първият син на Борис І е записан със странното име Расате ( rasaτε) 7. Това име не се среща нито преди нито след това в нашата история. Откъде се появява то при потомците на крумовия род?

Много е възможно името Хрусате (Хръсате) да е на близък родственик на Крум (брат, баща, син, чичо) и това обяснява по-нататъшната му поява в рода. Още по-вероятно е, това да е титла, свързана с престолонаследничеството. Борис І е наследен от първородния си син Владимир, който не е споменат в приписката към Чивидалското евангелие, и който никъде в останалите извори, за времето на своето управление не е споменат с името Расате. Това би могло да се обясни с факта, че Расате изобщо не е лично име, а титла, която би могла да означава – престолонаследник (принц) или съвладетел 8. След едноличното поемането на престола, тази титла разбира се отпада. Традицията на съвладетелите е характерна за времето на късната римска империя, остава като традиция и за Византия и за Западния свят. В такъв случай  ХРVСАТЕ от Мадарския надпис би могло да е титлата на съвладетеля на Крум или Омуртаг, и това би оправдало честото му споменаване*.

        Без да навлизаме в подробности, ще отбележим, че в Синаксара на цариградската църква, за наследник на Крум е посочен Дук(ум), но той управлявал кратко време и скоро след това починал9. Възможно е именно въпросния Дук (Док) да е бил съвладетел на Крум и именно той да е споменат в надписа от Мадарския конник.

            Подобно име се среща и по-късно. Докс в приписката към Чивидалското евангелие е наречен братът на Борис І, а Йоан Екзарх в пролога към „Небеса” го назовава Дукс10. Като заключение, ако нашите предположения са верни, то въпреки немногобройните източници от съответната епоха, забелязваме една изразена приемственост на имената и титлите в българската владетелска фамилия и по-конкретно тази на Крумовата династия.

 

        *От Константин VІІ Багрянородни ( средата на Х в.) знаем, че българското название за престолонаследника е „канартикин” (καναρτικεινος). Тогава по-вероятно е „расате” да означава „съвладетел”.

 

Литература:

 

 1  Фехер, Г. – Надписътъ на Мадарския конникъ, С. 1928, с. 25-29

2 Димитрова, С. -  История на проучванията на Мадарския релеф и надписите около него, сп. Минало, кн. 2, С. 1994, с. 30-34

3   Рашев, Р. – Българската езическа култура VІІ- ІХ век, С. 2008, с. 214-215

4   Пак там – с. 216

5  Бешевлиев, В. – Първобългарски надписи, С. 1979, с. 209-210

6  Пак там – с. 93-94

7  Гюзелев, В. – Кавханите и ичиргу боилите на българското ханство-царство,  Пд. 2007, с. 147-148

8  Тодорова, Р. – Владимир или Расате – една хипотеза, сп. Завети, кн.1, Пд. 2004, с. 21-22

9  Гюзелев, В. – цит. лит., прилож. 2, с. 200-201

10 История на България, т. 2, С. 1981, с. 257