http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

СЛЕДИ ОТ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА

Румен Иванов

       Допреди едно столетие, народите обитаващи земите на север от р. Булгар чай в Дагестан, Източен Кавказ са били известни под името Болгодор. Днес от този народ са се обособили лаките, известни още като вуругуни и вулугуни. Част от този народ е влязъл частично в състава на даргинците и е известен с името вуркун даргва (вуркунски даргинци). Интересното е това, че това име е много близко до наименованието вуругунди, с което е известен основния български клон Уногундури в някои източници. Друг част от народа Болгодор е известна с наименованието арчинци (аршитдур). Интерес представляват и лезгините, в чиито език името ни се изговаря българи, при това с ударение на първата сричка, което е нетипично за кавказките езици. Вглеждайки се в езика на тези три народа ние изведнъж откриваме колко общи думи имат те с нас: татта, дия, чу(човек), баба, стрисса (стрина), къоб (кожух), кьонкь (книга), бецо (Бечко), шаро, балкан (порода коне, среща се със същото име и в България), кара (карам), ях (яхам), качъа (качвам се) и мн. др. Към този кръг кавказки народи могат да се причислят и рутулците, а вероятно и други, ако се направят по-обширни изследвания.  

Според  Ф. Минорско,  етнонимите  лакци  и  лезгини  в  Кавказ  произлизат  от  осетинското  lg, lgt човек, хора. Коренът  е  ностратически, в  шумерски  lu хора, човек, в  баски  lagun човек, приятел. Още  Страбон  пише  че  леките  носят  името  на  прародителя  си  Лекос, по-ранната  форма  на  етнонима  е  леки. Самите  лаки, лакци  се  наричат  ощо  вулугуни  и  са  далечни  наследници на  племето вуругунди, вероятно  от  източноираски  произход. Според  легендата  предците  на  лаките  са  дошли  от  земите  северно  от  Индия  [МБ-ИЛ].  

            В Дагестан планинското население е известно като ботлихци, но аварците го наричат булхи и балхари. По официални данни те са 6000, но вероятно те са много повече, защото е известно, че голяма част от ботлихците се пишат за аварци.

            Кабардинците, сваните, мигрелите и някои други северокавказки народи биват наричани от своите съседи с общото име Балгар или Балхар. Интересното, че и при тях се откриват доста много български следи. При тях се срещат следните лични имена - Яни, Янко, Гуни, Гунчу, Ганцай, Дачо, Дачко, Крумку, Бото, Бод, Го, Балче, Гичо, Гидже Руси, Русаки, Хито, Цено, Курди, Дило, Булгар, Булгарук, Гало, Витам, Мома, Кипра, Борена, Макуша, Антица, Дуда, Цоля, Нона, Нана, Гвинех, Кубиар, Зевар, Умар, Чепа, Корсис, Тахо, Ташу, Тасу, Тоту, Гина, Гинда, Лола, Мица, Дуло, Веле и мн. други. Тези имена са особено разпространени сред сваните от Северна Грузия, адигите обитаващи предпланините на Кавказ, кабардинци както и сред осетинците, потомци на древните алани.

Впечатляващо е, че в адигските езици се среща понятието блъ означаващо страна, роден край, а също блъгър- роднина, съплеменник и блъгъу - встъпвам в роднински връзки. Същото понятие се  среща и в убъхския език на територията на Грузия. И двата споменати народа са в съсътояние да произнесат звука ъ, който е нетипичен за кавказките езици. Сред тези народи се откриват следните думи: чучули (чучулига), бухъа, пепело (пеперуда), гуркури (гургулица), ккоккоцъ (кокошка), цъерец (щурец), кучи (куче), яту (ято), кошер, кошара, ирхили (хергеле), пат (патка) и мн.др.

           Според италианският професор Д. Амико, през 40-те години на миналия век в Италия е имало около 3 000 000 души потомци на българи. Ето какво пише в тази връзка в книгата на Б. Чолпанов Звездни мигове в българското минало (стр. 51) - В излъчения  документален филм по италианската телевизия през февруари  бяха показани бит, обичаи и костюми на жителите на с. Гало, които са от древнобългарски произход. Както бе изтъкнато в статия на в. Аванти в броя си от 15 фефруари 1973 г., в няколко общини на Италия и досега се говори български език в една от по-старите му форми. Надявам се че информацията е обективна, тъй като авторът е стар панславист, който едва ли ще тръгне да си измисля такива работи.

                В последната си книга П. Добрев пише следното: За високия престиж на името българи косвено говори това, че при едно от преброяванията в Афганистан по сведения на проф. М. Бачваров почти една трета от тамошното население е искало да се нарече с името българи. Това са били най-вероятно жителите на източните планини, една от които носи и до днес името Болор. В тази връзка изниква необходимостта да се опредили къде точно се е намирала земята Болор. Според китайски хроники тя се е намирала  на територията на днешен Балтистан и по течението на р. Читрал. Според Т. Абаева в границите му влизало и част от горното течение на р. Инд. Тези територии съответстват на дн. Североизточен Афганистан и Сверозападен Пакистан. Забележителното е, че по сведения на П. Коледаров населението от Североизточен Афганистан е искало да се пише българи, но не му е било позволено. А по данни на акад. В. Бартолд болорите са един от големите народи в Хиндокуш и обитават най-източните му части, които днес са в Пакистан. Освен в Хиндукуш, в Памир е позната народност с име Болори. Съседните тюркоезични народи наричат тази народност пери и я смятат за особен народ.

Прилагайки метода на Свадеш за стоте базисни думи, В. Соколова установява, че ваханците, сариколците, мунджанците, шугнанците и ишкашимците някога са принадлежели към голям стар народ, който се е разпръснал около 400-300 пр. Хр. Това е било царството Балхара обитавано от нашите предци древните българи. Така че, твърде вероятно е тези народи да имат нещо общо с нас. Според антрополога П. Боев, таджиките можело да се смятали за наследници на древните българи с леки монголоидни черти. Това според мене е доста съмнително. Може би от български произход са таджиките от областта Балгар, които се отличават от останалите таджики. Същият твърди, че чеченците и осетинците имали силно изявено бългаско самосъзнание! П. Голийски смята, че чеченците имат нещо общо с българите. Наименованието им идвало от Чач/Чеч в област обитавана от българи около Ташкент.

 

Други статии и книги: http://protobulgarians.com

 

 Този път искам да разгледам въпроса за нашите сродници по линия на древните българи ,само че по подробно. Някои псевдоизследователи лансират с нестихващ фанатизъм, че волжки българи нямало. Да видим дали е така.
В татарски летопис обнародван през18 век от известния немски пътешественик, географ и натуралист И. Георг се казва следното:
"Храбрият хан на златната орда Темир Лан завоювал Българското царство след седемгодишна обсада превзел столичния град Бряхимов (Болгар), пленил българския хан Абдулах и го екзекутирал...Макар че Бряхимов бил голям и богат град, по-големият брат не пожелал да се заеме с възтановяването му, а построил в Иски Казан друг град на р. Казанка...Така Българското царство се превърнало в Казанско и рарушения Бряхимов се преродил в Казан."
В мемоарите на Питър Хенри Брюс е записано следното интересно сведение.
"На 20 юни(1722) пристигнахме в Самара, разположена на левия бряг на реката (р.Самара). Градът принадлежи на царството Болгар. Животът и нравите на българите(в Самара) са много сходни с онези на живещите в Казан(българи)."
Ето какво казва по въпроса и Якобовски: "населението на Татарстан, живяло по територията на Българската държава, никъде не е заминавало, не е било изтребвано и до днес си живее там."
Академик Греков: "Съвременните Казански татари нямат ниакаво отношение към монголите, а са преки потомци на българите".
Известия на ЦК на КПСС от 1989 г. "Днес мнозина от различни региони на страната казански татари молят да ги прекръстят на българи."
А.П.Смирнов: "За тясната връзка на  съвременните казнски (татари) и българите сочат и онези родословия, които се водят от извънредно много татарски семейства, и в които изходна точка са лицата произлезли от Болгар."
Барон Хикстаузен през 1843 година пише: "Казанските татари принадлежат към благородните народи, те са преки потомци на древните българи, унаследили от своите предци търговията."
Относно кои са потомците на волжките българи има достатъчнно данни от етнографски, езиков и антропологичен характер. На стр.73 от книгата на Пламен Цветков "Славяни ли са българите" четем следното "Знае се например, че територията, обхващаща европейския дял на Русия, Украйна, Балканите, Мала Азия и Кавказ се отличава с цяла поредица от сходни черти на шевиците и шарките, но в тази насока едва ли не има пълно покритие между носиите и чергите на граовците и мордвините от една страна, а от друга и на капанците и чувашите. За дълбоко старинния характер на връзките между българите и мордвините подсешат и някои други, на пръв поглед учудващи прилики в облеклото. Така например народната носия на българите от Карловско, Свиленградско и Петричко, както и на кукерите се отличава с високите шапки или калпаци, които имат най-точен аналог с подобни шапки в носията на мордвините, както и на още един угро-фински народ марийците.
Аз бих добавил още нещо. По сведения на Ани Комитска, която е етнографка, се наблюдава пълно сходство в забраждането м/у чувашите и македонските българи. Ето какво казва Цв. Тафраджийска за т.нар. казански татари: "Известно е, че Волжка България се е намирала на територията не на съвременна Чувашия (Р.И - Това са глупости, целящи да принизят ролята на волжките българи. Държавата им е обхващала Татарстан,Чувашия и Мари Ел, както и няколко съседни области), а на Татарстан, че т.нар. казански татари до 18 век сами са се наричали булгари, някои техни съседи, например удмуртите и до сега се наричат бигери.
По въпроса за антропологията също има изобилни данни. Ето мнението на Я. Шопов от Института за древни цивилизации:"Археологическите антропологични изследвания на Войските българи показват, че те са най близки с:
1. Узбеки
2. Казански татари
3. Северни чуваши
Петър Добрев в "Българи, тюрки, славяни: "И до днес в средното поволжие сред татарите и башкирите наред с монголоидните и татароидни физиономии се срещат хора с красиви лица, които вероатно са генетични потомци на волжките българи".
Накрая бих искал да разгледам езика на марийците, които уж са угро-фински народ и на чувашите, които били тюркизирани угри според сегашните трактовки. Първото нещо, което прави впечатление при марийците е, че в техния език се откривт маса  думи имащи паралел при нас и при памирците.
-Роднински понятия -кока, унука, тьотя, чучо, шона (при нас е чона), шольо, папа марий (тж. мар, вах. мард)-човек, кача (вх. каш) - момък за женене, кугу (тж. кухна)-стар, възрастен, шешке (тж. шушо)-невяста, мьлоец(ишк. мулук)-момък, шузьр (ишк. сус)-сестра, рвезе(сар. разин)-младо момиче.
-земеделски думи-шидан (пам. зидан)-ечемик, уржа (пам.уржа) -ръж, къне (пам. към -коноп, арбуз(пам.тарбуз, харбуза)-дини и пъпеши,тут (пам.тут)-черница, кавун (пам. кафу)- тиква, шараш (сар. шор)-сея, кунчаш (пущ. гундза)-копая.
-титли-вуйла-боил, имнешке-кавалерист, патар-багатур
-други- кумил-моля (срв. с кумир), кундум-държава (пам.гундур), теку-кон идр.
При съседните на марийците, мордовци съществуват следните роднински думи:
паща (баща), леля (чичо), тихтер (дъщеря срв. с перс. тохтер), вата (батко), чучо (чичо), мирде (човек срв. с перс.мерд), тетя (баща).
В езика на този народ са известни и следните думи: вяре таркан, турдън, колов, които силно напомнят добре известните ни титли бори таркан,тортуна пиле жупан и колобър.
При чувашите също има запазени следи от българските титли, тъй като при тях съществуват думите катартикин, ваила, паатур. При чувашите хляба се нарича нан и сахар,  което сответства на памирските думи нун и загар .Свещената каша памирците наричат бат, а чувашите ват. Съшите казват на чепката грозде шупкам, което е близко до памирската дума шепк. А восъкът в чувашки е авас, което напомня записаната от М.Кашгари специфична волжко-българска дума авус - восък през 1065г. Всички народи край Волга имат "празник на плуга", но при марийците и чувашите той се нарича с българските думи "ака уяв" ,"ака яшки" и "сурен", докато сред казанците и башкирите той носи кипчакското име "сабан той". Общи за мордовци, марийци и чуваши са думите "басу"-поле, "ака"-плуг, "капал"-лемеж, "шит"-покълване, "яшка"-супа, "сум"-плевя, "сасал"-трици и др.
В летписа на последния български цар на Волга Гази Барадж е упоменато, че българите наричали слънцето по три начина -Мар,Сувар-конник и Кубар-владеещ богатствата. Според него тези названия
били познати само на бурджаните т.е българите. Това показва,че названието сувари, с което са били известни прадедите на чувашите е възникнало в българска етническа среда. За това свидетелства и името на
Град Сувар в нашата древна прародина Балхара, който със сигурност е регистриран с това название още през 4 век Пр.Хр.
Сред всички народи край Волга е запазена една легенда за Юнакът Направен от тесто, който от мариийците се нарича Нанчик-патар, от татарите Камир батър, от чувашите Чуста патар. Оставаме обаче доста изненадани като узнаваме,че в най-големия памирски език пащто куклите се наричат нанчика, а в памирските езици като цяло се открива думата хамир-тесто. Съзнавам, че след всичко казано дотук все още ще има скиптици относно съществуването на волжки българи днес, но това си е тяхна работа.
В района на р. Булгар чай днес живее един народ известен с името талиши, но наричан от съседите си азери открай време булгари- включително и сега. В този район през 9 век е имало епископия Булхар, освен посоченото име на река са известни още топонимите Болгар кок-тепе, Болгар кент и др. Българския произход на въпросните талиши се доказва косвено и от многобройните съответствия на техния език, както с нашия, така и с древнобългарския. Така например и до ден днешен талишите употребяват специфчни думи, които
се срещат и в нашия речников фонд като усои,въртоп,лодка и мн.др.
В Централен Кавказ и до днес обитават два много близки народа - балкарци и карачаевци, които априори се приемат за тюрки, поради това че в езика им са се наложили доста тюркизми. Но дали наистина са прави потдържниците на тази теза. В книгата на П. Ганчев Към филисофията на историята стр. 35 четем следното: Те (балкарците и карачаевците) са тюркоезични, затова в литературата господства хипотезата за техния тюркски произход-пише В. Д. Королюк. Но по антропологични признаци те са също типични кавкасионци. Следователно, източниците на етногенез са местни. Вероятно в средата на 13 век тюркоезичните кипчаки под натиска на татаро-монголите се преселили от равнината в клисурите на Кавказкия хребет, предали на местното население своя език и оказали влияние върху култутрата му, а във физичския облик на балкарците и карачаевците се  съхранили черти на древното местно население.
Заслужава си да се обърне внимание и на самото име балкарци. В Памир коренът бълг е рзпространен в три форми-бългх, вългх и балк. Съседите на балкарците ги назовават аси-балхари, което ни кара да си спомним за нашата прародина древната Балхара. Украинците и сега наричат нас дунавските българи балхари. В Кавказ балкарците са известни и с едно друго име - савиари. По същия начин се наричало едно от племената във Волжка България, от което се предполага, че произлизат днешните чуваши. Интересното, е че съветската археоложка Трофимова установи, че сред волжките българи също силно разпространен е бил кавкасионния расов тип. И което е още по-интересно, именно чувашите имат доста прилики в антропологично отношение със старите волжски българи.