ПЪТЯТ НА БЪЛГАРСКАТА ТАМБУРА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

 

 Красимир Желязков

 

http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 

Тази статия е цитирана в:

Nadia Eremíeva Ivanova. LICENCIADA EN FILOLOGÍA ESPAÑOLA (UNED). Facultad de Filología. Departamento de Literatura Española y Teoría de la Literatura. Universidad Nacional de Educación a Distancia. Facultad de Filología. Departamento de Literatura Española y Teoría de la Literatura.Universidad Nacional de Educación a Distancia, 2007. PROGRAMA Nº 0403001, AUTORIZADO PARA LA OBTENCIÓN DEL TÍTULO DE DOCTOR EN FILOLOGÍA HISPÁNICA. TESIS DOCTORAL - BAJO LA DIRECCIÓN DEL DOCTOR. La Razón feyta d’amor de Lupus de Moros como el canticum amatorium hispánico, p. 184

 

            Пътят на българската тамбура започва в дълбоката древност. Исторически източници дават сведения за съществуването на българите още 5000 години преди Христа. Прародината ни и мястото, където нашият народ, за първи път в човешката история е опитомил коня, е района на Северното Причерноморие. Оттам сме го пренесли в Средна Азия - Таримската котловина, в легендарното царство Балхара (Бактрия, Бухара) и Китай. С опитомяването на коня по-силните, по-храбрите, по-предприемчивите и по-подготвените за борба българи започнали да прекрачват границите на Памир и Хиндукуш и тръгнали да търсят нови светове. Благодарение на това, в продължение на векове, се е извършвало едно особено разпределение, едно чудно пресяване, един естествен подбор, който трасира пътя на разпостранение на този древен български инструмент (фиг. 1)

 

 

ФИГ. 1. Карта на преселението на древните българи.

 

 

Инструментът на Българите се е наричал  БУЛГАРИЯ. По време на многовековния път на преселение той е получавал най-различни имена и модификации. Някои от тези имена са достигнали до нас чрез арабската, латинската и гръцката писменост, но поради фонетичните особености на българския език, те не са в състояние да предадат точното произнасяне. в персийската писменост специфичният звук Ъ е бил предаван като У и така се е запомнило името БУЛГАРИЯ. По нашите земи инструментът е пренесен от Аспаруховите българи.

Куберовите българи разпостраняват булгарията в земите на днешна Словения и Хърватска. В края на XIX век хърватският музикален изследовател Фр. Ш. Кухач (Fr. Š. Kuhač) описва двете основни разновидности и им дава определенията, ситна (малка) бугария (sitna bugarija) и крупна (голяма) бугария (krupna bugarija), по името на народа от който произхождат.

Българите предвождани от кан Алцек (брат на кан Аспарух), се установяват в земите на днешна Италия. Оттам булгарията се разпостранява в Испания и Алжир. Прототипът на съвременната цигулка - “лира да брачо” - известна от XV-XVI век, е създадена на базата на българската тамбура – буларината. И до днес тамбурата в Испания  се нарича булгарина.

 

                                                   

Фиг. 2. Изображение на музикант върху стенопис от Хрельова кула - Рилски манастир.

 

         

Най-голяма заслуга за установяване на името и разновидностите на българската тамбура имат френските музикални историци. Пръв Жулом Андре Вийото, участник в научната експедиция, съпровождала Наполеон в Египет, открива специфичните особености на булгарията и въвежда в научната литература понятието танбур булгари (tanbur bulghary). По-късно други двама негови последователи - Ф. Ж. Фетис и А. Расине – откриват и проучват други две нейни разновидности. Така в света стават известни двата основни типа българска тамбура – малка четириструнна булгария и голяма шестструнна булгария.

В Мала Азия, около Булгар Даг, както и при гърците, инструментът е известен като йугари (yougari) и булгари (boulgari). Разновидност на голямата булгария, описана в иследванията на Фетис, е популярният в Гърция тамбуровиден инструмент, наречен бузуки (името му идва от едно от арабските наименования на тамбурата бус(з)урк). Така от Алтай до Египет този струнен инструмент е известен и до сега с имена производни от етнонима Булгар: булгарь, булгяре, бугария, танбур булгари ….

За многовековното съществуване на този инструмент по нашите земи свидетелстват редица етнографски факти и археологически паметници – барелефи, фрески, изписани по стените на черкви и манастири, миниатюри с музикална тематика в старобългарски ръкописи. Още древните траки са свирели на разнообразни лироподобни и грифови инструменти, като лира, набла, самбика, магадида, барабит.

Най-ранните литературни и изобразителни документи за народни музикални инструменти в Дунавска България датират от V и VI век сл. Хр.  Изображение от XIV век, нарисувано на петия етаж на Хрельовата кула в Рилския манастир, показва такъв изпълнител. (фиг. 2)

          

Фиг. 3. Музиканти в стенописите на църквата “Рождество Христово” в с. Арбанаси, край Велико Търново.

 

 

            В стенописите на църквата “Рождество Христово” в с. Арбанаси, край Велико Търново, има две сцени, в които ясно се открояват музиканти с инструменти в ръце. Сцената “Отиване на праведниците в рая” показва двама свирачи на булгарии, начело на група праведници (фиг. 3), а в сцена към “псалмите на цар Давид” могат да се видят група музиканти, от които двама държат в ръцете си разновидности на българската тамбура (не е показано).

През XX век пред майсторството на най-добрите изпълнители на българска тамбура, чийто умения са достигнали най-високите инструментални върхове, са се прекланяли световните гении Ерик Клептън, Джордж Харисън, Питър Гейбриъл и др. (фиг. 4)

Новите изразни форми и стилове на музикалния  език, формираха условия за интегриране на самобитния български интрумент в днешната технологично-интонационна среда, стимулираха изпълнителите на българска тамбура и спомогнаха за появата й в съвременните етно и уърлд формации. Днес можете да чуете нейния звук в музиката на групите “Балкански коне”(фиг.5), “Исихия” , “ОМ”, етно-проекта “Булгара” и др.

 

 

ФИГ. 4. Доайенът на българската тамбура Румен Сираков с един от незабравимите членове на “Битълс” мистър Джордж Харисън в английското му имение през 1991 г.

 

 

 

        Вече четвърто десетилетие космическият кораб “Вояджър”, изстрелян през 1974 г., носи на борда си послание от нас, жителите на Земята, към интелигентните космически форми на живот. Всяко извънземно същество, докоснало се до звукотворчеството на нашата планета, ще чуе, освен музиката на Бах, Моцарт, “Бийтълс”, и нашата народна песен “Излял е Делю хайдутин”. До всички планети и съзвездия, през които ще премине земният “посланик” заедно с плача на новородено дете и с ромоленето на планински поток, ще звучи и българската песен и ще разказва, че на планетата Земя има хора, които живеят на Балканите – родното място на Орфей, и че тези хора са създали такава музика, за която няма земя и небе. Стремежът да запазим корените си, да съхраним спецификата на родната ни култура и да се обърнем към онази земя, от която произлизаме, на която живеем и се развиваме, ще ни отреди достойно място във всеобщото човешко семейство.

 

 

Фиг. 5. Снимка на групата "Балкански коне".

 

   

* повече информация за историята и развитието на този древен инструмент можете да намерите в наскоро излязлата книга на Красимир Желязков  „БУЛГАРИЯ - книга за българската тамбура”, ИК „Кибеа”, 2005