http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Сарматски елементи в езическите некрополи от Североизточна (СИ) България и Северна (С) Добруджа

Елена Ангелова

Въпросът за сарматските елементи в езическите погребални комплекси на Първата българска държава не е нов в археологическата литература за периода [1]. Проучените през последните години некрополи от днешна СИ България и С Добруджа разширяват изходната база за наблюдения в тази насока. От съществено значение са и обобщаващите изследвания на руски, румънски и унгарски изследователи на базата на късносарматски паметници от доста широк ареал, включващ долината на Среден Дунав, Молдова, южно-руските степи, Крим, Кавказ и по земите по долното течение на Волга. Те дават възможност белезите на сарматско присъствие да се разглеждат във връзка с насоките и динамиката на промените, настъпили в хода на миграционния процес.

Поставянето на въпроса за сарматските елементи в езическите погребални практики на населението от Първата българска държава е всъщност връщане към проблема за идентифицирането на отделните компоненти в сложното етническо формирование, каквото са прабългарите при идването си на Балканите. Проф. Артамонов [2] вижда в състава им освен дошлите от Азия тюрки (хуни), така също и угри, иранци, германци и други етнически структури, асимилирани от тях и като цяло съставляващи тюрко-българите.

Мотивите за търсене на паралели на комплекса признаци, характеризиращи ранносредновековните некрополи именно сред племената от ираноезичната общност, са няколко.

1. Изследванията на проф. В. Бешевлиев [3] върху личните имена на управляващата върхушка дават убедителни аргументи за ирански анклави сред нея.

2. Многото въпроси, които поражда тюркската принадлежност на целия прабългарски масив, участвал във формирането на държавата. Изключително редки са на разглежданата територия находките на трупоизгаряния, характерни за тюрките, а идентифицирането им на базата на антропологически данни е затруднено от липсата на изследвания в тази насока.

3. В полза на сарматско присъствие говорят антропологическите изследвания върху костния материал от ранносредновековните паметници. Макар и малобройни до момента [4], те са категорични относно преобладаването на европеиди брахикрани с примеси на монголоидност, при които обичаят да деформират черепите си чрез пристягане с лентови превръзки е масово явление.

4. Без да е единствен и изключителен критерий, доминиращата северна (С) ориентация на гробовете с трупополагане насочва също към кръга на късносарматските паметници.

Основанията за търсене в тази насока обаче не отменят трудностите на адекватното решение. Част от тях са с методологически характер.

Обхващайки комплекса от признаци в неговата цялост, условие, без което прилагането на ретроспективния подход би било в известен смисъл предпоставено, ние всъщност се оказваме пред ритуали и действия, чиито корени излизат от рамките на очертаната насока. Това до голяма степен подменя въпроса за сарматските елементи в езическите погребални практики с въпроса за дирене на най-вероятната зона на междуетнически контакти, където компонентите на етническата амалгама са изявени в сходна степен и но подобен начин.

Като коректив на тази неизбежна грешка ще се опитаме да разгледаме територии, за които писмените извори са категорични, относно присъствието на късни сармати, а археологическите изследвания открояват кръг паметници, които биха могли убедително да се свържат с тях и позволяват да се отграничи комплексът погребални практики, които ги характеризират.

Пак от принципа на ретроспекцията произтича и задължителното условие като отправна точка в диренията да се вземат предвид късноантичниге паметници от интересуващия ни регион. То се налага и поради писмените свидетелства на епохата, които визира сарматски анклави в упоменатата територия. Но привличането като паралели на проучените сарматски некрополи, данни за каквито имаме, се оказва почти невъзможно, поради липсата не само на обобщаващи изследвания, но и на цялостни публикации, а единичните случайни находки, които биха могли да се свържат с ираноезични племена са недостатъчни за заключения.

Тук би следвало да направим и уговорката, че поради някои особености в развитието на късните язиги по Среден Дунав [5] те ще останат вън от обсега на настоящата работа. Паметниците им са с ясни археологически характеристики веднага след заселването им на тази територия, но границата с провинция Панония засилва натиска върху тях и в двете посоки. Части от новоприиждащите варварски племена се наслояват върху вече уседнали язиги, размивайки индикаторите за етническото им определяне, обезличавани и от силното въздействие на античната култура.

Мненията на изследователите [6] относно особеностите на погребалния обряд и материалната култура, характеризиращи сарматското присъствие, се различават до известна степен, което е обяснимо с факта, че проучваните от тях комплекси попадат в различни културни групи и хронологически рамки. Признаците, чиято повторяемост се отбелязва в почти всички райони, свързвани от писмените извори със сармати, са — полагане на мъртвите в обикновени гробни ями, ями със стьпаловидни уширения или ниши, ориентирани обикновено С-Ю, изпънати по гръб скелети с ръце, лежащи успоредно на гръбначната ос или върху таза, понякога с кръстосани или подвити долни крайници, поставяне на камък в ямата, номинални ритуали, изкуствена деформация на черепите. Обичайна практика е на мъртвия да се даруват съдове и храни, както и ямата да се очиства с огън или креда. Характерните вещи, дарявани или приживе носени от мъртвите, са мъниста, огледала, звънчета, амулети от кост и зъби, огнива, прешлени за вретено, трипе`ри стрели, съдове с дръжка във вид на стилизирано зооморфно изображение. Както се вижда от приложените таблици, всички тези признаци се отбелязват в голяма част от комплексите от VII—IX в. в СИ България и С Добруджа [7] (табл. I).

Табл I. 1. Знакът * в графата за Източна Добруджа означава, че не е изследван целият костен материал; 2. Цифрите, посочени с + в некропола се отнасят за масовия гроб; 3. Знакът + означава, че няма данни за броя на гробовете, при които е установена тази практика.

Ретроспективният подход, избран при анализа, налага като начало съпоставката на този регион с паметниците на Хазарския хаганат. Освен родствените връзки между племената, оставили некрополите от двата културни кръга и контактите между политическите обединения в началния период от съществуването на българската държава, налагащо подобно сравнение, довод в тази насока е сармато-аланската етническа и културна среда на оформяне на салтовските културни белези [8]. В този смисъл сме подбрали некрополи от района на Долна Волга, където сарматското присъствие е най-силно [9] (табл. II).

Табл II.

Като цяло некрополите от севернокаспийскята област показват по-компактно население, факт, който се илюстрира от инхумацията като единствен ритуал на погребване, еднотипните гробни конструкции и липсата на онова разнообразие от практики, което се установява в днешните български земи. Общи за двата региона са плоските некрополи, обикновените гробни ями, позициите на скелетите, очистването с огън, даряването на съдове и заупокойни храни, предпочитанието към коланната дреха и някои накити. Отликите се отнасят главно до големия брой ями със стъпаловидни уширения, западна ориентация, липсата на изкуствена деформация на черепите, многото конски скелети и предмети на въоръжението в некрополите от типа на Большие Тарханы.

Прави впечатление, че именно българските паметници показват по-голяма близост с гробните находки на късни сармати от волжката низина. В Хазарския хаганат отсъстват толкова съществени компоненти на сарматския погребален комплекс, намиращи аналог в ханска България, като северната ориентация на скелетите, практикуването на страва и масовото пристягане на черепите, целящо изменение на формата им. В този смисъл допускането за придвижване на население от района на Волга на запад би трябвало да се отнесе към времето, когато формирането на белезите, характеризиращи салтово-маяцките паметници все още не е завършило. Към същия извод навежда и анализът на синхронните некрополи от басейна на Северски Донец [10] (табл. III). Съотнесени към волжките комплекси, те показват по-голямо разнообразие на гробните съоръжения, съотношенията между тях и ритуалните особености, дължащо се вероятно както на по-голямата етническа пъстрота, така и на фактори от общоисторически характер. Но показват същите отлики с некрополите по Западното Черноморие VII—IX в. и гробовете от късната фаза на Калиновския некропол.

Интерес предизвиква и една група вторични погребения в могили на територията на Кримския п-в, които И. А. Баранов [11] разглежда като отнасящи се кьм първия етап на формиране на Салтово-маяцката култура (табл. IV). Причина за обособяването им са комплекс от признаци, отличаващи ги от некрополите VII—Х в. от Таврика. Всички те на основата на предмети с тясна дата на битуване, съотнесени към източни и средноевропейски хронологически скали, следва да се отнесат към средата и втората половина на VII в., което ги прави доста компактна в хронологическо отношение група.

Табл III.

 Табл IV.

 Табл V.

 Табл VI.

 Табл VII.

 Табл VIII.

 Табл IX.

Линията на търсене на доказано сарматско присъствие насочва към паметниците на културата Черняхово-Сънтана де Муреш. Хронологическият разрив с ранносредновековните български некрополи би могъл да намери обяснение с въвличането на черняховското население във внушителни миграционни процеси. Археологическата наука все още не разполага с методика на изследване на явления от подобен характер — възникването на контактни зони и процесите на културни преобразувания.

Сериозни проблеми поражда и идентифицирането на отделните компоненти и особено на германските племена в иначе доминираното от тях политическо обединение, критериите за които са несигурни поради смяната на кремацията, отбелязана в по-ранните им паметници с трупополагане. Без да избягваме въпроса, ще се спрем само на северно черноморския вариант [13] на културата, където писмените извори са категорични за присъствие на ираноезични племена (скити и сармати) далеч преди готското придвижване.

Съпоставката с гробовете с трупополагане от двата ареала показва много по-голямо разнообразие на гробните съоръжения в северно понтийската зона. При това някои от тях, като нишовите гробове, не намират разпространение в останалите варианти на културата [14], където сарматското население е с по-малка плътност. Според статистиките именно при тях ориентацията С—Ю доминира. Следва да отбележим, че при всички съоръжения (землени гробници, нишови гробове, ями със странични уширения) полагането на мъртвеца става отгоре, а не през страничен отвор, както и при българските паметници. Общи за двата региона са и ориентацията на гробовете, каменните покрития върху тях, позициите на скелетите, гробните дарове, очистването с огън, обичаят да се дарява на мъртвия храна, поминалните практики. Съвместимостта между тези признаци и съотношенията между тях варират при отделните паметници, което може да намери обяснение в смесения характер на населението. Вероятно на това се дължи и отсъствието на характерни за собствено сарматските паметници практики, като очистването на ямата с креда и ИД на черепите чрез лентови превръзки, срещани и в езическите некрополи по Долен Дунав. Същевременно при тях са по ясно проявени онези белези на погребалния ритуал, които се свързват с антични традиции, като оформянето на гробовете с камъни и оставяните при мъртвите яйца и стъклени съдове. Сложната етническа картина и в двата района, както и уговорките, направени в началото не позволяват да сме категорични, но фактът, че погребъчните комплекси проявяват близост с именно тези ритуали, в които голяма част от изследователите са склонни да виждат иранско наследство, е указание, че е възможно да се говори за сарматски компонент сред прабългарите от Първото царство.

Подобна е картината, която очертават черняховските некрополи от Молдова. Данните за някои от най-представителните паметници са обобщени на табл. V. Прави впечатление, че броят на обикновените гробни ями рязко преобладава. Този белег ги поставя по-близо до анализираните от нас паметници на езическа България. Погребалните практики и в двата региона на Черняховоката култура, обаче са много близки, при това част от тях намират пряк аналог в сарматските комплекси с по-ранна дата Отбелязаното различие бихме могли да отдадем на хетерогенността на сарматския масив [15], както и на устойчивостта на някои традиции, свързани със скити.

Интерес предизвиква съпоставката на тези комплекси с една друга група паметници от земите между Серет и Прут, отнасяни към III в. и разглеждани обособено от част от изследователите [16]. На аргументите „за" и „против" подобно обособяване тук няма да се спираме. Макар и отчасти синхронни с черняховските комплекси, те позволяват да се говори за последователни сарматски вълни въз основа на спецификите, които показват. Характеристиките на тези паметници са много отчетливи, въпреки случайния характер на част от находките. При тях практиката на погребване в по-ранни могили е представена в почти същата степен, както и полагането в плоски некрополи. За разлика от некрополите на културата Черняхово — Сьнтана де Муреш, обичаят да деформират черепите си е регистриран при значителна част от погребаните индивиди, макар и в по-малка степен в сравнение с Долна Волга. Конструкциите на гробните съоръжения са еднотипни. Става дума за ями с правоъгълни в план очертания и вертикално изрязани стени. Прави впечатление отсъствието при тях на тризни, следи от очистване с огън и даряване на заупокойна храна на мъртвия. В сравнение с некрополите тип Будещи при тях са по-чести и находките на оръжие. Като се изключат предпочитаните гробни конструкции и ИД, всички тези черти ги отличават и от гробовете с трупополагане от началния период от съществуването на българската държава. Но следва да отбележим и ритуалните особености, които са аналогични — северна ориентация, положението, в което се разкриват костните останки, обичаят да се даряват съдове. Различията ни позволяват да говорим за последователното заселване на по-малки, относително обособени в рамките на сарматския масив групи население със свои специфики по отношение на някои от етнографските си характеристики.

Сходството на целия погребален ритуал между тази група гробове и Калиновския некропол оставя вън от съмнение генетичното родство на населението от двата региона. Не бива да се пренебрегва и фактът, че макар и протичащи с различна динамика, промените очертават паралелни тенденции.

Разнородността на късноантичните и ранносредновековните комплекси от Крим, допълвана от данните на писмените извори, неведнъж е решение в етническата пъстрота на населението [17]. В литературата по въпроса се говори за тавро-скити, меото-сармати, скито-сармати, сармато-алани, елинизирано население, готи, хуни. За нас в случая е важно, че авторите не оспорват наличието на население, свързано по някакъв начин с ираноезичната общност. Но полиетничността, резултат от процеси на смесване с различно участие, дата и продължителност поражда трудности при идентифицирането на сарматските особености на погребалния ритуал. Още повече, че археологическите комплекси предлагат достатъчно основания да се говори за пшеворски, велбаро-цецелски и черняховски традиции. Проблемите са много сходни с тези, които поражда изследвания от Б.В. Магомедов район.

Значителна част от погребалните практики, установени в езическа България, намират паралели в тези комплекси, макар че при некрополите от Таврика за тях невинаги може да се говори като доминиращи. Става дума за гробните съоръжения, ориентацията им, позициите на скелетите, даряването на съдове и храни, специалните ритуали на отгонване на злите сили от пространството, отредено за мъртвия. За разлика от черняховското население това от Крим е познавало обичая да се променя формата на черепа чрез пристягане с ремъчни превръзки в детска възраст. Но и тук оскъдната информация не дава възможност този признак да се разглежда като етнодиференциращ между сармати и готи.

Да се направи заключение относно това, с кой от етническите компоненти следва да се свърже дадена практика и в каква степен тези компоненти се установяват в двата региона, е особено трудна и амбициозна задача. Но повторяемостта на комплекс от признаци, който се документира и при късносарматските паметници от севернокаспийския регион и кавказките планини прави тезата за присъствие на групи, намиращи се в генетично родство с ираноезичните племена, за некрополите от двете области да не звучи голословно.

В този ред на мисли съпоставката с паметниците от С Кавказ, където още от II в. пр. Хр. се обособяват ираноезичните алани е наложителна. Многото проблеми при анализа възникват от липсата на пълни публикации и достатъчно изследвания от различните региони, прецизна вътрешна хронология и убедителни критерии за ограничаване на засвидетелстваните по данни на писмените извори племена.

Археологическите изследвания в този регион показват общност на погребалния обряд и някои общи черти в материалната култура при значително разнообразие на гробните съоръжения, което изключва категоричността при определяне критериите за етническа принадлежност. Контактите на ираноезичните племена с местното адигейско население за времето, в което попадат интересуващите ни комплекси, са доста напреднали. Опитите да се свържат с различни локални варианти на археологическата култура в тази територия [18], базирани на наблюдения върху разновременни комплекси, пораждат съмнения [19], а и не намират потвърждение в последвалите ги археологически разкрития [20]. Към всичко това следва да добавим, че никъде, където става дума за сарматски комплекси, не е представен само един тип съоръжение за полагане на мъртвите. Това се отнася и за района на Волга, където различията биха могли да се свържат най-убедително с различия между самите сармати.

Известни уговорки се налагат и относно катакомбните конструкции, приемани в по-късните комплекси като безусловно алански. М. П. Абрамова [21] обръща внимание на някои различия, отбелязани при съпоставката на сарматските и кавказките катакомби. Тя посочва, че за самите сармати този обряд на погребване не е специфичен, като се позовава на некрополи, където той не е представен като единствен или дори като доминиращ. В този ред на мисли би следвало да отбележим и катакомбите от III—II в. пр. Хр. в Прикубанието, меотската принадлежност на които досега не е оспорена. Разсъждавайки по въпроса, К. Ф. Смирнов [22] се спира на неособено изяснените причини за широкото разпространение в началото на Новата ера на практиката де се погребва в гробници, обхванала обширни територии и различни етноси (меоти, гърци, скити).

Тези въпроси в случая ни вълнуват дотолкова, доколкото пред нас стои проблемът, дали при съпоставката следва да се спираме само на катакомбните гробове. Изтъкнатите по-горе различия в мненията на изследователите, както и разнообразието на гробни конструкции в рамките на едни и същи некрополи насочват към необходимостта да се анализират всички гробове с трупополагане, независимо от типа на съоръжението.

Тук ще се ограничим с разглеждането на некрополи, чиято горна хронологическа граница попада във времето до VII в. [23] На някои от вариантите на Салтово-маяцката култура, с която се свързват по-късните комплекси в района, вече се спряхме, а притока на тюркоезично население, в което част от изследователите виждат българи, би затруднило идентифицирането на сарматските реминисценции, в погребалния обряд.

Спецификата на племената от ирански произход е доловима въпреки особените пътища, по които минава развитието на аланите [24], повлияни силно от местната култура и запазили известна обособеност по отношение на останалия сарматски масив. За нея можем да говорим на основата на някои типове гробни съоръжения, северна и южна ориентация на скелетите, ИД, характерните позиции на костните останки, даряването на месни ястия и съдове на покойниците, очистването с огън.

Сравнени с биритуалните комплекси от СИ български земи, некрополите от Кавказ показват някои различия. Това е предпочитанието към катакомбните конструкции и колективния начин на погребване, липсата на устойчива ориентация на гробната яма. Не са установени със сигурност и следи от поминални ритуали. Всичко това поставя под въпрос прякото участие на алани в етногенеза на прабългарите. Но възможността сродни компоненти да лежат в основата и на двете хегерогенни по произход общности не звучи неубедително.

Съпоставката с късносарматските некрополи по Долна Волга [25] е задължителна, тъй като именно тук сарматската култура преживява самостойно развитие, което по археологически път се проследява в непрекъснати генеалогически редове още от времето на савроматите. Малкото цялостно публикувани комплекси затрудняват анализа, но особено ценни са данните от късната фаза на Калиновския некропол.

Гробните съоръжения и широкият комплекс погребални ритуали (северна ориентация, положението на костните останки с изпънати горни и долни крайници, вариантите на отклонение от тази позиция, даряването на съдове, заупокойните храни, номиналните ритуали, практиките на очистване), ИД на черепите, както и сходствата във въоръжението, детайлите на костюма и предпочитанията към определени накити, показват не само близост, но и родство между населението от двата региона. Белезите, по които се отличават, са могилните насипи и наличието на широки ями, при които скелетите лежат на диагоналната ос. Сходствата обаче, посочени по-горе, преобладават и относителната им тежест нараства, като се имат предвид разликите във времето.

Някои от практиките в некрополите от българските земи се отличават с по-голяма вариантност — колебания в ориентацията при отделните комплекси, разнообразие на даряваните животински храни, различното място на съдовете в гробната яма, предпочитания към очистване с огън или метал, но обяснение за това може да се намери в смесения характер на населението, преживяло дълъг период на миграция и контакти с разнородни по произход етноси.

В заключение можем да посочим, че въпреки белите полета в географията на проблема, които пречат да се изгради цялостна генеалогична линия за развитието от племената от сарматската общност и да се очертае картината на тяхното движение и контакти, тезата за анклави с ираноезичен произход сред прабългарите от Първото царство намира потвърждение в наблюденията, направени по-горе. Разбира се, за убедителни изводи е необходима и цялостна ретроспекция на езическите практики от българските земи по линия на комплексите, свързани с германски племена.
 

1. Ст. М и х а й л о в. Един старинен некропол при Нови пазар. - ИАИ, ХХ.1955, 293-330; Ст. С т а н ч е в, Ст. И в а н о в. Некрополът до Нови пазар. С., 1958.

2. М. И. А р т а м о н о в. Первые страницы русской истории в археологическом освещении. — СА, 1990, 3, с. 274.

3. В. Б е ш е в л и е в. Ирански елементи у прабългарите. — В: Античное общество. М., 1967, 237—247.

4. М. Б а л а н, П. Б о е в. Антропологични материали от некропола при Нови пазар. — ИАИ, XX, 1955, 347— 371; Й. Ал. Й о р д а н о в. Антропологично изследване на костния материал от раннобългарски масов гроб при гр. Девня. - ИНМВ, XII (XVII), 1976, 171-194; Н. К о н д о в а, П. Б о е в, С л. Ч о л а к о в. Изкуствено деформирани черепи от некропола при с. Кюлевча, Шуменски окръг. — Интердисциплинарни изследвания, 1979, 3—4, 129— 138; Й. Ал. Йорданов. Антропологично изследване на погребаните в средновековния некропол до г. Табачка, Русенски окръг. — Интердисциплинарни изследвания, Х, 1983, 47—57; П. Б о е в, Н. К о н д о в а,Сл. Ч о л а к о в. Изкуствената деформация на главата като етнодиференциращ белег. — Българска етнография, 1987, 1, 31—37; Н. К о н д о в а, С л. Ч о лаков. Антропологични данни за етногенеза на ранносредновековната популация от Североизточна България. — Българска етнография, 1992, 2, 61-68.

5. M. P a r d u z. Denkmaeler der Sarmatenzeit Ungarns. - AH, Bd. 30, 1950, 1-262.

6. Gh. D i a c o n u. Spaetsarmatische Elemente in der Sintana de Mures – Tschernjachow Kultur. – Dacia, X, 1966, 357-364; И. И. Г у щ и н а. О сарматах в Югозападном Крыму. - СА, 1967, 1, 40-51; Ю. М. Д е с я т н и к о в. Сарматы на Таманском полуострове. — СА, 1973, 69—80; Э. А. Р и к м а н. Этническая история населения Поднепровья и прилегающего Подунавья в первых веках нашей эры. М., 1975; В. М. З у б а р ь. Про сарматский елементы у пiзньому Херсонесi. Археологiя, 1976, 20, 42—46; О. B i c h i r. Les Sarmates au Bas-Danube. – Dacia, XXI, 1977, 167-197; В. В. С е д о в. Скифо-сарматские злементы в погребальном обряде черняховской культуры. — В: Вопросы древней и средневековой археологии Восточной Европы. М., 1978, 99-107; N. N a r t u c h e. Descoperiri sarmatice din zona Brailei. — Istros (Buletinul muzeului Brailei), I, 1980, 33-93; В. И. Костенко. Сарматские памятники Днепро-Донского междуречья III в. до н. э. — сер. III в. н. э. (Автореферат дисертации). Днепропетровск, 1983; Аl. H ae u s l e r. Beitraege zum Stand der Sarmatenforschung. — ZfA, 172, 1983, 159—194; В. Б. К о в а л  е в с к а я. Кавказ и аланы. М., 1984; О. О. Гей. Скiфо сарматськi елементи в могильниках черняхiвськой культури в межирiчii Днiпра та Днистра, Археологiя 1985, 50, 27—3; В. И. Г р о с у. Хронология памятников сарматской культури Днестровско-Прутского междуречья. Кишинев, 1990.

7. В. М и к о в. Последни могилни находки. — В: Мадара, I,1934, 429-438; Ст. С т а н ч е в, С т. И в а н е в. Некрополът до Нови пазар. С., 1958; Ж. В ъ ж а р о в а. Славяни и прабългари (по данни от некрополите.VI—XI в. на територията на България). С., 1976, 86-140, 141, 167, 169, 172: Ж. В ъ ж  а р о в а. Двуобреден езически некропол край с. Бдинци, Толбухински окръг. — ИНМВ, 1981, XVII (XXXII), 77-109; Вл. З и р р а. Двуобрядный могильник раннефеодальной эпохи в Капул Вийлор — История. — Dacia, VII, 1967, 355-412; G. S i m i o n. Necropola feudal — timpurie de la Nalbant (Judetul Tulcea). — PEUCE, II, 1971, 221-248; Д. Ил. Д и м и т р о в. Новооткрит български некропол при Девня (предварително съобщение). — ИНМВ, VII (XXII), 1971, 57-76; Д. Ил. Д и м и т р о в. Раннобългарски некропол № 3 при гр. Девня. - ИНМВ, VIII (ХХIII), 1972, 45-67; Д. Ил. Д и м и т р о в. Двуобреден раннобългарски некропол при Варна. — В: Сб. Преслав, II, С., 1976, 107-125; Д. С т а н ч е в. Ранносредновековен некропол до гара Табачка. - ГМСБ, Х, 1984, 33-42; Д. С т а н ч е в. Ранносредновековен некропол до с. Батин, Русенски окръг. — ГМСБ, XI, 1985,45—54; Д. С т а н ч е в. Прабългарски компоненти в погребалния обряд и инвентара на ранносредновековните некрополи в Рубенско. — В: Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1989, 241— 254; Ив. В а с и л ч и н. Двуобреден езически раннобългарски некропол при с. Черна, Толбухински окръг. — В: Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1989, с. 213; Р. Р а ш е в, Ст. С т а н и л о в. Ранносредновековен некропол при с. Ножарево, Силистренски окръг. — АОР за 1984, Сливен, 1985, С. 265; Р. Р а ш е в, Ст. С т а н и л о в, Г. А т а н а с о в. Старобългарски езически некропол и селище при с. Ножарево, Силистренски окръг, АОР за 1985, В. Търново, 1986, 184-185; Р. Р а ш е в, Ст. С т а н и л о в, Г. А т а н а с о в. Ранносредновековен некропол при с. Ножарево, Силистренски окръг. - АОР за 1986, Разград, 1987, с. 258; Р. Р а ш е в, С т. С т а н и л о в, Г. А т а н а с о в. Ранносредновековен некропол при с. Ножарево, Разградска област АОР за 1987, Благоевград, 1988, с. 206; Р. Р а ш е в, Ст. С т а н и л о в, Г. А т а н а с о в. Старобългарски некропол при с. Ножарево, Разградска област. — АОР за 1988, Кърджали, 1989, 158-160; Р. Р а ш е в, Ст. С т а н и л о в. Раннесредневековый могильник у с. Ножарево, Силистренский окрут (предварительное сообщение). — В: Проблеми на прабългарската история в култура. С., 1989, 214— 220; Р. Р а ш е в, Ст. С т а н и л о в, Г. А т а н а с о в. Ранносредновековен езически некропол при с. Ножарево, Разградска област. – АОР за 1990. Ловеч, 1991, с. 170; Р. Р а ш е в. Средновековен некропол при с. Караманите, Варненска област. - АОР за 1988, Кърджали, 1989,160-161; Р. Р а ш е в. Ранносредновековен некропол в с. Караманите, Варненска област. — АОР за 1989, Кюстендил, 1990, с. 123; В. Й о т о в. Раннобългарски некропол при с. Хитово, Толбухински окръг. — В: Проблеми на българската исгория и култура. С., 1989, 221-230; В. Й о т о в. Ранносредновековен некропол Хитово — 3. — В: Проблеми на прабългарската история и култура. II. С., 1991, 101—108: М. Д и м и т р о в. Старобългарски некрополи в Балчик (VII—IX в.). — В: Проблеми на прабългарската история и култура. 2. С., 1991, 87—100.

8. К. Я. М е р п е р т. О генезисе салтовской культуры. - КСИИ МК 36, 1951, 14-30.

9. В. Ф. Г е н и н г, А. Х. Х а л и к о в. Ранние болгары на Волге. М., 1964.

10. С. А. П л е т н е в а, А. Г. Н и к о л а е н к о. Волоконовский древнеболгарский могильник. — СА, 1976, 3, 279—297; О. В. И ч е н с к а. Об одном из вариантов погребалаьного обряда салтовцев по материалам Нетайловского могильника. — В: Древности Поднепровья. М., 1981, 80—96; С. А. П л е т н е в а. На славяно-хазарском пограничье. М., 1989; К. К р а с и л ь н и к о в. Могильник древних болгар у р. Желтое. — В: Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1991, 62—81; М. Щ в е ц о в. Могильник „Зливки". — В: Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1991, 109—123.

11. И. А. Б а р а н о в. Таврика в зпоху раннего средневековья. 1990, 107-115.

12. Ст. А н г е л о в а, Д. Д о н ч е в а – П е т к о в а. Сходства и различия между паметниците от кримския вариант на Салтово-Малцката култура и културата на Първото българско царство. — В: Българите в Северното Причерноморие, I, В. Търново, 1992, 30—40.

13. Б. В. М а г о м е д о в. Черняховская культура северо-западного Причерноморья. М., 1987.

14. В. В. С е д о в. Произхождение и ранняя история славян. М., 1979, 86-87.

15. А. Д. У д а л ь ц о в. Племена европейской Сарматии II в. н. э. - СЭ, 1946, 2, 41-50.

16. С. М о р и н ц. Некоторые вопросы сарматского населения Молцовы и Мунтинии в связи с фокшамском погребением. - Dacia, 1953, 3, 170—171; Г. Б. Ф е д о р о в. Население Прутско-Днестровского междуречья в 1 тыс. н. э. - МИА, 89, 1960; Э. А. Р и к м а н. Этническая история Поднестровья и прилегающего Подунавья в первых веках нашей эры. 1975, 30—69, 317—323.

17. В. В. К р о п о т к и н. Могильник Суук-су и его историкоархеологическое значение (по данным погребального обряда). - СА, 1959, 1, 181-194; А. Б о г д а н о в а, И. И. Г у щ и н а. Новые могильники II—III вв. н. э. у с. Скалистое в Крыму - КСИА АН СССР 112, 1967, 132—139; Т. Н. В ы с о т с к а я. Поздние скифы в Юго-Западном Крыму. К., 19/2, 69-101; И. И. Г у щ и н а. Население сарматского времени в долине реки Бальбек в Криму (по материалам могильников). — В: Археологические исследования на Юге — Восточной Европы. М., 1974, 32-64, 127-145; И. С. П и о р о. Крымская Готия. К., 1990; А. И. А й б а б и н. Хронология могильников Крыма позднеримского и раннесредневекового времени. — В: Материалы по археологии, истории и этнографии Таврии. Симферополь, 1990, 5—86, 175—240.

18. В. А. К у з н е ц о в. Аланская культура целтрального Кавказа и ее локальные варианты в V—VII в. — СА, 1973, 60-74.

19. М. П А б р а м о в а. К вопросу об аланской культуре Северного Кавказа. — СА, 1878, 1, с. 73.

20. В. Б. К о в а л е в с к а я. Op. cit., р. 146.

21. М. П. А б р а м о в а. Op. cit., 76— 77.

22. К. Ф. С м и р н о в. Сарматские катакомбные погребения Южного Приуралья-Поволжья и их отношение к катакомбам Северного Кавказа. — СА, 1972. 1, 75—76.

23. Т. М. М и н а е в а. Археологические памятники на р. Гиляч в верховьях Кубани. — МИА, 23, 1951, 273—301; К. Ф. С м и р н о в. О некоторых итогах исследования могильников меотской и сарматской культуры Прикубанья и Дагестана. - КСИИМК, XXXVI, 1951, 151-160; Е. П. А л е к с е е в а. Археологические расскопки у аула Жако в Черкесии. - КСИИМК, 60, 1955, 73-79; Г. С. Ф е д о р о в. Погребальные сооружения и обряды погребения верхнечирюртовских могильников и их этническая интерпретация. — В: Вопросы истории и этнографии Дагестана. Сборник сообщений, V. Махачкала, 1974; Г. М. М а г о м е д о в. Образование Хазарского каганата. 1983, 61-87, 204-224.

24. М. П. А б р а м о в а. Op. cit., 72-82.

25. В. П. Ш и л о в. Калиновский курганный могильник. - МИА, 60, I, 1959, 323- 353; К. Ф. С м и р н о в. Курганы у сел Иловатка и Политотдельское, Сталинградской области. - МИА, 60, I, 1959, 206-322; И. В. С и н и ц и н. Археологические исследования Заволжского отряда (1951-1953). - МИА, 60, I, 1959, 39-205.