ВЕСТНИК НАБЛЮДАТЕЛ - Коментарии на съвременни теми

 

 

 Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

Иван Танев Иванов

 

 

№ 1.  Днешните старозагорци разглеждат върха Аязмото, разположен на север от Стара Загора главно като място за приятна разходка и леко спортуване. В действителност хълмът е бил тясно свързан с историята на града и с културата на неговото християнско население за векове, а може би и в продължение на хилядолетие. Нека започнем с нещо, което по-старите старозогорци все още си спомнят.

Днес малцина старозагорци знаят, че „белите дробове” на Стара Загора – гористият хълм Аязмото, всъщност в продължение може би на повече от хиляда години се е наричал Аязмото на св. Теодор Тирон. Този раннохристиянски светец е небесен покровител на Стара Загора и християните от града и околните села ежегодно са го почитали на общобългарския празник Тодоровден, денят на св. Тодор Тирон. За изненада на всички, знаещи законите на физиката точно на върха е извирала лековита вода, наречена по гръцки „свещен извор” или Агиязма. На Тодоровден населението на града и селата се е стичало на върха да пие от лековитата вода и да чуе песните на свещениците. В тази връзка до скоро четирите църкви на града се отличавали с нещо уникално: в десния край на техните олтари е бил поставен по още един малък олтар, посветен на св. Теодор Тирон.

През времето около 1830 г. турският султан Махмуд II, известен като краен радетел за „чистата вяра” и гонител на всякакви секти и чужди религии, смутен от голямата почит на християните към върха наредил да се изсече и изкорени вековната гора около свещения извор и нарекъл върха Ахмакбаир – Глупав връх. Малко след това дъждовната ерозия превърнала върха в грозна каменна пустиня. Липсата на гора намалила количеството на водата, изтичаща от извора. Независимо от всичко това населението продължило своята традиция да почита светеца, покровител на града.

През юли 1877 г. османо-турските власти извършили още един акт на унижение и гавра с религиозното значение на хълма и извора. В седмицата след 19 юли 1877 г. войската на Сюлейман паша опожарява града, избива 14 500 души и отвежда около 10 хиляди от българското население от града и многобройните села на юг от него. През цялото това време пашата и неговият щаб били разположени точно на върха, на метри източно от свещения извор и хладнокръвно наблюдавали жестоката сцена. Младите жени и мъже, които са били предназначени за продажба в робство са били събирани на мястото, където днес е построен паметника на Св. Георги Победоносец.  

Само 20-тина години след Освобождението първият митрополит на Старозагорска епархия – дядо Методий (Методи Кусев от гр. Прилеп, Македония) възстановил почвата и гората на свещения хълм и построил църква – манастир до свещения извор на върха. Само на 20-тина метра от извора и от зловредната наблюдателница на Сюлейман митрополит Методий си построил скромен дом от където до своята кончина през 1922 г. наблюдавал града и се радвал на неговото възстановяване и разхубавяване. Лековитият извор бил каптиран в подземната изба под църквата, подобно на свещения извор, намиращ се в подземието на църквата „Св. Димитър Солунски” в град Солун.

Вероятно както войнът св. Димитър Солунски е защищавал стените на Солун от нашествениците, така и войнът св. Тодор Тирон е защищавал стените на Берое и Боруй от враговете. Защо обаче всеки посетител на Солун може да пие от свещената вода на църквата „Св. Димитър Солунски”, а лековитата вода от старозагорското Аязмо днес стои заключена и недостъпна?

11 януари 2013

   

 

 № 2. Повечето образовани българи знаят, че кирилицата - една от най-съвършените и лесно усвоими азбуки в света е създадена в България по времето на цар Симеон (893-927). Значително по-малко българи знаят, че едно оригинално българско, даже прабългарско мъжко лично име – Борис е получило широко разпространение по света и днес може да се срещне не само сред днешните славянски, но и сред много западноевропейски народи. Най-известният носител на това име е българският княз Борис (852-893, +893) – покръстител на българите. Борис значи „барс” – вид гривеста пантера, която е била тотем (животно-родоначалник) на прабългарите. Почти никой обаче не знае, че има още едно подобно българско и вероятно прабългарско име, с което също можем да се гордеем. То също се запазило до наше време и се е разпространило далеч сред другите народи. Това е личното женско име Калина. Най-ранният документиран носител на това име е внучката на същия този български княз Борис I и дъщеря на неговия син, цар Симеон I (893-927). Забележете, че последният български цар, Симеон II (1943-1946), чийто баща е цар Борис III (1918-1943), също е кръстил щерка си Калина.

От регистрите на венецианските търговци, записващи продадените от турците робини от българските земи по средиземноморските градове може да се открие, че през XIV-век името Калина е на второ място по употреба след Мария и пред Тодора. В тези регистри е записано, че една такава Калина е пояснила, че името й значи „алена, червена, пламтяща”. Това е напълно възможно, в руски "разкалëнный" означава "пламтящ, светещ, нагорещен до червено", на български "калявам" означава да потопя горещо до червено желязо във вода. Наистина, днес ние сме забравили значението на думата „калина”, но продължаваме да наричаме така калинката – червеното насекомо Coccinella, което носи щастие, също и красивото дърво калина (Sorbus aucoparia L.), което има ярко червени плодове.

Красивото българско име Калина (Алена, Пламена) е употребявано почти 12 века в България не само защото е красиво, но и защото то ни свързва с основателите на нашата държава - прабългарите. То е като българска старина с особена ценност. Името Калина, наред с имената Борис, Боян, Калоян, Асен и др. са толкова важни и сакрални за българската национална култура, колкото важни и свещени са Мадарският конник, Старозагорските каменни релефи, Рилският манастир, Паисиевата История славянобългарска и др. Днес обаче се намериха хора, които се опитват да оплюят името Калина и да го превърнат в нарицателно име на човек, който също като една наскоро нашумяла чиновничка (Калина Илиева) е заел място, което не му се полага. В пресата и по други медии разни автори, коментатори и политици употребяват термини от вида „калинка”, „калинки”, в които започнаха да влагат отрицателно, обидно съдържание. Разбира се, тези хора сигурно не знаят старинноста, историята и значението на това име. Но даже и да се абстрахираме от това име и неговите качества, според мене не е правилно кое да е име да се окарикатурява по този начин. Например, ако някой си Камен е извършил нарушение, защо трябва да наричаме „каменовци” всички хора, които нарушават закона по този начин?  Нима с това не обиждаме примерно съседа, който се казва Камен или сина на нашия приятел, който също се казва Камен?

 25 януари 2013

 

№ 3. Историята на България като скучна научна статия 

 

ВЪВЕДЕНИЕ: 1393 – 1878  = 485 години османо-турско владичество над България. ЦЕЛ - унищожаване на един от най-многобройните и културни по това време народи на Европа  - българския и присвояване на неговата земя. МЕТОДИ: унищожаване на всички форми на собствена държавност, систематично унищожаване на паметниците и средищата на българската култура и духовност, унищожаване на благородническото съсловие и духовенство, систематична ислямизация и потурчване, няколковековни отвличания и продажби на стотици хиляди млади хора по робските пазари на Османската империя, няколковековно отнемане на стотици хиляди момчета от семействата им за нуждите на т.н. „нова войска - еничери”, лишаване от собственост и средства за препитание, икономически гнет, юридическо безправие, разселване в неплодородни места и прогонване в чужбина, заемане на ключовите места на българското землище от чуждородно население, разпространение на чумни и холерни епидемии. И не на последно място – жестоко унищожаване на всички, дръзнали да се вдигнат на бунт срещу „справедливото и човеколюбиво управление на султана”.

РЕЗУЛТАТИ. Над 120 бунта, въстания, завери, без да броим участието в многобройните походи на европейските държави срещу Османската империя. Само тези на Русия са 11. След някои от тези походи стотици хиляди българи се изселват в Бесарабия под страх от турски репресии. В Стара Загора са едно от първите и едно от последните въстания. През първото въстание останали живи българи са прогонени и им е забранено на живеят в града за повече от 200 години. Второто въстание през есента на 1875 г. дава смелост на сто пъти повече хора през пролетта на 1876 г. да се вдигнат и заявят пред Европа, че искат да са свободни. Това предизвиква Руско-турската война в 1877-1878 г. завършила с освобождение на българите и възстановяване на тяхната хилядолетна държава. И с пълното разорение на Стара Загора. Българите са последният поробен народ в Европа, след гърците и сърбите, добил своята свобода и независимост с руска помощ.

Ефектът от 485-годишното владичество е поразителен. Народът, който създаде третата по ред, големина и значение държава в Европа, който днес щеше да бъде над 50 милиона е сведен до едно от последните места на континента. Народът, който даде християнството, писмеността, книжнината и официалния език на цяла Източна Европа в един момент загуби своята историческа и родова памет, забрави за своята история, царе, войни, победи. От народ с гордо самосъзнание и достойнство за историческите си заслуги, оригинална култура и вековна прослойка от благородници и духовници беше превърнат в сбор от индивиди, всеки зает със собственото си оцеляване. Но, крайната цел остана неосъществена, поне засега. Къде е причината?

Причината е, че този народ имаше древен език, обичаи и музика и успя да ги запази. И те го запазиха. Че подобно на евреите нямаше държава, но имаше вяра, която в песните си наричаше българска и я поставяше над всички други в света. И не на последно място, че имаше огромна раждаемост – от 6 до 9, в някои райони до 12 деца на семейство. И по време на своето Възраждане излезе от балканджийските колиби и насели равнините и градовете, своята земя.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ИЗВОДИ. Вие може да отнемете земята, държавата и съсловието от благородници на един народ, но ако не му отнемете собствената, оригинална и самобитна култура, ако не му преиначите историята нямате шанса да го победите. А не се ли извърша от дълго време насам точно това?

 

25 февруари 2013

 

№ 4. Чрез подражание децата се учат на полезни неща, а възрастните  усъвършенстват своите умения и знания. Подражанието е необходимо, когато се подражава на нещо полезно и напредничаво. За нас действително има много полезни неща, на които да подражаваме. Подражанието е унизително и обидно за самия човек, когато се подражава сляпо на безсмислени и малокултурни неща, от които няма никаква полза, но произтича явна вреда. За нещастие примерите тук са много. Например, езиковото подражание. Примерът с думата „чао” е най-очеваден.

В българския език има много думи за изпращане: „довиждане”, „сбогом” (с бога напред), „сполай ти” (да ти е спорно), „бъди здрав”, „на добър път”, „до скоро”, „всичко добро”, „всичко хубаво”, обикновеното „хайде ...” и т.н. От известно време цялото това богатство е изоставено и се налага италианското schiavo - чао. Вероятно малцина знаят, че тази италианска дума е обидна за българите и за всички славяни.

Италианското schiavo (ciao) и съответното му английско slave – роб е съвременна форма на средновековната латинска дума sclavus. На латински език sclavus първоначално е означавало „славянин”, а в последствие е придобило смисъл на „роб”, „слуга”, защото по това време повечето слуги и роби в Средна Европа са били славяни, продадени в робство от Свещената Римска империя. Стига се дотам, че оригиналната латинска дума за слуга и роб – servus е изместена от новата sclavus. Това е променило и най-използвания латински поздрав. При всяка една среща и изпращане римляните, а по-късно и всички католически народи се поздравявали с израза „аз съм твой слуга”, за по-кратко „... слуга”. От тук в по-стари времена римляните и техните наследници се поздравявали със съкратения израз „…servus”, в по-ново време ”... sclavus”. В днешно време в страните по периферията на бившата Римска империя – Бавария, Чехия, Унгария хората продължават да се поздравяват с по-старото „…servus”, а в центъра, Италия – със sono vostro schiavo или „аз съм ваш роб” накратко с schiavo - чао. Италианското schiavo (чао) продължава обаче да означава „слуга, роб, славянин”.

 

  27 март 2013