СЛИВЕН - СТАРОБЪЛГАРСКО НАЗВАНИЕ, ОЗНАЧАВАЩО "ПРОХОД"?  

 

 Иван Танев Иванов

 

 Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

Град Сливен има древна история, която продължава и в годините на Първото и Второ българско царство [д-р Симеон Табаков "Опит за история на град Сливен" – 3 тома]. В 1982 г. в местността Хисарлъка, невисок хълм в северната част на съвременния Сливен, са открити останки от селище от късножелязната епоха (VІ - І в.пр.Хр.). В римско и ранновизантийско време (II - IV в.) селището се превръща в тържище с название Туида (Цоида, Суида). Обикновено това название се смята за тракийско, но би могло да му се предложи прекрасна готска етимология. На готски език думата “thiuda” означава "народ", от което произлиза етнонима “deutsch” - немци, германци [Иванов, И.Т. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. 2005]. То би могло да е оставено от готското население, което в първите векове след новата ера се заселва в централните и източни райони на дн. Северна България.

В 588-589 г. авари и славяни разрушават града до основи. След присъединяването на областта Загоре към България в 705 г. българите възстановяват града, ремонтират крепостните стени, водопровода, строят нови сгради във вътрешността на града, някои от които са облицовани с мраморни плочи от Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак ипсилон, фланкиран с две хасти (IYI), както и оловен печат на княз Борис-Михаил. Ранното българско название на града не е известно. Днес върху хълма Хисарлъка са останали ранновизантийска и средновековна българска крепост, култов комплекс (средата на IV-XIII в), стопански, жилищни, административни и др. постройки [Маджаров, К.. Диоклецианопол. Т. 1. С., Диос, 1993; Щерева, И., К. Вачева, Д. Владимирова-Аладжова. Туида – Сливен І. (Разкопки и проучвания, ХХVІІ). С., Гал-Ико, 2001].

В средновековната византийска литература градът е известен с ново, неясно название срещащо се под няколко варианта - Стилвнос, Сливно, Савулен, Силимно. Вероятно новото, не добре утвърдено название е имало негръцки произход и е записвано от византийските хронисти колебливо, без добро познаване на източника. По-късно от това средновековно название се образува и арабското Истилифунос, записано от арабския географ Ал Идриси в 1153 г. и османо-турското Ислимие. В днешната му форма - Сливен то е записано в “История славянобългарска” (XVIII век) от отец Паисий.

Известно е, че в гръкоезичната византийска литература названията на балканските градове проявяват удивителна постоянност, независимо от историческите превратности. Такива названия от района са Филипополис, Берое, Сердика, названията на крайбрежните черноморски градове Анхиало, Месемврия и др. Това не важи обаче за названието на града, предшественик на днешния Сливен, защото неговото римско и ранновизантийско название - Туида в по-късната византийска литература се заменя от съвършенно ново - Сливно, Стилвнос. Какво е наложило тази промяна и какво означава новото име, залегнало и в основата на съвременното название на града - Сливен остава неясно.

При търсене на значението на съвременното название "Сливен" се изхожда от две предположения. Първото е, че названието Сливен е новобългарско (понеже звучи по новобългарски!) и няма връзка с посоченото средновековно название Сливно (варианти Савулен, Истилифунос, Ислимие). Второто е продължение на първото, че като ново название Сливен трябва да се изведе от някоя дума на съвременния български език. За такава обикновенно се избира глагола "сливам" в смисъл "вливам, стичам, събирам". Така, названието Сливен се извежда от представата, че на територията на града се сливат три реки - р. Асеновска, р. Новоселска и р. Манастирска или че на това място се сливат планината с полето или небето със земята. Разбира се, ние не бива да се заблуждаваме, че след като названието Сливен звучи по новобългарски, значи е новобългарско. То няма смисъл на новобългарски, но има ясна връзка със средновековното название на града и трябва да се изведе от него.

Една добре обоснована хипотеза за смисъла на средновековното название на Сливен можем да формулираме на основата на сравнителния метод. За целта проверяваме разположението на селища от българската етническа територия, които носят старинни имена подобни на това на град Сливен. На 12 км източно от гр. Крушево (Р Македония) се намира т.н. проход Слива. Така се нарича една високопланинска ливада между два рида, по която минава път. Град Сливница (западно от София) се намира в началото на важен проход свързващ Софийското поле с пътя за Ниш и Белград. Подобно название, Сливница, носят и две села, всяко едно от които е разположено на път, минаващ през добре оформен планински проход. Село Сливница, област Благоевград, се намира на входа на т.н. Кресненски проход, на около 3 км южно от град Кресна, по долината на река Струма, която на това място се провира между високи планински ридове. Другото село Сливница се намира на източния бряг на Преспанското езеро, на най-тясното място между брега и близката планина Пелистер. През селото минава важен път, който се провира между брега на езерото и високата, непроходима планина Пелистер.   

Град Сливен също се намира в началото на важен високопланински проход, който води в две посоки. Едната води към гр. Елена и Велико Търново (старобългарският проход Железни врата, по-късно Демир капу, дн. Вратник), другата води към град Котел и Североизточна България с нейните древни столици Плиска и Преслав.

Сравнявайки тези примери, стигаме до предположението, че названията Слива, Сливница и Сливен съдържат обща семантична основа "сли-" ("-ава" е суфикс), която може да означава "проход". И наистина, тази старинна семантична основа "сли-" откриваме в няколко важни за случая индоевропейски езика, сравни латинското callis – "тесен проход в планината"; гръцкото klisura - "проход в планината", старобългарското *kolnьcь (колньцъ) - "ждрело, тесен проход между скали" и "планински път", всички застъпници на праиндоевропейската основа  *kaln - "проход, ждрело" (по Фасмер).

Най-вероятно, средновековното название Сливен (варианти Сливно, Савулен) произлиза от език, близък до старославянския (старобългарския) и означава "проход, проходен". То се е наложило с появата на новото славянобългарско население на мястото на предишното селище Туида, което практически не е съществувало в продължение на повече от 250 г. Новото българско население дава свое име на селището, което произтича от факта, че селището лежи на важен проход, водещ към вътрешността на тогавашна България.

В заключение, названието Сливен може да произлиза от раннобългарското название на възстановения от българите град и да означава "планински проход".   

 

7777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777
        Друг интересен обект в Сливен е
старият български квартал и едноименен връх с неясното название КЛУЦОХОР. Клуцохор е един много висок и стръмен връх, югозападно от Сливен, южно от река Асеновска, покрит с нискостебленна гора и храсти. Местни сливенски краеведи го обясняват по различен начин. Атанас Славов [Диалектологически речник на сливенския говор. ИК "Жажда". Сливен. 2008, с.60] го обяснява от гръцки: "клитос хорос" - "много църкви". Д-р Симеон Табаков [Табаков С. Орит за история на град Сливен. том 1. Изд. на ОФ. София, 1986, с. 310 - 321] изброява няколко други възможни етимологии. Според Г. С. Раковски Клуцохор може да произлиза от "ключ на входа", откъдето "ключов вход - Клуцохор", ако е бил в миналото укрепена крепост, което исторически не е доказано. Битува и друго обяснение: Клуцохор от гръкобългарското "крито хор" - "тайни, скрити хора", намек за криенето на сливенци в близката гора от насилията на турците. Друго възможно обяснение е от гръцкото "клисура хорион" - "област или село, където има клисура, проход" или от странната комбинация " клисур архонт" - "управител на клисура". Симеон Табаков отхвърля всички тези хипотетични възможности и счита, че Клуцохор (Кулцохор) идва от гръцкия превод на турското Кадъкьой - Съдийско село. Авторът се обосновава с факта, че централния квартал на средновековния Сливен е образуван на място, собственост на местен турски кадия и поради това е носел названието Кадъкьой. Преводът му "Клуцохор = съдийско село" обаче е малко странен. При наличието на общоприета по това време гръцка дума за съдия - "дикастис", той се спира на ранновизантийското Krithz - съдия, откъдето се получава Krithz corvn, "съдийска област, съдийско село". Друга пречка пред тази етимология е отсъствието на гърци в Сливен и специално в квартал Клуцохор, което авторът се опитва да преодолее с неуспешния опит за налагане на гъркоманията в началото на XIX-ти век в града.

По-долу на основата на сравнителния метод се предлага друго обяснение за Клуцохор като старинно българско название, образувано по подобие на много други от обширното българско землище. Подобно название и подобно разположение, както Клуцохор, имат българските села Сърногор и Цикнихор. Сърногор, Пловдивско е съвременно село, разположено в полите на Сърнена Средна гора. Село Цикнихор е бившо българско село (дн. турско село Визица) в Източна Тракия, Бунархисарско, разположено в южните поли на Странджа. И двете села - Сърнегор и Цикнихор са разположени в подножието на планина. От тук може да се предположи, че названията Цикнихор и Сърнегор са двусъставни и съдържат общия корен "гор, хор", която е вариант на старинната българска дума "гора", означаваща "планина", сравни названията Средна гора, Черна гора. Първото название, Сърногор със сигурност означава "Сърнена гора, Сърнена планина", а второто, Цикнихор предположително "Малка планина" (от циганската дума "цикни" = "малък").

На основата на горните сравнения може да се предположи, че названието Клуцохор също е двусъставно и е образувано по описания по-горе начин, т.е., Клуцохор = клуцо + хор, където "хор" означава "гора, планина". Възможно е в далечното минало в подножието на Клуцохор да е имало село с такова название, сега изчезнало.

Какво може да означава думата "клуцо, клуц" ? Думата клуц е родствена със съвремените български думи „клек”, „храст” и „клечка”. "Клек" е нискостеблена дървесна растителност. Храстъ  е старобългарска дума, заета в унгарски като haraszt [Беню Цонев. История на българския език. Том – 1. С. 1919 г., с. 158]. Българските думи храст, клек и клечка са родствени с много подобни думи от други индоевропейски езици: в санскрит kurcas, кюрдски gurz, древногръцки kerkos, латински crux, немски harke, horst, schrauch, руски корч, кустарник – храсти, храсталак. Подобни са и английското forest, тракийското kurti, korto, древнобалтийското kurkt, тохарски (б) karasa, хотаносакски karitaka – гора, храсти.

В заключение, Клуцохор може да означава „гориста планина, горист хълм, хълм покрит с храсти и клек”.

 

7777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

 

Съществуват още две подобни български названия: село Корнишор, Корнисор до град Кукуш (днес в Северна Гърция, след 1926 г. преименувано на гръцки Кромни - Κρώμνη ) и Банишора (членувано от Банишор) - днес квартал на град София, в който е имало баня. Едно от предположенията за произхода на името на "Банишора" е, че идва от "бойниш", което пък означава укрепено място или ъгъл за отбрана. Според проф. д-р Анна Чолева-Димитрова от Секцията за приложна ономастика към Института по български език и литература към БАН названието "Банишора" е умалително за баня, т.е., може да означава "малка баня, баничка" (в-к. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 55 (508), 19 март 2003 г., с. 5). Сравнителният метод води до друго предположение. Названията Корнишор и Банишор съдържат видимо различни семантични основи и едно и също окончание - "шор". Значението на семантичните основи обаче е почти едно и също: корни - "извор" (от гръцката дума Krunoi, означаваща „извор”) и баня - "минерален извор". Като имаме пред вид че и двете основи имат сходно значение - "изтичаща вода", можем да предположим, че общото окончание "шор" може да произлиза от глагола "шуртя" - изтичам, откъдето "чур, чурка, чучур, чочур, чочурка, чучуверка и т.н." - тръба за изтичане на вода. В заключение - Банишор = "минерална чешма", Корнишор = "извор с чешма".

 

777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777777

проф. д-р Анна Чолева-Димитрова, Секция за приложна ономастика, http://www.ibl.bas.bg/researchers_bg17_Choleva

За контакти:
e-mail: annach@ibl.bas.bg, annach@mail.bg
сл. адрес: бул. “Шипченски проход” N 52, бл. 17, каб. 513, София 1113;
сл. тел. 979 29 51

Научни интереси: ономастика – топонимия, антропонимия, ойконимия; етимология, социолингвистика

Образование и квалификация:
1988 д-р (ономастика). Тема: „Местните имена в Радомирско“
1983 - 1987 Докторантка в Института за български език, секция „Ономастика“, научен ръководител: проф.д.ф.н. Й. Заимов
1976 - 1981 Магистър по българска филилогия, СУ „Св. Кл. Охридски“. Тема на магистратурата: „Проблеми на личните имена у българите“

Професионално развитие:
2011 Професор в секция „Приложна ономастика“
2004 – досега: Ръководител на секция „Приложна ономастика“, Институт за български език при БАН
2003 – 2011: Доц. д-р в секция „Оно­мас­­тика", Инсти­тут за български език при БАН. Хабилитационен труд: „Селищни имена от Югозападна България. Изследва­не. Речник“ С.-М. БАН, 2002, 216 с.
1993 – 2003: Научен сътрудник І ст., секция „Ономастика“, Институт за български език при БАН
1989 – 1993: Научен сътрудник ІІ ст., д-р, секция „Ономастика“, Институт за български език при БАН
1987 – 1988: Филолог-специалист в секция „Ономастика“, Институт за български език при БАН
1982 –1983: Филолог-специалист в Групата за издаване на старо­български паметници в Институт за български език при БАН
 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

От Корубле до днес (Горубляне). – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, 20 май 2002 г., бр. 98 (295), с.5.
Името е останало от първите заселници (Костинброд). – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, 4 юни 2002 г., бр. 109 (306), с. 4.
Крепост сред зеленина (Зелениград). – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, 18 юни 2002 г., бр. 119 (316), с. 4.
Подуене е известно от 15. век. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 214 (411), 29. 10. 2002, с. 5.
Челопечене значи припек. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 217 (414), 1 ноември 2002 г., с. 5.
Локорско значи ’с много локви’. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 229 (426), 19 ноември 2002 г., с. 5.
Курило – място за правене на въглища. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 239 (436), 3 декември 2002 г., с.4.
Обеля – гора, оградена с обелени колове. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 243 (440), 9 декември 2002 г., с. 4.
Кътина – скрито, закътано място. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 245 (442), 11 декември 2002 г., с. 5. 
Слатина значи ’солен извор’. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 248 (445), 16 декември 2002 г., с. 4. 
Банишора е умалително за баня. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 55 (508), 19 март 2003 г., с. 5.
Майстори на паници основали Панчарево. – В. „24 часа“, Столичен 24 часа, бр. 58 (511), 24 март 2003 г., с. 4.
За "Обеля" се предполага, че произлиза от думите обел (гора, обградена с обелени колове) и забел (бранище, дребна гора).


за материала са използвани следните книги:
- "София каквато е била 1878-1943" на Светлин Кираджиев
- "София през вековете" на Анна Монеджикова
- "От Средец до София" на Георги Тахов
- "София 120 години столица" на БАН