КЛЕТВА НА СЪЗАКЛЯТНИЦИТЕ ОТ РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ ОТ 1870 Г. В СЕЛО ЗМЕЕВО, СТАРОЗАГОРСКО
Иван
Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
През 2014 г. в село Змеево, област Стара Загора беше създаден инициативен комитет за поставяне на редица паметни плочи, отбелязващи важни събития от историята на с. Змеево и района около Стара Загора. Този комитет включва Иван Богданов, Стефка Андреева, Никола Пеев, Неделчо Генев, Христо Трифонов и Калина Търлева. В посланието до кмета на Стара Загора и до кмета на с. Змеево, написано от комитета, е включена и клетвата на революционния комитет, създаден на 6 август 1870 г. в село Змеево от Иван Нейчов и Димитър хаджи Генчов - Бечу, представител на подобния комитет от Стара Загора. Всеки член на революционния комитет е целувал свещения кръст, евангелието и камата на поп Иван. Всичко това е било сложено на една масичка и под клетва са повтаряли това, което е чел поп Иван. В Змеево е запазен текста на клетвата на съзаклятниците:
1. Во имя освобождение на Българското аз, потомък на Крума, Бориса, Симеона и Асеня, същи син на моето Отечество - България, пред Бога и по моя воля се заклевам, че ще взема участие в народното въстание за освобождаване на моето Отечество.
2. За най - голям мой душманин считам турския султан и всички негови слуги, дето са оцапали ръцете си с българска кръв и са поругали майчината ми чест.
3. За най-горно и най-свято на този свят ще имам свободата на българския народ в името на което се заклевам, че съм готов и костите си да положа.
4. В борбата за освобождението на Българското ще да почитам живота, честта и имота на всички християни и мюсюлмани, които нямат вина за нещастието на българския народ.
5. Жив аз не ще се предам, но ако падна в ръцете на джелатина, ще да изтърпя сичките мъки и страдания, но никого не ще предам.
6. Ако това не сторя и стана предател, тогава по волята Божия нека смъртта бъде моето възмездие, нека Земята приеме тялото ми, а Небето - душата ми.
7. Ако клетвата аз пристъпя, нека бъда прокълнат кат Яда. Огън и жупел нека се възсипят връз главата ми.
8. Петстотин години робство стигат!
9. Повече не бива!
10. Свобода или смърт!
Всеки може да открие за себе си частица от множеството идеи и представи, вложени в тази клетва. Като цяло тези идеи описват характера на българина, както тогавашен, така и днешен, и разликата между този характер и характера на околните народи. Аз какво открих?
Клетвата съдържа 10 отделни изречения и е написана под формата на десетична детска броилка. Това подчертава важната роля и митологично-религиозното значение на детските броилки в съзнанието на българите от по-старите времена, което беше обсъдено в отделна статия (Индоирански бройни числителни в старинните броилки на българските деца).
Името на страната ни е записана най-вече като Българско (България е латински вариант на Българско), което наподобява днешното название Хърватско.
Съгласно горната клетва, българинът е прозрял, че неговият враг не е турския народ, а турската власт и империя, представлявани от султана и онези държавни чиновници, които са виновни пред българския народ, независимо от кой етнос са. В борбата за освобождение ще се пазят живота, честта и имота на всички, които нямат вина за положението на българския народ, независимо от кой етнос са. Ясно е, че тогавашните българи не са гледали на другите етноси и религии в империята като свои врагове. За разлика от тях, околните балкански народи - сърби и гърци са имали съвсем друга представа за своите бъдещи интереси. За разлика от българите, нашите съседи сърби и гърци веднага са прогонвали от всяка освободена или завладяна от тях територия всички турци и даже българи, а тази част от българите, които са оставали в тази територия са били насила асимилирани. Например, след получаване на независимостта и разширението на Сърбия (1878 г. ) всички турци от сръбската държава са били прогонени и заселени в Македония. След присъединяването на Македония към Сърбия в 1913 г. всички турци от тогавашна Македония, включително и доскорошните турци, дошли от Сърбия са били прогонени. След освобождението на своите земи българите не са прогонвали живеещите там турци, гърци, евреи и цигани. Голяма част от турците и бългормохамеданите все пак са се изселили по своя воля от свободна България, но голяма част от тях са останали и днес съставляват значителна част от населението на България.
Възрожденските българи са се смятали за потомци на първите български владетели, които според тях са били от келто-кимерски и индо-ирански, арийски произход. Упоменатият български цар Асен (Àñhí, Асян, Асиан) е твърдял в писмо до папата, че е потомък на Крум и Борис, поради което името му може да се изведе от етнонима "аси, асиани" + иранската притежателна частица "-еан" (виж Персиян от берси, берсили). Под влияние на историци като Константин Иречек много днешни български историци обаче смятат, че Асен е куманин, т.е, тюрко - татарин, а Крум, Борис и Симеон са сибирски хуно-тюрки, поробили "македонските славяни". Тези "теории" се учат в съвременното училище и карат съвременните българи да се дистанцират от етноса на посочените "агресивни хуно- тюрко - татари" Крум, Борис, Симеон и Асен и да се смятат за чисти славяни, чисти македони или чисти траки. Интересно дали възрожденските българи биха се чувствали горди, че са потомци на Крум, Борис, Симеон и Асен, както се вижда от горната клетва, ако бяха имали щастието да изщудират в училището посочените "теории"? И дали изобщо биха давали някаква клетва и в името на какво?
Накрая нека да отбележим, че изречението "Петстотин години стигат!" по съдържание и ритъм съвпада с един добре познат лозунг на СДС от 90-те години на XX-ти век: "Четиридесет и пет години стигат!". Явно заимстване и подражание след 120 години.
31 юли 2014