Според един от първите изследователи на града - Йордан М. Стателов, основател на читалище "Искра", името на града е Казанлък и произлиза от българските думи „кáзан” (разказан, прославен, прочут) и „лъг” (ливада) и означава "прочута ливада".

        За произхода на името Акча Къзанлък се разказват няколко легенди, в които се прави опит със средствата на народната етимология да се намери неговия смисъл. В една от тези легенди се разказва, че турците били възхитени от разкошните градини в долината, в които играели деца и девойки, и поради тази причина нарекли селището Къзанлъга – „момичешка градина”.

        Друга подобна легенда е записана още в 1861 г. в географския пътеводител на доктор Емил Изамбер, извънреден професор в Медицинската академия и член на географското дружество в Париж (Emile Isambert. ORIENT, Grece et Turquie d’Europe. Paris, 1861, 1873). В раздел IV на тази книга е отбелязано: „Една легенда, цитирана от д-р Поайе по Хамер вярваме, че се отнася за произхода на името Кезанлък: „Завоевателят на пътя в тази част на планината видял да отиват към него група деца от двата пола, облечени в бяло; тези деца били синове и дъщери на войници, зачислени насила в османската армия; те дошли да молят за своите бащи монарха: техните ниви, казвали те, били необработени, а селата останали пусти. Султанът, при вида на тази група от деца, за която не можел да си обясни присъствието на своя път, се провикнал: Какво искат от мене тези хубави, облечени в бяло деца? (Neh isterler bou aktchid kesanlik = Не истерлер бу акча кезанлик). Тези две последни думи ще останат официалното наименование на града” (Янков Д., Св. Димитрова. Един нов източник за историята на Стара Загора и Казанлък. Известия на Старозагорския исторически музей, т. I, 1992, с. 123-126). Тук се има пред турските думи „ак, акджа” – „бял, белезникав” и „къз” – „момиче, мома” по турски.

        Тази доста популярна версия за произхода на името на града се споменава и от д-р Поайе от Парижкото географско дружество. Група деца и жени излезли да посрещат някакъв султан (вероятно Мурад), преминаващ през тези места. Като ги видял, големецът възкликнал: „акча къзанлар" - т.е. „какви бели момичета!”.

        В друга легенда се казва, че войската на Сараджа паша избива мъжкото население в завладяната долина. В гората покрай Старата река останали да живеят само жени и деца, поради което тамошното поселение било наречено "къзханлък" – място (хан – къща, хотел), в което живеят жени (къз – момиче, мома) и деца. Постепенно определението „къзханлък” се променя до „къзанлък" и става име на поселението. Друг вариант на тази легенда гласи, че когато завоевателите минали през този край, те заварили голяма група бежанци - жени и момичета, скрити в тукашните гори. От тук те нарекли мястото „къзханлък” – място, където има много момичета (К. Зарев. Имената на селищата от Казанлъшкия край през 15-19 в. и Казанлък в географски карти от 16-18 в. – В: Казанлък в миналото и днес, IV, с. 65).

        Според д-р С. Табаков (С. Табаков. Опит за история на град Сливен, С. 1986, с. 241) името на Казанлък означава „множество деца” и трябва да се изписва Къзанлък (от „къз” – момиче, дъщеря – тур.). Съвременният вариант Казанлък произлиза от надписите вълху руските военни карти от XIX в., в които името на града е предадено като Казанлък.

        Писателят Чудомир, друг ревностен изследовател на казанлъшкото минало, привежда в трудовете си за града (Чудомир. Из миналото на Къзанлък. В: Съчинения в три тома. Том 3) един разговор с тюрколога Владимир Тодоров Хиндалов. Последният твърдял, че името на града не е образувано от семантичния корен "къз" (жена, момиче), а от корена "къзан" – турска дума с персийски произход, която значи „левент, юнак, момък, ловец”. В такъв случай Къзанлък ще означава „място, където има много левенти и ловци”.

            Накрая привеждаме още един, малко познат разказ - легенда за името на Казанлък, записан от известния български монах Онуфрий Попович, роден в Казанлъшкия край и вмъкнат на с. 86 - 88 в неговия препис на Паисиевата "История славянобългарская" (Боню Ангелов. „Из историята на старобългарската и възрожденската литература”. Наука и изкуство. София. 1977, с. 237-238). По време на преписването на Историята, монахът няколко пъти се връща в родния си край през годините 1830, 1836, 1846 и др., когато може да е научил за легендата. Разказът се отнася за сражение при Туловското поле, озаглавен „Конечное падении Болгарии под турецку власть” и гласи буквално следното:

         "две години след падането на Цариград (1453 г.) султан Мехмед (Мехмет II Завоевателят - 1451-1481) събра 500 хилядна войска с помощта на цариградското съкровище и се укрепи на престола. После прати войска да превземе останалите български и сръбски градове. Тръгнаха по пътя за Филипопол към Самоков, където имаше голяма войска българска (вероятно става дума за легендарната битка на цар Иван Шишман при Самоков - б.а.). По пътя като чу, че в Туловското поле (то есть Казанлъшкое) има българска войска, той веднага изпрати арабина Юсуф паша с 150 хилядна войска. Когато влязоха в Средна гора, намериха в тази планина манастир на свети Николай (вероятно става дума за манастир в близост до дн. Светиниколски проход между гр. Чирпан и гр. Павел баня - б.а.). Изсякоха всички монаси, а манастира разрушиха и изгориха до основи. От там отидоха в село Турия, но не намериха никого. Изгориха селото. След това се спуснаха до село Армаганово (дн. с. Бузовград - б.а.) при река Тунджа. От тамошните височини съгледаха манастир в Стара планина, белеещ се като град (вероятно това е манастира Св. Никола до град Мъглиж, виж по-долу - б.а.). Там под манастира се събрали селски жени и деца, освен малкото войска, а в бялата кула (кулата в Куленската махала на Казанлък? - б.а.) бяха генералските жени и деца и малко войници да ги пазят. Дето е сега Каза(н)лък, разделиха се турците на две: едни от Копринка да ударят бялата кула, а други – от Армаганово на град Николов (вероятно на манастира Св. Никола в Мъглиж- б.а.).

            Когато народът и незлобливите деца видяха нападението на турците, извикаха всички в един глас: „Господи, помилуй, яко погибохом”. И господ ги чу. Турците пък, като чуха гласа, помислиха, че на тях нападат българи. В този час милостивият бог покри с мъгла цялото поле и настана тъмнина като в нощ (сравни В. Н. Златарски. История во кратце ..., с. 98-100). 

            Турците, идващи от Копринка, викаха на глас като бесни. И се смесиха при реката (Кара дере), дето са сега лозята, тогава беше чисто поле. Пък другите мислеха, че са гяури. Така и другите си помислиха. Че като са удариха така крепко, от 4 часа до 9 часа и се съсякоха като пчели до един. Само малко на брой, по-страхливите, дето стояха отзад се спасиха. И след деветия час, като се вдигна мъглата, като видяха, познаха, че наказание божие е паднало над тях. Побягнаха назад и намериха някакви луди до с. Турия. Попитаха ги много ли е българската войска, дето съсяка толкова турци за 5 часа. А онези им рекли, че няма българска войска, а само деца. Така засрамени отишли и казали на султана, че погинала цялата Юсуф пашова войска в Кара дере. Он се геня саде К@занъмишъ, то ест – „а то били само деца”. И оттогава се казва Черна речка (Кара дере) и (Бяла кула) Казанл@къ. До днес, вярно е, има Черна речка. Народът пък, като видя това чудо, прослави бога и светителя Николая чудотвореца и нарекоха тамошния град с името Мъглиж и до днес".

         Не е изключено в основата на тази и по-горните легенди да стоят някакви действителни събития, но поради тяхното устно препредаване очевидно са настъпили големи разминавания и промени във фактологията. Авторът е много добре запознат с имената, населението и положението на местните топоними. Поради това, че авторът е монах, той много точно предава и местоположението на изгорените манастири и тяхното име. Това обяснява и характерния религиозно-мистичен поглед върху битката в Туловското поле. Слабостта на разказа е в приведените етимологични обяснения, които представляват примери за обратна етимология от народен тип, в случая Къзанлък се извежда от къз - "момиче", Акча от "бяла кула", Мъглиж от "мъгла" и т.н. Вероятно името на най-старата махала в Казанлък -  Куленската, се смесва с посочената по-горе "бяла кула", в която били скрити децата. Не случайно тези народни етимологии срещат трудности и са невъзможни от гледна точка на турската граматика. Действително, турската дума kız (къз) означава «момиче, дъщеря, мома, девица, а подобната й дума kızan (къзан) има много значения: 1. момче, младеж, юноша; 2. топлина, бразда, рутина, разгонване. Обаче в турския език липсват думи, производни от тях, които имат вида kızanlık (къзанлък) и kazanlık (казанлък), подобен на разглеждания топоним Къзанлък.

        По-сериозна изглежда хипотезата на П. Иванов, цитирана в споменато по-горе изследване на Чудомир. П. Иванов се основава на твърденията на В. Аврамов (В. Аврамов. Войната на България с Византия в 1190 година и погромът на император Исак Ангел при град Трявна. София. Печатница Армейско военно издателство. 1929, с. 236), според когото след като турците разрушават средновековния български град Крън, неговите жители са побягнали и са се заселили в новото селище, основано от Сараджа паша. От тук П. Иванов предполага, че името Къзанлък произлиза от името на стария Крън, като от Крън станало Крънлък. И понеже на турско-арабската буква „р“, като се тури една точка отгоре, се превръща на „з“, случайно Крънлък се преобърнал на Казанлък. Тази хипотеза обаче има много недостатъци: 1. Приема се, че град Крън се е намирал далеч от Казанлък; 2. приема се, че жителите на Крън се преселват в Казанлък, което не е доказано; 3. Приема се, че името Къзанлък е дадено не от местните турци, а от заселниците българи; 4. Приема се, че промяната Крънлък в Къзанлък е станала случайно, поради грешка в писането на една буква; 5. Не се обяснява първата дума в названието - Акча.

        Целта на настоящата статия е да се представи исторически обосновано предположение за произхода и значението на името Акча Къзанлък и от тук, на днешното име Казанлък.

        1. През турско време оригиналното и официално название на Казанлък е Акча Къзанлък (Акча Къзханлък). Независимо, че в съвременното название на града се е запазила само втората дума (Къзанлък), ние смятаме, че първата дума – Акча също е важна, съществена част от името на първоналното селище. Какво може да означава названието Акча? Веднага трябва да се отхвърли значението акче – „пари, вид монета” в Османска Турция, известна още като аспра.

        В турския език думата аkça – „акча” (от ак – бял) не означава „бял, хубав” както обикновено се смята, а означава „белезникав, избелял, набелен, блед”. Това никак не подкрепя известната народна етимология, която свързва Акча с „бял, хубав” и според която Акча Къзанлък означава „бял, хубав, спретнат, бялокаменен, с бели покриви и т.н.” Къзанлък. Според нас не се обръща никакво внимание на факта, че в турския език и по-общо във всички тюркски езици съществува още едно значение на думата аkça - "сладководен извор, река".

        Град Казанлък възниква на място, богато на вода. Реките Енинска, Лешница и Крънска слизат от Старопланинската верига в посока към Казанлък. Те се характеризират със сравнително голям и постоянен дебит, който се дължи на по-честите и обилни дъждове и по-продължителното задържане на снежната покривка в техния водосборен район. В днешно време на 2-3 км северно от Казанлък реките Енинска и Крънска са свързани с отводнителен канал, който събира водите, насочени към града.

        В тази връзка важен за нашата теза и фонетично близък до думата Акча е турският израз аkçaу – буквално „бяла река”. Това е старинен и често пъти остарял израз, срещащ се в множество тюрски езици във формата akcha, aqcha, акча, където носи преносното значение „сладководна река”, „сладководен извор, кладенец”.

        Изразът аkçaу (akcha, aqcha, акча) съдържа тюркската дума ак – „бял” (преносно „благоприятен, полезен, познат”) и общоиранската дума çaу – река. На осетински cыaj, ягнобски čox, кюрдски çah, пущунски ca, персийски čoh, шугнански čō, гилянски ča, язгулемски ča – река, извор; в осетински cъаj – кладенец (В. И. Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том I. А-К. Издательство Академии наук СССР, Москва-Ленинград, 1958 г., стр. 329).

        В езика на османските турци и придружаващите ги тюркмени (юруци) думата аkçaу (akcha, aqcha, акча) също се е срещала, поради което в България са останали на много места топоними и хидроними, съдържащи тази дума със значение „сладководен извор, река”. Например: река Акча минаваща през с. Чакаларово, община Кирково, област Кърджали; река Акча сар дере (Бяла река), на 15 км южно от Ивайловград, на самата граница с Гърция. В други случаи определението Акча може да означава „сладководен” или „белезникав”: с. Акча Яр – дн. село Алеково, Великотърновско; Акча баир – Бургазко; село Акча Кайряк на пътя между Хасково и Кърджали, преименувано на Бели Плаз.

        В тюрскоговорящите страни и райони има много градове, носещи названието Акча, Акче, като навсякъде това название означава „сладководен извор, кладенец, поток”. В южната част на Узбекистан, провинция Каракалпакия (Karakalpakstan), близо до река Аму даря се намира голям кладенец със сладка вода, наречен Akcha. В Западен Китай близо до туркменската граница в район, населен с уйгури се намира град Акче, което на уйгурски означава „бял поток”, „бял кладенец” в смисъл „вода, годна за пиене”. В Северен Афганистан до туркменската граница се намира град Акча, населен предимно с туркмени, като названието на града означава „кладенец със сладка вода”. В южната част на руската република Башкирия, в Южен Урал има езеро, наречено Акчакуль (акча - сладководно и кул - езеро). Също в Русия близо до град Омск се намира езерото Акча – „сладководно”. В Турция на брега на Мраморно море се намира град Акчай, чието название означава „сладководна река”. Също в Турция близо до град Батман (Batman) се намира езерото Yukarı Аkça gölü (Юкаръ Акча Гьолю – Горно сладководно езеро) и Aşaĝa Akça gölü (Ашага Акча Гьолю – Долно сладководно езеро) и селището Akça (Сладководно).

        В турския език освен изразът аkçaу (akcha, aqcha, акча) са ползвани и подобните изрази аксу (бяла вода) и акбунар (бял кладенец), носещи същото преносно значение „сладководен извор, кладенец с питейна вода”. Обратния израз карабунар, карасу, карасулук носи преносното значение „извор или кладенец с негодна за пиене, горчива вода”. Тези названия още се помнят в българските земи като имена на селища и местности.

        Значението Акча – „сладководен извор” се подкрепя от факта, че Акча Къзанлък възниква в северната част на днешния Казанлък, в поройния конус на р. Крънска и р. Стара река, където подпочвената вода е в изобилие и е разположена близо до повърхността. Именно от това място започва централизираното водоснабдяване на днешен Казанлък с построяването на дренажите “Абаята” (1915 г.) и „Северни кладенци” (1936 г.) (Нейчо Николов Нейчев. Създаване и развитие на “водоснабдяване и канализация” ЕООД Стара Загора. Сп. БУЛАКВА 3/2008., с. 14). Тези дренажи дават такъв мощен приток вода, че едва в 1968 г. се налага търсенето на нови и по-далечни източници за водоснабдяване на силно разрасналия се град: “Сахране” (1968 г.), “Габарево” (1977 г.), “Тунджа - запад” (1977 г.) и “Търничени” (1981 г.). Ясно е, че за значително по-малобройното население на Акча Къзанлък кладенците в района на старата Куленска махала около Старата река ще са били напълно достатъчни за водоснабдяване на населението и войската.

        Следователно, можем да смятаме, че първата част на названието Акча Къзанлък (Прясноводен Къзанлък) може да отразява наличието на прясна, питейна вода в района, където Сараджа паша е избрал да разположи стана си. А какво може да отразява втората му част? Преди да потърсим значението на втората част – Къзанлък, трябва да отбележим, че тя очевидно е по-важна и съществена от първата част, защото се е запазила в днешното название, докато първата част е отпаднала като несъществена.

        2. В научното дирене на произхода на османо-турските топоними трябва да се има пред вид, че повечето османо-турски названия на големите и стари градове в Османската империя са тюркизирани варианти на старите, заварени топоними. Пример за това са Истамбул от Константинопол, Едирне от Адрианопол, Ямбол от Ямполис, Филибе от Филипопол, Русчук от Русе и мн. др. Според нас, погледнато чисто формално, топонимът Къзанлък отразява популярното име на централния град Крън, в чиято непосредствена близост (или върху чийто основи) градът е възникнал. Това се доказва от семантичната основа на името Къзан (производно от Крън) и наличието на топонимния суфикс „-лък”. С други думи, Къзанлък (Крънлък) означава населено място, намиращо се в близост до (или съвпадащо със) град Крън. Преходът Крън – Къран - Къзан се обяснява с фонетичните особености и история на тюркските езици.

        Първата част на прехода Крън – Къран се обяснява с правилото, че думите в тюркските езици (с много малко изключения) не могат да започват с две съгласни. При усвояване на чужди думи започващи с две съгласни, тюрките поставят нова гласна или пред двете съгласни, или между тях. Пример, по това правило от Дряново се получава Диранав, от Кричим – Киричим, от Сливен – Ислимие и т.н. В случая от Крън се е получило Къран, т.е., вмъкната е подходяща гласна между двете съгласни.

        Втората част на прехода Къран – Къзан се обяснява с много известния фонетичен преход, наречен „ротацизъм и ламбдаизъм” в тюркските езици. Този закон отразява историческия развой на езиците в т.н. алтайско езиково семейство. До около XII - XIII-ти век, звуците Р и Л (при определени позиции) в думите от тези езици остават неизменни. След това от общото алтайско тяло се откъсва групата на новообразуваните тюркски езици (тюркмени, узи, огузи, узбеки, татари, киргизи) и настъпва смяна на съгласната Р със З и на съгласната Л със С, т.е, настъпва прехода Р(Л) - З(С). По това правило в езика на османските турци (предимно узи, огузи, тюркмени и др.) съгласният звук Р в някои положения на думата започнал да се произнася като З, а звукът Л – като С. Например, в старите тюркски езици (печенежски) се е казвало „шаран”, а в новите (османотурски) – сазан. Могат да се посочат още примери на двойки думи, едната от стар тюркски език, другата от нов: докур (девет, от тук докурджум) – докуз (девет по турски), отур (тридесет) – отуз (тридесет по турски), sаmăr (чувашки) или *semiŕ (протоалтайски) но semiz в новите тюрски езици – „пълен, дебел човек” и др. Даже древната иранска дума atar = "огън", заимствана от османотурците става ateş (от atez)! По това правило спомената по-горе дума Къран трябва да се е превърнала в Къзан.

        Ако действително изходната основа за названието на Казанлък е била Къран, желателно е да се провери съществуват ли в турския език думи, подобни на думата Къран, от които може да се образува топомина Къранлък (Къзанлък). Има няколко такива думи, но тяхното значение е крайно неподходящо за образуване на топоним като Казанлък. Такава е например турската дума kıran (къран), но тя означава «чума, мор по говедата”. Подобна е и думата karanlık (каранлък - черно, лошо място), която често се среща като название на върхове и местности в България, носещи неблагоприятни качества. Причината е, че тя означава «тъмнина, тъмен, чернота, неясен, лош, злобен, опасен”. Вариантите karan и кıranlık липсват в турския език.

        В заключение, посочените по-горе две фонетични правила съвсем точно и естествено обясняват семантичната връзка между корените на двата топонима – Крън и Къзан(лък). Тази връзка се подчертава и от добавения топонимен суфикс „-лък”, посочващ териториална близост (или съвпадение) на двата обекта, Крън и Къранлък (Къзанлък). Фактически, Къзан трябва да е било турското произношение на името на град Крън в годините, когато турците обсаждат и разрушават този град.

        Ролята на турския топонимен суфикс „-лък, лик” за образуване на нови топоними от стари семантични корени се вижда от следните примери. На около 100 м югозападно от дн. гр. Крън (през турско време с. Хасът), на самия път за Казанлък се намира местността Клиселика (по турски Черквище, от клисе - черква). На същото място е разкопана раннохристиянска базилика от IV-VI в. Понастоящем останките на базиликата са скрити под асфалта на пътя Казанлък – Габрово. Следователно, местността наречена Клиселик приблизително съвпада със самата черква, на името на която е наречена местността. Втори пример: северно от Казанлък се намира местността Дерелик, която на български означава Долчина, защото през нея минава дол. Името съдържа семантичния корен дере (персизъм в османо-турския език), по български „дол” и посочения суфикс. Вижда се, че новите топоними, образувани с този суфикс посочват мястото, където се намира обекта, обозначен с корена на новата дума. В случая новият топоним Къзанлък посочва мястото, където се е намирал стария обект, чието название Къзан (Крън) се съдържа в корена на топонима. Следователно, обектът Къзан, т.е., градът Крън трябва да се е намирал вътре в района, обозначен като Къзанлък, т.е, в пределите на днешния град Казанлък.

        Този извод се подкрепя от данните, приведени от Васил Кънчов (Васил Кънчов „Град Казанлък“ — Летопис на Българското книжовно дружество за 1899-1900; „Казанлък в миналото и днес“, т. II, С., 1923, стр. 295–301). Този автор твърди, че най-напред Съраджа паша се установил на лагер в село Субашъкьой (с. Татарито) до Казанлък, но не харесал това място. След това той се изместил в близкото до него място Къзанери (вече знаем, че това място се намира до днешната Куленска махала на Казанлък !!) и там окончателно построил своя лагер, а до него джамия, наречена „Бююк джамия“ (Голямата джамия), която и досега стои запазена. Около джамията се поселват жителите от Субашъ̀кьой и дават началото на град Акча Къзанлък. В този текст се посочва най-старото и оригинално име на мястото, където възниква Казанлък – Къзанери. Названието Къзанери, по турски Kızan eri е образувано чрез т.н. турски изафет и означава буквално „на Къзан мястото му”, т.е., мястото (er), където се намира Къзан. А Къзан според нашата транскрипция е Крън. Следователно, в този документ фактически е посочено, че мястото, където възниква Казанлък, наречено Къзанери фактически е мястото, където е бил средновековния български град Крън. Това е най-старата махала в града – Куленската, където са открити основите на средновековен град от XII – XIV в.

        Счита се, че името на град Крън идва от гръцката дума Krunoi, означаваща „извор”. Това отразява факта, че Крън е наследник на предходен византийски град, построен на място, богато на изворна вода. Тази семантика на името на града напълно отговаря на посоченото местоположение – дн. Куленска махала.

        Промяната в названието на града: Krunoi – Крън – Къзан(лък) отразява смяната на етническия състав и езика на неговите жители. Новите завоеватели, българите в VIII в. и турците в XIV в. не сменят завареното название с ново, а само фонетически модифицират завареното название така, че да прилича на думите от техния език. По този начин, съзнателно или не, основния смисъл на първоначалното название – Извор се запазва и отразява най-характерната особеност на района. Тъй като в XIV в. турците изобщо не са знаели смисъла на названието Крън (Krunoi), те са добавили пояснението Акча пред това название с което те фактически са повторили неговото значение, защото Акча също значи „извор”.

        В заключение, ако се абстрахираме от повърхностните народни етимологии и се опираме на данните от археологията, историографията и точните езикови правила стигаме до напълно естествен извод за произхода и значението на историческия топоним Акча Къзанлък. И двете думи, Акча и основата Къзан, т.е, Крън означават „извор” и отразяват най-важното и ценно качество на района – да снабдява населението с прясна вода. В добавка, няколко линии на разсъждение (езиковедска, историографска и археологическа) водят до един и същи извод, че мястото на стария Акча Къзанлък (Куленската махала) съвпада с мястото на средновековния български град Крън.