СРЕДНОВЕКОВНИТЕ КАМЕННИ ПЛОЧИ ОТ СТАРА ЗАГОРА
Иван Т. Иванов, Мариана Минкова. Още веднаж за средновековните каменни релефи от Стара Загора. Известия на Старозагорския исторически музей. Том III. 2008, с. 177-184
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Известните средновековни каменни плочи от Стара Загора с изображения на животни са без съмнение едни от най-интересните и уникални археологически находки в България и Европа.
Четири от плочите с релефни изображения на барс, грифон, пауни и двуглав орел (фиг. 1, 3, 4, 5) са открити през 1907 г. във вододайната зона, на 1.5 км северно от върха на Старозагорското Аязмо [1]. Петата плоча с изображение на барс, кърмещ рожбата си (фиг. 2) е открита през 1957 г. на около 300 м западно от върха на Аязмото [2]. Още една подобна плоча с изображение на жена, свиреща на кавал (Фиг. 6) върху същата каменна основа като предходните е открита в района между Стара Загора и Нова Загора. По изработка и материал, тя също се отнася към групата на старозагорските релефи.
Фиг.
1.
Каменни пластики от м. Аязмото – Стара Загора
– изображение
на барс.
Към групата плочи могат да се причислят и два капитела на колони, открити в границите на Стара Загора, върху които са представени птици.
Старозагорските средновековни пластики определено са признати за шедьоври на изобразителното изкуство по българските земи и се цитират при всяко едно сериозно изследване на средновековното изкуство на Европа [3]. Не случайно едната от тях, барсът кърмещ рожбата си е основен елемент в герба на Стара Загора, а също на официалния печат на Регионален исторически музей, Стара Загора.
Фиг. 2. Каменни пластики от м. Аязмото – Стара Загора – изображение на барс, кърмещ рожбата си.
Сред специалистите преобладава мнениeто, че пластиките са местно производство, изработени върху местен каменен материал (червеникав плочест шист), който, от цялата територия на съвременна България, се открива единствено в средногорския район обхващащ територията от Старозагорските минерални бани до с. Караново (главно около днешните старозагорски села Хрищене, Колена, Змеево, Борилово). Подобен каменен материал е употребен и при направата на подова настилка в Плиска, което предполага неговото доставяне от посочения по-горе район.
Фиг. 3. Каменни пластики от м. Аязмото – Стара Загора - изображение на некоронован двуглав орел.
За специалистите по старобългарско изкуство и история (професорите Мавродинов, Ваклинов, Филов, Герасимов, Гюзелев) няма съмнение, че старозагорските каменни пластики трябва да се датират във времето на Първото българско царство, на границата между езическата и християнската епохи. и за изясняването на историческите условия за тяхната изработка. Независимо от това, изненадващо в експозициите на Археологическия музей София и на РИМ - Стара Загора и в редица издания те са датирани XI - XII в, т.е. в времето на византийското владичество над българските земи. По тези причини, тези пластики все още не са официално причислени към ранното българско средновековно изобразително изкуство въпреки тяхната огромна културна и историческа стойност.
Фиг. 4. Каменни пластики от м. Аязмото – Стара Загора - изображение на пауни и дърво на живота.
Преди покръстването в 865 г. областта Загора, в която влиза и районът на град Берое, е присъединявана и губена от България няколко пъти. Първоначално тя е присъединена след помощта, която Тервел оказва на византийския император Юстиниан II в 705 г. След това тази област е отнета, но след победоносната война на Крум границата между България и Византия отново е преместена на юг от планината Зикос (Стара планина и Средна гора) и е узаконена през 816-817 г. Съгласно Сюлейманкьойския каменен надпис, тя е вървяла от Дебелт към Симеоновград по рова, наречен по-късно Еркесията и от там по стария римски военен път Ардзос – Пизос – Карасура нагоре към Чирпанските възвишения [Георгиев Павел. Българо-византийската граница при хан Омуртаг и Еркесията. Археологически проучвания в Новозагорско. Сборник. Исторически музей Нова Загора. Фондация “Никола Койчев”. Проф. Ив. Йорданов редактор. 1999. Изд. Гео прес. С. 131 – 140]. Самият ров е построен вероятно от Омуртаг за защита на тази оспорвана граница. Всъщност тази граница очертава областта Загора от юг. В тази област не влиза районът на Филипопол, но влиза Берое, който сигурно е играел ролята на важен администритативен и укрепен център в новата българска държава.
Фиг. 5. Каменна пластика от м. Аязмото – Стара Загора. Изображение на грифон.
Фиг.
6. Каменна пластика от района между Стара и Нова Загора.
Жена
- музикант,
свирещ на кавал, специфичен за българите музикален инструмент.
Според проф. Богдан Филов [4], пръв описал и публикувал най-ранните две пластики (разполагайки и с останалите две), те датират от VIII-IX век и са свързани с езическо капище в Берое. До 1944 г. тази теза е доминирала и дори постройките в района на откриването на плочите са правени в стил крепостни стени, кули и предполагаемо капище. Такива са каптаж, строен през 1909 година, и трансформаторна подстанция в близост до каптажа.
Датировка, близка до горната дава и акад. Васил Гюзелев [5]. Описвайки мащабното строителство на църкви, манастири и административни сгради по територията на българската държава при християнизацията на България, той използва и посочените пет старозагорски пластики като илюстрация на този процес. Според него повечето от пластиките (плочата с грифона и тази с лъвица и лъвче) се отнасят към IX-ти век, а тази с пауните, той определя като олтарна преграда на църква с датировка IX-X-ти век [6].
K. Мавродинов [7] свързва по стил и сюжет старозагорските плочи с подобни каменни пластики от района на Преспа и Охрид, които са от времето на Самуил (997-1014). Същата датировка на релефите се поддържа от С. Ваклинов [8] и е представена в История на България [9] и в академичното изследване върху историята на българското изобразително изкуство [10]. В частта, третираща проблемите на културата и изкуството на Първата българска държава, като най-правдоподобен интервал за създаване на старозагорските пластики е посочен края на IX-ти, началото на X-ти век.
Фиг.
7. Сцена в
скитски зверинен стил (борба между грифон и малко
слонче) върху капител от Нова Загора (в дясно) и Нови пазар (в ляво) (IX-ти
век).
Всички представени по–горе специалисти посочват принадлежността на старозагорските пластики към скулптурното изкуство на Първото българско царство (IX-X-ти век). В същото време те подчертават, че някои от сюжетите при тези и други паметници на раннобългарската скулптура са заимствани от репертоара на декоративната скулптура на Византия или от Източното (месопотамско или иранско) изкуство.
Старозагорските релефи са неколкократно коментирани и в публикации на н.с. Димитър Янков, който изказва няколко алтернативни хипотези за времето на тяхното създаване и предназначение:
1. Най-ранната датировка, която той им дава е VIII-IX-ти век, като ги свързва с принудителното заселване на арменци-павликяни в Тракия [11];
2. XI-ти век, като ги свързва с предназначението им за украси на византийски църкви [12];
3. Началото на XII-ти век [13], на основа на тогавашния икономически възход на Берое в границите на Византия.
Във всички публикации, Д. Янков твърдо се придържа към хипотезата за византийския произход на пластиките. Отсъствието на християнска символика той обяснява с временното господство на иконоборческото течение в метрополията Константинопол. При това си твърдение този автор не е взел под внимание факта, че епохата на иконоборството привършва с Аморийската династия (820-867) [14]. Освен това, икономически възход и мощно църковно строителство е имало в държавата и в град Берое и по времето на Борис и Симеон.
Фиг.
8. Коланен прорезен накрайник с релефно изображение на
грифон, бронз, от гроб № 518, некропол в кв. Трошево, Варна (783 гроба от края
на
IX-X-ти
век).
Тъй като въпросът за произхода и етническата принадлежност на скулптора на старозагорските каменни релефи е от значителна важност, правим настоящето съобщение. Хипотезата ни за датировката и произхода на релефите се основава на анализ на вече известни находки и сравнение с някои новооткрити.
1. Още в изследването си K. Мавродинов подчертава, че “за разлика от синхронната каменна скулптура от западнобългарските центрове, старозагорските плочи имат друга тематика и са лишени от всякакви християнски символи” [15]. Подобно мнение поддържа и С. Ваклинов, според когото старозагорските релефи не са пряко свързани с християнската символика, а представляват по-скоро митологични образи [16]. Според нас, тъй като тези пластики с безспорно високи художествени качества са създадени и функционирали на едно и също място, предполагаемо в района на старозагорското Аязмо, като представят източни (т.е. ирански, скитски и месопотамски) митологични теми от зверинен стил, без християнска символика, едва ли са създадени в недрата на едно дълбоко религиозно християнско общество.
2. Старозагорските пластики не трябва да се свързват със западнобългарските центрове от епохата на Самуил, а с архитектурното изкуство на Плиска и Преслав. Това заключение се основава на коментирания от К. Мавродинов капител от гр. Нова Загора и на публикувания впоследствие подобен капител от гр. Нови пазар. Двата капитела (Фиг. 5) показват огромно сходство помежду си и е възможно да са произведени в едно и също ателие или от един и същи скулптор. Още К. Мавродинов посочва стиловото и сюжетно сходство между старозагорските пластики и капитела от Нова Загора [17, с. 215 – 219]. Огромното стилово подобие на грифоните върху двата капитела и този върху старозагорската пластика (Фиг. 3) показва, че те са създадени в сходни условия и имат близка датировка. Капителът от Нови пазар се датира IX-ти век [18] и близка до тази трябва да бъде и датировката на старозагорския релеф с грифона (Фиг. 3). Това заключение кореспондира и с датировката на подобен по стил грифон (Фиг. 6) върху бронзовата тока на колан, открит в прабългарския некропол до Варна, с датировка края на IX - X-ти век [19].
3. Изображението на барсове върху старозагорските релефи (фиг. 1 и 2) намират аналог в две изображения на барс и на женски барс, кърмеща два малки барса (Фиг. 9), представена върху сребърен съд от ранния, предислямски период на Волжска България [20]. Това изображение представлява част от сцена, характерна за митологията на древен Иран. Акцент в сцената е дървото на живота, пазено от риба (наречена на езика на волжските българи “Бат Гала” – царят Риба (на древноперсийски “Кала” или “Кара”, на езика на сарматите “гала” - риба; бат "владетел, цар"), живееща в езерото Ворукаша [21]. Съдът е част от колективна находка от сребърни съдове произхождащи от с. Оношат, Охански район, Пермска област (дн. Верешчагински район) в басейна на р. Сепич. Изследователите на съда го датират VIII-IX-ти век, т.е., началния период на Волжска България. Върху част от съдовете от същата находка има множество надписи, изпълнени с иберийска (западнокавказка) писменост, ползвана на много места от ранните българи във Волжска България и Северното Причерноморие.
Фиг. 9. Изображение на кърмещ барс (в ляво) и на барс (в дясно) върху сребърни съдове от колективна находка в долината на река Кама, Волжска България, датирана VIII-IX-ти век [20]. В центъра - митологичното дърво на живота.
Кърмещият барс, представена на съда от Волжска България (Фиг. 9) има същите антропоидни черти на лицето, както и кърмещият барс от старозогорския релеф (Фиг. 2). Точно такъв вид антропоидни стилизации се откриват и при изображенията на барсове, грифони и коне от известното българско златно съкровище от Наги сент Миклош. Барсовете в старозогорските релефи (Фиг. 1 и 2) са представени по твърде специфичен начин (тяло в профил, глава в анфас), каквито виждаме при изображенията на барсове, грифони и коне при съкровището от Наги сент Миклош, Мадарския конник и тези от Волжска България (Фиг. 9). Тези аналогии подкрепят раннобългарските, езически черти на част от старозагорските пластики.
4. Художествената култура на древните българи от езическия период демонстрира следните специфични стилови особености: изобразяване на фантастично-митологични животни, представяне на животните във вида „тяло в профил, лице в анфас”, антропоиден начин на изобразяване на лицата на барсове, коне и други животни, липса на трето измерение - дълбочина и перспектива на сцената. Грифонът, барсът и двуглавия орел заемат важно място в предхристиянския религиозно-митологичен комплекс на прабългарите, играейки ролята на животни-пазители и въплъщение на соларния култ при прабългарите [22; 23]. Двуглавият орел също може да се свърже с митологичните представи на прабългарите [24].
Старозагорските релефи напълно се подчиняват на тези стилови особености:
Старозагорските плочи са уникални. Специфична тяхна черта е композициионната им изчистеност. При тях изцяло липсват растителни орнаменти и геометрични фигури, характерни за римската, византийската и за по-голямата част от средновековната българска скулптурна украса. Присъстват само животни: барсове, грифони, пауни и др.
Грифонът, като митично полиморфно животно се появява още в II–I хилядолетие пр. н.е. в изкуството на Изтока и се използва до късното Средновековие. Това изображение получава завършена художествена форма в Ахеменидски Иран (VI-IV в. пр. н.е.) [25]. В рамките на Европа, най-голям брой изображения на грифони се срещат в България. Подобно на барсът, грифонът заема важно място в митологичното съзнание на ранните българи. Представя се като зловеща фигура. За това свидетелства Силистренският надпис, описващ делата на Крум, в които византийският император Никифор I, превзел и опожарил Плиска се оприличава на грифон.
Паунът за разлика от грифона и барса се среща още в ранно-християнското изобразително изкуство по българските земи. Той е също езически символ, възприет и утвърден и в по-късната християнска символика.
Важна особеност на старозагорските пластики е двумерния, плоскостен начин на художествено изобразяване, при който имаме отказ от използване на перспектива и дълбочина на образите. В съвременното художествено изкуство на Европа този стил се появява едва в последните 100 години и се обозначава като модернизъм. Този стил обаче е характерен за Мадарския конник, за изображенията по съдовете от Наги Сент Миклош [26] и сандъка от Терачина [27], както и за много раннобългарски изображения от Плиска и Преслав [28; 29; 30]. Този “модернистичен” стил на изобразяване е особено ярко демонстриран при кърмещия барс от Фиг. 2, в левия долен ъгъл на релефа, където перспективата не само, че не е използвана, но е съзнателно нарушена. Този важен детайл от релефа може би представлява “скрит подпис” на автора или най-малкото, “производстено клеймо”, издаващо принадлежност на автора към раннобългарската художествена школа.
Някои от особеностите на раннобългарското изобразително изкуство, изразени с пълна сила при старозагорските релефи, се наблюдават и в изкуството на Второто българско царство [31]. Пример за това са два барса върху медалион от хълма Трапезица във Велико Търново, изобразени с антропоморфни лица в анфас и тела в профил.
Мотивът с нереалистично, декоративно-плоскостно изображение на тяло в профил и глава en face, който е основен начин на изобразяване в Старозагорските релефи, е изобретение на Иранския Изток и стои във противовес на ранногръцкия реалистичен начин на изобразяване [Т. Герасимов. Проучвания върху Мадарския скален релеф. В: Мадарският конник. В. Бешевлиев – отг. редактор. Издание на БАН. София. 1956. с. 116-166]. Иконографските особености на Старозагорските релефи показват, че те стоят във тясна връзка с другите синхронни произведения на българската релефна пластика от началото на VIII-ми век. В тях са отразени принципите на плоскостното и декоративно третиране на фигурите, създадени през ранното средновековие в Иранския изток. Скулптурът, който е издялал Старозагорските пластики, е бил обучен не само в стиловите принципи на това изкуство, но е бил запознат и с неговите основни митологични и религиозни теми и сюжети.
5. Местоположението, броят и художествените качества на откритите показват, че в района на днешната местност „Аязмото на Свети Теодор Тирон”, северно от Стара Загора е имало развито каменоделство, производство на каменни релефи на основата на специфичния местен каменен материал. Този производствен център е съвпадал с местен религиозен център, състоящ се от четири новооткрити църкви-манастири, епископски дворец и вероятно голям манастир-лавра, построен върху старо езическо светилище, до мощен свещен извор [32]. Тъй като същият каменен материал е използван и в подовите настилки на дворците в Плиска, може да се предположи, че в този производствен център са изработвани и декоративни плочи, задоволяващи нуждите на силно отдалечени пазари. Пример за такъв износ на продукция може да бъде плочата от Нова Загора (Фиг. 4), намерена в район между Стара и Нова Загора, както и подовите настилки в Плиска. Обстоятелството, че част от производството на този център е вложено в дворците на Плиска говори, че той е бил активно функциониращ още в предхристиянския период на Първото българско царство. Боруй и неговият район са трайно присъединени към Първото българско царство през 813 г. от кан Крум, като границата с Византия минава по построения от кан Омуртаг граничен вал, известен днес като Еркесия. В границите на България, Боруй запазва ролята си на голямо административно, стопанско и религиозно средище, вероятно център на комитат [33, с. 386].
В настоящата статия, произходът и етническата принадлежност на старозагорските пластики са изследвани в един по-широк и съвременен исторически план, вземайки като важни доводи мястото на тяхното намиране, художествената им близост до нови археологически находки, наличието на оригинални стилови особености и митологично съдържание. Всички приведени доказателства и обстоятелства подкрепят предположението, че старозагорските релефи са създадени в предхристиянския и раннохристиянски период на Първото българско царство в района северно от Берое, където на мястото на мощен религиозен център е действало художествено ателие, работещо предимно с местен каменен материал и обслужващо художествените нужди на местната и столичната раннобългарска аристокрация.
ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ:
1. Filov B. Geschichte der bulg. Kunst, табл. 8а,b; 9a,b
2. Николов, Д. ИАИ, XX, обр. 2, с. 575-576
3. История на българското изобразително изкуство. Отг. Ред. Ал. Обретенов. Изд. на БАН. Институт за изкуствознание. София. 1976 г. с. 88-90
4. Филов, Б. Старобългарското изкуство. София. 1924 г. с. 11-12, табл. II, обр. 1 и 2
5. Гюзелев, В. Княз Борис Първи. Изд. Наука и изкуство. София. 1969
6. Гюзелев, В. Цит. съч., с.147
7. Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство (изкуството на първото българско царство). С. 1959, с. 215 – 219, обр. 243-253 и цит. лит.
8. Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура. VI-XI. Изд. Наука и изкуство. София. 1977, с. 236-237
9. История на България, т. 2, Първа българска държава, Изд. На БАН, 1981 с. 432
10. Мавродинов, Н. С. 88-90
11. Янков, Д. Верея, Иринополис, Боруй. В: Стара Загора. От Берое до наши дни. Стара Загора, 1979. с. 23-29
12. Янков, Д. Цит. съч., с. 23-29.
13. Янков, Д.. Средновековните каменни релефи от Стара Загора. Везни. 2001. № 8, с. 85-88.
14. Божилов, Ив., Ив. Билярски, Хр. Димитров, Ил. Илиев. Византийските василевси. Изд. Абагар. София. 1997. с. 212
15. Мавродинов, Н. Цит. съч., с. 215 – 219.
16. Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура VI-XI. С., 1977, с. 236-237
17. Мавродинов, Н. Цит. съч., с. 215 – 219.
18. Аладжов, Ж. Паметници на прабългарското езичество. Изд. Св. Климент Охридски. София. 1999; Гюзелев, В. Цит. съч. с. 111
19. Българите и техните съседи през V – X век. Каталог на изложба. В. Йотов, В. Павлова – съставители. Регионален исторически музей. 2004
20. Смирнов, Я. Восточное серебро. Санкт Петербург., 1909, табл. XIII, XCII; Р. Кызласов. Рунические письменности евразийских степей. М. 1994, с. 267-268.
21. Добрев, П. М. Добрева. Древнобългарска епиграфика. Изд. Център за изследване на българите, ТанНакРа ИК, София, 2001, с. 266-269
22. Стойнев, А. Светогледът на прабългарите. С., 1986, с. 108-110
23. Аладжов, Ж. Паметници на прабългарското езичество. Изд. Св. Климент Охридски. С. 1999, с. 19, 25-26
24. Мошев, А. Двуглавият орел – произход, история, значение. Известия на Българската орда, 2005, 2, с. 24-37
25. Пугаченкова, Г. А. Грифон в античном исредневековном искустве Средней Азии. – СА, 1959, кн. 2, с. 70-84
26. Добрев, И. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. Изд. Рива. София. 2005
27. Милчева, Хр. Сандъкът от Терачина. Старобългарски паметник от IX-ти век. Изд. Безсмъртни мисли. София. 2001
28. Ваклинов, С. Цит. съч.
29. Бешевлиев, В. Първобългарските надписи. С., Изд. На БАН, 1979
30. Рашев, Р., Димитров, Я. Плиска. 100 години археологически разкопки. Шумен, 1999
31. Мошев, А. Средновековни метални изделия с хералдически изображения, открити на територията на България (опит за обобщение). Минало, 3/2007, с. 7-15
32. Тангъров, Й. Перспективи за парк “Аязмо”. Доклади на Юбилейната конференция “160 г. от рождението на митрополит Методий Кусев”. София. 2001. с. 223-230; Димитър Илков. Приносът на историята на град Стара Загора. Издава Старо-Загорското градско Общинско Управление. Пловдивъ. Търговска печатница. 1908 г. Фототипно издание. Стара Загора. 2004, с. 3
33. Гюзелев, В. Цит. съч., с. 386
РЕЗЮМЕ. Няма изследване върху средновековното изкуство на Източна Европа в което старозагорските каменни релефи да не са включени поради факта, че те са сред най-добрите и оригинални представители на това изкуство. Техните сюжети са в древен “фантастично-зверинен стил”, произхождащ от скито-иранското етническо пространство, отчасти усвоен и при раннохристиянското изкуство. Пълното отсъствие на християнски символи ги отличава рязко от останалите средновековни културни паметници по нашите земи. Макар че повечето специалисти посочват тяхното създаване през IX-X-ти век в пределите на Първото българско царство, липсва окончателно мнение за времето на тяхното създаване и принадлежността им към ранната българска култура. В настоящия труд произходът и етническата принадлежност на старозагорските пластики са изследвани в един по-широк и съвременен исторически план. Взети са пред вид мястото на тяхното намиране, стиловата им близост до нови археологически находки от IX-ти век от Североизточна България и Волжска България, наличието на оригинални художествени особености, характерни за раннобългарското изкуство като изображение от типа “тяло в профил, лице в анфас”, антропоидни черти на лицето, отсъствие на дълбочина на картината и нарушение на перспективата. Представените нови данни подкрепят тезата за по-ранното (средата на IX-ти век) създаване на (част от) релефите за целите на местен езически култ на българите на върха на м. Аязмото на Св. Теодор Тирон и тяхното вторично използване в следващ раннохристиянски храм.
ON THE HYSTORY AND ORIGIN OF THE STARA ZAGORA STONE RELIEVES
Mariana Petrova Minkova, Ivan Tanev Ivanov
The well known Stara Zagora stone relieves, carved on redish shist stone plates, are actually found close to or upon the Saint Theodore Tyron Yazmo Peak, near Stara Zagora city, Bulgaria. Due to their artistic virtues and originality these stone relieves are obligatory included in the medieval Eastern Europe art studies. Their subjects pertain to the Animal (Zoomorphic) style known to originate from Scytho-Iranian antique art and later partially included into the earlier Christian art. The total absence of Christian symbols makes relieves totally different from the surrounding medieval cultural medium. Although most specialists date them in IX-XI century, emphasizing their origin in the First Bulgarian kingdom, there is still no generally accepted opinion on the exact time of their appearance and unambiguous adherence to the early Bulgarian culture. The origin and ethnic belonging of the Stara Zagora stone relieves are here investigated using a broader and contemporal point of view. For the first time, the exact place of their disclosure and the resemblance of their artistic style to recent archeological findings from both Northeastern Bulgaria and ancient Volga Bulgaria, dated in IX c., are taken into account. The main artistic features of relieves include i) portrayal of the type “body in profile – face in En Face”, ii) resemblance of wood-carving technique, iii) anthropoid faces of animals, iv) absence of depth of portrayal and disturbance of perspective that all fully adhere to the unique artistic particularities of the early Bulgarian art from Pliska, Madara etc. The new data and considerations support the thesis for the early (IX c.) creation of (part of) relieves for the aims of a local pagan cult of Bulgarians on the top of the Saint Theodore Tyron Ayazmo locality and their secondary utilization in the following Christian church.
За допълнителна информация виж тази статия за двуглавите орли: http://momenti.info/?p=204
Кавказская Албания
Северо-Восточный Кавказ в IV-III вв. до н.э. вошел в состав древнейшего государственного образования - Кавказской Албании. В начале нашей эры, как писал Птолемей, в Албании было 29 городов и крупных поселений. Центром Албании был, вероятно, г. Кабала (в северном Азербайджане). Крупнейшим центром в Дагестане являлся г. Албана (на месте городища Топрак-кала в Южном Дагестане). Города албан имели мощные оборонительные сооружения.
Языческая религия Албании была основана на поклонении луне, солнцу и огню. В IV в. царь Урнайр официально принял христианство, а в V в. возникла албанская письменность, которую разработал основоположник грузинского и армянского алфавитов Месроп Маштоц.
Албаны с IV в. до н.э. вели постоянные войны - сначала с Александром Македонским на стороне Персии, позже (с I в. до н.э.) с Римом, а в начале нашей эры - с кочениками-хоннами. С IV в. Албания попала в зависимость от Сасанидского Ирана и в 461 г. царская власть в ней была упразднена. Однако в покоренной Албании постоянно вспыхивали антииранские восстания и в 487 г. при Вачагане III политическая самостоятельность страны была восстановлена. В VI в. Албания сильно пострадала от "Великого переселения народов", а с середины столетия контроль над ее южной частью вновь установили иранские Сасаниды. Приморская же территория попала под власть Хазарского каганата.
Фиг. 10. Каменен релеф на пантера от остров Торчело (Torcello - 6534), Италия. С благодарност на Людмила, предоставила снимката.
Фиг. 11. Мраморен барелеф на лъв в рамка в основите на църквата "Свети Спас" - Скопие.
Фиг. 12. Изображение на лъв върху бронзово оръдие, използвано от афганистанците във войната им срещу английските колонизатори.
При сравнение на изображението на барса от Старозагорския релеф (фиг. 1 и 2) с подобни изображения от Италия (фиг. 10) и Афганистан (фиг. 12) се открояват особеностите на прабългарското изобразително изкуство: двумерност и декоративност (фиг. 1 и 2) срещу тримерност и реалистичност на изображението (фиг. 10); реалистично положение на лицето (фиг. 10) срещу стилизирано лице в анфас при изображението от фиг. 1 и 2; реалистични чарти на лицето при фиг. 10 срещу човешки черти на лицето върху изображението от фиг. 1 и 2. Може да изглежда парадоксално, но всички посочени по-горе особености на старозагорското изображение се срещат и при късното изображение от Афганистан (фиг. 12). Даже запълването на фигурата от Афганистан с насечки напълно съвпада с подобен начин на запълване в старобългарското резбарско изкуство, а също и при фигурите върху сандъка от Терачина. Очевидно стилът на прабългарското изобразително изкуство има дълбоки и трайни исторически връзки с изкуството на сродните им народи.