БЕДЕЧКА, БЕДЕК, БЕТЕР - Смисъл на тези старозагорски названия
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Иван Танев Иванов
На север от Стара Загора се намира т.н. Змейовски проход, през който е минавал важен тракийски, римски и български път от Тракия към Мизия. Освен от крепостните стени на град Берое – Верея, този проход е охраняван и от още две крепости – т.н. Римско кале и Българско кале, разположени съответно на 2 км и 4 км северно от града. Във византийските хроники проходът е известен като Сидера, по български „Железни врата” от тук идва турското название на Римското кале – Демир хан. Според Тодор Моллов (Т. Моллов. "Железните врата" - произход и място в пространствения модел на българския коледен цикъл. // Доклад на VІ нац. конференция на младите фолклористи, Копривщица, 1983 г.) многобройните названия на проходи от вида „Железни врата” (Сидера, Демир капия) по българските земи имат прабългарски произход. В началото на прохода, до трите посочени крепости са били изградени 7 старобългарски манастира, което е дало и първоначалното османо-турско название на прохода, Килисанджа дервент – Църковен проход. Местната топонимика и оронимика има преобладаващ старинен български и църковен характер: връх Патрахила, връх Столица, Латинските гробища и др.
Старинният характер на местната топонимика се допълва и от още две названия, чиято етимология остава неизвестна. Това са названията на река Бедечка, течаща през прохода и на връх Бетер, издигащ се самотно по средата на прохода. Подобно е и названията на върховете Голям и Малък Бедек, разположени малко по на север, но вече в Стара планина по протежението на прохода между градовете Мъглиж и Трявна.
Очевидно е, че названията Бедечка и Бедек имат обща семантична основа, при това неизвестна. Трудно е да се намери смисълът на тази основа, стояща в названията на две толкова различни неща - една река и един доста висок старопланински връх.
Общото между върховете Голям и Малък Бедек, реката Бедечка и връх Бетер е може би това, че те се намират в район, където духат силни и постоянни ветрове. Двата прохода, Тревненско-Мъглижкия в Стара планина и Змейовският в Средна гора са разположени на една права линия, която съединява Северна България с Южна България. По тази линия минава силно въздушно течение от север на юг и през голяма част от годината през тези проходи духа силен вятър. Не случайно на един от посочените върхове в местността Бедек наскоро беше изграден мощен парк от 20 ветрови електротурбини. Този характерен за двата прохода вятър може да е дал основание за появата на посочените названия.
Основната старобългарска дума за вятър е bhòðü. Наред с нея обаче Борис Цонев посочва още една старобългарска дума със същото значение, бъдъ – вятър, от която е образувана производната старобългарска дума бъдъръ – „обвеян от вятъра” [Беньо Цонев. История на българския език. Том 2. С.1984 г. (фототипно издание), с. 211]. Думата бъдъ напълно съвпада със съответната дума в иранските езици: на персийски bad (вариант vat), пущунски bad, сариколски bed, осетински иронски byd – вятър. Близка е и до формите в санскрит vaata, vā и авестийски vāta, vāiti, пехлеви wād, осетински wæd, uad, ягнобски wot, талишки vod - вятър. В много индоевропейски езици думата е в назална форма: хетски hwant, латински ventus, тохарски (а) w.nt, готски winds, английски wind, съвр. немски wind – вятър. Старогръцките форми са твърде далечни: φύω, ihsi - вятър.
Ясно е, старобългарската дума бъдъ има индоевропейски произход, като е твърде възможен нейния ирански (прабългарски) произход. На персийски as, asan, asman – „камък”, също „воденичен камък”, „воденица”, „крепост”. От тук vat – as и bad-as на персийски означават „вятърна мелница”.
Нашата хипотеза е, че старобългарската (прабългарска) дума бъдъ (вятър) с производна бъдъръ (обветрен) е послужила като основа за образуване на посочените названия Бедек, Бедечка и Бетер. Например връх Бетер може да значи "обвеян от вятъра". Старобългарският характер на тези названия, наличието на голям брой старобългарски манастири и крепости, а и самото старобългарско (прабългарско) название на прохода – Железна (Сидера) показва, че проходът е бил от ключово значение за Първото българско царство. Градът и районът са населени с българско население още по времето на архонт увиги Крум. Наскоро в Стара Загора беше намерена прабългарска керамика със знака IYI, а в вътре в Ески джамия бяха разкопани двата квадрата на основите на прабългарско езическо капище с езическо погребение чрез трупоизгаряне. Една поляна в другия проход – Мъглижко-Тревненския е носела прабългарското название Царското гумно (сп. Знание, 1884 г. град Стара Загора), което може да е указание за наличието на езическо капище в нея.
Забележка: Названието на река Бедечка може да е още по-старинно и да идва от протоиндоевропейската дума *wod-(or/en-) = вода. Застъпници: хититски watar, авестийски vaiδi, албански ujε, староиндийски udaká, старогръцки hǘdōr, старобългарски вода, старогермански water, балтийски wand = вода. Старомакедоните почитали Бедю, бог на текущата вода, което е близко до названието на този бог при траките (В. Бешевлиев. Народността на старите македонци. "Българска историческа библиотека", София, 1929 г.). В Румъния съществува голяма река Vedea (етимологически - 'вода'), чието название се покрива с фригийското название bedu и арменското get 'река'. В съвременния български "вада, вадичка" - малък поток от вода, който тече само в определено време. Думата "вада" - река обаче е разпространена в много езици, включително арабски, берберски и др. и има нострадически произход.