През 2009 година се навършват 80

ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ОБЛАСТТА ОКСИТАНИЯ В ЮГОЗАПАДНА ФРАНЦИЯ, РОДИНАТА НА КАТАРИТЕ - БОГОМИЛИ

Д-р Петър Хаджидимитров, Швейцария

          През 2009 година се навършват 800 години от Кръстоносния поход срещу Катарските богомили (албигойци) в Окситания, известен като Кръстоносен поход срещу Албигойците, и включването на Светата инквизиция в действие, вилняла близо 500 години. Походът започва в 1209 г. от град Лион, Франция. Приносът на българите за духовната култура на Европа и за Реформацията на християнските църкви (Протестантизма) намирам, че има голяма тежест. Бих желал даже Българският Президент през 2009 година по случай тая важна годишнина да произнесе кратко слово. Това има отношение и към нашата принадлежност към Обединена Европа.
           Ще се опитам само в малка серия от фотографии да разкажа за моята българска експедиция в Окситания. Окситания се намира на север от Пиринейските планини (северната граница на Испания), на запад Тулуза и на изток граничи със Средиземно море. Тулуза е столицата на Визиготското царство съществувало до към годината 700. Визиготите се изселват от Северна България с Цар Аларих I към 390 година и основават Визиготска държава със столица Дулоса (Дуло?!) днес Тулуза.

Фиг. 1. Крепостта Каркасон.

Окситания е страната на Богомилите-Катари. Експедицията проведохме през последната седмица на месец Август 2007. Целта беше да открием доказателства, че Катарството през 12-13 век е българското бгомилство пренесено в Окситания. Против Катарите в 1209 година Папата Инокентий III обявява Кръстоносен поход. По това време на юг цяла Испания е окупирана от Маврите-мюсюлмани, но това не смущава Ватикана. Катарите биват обявени за еретици и горени живи от Католическата Света Инквизиция на клади. Инквизицията вилнее близо 500 години и бива заменена едва от Гилотината на Френската Революция 1789 година.

Фиг. 2. Касоле - национално ястие от областта Окситания. Всъщност това е фасул с наденица, любимото ястие на съвременните българи.

Успях да организирам в много концентрирана програма провеждане в продължение само на пет дни срещи и разговори с особено важни личности в Окситания, имащи отношение към темата Богомили-Катари, които даже филмирахме. Първата среща беше с г-н Пейтави, представител на Центъра за Катарски изследвания в Каркасон, който ни представи официалната теза на Франция за Катарите. Следващата среща беше с Кмета на селището Бугараш, г-н Жан-Пиер Делор, който ни разказа за произхода на името на селището. Третата среща беше с г-жа Ан Бренон, основателка и бивш шеф на Центъра за Катарски изследвания в Каркасон, оттеглила се от тая длъжност, поради несъгласие с променената политическа концепция на Франция по отношение на Катаризма и нейните собствени лични убеждения и съвест. И най-накрая в Тулуза се видяхме и с прочутия г-н Дюверноа, който ни прие в дома си.

Фиг. 3. Музикални инструменти на катарите от музея в град Пюивер, Франция.

В Експедицията бях поканил да участвуват и журналистите Максим Караджов и Ц. Томчев от София, също и професионалния кинооператор В. Гоневски.

Крепостта Каркасон (фиг. 1) е най-голямата запазена и реставрирана средновековна крепост-град в Европа, крепост по площ голяма колкото 30 рицарски замъка. През 410 година Царят на българските Визиготи Аларих I. я има като своя резиденция. В обширния район около нея до Тулуза (тогава наречена Дулоса) и северна Испания се образува Визиготска държава ръководена от готите изселили се от България. Това вероятно обяснява защо три столетия след това Богомилите от България разпространяват своята християнска вяра из тоя край на Европа.

Фиг. 4. Върхът Бугараш в Окситания.

На друга снимка (фиг. 2) е показано прочутото национално ястие на Окситания 'Касоле' - фасул с наденица и месо от патка. На фиг. 3 е показана снимка от един музей с музикални инструменти с каквито са свирели трубадурите. Появата на трубадурите започва точно от Окситания с появата на Богомилите-Катари. Възпявали са духовната красота на жената, обикаляли са от място на място и са разказвали в песни за разни актуални случки и събития. Чрез тях окситанският език е станал популярен и познат във всички аристократични дворове в цяла Европа и навсякъде са били добре дошли гости.

Фиг. 5. Изгрев на Месечината над връх Бугараш в Окцитания.

Между инструментите се вижда гъдулка и гайда. Моето твърдение е, че гозбата 'Фасул', гайдата и гъдулката са донесени още през началото на 5-ти век от България в Окситания (днес Южна Франция) от българските 'Визиготи', както и множество топоними свързани с името България (забележка: по-вероятно е тези неща, както и топонимните названия, свързани с българския етноним да са донесени от българските богомили-катари).
В сърцето на Окситания се намира селището Бугараш. До него е върхът Бугараш (фиг. 4), който е свързан с разни легенди и предания. През 9-ти век селището се нарича Вила Бугарария. Пред туристическата спалня в подножието на върха Бугараш, където пренощувахме, имаше огромна поляна по която се разхождаха три магарета и имаше опънати палатки на други туристи. Вечерта точно на върха изгря Месечината (фиг. 5). Това беше странно и неочаквано за нас. На другия ден имахме среща с кмета на селището г-н Жан-Пиер Делор, който ни разказа за произхода на името на селището и разни легенди свързани с върха. На снимката се вижда кмета на Бугарш.

Фиг. 6. Крепостта Кверибус.

Това е една от крепостите твърдина и убежище на катарите. Казва се Кверибус. Построена е на непрестъпен връх. Не познавам българин, който би си построил такава крепост и на такова непрестъпно място. От крепостта се вижда Средиземно море на около 30 километра. Крепостта не е била превзета от кръстоносците на папата, а се е предала след двадесет години от започването на Кръстоносния поход срещу Катарите.

Това е катарската крепост Монтсегур. Тук 1243 година са се укрепили над 200 висши катарски богомилски водачи. След десет месечна обсада от кръстоносците на Папата състоящи се въоръжени до зъби,предимно французи, катарите започват да преговарят условия да се предадът. Искат да им дадът две седмици спокойствие. През това време четирима се спускат с въже от крепоста с някакъв вързоп и изчезват. Какво е имало във вързопа и до днес не се знае. Това става основа за различни спекулации и легенди ('Съкровището на Катарите'). Легендата за Светият Грал, за който се твърди че е бил пазен от Катарите. Останалите катари след две седмици могат да избират или да се поклонят на Папата или да бъдат изгорени живи. Всички до един избират смъртта на Кладата. На мястото където са били изгорени днес има паметник. На тоя паметник направих помен за загиналите, като запалих български огън. На него изгорих шепа брашно. Счупих стомничка с вода от Рилските езера, разчупих питка с изобразен Окситански (готски-български) кръст на нея и дадох на всеки по едно парче. Хората бяха изгладнели и питката беше изядена много бързо. Налях на всички по чаша българско вино 'Тракия' и им издекламирах 'Моята молитва' на Христо Ботев, която аз считам за подчертано катарска молитва. Между другото казах на присъствуващите, че се намираме в подножието на един от най-високите върхове на българската духовна история, върхът на Богомилите-Катари Монтсегур. Катарите са вярвали в безсмъртието и прераждането на душата. Казах им също, че аз не зная дали Душата се преражда, но това което със сигурност зная е, че след 800 години ние българите сме отново тук и това което ни е събрало е Духът на нашите Катарски прадеди.

Фиг. 7. Паметник на катарите-богомили, бранители на връх Сегур. В ляво авторът, в дясно увеличен образ на паметника.

За мен лично, това беше вълнуващ момент. Бях обещал да им покажа на всички Свещенния грал, което и направих и ги чукнах по главата с моята дървена тояга и им казах на всеки че е станал Хаджия, идвайки на това свещено за нас българите място.

         За тайнствения "Вързоп" който успялите да избягат четирима от крепостта катари са спасили със себе си: Убеден съм, че във вързопа е имало не Злато или Сребрто, а нещо което гори и това са могли да бъдат само катарски книги написани на народния Окцитански език. Аз на тяхно място, това бих опитал да спася.Такава една книга има запазена в Лион. И това е катарското Лионско евангелие (Библия). Моите приятели се съгласиха с мен, че не е било необходимо да се спасява "Злато и Сребро", след като останалите над 200 човека са се хърлили живи в огъня на католическата Клада.
        На снимките които тук прибавям се вижда върха Монтсегур с крепостта, паметника в подножието, където е била кладата, на една от фотографиите се вижда на паметника моята черна библия, от която прочетох на присъствуващите две изречения, за да им илюстрирам защо катарите не са вярвали на Стария завет и са я считали Книга на Сатаната.
    Последната снимка е от месец март, когато ходих в района на разузнаване и имаше ужасна снежна виелица и вятър. Беше вълчо време и всичко беше обледенено.

Фиг. 8. В центъра, господин Дюверноа.

Тая последна фотография (Фиг. 8) от Тулуза е в дома на г-н. Дюверноа, един от най-често цитираните и един от най-уважаваните изследователи на историята на катарите. Той категорично ни заяви, че Катарството идва от България и е българското Богомилство пренесено в Окситания. Дядкото на снимката в дясно от мен, е Дюверноа, а медалът който виси на врата му е българският орден "Константин Преславски" връчен му някога от София. Всичко което той ни разказа филмирахме и се надявам да бъде ценен принос във Филма който бе замислен. В ляво от мен на снимката е Любомир Илиев, участник в българската Експедиция на Еверест. Останалите са журналисти и преводачката ни Райна Коларова (най-вляво) бивш Културно Аташе в Берн .

ПЕТЪР ХАДЖИДИМИТРОВ от Швейцария
Шеф и организатор на Националната Българска Експедиция 'Свещеният Граал' Август`2007, ОКСИТАНИЯ

Забележка: част от материалите са публикуване от Максим Караджов, Цветан Томчев. Българска ерес покори Европа. В-к Труд, 6 ноември, вторник, 2007, с. 18.