д-р Живко Войников (Е-мейл: wojnikov@mail.ru)

Класическото българско езикознание, от времето на проф.Беньо Цонев и проф.Стефан Младенов, признаваше за прабългарски по произход, около 14-15 думи (бисер, бъбрек, пашеног, чертог, боил, белег, балван, кумир, капище, белчуг, тояга, чипаг, сан, шейна. По-късно са добавени също шаран, шарка, книга, сабя, саблъ – петел). Трябва да прибавим българския етноним, прабългарските календарни термини, познатите ни прабългарски  титли и прабългарските (езическите владетелски) имена. Едва това бе останало от народа дал името на България и за два века стопил се без следа в “славянското море”. Днес тази позиция е подложена на значително преозсмисляне. Но липсата на ясна представа за това какъв е бил по произход „прабългарския” език, тласна изследователите в друго погрешно направление, да търсят прабългарско начало почти във всики тюркски, най-вече чувашки думи, проникнали в унгарски, руски, както и в другите славянски езици. Без да имаме ясна концепция за произхода на прабългарите и тяхната етническа принадлежност (хуни, тюрки, сармати, алани, кушано-бактрийци, авестийски бактрийци, „памирци” ?) не може да се реконстроира прабългарското езиково наследство.

Днес официалната ни наука (доколкото се завимава с прабългарите) продължава да отнася прабългарския език към групата на тюркските езици, а на предците ни да гледа като група хунски племена оцелели след краха на Атиловата държава, някъде из Приазовието, носители на най-древния пратюркски език, днес наследен единствено от чувашкия. Подобно мислене крещящо се разминава с данните от изворите, археологията и антропологията за древните българи, както и от етногенезисната съдба на самите чуваши, чийто най-древни предци са савирите в Източен Кавказ, а не хуните. Именно савирите, оногурите, угрите (маджарите) и сарагурите в 463 г. преселвайки се от Согдиана пресрещата отстъпващите към Приазовието хуни и ги разгромяват, след което последните хунски остатъци се заселват като федерати на Византия на Балканите и впоследствие са доунищожени от византийският военоначалник от алански произходи Флавий Аспар.

Самото название чуваш е вторично възникнало, известно ни едва в периода на Златната Орда и най-вероятно представлява вторичен, тюркизиран изговор на иранския етноним савир.

Савири. Етимологията на етнонима е изцяло иранска. Може да  предложим две алтернативни решения. 1. савири – черни алани, черни хора: По данни на Йованес Драхсанакертци  савири, северюки, означава “черни  хора”. От санскрит syāŕdh, авестийски syāva, общоирански siu, осетински sau, ягнобски siyo', кюрдски sоyah, талишки sijo, персийски sijah, шугнански siyo, гилянски siya, хуфски, рушански  siyo, язгулемски siyosat, кховарски z`ia(n) – черен, респ. българското сив и общоиндоевропейското wir – човек, или от осетинските sau – черен, отразяващ по-ранната форма sыāv и ir – ирон, т.е. черни ирони, черни алани. И днес сваните (част от грузинците) наричат своите съседи осетинците – савиар, т.е. савири!

Според М.Горелик, саварт е точна калка от осетинското sauartæ – черни. Той свързва савирите с джетъасарската археологична култура от Средноазиатското междуречие. В сарматските надписи от Олвия (2в.) се разчита името Σιαύακος, отразяващо аланското sыāv, sыuvāg, sыāvak, sыv – черен, т.е. аланското име Сивак е означавало черен, Черньо, аналогично на българското Сиво, Сивчо.

Може да се мисли за връзка между етнонима савири и по-късното черни българи. Черните българи обитават територията на салтомаяцката археологична  култура. Тази култура възниква през 8-9 в. и е свързана с преселения на алано-български племена обитаващи  Кавказ, прогонени от арабската експанзия. Според средновековния арабски географ Ал Идриси, народът “сивария” обитава Северното Черноморие, по поречието на Рус. Б.Рибаков локализира тази река със Северински Донец, а “сивария със Северската земя то руските летописи, наричана също и Яска земя. Идриси посочва като главен град “Сивария” – Сарада. Рибаков смята че Сарада е арабска транскрипция на Салтов, центъра на салтомяцката археологична култура. /БР-РЗКИ,стр.22/ Виждаме че Салтов е с предславянски, алански произход, а “Сивария” са т.нар. черни българи. Вероятната етимология на Салтов, респ. Салт е осетинското sаld – студен, salf – слана, т.е. студено място. 2. савири – конници: В кюрдски suwar, персийски sävar, siwār, suwār, пущунски sparlanaey, шугнански  sawor, гилянски sêvar, язгулемски sêwer, рушански и хуфски sawōr, сариколски sûvur, белуджи zawár, кашмирски suwār, ashowār, хинди-урду, непалски sawār, suwār, непалски ashowār, маратхи svari, svarmi, бенгалски sōуāra, āsōbāra – конник, ездач. /VS-ETD/,/IED/ Твърде интересна българска диалектна дума е суварии – конници. /ДДСБНТ/ Думата е от безспорен прабългарски произход. Известните имена на савирски владетели, Балах, Боарикс, Зилгиб, Илигер, Кутилзис са от алански произход.

Унгарски изследователи (д-р Чазба Детре, Шютц, 1978 г.) позовавайки се на стар савиро(хонско)-арменски речник, докзават че е имало и сериозен угорски субстрат сред самите савири, което се доказва от многобройните унгаро-чувашки паралели, порешно интерпретирани като прабългарско-унгарски! (вж. ЕЗИКЪТ НА ДАГЕСТАНСКИТЕ ХОНИ, http://protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/PRABULG-BULG-EZIK-DAGESTAN-HONI.htm )

За етнонима чуваши, Фасмер предлага друго етимологично решение. Названието чуваши започва да се среща от 16 в. в руските източници (Магницкий) и е във връзка с чувашкото tšăēvaš, čăēvaš, свързано с турското, азърбайджанското jаvаš, (бълг.турцизъм яваш – бавно), уйгурското jаbаš – мирен, бавен, спокоен (Корш, Рясянен, Рашони, Kondakov). Съгласно Немет, непосредствен източник на тази чувашка дума е татарското dјуvаš, киргизкото dјuvaš, juvaš – мирен, спокоен. От чувашки попада в марийски suas, süаs – татарин (Рясянен, Вихман, Ахмаров). А.Ковалевский предлага връзка с споменатото от Ибн Фадлан племе суваз, като поданници на волжкобългарския илтивар. Съществуват и др.версии, напр. от марийското suas – зад реката, и пр. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.394-399/ Смятам че суваз, отразява тюркизирания изговор на сувар, сувари. Дори и в 16 в. вече споменът за савирите да е избледнял, техните потомци са го съхранили, макар и с друго преосмисляне, през вече тюркизирания си език, като мирни, тихи (tšăēvaš, čăēvaš). Интересно е че думата савир в ностратическите езици може да се изтълкува и като тих, спокоен, добър. Думата е от много древен, ностратически произход, но с най-вероятен урало-алтайски първопроизход. В български тя дава кипро, чипро – красив, хубав, идентично с чувашкото čiper – красив. В хантски sáw, унгарски szép, удмурски čeber, коми žeb, марийски cever, čever, мордвински ceb'ar' – красив. /VS-ETD/ В монголски ceber – чист, целомъдрен, добродетелен, šibir, бурятски šэbэr – гъсти, непроходими, заблатени гори, название дало топонима Сибир, респ.безлюдно, тихо място. Смята се че от монголски е заето в древнотюркски čеbär, кумански сeber, татарски čibъr, šeber, в диалектите на алтайските тюрки čäbär, – красив, приятен, særibаr – свободен, независим човек, в казахски – умел, майстор, киргизки  šäbär – майстор, в башкирски sibэr, якутски sэbэr - красив, карачаевобалкарски sabыr – тих, спокоен. /ПРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.419-420/ Също в осетниски иронски sabыr, дигорски sabur – тих, спокоен, заето в кавказките езици, кабардински sabэr, адигски sambэr, чански sabri, лезгински sabur, аварски sabru, ингушки sabær, чеченски sōbar – добър, тих. В немски zauber – красив, прелестен, чаровен, английски sober – благоразумен, трезвомислещ. В пущунски sabr, персийски šabr, šabūr, кюрдски säbir, säbur – търпелив, добър, в славянските езици *sebar/*šebr – приятел, съсед (дало и етнонима сърби), в тох./б/ ys·uwar – дружелюбен, приятел, в иранските езици j`awar, j`ewar – съсед, брат (j` - „дж”), което е друго разщирение на същия ностратически корен, пехлеви ayār – приятел, помощник, ayārīh – помощ, рушански, хуфски yōr, кховарски уаr, пущунски khor, khair, хинди-урду yār, har, непалски jār – приятел, раджастхански jyāsa – дружба. /ВС-РХТ/ Българската форма принадлежи към това разширение, но е по-близо до урало-алтайското значение. Мнението на Абаев че в осетински това понятие е заемка, от арабското şabūr – тих, дружелюбен, търпелив, е невярно, предвид ностратическия произход на думата, по-вероятно в арабски е заемка от персийски, а не обратното! /ВА-С-3,стр.7/

Също напълно погрешно е мнението че „Прабългарският език е оказал влияние върху почти всички подгрупи от западния клон на тюркската езикова група. Според Н.Баскаков, той е въздействал най-силно върху хазарския, узкия, печенежкия, гагаузкия, казанско-татарския, башкирския, карачаевския и балкарския език (Баскаков, 1960). Напълно невярно е че от 14 в. езикът на прабългарите ляга в основата на два новоформиращи се тюркски езика: чувашкия (Андреев, 1966) и казанско-татарския (Шамиль, 1994)” както пише Вл.Хънтов. Волжките българи претърпяват значително етническо преформиране, още в домонголското време. Поради заселването на големи маси кумани, печенези, узи и др.тюркски племена, още в 10-11 в. волжките българи се тюркизират езиково. В същото време при заселването си в Поволжието, в 8-9 в. салтомаяцките мигранти (алани, барсили, българи, савири) се смесват с местнити угрофински племена. Дори като „изходен материал” Аспаруховите прабългари едва ли са били напълно идентични с век по-късно формиралите се волжки българи. За „прабългарско” се обявява и по-късното чувашко влияние върху езиците на поволжките угро-фински народности, марийци, удмурти, което не е особено точно.

Не се отчита факта че в съвр.Чувашия и Татарстан (както в цялото постсъветско тюркоезично пространство), протичат сложни процеси на търсене на националната идентичност и народностните корени, при което  в случая, се наблюдава повишен интерес към обсебването на историята и културата на Волжка България, без да се отчитат сложните етногенезисни процеси и крупни миграции протекли в периода на Монголското завладяване и Златната Орда. Днес чувашката историческа школа обявява чувашите като единствени преки наследници на Волжка България. Същото правят и т.нар. „булгаристи” в Татарстан, търсейки изцяло политически дивиденти.

В своята статия „Познаваме ли езиковото наследство на предците си? (Прабългарските елементи в съвременния руски литературен език)”, публикувано в сп. “Език и литература”, бр. 1-2, 2005, стр. 296-310, София, 2005. ISSN 0324-1270, както и в интернет, на адрeс: http://www.uni-vt.bg/1/ndefault.asp?p=userinfo&cpage=publications&userid=192&pubid=3630  в уеб-сайта на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"  доц.д-р Владимир Ст.Хънтов, прави обширен анализ на прабългарското наследство в руския език, който включва 58 думи, разпределени в следните групи:

1) думи, наследени в руския език от праславянския: болгарин, клобук, книга, печать, хмель, хоругвь, хрен, чаша;

2) думи, заети в руския език непосредствено от прабългарския: атаман, балкар, батог, богатырь, брага, бурый, ватага, войлок, вор, жемчуг, ичиг, ковёр, коврига, кортик, кощунство, лошадь, овраг, сабля, саврасый, сапог, серьга, сусло, сыворотка, таволга, творог, товар, товарищ, тумак, хозяин, чёбот, чирик, чуваш, чулок, шапка, шатёр;

3) думи, заети в руския език от писмените старобългарски паметници: багряный, бисер, боярин, врач, ваять, капище, книгочей, ковчег, корчага, кумир, печатлеть, сан, суета, чертог, шаровый.

В 15 случая прабългарския език е бил посредник между руския и някакъв друг език. Прабългарският език е преоформил и предал на руския 8 думи от иранските езици (кортик, сапог, хмель, хозяин, чаша, чебот, чертог, шатер); 3 думи - от китайски (жемчуг, книга, суета); по една - от арабски (бисер), грузински (печать), монголски (хоругвь) и осетински (кумир). Посредничеството на прабългарския език при заемането въобще не омаловажава неговата роля, тъй като той е преоформял изходната форма във фонетично, акцентологично и граматично, а често дори и в семантично отношение, и чак след това я е предавал по-нататък.

Тук задължително трябва да посочим още няколко обстоятелства:

Сред прабългаризмите в руския език са и быля “сановник, знатен човек”, крилъ, крэлъкъ “вид, форма, праобраз”, оимъ, оиминъ “войн”, сокачии “готвач”, самъчии “сановник, висш чиновник”, дохъторъ “възглавница”, тикъръ, тикра “огледало” и др., заимствани предимно чрез посредничеството на старобългарския език.

Като прабългарски Хънтов смята и думите: бадья, балван, бахилы, башмак, баштан, буква, буланый, бурав, бурак, бурдюк, бык, вол, дрофа, изъян, кабак, карий, колчан, колымага, кошель (кошелёк), кочерга, лапша, лачуга, лохань, очаг, севрюга, сигать, слон, сундук, сырт, телега, толк, толмач, тьма, упырь, халупа, холоп, хомут, чакан, чара, чебак, чекан, черемис, чубарый, чугун, шафран, шлык, шеренга, шишак. Има данни (според автора), че тези думи са прабългарски по произход. Все още обаче не са достатъчно ясни както истинската картина на заемането им в руския език, така и ролята на прабългарския език в процесите на заемане.

Друга изследователка, Антоанета Андонова, в своята статия „Прабългаризми” поместена в „КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ. Том 3, под редакцията на Лиляна Грашева, 2003 г.”, смята че запазените и изевстни прабългарски думи са около 100, като се позовава главно на изследвания правени върху тюркските езици, предвид „тюркската принадлежност на прабългарите”. Тя посочва: дилом – змия, дохъторъ – възглавинца, сю-биги, титлата на българските владетели, но го превежда по Цв.Степанов, като ирански израз su (hu) - хубав, bhaga – благо, щастие, коурелъкъ – прототип от тюркското kör – гледам, твиремъ – девет от чувашкото töhăr – девет, белчугъ – обръч от унгарското bölcsó – люлка, отразяващо пратюркското bäšük, тлъмачъ – вестоносец, пратеник, от тюркското til – език, вечемъ – трети, от тюркското üč, чувашкото viş – три, алемъ – първи от пратюркското *al – начален, чувашки ulэm, ilэm – преден, начален, блехъчии – ковач, железар, от тюркското bilči – знаещ, брачинъ, брачина – коприна, от чувашкото puržin – коприна, дванъ – заек (тюрк. tavšan, tavïšγan), именъ – кон, текоу – куче (тур.tazia), кълоу – титлата „калу-”, блъван – стълб, богинъ – багаин, катъ – лагер, бивак, коурилъ – прототип, кълаигъ – храненик, паразит, канъпилии – колан, мечетъ – мечта, видение, теляга – телега, талига, тетегъ – носилка, лектика, тънган – сокол (от едноименното име в Мурфатлар), хоръгы – знаме, хръзанъ – бич, чаи – отвара, чеканъ – сечиво, кирка, чъпагъ – част от облеклото, джоб, капъ, ковчегъ – съндък, гроб, комърогъ, гомръ, гоморъ – съд, чаша, печатъ – тагма, знак, сапогъ – ботуш, слон – животно, сынъ – кула, коумиръ – идол, ятоухолница – хан, страноприемница, капище – езически храм, санъ, сановникъ – титла, големец, чрътоугъ – стая, сграда, шаръ, шарота – цвят, багъръ – цвят, багра, белегъ – знак, буква, кънига – книга, кънигачии - книжовник. Трябва да прибавим, прабългарските титли, имена и календарни понятия.

Разбира се една част от тези думи са от тюркски, респ.чувашки или татарски произход в руски, затова не е задължително да се припознават непременно като прабългарски, но други показват интересен етимологичен произход, различен от тюркските езици.

Смятам че прабългарският език е бил източноирански език, много сходен с езика на древните алани, уседнали в северните подстъпи на Кавказ, чиито далечни съвр.неследници се явяват осетинците. Затова правейки етимологичен анализ на прабългаризмите, трябва да изхождаме най-вече от осетинския език. До този извод съм стигнал след подробен комплексен анализ, изложен в книгата ми „ЕТНОГЕНЕЗА И МИГРАЦИИ В ЕВРАЗИЯ, ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА И РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ И МЯСТОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В ТЯХ” (в момента в предпечатна подготовка в изд.”Тангра-Танакра” гр.София). Там съм направил подробен етимологичен анализ, на много думи за които смятам че са от прабългарски произход, вкл. почти всички известни прабългарски титли и имена, голяма част от посочените старобългарски думи от тези автори (Хънтов, Андонова) са включени в този анализ (има го на уеб-сайта: http://protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/Spisaak%20na%20statiite.htm ). Затова ще разгледам само тези които не са включени в този анализ, както и други диалектни или старобългарски думи.

_____________________________________________________________________________________________

1.                     абие – веднага, бързо, старобългарска дума. /ПН-КЦСР/,/РНДДБЕ/ Фасмер посочва единствени паралели с древноиндийски ahnya, *abhnya,  гръцкото  ώφαρ, ώφνω(ς), ирландското bann - внезапно. Етимологията се изяснява от авестийското āp - достигам, āpana – срок от време, хоремзийското ūfniyā, осетинското afon/afonæ – срок от време. /ВА-С-1,стр.31/ Явно че старобългарската дума е от прабългарски произход, в съвр.персийски bа, хинди-урду ab-hī – сега, веднага.

2.                     алишча – дрехи, диал. (Македония, по К.Шапкарев). Вероятна връзка с халище – одеало, покривало. В осетински иронски хъæccul, дигорски хæcъеlæ – одеяло, парче тъкан, в персийски ghalē, пущунски ghālīchah, хинди-урду qālīća  – покривало, килим. Също в осетински xal/xalæ – нишки, наниз, връзка.

3.                     аргасам – боядисам, зацапам, диал.(Врачанско), също прецаквам, сбърквам, в смисъл „вапцахме я”, т.е. „оплескохме работата”. Вероятна връзка с осетинското иронско ахоrыn, дигорско ахuаrun, хuаrun – боядисвам, зацапвам, почерням. /ОРС/,/ДРС/ Изходната форма е *xorыn/*xorun – боядисвам. Абаев посочва като паралел пущунското axurēl – мажа, боядисвам. /ВА-С-1,стр.91/ В тох./б/ korosāna – ярко жълт, в хотаносакски gorocanā, също в тох./б/ har, haranma – перла, блясък, в  хотаносакски  haraka. /DA-DT-b/ В санскрит hiāran·ya, haāri – скъпоценност, блясък, злато, производно на hari, hir - жълт. /L-IAIL/. В санскрит angāraka, кашмирски ariñü, бенгалски aruņa, хинди-урду argajā – червеножълтеникав цвят, непалски geru, geruwā – червенокафяв, във „Ведите” aruņa цветът на огъня.

4.                     асери  - момци, които задирят харесана от тях мома, дума с фолклорен произход (Анчо Калоянов). /РНДДБЕ/ Етимологични паралели: в санскрит agrіā, yosā, протоиндоирански agruh, авестийски ‘rі, ārі, кюрдски e'zra, персийски äzra, осетински us/osæ, ягнобски arus, язгулемски arus, пущунски hars, orusi, haza, arwatah, r`wā, ruwezey, w`rā, хинду-урду urat – невеста, ārī – любима жена, кховарски  awrat, кюрдски  afret – жена, в кюрдски ors – свадба. Така че асери би означавало сватовници, женихи, търсещи си невести. Виждаме и точен паралел с осетинското usgur/osgor – жених, буквално търсещ невеста, от us/osæ – невеста и agur/agor – търся. /ВА-С-4,стр.21/ Вероятно асер е далечен славянизиран вариант на изходната аланска дума. От същия корен е и друга бълг.дума руспия, уруспия, но вече с обидно значение – блудница. Паралел с иранските форми показва и българското диалектно вери – жено, обръщение към съпругата (Сборник „Бълг.нар.творчество”).

5.                     асилки – в източнославянската митология, предимно при белорусите, това са великани притежаващи огромен ръст и сила, като хвърлят боздуганите си към небето, предизвикват светкавици, борят се със змейове, отвличат хора и пр. Наричат се още волоти и велети. Възгордели се със своята сила, асилките започнали да заплашват Бог и той ги унищожил. (М.Б. Ладыгин, О.М. Ладыгина Краткий мифологический словарь - М.: Издательство НОУ "Полярная звезда", 2003.) Самата дума вероятно е заета директно от аланите или посредством чувашки. В чувашки  аslă - велик, обширен, широк, голям, просторен, старши, главен, знаменит, аslălа – величая, аslălаn/аslаn - увеличивам, расширивам, аslăš -  величина.  Тюркски съответствия: кримскотатарски, караимски, чагатайски äsli - голям, силен (чаг.), възрастен (крим.тат.), азърбайджански ässilli  - възрастен, голям, старши на възраст, тобларски isli (ис-ли), islü - умен, разумен, мишарски islе – с добра, силна памет, Във всички тюркски езици äski/еski/iskе означава стар, древен. (Радлов). Интересни аналогии виждаме в тох./б/ asam, asnke, тох./а/ āsānik, хотаносакското asana – достоен, благороден, yasa – чест, aise – сила, мощ, успех (което показва че тюркските форми са тохарска заемка, или по-точно тохарско наследство). /DA-DT-b/ В галски aesus – възрастен, почитан, тракийски asn-i – свят, почитан. В етруски  ais – бог, aisina, eisina - божествен. /EG/ В санскрит āsāāna – богат, господар, староиндийски īśāná – владетел, господар, съвр.персийски āš – продоволствие, в авестийски isuuan, исландски aih, aigun, старовисоконемски eigen – богат, способен, силен, латинскr sanus - здрав. В хотаносакски jsan – пораждам, създавам. /L-IAIL/ В осетински as/asæ означава величина, големина, размер, възраст. /ВА-С-1,стр.75/ Според Даурбек Макеев, славянските асилки се явяват аланско по произход понятие, свързано с „Епоса за нартите” където Асата са единят от най-важните „нартски” родове. Откриваме ги и в древногерманския (скандинавския) епос за Один, асите и ваните. (има голямо основание да се мисли че произхода на епоса за Один е алански). Формата на славянската дума асилки, (с буквата „л”) показва че този преход е сатнал посредством предците на чувашите (савири, черни българи, салто-маяцка к-ра?), т.е. думата косвено може да я определим като „прабългаризъм”. Другите форми волоти, велети показват ясна връзка с осетинското wæl/wælæ – висок голям, с частицата за мн.ч.  –tæ.

6.                     бакаря, базаря  – уважавам, ценя, диал.дума от сборника „Бълг.нар.творчество”. /РНДДБЕ/ Особено интересна е първата форма, показваща пряк паралел с аланското wakar (uakar), пехлеви vākar, согдийски wāčaran, арменски и грузински vačar, монголски и тюркски učar, унгарски vásár – тържище, търговия. Както посочва Абаев, тази дума се е съхранила в съвр.осетински единствено под формата wakajrag – с първонач.зн. пленник, роб, респ.подлежащ на продажба, в съвр.иронски uæj, дигорски uæjæ – продажба. /ВА-С-4,стр.30/ Или бакаря – ценя е свързана с дума означаваща пазар. Друга възможност е връзка с осетинското begara – ангария, задължителен труд за феодала, от персийското bīgār – ангария. /ВА-С-1,стр.259/ От този корен са в пущунски bēkāra, bečora, ягнобски bekor, bečora, рушански, хуфски bečora, непалски bicarā, талишки, персийски bečiz, шугнански bečora, гилянски bičĺrę – беден, в кюрдски bikêr, пущунски pêkar, персийски bakor, шугнански bakol, язгулемски bekora, сариколски bakur – необходимост, нужда. /VS-ETD/  В кховарски bikara – бастард, незаконен син (тъй като не са имали статут на рвноправни, а са били в степен на зависимост). В османотурски е заето като бекяр – наемник. Българското бакаря – уважавем, ценя, е с независим произход от бекяр и отразява същия ирански корен и вероятно е „прабългаризъм”. Връзката оценям-продавам и оценям, ценя като качества е пределно ясна. Що се отнася до базаря, то тя е свързана с турцизма от персийски произход bazar – тържище.

7.                     балур, белур, бял белур – вид трева, Белаур - име (Й.Заимов). Думата е от древния гето-тракийски фонд. Вероятно значение „змийска” или „змейова трева”. В румънски balaur, bălaur, албански bollë, bullar – голяма змия, дракон, змей. В латински  boa, bova – водна змия. Вл.Георгиев обяснява bălaur като съставна дума от изходните индоевропейски bola (bela) udra – голяма водна змия, в санскрит bala-m, тохарски bāl – сила, мощ, голям и в древногръцки υδρα – водна змия, хидра. В румънските легенди балура е летящ змей обитаващ горите, владеещ изворите, отвличащ хора и нуждаещ се от човешки жертвоприношения. Аналогична е и албанската легенда за слепият змей Бу­лар (Bullar), който проглежда само в деня на Св.Георги и изяжда първия срещнат човек. В ирландската сага "За втората битка при Маг-Туиред", описваща сражението между племената на боги­ня Дану и демоните-фомори, които се водят от чудо­вището Балор (Balor), вар. Balur, Bolur, Bolor, (Stokes 1891). В древногръцката митология Βέλλερος, отразяващ тракийския Βόλουρος  е герой сражавал се със гигантската хидра, респ. воден змей. Думата е заета и в сърбохърватски блавор, словенски blavor (Засавие), babor (Истрия), mlavor (Крас) (Bezlaj, 1976), също имаме и преход на „б” в „м” в сърбохърватски mulavar, словенски molaver – приказен змей. (Калужская И. „Рум. balaur, bălaur ~ алб. bullar ~ с.-хорв. блавор ~ (до)греч. Βέλλερος ~ фрак. Βόλουρος и пр.” - http://ameshavkin.narod.ru/litved/grammar/ling/etym/balaur/balaur.htm )  Въпросното название е засвидетелстано и в името на деспот Белаур, брат на българския цар Михаил Шишман, управител на Видинската област от 1324 г. до 1336 г.

8.                     баратор – заедно, диал.дума от сборника „Бълг.нар.творчество”. /РНДДБЕ/ В осетниски biræ/beræ, bewræ – множество, много хора (сравни с прабъг.титла бири-багаин), в протоирански bayvar, авестийски baevara, персийски bēvar, хотаносакски biyura, biyuru – много, множество, 10 000. /ВА-С-1,стр.262/ Вероятно прабългарското баръ означава същото много, респ.заедно, в общност.

9.                     бахаръ – лечител, старобълг.дума (Й.Заимов). /РНДДБЕ/ Показва ясен ирански произход. В осетниски dzæbæx, ягнобски beh, кюрдски baş, пущунски, beh, bihbūd, персийски bih, шугнански bêf, вахански baf, хинди-урду bhalā, кашмирски baburu – здрав, силен, в добро здраве. Абаев свързва осетинската дума с древноиранското vahu – здрав, хубав и усилващата представка dzeb-, т.е. несъхранилата се аланска дума е била bæx – здрав, силен. /ВА-С-1,стр.390/  Така че напълно логично е прабългарското бахъ да е означавало същото – здрав, силен, виж дигорското boga – сила. От същият корен е и прабългарското багаин, багатър – войн. А бахар означава лечител, т.е. този който възвръща силата.

10.                баца – голяма, дебела жена, дебел човек, диал.(Хасковско, Тилко Тилев. Джобен Хасковски речник. Второ преработено и допълнено издание. Изд. Печатна база Марком - Хасково 2005г.). /РНДДБЕ/ Думата е явен прабългаризъм, аналогична на осетинското bæz – тлъст, дебел, голям, осет.дигорски bаzgin – силен, здрав, набит човек, означава и дебела греда, иронски bæzdžыn – дебел, охранен, плътен, bаzаjыn – израствам, наддавам. /ДРС/,/ИРС/ Абаев посочва древноиндийското bahu, bahula – дебел, голям, праиранското bazu, авестийски bāzah - размер, белуджи baz, вахански baj, хотаносакски bayzga, персийски ämbuh, пущунски amboh, гилянски ambês – тлъст, дебел, голям, ягнобски, язгулемски, персийски, шугнански, персийски bas, кюрдски bes – достатъчно, много. /ВА-С-1,стр.257/

11.                      боил, быля - аристократ, феодал. Общоиранският корен *bal означаващ издигнат висок, осветява етимологията на понятието. В староиндийски bhūri, авестийски  būiri – обилие, голям, богат, bōištэm – множество. /IEE/ В тохарски *bal – издигнат, голям, величествен, хотаносакски bulj, buljar, buljam, bulyata - възвеличаван. /Ch-DIV/ В таджикски boliγ, рушански, хуфски bōlig – старши, старейшина, bolo – главен, върховен. В осетински дигорски bоlmаs – най-добър, най-хубав, възвеличаван. /DRT/,/ВС-РХТ/,/ДРС/ В кховарски balyak, кашмирски bōjeř – силен, голям, юначен, герой. Виж тохарското bāl, bālanma, хотаносакското bala, фригийското balaios, belo – власт, мощ, голям и balen – владетел, в ирландски bаillidh, balie, шотландски bailzie, френското /от келтски произход/ bailli – съдия, управник. /EDGL/ Но по-вероятна е връзката с осетинското bal  - войскова част, отряд, но и област. В тох./б/ wāl, арменски boil, чувашки pajlax означава същото. Областите на І-вата Българска д-ва, са носили също названието боилоди (проф.С.Шестаков – “Лекции по Истории Византии”). Така че боилите са областни управители, съответно на външните и вътрешни области на държавата. Дори в тракийски се открива сходно понятие bula, древногръцки φύλον – племе, род. /ВГ-ТТЕ,стр.99/ Според Фасмер, също быля трябва да се свърже със заемка от гръцкото φύλον – племе, род, респ. предводител на племе, на войскови отряд. Да така е, само че имаме исконна прабългарска дума, индоевропейски аналог на гръцкото φύλον. Съгласно „тюркския” произход на прабългарите, титлата се смята заемка от древнотюркското boila, buila - благороден, знатен (Корш, Мелиоранский). От тохарски или хотаносакски, титлата е заета от древните тюрки, bojla baγa tarqan е титлата на Тонкук, живял в 8 в., виден държавник в І-ия Тюркски каганат. /ДТС,стр.110/ Заето също в монголски bэjl и тунгусоманчжурски bэjlэ – княз. /ССТМЯ,стр.120/

12.                      бордел – полуземлянка, древно название на полуземлянка в България, къща от една стая, наполовина вдълбана в земята, полуземлянка. Повечето средновековни къщи в България (и в Европа) са били такива, боария – стая в къщата, диал. (Принско). (Етнография на България. I-ви и II-ри том. Изд.  Наука и изкуство. София. 1974г.). /РНДДБЕ/  Думата е с ясен прабългарски произход. В пущунски bor-būkaī, borjal, bornah – дом. В осетински иронски boru, bru, дигорски buræu, партянски bărag, съвр.персийски băra – защитено оградено място, крепостни стени, също borj, borooj, bārū, хинди-урду burj – кула, аналогично на прабългарското бору – крепост. Също в персийски bar-āward, пущунски bara – крепост, обградено място, burak – вал, защитна стена, персийски burğ – кула. /ВС-ЕБ,стр.31/ Осетино-прабългарската форма е съхранена в карачаевобалкарски като, buruu – ограда, стена, заето от дигорски.  Също заета във вайнахски bura, дагестанските езици buru, bura – крепост. /ВА-С-1,стр.284/ В основата стои общоиранското *var – зградено, защитено място. Аналогично по произход е и прабългарското бору – крепост, дало названието на Боруй (Стара Загора) и титлата бори-таркан. От същия корен е и прабългарското по произход обор – помещение за животни. В осетински avar/avaræ, ягнобски oxur, кюрдски afir, персийски avora, памирски axor – стая, обор. В.Абаев посочва староперсийското аvāra – зала. /ВА-С-1,стр.82/ В английски byre – обор. Сравни обор с иранските avar, avora, което също е ясен паралел, защото обор не е славянска дума. Друга българска дума яхър – конюшня, е  турцизъм  от  персийски – ahor. /ХФ-ПДБЕ,стр.98/

13.                      бъдне, бъдън – буре, съд. Заето в  унгарски – bödön. /БЦ-ИБЕ-2,стр.166/ Мнението на В.Кръстева, че бъдън е турцизъм през персийски е невярно, поради старобългарския произход на думата. /ВК-ТРТБЕ стр.38/  Също заета и в руски бадия  (1499 г.). Фасмер я свързва с татарското badiī, badia, от персийски bādye – съд за вино, думата е известна и в древноперийски βατίκή (batiky) – съд за вино. Старобългарската дума е от същия ирански произход, но с много по-ранно съществуване, от времето на Турското робство.

14.                      батъ – сопа, старобългарска дума, заета в румънски bit, унгарски bot, чешки,  словашки    bidlo – сопа. /БЦ-ИБЕ-2,стр.25,166,11/,/D-SIL/ И в руски батог – палка, бухалка, украински батiг, батуг, полски batog, чешки batoh – тояга, бич, също в сърбохърватски бат, словенски bat  - тояга, бухалка, полски bat - бич. В руски се среща и производния глагол ботать – удрям бия, аналогично на българското батене, бъхтене – бой, удряне, налагане. Според Фасмер, думата не може да се изведе от келтското (кимвърско) bathu – бия, вероятно преминало през латинизирания галски, от латинското battuere – бия (далечно производно на същия корен е съвр.армейско понятие батарея – основно подразделение в артилерията) в съвр. италиански batacchio, batocchio – палка, бухалка, тояга. В старовисоконемски  pegd, немски  bett, келтски  bedd  - сопа. Също неприемливо в фонетично отношение е отнасянето към тюркското чагатайско butak, в татарски botak, турски budak, тюркменски pudak, гагаузки, карачаевабалкарски, киргизки butak, казахски bütaq, узбекски butoq, тувински bü`dük, якутски mutuk – клон, тояга, респ. българския турцизъм будак – чеп, къс клон, дало и фамилното име Будаков(и). В чувашки се среща думата păta – гвоздей, респ.отразява по-старото малък, дървен щифт (чеп, чепче) и произлиза от същия общотюркски корен. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.405/ В удмурски body, коми bedü, марийски pondo – сопа, подсказват че унгарската форма, може да има и собствен угорски произход. /VS-ETD/ Като цяло за Фасмер етимологията е неизяснена. Вероятно в основата на тюркските понятия стои  тох./б/ pat – сопа. /DA-DT-b/  В осетински дигорски bæхъæ, bехъæ, bохъæn, bæхъllæg – кол, дебела тояга, бухалка, аналогично на българското бъхтя – бия, налагам и в осетински иронски bаtых kænыn, дигорски bаtuхæ kænun – извършвам насилие върху някого, насилвам, иронски bаtыхsыn, дигорски bаtuхsun – обезпокоен, притеснен, отчаян. /ДРС/,/ИРС/. Като цяло явно е че имаме древен ностратически корен означаващ удрям бия, респ.сопа, бухалка, но прабългарската форма показва ясен паралел с тохарската и с осетинските, където bаt- се е съхранило, не като отделно съществително, а като производен глагол – бия, удрям.

15.                      брага – пиво, руска и украинска дума с вероятен прабългарски произход. Също в полскои braha (заимствано от руски или украински), румънски *bragaў – пиво. Последното предполага и подобна старобългарска дума *бърага. Фасмер смята че думата е с „тюркски” произход, извеждайки я от чувашкото pěraga – пиво, дрожди, джибри.  Но откриваме в дигорски burægъ – пиво, bоr kænun – варя нещо. /ДРС/ То показва ясен паралел с бор, аббурато – вино, дума-реликт от езика на Алцековите българи в Италия. В.Д`Амико я сравнява с еднозначното унгарско bor – вино. /ВД-БИ/ В чувашки bor също е вино, като унгарската форма се смята за чувашка заемка. Бор показва алтайски паралели, в древнотюркски bor – вино. /ДТС,стр.112/ В тунгусоманчжурски bura – 1.изливам, поливам, 2.варя, дестилирам водка. /ССТМЯ,стр.111/ Интересен паралел показва дигорското burku, иронското bыrkuы – голям съд за вино, закопан в земята, обясняващ и произхода на българското буре – съд за вино. /ДРС/,/ОРС/ За Абаев етимологията е неизвестна. /ВА-С-1,стр.282/ *Бур – вино е вероятна стара алтайска заемка. Но и това е съмнително предвид келтското средноирландско braich, кимвърско brag – покълнал ечемик, малц, bragod – ферментиращ малц или медовина, респ.джибри. Тук опираме до едни твърде древен, палеолитен корен, свързан с названието на просото и житните култури. В протоиндоевропейски *phur, *bharəs, старобългарски брица, също и пирей – вид пшеница, сръбски пир, словенски pira, литовски purai, чувашки pura – вид пшеница. /ГД-ЧАТ,стр.39/ От същия корен е и общославянското брашно/борошно, латинското far – пшеница, готското barizeins, староисландското barr, старофризкото ber, староанглийското bere, съвр.английското barley – ечемик, в протодравидски *varag, тамилски varaku, каннада baraga, baragu – просо, протосемитски *s^xabar, староеврейски šäbär, šabru, šabrimma – зърно, берберски e-sabar, чадски *s^abr/*s^abur – просо, тибетски ãbras, древнокитайски bhrēs, bhrēh – ориз, бурушаски *baỵ, баски *bihi (*biγi),  протоизточнокавказки *bolćwi(˜-n-), вайнахски *borc – просо (Старостин). Вероятно имаме твърде древна индоевропейска или китайска заемка в алтайските езици. Така или иначе имаме ясен алано-прабългарски паралел!

16.                      брачинъ, брачина – коприна, копринена дреха, бариш – копринена кърпа. /РНДДБЕ/ Заето в рускоцърковнославянски брачина (12 в.) и старосръбски брачинь (15-16 в.).Старобългарската дума показва връзка с чувашкото puržyn, puržun, puržum  – коприна, староунгарското barsin, съвр. унгарското bársony – коприна. Отхвърлана е връзката с латинското brāca – гащи, шалвари (Бернекер, Маценауер). Думата е с ясен ирански произход, в кюрдски êbrīşim, персийски abrasham, abrīsham, белуджи ábresham, пущунски wærešim, искашимски brŭshum, вахански varshъm, сариколски varekhьm, непалски reśam, хинди-урду baresham - коприна. /IED/ Чувашките форми се смятат за персийски заемки. От чувашки е заето и в марийски porsn, удмурски burčin – коприна, Също в древнотюркски barčïn – коприна. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.447/,/ДТС (а,б),стр.83/ Липсата на начално „а” показва че заемането е станало от някои източноирански език или директно от изходното китайско, в старокитайски b(h)rāk, среднокитайски bạ̈ik, съвр.китайски bó – копрена, копринен плат, заето и в дравидските езици, като *būrag - коприна.

17.                      бурак, бурдюк – в руски, съд за вино, в български бърде, бардук - стомна. Думата е вероятна старобългарска заемка, защото я има и в сърбохърватски бурача – съд за вино, свързва се с италианското borraccia – мях за вино, буре, но според Фасмер е неубедително (б.а. а не е ли това дума-реликт от езика на Алцековите българи, В.Д`Амико посочва бор, абруто – вино, като прабългарска по произход). Във фински purakka, purakko, purakas, татарски burak – мях за вино (Радлов) са заимствани от руски (Микола). Съгласно Рясянен, руската дума произлиза от чувашки purak – буре, съд етимологията на което е неизяснена. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.446/ Етимологията се изяснява от дигорското burku, иронското bыrkuы – голям съд за вино, закопан в земята, обясняващ и произхода на българското буре – съд за вино. /ДРС/,/ИРС/ За Абаев етимологията е неизвестна. /ВА-С-1,стр.282/ Относно бурдюк от езика на донските казаци, проникнало в полски burdziuk – мях за вино (В.Потоцки), може да мислим и за тюркски произход, за източник се приема азърбайджанското burduk - мях за вино, тюркски bardak – чаша (Радлов).

18.                      валог – падина, ниско място под планински връх (Диалектни думи от Стоян Загорчинов. Легенда за света София. София. 1980г.). /РНДДБЕ/Думата показва ясен прабългарски произход. В чувашки  valak, volak, vulak – корито, жлеб, издълбан дървесен ствол. Тюркки съответствия: древнотюркски оlиg – издълбано корито, издълбан ствол, улей, неголяма лодка /ДТС,стр.366/, татарски ulаk – жлеб, корито, крим.тат., турски оluk – жлеб (бълг.турцизъм олук/улук – водосточна тръба), чагатайски оγluk (оγlа) малко каналче, жлеб (Радлов).  Чувашката дума е заета в марийски vоlаk – жлеб, водосточна тръба, мордвински оlаk – жлеб,  унгарски vályú, корито за хранене на животни, марийски vоl, vаl, vаlаk – корито за водопой (Федотов). Унгарското vályú, válú – хранилка, корито, жлеб, се явява производно на чувашкото vоlă/vulă – ствол (Федотов). Но думата показва индоевропейски паралели, в осетински bælæg – корито, улей, малка лодка (еднодръвка). Според Абаев, произхода не е много ясен, но посочва освен чувашкия паралел и хотаносакското balgaña – съд. /ВА-С-1,стр.248/ От същият индоевропейски корен, в руски и български улей, украински вулiй, рускоцърковнославянски улии, сърбохърватски уеви, словенски ulj, чешки ul, словашки ul', полски ul, долнолужицки hul, полабски väul – издълбан ствол, канал, корито. Родствено на литовско aulys, avilys, латвийски aulis - улей от елова кора или празно корито, древнопруски aulis - подбидршца, aulinis - крачол, гръцки αώλός - тръбичка, ώναυλος - падина, ров, норвежки диал. аul - тръба, стъбло, латински alvus – кухина, тас, търбух, alveus – кухина, улей, корито. Виждаме че валог и идентичните чувашки форми имат древен алански произход и в същото време, има паралелни аналогии от същия индоевропейски корен в славянските езици.

19.                      вамо – тук (стара диал.дума използвана от Иван Радев. Софроний Врачански. Житие и страдание. Велико Търново. 1992.). В осетински дигорски аmi, иронски аm – тук, um/umi – там, памирски (сангличи) um – там, в тох./б/ om, omte - там. Аналогично на авестийското аhmi, ahmia – тук. /ВА-С-1,стр.49/,/ВА-С-4,стр.15/

20.                      ватага – в руски и украински банда, шайка разбойници (грамоти от 1234-1304 г., Ипатиевската летопис /1184-1190 г./) Фасмер търси връзка с тюркските езици, в чувашки vaІta‘, *uota‘, древнотюркското ota‘ - палатка, стая, семейство, турски odak, oda – стая, дом, бълг.турцизъм одая, калмицки otāg – род, община, отделение (Рамстедт), също по-малко вероятно сходство със севернотюркското vataga – група, поселение на рибари. Въпросната дума показва ясен паралел със старобългарското ватах – вожд, предводител, ватафин означава главен майстор на рударска пещ (Самоковско), главатар на русалийска дружина. От балканските езици се среща единствено в румънски където означава надзирател, вожд на калушарска дружина – vatak, vataful, primićerul. Примикюр е средновековна българска титла, с византийски  произход, така че тези понятия в румънски имат единствено български произход. /ЦС-ВАСБ,стр.88/ Думата ватах е засвидетелствана във Виргинската грамота, писана след битката при Траянови врата (986 г.). Според Ив.Венедиктов ватах е означавало началник, водач на отряд от свободни селяни (опълчение) явяващи се със собствено въоръжение при военните сборове и походи. В БЕР се търси връзка с протоиндоевропейското wodok – водач, вожд, воевода. Ранната употреба на ватах изключва тюркската етимология, където най-близкото понятие е ябгу. Но откриваме в тох./б/ wayauka – лидер, вожд, тох./а/ wotak, тох./б/ yatka – водач, тох./а/ watk – заповядвям. /DA-DT-b/ В авестийски vãthwa, vãthwâ – група от хора, отряд. /JP-DCAW/ Аналогично в осетински fætæg – група от хора, но и вожд. /ИРС/ Абаев го свързва с авестийското pathaka – предводител, водач. /ВА-С-1,стр.464/ В същото време понятието в тох./а/ wotak показва пълно съвпадение с осетинското fætæg – вожд, българското ватах, а другото осетинско yatæk – вожд, водач съвпада с формата в тох./б/ yatka. Идентични са кушанското yawuga, крорайнското jutiga, санскритското uswara, согдийското `xsid – водач, вожд. В тохарски се среща и  yotkor – заповядвам, yotkalau – старши майстор. В основа е коренът yot – сила, способност. Българското ватах има явна тохарска или иранска етимология. Тюрките също заимстват титлата ябгу от тохарски. В угрофинските езици, в манси vintlaŋkwe, хантски wantta, унгарски ùt, удмурски, коми vetlyny, марийски vüdaš, лапландси vodte, естонски vedama, фински vetä, мордвински v'at'ams, вепски veda – лидерство, водач /доближава се до славянското водя/. /VS-ETD/

21.                      ваяти, вая, изваяние, ваятел – изработвам скулптура, правя, скулптура, паметник, скулптур. Думате е заета единствено в руски ваять. Думата е с неясна етимология. Разпространено е мнението че произлиза от вия, извивам, което обаче е невярно. Посочват се връзки с древноиндийското vā - сека, vāsi – брадва, авестийското vaэma – цепнатина в скалите (Фасмер). Абаев посочва осетинското дигорско wæs (uæs) – брадва, тесла, което свързва със старославянската (старобългарската) дума вая, изваяние, като посочва угрофински паралели, във фински veitsi, унгарски vésö – нож, брадва, тесла, както и кабардинското wäš – брадва, тесла.  /ВА-С-4,стр.98/ В адигски ūadэ, ūata – чукче, от глагола ūеn – бия, чукам, удрям, Іаdэ - клещи, ūešъ, ūeššъы – брадва, тесла. В адигски думата се смята за заемка от осетински. /АШ-ЭСАЯ-2,стр.87,94/ В немски аxt, английски ax(e) – брадва, тох./б/ akwatse, латински аcutum – остър. Така че твърде възможно е в старобългарски (прабългарски) вая, ваяти – изчуквам с длето, правя скулптура да отразява или осетинското uæs или адигското ūadэ, ūata – чук, т.е. вая изчуквам с длето.

22.                      вер