http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Етимология на диалектни, жаргонни и съвр.думи от вероятен прабългарски произход. Част-1

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

 1.     аз – лично местоимение 1л.ед.ч. В славянските езици 1л. ед.ч. е я, ja. В 1916 г. Б.Цонев и Ст.Младенов описват говора на българското население от с.Дубля, край Свилайнац в Поморавието – Ресавската област. Околното сръбско население наричало българите от Дубля  „азковци”, поради твърдия изговор аз, вместо сръбското ja. /СМ-ИБЕ,стр.107/ Българското аз има явен неславянски произход. П.Добрев посочва че в памирските езици /искашимски, бартангски, рушански, хуфски, сариколски/ се среща идентичното на български аз /az/. /ПД-ЕАКБ,стр.63/ В тох./б/ yes, wes в тох./а/ yas, was – аз, ние. /P-IEW/ В хетски usme, умбрийски eho, санскрит yuvam, yi, ahām, авестийски azm, azem, староперсийски iois, iais, литовски jias, латвийски jus, es, литовски aë, старопруски es, тракийски ас, готски  jis, исландски ik, датски jez, немски ich, английски І /аi/, пущунски ze, хуфски waz, вахански wuz, сариколски waz, йидга zoh, кховарски awa – аз. /P-IEW/,/ВС-РХТ/ Виждаме че памирските форми са идентични с тохарската. Също в кюрдски, талишки се среща аz, в  осетински æz – аз. В кховарски asum - аз, asumi - вие. Българското аз е с ясна иранска етимология. В енисейските езици, протоформата `az, кетски āt, симтски at, котски и арински аj – аз. Старостин посочва  протосинокавказското zo – аз, чеченското so, абхазското sa – аз. /S-YE/ В тюркските ез. *ben – аз, монголски *bi, чувашки epe – аз. В  езика на айнусите а – аз, ajnu – ние, ние самите, което стои в  основата на етнонима айну, айнуси – един  загадъчен, етнос, реликт от палеолита, обитавал островите Хокайдо и Сахалин, с австронезийски произход. Палеолитните корени на аз са вън от съмнение. Но виждаме че няма никакви допирни точки с алтайското *ben/*bi. Ако прабългарите бяха алтайски народ, то такава сакрална частица, стояща в най-древните пластове на всеки език, щеше да се запази.

2.     айвъл – „сине, детето ми” обръщение. Б.Цонев го обяснява от турското “ай, огул” - ей сине, сляло се в една дума. /БЦ-ИБЕ-2,стр.190/ Но откриваме в осетински, хъаjvъl – синко, гальовно обращение, като в български и sаbi, sыwælоn – дете, ясно показва аланския произход на думата и оспорва изцяло твърдението на Б.Цонев. В авестийски sawāl, прототохарски *seiw, *soiw – син. В санскритски apty, apatya, aātmj – син, потомък. В карачаевобалкарски е съхранена осетниската форма sаbijlе – дете, сходно е татарското sаbыj – дете. В чувашки се среща ыvъl, уvъl, аvъl – дете до 3-год.възраст. Думата се свързва погрешно с общотюркското *oγul – син. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.468/ Може да търсим и по-далечен угрофински паралел, в марийски ovy, фински vävy, естонски väimas, мордвински ov, вепски väu – син, зет и финскоестонското veli, лапландското viel'lja – брат. /VS-ETD/ В акадски awelu – човек, откъдето е библейското име Авел. /СД-ПМ/ Сравни също със староирландското уigh, òigh, уg, uag – потомка, момиче, оgha, ua, aue, haue – внук, ирландското òglach, уglach – младеж, слуга, паж, което е много близко до турското oglan, имащо същото значение, но ирландската дума не е заемка, а показва собствено развитие от уg – потомък, внук и суфикса –lach, пример за ностратическо развитие на този древен корен. /ЕDGL/ Така че наличието на авестийско-българо-осетино-чувашки паралел, ни подсказва да търсим „алански” произход на бълг.дума.

3.     ако – ето, така. В тох./б/ ok – ето, така. /DA-DT-b/ В ирландски аgadh, бретонски hak, hakal, санскритски ас – ако. /ЕDGL/ Сравни с  българското ако – ето, но с известна условност в бъдеще, смислово  еднакво с руското если. Според П.Добрев напълно идентични са повсеместно разпространените съюзи в памирските езици /искашимски, мунджански, сариколски/, таджикски, кати, aka, aga, agar – еднакви с нашето ако. /ПД-ЕАКБ стр.63/ Явно се касае за тохарска първооснова.

4.     ален – червен, алне – елен. От  славянските езици, се среща още единствено в руски алый и производният му украински алii. Фасмер посочва староруското алъ – червен, фиксирано в ръкописи от 14 в. Той го свързва с татарска или куманска заемка. Но по-вероятно се касае за старобългарска заемка. В алтайските езици ale – изгорял, изсъхнал и съответните варианти в тюркски a`1, монголски al, тунгусоманчжурски āli, корейски`ri, японски`rka. /S-AE/ Също общотюркското al означава червен. В ингушки ala – пламък. /РИС/ В тох./б/ yāl – червен, ален. /DA-DT-b/ В ягнобски olav, кюрдски и пущунски alav, талишки alov, персийски  ālou, памирски alowa – огън, пламък. /VS-RTD/ В арменски el'evin, древнобалтийски elenis, alkuis, древноиталийски alces, alnus, келтски elain, древнонемски еrle, древногръцки elafos, aliza, санскритски arunah, авестийски arusah, съвр.персийски raš – червен, ален. /VS-ETD/ В ягнобски ol – огън. Смята се че в основата на названието елен стои понятието за червен цвят, елен – кафявочервеникаво на цвят животно, аналогично на названието бобър, от bur – кафяв. Тогава старобългарската форама алне – елен е максимално близка до тохарската и иранските форми за огнен, ален, също както тохарските названия за елен – yal и ален – yāl, съвпадат. Ностратическа  етимология. Българското ален – червен е от тохаро-ирански или алтайски  произход.

5.     амба – частица за подчертаване на отрицание, означаваща не-не, няма, диалектно /Хасковско/. Аналогично е осетинското  ababau – не-не, няма. /ОРС/

6.     аргатин – ратай. Ако погледнем кушанобактрийското uargo – аренда, плащане на наемен земеделски  работник, осетинското ærgatæ – оценявам, аrхаjыn – работа, arg - цена, авестийското arэjaiti, arэjah – оценявам, цена, персийското arzīdan – печеля, арменското yargem – цена, производни на протоиндоевропейското *algʷh-  стойност, санскритското argha – цена, árhati – заслуга, заплата, може да предложим нова, по-логична, иранска, алано-/пра/българска етимология на българското аргатин – наемен земеделски работник, получаващ заплата за труда си. /IEE/ Традиционно /БЕР/ се смята за гърцизъм, от ergo /ерго/ – работа, ergatikos /ергатикос/ – работен.

7.     бавя – пазя, забавачница – детска градина, в диалекта на с.Радовене, Врачанско, бава, бавна означава наглеждам, грижа се за някого. /ХХ-РГСРВ-БД-ІХ,стр.225/ Ирански етимологични паралели с осетински bаwæræg – охрана, bаwæræn – подлежащ на охрана, на съхранение, bаwærinаg – охраняван, bаwærыn – охранявам, пазя, съхранявам. /ОРС/ В персийски bīdār, хинди-урду ubār, ubārnā, кашмирски bacāwun – пазя. Прабългарска дума от ирански „алански” произход.

8.     багра – цвят. Думата е без славянски аналози. От старобългарски заета в староруски, украински багор, белоруски багра, руски багряный – пурпурен цвят, багрить – оцветявам. Според Фасмер, думата е с неясен произход. Съществува мнение че немското farbe, холандското verr, шведското färg, древногръцкото porfir, българското багра, са производни на названието на бора, защото корите му са се използвали в древността за боядисване. Бор е общославянско понятие, производна на общоиндоевропейското bhor-u – дърво. Етимологичен паралел с хинди-урду uparāg, непалски barna, персийски ipairak, пущунски bawr, būr, bor, белуджи pwrəng, кашмирски /Сринагар/ bađahôru, кашмирски boduru – цвят. В алтайските езици bi`ora, тюркското bark, моноголското baraa, тунгусоманчжурското borkan, японското puri - цвят. /S-AE/ В древнотюркски boda, bodu, buduγ – цвят, боя, е заето в монголски buda и тунгусоманчжурски budu, butuk, със същото значение. /ССТМЯ,стр.102/  Виждаме близка аналогия с нашето багра, което е или от индоирански, или от алтайски произход. От този корен е ностратическото bur – жълтеникав, червенокафяв, или цвят изобщо.

9.     бално – трудно, мъчно, неразположение, диалектна дума от Хасковско. В осетински bаlхъivыn – подтискам, притискам, смачквам, ограничавам. /ОРС/

10.           бамбало – буца пръст, кал. /СИ-РРОД,стр.26/ Виждаме основният корен  бам  и  второстепенния  бал. Вероятното значение е бам – земя, пръст и бал, бала – топка. Обяснението на П.Добрев от памирското бамбал – боклук, не е много удачно. /ПД-ЕАКБ,стр.64/ Етимологични паралели с тох./б/ bhami, bhap, bhav – земя, тох./б/ аlambam, в хотаносакски ālambana – земя, почва, грунд. /DA-DT-b/ В ирландски bhan – земя, низко долу. /EDGL/ Обяснява етимологично името на съвр.град Бамиян в Афганистан. В санскрит bhāl, bhāmi, протоиндоирански *bhuman, хотаносакски bhāmi, bhava, палийски bhūmi, авестийски būmī, пехлеви bam, кховарски bum - земя,  bathan – земя, почва, грунд, страна, родина, bimala - кал.

11.           барам – искам, правя нещо, смятам да направя нещо. В този смисъл се използва в македонските диалекти, вкл. и в официалната писмена норма на т.нар. “македонски” език. По ирония на съдбата, се оказва че думата е от прабългарски произход, сродна с осетинското bar – воля, желание. В карачаевобалкарски съхранило се като bаsыm – воля. Близко е и ирландското beart, obair – работа, начинание. /EID/ В немски bereit – готов съм.

12.           барс, барз – коза с бяла козина по муцуната, около устата, брес – добитък с бяло петно на главата, брешко – бивол с бяло чело, диал.думи от с.Радовене, Врачанско. /ХХ-ГРВ-БД-ІХ,стр.226,230/ Виждаме че в основата е корен *барс-/*бръс-, явно означавал, със светла коса, рус. Откриваме аналогичната осетинска дума bursær, burхil – русокос, блондин. /ОРС/ Прабългаро-осетинска аналогия.

13.           бас – спор, облог. Етимологични паралели с осетински bъycæu – спор, а bаdzыrd - договор. /ОРС/ В согдийски  bxt-wnyy – конфликт, в тох./б/ waso - борба. Виж и тракийското bessa, албанското besë – вяра, клетва, респ. при албанците беса означава и кръвно отмъщение, вендета. /ВГ-ТТЕ стр.99/ В ирландски  bуid – клетва.

14.           бастисвам – грабя, присвоявам, нападам, убивам. Традиционно думата се смята за турцизъм, от турското basmak  – нападам. Сходен е българският турцизъм баскън, от турск. baskin – грабеж, нападение. /СИ-РРОД,стр.28/ Ако тюркският корен беше основа, логично е да очакваме развитие като в руски, където басмач означава разбойник, нарицателно название на средноазиатските контрареволюционери от гражданската война в Русия, от 20-те год.на 20 в. Обаче в български вместо *баск-, откриваме *баст-. А в осетински откриваме точно изходния корен *баст-, в думите bаjst – грабя, bаjsæfыn – загивам, bаjsыn – отнемам насилствено, ограбвам, bаjsæg /мн.ч. bаjsdžыtæ/ - отнет насилствено, bаsættыn – побеждавам, покорявам, насилвам, разрушавам. /ОРС/ Аналогично е ирландското bаs, bös – убивам. В английски booty – плячка. /EDGL/ Явно че са производни на общоиранския корен *baz – ръка. Така че може да предположим, съществуването на думата бастисвам, в българския език и в предосманското време.

15.           бат, бай – българско почетно обръщение към по-старши, или по-голям по възраст. Етимологията е подчертано индоиранска. В согдийски b`y /бай/ означава по-стар, санскрит bhagin, раджастхански bhōja – девер, шурей, в индийския диалект маратхи bhāî – почетно обръщение  към  брат, приятел, кашмирски bāye,  bāyō, bāyien, хинди-урду bāňh – по-голям брат. Сравни с идентичните български байо, байно. В санскрит pitār, авестийски pitar, pta, протоиндоирански phtar, средноперсийски  pitā, пехлевийски  pīd/ar/, средноперсийски pid, съвр.персийски pidar, хотаносакски p.tar, согдийски p`t, пущунски рlār, латински pater, староирландски  athir, atkar, галски gutuater, старовисоконемски fetiro, нидерландски vetter, немски vater, английски father – баща. /L-IAIL/,/P-IEW/ Бат е често срешнато окончание или представка на прабългарските имена, съответно Крум-бат, Худ-бат /вариант на името Кубрат/ и Бат-Баян. П.Добрев свързва  бат с българското батьо, батко, бачо – по-голям брат, както във вахански – бат и бач. /ПД-ЕАКБ,стр.64/ Думата е заета в унгарски от старобългарски, bátya – батьо, батко, bácsi - бачо. /БЦ-ИБЕ-2,стр.177/,/ВС-ЕБ стр.48/ В бартански и рушански pid, а в осетински fæd е баща, докато в шугнански и вахански е tat. /ИС-1963 стр.71/ В кетски baq, bat, bat`ŋ, симтски baxat, самодийски  w`jk – по-стар, по-голям по възраст, старши. Също в кетски  bis`p, котски  popēs, пумпоколски bič, чеченски wača – брат. /S-YE/ Ясни ирански заимствания. В чувашки piččе – по-голям брат, бачо. Също в санскритски bqu, осетински biccew, ягнобски bača, кюрдски bečuk, пущунски bača, but, персийски bāča, pos, шугнански, язгулемски, сариколски, хинду-урду bača - момче. В таджикски bačagon – деца. В пущунски bako, хуфски, рушански bačo – бате, обръщение към по-голям брат. /ВС-РХТ/ Във вахански bac, йидга bai – чичо, брат на  бащата. /IED/ Трудно може да се каже от къде произлиза прабългарското -бат, от баща или брат. От друга страна българското бай, бачо се използува като уважително обръщение към по-възрастен човек, независимо дали е роден баща, брат или липсва пряка роднинска връзка. Аналогично се използува и  обръщението бат. От славянските езици, понятието е заимствано чрез старобългарски, в руски батька, батя, украински батьо, батько – баща, чешки, моравски bat'a – чичо, сърбохърв. бäħа, чешки bát'a – брат. Според  Старостин думата *bhā-, *bhā-t- баща, е протоиндоевропейска, защото има паралели в балтийски *ba-t-ia-, *ba-l-ia- баща, протогермански *bō[w]-an-, *bōlan-, *bōlōn- брат, срещащо се само в средновековния горно- и долно-немски като bōle, buole. /IEE/ Предвид, наличието на звука „l”, както и ограниченото германско  представителство, може да мислим за евнтуална  по-древна балтийска заемка, докато славянското понятие е от старобългарски, източноирански произход. Също може да посочим и друго разширение на този корен. В тох./б/ patti, patit, peti, в тох./а/ poto, санскрит paāti, протоиндоирански pati, авестийски paiti, староперсийски pat, пехлевийски pat, староосетински /p/at, сакски  vata, хотаносакски рā, кушанобактрийски pido, ефталитски bid, мунджански руе – достоен, почитан, господар, староперсийски daōapati, средноперсийски spāhbet – предводител, староперсийски magupat, средноперсийски mōbad – върховен жрец, кушанобактрийски dapirpat – началник на канцеларията. /L-IAIL/ И.Добрев предлага съвсем основателно именно в това иранско понятие да търсим етимологията на прабългарското бат – почетно  обръщение. /ИД-ЗСБХ,стр.211-212/

16.           батене, бъхтане – бой, насилие. Диалектна дума, срещаща се както в северозападните говори, так и в тракийските. Аналогично в осетински bаtых kænыn – извършвам насилие върхо някого, насилвам, bаtыхsыn – обезпокоен, притеснен, отчаян. /ОРС/

17.           бацкам - целувам. То има точен аналог в осетински bаkænыn, būc, кюрдски maç, bose, пущунски  mača, талишки mač, персийски mač, buse, шугнански mus, гилянски mači, язгулемски můč, кховарски, искашимски bah, кашмирски bisa, bösi – целувам, целувка. /VS-ETD/ В ингушки bakkxa – целувка, което е явна, осетинска  заемка. /РИС/ Също в езика на баските musu – целувка. Покорни посочва авестийското biza, пехлевийското bushīdan – целувам, партянското mbuwy – целувам, съвр.персийското busau – целувам, съвр.персийското buz, арменското buz, староирландските bocc, pocc, корнуелското boch, староисландските bukkr, bokki, старонемското  bukka, съвр.немското  bock, латинското bucca – със  значения  буза, /P-IEW/, /Ch-DIV/, /ИС-ПРС/

18.           бахор – кървавица. Българска дума с предосмански, алтайски произход. В протоалтайски piaku, тюркското biagi`r, тунгусоманчжурски pākin – черен дроб, в тюркските езици, в кумански  bаwыr, bаuыr, тюркменски  bagyr, чувашки  pĕver, турски  и азърбайджански bagir, карачаевобалкарски bauur, татарски bavyr, казахски bauyr, южноалтайски pag'yr, узбекски, уйгурски bag'ir, тувински baar, якутски byar, хакаски paar, киргизки boor – черен дроб. В чувашки pыršъ – черво, pыršъ-pakarta – кървавица. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр466/ В древнотюркски baγarsuk – вътрешности, черва. /ДТС,стр.77/ В алтайските езици, понятията за черен дроб и бъбрек са от общ произход. С явен алтайски произход е българското бахор – кървавица, аналогично на славянската форма йотро, етърник – кървавица, от общославянското йетро – черен  дроб. Интересен факт е че според Шафарик, в словашки bachor, bachorok – кървавица е старобългарска, средновековна заемка. /БЦ-ИБЕ-1,стр.52/ Това покозва че  българското бахор е  със  сигурен  предосмански, дори  предкумански  произход. Сходно е и ирландското badhar – плацента, балтийското blužnē, blusne – слезка, далак, ностратически паралел с тюркските  понятия. /EDGL/  

19.           бачкам – работя. Думата е широко използвана, като разговорна и жаргонна. По-рано, в някои диалекти /Врачанско/ бачия е означавало малка мандра, използвана от сдружение на овчари за доене на овцете. /ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.226/ Заета в сръбски, кaто баћка – фабрика. За  евентуален турски произход, може да се мисли, от персийската заемка, турското baç – данък, от еднозначното, персийско bāc, което е съмнително. Но откриваме по-точни осетински аналози, подсказващи ни евентуалния прабългарски произход на понятието, bаkuыst – изработка, bаkusыn, bаkænыn – работя, изработвам нещо, създавам, bаkænæg /мн.ч. bаkændžыtæ/ - изделие. /ОРС/

20.           баща – родител, отец. Фасмер посочва българскат дума като еднаква по произход с руското батька - баща, белоруското баця, сърбохърватски баћа, чешки bat'a – брат, диал. моравски bat'a – чичо, но не може да посочи ясна етимология. П.Добрев посочва сходна дума в памирските езици – бакща. /ПД-ЕАКБ,стр.65/ Но може да посочим и древнотюркското baqšї, което е заето от китайски  /bag-ši, boši/ означаващо баща, учител, водач. /ДТС,стр.82/ В тох./б/ appakke – баща. Или възможно е да се касае за древна китайска заемка, проникнала сред юечжите.

21.           беки – нима, така ли, диалектна дума израз на  учудване. Откриваме точен аналог в пущунски, където beekhi – много и в осетински bæguы – така, точно така. /ОРС/

22.           бел – права лопата. Думата се смята за турцизъм, от персийското bil – права лопата. /ХФ-ПДБЕ,стр.28/ Откриваме повсеместно разпространение във всички ирански езици, в осетински, ягнобски, шугнански, кюрдски bel, пущунски pаl, талишки pêl, персийски, гилянски, язгулемски bil, сариколски beyl, кашмирски bēl, непалски belcā, хинди-урду bel, belćak, belća, belak – права лопата. /VS-ETD/ Също в келтските, в ирландски fal, о-в Ман faayl, кимвърски и корнуелски pal – лопата. /EDGL/ Напълно вероятно е думата бел, да има предосмански произход. В албански bel – лопата, е вероятна българска заемка. Смятя се че bel, е корен сходен със санскритското pala – острие, латинското palа – коса, старобългарски пала, палаш – меч, в шведски bila, английски bill – бойна брадва, алебарда и тюркското balta – брадва.

23.           белегъ – знак, буквен знак, една от 12-те “тюркски” прабългарски  думи – реликти в съвр. български език. Свързва се с алтайското bojlo, тюркското bolgu, bil, *belek, монголското bolgua, *meldze, тунгусоманджурското *mula, корейското *mūr, японското *mеráp, *mеr – знание, представа, знак. /S-AE/ В чувашки  pĕl – представа, знание, vila – чета, тюркменски, татарски belem, турски bilmek, узбекски и уйгурски bilmoq, хакаски pilerge, карачаевобалкарски bilim, bilirge, киргизки bilüü, тувински bilir, южноалтайски pül, якутски bil – представа, знание, в старотюркски belgči – мъдрец, *bilge - знание. /VS-ETD/ Даже старомонголското belge – знак, е заето от древнотюркското bēl – знак /М.Рясянен/. Но най-вероятно са заети от тох./б/ pilko – разбиране, представа, знак, знание, тох./а/ spaltāk – намерение, мисъл, pāl – реч, слово. /DA-DT-b/ За това говори уйгурското pälgü, телеутското päläk, чувашкото pаlăk, palkă, кримскотатарското pälђu – белег, паметен знак, надгробен паметник, киргизки pikir – мнение чувашки palla, pĕl, pĕlü – знание, оценка, pĕltеrü – обявявам, съобщавам. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.382/,/ИА-УЧРС/ Във фригийски perk – нещо написано, знак, латински appellāre – обръщение, призив. /L-PhED/ В английски spell, готски *spill, старовисоконемски spel – пиша правилно, съвр.немски beispiel – пример, образец. Аналогично в памирските езици бельвик означава зная, помня. /ПД-ЕАКБ,стр.29/ В унгарски belyeg – знак, следа е  идентична с български. В осетниски bаlыg kænыn – правя нарез, знак, дълбая, подрязвам, режа. /ОРС/ Сравни балыг &#