Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Етимология на топоними от прабългарски произход

Д-р Живко Войников (e-mail:wojnikov@mail.ru)

1. Аржан, Арджан – български топоним. В реликтовите думи на Алцековите българи арок – напоителен канал. /ВД-БИ/ В Пещерско арк е означавало отделена в канала, вода за напоителни нужди. Хр.Бемберски посочва аржан като български топоним – “Арджан, хидроним и урбоним /б.а. име на река и селище/ в Егейска Македония”. /ХТ-Б-ИБИС,стр.37/ Аржан е езеро в Кукушко, с. Арджали /сега Месопотамон/ в Лагадинско, с.Аржан, западно от Кукуш, разрушено от гърците през І-та Св.война. Също така село Аржан има в Урал и с.Аржиловка в Поволжието. /ТЯ-ВВБ,стр.76/ Една неочаквана аналогия отвеждаща ни към древните индоевропейски сако-тохарски култури на Централна Азия. В Алтай свещенните извори се наричат от местното тюркско население аршаан. Аржан е име на речна долина в Хакасия, известна с погребалните си комплекси от алдъбелската археолог.култура 8-4 в.пр.н.е. В тох./б/ reske, arsal – поток, роса, река, ручей, ārte – река, напоителен канал. /DA-DT-b/ В хетски ars, лувийски arsiiё, arsii, санскритски ars, rsabhra, авестийски arāsa, протоиндоирански aārda, ardaānā, староперсийски rauta, rut, съвр.персийски rŷd, пехлеви rōd, партянски rwd, согдийски и хоремзийски rw, ягнобското ru, ruāta – река, хуфски wur, wāri – напоителен канал, вада. /L-IAIL/,/Ch-DIV/ В пехлеви rēz – тече, лее се. /ИС-ПРС/ В хуфски aršān, aršoan – речна долина, напоявано поле, в осетински æræхsыn – мия, обмивам, обливам. /ОРС/ В алтайските езици откриваме изходното orusi, тюркското örs, örsen, монголското urus – река, в японски úrúsí – течност, в евенкски urigden –* блато, якутското ürex, долганското ürek – река. /S-AE/ В чувашки ur – ров. Алтайските понятие с древна тохаро-иранска заемка.

2. Балкан – топоним, планина дала названието на целия полуостров, също със значение планина изобщо. Официалната българска лингвистика смяташе „Балкан” за османотюркско понятие, базирайки се на първото му споменаване в 1490 г. от италиански дипломат. П.Коледаров доказа че названието Балкан присъства върху арабска карта, 100 години преди появата на турските поробители. И.Добрев посочва топонимът Balkan в унгарски документи споменат в 1181 г. и 1214 г. Среща се също в тюркските езици, башкирски mаlkаn, татарски bыlkыn, калмикски bаlkаn, тюркменски bаlхаn, киргизки Balkan-tоо, якутски pаlkаn и в ирансски /таджикски/ bаlkаn, все със значения планина, възвишение, било. /ИД-ОЧБПБ/ Но етимологията не е тюркска, а тохарска. Касае се за двусъставна дума. Първта част в тох./б/ bāl, bālanma, означава голям, висок, силен, обемист. Втората част в тох./б/ kania/kenia – страна, т.е. bāl-kania означава издитната висока страна, респ.планинска земя, планина. Ако изходим от другия тохарски корен pāl – възхвала, pālkania – възхвалявана, почитана страна, респ. почитана планина. Откриваме интересни аналози, в персийски pālkāna, пущунски pāl-kānah – висок покрив, balkan, balgan – издигане, каменометна машина, балиста. В ягнобски baland, кюрдски bûland, пущунски biland, талишки biland, персийски boländ, шугнански baland, гилянски buland, язгулемски balant, сариколски bûland – висок, в ягнобски bulha - голям. /VS-ETD/ В пехлеви bālistān – връх, buland - възвишен. /ИС-ПРС/ В белуджи bohal, кашмирски, хинди-урду bāl, непалски bhūdhara – хълм, планина. Според Евстатий /1160 г./ етнонима алани произлизал от древната сарматска дума аlа – планина. /ПН-ОПО/ В осетински uælе - високо място, uæliаumæ – висок връх. /ОРХ/ Редукцията на началното „б” и прехода му във „в” или „у” е типично за осетинския език. В алтайските езици понятието планина се изразява с различни корени. Старостин посочва също протоалтайското biuge, тюркското bögür, монголското bögerüg, тунгусоманчжурското bug, корейското pàhoi, японски bэ – скала, хълм. /S-AE/ Бадахшан според В.Бартолд посочва че названието Бадахшан, област разположена високо в Памир, произхожда от по-старото ранносредновековно Балахшан. М.Поло посещава района и нарича Бадахшан с названието Баласиан. Етимологията е Балахшан се обяснява аналогично на Балкан, от bal – висок и авестийското šaiiana, χšaiana – страна, което обяснява прехода Балкан-Балахшан, Балкан е идентично с изходната тохарска форма, а Балахшан е иранизирана. При прабългарите се е запазило изконното тохарско звучене на думата, вкл. на втората част с начално „к”, докато в осетински страна е han и би трябвало да очакваме „балхан” , каквото е названието на двата малки хълма в Източното Прикаспие – Голям и Малък Балхан.

3. Батулия – български топоним, селище. Може да посочим връзка с осетинското batulæg, batulыn – скътан, свит, скрит, сгънат, навит. /ОРС/ Явно топонимът отразява особености на местността. Батулия е планинско село до Своге.

4. Бдин – топоним, бдя – следя с поглед, наблюдавам. В партянски bdyn – наблюдавам, привичка, обичай, в бактрийски abddino – обичай, традиция, т.е бдя, следя за обичая или традицията. /Ch-DIV/ Партянската форма, пряко съвпада с името на гр.Бдин – наблюдателница, вишка, стражеви пост. Но може да го свържем и с осетинското badan – крепост. /ОРС/

5. Бер – български топоним, така се е наричал от българите град Верея в Егейска Македония. Град Бер, се намира на р.Бистрица и е бил краен район на българското етническо землище, до 1913-18 г. Явно при трансформацията на византийското Верея, нашите предци са вложили свой смисъл. В тох./б/ par – далече. /DA-DT-b/ В санскритски paramaā, протоиндоирански paramha, авестийски parāŷ, parŷasti, староперсийски para-c, кховарски par – отдалечен, кашмирски bēr – крайна част от полето, bēra – покрайнина, граница. В ягнобски, пушунски, шугнански bar, язгулемски bora – край, покрайнина, в осетински uærtæ - външен. /L-IAIL/ От същия индоевропейски корен е английското border – край, граница.

6. Бутан – топоним. Може да го свържем с иранското понятие за идол, в кюрдски pût, пущунски but, мн.ч. butān, персийски bat, bot, шугнански but, белуджи bwt, кашмирски būth, хинди-урду but, butak – идол. /VS-ETD/ Така че Бутан е вероятно култово място, светилище, място за поклонение. Друга възможност е паралел с балкарското bаuаt, осетинското иронско buаt – място, местност. Но може да посочим и друга, алтайска версия: Бурятите наричат buta – хълмчетата от пръст, които лалугерите натрупват край изровените си дупки, а butan е местност осеяна с дупки на лалугери /на бурятски, лалугер – tarbagan, откъдето произлиза названието на планината Тарбагатай в Седморечието/.

7. Вардар – име на българска река в Македония. Названието е с ясен прабългарски поризход. Може да посочим осетинското Уардон /широка река/, аланското название на Кубан, название на р.Дон и българското Вардар – основната река в българската историческа и етническа територия Македония. Също в осетински wæræx, кюрдски ber, пущунски var, персийски bar, таджикски faroh, памирски bаr, гилянски fеl – широк. /VS-ETD/,/DRT/ В тохарски war означава и вода. В пехлеви war е езеро, а rōd е река. /ИС-ПРС/ В тох./б/ aurste, wartstse – широк. Д.Адамс го свързва с прототохарското wartse, санскритското vraddkaā, авестийското varādaiti – голям, широк. /DA-DT-b/ Осетинското дон и средноазиатското иранско даря, означават река /Амударя, Сърдаря, Вахандаря, Кончедаря/, така че източния прабългарски, тохаро-ирански произход на Варадар не подлежи на съмнение! Коренът dar – река има широко разпространение. В осетински lædary, ягнобски dariyo, кюрдски derjab, пущунски dēruēz, талишки darā, персийски darjo, гилянски dērye, сариколски daryn – река, персийски daryācha - езеро. /VS-ETD/ Заето в турски като дере. Според Св.Плетньова, съгласно писмото на кагана Йосиф, хазарите са наричали р.Волга – Варшан /В`рш`н/. /СП-Х/ Може да го обясним с общоиндоевропейското вар – вода, езеро и тох./а/ tsan – река, поток, или с тох./б/ wartstse, осетинското уард – широк и шан – tsan – река. Осетинското don както и тохарското tsan, имат еднакъв произход със санскритското dhani, протоиндоиранското dhan, староперсийското dnu, danu, съвр.персийското dan – поток, течение, река. /Ch-DIV/ По-старото название на р.Днепър, скитското Бористен произлиза от иранското varu-stana, осетинското wæræx – широк и ягнобското ostona, кюрдски, персийски, пущунски astan – праг, т.е. широк праг. Названието wæræx е фиксирано в источниците /Йордан – Гетика/ като р.Ерак, или р.Вар, както той нарича Днепър, с уточнението че това било „хунско” име. Всъщност думата е хонска, т.е. аланска.

8. Витоша – българска планина, названието е познато от средновековието. Можем да посочим осетинското fætæn - щирок, согдийското bwtt, b`t, кушанобактрийското booind, съвр.персийски bidan, кюрдски bin, осетинското winæd, язгулемското vit, пущунското vu, рушански vid, сариколското vaëd, ормури biŷk, хинди-урду uttolan, тракийското bithus, албанското vit, нуристанското /кати/ vыt`e, пехлевийското washisn – ръст, палийското wete – строя, издигам. Ностранически паралел на общотюрското bin, в кумански btn, татарски bїtеn, казахски buьtin, турски, азърбайджански, кумикски, якутски b.t-n, чувашки p.d-m, монголски и тунгусоманджурски b.t, корейското mo`ta.n, със значение цял, широк, пълен, голям и производното му будун – народ, монголското муюни – народ, както и тюркското bed-k, монголското b.d-gn, корейското p-r-ta, древнояпонското putuo – голям, крупен, масивен. /СС-АППЯЯ/ Така че Витоша означава голяма, висока планина. Може да го свържем или с албанската форма, говореща за по-древен дако-дардански произход на названието, или с памирско-нуристанските форми, респ. с прабългарски произход. /Аналогията е по идея на П.Голийски/

9. Въча – име на река, извираща от Западните Родопи, приток на р.Марица. Според Вл.Георгиев, названието на реката е от по-ново време. /ВГ-БЕО,стр.39/ Но откриваме ясна иранска етимология. В авестийски aitac, хотаносакски vatais, vatays, партянски wdc, wyd`c, согдийски wyt`yc – тече, разлива се, в пехлеви wihēzag – течение, движение. В шугнански waxwo, язгулемскии wêšant – влажен, осетински uаjыn – тече, udаjыn - влажен. /Ch-DIV/,/ИС-ПРС/,/VS-ETD/,/ОРС/ Също в арменски vtak, тракийски veleka – поток. /Ch-DIV/ Тракийската форма обяснява етимологията на една друга българска река – Велека.

10. Гургусовъц – български топоним в Тимошко. Други български диалектни форми /Македония – Костурско, Леринско/ са гурам, гредам – отивам, вървя и харам – обикалям, кръстосвам. /СИ-РРОД,стр.91,541/ След 1833 г. сърбите окупират областта и променят името на града, в Княжевац, в чест на окупатора, сръбския княз Милош Обренович. Като евентуална етимология може да посочим осетинското дигорско gurgъakk – път, аgurыn – търся, zgъоrыn - бягам и българското диалектно гурам – вървя, отивам, иронски guыrgъахъхъ – селски, неравен, черен път. /ОРС/ В ирландски sgúr, sgúraim – търся. /EDGL/ В персийски goreez-pa, пущунски g`rrang, ghoeymandd, белуджи gur, хинди-урду qarāwalī, ghār – бяг.

11. Дебър – български топоним в Македония, дъбъръ – пещера. Няма славянски аналогии, но има ясна аналогия с староосетинското иронско durbыn, /балкарското/ dоrbun – пещера. Също в осетински tærf, ягнобски taraq, tarak, персийски täräk, памирски tirаk – падина, пропаст. /VS-ETD/ В кховарски drusa – пещера. В тох./б/ tronk, tronkanma – пустота, пещера. Д.Адамс посочва като сходни старонорвежкото draugr – скала и исландското hellir – пещера. /DA-DT-b/ Но по-вероятна е връзката с ирландското dearc – яма, пещера, също и очница, очна ямка, английски deep – дълбок, dark - тъмен. /EDGL/ А.Селишчев посочва че старобългарското дебъръ, дъбъръ първоначално е означавало пещера, пропаст, разпространено като топоним в Албания и Македония. /АС-СПА,стр.222/ В унгарски debre – пещера, е старобългарска заемка от дъбъръ. /БЦ-ИБЕ-2,стр.163/ Деркенс посочва старобългарското дебъръ, заето с старочешки debrе, старополски debrz, словенски debăr, сърбохърватски debri – клисура, речна долина, в руски дебри – гъста гора. Авторът предполага връзка с латвийското dubra – ливада, горска поляна. /D-SIL/ Трябва да отбележем че настъпва наслагване на сходно звучащи но различни индоевропейски корени. Българското дъбъръ се отнася за пещера, дълбочина, теснина, а балтийското понятие показва сходство със славянското дубрава, дъбрава – гора. В пехлеви dabr – тъмен. /ИС-ПРС/ Тохарско-иранската етимология е убедителна, особено с пехлеви и староосетински: дебъръ-дорбун-dabr.

12. Девол – български топоним, Δεβελτ – име на средновековен български град. Етимологични паралели с иранското понатие за стена: в ягнобски dewol, diwol, кюрдски dîwar, пущунски devar, талишки divo, персийски divar, dewol, таджикски devor, гилянски divar, язгулемски diwel, сариколски divar. /VS-ETD/ Индоевропейски аналог с тракийските dava, deva – крепост, град. Българското дувар – стена, без съмнение е късна османотурска заемка от персийски. Но източноиранското, памирско девол, показва идентичност с българския хидроним р.Девол, сега в Албания. Там се намирала византийската крепост Δίάβολις /Диаболис/. Според Ст.Младенов, етимологията на Девол е свързана със санскритското dhavatā, авестийското datya – река и евентуален, сходен тракийски корен. Подкремя твърдението си с наличието на балтийското название р.Двиня. Той смята че от същия корен са названията Девин, Дьовлен, Девня. /СМ-ИС,стр.196/ Като се има под внимание че Девол е планинска река, особено в горното се течение, намирало се в българската езикова област, може да мислим за евентуална връзка със стена, водопад, поради пълното съвпадение с памирските форми. С памирското девол – стена, П.Добрев също свързва етимологията на р.Девол. Като алтернативно и много по-вероятно решение, може да посочим осетинското dælvæz – долина, dælbыl – низина, поречие на река, бряг. /ОРС/ Връзката между девол - стена и името на град Девелт, е напълно логична. От дако-тракийското drab/a/ – поречие, река, произлиза названието на р.Драва. В санскрит dravá – бърза река.

13. Знеполе – български топоним/, край Трън /в момента по-голямата част е в Сърбия/. П.Добрев обяснява зне като затворен, прикрит. Знеполе е котловина – ниска, притисната и обградена от планини равнинна земя. Може да посочим и иранското san – спускам се ниско, авестийското ysān – спускам се ниско, партянското `wsn, хоремзийското ws`ny – спускам се ниско./Ch-DIV/ В тох./б/ sin – снижен, нисък, подтиснат. /DA-DT-b/ Среща се в алтайските езици siuŋu, тюркски siŋ, монголски singe, тунгусоманчжурски suŋta, японски sintum - снижавам. /S-AE/ В древнотюркски siŋ – потъва в земята, в прен.см. укривам се, крия се. /ДТС,стр.500/

14. Ичера – български топоним, планински проход. Може да го свържем с хотаносакски tt.jser – да премина, ttajsŕda, ittajsŕda – проход. /Ch-DIV/ Възможна е връзка и с осетинското cæryn – пасище, респ.планинско място.

15. Камчия, Чая – български реки, Ком - връх. Вл.Георгиев също признава прабългарския произход на името Камчия. Но тръгва да търси тюркски паралели. Смята че в старобългарски е съществувала хипотетична дума камъчии – лодкар, по аналогия на турското gemi, gemiçi* – лодка, лодкар, така че Камчия – лодкарска река. /ВГ-БЕО,стр.32-34/ Може да посочим етимологични паралели с осетинското kаm, kоm – теснина, клисура и cыaj /чай/ – извор, река. В съвр.персийски kam – предверие, в пущунски, шугнански kamar - клисура. /VS-ETD/ Във фински kymi означава река и дало името на р.Кама. Общоугрофинското käm`v, озночово река, във фински kymi,* удмурски, хантски, манси kam, коми kom`mu – река. Също във фински komi, komo, унгарски homorú – теснина, в монголски kömüg, тунгусоманчжурски kum, евенкски kamni, корейски kumэŋ, японски kúma – впадина, теснина, клисура, дупка. В тох./б/ cake* – река, прототохарското c.ke, отразява протоиндоевропейското tekos – тека. /DA-DT-b/ Сходни са санскритското taākti, авестийското taati /датя/ - река. В осетински cъаj – кладенец, cъаti – ледник, осетински cæala, пущунски šela, персийски šēla – речно легло, осетински cыaj, ягнобски čox, кюрдски çah, пущунски ca, персийски čoh, шугнански čō, гилянски ča, язгулемски ča – извор, река. /VS-ETD/ Осетинското kоm – клисура обяснява етимологията и на българския планински връх Ком, но може да посочим и пущунското kūmaey – планинско било. Чай /çay/ е проникнало и в тюркските езици, Старостин посочва протоалтайското č`ājv/˜-ē-/, тюркското čāj, монголското čeγel – речен нанос, като иранска заемка. Смятам че /пра/българо-осетниската, или угрофинската аналогия е много по-удачна, от изкуствените “тюркски”* еквилибиристики.

16. Кипровци, по-старото име на Чипровци, кипро – хубаво, красиво. В чувашки čiper – красив, в словашки čiperný, украински чепуриниi, сръбски чеперан – хубав, красив. Вероятната проникване е станало от старобългарски. Думата е от ностратически произход, но с най-вероятен урало-алтайски първопроизход. В хантски sáw, унгарски szép, удмурски čeber, коми žeb, марийски cever, čever, мордвински ceb'ar' – красив. /VS-