http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 

 

Етимология на прабългарски по произход титли, названия на професии и занятия

 

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru)

 

 

1)    багаин, багатур – прабългарски войнски звания. Традиционно се смятат за остатъци от езика на прабългарите. Но откриваме ясни индоевропейски аналогии. Смислово сходно е келтското /староирландското/ bāgaid – двубой, бунтовник, bāga – борба, ирландски bagaid, кимвърски, бретонски bagad, латински bacca – войскови отряд, ирландски buaigh – победа, старовисоконемски bagan – борба, латвийски buozties – разсърден, персийски bayegan, партянски bakan, хинди-урду bachānā – пазач, защитник, кушанобактрийски bogono – войн, маратхи  bagata - меч. В осетински Вак е названието на Конния бог покоровител на войните, Вак-Устарджи /Вак – Св.Георги/, съответно вак – войн. В тох./б/ wako, waso, в тох./а/ wac – войн, латински victum, готски weihan, старовисоконемски wak, wag – битка, победа. /P-IEW/ От тохаро-иранските примери, можем да изведем съответно бако/баго/багаин, борец, войн. Що се отнася до титлата багатур, тя е производна  на  багаин. От тох. wak – борба, wako – борец и тох. /а/ atar – герой, произлиза wak.atar – борец, войн-герой. Интересното е че такова словосъчетание /войни-герои/ се среща в текст на тох./б/ цитиран от Д.Адамс, където е използвана формата в тох./б/ - etru. Преходът wakatar в багатар, багатур е напълно логичен. Бейли например смята че тохарското atar е заемка от ирански atara, или санскритски turai – силен, герой. Д.Адамс го свързва  със собствено развитие на тохарските езици. Но в български имаме ясна иранската първооснова, предвид началното „б”, вместо тохарското „в”. Ако багаинът е просто войн, борец то багатура е войн-герой, т.е. по-старши по степен и ранг, проявил са като смел войн, имащ натрупан боен опит, ветеран. В кховарски bahder – храбрец. В баски borthari, bortxatiar – смел, храбър. В ирландски bagartha – заплашващ. /ЕID/ В.Стоянов също посочва  персийското bāhādār, bahādur означаващо войн-герой и съответното тюркско bātur, монголско baγatar, във връзка с регистрирано в 1576 г. име на “кожухарят Иван Бахадър” от софийската махала Сонгурлар. /ВС-КПАБ,стр.228/ Вижда се че багаин и багатур в монголски и тюркските езици, са заимствани на готово от тохарски или източноиранските езици. Според Локач, в основата е иранското *bag(aput)ra – божи син, т.е. приказен герой, надарен със свръхестествени качества. Според Ал.Баяр, багатур/бахатур е иранска титла, заета в алтайските езици, още в периода на първоначалните ирано-алтайски контакти в бронзовата епоха. Бахадур /тюркски батър, монголски – баатур/  - така започнали да наричат своите герои, монголите и тюрките. Липсата на г/х в тюркската форма показва че се касае за заемка през монголски, в противен случай, нямаше да има изпадане. /АБ-ТТИ/ В монголски baga – екипаж, команда, войскови отряд, bǿh – борец. /МРС/ В тунгусоманчжурски се срещат buku – борец, силен човек, batu, batar, batur, baγtъr – юнак, храбрец, които се смятат за монголски или старотюркски заемки. /ССТМЯ,стр.61/ Думата е заета и в унгарски, като bator – смел. В тюркменски, карачаевобалкарски, татарски, казахски, южноалтайски, якутски batyr, шорски pagattyr, турски bahadir, узбекски botir, киргизки batymduu, чувашки pattar – войн, герой. Например в тувински ma`dyr, хакаски matyr – герой, се отличава от общотюркското batyr и се доближава до унгарското magyar – мъж, войн, юнак. В ягнобски bahodūr, осетински bζхеаtыr – храбър войн, идентично със старобългарското бахадъръ. Що се отнася до древнотюркското baγa – княз, титла, се знае че е заета от согдийски. Нейни производни са по-късните бег, бей. В Ахеменидска Персия титлата пех е означавала управител на по-малка сатрапия и дава друг интересен паралел за евентуално иранско заимстване на бег. В согдийски β`γ /bag/ е административна титла, дала най-вероятно древнотюркското baγa – княз. /ДТС,стр.77/ От древнотюркски е заето в тунгусоманчжурски beγin – предводител, началник. /ССТМЯ,стр.119/ Има паралел с пущунското peht – род, племе, поколение. Друга много по-съмнителна възможност, е да се касае за заемка от китайската титла- bэ, bо, отговаряща на западноевропейското граф, дала съответно тунгусоманчжурското bэ – вид административен управител. /ССТМЯ,стр.118/ Ясно е че bэ и beγin имат различни първоизточници.

2)    бири-багаин – вид войскови командир. В осетински bыrζ, шугнански bаr – много, пехлеви bār, вахански vыr, язгулемски, ягнобски var, искашимски vur  – тежък, голям, санскритски barh – силен, голям, хинди-урду bhārī, в осетински bыrζ, означава също множество хора, група, отряд. /ОРС/ Така че бири-багаина е войн с по-висше звание, някакъв вид войскови командир.

3)    блхъчии – ковач, староруска дума, от старобългарски произход. близница – стомана, старобългарска дума. Фасмер търси паралел със старовисоконемското bleh – стомана, съвр.немското, диалектно blechschmied - ковач. Думата е от безспорен старобългарски произход, предвид окончанието –чии, съхранена в руски. Фасмер смята че не може да се мисли за старонемска заемка. Той също посочва евентуален, прабългарски произход, но не може да посочи разумни тюркски паралели. Посочените чагатайското bilgόči, bilikči - мъдрец, bilgό - разум, знание, от bilig - знание, мъдрост, по Микола, Neuphilol, са нереални и неверни. Затова откриваме ясни тохарски и индоирански паралели за изходното прабългарско *блхъ - стомана, в тохарски pilko – мед, метал, персийски fūlād, pālās, palākham, palād, белуджи рhulat кховарски phal, шугнански pales, phāl, осетински bоlаt, bulаt, пущунски polād, folād, fūlād, санскрит battalohaka, непалски phaulād, phawato, хинди-урду bāghan, paghāl, кашмирски polāv, palakh, бенгалски bisama – стомана, санскритски phalita, хинди-урду basal, bićhwā – желязо, пракритски bhallī, balisa, balsī, balchī – железен прът, копие, желязна кука. В основата стои индоевропейското понятие *phal - свързано със значението ярък, изкрящ, блестящ, качество типично за метала. Старобългарското близница е явно по-късна, славянизирана форма на *блхъ и отразява същата семантика – блясък. Може да посочим и руското бляхи, бляшки – метални орнаменти, пришивани към дрехите, сега археологически термин, произлизащи от същия прабългарски корен. В диалекта на с.Радовене, Врачанско, се е съхранило това понятие, като блех – метална обложка на дървената ос на кола. /ХХ-РГСРВ-БД-ІХ,стр.228/

4)    боил, боляр – аристократ, феодал. Общоиранският корен *bal означаващ издигнат висок, осветява етимологията на понятието. В староиндийски bhūri, авестийски  būiri – обилие, голям, богат, bōištэm – множество. /IEE/ В хотаносакски bulj, buljar, buljam, bulyata - възвеличаван. /Ch-DIV/ В таджикски boliγ, рушански, хуфски bōlig – старши, старейшина, bolo – главен, върховен. /DRT/,/ВС-РХТ/ В кховарски balyak, кашмирски bōjeř – силен, голям, юначен, герой. Виж тохарското bāl, bālanma, хотаносакското bala, фригийското balaios, belo – власт, мощ, голям и balen – владетел, в  ирландски bаillidh, balie, шотландски bailzie, френското /от келтски произход/ bailli – съдия, управник. /EDGL/ Но по-вероятна е връзката с осетинското bal  - войскова част, отряд, но и област. В тох./б/ wāl, арменски boil, чувашки pajlax означава същото. Областите на І-вата Българска д-ва, са носили също названието боилоди (проф.С.Шестаков – “Лекции по Истории Византии”). Така че боилите са областни управители, съответно на външните и вътрешни области на държавата. Дори в тракийски се открива сходно понятие bula, древногръцки φύλον – племе, род. /ВГ-ТТЕ,стр.99/ От тохарски или хотаносакски, титлата е заета и от древните тюрки, bojla baγa tarqan е титлата на Тонкук, живял в 8 в., виден държавник в І-ия Тюркски каганат. /ДТС,стр.110/ Заето в монголски bэjl и тунгусоманчжурски bэjlэ – княз. /ССТМЯ,стр120/

5)    боритаркан – градоначалник, бору – крепост. В чувашки boratarxan – началник на крепост, комендант. В староанглийски beri означава крепост, град, откъдето днес в много назавиня на английски селища, присъства надставката  -бери, -бъри, -боро. /СД-ПМ/  В английски bulwark, ирландски brugh – крепаст, замък, brug – граница, кимвърски, бретонски burev – стая в обществена сграда, кабинет, bro – страна. /EDGL/ В санскрит pura, pur, тракийски para, етруски spur – град, крепост. /EG/. В пущунски bor-būkaī, borjal, bornah – дом. Авестийското var – защитено, закрито място, е заето в угрофинските езици, манси, хантски var, унгарски vαr, марийски or, лапландски vνrr, фински vaari, мордвински vjare – планина, град. /VS-ETD/ В унгарски, варош е град, аналогично на българското Вароша – често срещано название на квартал в българските градове. В осетински boru, bru, партянски bărag, съвр.персийски băra – защитено оградено място, крепостни стени, аналогично на прабългарското бору – крепост. Също в персийски bar-āward, пущунски bara – крепост, обградено място, burak – вал, защитна стена, персийски burğ – кула. /ВС-ЕБ,стр.31/ Осетино-прабългарската форма е съхранена в карачаевобалкарски като, buruu – ограда, стена.  Иранските примери, както и пряката, очевадна  чувашка податка,  обясняват значениета на титлата боритаркан – градоначалник, Боруй – средновековното българско название на гр.Ст.Загора. Почти през цялото средновековие, Боруй е бил южният фортпост на Българската държава. От същия произход е тракийското bria, тохарското rre – град. Прабългарската титла боритаркан, Ст.Йорданов свързва с тюркското бьори – вълк, а боритаркан означавало вълк-търкан, предводител на вълците, от абсурдната етимология, че са съществували формирования от млади войни “вълци” подобно на тюркските дружини фули – вълци, подчинени на  тюркутските ханове. /СЙ-ОГОЕПБ/ Фули е име и на  тюрско племе. Няма никакви данни за съществуване на “вълчи” формирования при българите, при които вълкът никога не е бил на такава почит, както при тюрките. По тази абсурдна логика средновековният Боруй би се превел като Вълчеград. Съвсем ясно е че боритарканът е административна титла – градоначалник, командир на укрепена крепост и съответните индоевропейски аналогии не оставят съмнение за нейната етимология.

6)    варенкан, варнекан – началник, комендант, или вожд на крепост, Варнеканций – име, или по-вероятно титла на пълководец от /пра/български произход в Италия, участвал в събития около 571 г. Според Винченцо Д`Амико, се касае за латинизиран запис на титла варенкан или варнекан – началник, комендант, или вожд на крепост. /ВД-БИ/ В тох./б/ warno, warnai – централен, начален, убежище, защитено място, сходно с авестийското, пехлевийското var – защитено, закрито място. /DA-DT-b/  От warno, warnai – крепост и *kan – вожд, владетел. А това подзказва че и името на гр. Варна, също може да е от прабългарски /тохарски/ произход и е означавало крепост.

7)    ватах – вожд, предводител. Българската дума ватах, ватафин  означава главен майстор на рударска пещ /Самоковско/, главатар на  русалийска дружина. От балканските езици се среща единствено в румънски където означава надзирател, вожд на калушарска дружина – vatak, vataful, primićerul. Примикюр е средновековна българска титла, с византийски  произход, така че тези понятия  в румънски имат единствено български произход. /ЦС-ВАСБ,стр.88/ Няма славянски аналогии, освен в украйнски и руски където ватяга е банда, въоръжена дружина, но с друга етимология, вж. тох. wеtа – схватка, битка или хонското /савирско/ vatah – лош, неприятен /по.Ч.Детре/. Тюркското влияние, отог, одаг, одая – стая, шатра е илюзорно. Думата ватах е засвидетелствана във Виргинската грамота, писана след битката при Траянови врата /986 г./. Според Ив.Венедиктов ватах е означавало началник, водач на отряд от свободни селяни /опълчение/ явяващи се със собствено въоръжение при военните сборове и походи. В БЕР се търси връзка с протоиндоевропейското wodok – водач, вожд, воевода. Ранната упатреба на ватах изключва тюркската етимология, където най-близкото понятие е ябгу. Но откриваме в тох./б/ wayauka – лидер, вожд, тох./а/ wotak, тох./б/ yatka – водач, тох./а/ watk – заповядвям. /DA-DT-b/  В авестийски vγthwa, vγthwβ – група от хора, отряд. /JP-DCAW/ Аналогично в осетински fζtζg – група от хора, но и вожд. /ОРС/ В същото време понятието в тох./а/ wotak показва пълно съвпадение с осетинското fζtζg – вожд, българското ватах, а другото осетинско yatζk – вожд, водач съвпада с формата в тох./б/ yatka. Идентични са кушанското yawuga, крорайнското jutiga, санскритското uswara, согдийското `xsid – водач, вожд. В тохарски се среща и  yotkor – заповядвам, yotkalau – старши  майстор. В основа е коренът yot – сила, способност. Българското ватах има явна тохарска или иранска етимология. Тюрките също заимстват титлата ябгу от тохарски. В угрофинските езици, в манси vintlaŋkwe, хантски wantta, унгарски ωt, удмурски, коми vetlyny, марийски vόdaš, лапландси vodte, естонски vedama, фински vetδ, мордвински v'at'ams, вепски veda – лидерство, водач /доближава се до славянското водя/. /VS-ETD/

8)    вестран, вестор – презвитер, епископ – този който гледа, следи за спазването на канона. Сред пратениците на княз Борис в Рим, е записан “Ил вестран абаре пресит”, което П.Добрев разчита: Ил, на презвитера, главен пратеник. Според  по-старата версия на Д.Моравчик: “Илиас кана-таркан”. /ПД-ЗФ,стр.53-55/ Венстар, е несторианска християнска титла  в Средна Азия, презвитер. В согдийски е звучала като hwenstar. В тох./б/ wes, хотаносакски wesa – облик, проявление, виждам. /DA-DT-b/ В латински questor - наблюдаващ.

9)    жупан – прабългарска и аварска титла, областен управител, в старобългарски жупище – област. БЕР посочва диалектно /Панагюрище/ жупа, джупа означаващо страна, област, махала. Думата жупа – област се е използвала също в Сърбия и Югославия до ІІ-та Св. война. По времето на ІІ Българска д-ва, титлата еволюира до бан – областен управител. Използва се от унгарците, които имат сходното ишпан, бан – областен управител. Заета в полски където pan, pani господин, госпожа, но през средните векове пан означава феодал, в чешки hpán, pan - господин. В албански zapana – господарски дом. /АС-СНА,стр.177/ Също в славянските езици, в рускоцърковнославянски жупанъ, староруски *жупанъ, селище Жупаново в Новгородска губерния (от 15 в.), старосръбски жупань, сърбохърватски жупан, словенски župàn, чешки и словашки žuраn – областен управител. Б.Цонев посочва румънското jupăn – жупан, господар, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.115/ Етимологични паралели: В осетински ban – господин, господар. /ОРС/ В тох./б/ yapoy, в тох./а/ ype – страна, народ, в персийски  jaban – страна, равнина, степ, заето и в тюркските езици като japan, jalan, žapan - степ. /СД-ПМ/ Съвременните памирци наричат Памир Упа-Миро което означава Страна на Митра. П.Добрев посочва също памирското жупа – войскови отряд, факт напълно отговарящ на териториалния войскови принцип. Не мога да се съглася с мнението на Баскаков, че тюркското župan – провинциален чиновник, е директна калка от китайското tsou-pan – секретар, канцлер. /НБ-КЗТЯ-ТО/ Явно думата е двусъставна, от жупа, респ.тох. yapoy, ype – страна, обалст и „прабългаро-аланското” осетинско бан – господар.

10)     зери-таркан – вид областен управител. Етимологични паралели: В пехлеви shahr – област, град, селище. /ИС-ПРС/  В ягнобски šahr, кюрдски şar, пущунски xahr, персийски šδhr, шугнански x'аr, гилянски, язгулемски, сариколски šar - селище. /VS-ETD/ В санскритски sar – по протежение на, санскрит aājra, протоиндоирански hajāra, авестийски azrβ, razah – област, поле. /L-IAIL/ В хотаносакски harāsā, средноперсийски pr`rz, пехлеви pargan, хоремзийски hr`zy, парачи rh`z – простира се. /Ch-DIV/ В тох./б/ sāāre – по протежение на. /DA-DT-b/ Заето и в алтайските езици sire, тюркски sere, тунгусоманчжурски siru, японски  sir - ширина. /S-AE/  Д.Адамс го свързва с хотаносакското sāāra – покривка. Може да го свържем с българското шир – простор. В Англия названията на историческите области /графствата/ завършват на –шир, вероятен келтски произход, в ирландски tir – страна, земя. Но най-точен паралел с прабългарското зера – област, зери-таркан, областен управител, показва пущунското sāīr – група хора, племе, тълпа. Изхождайки от териториалния принцип на войскова организация, зера вероятно е било и съответната войскова единица във военно време.

11)     зодчии – старобългарска дума, строител, зидар, зид – стена. Б.Цонев посочва старобългарското зидздъ - зид, срещало до началото на 20 в. в някои диалекти. В средноперсийски `s`dk, āsāyag, согдийски `s`dty, санскрит shad – обхващам, обграждам, ограничавам, санскритски  sāres, пехленийски sto, хотаносакски  sis, sais, осетински иронски sis, дигорски ses – строеж, стена. /Ch-DIV/ Старобългарското зиздъ е максимално близко до осетинските форми.

12)