Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

ЕТИМОЛОГИЯ НА НЯКОИ СЪВРЕМЕНИ, ДИАЛЕКТНИ И ЖАРГОННИ ДУМИ ОТ ПРАБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД.

ЧАСТ – 3

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

1. репча, изрепча – агресивно държание. В старобългарски ръпъщъ – роптая, заето в румънски като răpşesc. /БЦ-ИБЕ-2,стр.12/ Ст.Младенов обяснява репча с ребро, заставам ребром, което е несъстоятелно. Етимологични паралели: В санскритски ripu – враг, тох./а/ rapurñe, тох./б/ raparne, санскритски rabhas, латински rabies /оттук и медицинското название rabies – бяс/, древногръцки lambanw, древнобалтийски lobis – яростен, сърдит, бесен. /DA-DT-b/,/VS-ETD/ Сравни българското диалектно лобут – бой, с балтийската форма.

2. рид, рът – хребед, скала, планински склон. От старобългарски е заета в румънски като răt – планинско пасище. /БЦ-ИБЕ-2,стр.40/ П.Добрев свързва рид с талишкото рьд – страна на нещо, разклонение. /ПД-ЕАКБ,стр.125/ Вл.Георгиев посочва че рид, хрид е неславянска дума, срещаща се в сърбохърватски, където е българска заемка. Той смята че е същесвувала протодако-мизийска /праалбанска/ дума hrid/a/ – хълм, със сходен произход като илирйиското skordus – стръмнина, хълм и литовското skardus - стръмен. /ВГ-ВБЕ,стр.44/ В Тимошко се намира малката планина Хъртен, преименувана от сърбите, след окупацията на областта през 1833 г., в Ртан. Етимологични паралели: В осетински rыndz – рит, рът, планинска височина, стръмна скала. /ОРС/ В тох./б/ ri – планина, възвишение, връх. /DA-DT-b/ В английски ridge – планинско било, ирландски rinn, ирландски öirde – връх. /EID/ В киргизки и тувински art – планина. /VS-ETD/ Виждаме тохаро-осетино-/пра/български паралел.

3. рипам, припкам, хрипкам – скачам. Аналогично в кховарски riphe – скачам.

4. ритам, отритвам, изритвам – отблъсквам. В БЕР се търсят далечни и изкуствени аналогии с балтославянските название на бут, бедро. В тох./б/ rutk – отхвърлям, отделям, rutkaiñe - отделен. /DA-DT-b/ В осетински rаtærræst kænыn – отскачам, rаtærыn – гоня, погонвам, прогонвам. /ОРС/ В палийски ritta – освободен. Тохарско-осетински паралел.

5. рованик, равеник – китеник, дебел килим с дълги ресни. /СИ-РРОД,стр.430/ Също в осетински rævæjnæ, талишки revêndê, персийски reva' – нишка, ресни, шнур. /VS-ETD/

6. рок, на рок – български израз, означаващ “на здраве”, един вид тост. Заимствано от български в румънски като narok – наздравица. П.Добрев го свързва с “памирското” rog – здрав, здраве. /ПД-ЕАКБ,стр.116/ Може да посочим още пущунското rogh – здрав, осетинското rog, талишкото rük – леко, лек. /VS-ETD/ Така че “на рог”- да ни е леко. Интересна осетинска дума е ронг – в „Епоса за Нартите” така се нарича вълшебната напитка на безсмъртието. Думата няма отношение към българския език. Сега rong е традиционна, слабоалкохолна осетниска напитка, приготвяна от мед, медовина. Интересен паралел обясняващ етимологията на понятието е ирландското rong – жизнен, жизнена сила. Според В.Абаев, в основа на понятието стои протоиранското frān/a/ka- от frāna - дух, дихание. Ронг е аланска заемка в свански и мингрелски, като rang, rangi.

7. ромон – тих звук от течаща вода, ръми – валеж от ситен дъждец. В тох./б/ treme – вали дъжд, тох. /а/ r.m, /б/ ram, санскрит и хотаносакски ram, протоиндоирански hram, авестийски rām, староперсийски aryahram, согдийски `wr`m, партянски r`m, пехлеви rāmishnīg, съвр.персийски rāmān, осетински ræmun, литовски ramas, латвийски rams, старовисоконемски rima, исландски rimis – спокоен, тих, приятен, радостен. /L-IAIL/ Също в кюрдски aram, пущунски a`ra`m, талишки ram, шугнански orum, гилянски rem, язгулемски aramay, сариколски urum – тих, спокоен. /VS-ETD/ Осетинската форма е идентична с българското ромон, а тохарската с ръми – вали. Също в родопските говори се среща думата ромоня – говоря тихо.

8. рошав – човек с буйна коса или брада. В иранските езици, названието на брадата е: в осетински rīxī, ягнобски riš, кюрдски rîşî, пущунски, талишки, персийски, таджикски, язгулемски riš, кховарски rigish. /VS-ETD/

9. руспия, уруспия – лека, паднала жена, обида. Етимологични паралели: В готски horz – невярна съпруга, старовисоконемски huora, средновисоконемски huore, староисландски hórа - блудница. Според Миклошич, Бернекер, Нидерле, немската дума е заимствана на общославянско ниво, под формата курва – блудница. В санскритски agrіā, протоиндоирански agruh, авестийски ‘rі, ārі, кюрдски ezra, персийски āzra - девица, hurra – свободна, неомъжена жена, ягнобски arus, язгулемски arus, пущунски hars, orusi, haza, arwatah, r`wā, ruwezey, w`rā, хинду-урду urat – невеста, ārī – любима жена, кховарски awrat, кюрдски afret – жена, в кюрдски ors – свадба. В угрофинските езици, в удмурски urus, uros, хантски jêŋkurwi, унгарски árva, лапландски oarbes, фински orpo – вдовица. /UE/ Също в алтайските езици, изходното ura, тюркскотоurag, монголското h/argali, тунгусоманчжурското orun – жена. /S-АE/ Българската дума показва ирански паралели.

10. ручам - ям, ручок – закуска, рупам – ям. В БЕР е дадена съмнителна етимология с ръка, ручок – нещо приготвено с ръце. В тох./б/ aruci – без апетит. /DA-DT-b/ В тохарските езици частицата а- пред думата има отрицателно значение, както в латински и останалите индоевропейски езици. Така че ruci би означавало храна, апетит, напълно идентично на българското значение. В угрофинските езици, в хантски rāk, коми rok, фински rokka, естонски rokk – каша, храна, също в марийски ruaš, лапландси rìss'k, фински rieska, естонски karask, вепски roškse - хляб. /VS-ETD/ Но в иранските езици се наблюдава друг паралел. В авестийски rapiebā, согдийски ry`bn, средноперсийски rābin, осетински ræftæ – обяд. /L-IAIL/ В пехлеви rōzīg – препитание, прехрана. /ИС-ПРС/ B гилянски riwoys, сариколски rawus - глад. В ягнобски rezg, risq, памирски risq, язгулемски ruz - храна. /VS-ETD/ Също в пущунски rawdāl, rawem, rewem, персийски riwir, шугнански raw, rŷvd, сариколски raw, rov, rivd, язгулемски rakw, искашимски rulv – храня се, суча, сариколското rawjn – биберон. Cheung ги свързва с иранското hrab – храня се, суча. Що се отнася до ручам, най-близко са тохаро-угрофинските понятия, показващи и произхода на българската дума, а рупам показва повече ирански произход.

11. руфя, рофея – мълния, гръм, употребявано в Македония. Българска, диалектна дума изследвана от Вл.Георгиев. Той я свързва с албанското rrufe – гръм, но не изключва възможността и за обратен преход, от български в албански. Като най-близка основа, смята тракийското ромфея, румпия – копие, засвидетелствано и в новогръцки, ромфайя – меч. Във фригийски romfea – стрела, копие. В.Томашек посочва староиндийските аналози rambha – пръчка, rambhin – копие, които не могат да обяснят вероятното тракийско rumph. То е по-близко до латинското rumpo, старонемското riufa - чупя, разкъсвам. /ВГ-ВБЕ,стр.37/ В английски romp – лудувам. В тох./б/ ru, ruwa – реве, гърми. /DA-DT-b/ В санскрит ruj, rup – руша, разбивам, ruvāti – рев, в немски rufen – рев, славянското revъ. В осетински arv* – мълния. /ОРС/ Възможно е руфа да е прабългарска дума от тохарско-осетински произход, получила аналогично развитие като в немски и санскрит rufen, ruvāti – рев, гръм. В иранските езици, в авестийски uru, парачи ruh, roita, вахански rыy, royd, ягнобски rauëj, осетински иронски ræjyn/ræjd, arawyn, aryd, дигорски ræjun/ræd, arawun, arud, пущунски rayi, rayal, rāy, согдийски r`y, хотаносакски xrai – реве, вика, крещи, рушански rambast, rambh – силен шум, трясък. /Ch-DIV/ В палийски rujati – къса, руши. В ирландски rèic – викам силно, racan - буря. /ЕDGL/,/EID/ Ввръзката руфя – арв, е напълно възможна, предвид особеностите на осетинския език, честото срещане на метастаза в корена, с преминаванета на гласната пред началната съгласна /б.а. както и в тохарските езици/, т.е. трябва да очакваме алански корен *rav, **ræv,* аналогичен на останалите индоевропейски примери. Интересно е че в угрофинските езици, откриваме същия изходен корен arv – късам, разпарям, удрям, руша, съответно в удмурски ur, or,* коми or, хантски ari, манси art, унгарски ár. Също може да посочим редките родопски имена Урфен, Орфен, Руфе. Някои изследователи (Чалъков, М. Отглас от мита за Орфей и Евредика в Средните Родопи. – Балкански форум, 1993, № 33, с. 13-24) виждат отражение на мита за Орфей, което е повече от съмнително. Всъщност У/о/рфен/Руфе демонстрират връзката руфя – арв, респ. осетниското ræjun/ arawun, и показват значението на името – светкавица, мълния. Самото име Орфей е от същия индоевропейски корен, съществувал в тракийски, аналогичен на келтското /ирландско/ oirfid, оirfeid – музика, което пък е производно на староирландското arbeitim, arpeitim, ирландски fitiud, шотландски fead – въздух, т.е. свирня, звуци породени от въздушната струя. /EDGL/

12. ръгам, ръчкам – мушкам, ръжен – тънък железен прът за мушкане, за разгаряна на огнището. Аналогично е осетниското ræcugъыn – пронизвам, мушкам. /ОРС/

13. ръйж – диалектен израз със значение разбираш ли, често използвана в разговорната реч, за кояно се смята че е възникнала по пътя на редукцията. Интересният осетински паралел rrаjž – разум, разсъдък, показва пътя на нейното възникване.

14. рътя, изрътя – покълвам, пониквам. П.Добрев посочва и язгулемското рът – излизам, покарвам с което обяснява българската дума. /ПД-ЕАКБ,стр.126/ В тох./б/ er, в тох./а/ ar – възниква, пониква, израства, достига, урожай. От същия корен са тох./а/ ritw, тох./б/ ritt – проникващ, упорит. Д.Адамс посочва връзки с армменското yar – повишава се, латинското orior – възниква, израства, става, хетските arai – издига се, arta- появява се, artari – става, arnuzi – привеждам в движение. /DA-DT-b/ В санскрит ar, протоиндоирански xar, староперсийски arsm, arsam, пехлеви rasīdan, съвр.персийски rasdan – достигам, пораствам. /L-IAIL/ В етруски ar – правя, работя. /EEG/ В ягнобски rut, осетински ræzin – расте, вахански restani – растение.

15. ръшкам, ръщя, ръшна – ходя, обикалян, навъртам се. /СИ-РРОД стр.435/ Интересен паралел е ирландското rachad, rach, староирландски ragat – вървя, отивам. /EDGL/ Сходно е осетинското rаcæuыn – излизам, razgьоrыn – бягам. /ОРС/

16. са – гл. съм – 3 л.мн.ч., те са. Аналогично е осетинското sæ - 1) личн. мест. 3 л. мн.ч. род.п. – те; 2) притеж. мест. 3 л. мн.ч. – те, на тях; сæ хæдзар – техния дом. /ОРС/

17. сабя – хладно, режещо оръжие. В руски сабля, украински, белоруски шабля, сърбохърватски сабља, словенски sablja, чешки šаvlе, словашки šаblа, полски szabla. Фасмер посочва като източник унгарското szablya – сабля, сабя от szabni – режа, но по-вероятно имаме старобългарска заемка в унгарски. С неизяснен, но сигурно източен произход е и немското säbel, английски и френски sabre – сабя. В староиндийските текстове sāb – желязо. /L-IAIL/ В пущунски šаb – кинжал, šabel – сабя, в санскритски и авестийски spana, согдийски `srpnys /aspanan/, осетински æfsæn, ягнобски spn-zd, пущунски ospēna, сариколски sipin, искашимски š`pun, шугнански sepen, язгулемски spun, искашимски shepon, йидга, rispin – желязо, плуг, острие, персийски `azb, sabz, sāv, sāwā – меч. Също в zubāou, кюрдски sоwak, гилянски sеb – остър./VS-ETD/,/IED/ В арабски seyf – сабя, меч, е иранизъм. В турски, татарски, чувашки saban, азърбайджански sараn, балкарски sаbаn-аγас – плуг, е явен иранизъм. В карачаевобалкарски sаuut-sаbа – оръжие. В тох./б/ apal – меч, yepe – оръжие. /DA-DT-b/ Може да търсим смислова връзка между тохарското и източноиранските понятия, оръжие-острие-желязо.

18. сака – така. В БЕР се търси със славянското соча, посочвам, чешкото sok – скъперник /?/, латв. soku – говоря и праславянското секати – сече /сече му ума/, което е крайно неубедително. В тох./б/ sāka – така, действително, точно така. /DA-DT-b/ Аналогично по значение и звучене е българското диалектно /Хасковско/ сака – точно така. Тохарската етимология е явна.

19. сакам – искам. П.Добрев посочва сариколското шъкав /xikaw/ - търся. /ПД-ЕАКБ,стр.126/ В тох./б/ skai – стремеж, желание, sak - искам. /DA-DT-b/ В осетински sаkkаg – удостоявам, желая, оказвам внимание. /ОРС/ В авестийски isaiti, санскритски icchati, славянски искати, немски sagen, балтийски sekti – искам. /VS-ETD/ Има и алтайски паралели siga-z, монголското sigia, тунгусоманчжурското sig, корейски čiač, японски sānk – търся, искам. /S-AE/ Тохаро-осетино-/пра/българска аналогия.

20. сакат – повреден, поразен. Българската дума според БЕР се свързва с турското sakat, aksak – недъгав. Думата се среща в албански, гръцки и румънски. Етимологични паралели: В тох./б/ sāakāto – удар с меч или палка. Д.Адамс го свързва с протоиндоевропейското sek – сеча. /DA-DT-b/ Сравни с пехлевийското zadāg – убит. В осетински skъuыхtæ – поразен, увреден, sахъаt – порок, недъг. /ОРС/ В латински sciatica, ирландски siatag – болки по ставите, ревматизъм. /EDGL/ Също в ирландски scathaim – куц, готски skaťjan, скандинавски skada, старофризки scatha* – увреден, жалък, арменски xatharem - разрушен. /IEE/ В тюркските езици aqsaq/axsax/aksak – сакат, куц. /VS-ETD/ В монголски sogog – куц, недъгав. /МРС/ Виждаме древна тохаро-алтайска заемка и тохаро-осетино-/пра/български паралел.

21. самодива – горски демон в женски образ. Самодивите, обикновено под формата на красиви жени, подмамват и убиват пътниците. В основата на думата стои тох./а/ sām - враг и иранското dev – зъл дух, демон, в осетински dawæg,* ягнобски dew, кюрдски dêw, пущунски dev, талишки, гилянски, персийски div, шугнански dew – зъл дух, демон. /VS-ETD/ Самодива се среща единствено в българския език, докато вила, е заето в староруски, сърбохърватски и словенски.

22. санким – така. В тох./б/ sañke – точно така, действително. /DA-DT-b/ В осетински suаng – даже, защото, хуфски и рушански čunki, таджикски inčunin – защото, така, чунким. /ОРС/,/СВ-РХТ/,/DRT/ Твърде вероятно е тези думи смятани за турцизми в български, всъщност да са с предосмански произход. Също ясен тохаро-прабългаро-осетински паралел.

23. свила – коприна. Заето в сърбохърватски свила, словенски svilа – коприна. Мнението на Ст.Младенов че думата произлиза от sъvila от viti – вия, е повече от съмнително. В осетински cællæ, zældak* – коприна, руски шелк, английски silk, кховарски iskim, които са производни на китайското si – коприна. Осетино-прабългарското понятие е заето и в ингушки като čilla – коприна. /РИС/ Руското шелк, няма отношение към българската дума, то е скандинавска заемка, в староисландски silki, староанглийски sioluc, старовисоконемски silecho (9 в.) – коприна. От руски е навлязло в литовски šilkas, старопруски silkas – коприна. (Брюкнер, Микола)

24. свиреп – жесток човек. В чувашки откриваме сходното sirěp – с твърд, непреклонен характер. В славянските езици, присъства в руски свирепый, словенски svеrе̣р, чешки sverêpý, слвашки sverepý – див, жесток, полски świerzepa – кобила. Предполага се родство с литовското šiurpti, šiurpstù – агресивен, староисландското svárr – жесток, готското swêrs - почитан, нововисоконемското schwer, литовски svarus – тежък, тежест, а полската форма е сходна със старопруското sweriapis – кон за състезание. Като цяло етимологията се изяснява от осетинското sbirægъ kænыn – озлобен, заплашващ. /ОРС/ Чувашко-осетно-българския паралел показва и наличието на изходна аланска форма. Странно е мнението на Льовентал който смята sverepъ за родствено на латинското verpus – обрязан /със сюнет/, vеrра - membrum virile, penis. /по Фасмер/

25. сгур – изгорели въглища в огнището. Етимологични паралели: В осетински sqoræ, пущунски skōr, skāre, персийски sakar, санскритското āvgara – въглища, в кховарски st`ura - жар. /VS-ETD/ В ирландски sgumrag – пепел в огнището, сгур. /EDGL/ От този индоевропейски корен произлиза и общославянското *skvarъ – жар, жега, огън.

26. сдухан, сдуя се – изсъхнал, спаружен, мършав, с болнав вид. /СИ-РРОД,стр.448/ Думата е прабългарска, с ясен осетински произход, в осетински zduxыn – смачкан, свит. /ОРС/

27. секвам, сецвам се – схващане, най-често схващане на кръста. Аналогично е осетинското sæccæ – схванат, с мускулна ригидност /схванатост/ на кръста. /ОРС/

28. сèнище – зъл дух, вампир, призрак, използвана в Македония и в творчеството на Д.Талев. /СИ-РРОД,стр.451/ Етимологични паралели: В тох./б/ sanuññe – вражда, sanu – опасност, в тох./а/ sām – враг, тракийски sinu, санскрит ksinoti – убиващ, разрушаващ. Също в авестийски snae, санскрит sānathi, средноперсийски snāh – удрям, хотаносакски sān, пракрит chānana - руша. /Ch-DIV/ В кховарски sana, zana – ненавист, отвращение. Също в ягнобски sаn, осетински son, zang – враг, sajyn, son – злина, враг, в кюрдски xîyan, şîn, персийски säyä - злина. /VS-ETD/ Според В.Абаев тохарските sanu, sām и осетинското son, са типичен тохаро-осетински изоголос, бих добавил по-точно тохаро-осетино-/пра/български изоголос.

29. сепвам се – стряскам се, извършвам рязко движение. В осетински sæpp – бяг, препускане, конски галоп, sæppаrыn – подхвърлям нагоре, скачам. /ОРС/

30. серей – засъхнала пот и мазнина по вълната на овцете, сирява, серлива вълна – непрана, непочистена вълна. /СИ-РРОД,стр.451/ Сходно е с ягнобското širiš, кюрдското çirîsk, пущунското srix, талишкото kiriš, персийското siriš, шугнанското sirēx', гилянското sereš, хуфско-рушанското sirix, язгулемското sêriš – лепило, нещо лепкаво, аналогично по значение на българската дума сиряв, серлива вълна, серей. /VS-ETD/

31. сетя, да се сетя, досетя – мисля, съзнавам. Няма славянски аналогии. Аналогично на осетинското sættin – мисля съзнавам, досещам се. В ирландски аisteach, aisdeach – остроумен. /EDGL/

32. сима – род, потомство, рядка диалектна дума. Според БЕР, обясненението чрез гръцкото σημα – знак, е крайно неубедително. Най-близко е тох./б/ sāaumo – човек, sāmaske – дете, потомък. /DA-DT-b/ В пехлеви shōy - мъж, пущунски и персийски sima – лице. В чувашки sыn – човек, показва паралел с авестийското zantu - племе.

33. синор – граница. П.Добрев посочва ваханското синор – тесен. /ПД-ЕАКБ,стр.127/ В тох./б/ sim, saim, simne – 1. граница, предел. 2. покрив, жилище. В български синор – граница. БЕР прави аналогии с новогръцки, арумънски и турски, но отбелязва че в тези езици синор е българизъм. Но се среща в татарски, sыnыr – граница. В древнотюркски sim – граница е явна тохарска заемка, а другата форма sïčï е пряка заемка от китайското sыži – граница, а sïηar означава посока, направление. /ДТС,стр.502,504/ В санскрит sima, авестийски smān – граница. В шугнански zīmb, язгулемски zаm – граница, бряг. /VS-ETD/ Явна тохарска, или източноиранска етимология, тъй като синор се използува и в кюрдски.

34. сипаничев – пъпчив. В тох./б/ sänkāñ -* пъпки, обрив по лицето, бръчки, осетински sinkъ – пъпки. Аналогично е чувашкото şăpan, кюрдското çiban – пъпки. Очевидна /пра/българо-осетино-тохарска аналогия. Осетинската дума е аналогична с тохарската, докато българо-чувашката с иранската/кюрдската/. В славянските езици се използва сходното оспа, в руски оспа, украински вíспа, белоруски во́спа, старобългарски осъпа (Супрасилски сборник), сърбохърватски öспа, словенски óspice, полски оsра, лужицки wоsрiса – обрив, шарка.

35. сир, цир – хубаво, охранено домашно животно, рядка диалектна дума, според БЕР. В ирландски cireag – любима овца, любимо агне от стадото. /EDGL/ Показва също преки ирански аналогии. В пехлеви sēr, sērīh – сит, ситост. /ИС-ПРС/ В другите ирански езици може да посочим ягнобското ser, кюрдското ter, пущунското ser, талишкото si, персийското sir, шугнанското ser, гилянското ser, язгулемското sir, рушанското и хуфско sir, сариколското szyr - сит. /VS-ETD/