Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

ЕТИМОЛОГИЯ НА НЯКОИ СЪВРЕМЕНИ, ДИАЛЕКТНИ И ЖАРГОННИ ДУМИ ОТ ПРАБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД.

ЧАСТ – 2

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

1. кавал – български народен инструмент. Официално думата се смята за турцизъм, от едноименното kaval – духов музикален инструмент. /ВК-ТРТБ,стр.103/ Самата дума има ирански произход, от иранското, авестийско kavi – певец. Иранският корен kauëh- , означава плача. В санкритски kavi* – викам, плача, в осетински иронски kæwyn, koyd, дигорски kæwun, kud – плача, също kuwd – поминателно събиране, където се оплаква починал родственик. /Ch-DIV/ Също в германските езици, немското qual, старовисоконемското quëlan, холандското kwaal, старосаксонското quâla, англосаксонското cwalu и литовското gèlti – тъга, дало славянското жал. /СМ-ИС стр.67/ Също в старогръцки klao, албански kĺań – плача. Протоиндоевропейски klaw- плач. /IEE/ Така че кавал* е означавало инструмент с тъжна по звучене мелодия. В чувашки откриваме интересен паралел kěvě – мелодия, напев, kěvěčě – музикант. Свързва се с древнотюркското küj/köj - глас, старомонголското kög,* съвр.монголскоот xög – музика. Според Г.Рамстед прототуркското kök и протомонголското kög – глас, песен, са заети от китайски, - khyog, cjuj – песен, мелодия. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.268-269/,/ДТС,стр.311-312/ Очевидно е че чувашката форма показва ирански паралели. Кавалът е популярен балкански народен дървен духов инструмент, познат в България, Балканите, Турция, Армения /блур/ и Кюрдистан /блул/. Представлява цилиндрична триставна дървена тръба, с 8 отвора за пръстите, долната е с резонаторни отвори – душници. Звукът се произвежда чрез странично духане в наустника. Интересн факт е че кавалът е един от най-разпространените инсрументи в Синцзян, сред тохарите от Куча. Наричал се е bili /сравни с арменското и кюрдско название/ Изготвял се е от бамбук и е имал 9 отвора и мундщук. Попада в Китай, през ханското време, 2 в.пр.н.е. от Куча. Изработвал се с дължина между 19 и 45 см. Звукът които произвеждал бил пронизителен и тъжен. Китайският автор Ши Шо пише “Когато хусците /т.е. белите варвари, тохарите/ слушали мелодията на били, плачели и ридаели”. Инструментът е зает по-късно и от уйгурите, които го нарекли boliman. /БЛ-ВТДРС-2000,стр.467-468/ В кховарски, кавал, флейта – beluw. И така виждаме че кавалът се появява в Синцзян именно като инструмент с тъжно звучение, факт потвърждаващ се и от етимологията на иранския корен на понятието. В основата на bili което е китайската форма на тохарската дума, вероятно стои тох./б/ p.lw – тъжен, жален, pils – тревога или pi – свиря. /DA-DT-b/ Чрез китайски, или директно от тохарски е заето и тунгусоманчжурски bileri – свирка, кавал. /ССМЯ,стр.84/ Може да посочим ясен паралел с ирландсконо bîilleach, beul, английското blub – плач, blue – тъга. /EDGL/ От този индоевропейско корен bhlēw/bhlōw – тъга, плач, е и славянското bolь – болка. /IEE/ Много по-вероятно е българите да са донесли този инструмент на Балканите, така харктерен за народната ни музика! Интересен паралел е и ирландското ceoil* – музика, музикален инструмент. /ЕID/

2. кака – по-голяма сестра, или обръщение към по-възрастна жена. Думата няма славянски аналогии. Най-сходни са нуристанските паралели: В хинди-урду akkā, кашмирски kyā - кака, нуристанските езици: камавири /башгили/ kâk'uñi-štri - вдовица, kâñ'aštot – по-малък брат на бащата, чичо, kâñ'ašti-nua - по-малка сестра на майката, леля, пашаи kākūˊ- момче, kākī – момиче, шина kāko – по-голям брат, kāki – по-голяма сестра, в дравидските езици, в телегу akka, тамилски akkai, akka – по-голяма сестра, телегу kakka –* чичо. В ягнобски ako – по-голям брат. /МА,ЕП-ЯТ/ Българскто кака, според П.Добрев, е от един произход с искашимското kakik, мунджанското kaka – обръщение към по-възрастна жена. /ПД-ЕАКБ стр.94/ Думата е с ностратически паралели `v`wḳ`v – съпруга. Протоалтайската форма е ò[k`]è – жена, съпруга, в старотюркски ög, турски öke, öge, уйгурски uka, hükä – майка, сестра, в казахски, киргизки üke, узбекски ükə, турски öke – по-млада сестра, в монголски okin – дъщеря, сестра, тунгусоманчжурски uku-čēn, uki -* снаха, японски oku, óku-san – жена, съпруга. Протоугрофинското ewkk`v – баба, във фински eukko,* удмурски jükâ, унгарски ik, ike, ük - баба, ükanyа – прабаба. В манси kaŋk, хантски qaqy – брат. /IEE/,/VS-ETD/ Виждаме че българската дума е най-сходна с нуристанските понятия.

3. калина – невеста, жена. Българската дума калина означава зълва, невеста. БЕР посочва връзка с келтското /ирландско/ caile – момиче. Етимологични паралели: В тох./б/ kl-ye, klaina – жена, kal.l – утроба, матка, cmol - раждане. /DA-DT-b/ В келтски clann - род, в етруски clan - син. /EEG/ В протоиндоевропейски gwen[a]-, gwnā- жена, ирландски caile, caileag, cailin – момиче, любовница, caillech – възрастна жена. В угрофинските езици, в хантски küli, удмурски kall, коми kev, фински käly, естонски käli, вепски kälu, мордвински kiajalo – снаха, в удмурски kыšno - жена. /VS-ETD/ В таджикски, ягнобски kelin – невяста, булка. /МА,ЕП-ЯТ/ Виж протоалтайското kune˜g, тюркменското k.ni* – нова жена, турското küni, gönü, günü, kаjăn – жена, придобило разпространение в български като кадъна. При балкарците klaina означава калъм, откуп за невестата, а kъаtin - невеста. В киргизки, казахски, узбекски, южноалтайски, тувински kelin, хакаски kilin, татарски kilen, тюркменски, турски, гагаузки gelin, якутски kijiit, чувашки kin – невеста. /VS-ETD/ Старостин посочва сходните алтайски понятия kunēg, тюркското güni, японското kūanani – жена, наложница. В японски kuanami – съпруга. /IEE/ Може да посочим също баското kolko,* грузинското kali – женски бюст. /БКС/ Палеолитните корени на понятието не будят съмнение, но българската форма е най-сходна с тохарската и респ.с келтските.

4. калпак – шапка от овча кожа. В БЕР тази дума се смята за турцизъм от персийски. Съществува в руски и украински – колубки, колпак, ковпак, в чешки klobouk, klobúk – шапка, среща се в албански и румънски. Е.Боев смята че калпак е българска дума от предосманско време. Етимологични паралели: В тох./б/ kalapak – вид украшение за глава, свързва се с тох. lap – чело, глава /б.а. сходно със славянското лоб – чело/, в хотаносакски – kalapaka. /DA-DT-b/ В осетински хъыlpаkъ, искашимски kъla, talpak, вахански pukъl, сариколски tumagh – калпак. /IED/ В тюркските езици освен калпак се използва и телпек – шапка от овча кожа. Старостни посочва протоалтайското kàla/k,-e-/, тюркското kalpak, монголското kalbaŋ, χalbang, тунгусоманчжурски kelke, kelpeke, корейски kár – шапка. /S-AE/ Тохарската същност на калпак* се потвърждава от семантиката свързана с lap – чело, глава, т.е нещо което се слага на главата. Наличието на думата в румънски и албански /където са българска заемка/ показва старобългарска етимология. Разбира се вероятен е и тюркски произход, свързан със зазелването на печенези и кумани по българските земи.

5. камбична – да катурна, да обърна, камбур - гърбав. /СИ-РРОД,стр.187/ В староиндийски kubhrá, kūbara, осетински guыbыr – гърбав, извит, дъговиден, извито дърво. Също в осетински kъæmbыr – надвиснала скала. /ОРС/,/IEE/

6. канара – скала, голям камък. Тази дума, според БЕР се свързва с персийското känār, което пък отсъства в турски. В турските източници, според БЕР канара е посочена за българизъм. В турски съществува дума канара но със съвсем друго значение – кланица, от турското кан – кръв. Така че канара е типична прабългарска дума. Като топоним е широко разпространена в Македония: Канина, Канин, Кенали /знаменитото село Кенали – място на голямо сражение и победа на българските сили по време на І-та Св.война/, Каначе, Канарево. /АС-БПСР,стр.43/ Етимологични паралели: В пехлеви kānar e бряг, покрайнина. /ИС-ПРС/ От същия корен в осетински kæron, ягнобски xani, кюрдски kenar, пущунски ka'nar, талишки kêno, персийски kenare, шугнански kinora, гилянски kênеr, хинди-урду ćaţān, кашмирски kañi-āra – камък, скала, граница. /VS-ETD/ П.Добрев също посочва памирското kanora – скали край селище. /ПД-ЕАКБ,стр.94/ Сходно понятие и в келтските езици, в ирландски carn, cairn, кимвърски carn, бретонски karn – купчина камъни. /EDGL/ В тох./б/ kank – камък. /DA-DT-b/ Канара е от ясен ирански произход.

7. каня, каня се, чини ми се – искам, смятам да направя нещо. Каня няма славянски паралели. Но може да посочим аналогичните, в тох./б/ cank – мисля, чувствам, изразявам благодарност, kān – искам. /DA-DT-b/ В пехлеви kām – желая, искам, kunishn - деяние. /ИС-ПРС/ Прототохарската форма според Д.Адамс е kān – изпълнявам, пораждам, създавам, чийто аналог е фригийското kan – мисля, говоря, ирландското cinn – смятам, решавам, осетинското kænыn – правя, санскритското cinta – намерение, citān – мисъл, палийското cinteti – замислям нещо, българските чиня и каня. Чиня – мисля да направя нещо, смятам, замислям действие и каня се – мисля, смятам да направя нещо. Според Шафарик словашкото čini sa mi – чини ми се, е средновековна българска заемка. /БЦ-ИБЕ-1,стр.57/ В руски чинити, чешки činiti, полски – czynici, сърбохърватски и словенски čieniti, в полски czyn, чешки čin, сърбохърватски и словенски čijn – делo, работа. /D-SIL/ Самият глагол činа – искам, смятам е от ирански произход. Каня, поканвам – т.е. извиквам някого, аналогична на осетинското хоnыn – каня, призовавам. /ОРС/ Думите с корен каня нямат славянски аналогии, а чиня е заимствано чрез старобългарския език. В БЕР ги свързват с общоиндоевропейското can – задоволявам, осъществявам. Възниква въпроса как тези нетипични за славянските езици са попаднали в български? Чрез прабългарите със съответната иранска и тохарска етимология. Наблюдават се и алтайски ностратически палралели. Старостин посочва протоалтайското čino* – способност, сила, съответно в монголски čine`e, корейски c``n, японски tinam. Също протоформата kāna, тюркски kān, монголски kanu, тунгусоманчжурски kandari, японски kánáransu, също протоалтайското kā`nt`v, монголското kan/t/u, тунгусоманчжурското kānta – със значение да съм удволетворен, задоволен, да достигна, да получа. Дори в ескимоски kaŋi`а-(ci-) – смисъл, правило. /S-AE/ Сравни с българското кандисам –* да се удволетворя, достатъчно, което се смята за турцизъм. Но в осетински откриваме също kаnd – толкова, достатъчно, така че не е изключено и предосманско присъствие на подобно понятие в български. /ОРС/

8. карам се – враждувам, проява на агресивно поведение, карез – отмъщение. Има ограничени славянски аналогии, които са старобългарска заемка. В чешки karati, полски karac`, сърбохърватски, словенски karati – ругая, упреквам. /D-SIL/ П.Добрев посочва памирското qar – гняв. /ПД-ЕАКБ,стр.96/ Етимологични паралели с хетски arsanniiea, тох./б/ karr – ругая, санскрит hari, староперсийски kara – война, протоиндоирански hirs, hrhs, санскрит rs, ārs·yant, хотаносакски arejsa, авестийски arāsiiat, согдийски `rsk, пехлевийски arashk, ягнобски, пущунски и персийски rašk – завист, ненавист. /VS-ETD/ В осетински ræst – болка. /ОРС/ В тох./б/ rser - ненавист. /DA-DT-b/,/L-IAIL/. Също в древногръцки koiranos, келтски cuire, ирландски garg, старонемски heer, съвр.немски krieg, литовски karas - гняв, война, руски покорить – покорявам, латински carinare – ругая. Така че ако карам се е от прабългарски произход, най-сходно е тохарското понятие. Карез се смята от БЕР за турцизъм, от арабо-турското garez – омраза, което е повече от съмнително. Откриваме в руски карёза, карзуй – злобен, подмолен човек, според Фасмер е „тъмна дума”. Най-близко е осетински kars – сърдит, пехлеви kārezār – битка, ягнобски qarz – дълг, отплата. /ОРС/,/ИС-ПРС/

9. карам – вървя, върша нещо, кретам - движа се бавно. Етимологични паралели: В тох./б/ carit – движение, поведение, в хотаносакски carita, тох./б/ kritām – игра, развлечение. /DA-DT-b/ В санскрит cari, протоиндоирански čārh, krami, авестийски carān, xrāmh, староперсийски abicar, `xr`m, согдийски x`r`m, съвр.персийски xirā, вахански kъrъm – движа се, карам, крача. /L-IAIL/,/Ch-DIV/ В пехлеви kār – работа, kardan – работя, върша нещо, правя. /ИС-ПРС/ Също санскритското hgar, авестийското gār, средноперсийски wygr`, согдийски h`ngr, партянски wygr`s, язгулемски jir, jird, ягнобски ŷr, uŷroās, рушански, хуфски arakat, пущунски angir, осетински ænkaryn, nkard – проявявам активност, действам, осетинското qaryn, qapd – моля, искам нещо, накарвам някого за да свърши нещо. /Ch-DIV/ В пущунски kar – правя нещо, движа се, върша нещо, виж също kār - работа. /ПД-ЕАКБ,стр.98/ В кимвърски kerdhes – разходка, в ирландски cаr, cor, сaraich, староирландски curu, gyros - движение. /EDGL/ В етруски cari, cer – правя нещо. /EG/ Българското карай, карай да върви, как я караш, са изрази напълно идентични с пехлевийското kār – работа, санскритското cari и тохарското carit – движение, поведение с които етимологичната връзка е несъмнена. Осетинските форми стоят близко да българското карам, накарвам – заставям за действие. Сравни тох./б/ kritām – игра, развлечение, санскритското krami, авестийското xrāmh и българското кретам – движа се вървя бавно. Покорни въстановява протоиндоевропейското kret – движа се напред-назад, съответно в галски crottiare, средноирландски crothaim, староисландски hraar, старовисоконемски hrat, литовски kreču. /P-IEW/ Откриваме ностратически паралел в баското korrika* – бягам, движа се.

10. карас – българска диалектна дума, със значение бик. И.Т.Иванов съобщава че в диалекта на с.Самуилово /Старозагорско/ се употребявала думата карасарски – кравешки и карас – бик. /ИТ-ПБЕ,стр.74/ Откриваме неочаквана аналогия с тохарски и осетински понятия. В тох./б/ kauurs.e, в тох./а/ kaurs – бик. /DA-DT-b/ Също в осетински kuыr – бик, вол. /ОРС/ Тохаро-осетинно-/пра/български паралел. Откриваме интересен паралел между тохарското понятие с искашимското kurust, korost, йидга karass, осетински qis, талишки xêz, язгулемски kux` – кожа, козина. /VS-ETD/ В ирландски crodh – бик. /IED/ Ностратически паралел показва баското guro, грузинското kuro – бик. /БКС/

11. кастря – отчупвам, сека. Сравни с пехлевийското škastran – чупя. /ИС-ПРС/

12. ката, ката ден – всеки ден, ката, диалектна дума означаваща път, поредност. Смята се за гърцизъм. Но в осетински хаtt, хаtt rаz – всеки, всеки път, поредност. /ОРС/

13. като – частица за сравняване качествата на предмити и обекти. Аналогично в тох./б/ katu – за, така, като, именно, частица за сравнение. /DA-DT-b/ В осетински kædæj – като. /ОРС/ В рушански и хуфски qod – винаги, обичайно, cod – така. /ВС-РХТ/

14. кацам – призимявам се, българска дума нямаща ясна етимологиа. Вл.Георгиев посочва старолитовското skasti, skatau – скачам и румънското cátea – народен танц, като търси връзки със скачам, което е слабо убедително, напълно погрешно. /ВГ-ВБЕ,стр.43/ В тох./б/ katso, в тох./а/ kats, прототохарски kātsān – корем. Д.Адамс го извежда от хетското katta, kattan* – долу, ниско. /DA-DT-b/ В бретонски kof – корем. Също в удмурски kjöt, ket – корем. Виждаме че тохарските понятия са идентични с българското – кацам, призимявам се, коремът на птицата е най-близко до земята. Кацането не е скок. Хетското katta, kattan – долу, ниско, допълнително го потвърждава. П.Добрев посочва искашимското и ваханско kac /кац/ - слагам отгоре, накланям се. /ПД-ЕАКБ,стр.96/ В хинди kukshi, калашки kuch, нуристански kutal, пущунски ged.a, xeta, талишки gêdê, шугнански qič, сариколски qeč, хуфски, рушански qoč, осетински gæstæ – корем, а в дигорски - gac е прелитам, кацам. В лапландски kāhca_it, естонски kātsas, коми kadz, мордвински kačo, унгарски has – шкембе, търбух, долна част на корема, скут. /UE/ В ингушки kit – корем, търбух. /РИС/ Тохарската етимология е най-убедителна, катцо – корем, кацам – презимявам се, подобно на осетинското гъестъе – корем, гац – кацам, презимявам се.

15. кащяло, комай, гачи – защо, нима, струва ми се. Български неславянски частици в изречението. В тох./б/ kattsi, kuce, kuse, в тох./а/ kus, kuc, kusne, kucne – защо, защо така. Д.Адамс го извежда от kā + attsi, защо така, аналогично на българското ка+щяло – защо така. Комай има аналози в осетински cæmæj – защо, защо така, cæmæ - ами. Връзката комай – цæмæй е очевидна. Също в палийски kacci – ли, така ли, kašma – защо. Сравни с българските гачи – като че ли, така, къщяло – защо.

16. кваси, наквасен – диалектна дума /Хасковско/ означаваща мокър, намокрен, навалян от дъжда. Най-близко е тох./б/ swese, в тох./а/ swase – дъжд. /DA-DT-b/ В осетински kævdа – дъжд. /ОРС/

17. квит – по равно, справедливо. Показва пряка паралел с осетинското kъæjttæj – по равно, согдийското kw`t – имуществени отношения към някого. /ОРС/

18. кежав, кекав – болнав, мършав. Обяснено е /неправилно/ с албанското ked – лош. В ягнобски kasal, кюрдски kesad, персийски käsel, шугнански kasal, гилянски kêsêl, язгулемски kasal, сариколски kasal – болен. /VS-ETD/ В осетински qæс, gæzæ – болен, идентично с българското кекав, кежав. Има и алтайска аналогия. Старостин посочва протоформата kōka, монголското koki, тунгусоманчжурското kuke, японското kākī – увреден, сакат. /S-AE/ Също в угрофинските езици, в марийски kukšэ, kukšo, коми kus, удмурски kes, kos – слаб, сух. /UE/

19. кекерица – жаба. П.Добрев я свързва с язгулемското kerkeric /керкериц/ - кречетало. /ПД-ЕАКБ,стр.97/ В памирските езици x'irbij', x'arbej' – жаба. /VS-ETD/ Нашето кекерица е идентично с осетинското хækuъrc – смях, кикот, qar – крясък. В карачаевобалкарски kъыčыrыkъ – крясък, е с осетниски произход. В тох./б/ kery, karia – смях, в тох./а/ kärye – крясък, вик, призив. /DA-DT-b/

20. келемя – неразорана, пустееща, крайна земя, старнище. В БЕР е дадена абсурдната етимология с турското диал. keleme уморен, отпуснат, от арабското kelāla – умора. Трябва да кажем че в български съществува точна калка на този турцизъм – келеме, обида означаваща неблагонадежден, мързелив човек, проидоха. Така че няма нищо общо с обработваема земя. Съществува и мнение че келемя произлиза от турско-персийското kel – запустяла земя. /СИ-РРОД,стр.200/ Но думата липсва в посочените от Х.Фиюзи персийски заемки в български. В тох./б/ kalymiye, тох./а/ kalime, klime – крайна земя. Според Д.Адамс тези понятия се отнасят за означаване на крайна, регионална, somo klymi – странична земя. /DA-DT-b/ Сравни с латинското culmen – склон, тракийското kalas – покрайнина, старнище, kapas – склон, кховарското c`uala – склон. Тохарската етимология точно обяснява българската дума келемя – необработена земя, старнище. Тохарската етимология е възможна.

21. келеш – младеж, укорително обръщение. Думата келеш е широко иползвана в разговорния език. В БЕР я обясняват със заемка от турски, където е навлязла посредством персийски или гръцки, със значение болест по косата – кел, гъбичното заболяване трихофития което води до временно опадане на косата. В иранските езици, ягнобски kalla, кюрдски kele, талишки kêllê, персийски kālle, гилянски kêlle, памирски kālak, язгулемски kal - глава. /VS-ETD/ Келяв, келеш, в персийски означава и крастав. /ХФ-ПДБЕ,стр.46/ Посочените значения /като трихофития/ грубо се разминават с употребата в българския език. То е укорително обръщение към дете или младеж извършили беля, лоша постъпка. Самият факт че българинът употребява думата келеш и към собствените си деца когато го ядосат, показва друг смисъл. Никой не би нарекъл собственото си дете с определение свързано с болест, особено в миналото когато всякакви суеверия са сковавали съзнанието на хората. И този смисъл е твърде прозрачен, ако изходим от тох./б/ kele, в тох./а/ kel – пъп, kālisāke – дете, младеж, хлапак, дребен, дребосък, аналогично на българското келеш – недорастнал, хлапак, напълно в контекста на обръщение към дете или младеж. Келешка работа – необмислена, лоша работа, хлапашка, детска работа. Тохарската етимология е логична. Протоиндоевропейското k'el означава младеж, дете, имащо аналог същ в старогръцкото kelor - син, дете, потомък, в албански kelýsh* – младо животно /старобългарска заемка?/, корнуелски coloin, староирландски cuilēn, литовски kãlē, старопруски scalenix – малко кученце. /IEE/ Съшо в ягнобски kaltaаk – джудже, осетински gæccil - малък. /МА,ЕП-ЯТ/ Наслагване на сохдни етимологии. Оказва се че думата kel е съществувала в древнотюркския език където е озанчавала пояс, а в монголски köjil-sü, тунгусоманчжурски като xulŋu, hefel, hefeli – пъп. Среща се в унгарски като köldök – пъп. /АС-СНА,стр.195/ Старостин посочва протоалтайското kálo, тюркското kolaŋ, тунгусоманчжурското xala, корейското koran – обхващам. /S-AE/ Tюркското kolaŋ е в основата на идентичното българско колан /пояс/. Всъщност названията на пъпа, пъпната връв и детето, потомъка са свързани с ясна смислова, причинно-следствена връзка.

22. кена – <