Етимология на думи от езика на Алцековите българи, посочени от Винченцо Д`Амико

и “баварските” българи на проф. Фритцлер

 

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

 

 

1.     аррас, арраса – далече. Посочена е от Винченцо Д`Амико, като особена италианска диалектна дума от прабългарски произход. Той я  сравнява с унгарското arra la – далече. /ВД-БИ/ Откриваме точен тохарски аналог, в тох./а,б/ аr, ārsa, ārsau, ārstā – отдалечавам се, изоставам. Сходно е авестийското ar, санскритското iāyarti, хетското ārai – отдалечавам  се, вървя. /DA-DT-b/  Аналагично в осетински arast – отпътувам, отдалечавам се, аrаlаs-bаlаs kζnыn – да поскитам. /ОРС/ Виждаме, че и унгарската форма е от алански произход. Тохаро-осетино-/пра/български  паралел.

2.     барит – побеждавай, според проф.Фритцлер, изследовател на баварските летописи, такъв е бил бойният вик на българите, заселили се в Бавария. Аналогичен по значение с осетинското bζrst, bζrsζn, bζrsζnkъyd – атака, нападение? В персийски barīd – бърз, бягящ, бързоходец, вестоносец. П.Добрев посочва сариколското бари/вари – победа, пущунското бараи, язгулемското  вархин – победа. В талишки и аварски /Кавказ/  бархин  също означава победа. /ПД-САХ,стр.55/ В пехлеви pērōz – победа, pērōzgar – победител. /ИС-ПРС/ Особенно интересна аналогия е кашмирското barith, хинди-урду birad, bird  – слава.

3.     бор, аббурато – вино, В.Д`Амико я сравнява с еднозначното унгарско bor – вино. /ВД-БИ/ В чувашки bor също е вино, като унгарската форма се смята за чувашка заемка. Бор показва алтайски паралели, в древнотюркски  bor – вино. /ДТС,стр.112/ В тунгусоманчжурски bura – 1.изливам, поливам, 2.варя, дестилирам водка. /ССТМЯ,стр.111/

4.     борро, биро, биролас – съд, В.Д`Амико я свързва с унгарското bird - съд, bir - власт, birodalom – кралство, държава. /ВД-БИ/ Откриваме ясни осетински аналози, bζrnad – държавно учреждение, bζrn – дълг, отговорност, bζrdžыn – правомощия, barad – право, власт, bar – съдебно право. /ОРС/ В хинди-уруду fireb, fareb, персийски bārcha, bārgah – съд, в таджикски barpo - учреждение. /DRT/  Интересно е че тази дума присъства и в старобългарски, като пърjа – съд, позната в унгарски  per и в румънски  pară, pīr㠖 съд, като старобългарски заемки. /БЦ-ИБЕ-2 стр.173,117/ Пример за алано-прабългаро-унгарски  изоглос и неговото развитие.

5.     е-юва – да бъде, аналогична на българското уви – израз на примирение. В.Д`Амико посочва че се е използвала единствено в диалекта на гр.Йелзи. Той търси връзки със турското „ве-ойле-вар” и унгарското „еш-уд-ван” фрази със същото значение. /ВА-ИБ/ В славянските езици, Фасмер посочва че българското уви, се среща единствено в руски увы, където е старобългарска заемка - оувы (Супр.сб). За Фасмер думата е заемка от гръцкото ου – израз на съжаление, сродно с латинското vаh, vае, готското wai – съжаление. Но явно имаме прабългарско по произход понятие. В санскрит ya, yai – утвърждаващ, установяващ, латински iowo, iowere, iuwo, iuwere – съхрани, в тох./б/ yu, yuw, yuwo – изрстващ, съзряващ, съхраняващ, осетински yu, iu – събирам, окрупнявам, ζvыd – благополучно, безаварийно, без жертви, премеждие завършило добре. /ОРС/ В авестийски avōi, vауōi – израз на примирение и съжаление. В тох./б/ yweru – израсващ, показва точен паралел с осетинското ζvζrыn – събирам, натрупвам, пазя. В основата на всички тези думи стои общоиндоевропейското yewo, yewe – помогни, помози, запази, отгледай, съхрани. Вл.Георгиев посочва че траките използвали възгласа “εύοϊ σάβοϊ“  отговарящ на тракийското  ϊη – йу – съхрани, помогни, при празници и чевствания на Сабазий. /ВГ-ТТЕ,стр.113/ Така че прабългарското уви и точен аналог на осетинското ζvыd – примирение със съдбата, респ. „волятя на божеството”.

6.    кник – двуколка, В.Д`Амико посочва като най-близко, унгарското  hinto – двуколка. /ВД-БИ/ В тюркските езици qangal – двуколка. Б.Цонев  посочва  румънското  cotig㠖колесник  на  плуг, като старобългарска заемка от еднозначното котыга. /БЦ-ИБЕ-2,стр.70/ Вероятна връзка с протоиндоевропейското *kant`th – колело, обковка на  колело, кант.  В  угрофинските  езици, в  марийски  kόnžφ, kόnžό, нганасянски kanta, kэntэ, селкупски qanti, kandšэ, протоформа *kanč`v – шейна, кола. Също  във  фински  kanta, естонски kanda, лапландски kinte, kūnte, мордвински kando, марийски  kande, хантски kantэm, манси kunt, селкупски kuenda, маторски kаndыjamъ, юкагирски kande – превозвам, предвижвам, нося товар, стока.  /UE/,/IEE/

7.    кутино – извор, кладенец, В.Д`Амико я свързва с унгарското kut – извор, чешма. /ВД-БИ/ Аналогично в осетински kъаdа /kuыrоy/ - воденица, kъаdа dоn -  извор. /ОРС/ Аланопрабългаро-унгарски  изоглос. Думата е заета и от тюркските езици, *kuju, *хuju – кладенец, извор.

8.    кутторе – дървено ведро. Думата е от алански произход, в осетински  kъζrtа –дървено ведро. /ОРС/

9.    тоццо, тоцце – къс, част, парче от нещо. Вероятна връзка с осетниски tζgζl, язгулемски, кюрдски tika, пущунски  ttūk, t.uk, ttukrr, талишки, гилянски tikκ, персийски tekke, шугнански takka, хинди-урду tikka, белуджи čwnd – къс, част, парче, или с тохарското totka – малък. /ВД-БИ/,/ОРС/

10.   цек, цик – малък, дума-реликт, от езика на Алцековите българи. /ВД-БИ/ Аналогично е осетинското tsus, cъus – малък, дребен, незначетелен, ситен. /ОРС/

11.    циц – мазно, мазнина, масло, дума-реликт от езика на Алцековите българи. /ВД-БИ/ Сравни с осетинското cъacъa – мазен отпадак, мазна утайка. /ОРС/

12.    цица – женска гърда, Glandulla mamme. На пръв поглед думата е славянска. Но В.Д`Амико посочва като дума-реликт от езика на Алцековите българи цица – mamella, което ясно показва че и прабългарите са  имали такава дума. Нещата се изясняват напълно от осетинското dzidza – цица. /ОРС/ Също в чувашки čeče, марийски čizы – цица. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.417/ Все пак трябва да отбележим че славянският корен на понятието, колкото и да е еднакъв, започва със „с”, а не с „ц”, респ.старобългарославянското съсецъ, отговаря на сърбохърватското сиса, руското соска, сиска – цица. В руски се среща и по-рядката дума титя, титька, сходна със средновековното гръцко τιτθός – женска гръд, τίτθη - кърмачка, арменското tit, англосаксонското titt, среднодолнонемското titte, средновисоконемското zitze, норвежкото  titta, заето и във фински tissi – женска гръд.

***

От посочените 12 думи, осетински паралели показват 8, тохаро-ирански – 1, индоирански – 1, угрофински – 1, алтайски – 1.