КОСОВО И БЪЛГАРО-СЪРБО-АЛБАНСКОТО ПОГРАНИЧИЕ
___________________________________________________________________________
д-р Живко Войников (wojnikov@mail.ru
)
Днес темата за областта Косово и Метохия стана особено популярна, поради появата на най-новата държава на Балканите – Косово, територия доминирана почти изцяло от албанския етнос. На Балканите стана традиция едни и същи исторически възникнали етноси да имат по две държавни измерения: сръбския – в Сърбия и Черна-гора, румънския – в Румъния и Молдавия, гръцкия – в Гърция и Кипър, българския – в България и с известна уговорка Р.Македония и не на последно място турския – в Турция, Севренокипърската република (непризната но факт, който си съществува), а в бъдеще с вероятните претенции за части от България (Кърджали, Западните Родопи, Делиормана).
Историята
на областта беше представена пред българския читател, съвсем наскоро от
известиния български учен-географ проф.Стефан Карастоянов в книгата му „Косово.
Геополитически анализ” С.2007г. Въпреки своята подробност и изчерпателност,
смятам че има още много неща които могат да се кажат.
География и етноси. Областта обхваща 10 900 кв.км и е разположена в централнозападната част на Балканския п-в. По форма наподобява неправилен четириъгълник. Западната част на Косово е заета от Метохийската котловина, обградена в западна посока от планината Проклетия, а на юг от Шар-планина. В Югазапдна посока, Метохия се отделя от Албания от планините Битич, Паштрик, Шимшир-гора, Коритник, явяващи се водораздел между басеините на Бели Дрин и общата р.Дрин, образувана от сливането на Бели и Черни Дрин при гр.Кукъс (Албания). На Изток от бившето Българско Поморавие, Косово се отделя от планините Скопска Черна-гора, Голяк, Радан, Козница, Копаоник (бълг.Копалник). На северозапад, областта е ограничена от планините Рогозна и Мокра-гора, последната се слива с Проклетия. Метохийската котловина се отделя от същинската Косовска котловина от ниските планини Дреница, Чичавица и Църнолева. Метохия се явява водосборен басеин на р.Бели Дрин. Косовската котловина е водосборен басеин на р.Ситница, която при Косовска Митровица поема водите на идващата от северозапад р.Ибар и продължава в северна посока под името Ибар до вливането и в р.Сръбска (Западна) Морава при Кралево в Шумадия. Въпреки че общата река носи името Ибар, географски погледнато тя е пряко продължение на Ситница. От Призренското поле, движейки се успоредно около северните подстъпи на Шар-планина, започва р.Бинча Морава, която при Буяновац (бълг.Бояновец, или Бояново) се влива в най-горното течение на р.Българска (Южна) Морава, която малко след Сталач (бълг.Сталак) поема водите на Сръбска Морава за да образуват Велика (Голяма) Морава, вливаща се в Дунав, между Смедерево, Липе и Дубравица и явяваща се естествената етнографска граница между българската и сръбската народности, по време на Турското робство.
Природо-географските условия на областта Косово са добри, котловинни полета с плодородна земя, обилие на реки, мек климат, благоприятстват развитието на земеделието. Обилието на много пасища и ливади, от векове са способствали развитието на животновъдството. Йован Цвийч пише че в Косово и Метохия се намират най-ароматно ухаещите пасища на Балканите. В Призренското поле традиционно развитие има лозарството и овощарството. /СК-КГПА,стр.15-32/,/СКЮ-1983/
Като
население днес Косово представлява в болшинството си албанско, живеещо
компактно в почти цялата област. Чисто сръбски е района около градовете Звечан,
Лепосавич, Косовска Митровица, разположени по горното течение на Ибар, имащи и
пряка връзка със Сърбия. В югозападната част на областта живеят българи-мюсюлмани
в областите Гора и Жупа, разположени южно от Призрен, а в източна посока, в
районите на Щръпце, Сирнич, Качаник и Гиляне, до скоро живееше население
източноправославно, езикиво българско (в диалектно отн.) но със сръбско
самосъзнание, т.е. асимилирани българи, като тези в Поморавието и Тимошко. Даже
в югозападна посока тези асимилирани българи-сърбомани продължават и в районите
на Скопска Черна-гора, в границите на Р.Македония. В югозападните части на
Метохия има сръбско мюсюлманско „бошняшко” население. Съществуват и по-малики
групи, цигани, албански цигани „ашкили” (уседнали, мюсюлмани, говорящи на
албански), турци, хървати, както и албанци-католици.
Тази етническа картина е следствие на дълга и бурна етногенезисна история, протекла от античността почти до нашето време, до двете Световни войни на 20 в.
Практически историческите области са Голямо Косово, Косовско Поморавие и Метохия. Същинско (Голямо) Косово се състои от общините Лепосавич, Косовска Митровица, Подуево, Вучитрън, Прищина, Липлян, Урошевац, Качаник. Трябва да се направи уговорката, че територията на съвременно Косово е определена след 1945 г., което не кореспондира с историко-географските и политикогеографските особености на тези геопространства. Например с ранния османски санджак Шкодра (към него са части от сегашната Западна Метохия с Печ), санджака Вучитрън (с Прищина и Вучитрън) и санджака Призрен. В късния османски вилает Косово са включени територии от Санджак, Печ, Прищина, Призрен и значителна част от Македония (Скопие, Куманово, Велес, Щип). Прави впечатление фактът, че Портата е прекарала границите така, че да няма доминиращ етнос. Определено трябва да се признае, че Косово има много силна географска идентичност. Освен това, когато се говори за Косово, не може да не се засегне Новопазарският санджак, долината на Горна (Велика) Морава, планините на Северна Албания. При геополитическия анализ на такава териториална единица трябва задължително да се изоставят създадените изкуствено национални митове поради редица причини. На първо място това е едно от културните кръстопътища на Европа, което играе изключителна роля за съхраняването на албанския език, този район (за определен период) е сърцето на сръбското средновековно кралство, преди това е бил част от Българската д-ва и не на последно място – там се заражда модерното албанско национално движение. (Ст.Карастоянов)
Етимология на названията. За името Метохия няма съмнение за произхода и значението. Произлиза от църковнославянското метохия – манастирско имение, превод на еднозначното гръцко μετόχιον, мн.ч. -ια, μετοχή (Фасмер). През късното средновековието в областта има много манастири строени от сръбската династия на Неманичите. Впоследствие от 1556 до 1767 г. тук е центъра на Сръбската Печка (Ипекска) патриаршия.
За името Косово обаче въпросът за произхода не е така ясен. Основните мнения са две: 1. Косово от птицата кос, т.е. „Косово поле” място където обитават много косове. Названието кос – птица, е общославянско. Освен в български кос, косар, мн.ч. косове, косари, в руски кос - "скворец", диал. (Даль), украински кiс, староруски. косъ, сърбохърватски кос, мн.ч. косови, словенски kos, чешки, полски, лужицки. kos. Родствено на древногръцкото κόσσυφος - черен дрозд. (Беценбергер-Фик, Педерсен, Бернекер, Мейе, Траутман, Фасмер). 2. Косово от кос – крив, на косо – на криво, „Косово поле” – криво поле. Наистина географски погледнато, Косовската котловина има диагонална посока северозапад-югоизток. Понятието кос – крив, се среща в български кос, руски косой, украински косий, сърбохърватски кос, чешки kosy, полски kоsу. За Фасмер е производно на коса – селскостопанско оръдие на труда за подрязване на трева, респ.производно на косеръ – крив нож. За Фасмер са погрешни сравненията с древноиндийското (санскрит) сāраs - дъга, шведското, норвежкото hasp - желязна скоба, нидерландското hеsре - тазобедрена става, гръцкото καμψός - изкривен (Петерсон). Тук Фасмер причислява и руското диал. косой – дявол, като табуистично название, възможно, вместо куцый – „куция”, респ.дявола, название което добрия християнин не би трябвало да произнася (Зеленин). В етимологично отношение, връзката с коса не е удачна, тъй като коса идва от късъ, късам – респ.разчленявам, режа, (с)късявам. Така че може да мислим и за друг, (прабългарски?) произход на понятието. В осетински иронски kъæzd, дигорски kæzdæ, санскрит kausa, персийски kāž, kadž, партянски k`ž, кюрдски kiso, пущунски koč, kozz, шугнански kag, искашимски kaz, гилянски kēdž, ягнобски kadž, кашмирски côţu, непалски khundā – крив, извит. /VS-ETD/,/IED/ Или имаме „прабългаризъм” разпространил се чрез старобългарски, или се касае за древна аланска заемка на общославянския езиков етоп. В български се е съхранила и исконната алано-прабългарска форма къжел, кужел – горната част на хурката, където се закрепва къделката, къжел означава крив, конусовиден. /СИ-РРОД,стр.226/ Името Къжелъ носи средновековна българска крепост в Тимошко.
Има голямо основание да се смята че названието Косово е дадено от българите, а не от сърбите, защото подобни топоними са разпространени в България, но почти липсват в Сърбия, изкл. самата област. В България имаме селище Косово (общ.Брегово, Видинско), с.Косово (общ.Трекляно, Кюстендилско), Косовец, Косовча (общ.Каспичан), с.Горско Косово (общ.Сухиндол, Великотърновско),с.Полско Косово (общ.Бяла, Русенско), Косово (общ.Асеновград), с.Косово до Нареченските бани в Родопите, с.Косово в Р.Македония (общ.Македонски борд), с.Косовец (общ.Поморие), западно от Стара Загора има връх Косов връх, с надм.вис. 510 метра.
Предвид факта че прабългарите (кутригури) и аварите първи проникват в региона, заедно с подчинените им славянски племена, при това поне 50-60 години преди идването на сърбите на Балканите, може да потърсим и трето „прабългарско” етимологично решение. В старобългарски думата косъ означава сено, свежа трева и е заета в румънски като cosolina – сено. /БЦ-ИБЕ-2,стр.51/ Трябва да посочим че осетинското хоs – сено е точен аналог на старобългарското косъ, което показва и възм.прабългарски произход. В осетински иронски хоs, дигорски xuasæ означава хубава трева, хубава, свежа трева, пасище. Абаев го изважда от авестийското xwāstra – пасище, букв. xwā (xu) – хубава + wastra – трева, „хубава трева”. В някои български диалекти (Старозагорско) се среща думата кощрава – сочна трева, бурен с дебели стъбла. В авестийски също xuašra, xwaštra – добро пасище. В пущунски waše, vаx.ê, vaš, вахански wiš, язгулемски weš, wexъ, шугнански wōš, wexъа, мунджански, йидга, искашимски wus, ягнобски weћ, ормури γwāši, хотаносакски hwasa, хоремзийски waš, согдийски weš – трева, сено, пехлеви wiškar – степ. В съвр.осетински думата хоs/xuasæ е придобила второстепенно значение билка, лековита трева, от същото „хубава трева”. /ВА-С-4,стр.220-221/ А както пише Цвийч, едно от най-големите предимства и богатства на Косово са благоуханните и свежи ливади. Явно българите са ги оценили по достоинство, за да бъдат овековечени в името на областта Косово – земя богата на хубави пасища и ливади.
Косово в античността. Територията на областта в древността се заема изцяло от историко-географската област Дардания. Тя носи името си от народа дардани, племена принадлежали към т.нар.гето-дакийска езикова общност, сродна с траките, древните македонци, фригите, пеонците и в много по-малка степен с илирийците.
В
миналото учените с лекота обединяваха цялото антично население на Балканите в
една обща „трако-илирийска” езикова общност. Днес обаче концепцията за трако-илирийския език претърпя сериозни
промени. Вл.Георгиев доказа че тракийския
и дако-гето-дарданския език са близкородствени
но все пак различни езици, а не диалекти на един език. Тракийски се е говорил
единствено в очертанията на географската област Тракия. Като словесен фонд показва
голяма прилика със съвр. балтийски езици, явно траките са били близки
съседи на предците на литовците и латвийците в Индоевропейската Прародина, преди заселването си на Балканите.
На север от Стара планина до Трансилвания е
зоната на гето-дакската общност. На
запад, по поречието на р.Морава, Косово, Северна Македония и територията между
реките Вардар и Струма, вкл. Халкидики е бил разпространен дарданския диалект на дако-гетския
език. Древният македонски език е
бил по-различен и в по-далечна степен на родство. Межу тях се е намирала зоната
на фригийския език.
В античността на Балканите се обособява общност от сродни езици, към
които е влизал и древногръцкия, оформящи т.нар. “античен балкански езиков съюз”. Илирийският език е бил различен от тях и се е говорил в Даламация и Западните Балкани. Топонимът Далмация
означава „страна на овцете”. В кимвърски davas,
илирийски delm, албански
dele – овца,
deš – овен. В
бретонски dauat, danvad – овца. /EDGL/
Според
Вл.Георгиев, като добър познавач на албанския език, може да се смята че той е
пряк наследник на античния дако-гето-дарадански
и няма нищо общо с илирийския. Древните илирийски местни имена на днешна
Албания, като Шкодер от Scodra, Томор от Tomarus (Ливий, Страбон, Плиний) не
са наследени в съвр.албански направо, т.е. те са „наследени” от предходното
население и пречупени през албанската транскрипция. Древните топоними от римско
време, в Албания показват латино-далматински произход (Западно-балкански
латински), за разлика от дакския латински (Източно-балкански латински),
залегнал в основата на съвр. румънски език. Латинските заемки, доколкото ги има
в съвр.албански показват не западен, а източен, дако-латински произход. Оттук
са и най-старите латински заемки: лат. caballum – кон, рум. cal, алб. kal - кон,
лат. cubitum – 
лакът,
ръка, рум. cot, алб. kut – лъкът, ръка, лат. resina – смола,
рум. răşină, алб. rshine – смола, лат. lucta – борба, рум. luptă, аром. luftă, алб. luftë
– борба, бълг. лупам – бия, в
дако-латински padule – гора, в албански pyll – гора, с изпадане на изходното „д”. По аналогичен начин се
е трансформирало латинското Naisos - Ниш, с изпадане на „с” в Nai(s)os – Naios – Niš,
както е и заето от българите, т.е. не направо от латинското название на града,
а от дарданския латинизиран субстрат. От същия произход са и Skupi - Скопие, Stip – Щип (от латинското Astibos). В същото време, твърде ограничения брой на старогръцките
заемки, показва че между предците на съвр.албанци и древните гърци е имало
ограничени контакти, въпр. че съвр. Албания е в непосредствена близост до
земите на Древна Елада. Вл.Георгиев открива 70 думи в румънски, които имат
точни аналози в албански. Въпреки оскъдността на известния ни дако-мизийски
езиков фонд, се откриват и точни албано-дакийски изоглоси. В дакийски amalusta - лайка, алб. ambël – сладък, дако-мизийски aǔt - сам, алб. vetë – сам, дакийското л.име Drobeta и
алб. dru – дърво,
дакийското Karpatis,
Beskides – названия на планини и съотв. в албански karpë –
скала (съответно “карпа” –
“скала” в бълг.ез., откъдето е името на войводата Карпош, водач на въстанието в
Македония през 1689 г.), bjeshkë – високопланинско
пасище, дакийски mal - бряг, румънски mal - възвишение, алб. mal – планина, дакийски mantua - черница, албански man, mand – черница, дакийски polos – жребец, алб. pelë – кобила,
съхр. и в български пуле – малко
магаренце, дакийски shkiari – бодил
(магарешки бодил), алб. shker – бода, късам,
дако-мизиски Vindenis – име на селище, иначе местност, зема,
алб. vend – земя.
В заключение, Вл.Георгиев казва че прародината на съвр.албанци е била в близост
с Дакия и това може да е областта Дардания. /ВГ-ТТЕ,стр.213-216/ Други
албано-румънски изоглоси са: алб. avull, рум. abur (дакски *abhula) – пара, алб. bajgë,
balgë, рум. baligă – оборска тор, алб. baltë, рум.
baltă – блато, кал, локва, алб. barth – бял, рум. barză
– щъркел, алб. bashkë – руно, буйна коса, рум. bască – шапка,
алб. bollë – змия, дракон, рум. bălaur, balaur
– змей, дракон, алб. vërz
– ренде, рум. bîrsă - желязо което закрепва лемежа
на плуга, алб. bijë – дъщеря, рум. băiat – момче, алб. bradh, bredh, рум. brad – бор, ела, алб. bres,
brezi, рум. brîu – колан
(вж.бълг. збруя – кожените ремъци изп. за оседлаването на коня), алб. ber
– стрела, острие, рум. brusture – бодил, алб. bukurosh – хубав,
приятен, рум. bucura – радостен, алб. bunk, рум. bunget – гъсталак,
гъста гора, алб. barku – корем, barrë – бременна, рум. burtă
– корем, алб. kësul'ë, рум. căciulă – шапка,
качулка, алб. këpush – бълха, въшка, рум. căpuşă
– кърлеж, бълг.диал. капуш, алб. këputsë,
рум. căpută – пищял,
подбедрица (възм.вр. с лат. cubitus – лакът),
алб. sorrë, рум. cioară – гарван (от лат. corax – гарван), алб. krënd, krãnde,
shkorre(t) - горичка, рум. codru
– гора, алб. kopil,
рум. copil – дете, в бълг. копеле
– извънбрачно дете (обида), алб. kurmue, рум. curma – да отрежа, да спра, в алб. kuar, ku(e)r
– мярка за време, момент, алб.
kurpen, рум. curpăn – лоза, чатал, алб. dash, рум. daş
– овен, алб. droe, droje, рум. droaie – тълпа, множество, алб. thërrime, рум. fărîmă
– троха, алб. gardh, рум. gard – ограда, алб. gëlbazë,
këlbazë, рум. gălbează
– храчка, алб. çjerr, рум.
gheară – нокти, алб. ngjesh
– натискам, мачкам, рум. ghes – остен, алб. gati, рум. gata
– готов, алб. gjëmp, gjemb, рум. ghimpe – шип, трън, бодил, алб. gjon – нощна птица,
рум. ghionoaie – кълвач, алб. gjysh, рум. ghiuj – старец,
дядо, алб. gdhend – режа, сека, рум. gîde – палач,
екзекутор, алб. (h)ardhi – грозде, салкъм, рум. gordin – „цар на
виното” (в нар.представи, вж. митолог. фригийски цар Гордий), алб. gëresë,
рум. gresiе – точило, алб. gropë, рум. groapă – яма,
бълг.диал. ропа, слав. ров, алб. gurmaz, gërmaz
– гърло, рум. grumaz – врат,
алб. grundë, рум. grunz – бучка, алб. lapë – увиснал търбух, lapër
– перитонеум, тазово дъно, рум. lepăda – падам (в англ. lap – скут, пола, долната част на дрехите), алб.
mistrec – заядливо дете, рум. mistreţ – глиган, алб. mizë
– хвърчи, шляе се, капризничи, рум. mişc – шава, алб. moshë
– възраст, mot –
период от време, рум. moş – старец, алб. mjergull(ë) – мъгла,
рум. mieru – синкав, алб. nepërkë, nëpërkë
– пепелянка, рум. năpîrcă – вид гущер, алб. pistaë, bishtajë –
фасул, рум. păstaie – шушулка,
алб. përrua , рум. pîrîu – поток,
рекичка, алб. rosë, рум. raţă
- патица, алб. rri – изправен, рум. ridica – издигам, алб.
shkrum, shkrump, рум. scrum – пепел, алб. shterp, рум. sterp
– ялов, безплоден, алб. shtrëngatë, рум. străghiată
– буря, алб. shtërpi(n)j
- змия, рум. şopîrlă
- гущер, алб. trastë,
trajstë, strajcë, рум. traistă, straiţă – торба, алб. ter – сух, изсъхнал, рум.
tare – твърд, корав (лат.terra – земя),
алб. thumbullë, рум. ţîmburuş
– издутина (лат.tuber), алб. shkardhë, рум. zgardă – огърлие, яка. (по данни
посочени от И.Т.Иванов - http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Albantsite%20-%20avtohtonen%20narod%20li.htm
, Речник на Демирай)
Самото
название Дардания, според
Вл.Георгиев, означава “страна на крушите”, в съвр.албански darda означава круша. Но може да посочим друга много
по-вероятна възможност, свързана с келтското (ирландско) diartain, diardan – гняв. /EDGL/ От същия корен е иранското *dart/*dard – болка,
страдание. Любопитна подробност е че според античните автори, дарданците се отличавали със своята
извънаредна свирепост, (наследена и от албанците) били много добри войни, имали
добре организиран боен строй, за настъпление и отбрана и вероятно поради
някакви религиозни причини, били страшно нечистоплътни. Истинският дарданец се къпел три пъти в живота, при
раждането, свадбата и след смъртта преди да бъде погребан. Страбон пише за
дарданците че са толкова диви, понеже живеят в дупки изкопани в земята, които
покриват с купчина от тор (б.а. торта при гниенето си отделя топлина). Една от
отличителните им черти е любавта към музиката. Били много добри музиканти на
флейта и струнните инструменти. /СД-ПМ/
„Заплашителната” етимология на етнонимите при
древните индоевропейци е доста разпространена. За етнонима „траки” виж тракийското torkos – силен, литовското trâkti – чупя, разрушавам, кимвърското trwch, trych, в ирландски treas - сила, сражение, битка, бретонски treg –
силен, протокелтски *treg,
trag - сила, напрежение, в тох./б/ trus – чупя, trak – страх, ужас, tsrasi – сила, силен в хетски tarh – побеждавам, в
иранските езици *tars - страх. /DA-DT-b/ Така че вероятното значение на траки е
гневни, страшни, силни войни, разрушаващи. Сходно е значението и на „даки”, в
келтски (ирландски) daochan, daoch – ужас, страх, daoi – страшен,
гневен човек, doccair – страдания, неприятности. /EDGL/ Във вахански dajak – юнак,
храбрец. Аналогична семантика. Другата
версия е свързана с дакийското и фригийско dawkos – вълк, респ. даки – вълци, силни и страшни
като вълци. За етнонима „балти”, също в английски beald,
фризки, немски bald, готски balþ (balth) – бесен, бушуващ, руски балда – вятърничев, буен. (Фасмер) Келтското племе „белги” дало названието на съвр.Белгия
има същата семантика, от галското belgae – гневните, такова е значението
и на германското племе „квади” –
гневните (славянски аналог – свада).
Една от версиите за етимология на названието „гали” изхожда от ирландското gal – храбрец, побеждаващ.
Другата, смятам по-малка вероятност е дардани да е название дадено от
съседите, респ.връзка с дърдоря –
говоря неразбрано, чужденец, дадено им от древните гърци. В ирландски dord, dordan – дума, дърдоря,
шумя. /EID/ В тох./б/ tär – призив, молба, реч в съда. В
старогръцки darda, балтийски dardēti, dirdēti,
dãrde, dārds –
мрънкам, повтарям, говоря неразбрано, староиндийски dardura – жабешко квакане, dardara
– шум, тътен, биене на барабан, в осетински dzurыn – говоря, dzыrd – дума, dzыrdduat - речник. /ИРС/ В протоиндоевропейски *dаrd- говоря неразбрано, шумя,
викам. /IEE/ Тези
понятия ни посочват една от вероятностите за значението на етнонимите дарданци, дарди – чужденци, говорещи
шумно, гърлено, неразбрано, аналогично на варвари. Аналогията с осетинските
понятия е показателна. Общославянското
*tortoriti – говоря празни приказки,
(диалектното търтънисам), е сходно с (пра)българско дърдоря.