Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

ЕЗИКОВИ СЛЕДИ ОТ ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

д-р Живко Войников (e-mail:wojnikov&mail.ru)

“Най-древната история на всеки народ е скрита в неговия език”. Акад. А. Френ – 1828 г.

Ортодоксалната тюркска теория признаваше за прабългарски около 12 думи, за които можа да намери предполагаеми /както ще видим, не особено удачни/ древнотюркски аналози. Това са: ***бисер, бъбрек, пашеног, чертог, боил,* белег, балван, кумир, капище, белчуг, тояга, чипаг, сан. По-късно са добавени също шаран, шарка, книга, сабя, саблъ – петел. Трябва да прибавим българския етноним, прабългарските календарни термини, познатите ни прабългарски титли и прабългарските имена. Едва това бе останало от народа дал името на България и за два века се стопил без следа в славянското море. Погрешнно но все още живо, упорито съпротивляващо се твърдение, поддържано повече от някои професионални историци по инерция, отколкото от трезво разсъждаващи учени!

Оказва се че прабългарските остатъци в старобългарския и съвр.български език са стотици. Нашиият език се отличава от всички останали славянски езици по своята безпадежна граматична конструкция и наличието на много думи от неславянски произход, предимно диалектни и разговорни. П.Добрев описа и публикува, част от тях, като доказа източноиранския им, наречен от него, памирски произход. Малките памирски народности наричани със сборното понятие “памирски таджики” са етноси-реликти от кушано-ефталитската предислямска епоха в Средна Азия.

Формирането на индоиранските езици започва още в индоевропейската общност. Носителите на ямната и катакомбната археологични култури, обитавали Руската равнина и Северното Причерноморие в 4-3 хил.пр.н.е. се смятят за техни предци. С разселването на индоевропейците, започва разпад на древните езикови общности. В средата на 2 хил.пр.н.е. се отделят носителите на бъдещите източноирански езици, които мигрират на изток, покрай Каспийско и Аралско море, като достигат до Алтай и Синцзян. Те формират срубната и андроновската археологични култури, носителите на които стават известни от източниците като скити, саки, тури. Индоарийте и западните иранци, около 2-1 хил.пр.н.е. преминават Кавказ и заселват Загроса, Иранското плато, Бактрия, Сев.Индия. С по-нататъчния разпад на индоарийската общност се оформят съвр. дардски езици в Сев.Кашмшр и староиндийските диалекти един от които е санскритът – по-късно прераснал в официална писмена норма. В иранското плато се оформят западноиранските говори на перси, мидийци, кюрди и древните бактрийци. Земеделските общности от Бактрия и Маргиана създават т.нар. авестийска цивилизация, продукт на която е религията на Заратущра и свещенното писание Авеста. Авестийският език е заемал срединно положение между западно- и източноиранските езици.

Етногенезата на източноиранските народности е свързана със смесването на тохароезичното население на Синцзян и саките от Седморечието и Средноазиатското междуречие във времето 2 в.пр.н.е. – 5, 6 в. Поради тази причина се наблюдават някои езикови съответствия между съвремените източноирански езици и мъртвите тохарски езици. В ранното средновековие, езиковата зона на източноиранските езици е обхващала цяла Северна Евразия, от Хотан до Кавказ. Най-източно, в Западен Синцзян е зоната на хотаносакския език, явяващ се преход към тохарските езици. В Бактрия се оформя зоната на кушанобактрийския език. На север в Согдиана се оформя согдийския език. Вероятно близки до согдийски, са били диалектите говорени от кангарските племена, в Средноазиатското междуречие. Най-западно се оформя зоната на аланските племена. Пряк наследник на «аланския» език е съвр. осетински, с неговите два диалекти, иронски и дигорски. Именно в тази група се е намирал и древнобългарския език. Съвременните източноирански езици са преки наследници на ранносредновековните. Хенинг доказва че по своите особености осетинския език е много близък до ранносредновековния хоремзийски език. Например памирският бартангски език е наследник на кушанобактрийски, а ягнобският – на согдийския. Към “памирските” езици спадат още, вахански, шугнански, язгулемски, сариколски, хуфски, рушански, зебакски, сангличи, мунджански и йидга. Интересен факт е че в една от най-големите памирски групи – шугнанската, съществуват диалектите баджовист, кушани, сайгани, за които може да мислим че са съхранили етнонимите на древните кангари /пасиани, пасинаки, баджанаки/, кушаните и саките. Самите шугнанци се самонаричат хуни, хугни и отразяват древния етноним хони. Съвременните нуристански диалекти, притежаващи немалко източноирански черти, говорени в Хиндукуш, са преход към дардските езици от Сев.Индия. Най-известните от тях са езиците прасун, кати, кховарски, калашки.

Съвр. осетински, стои най-близко до ягнобския език, което показва че аланите са били родствени с кангарите и согдийците.

Най-големия източноирански език, пущунски се явява наследник на ефталитските диалекти от предислямската епоха. Както пишат китайските хронисти, народите на Западния край /Синцзян и Средна Азия/ говорят на различни езици, но могат да се разбират помежду си без преводач.

За загадъчните тохари науката научи едва в края на 19 в. През 1889 г. англичанинът Боуер окрива в оазисът на гр.Куча в Източен Туркестан /съвр.Синцзян/ древни ръкописи написани на неизвестен език с индийското писмо брахми. Руският консул в Урумчи, Петровски също открива подобни ръкописи и ги публикува в Петербург като предизвиква голям интерес сред европейската научна общественост. В 1898 г. Руската академия на науките организира експедиция в Източен Туркестан водена от Д.А.Клеменц. Резултатите са оповестени на ХІІІ конгрес на историците в Рим в 1899 г. Конгресът приема програма за изследването на Източен Туркестан. В годините до І-та Св.война, следват една след друга руски, немски, френски, английски и японски експедиции. /ВТДРС-2002,стр.218-226/

В 1908 г. чешкият лингвист Й.Покорни успява да разчете неизвестните текстове написани с брахми и доказва че това е непознат индоевропейски език стоящ близко до келтските, балто-славянските, хетския, тракийския, фригийския /протоарменския/ езици.

Според средновековен уйгурски колофон /текст/, неизвестният език използващ брахми, на който е написано свещеното будиско писание се нарича “тохри“. Оттук той е наречен тохарски език. В последствие се откриват два варианта на този език наречени от Е.Лейман: тохарски /а/ източен, разпространен между Карашар, Турфан и Бешбалик и тохарски /б/ западен, свързан с района на Куча. С.Леви ги нарича съответно карашарски и кучански. Някои разглеждат тези разновидности като два диалекта на един език, но повечето лингвисти – като два близкородствени езика. Понастоящем са известни около 4000-5000 думи от тези езици. Свързани са предимно с будистки текстове от първите векове на Новата ера. Според езиковедите разделянето на двата клона е станало около 2-1 в.пр.н.е. и съвпада с времето на мащабните миграционни процеси протекли в района на Синцзян, поради хунската експанзия.

Тохарските езици са отделна група в индоевропейското семейство различна от иранските езици и санскрита, въпреки немалкото словесни паралели с тях, възникнали поради хилядолетното близко съжителство и интензивни контакти.

В науката съществува голям спор нерешен и до днес: Трябва ли да се отъждествяват тохарите описани от гръкоримските автори и юечжите от китайските династични хроники с племената завладели Гръко-Бактрия в 2-1 в.пр.н.е., създали Кушанската държава, или става дума само за създателите на градовете – оазиси в Синцзян, асимилирани от тюрките в първите векове от новата ера .

Някои смятат че термина тохари и тохарски език може да се отнесе само към зоната на тохарски /а/. В уйгурския текст – превод на будиската “Свещена книга Майтрейясямити”, написана от Бодхисатва Ариякандра, се споменава езика twqry-tyly. Ф.Мюлер разчита twqry като toχri с глухо изговаряне на “х”. Той го свързва със споменатите в Средна Азия тохари на Страбон и Птолемей. В по-късните средноперсийски, манихейски текстове територията на Бактрия се нарича Twγr-yst`n /Тохаристан/. Изписването twγry е звучало като tuγre /тугхре/. А това съвпада с названието twqry от уйгурския колофон. В същото време населението на Куча се самонарича kucanne, въпреки сходството с тохарски /а/. Това показва че вероятно названието тохари е свързано с по-източните райони на Синцзян и провинция Кансу където китайските хронисти поместват родината на юечжите и усуните. С тяхната миграция на запад се появява в Средна Азия названието Тохаристан, Ту-хо-ло на китайските автори. /ИБ-ПНТЯ/ С.Леви /1913 г./, В.С.Воробьов-Десятовский /1958 г./ анализират текстове на тохарски /б/, санскрито-тохарски речник от Дунхуан, открит от С.Олденбург и доказват че самоназванието на народа който ги е оставил е “кучане”, а в санскритската част на текста кучане се приравнява с тохарики т.е. тохари. Тъй като текстовете са късни /5-8 в./ следва че не всички тохари са се придвижили на запад, а част от тях се е разселила между Куча, Карашар и Турфан. /ЮГ-НП,стр.86/ В хотаносакски ръкопис, от 5 в. се съобщава за народа khoča, който воювал и опостушил Хотан. В тибетски източници от 8-9 в. се споменава за народа ku-chu-ĥur, който живее на север, съсед е на уйгурите и главинят им град се нарича Кучар. Тъй като суфикса -ññe, е типичен за езика тох./б/, докато в тох./а/ се произнася като -am, т.е. ще имаме етнонима кучам. Ето защо хотаносакската форма е калка от тох./а/, докато уйгурската форма küsän е заета от съседна Куча и формата в тох./б/. В.С.Воробьов-Десятовский смята че названието кучане може да бъде обяснението на етнонима кушани, племената наричани юечжи от китайските хроники, завладяли Гръко-Бактрия. /ВД-ПЦП/

Според лингвистите тохарските езици се отделят рано от индоевропейската общност, като попадат под силно угрофинско влияние. Общотохарската фонологическа система съвпада с ранната общоугорска. Морфологическата система от падежи също е близко до угорската, със следи от иранско влияние. Тя е от 9 падежа разделени на първични и вторични, 3 времена, сегашно, бъдеще и несвършено, 3 рода, мъжки, женски, среден и 3 лица. Наблюдава се аглутинация. Това означава че отношенията между частите в изречението не се постига чрез предлози и съюзи, както е в повечето индоевропейски езици, а чрез суфикси прикрепени в края на думите, както е в алтайските и угро-финските езици. По този белег езиците се делят на флексивни и аглунативни.

Смята се че най-древните индоевропейски заемки в угрофинските езици, са постъпили чрез тохарски, по време на миграцията на тохарите през Зауралието и Западен Сибир, напр. в мордвински tаrad - клон, хетски taru, санскритски daru,, тох. or – дърво, мордвински kud, kudо - дом, жилище, санскритски kota, германски gut – дом, тох. koto – теснина, дупка, хралупа, цепнатина, мордвински vеlе - село, протоиндоевропейски **vele, латински vele -* село, тох. wāl – област, мордвински stты - стига, достаточно, латински sat, тох. sāt.m – достатъчно, напълно, мордвински pоndо - фунт, тежест, старионемски pondo, тох. /б/ puk - тежест, мордвински sjur-e- нишкa, латински sura, suere - шев, шия, зашивам, тох. sark – нишка, мордвински sаl-сол, латински sal, германски salz, тох. salyiye – сол. /НБ-ИЛМЯ/

Наблюдава се изразено сближаване на тохарската и алтайската етимология или взаимно влияние. Предвид по-късното тюркизиране на последните остатъци от тохарското население, в границите на І-вия Тюркски каганат, след 6-7 в., както и древните тохаро-алатайски контакти, могат да се посочат доста тохаро-тюркски паралели, напр.:

тюрк. yez – мед, тох.yes – метал, злато, тюрк. oq - стрела, тох. ok – острие, остър, тюрк.qarši - дворец, тох.karci – дворец, прабълг. чертог, тюрк.qoş - колиба,qoşk – част от двореца, българското къща, както и бълг.турцизъм кюше – ъгъл, кът в стаята, тох.koš - колиба, kos.ke –* къща, бълг. къща, също кошара – помещение за животни, тюрк. tore – място срещу вратата, тох. twere – двери, врати, тюрк. yurt – държава, тох. wrāt – военна свита на владетеля, тюрк. ulus – държава, област и тох. wāl – държава, област, тюрк. kün – слънце, ден, тох. kun, kaum – слънце, ден, тюрк. yaz - пролет, тох. yas - пролет, осетинското az – година, тюрк. taη – утро, изгрев, тох. tsonko – изгрев, волжкобълг.дума sоn – ден, тюрк. aŋĭz – поле, тох. ant - поле, осет. ant – покрайнина, тюрк. omuz – рамо, тох. omso - рамо, тюрк. ense – врат, тох. antse – рамо, тюрк. yürek - сърце, тох. aranca - сърце, тюрк. sač – коса, тох. saku – коса, тюрк. ot - трева, тох. oti, atiyo – трева, бълг. отава – трева, тюрк. öküz – бик, вол, тох. okso – бик, вол, тюрк.bil - знание, тох. pel –* мисъл, знание, тюрк. sor - питам, тох. parksar – питам, тюрк. lākirdi – лъжа, протоалтайското lăk`è – лъжа, тох. l.yk –* лъжа, lyakur, lyakwarwa – преувеличен житейски случай, тюрк. mashara, maskаra, mэsxэrэ – позор, станал за посмешище, тох. omaskene – правя зло, тюрк. saγїn – искам, тох. sak – искам, тюрк. čäk – тегля, произвеждам звук, тох. tsäk – тегля, произвеждам звук, тюрк. sal – хвърлям ниско долу, тох. s.l, sāllatsi – хвърлям ниско долу, дало българското изсулвам, тюрк.kele - говоря, тох.kele - говоря, klaw - обявявам, удмурски kil – език, тюрк. qap – хващам, тох.kap – хващам, кап-ан , тюрк. jap –* правя нещо, тох. yap – правя нещо, тюрк. tarїn – гневя се, тох. trak – страх, ужас, тюрк. umur - работа, тох. yamor - работа, тюрк. pelteklemek, чувашки pǎlьka - заекване, дърдорене, тох. pelke – радостна, емоционална, вълнуваща реч /пълно съвпадение с чувашката форма/, българското пелтеча, тюрк. kes - режа, тох. kes - режа, бълг. късам, тюрк. jorï – движа се, тох.warke – преследвам, тюрк. topraq – почва, тох.twär – прах, почва, бълг. тор,* тюрк. taş - камък, тох. tekam, tkam – камък, тюрк. yumru – подутина, оток, тох. kwarm, kurm* – оток, подутина, хълм, тюрк. hesap – сметка, тох. yasāe – сметка, тюрк. kulan-mak – стопанисвам, тох. kallaū – стопанисвам, бълг.турцизъм коланя, тюрк. salma – навес, тох. salm – навес, покрив, тюрк. kur – гора, гориста местност, тох. karasa – гориста местност, храсталак, тюрк. pinti - скъперник, тох. pintwāt - милостиня, тюрк. iştah – плътско желание, тох. ysas, ykāsseine – плътско желание, похот, тюрк. sert – груб, агресивен, тох. erkate – груб, агресивен, бълг. ерча се, тюрк. savaş – борба, борец, тох. vac, vaso – борба, борец, тюрк. kök - корен, тох. witkaso – корен, коренище, тюрк. soluk – дишане, дъх, тох. solu – дишане, дъх, осет. sulæft, sulæfыn – дъх, вдишване, тюрк. çan – звънец, звънтящ, тох. tsan – звънец, звънтящ, звук, тюрк. cehlin – невежество, тох. col – див, тюрк. harap – разрушение, тох. karep – разрушение, вреда, тюрк. yabgu – лидер, вожд, тох. wayauka - вожд, тюрк. akançi – ариергард, спомагателна лека конница от доброволно или наемно мюсюлманско опълчение, тох. akañkar – краен, отдалачен, тюрк. aylâk – безделник, лентяй, тох. lyak - крадец, тюрк. kaldim - стоя, тох. kaltr – спирам, тюрк. gelme – ела, тох. kulkea – вървя, тюрк. yol - път, тох. itar - път, тюрк. ote - нататък, тох. te, ate - нататък, тюрк. ymaşak – мек, за материи, плат, тъкан, кожа, тох. vlamske – мек, за материи, тюрк. yel - вятър, тох. yente – вятър, тюрк. yekün – количество, тох. enem – количество, брой, тюрк. kar – сняг, тох. kuras, krost - студ, тюрк. seok - род, тох. se, soy – син, потомство, тюрк. nüfus - население, тох. napem – население, тюрк. оymak, omaq– племе, народ, тох. māka – много хора, тълпа, тюрк. sikar - лов, тох. seir - лов, тюрк. tüy – козина, пух, тох. to – телесно, полово окосмяване, тюрк. çürük - гнил, тох. sark – болен, гнил, тюрк. pay – част от нещо, тох. pake – част от нещо, тюрк. çay - река, тох. cake - река, тюрк. köy – село, тох. kwase - село, протоалтайски kote – дупка, теснина и тох. koto, kotai – дупка, теснина, тюрк. kisim – чист, тох. kutsu – бял, чист, тюрк. tut – ръжда, тох. tute – жълт, тюрк. sir - жълт, тох. arsi - бял, протоалтайски peno, корейски pānā, японски pǐnǐ - огън, светлина, тох. peñiyo – блясък, тюрк. kul - роб, тох. kul – роб, тюрк. jabu – кон, тох. yakwe, yuk* – кон, тюркското arba – кола, чувашкото urapa, urava* – кола, колело и тох. yerpe – колело, тюрк. yap – покрито място, тох. wepe - обор, тюрк. sal – сал и тох. kolmo – сал, като протоалтайската форма kam/u/ča, показва по-голямо сходство с изходното тохарско понятие, протоалтайското sìŋù – подбедрица, тох. kanwe – коляно, тюрк. čučе – penis, тох. tso – penis. В протоалтайски āmu, монголски aman, тунгусоманчжурски āmu, корейски omi, японскои umi – речна долина и в тох./а/ yme, а в тох./б/ ymye означава път, пътека. В протоалтайски a`ti, в тюркски `at, монголски ači, корейски at`ar, японски itua – потомство и тох. āti - потомство. Откриват се аналогии и в някои числителни: тюрк. tort - четири, тох. stuer, stwer - четири, прабълг. твир/твирем, тюрк. beş – пет, тох.pēś – пет, прабълг.веч/вечем, тюрк. sekiz* - осем, тох. оkt, okat – осем, тюрк.yigirmi – двадесет, тох.ykīmi - двадесет, тюрк. kirk – четиридесет и тох. sātwārka – четередесет, руското сорок – четиридесет /смята се за турцизъм, но е по-близко до тох.ф-ма/, тюрк. tümen – десет хиляди, тох. tumane – десет хиляди, старобългарското тьма – десет хиляди. /ВС-ЕСПТ/

Съвременният осетински език има подобна на тохарската граматична характеристика, глаголната система е от 3 времена, 4 наклонения, 3 лица, 3 числа, 2 залога, каузативно /вторично/ спрежение и е аглунативен. Аглутивността на тохарските езици е вторичен белег придобит след дълго съжителстване на протохарите в угрофинска среда. В тохарски и осетински глаголът винаги е последен в изречението. В.Абаев сравнявя осетински и тохарските езици и открива сходство в падежите, словореда като и в някои думи. /ВА-СЕИ,стр.137/ Можем да посочим и още една обща черта между тохарски и осетински. При изброяване на няколко думи стоящи в един падеж, окончание получава само последната дума, за разлика от българския където всяка се членува отделно.

Във фонетиката на тохарските езици е типично противопоставянето на съгласните по твърдост и мекост на изговора, т.нар. пълногласие /като в български, руски, немски/. Наблюдава се и редуциране на последната сричка при изговора като в източните българските диалекти. Разпространена е палатинизацията /приглушения изговор с небцето/ на някои съгласни: tc, c, tcy, ly, p, t, k. дифтонгите ai, au преминават в е и о. Съществува „дълго а” - ā, съвпадащо по изговор с осетинското æ – широко, отворено а, приблизително звучащо като ае, аналог на старобългарския звук h. Писмото брахми е приложено фонологично т.е. както се пише така се изговаря. /ВИ-ТЯ,стр.44-47/

Тохарски /б/ е бил предимно жив, разговорен език съществувал почти до 6-7 в. , а тохарски /а/ - “мъртав” литургичен език използван в будистките манастири. В религиозните текстове се наблядава изразено влияние на иранските езици и санскрита.

В Индоевропейската прародина протохарите са били езиково най-сродни с трако-фригийците и анатолийците /хети, лувийци, лидийци/. Дълго време са били в контакт с протокелтите и протоиталиките. Около 4 хил.пр.н.е. са в контакт с протогерманската и балтийската езикови общности образуващи северната индоевропейска общност, след което мигирират на изток и навлизат в сферата на угрофинското влияние. /MD-EYAWKT/ Смята се че археологически, прототохарите са носителите на фатяновската култура от Северното Поволжие. Достигайки в Южен Сибир, след няколко столетия нецеленасочено придвижване през Задуралието, увличайки със себе си и угрофински племена, те дават началото на карасукската археологична култура. А тя от своя страна е наследена от тагарската, тесинската, пазирикската, алдъбелската и таштъкската археологични култури, от които се формират двете големи индоевропейски общности, наричани от китайците юечжи и усуни, наследили по-старата общност известни като жуни и ди. Древните китайски източници дават интересна информация, че в полулегендарния период Шан-Ин, 2-1 хил.пр.н.е., западните съседи на китайските държавици са многобройни белокожи племена. Те достигали до съвременен Централен Китай и са наричани от китайците – “ди”. Отличавали се с висок ръст, светла кожа, червени и руси коси, синьо-зелени очи.