http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

ЕТИМОЛОГИЯ НА НЯКОИ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕТНОНИМИ

Д-р Живко Войников (e-mail: wojnikov@mail.ru )

1) Хети. Названието на хетите не е собствено индоевропейско понятие, а е заимствано от по-старото, хатско население на Мала Азия. Предполага се че хатите са били народ от кавказки произход, чийто език е от синокавказката група, близък до съвр.абхазо-адигски. Старостин доказва далечното палеолитно родство кавказките езици, енисейските е сино-тибетските, които той обединява в сино-кавказка езикова група. В китайски γuә - човек. /ИД-ЗСБХ стр.198/ B чеченски kant, андойски kunta, кетски ket, котски hit, het, пумпоколски kit* - човек. /S-YE В угрофинските езици, в манси xum, хантски k`u, унгарски hun, удмурски kum, коми komi, селкупски qun, лапландски kujj – човек. Във фински kansа означава страна, народ, а kunta – община, kenttä – ливада, поле. Също във фински kanta, естонски kand, мордвински kando, kanda, хантски kant, манси kēnt – земя, грунд, земна повърхност. /VS-ETD/ Самоназванието на хантите звучи като canti, а котското čeaŋq, čeāŋan означава хора, народ, във вепски kanz – род, семейство. Общоугрофинското kunta, означава род, племе. /UE/ Наблюдават се паралели и в алтайските езици. Старостин посочва изходната форма č`aŋo, монголското čiul, тунгусоманчжурското čanit, корейското čjon, японското tami* - хора, народ. В тунгусоманчжурски понятието означава чужденци, грабители./ Също протоалтайското kiúne, тюркското kün, монголското küγün, тунгусоманчжурското kün, японското kúní, kunuga – страна, народ, в японски kuni* – село. /S-AE/ В хакаски и тувински čon, якутски d'on – хора, народ. /VS-ETD/ В езика на баските gune, свански gim, лезгински q`ona, грузински kwe-q`ana, мингрелски kiana – страна. /БКС/ Виждаме че хити, хети означава просто хора, както е в енисейските примери, респ. имаме много древен палеолитен корен.

2) Далмация. В кимвърски davas, илирийски delm, албански dele – овца, deš – овен. В бретонски dauat, danvad – овца. /EDGL/ Топонимът Далмация означава „страна на овцете”.

3) Дарданци. Те са в основата на албанската етногенеза, съвр.албанци са техни преки далечни потомци. Дардания, според Вл.Георгиев, означава “страна на крушите”, в съвр.албански darda означава круша. Но може да посочим и друга възможност, свързана с келтското /ирландско/ diartain, diardan – гняв, т.е гневни, страшни. /EDGL/ От същия корен е иранското dart/dard – болка, страдание. Другата вероятност е дардани да е название дадено от съседите, респ.връзка с дърдоря – говоря неразбрано, чужденец.

4) Траки. Виж тракийското torkos – силен, литовското trâkti – чупя, разрушавам, кимвърското trwch, trych, в ирландски treas - сила, сражение, битка, бретонски treg – силен, протокелтски * treg, trag - сила, напрежение, в тох./б/ trus – чупя, trak – страх, ужас, tsrasi – сила, силен в хетски tarh – побеждавам, в иранските езици tars - страх. /DA-DT-b/ Така че траки* – гневни, страшни, силни войни, разрушаващи.

5) Даки. В келтски /ирландски/ daochan, daoch – ужас, страх, daoi – страшен, гневен човек, doccair – страдания, неприятности. /EDGL/ Във вахански dajak – юнак, храбрец. Аналогична семантика.

6) Троянци, етруски. Някои автори, пречисляват етруския език към синокавказката група. Но българският лингвист акад.Вл.Георгиев убедително доказва че езикът на етруските е бил индоевропейски, много сходен с анатолийските езици, хетски и по-късния му наследник, лидийския. Той сравнява известните етруски думи с хетските, открива общи закономерности в синтаксиса и падежните окончания. Разбира се етруските са имали и известен неиндоевропейски, вероятно “хатски” примес. Етруските са изнвестни още като тирсени, в древногръцки Тυρσηνοί и отразява по-старото тяхно самоназвание trōses, което пък отговаря на древногръцкото Τρώες – Троя. Названието на Троя в древноегипетски и хетски източници е wrwš, хетски Taruisa. Според легендата етруските водели началото си от оцелели троянци, преселили се на Апенините, водени от Еней. Под влияние на латинския език, етнонима troses преминава в etruski. С етруските са свързани съвремените италиански области Етрурия и Тоскана, последната е свързана с другия вариант на техния етноним – tuski. В един етруски надпис от Северен Тунис, френският учен Ж.Йоргон, открива паралелно със споменаването на етруските и етнонима дардани – tartaniv-m. Според Илиадата, троянският народ се е състоял от две родствени племена, троянци и дардани. /ВГ-ДЕЕ,стр.26-29/ Към всичко казано, бих добавил и следния любопитен факт. Дарданите са в основата на албанската етногенеза, съвр.албанци са техни преки далечни потомци. Южниата албанска диалектна група се нарича тоски. Логично е да видим далечна връзка с етруското самоназвание туски, древните троянци са били езиково сродни с дараданите. Част от тях мигрират в Анатолия, за да бъдат обезсмъртени от Омир, но явно, другата, по-малко изевстната част от това население е останала на Балканите, за да даде началото на съвр.албанска народност. А синонимното назавние туски, респ. тоски, може да свържем с хетското tuzzi –войска, войни. Като етимология на понятието Троя, може да посочим няколко варианта, например от тракийското tirsas, литовското tirstis – храсталак, горски пущинак /от същия корен е българското дрезга – храсталак, тръсъ, тръснiе – лоза, лозе, възм. тракийски пр./, също тракийското trēra – горски, лувийското tarweja, хетското taru – дърво, или от хетското tuwarsa – лоза, лозе. Друг семантичен развой може да се извлече от тракийското traus, тохарското trus, литовското trausti, латвийското traus – разрушавам, хетското tarh – побеждавам, тохарското tsrasi – сила, силен. Т.е първоначалното troses е означавало или жители на гориста страна, на страна богата на лози, или силни, страшни, разрушаващи, заплашващи.

7) Елада, елини. В древногръцки λάος, староирландски /гаулиш/ luct, тракийски las, le – означава племе, народ. Древногръцкото λάος, дава началото на Елада, Ελλας т.е. хора, народ. В лидийски lailes фригийски lavagta, lavaget – военоначалник, предводител, господар. /L-PhED/

8) Албанци. В албанския диалект на тоските /южните албанци/, самоназванието на народността е labe, lab, т.е. хора, народ. Оттук е навлязла в гръцки като Αλβανοί и придобива разпространение в другите европейски езици под формата Албания. /АС-СНА,стр.266/

9) Латини. В етруски lautni, lautntha – свободен мъж, свободна жена, lautun – семейство, род, lauchnum – владетел. /EG/ Сходно е иралндското lánamain, lаnain – семейство, семейна двойка. /EDGL/ В ирландски luchd, кимвърски llwyth, в готски launo – човек, хора. Също в древнобалтийски lindan, руски ляд, общогермански land, санскритски randhra – земя, поле, страна. /VS-ETD/

10) Лидийци. Томашек извежда самия етноним Λϋδοί – лидийци от протоиндоевропейското **leudho* – хора, люде. /ВГ-БЕО,стр.78/

11) Гали. Смята се че гали произлиза от келтското /ирландското/ gall – чужденец. Друга възможност е иралндското gal – храбрец, побеждаващ. Трета възможност е кимвърското golchi, бретонското goalc'hi – мокря, мия се, гали – речни жители. Четвърта възможност е паралел с балтийския топоним Галиция, от литовското gãlas – край, респ. покрайнина, Крайна, гали – жители на покрайнините.

12) Власи. Самото понятие влах, в руски волох, полски włosh, е заемка от старонемското walh – латинец, келт, чужденец. /СМ-ИБЕ,стр.205/ Смята се съвр.английска област Уелс отразява същото старонемско walh – латинец, явно така англите и саксите са наричали заварените частично романизирана келти. За произхода на етнонима власи съществуват още няколко теории. М.Фасмер смята че произлиза от названието на келтското племе volci, volcае, според него, широко разпространения етноним гали, Галация е латинизиран вариант на volcае. Първоначалното значение на volcае е било „речни”, обитаващи по поречието, от ирландското failc, folcadh, староиралндски folcaim, кимвърски golchi, бретонски goalc'hi, протокелтски volko – мия се, мокря се, в литовски wa'lks, wa'lka* – място за къпане край реката, тракийски veleka – място за миене край реката, дало бълг.хидроним – р.Велека. /EDGL/ От същият корен е немското fluβ – река. Неслучайно българите наричат власите „мокри”. Друга възможност е иралндското иallach – горд човек. Във формирането на средновековните власи, вероятно са взели участие и латинизирани келти, обитавали Панония, с център гр.Валкум. Съществува мнение че влах означава пастир, което е вторично получено. С.Ерлих предлага връзка със староцърковнославянското влъхва – магьосник, търсейки връзка с английското warlock, старонемското volthva, финското velho – магьосник, но мнението не е аргументирано от конкретни исторически факти и е повече от съмнително. /СЭ-ПВ/

***13)* *Македония, македонци.*** Може да изведем неговото значение от фригийското meka, илирийското mag, арменското mec, хетското mekkiš, тох./б/ makā, протоиндоевропейското megh – голям и тракийското di, da,* don, дорийското dā, съвр.албанското dhe, келтското don, класическото старогръцко xton, /хтон/ – земя Вероятно древномакедонската форма на голям е била mak, maka. Така че Македония означава “голяма земя”. Нейните размери, сравнени с малките гръцки полиси, са били доста по-големи. Други алтернативни решения са древногръцкото makhemon, mαkhά борец, борба, войн, староиранското hamazan – войн, протоиндоевропейското mag'h- битка, или староиндийското mahī́, келтското mag, протоиндоевропейското mag(')h- земя, māk(')˜ō- равнина, с ностратически паралел в протоугрофинското maγe – земя, алтайското múgdà – земя, с далечен палеолитен паралел в америндското, индианско ama(k)- земя. /IEE/

14) Мигдония. Обхващала е земите между делтите на реките Вардар, Струма и п-в Халкидики. Според Вл.Георгиев означава блатна страна, производно на тракийските myd, myk, mko и da, di, древногръцкото xton - земя. /ИД-ЕТ/ Бриги/фриги. В тракийското berga – планина, келтски briga – хълм. Така че етнонима бриги, сродно на траките племе, което след преселението си в Анатолия става известно като фриги, най-вероятно е означавало, жители на хълмиста страна. Както посочва Вл.Георгиев, прародината на фригите е съвр. Северна и Източна Македония, чийто ландшафт е точно такъв, с множество хълмове и малки планински възвишения. Протоформата на етнонима е *Bhrughes, въстановена от Вл.Георгиев. /ВГ-ТТЕ,стр.265,223/

15) Мизия, мизи. Лидийският историк Ксант, който добре е познавал малоазиатските мизи, пише че те са родствени на фригите и лидийците, а самоназванието им произлиза от лидийското μυςη – бук, буково дърво /сравни с иранското meše – дъб/. Някога мизийците живеели на Балканите, около планината Олимп, където имало гъсти букови гори, откъдето идвало името им. По-късно с фригите и дарданите се преселили в Анатолия /Мала Азия/. Херодот описва малоазиатските мизи като живеещи по поречието на р.Тритон, съседи на ливийците и авсевите. Това преселение е станало преди 14 в.пр.н.е., защото в битката при Кадеш – 1275 г.пр.н.е. между хетите и Египет, мушките* /мизийците/ са посочени като съюзници на хетите. /СД-ПМ/ Според Вл.Георгиев мушките /мизите/ са основен компонент във формирането на арменската народност. Грузинците и днес наричат арменците so-mex-i /мизийци/. В хетските документи присъства страната Хайяса, название идентично със самоназванието на арменците “хайк”. Вл.Георгиев свързва хайк като арменски вариант на гръцкото пеони, фригийско племе, обитавало Северозападна Анатолия, областта Малка Фригия. Самото древногръцко παΰρος протоиндоевропейското pew-jŏs, означаващо малък. Пеоните,* обитателитен на Малка Фригия, са явно отделила се част от анатолийските фриги. През античността и средновековието Малка Фригия се нарича Малка Армения. Но е възможна и друга връзка, от фригийското haci – ясен, аналогчно на семянтиката на мизи. /ВГ-ТТЕ,стр.225/ В Тесалия се е запазил топонима Арменион, Орменион. /ВГ-БЕО,стр.127-128/ Така че арменците са потомци на малоазиатските фригийци, наричани още мизи /мушки/ заради балканският им произход. Те са далечни роднини на траките, чийто далечни наследници сме ние българите. Разбира се във формирането на арменската народност участва и солиден хурито-урартски елемент, хети, перси, партяни. В 4 в.пр.н.е върху руините на Урарту, възниква първата арменска държава – Арма, Арматана, известна още като “Дом на Тогарма”. Споменът за древните мушки, посредством асирийската традиция, е заимстван от юдеите, които му влагат нов смисъл – представата за страшните народи гог и магог, респ. яджудж и маджудж в арабска транскрипция, които застрашават цивилизования свят. Тази легенда, известна като “Книга на пророк Йезекил”, има широко разпространение, както в античните, така и в раннохристиянските и ислямските текстове. Друга възможност е Мизия да означава просто равнина, поле. В тох./б/ mis.e, misentse, в хотаносакски missa, талишки mösö, mêzê, mek, персийски müzeka, пущунски mdzêka – област, поле, земя. /DA-DT-b/ В ирландски machair, machaire, macha, magh, mag, о-в Ман magher, кимвърски magwyr, ma, maes, корнуелски mes, бретонски maes, шотландски magos, латински maceria, санскритски mahi – равнина, поле, ниви. /EDGL/

16) Балти. От английски beald, фризки, немски bald, готски balþ (balth) – бесен, бушуващ, руски балда – вятърничев, буен. (Фасмер)

17) Белги – келтско племе дало названието на съвр.Белгия. От галското belgae – гневните.

18) Латиши, Латвия – От старовисоконемското lёtto – глинеста земя, древноирландски lаthасh – кал, названието на реката Late, местен хидроним, свързано с разкалена влажна земя. (Фасмер)

19) Литовци, Литва – От латвийското lītus – морски бряг, келтското *Litavia – крайморска страна. (Фасмер)

20) Германия, германци, тевтонци. Названието Германия е от латински произход, от germinatus – размножаващ се плодовит. Така е наречана от римляните поради многобройността на племената обитаващи тази нейзвестна за тях северна земя. Другото название тевтонци е също латинициран вариант от старонемски teutsch, готски tuida, съвр.немското deutsch,* нидерландски dutsch, келтски *tauta – хора, народ.

21) Готи – източногерманско племе, споменати са от Птолемей под формата „гутони”. Значение „добри, хубави”. В готски góþs (goths), нидерландски goed, немски gut, фризландски gód, английски good, скандинавски god – добър, хубав. /VS-ETD/

22) Шотландия, шотландци. В старокимвърски isqaud, кимвърски sqawd, корнуелски sсod, бретонски sceud, готски skadus, старовисоконемски skato, английски shadow, немски shaten, – сянка, също в староисландски sk-nn, scimi, старошведски scima, нидерландски schemen, готски skeima, литовски seja - мъглив. /P-IEW/ Виждаме че названието Шотландия /Scotland/ означава буквално сенчестга, мъглива земя. Старото название на страната е запазено в ирландски – Elban, дало латинското Albion, етимологията на думата се обяснява от шотландското hal-ban – висока, планинска земя.

23) Англия, англи. Германски племена обитавали съвр.Южна Дания и Фризландия, заселили се на Британските о-ви. От немското, нидерландското eng, скандинавското öngur, английското enge, готското aggwus – тесен, ограничен, ъгъл, респ. тясна, крайна земя /германски аналог на българското нгълъ, онгъл/ или от скандинавското angr, английското ing, немското аnger, нидерландското eng – поле, тревиста земя, ливада. /VS-ETD/

24) Перси. В персийски fars – хора, народ, с индоевропейски паралел в ирландски pearsa, рearsan, латински persona - човек, респ.съвр.българска чуждица персона – личност, тохарски wir, санскрит v-raā, авестийски v-ra, vîra, ягнобски wir, скитски /по Херодот/ o.ro, o.tro, o.tar – мъж, човек, кховарски war – племе, народ. /P-IEW/ В унгарски ferj, удмурски var, otyr, коми ver, vojtyr, лапландски oares' – човек. Самоназванието на персите е “фарс” и означава просто хора, народ.

25) Афгани. Те са потомци на ефталитите. Голяма част от ефталитите участват във формирането на съвременните пущуни, обитаващи Южен Афганистан и Северен Пакистан. Разгромените ефталити са изтикани към безводните Сюлейманови планини в Южен Пакистан. Там се смесват с местните /дравидски/ племена. Едно от най-големите пущунски племена дурани до 1747 г. се е наричало Абдал. Кафирите от Хиндукуш продължават да наричат пущунските си съседи – абдали, а дардите – алхани, алханвар.Може да се мисли че авагани, авгани произлиза от вар, авар, абар, абдал. От апо – народ, производно на тох./а/ ype, тох./б/ yapoy – страна, народ, абар/апар - етноним и кан – страна, от тохарски kaniya – страна, така че съвр.форма Афганистан, всъщност отразява по-древното Апокан, „страната на аба/апа, абарите, аварите”. Апокан, аваган, афган, както и абдал/авдал, върху основата на двусъставните поняния av-kan, av-ddala, yop-tal, ev-tal, ef-tal – страната на народа ав, ави, или народа, племето ави, апи, с преход на “п” във “ф”, типичен за иранските езици, респ “ап”-“аф”. В пущунски ddala – хора, народ. Другото название на авганите – пущу се свързва с областта Pašt обхващала земите между Газни и Сюлеймановите планини. Самото название пущуни има връзка с персийски pušta, гилянски puštê – камара, купчина, насип, пущунски pukhtah – малък хълм, pechūmah - възвишение, хинди-урду pushta – хълм, тох./а/ peciye – брод. Пущуни – жители на хълмиста страна.

***26)* *Славяни, Словни.*** Славянската езикова общност е една от най-късно обособилите се в Европа. От дълбоката древност до първите векове от нашата ера, те са част от голямата балтийска общност, наричана в рускоезичната литература балто-славянска. За значението на етнонима „словени” има различни мнения: Има няколко мнения за занчението на етнонима: 1. славянини – роб, от латинското sclavus – роб, е невярно, продукт на късни, антиславянски настроения. Единствена реална възможност, е да се изходи от византийското σκλαβηνός – склавинии, т.е. земите обитавани от подчиненото славянско население. Но склавини е вторично название, породено от етнонима славяни, а не обратното, защото думата словени, славяни, като етноним, не се използва само от южните славяни, а и от останалите. 2. славянин – слава, според Фасмер е вторично възникнало. 3. славянин – слово, т.е. говорящи един език, заслужава внимание, защото в готски, аналогично думата slawan, означава мълчалив, ням. Виждаме реципрочна ситуация с общославянското немец – ням, т.е. готите са наричали по аналогичен начин своите съседи, понеже не са разбирали езика им. 4. славяни – народ, войска. Прави се паралел с келтското, ирландско slúag – войска, кимвърското helw – владение, готското silbа – сам, т.е. човек, индивид, но в славянските езици, от този корен е думата слуга, служещ. Аналогично се търси връзка между славяни и старогръцкото λαός – народ, като развитие на общоиндоевропейски корен slauos - народ. 5. славяни – от топоним. Свързва се с литовската местност Slavenai* на едноименната река Slave, но е малко вероятно, тъй като води до тесен недоказуем, локализационизъм. 6. славяни – прякор. Предполага се че названието е дадено от съсдните германци, като се изхожда от староанглийското sláw, slǽw, съвр.английското slow – бавен, литовското slačiūkas – ленив, тъй като в полски słowień, е бавнорастящ лен, респ. słow – протоформа, означаваща бавен. 7. славянин – жълтокос, от протославянското solvъ – сламеножълт, от този корен е думата слама, солома* и славей – жълта птица. 8. славяни – ловци, от общославянското лов, в украински злов, т.е.свързано с препитаниено. 9. славяни – свободни, от общославянското слобода. Като цяло въпросът няма еднозначен отговор, но смятам че най-вероятната етимология е славянин-слово, т.е. хора които говорят, „словят” на един език. Например в руски слыть, слыву, староруски слути, слову, украински слити, белоруски слыць, староцърковнославянски слоути, слов (Супр.сб.), словенски slúti, slóvem, slujem, старочешки slúti, slovu, чешки slouti, sluji, словашки slut`, slujem, също в чешки slynouti, полски słynać – говоря, но и възхвалявам, в славянските езици слово и славя имат общ произход. Родствено е с латвийското. sluv, sluve`ja, sluve`t, slūt, sluvа – ставам известен, sludina`t, sludinu - обявявам, санскритското çrutás – прочут, знаменит, çrútiṣ – слух, ухо, чувам, авестийското srūti - съобщение, srūta - чут, слушан, sravah – слово, sravayeiti - обявявам, съвр.персийски sаrāуīdаn – пея, гръцкото κλeω, κλeομαι - славя, възхвалявам, κλοθι - слушай, κλοτε - слушайте, κλυτός - славен, тохарски klaw – обявявам, тох./б/ kalyw, в тох./а/ klyu – почетен, klāwi- славен, осетински kælæn – вълшебен, прекрасен, латински сluеō, -ērе - наричам, inclutus - знаменит, ирландски clunim - слушам, старовисоконемски hlu`t - гръмко, арменски lu - известен, lur - слушане, вест, известие, протоиндоевропейски ḱluto-/ḱluti- чувам, говоря, известявам, славя. (по М.Фасмер)

***27)* Тохари (Юечжи). С названието юечжи**, китайските хронисти обозначават голяма група от белокожи европеидни племена обитавала съвр. пров. Кансу и прилежащите територии, между 7-2 в.пр.н.е. Етногенезата на загадъчните юечжи е твърде сложна. Първото им споменаване е в 645 г.пр.н.е., в трактата на Хуан Чжун - Гуанцзъ, в който той споменава нарада ючжи - , или нючжи - , живеещ на северозапад в Кансу, в планината Ючжи и занимаващ се с добив на нефрит, особено ценен в Китай. Страната на юечжите „Юйчжи” обхваща областите Лянчжоу, Ганчжоу, Сучжоу и Янчжоу, отговарящи на съвременните провинции Кансу и Шанси в северните райони на КНР. По-късните китайски коментатори на текста уточняват че ючжи/юйши са северозападните варвари. В написания върху бамбукови дъсчици, древнокитайски текст „Повествование за Сина на Небето Му” писан около 4-3 в.пр.н.е., се казва че „страната Юйчжи се намира на 5 дни път, западно от планинския проход Янменгуан, северно от Шанси и източно от завоя на Хуанхъ, там се намирала Нефритовата планина” /б.а.сравни с планината „Ючжи”. /ИТ-1,стр.128-129/ Сима Цян пише че едно от основните места на нефритовия добив са планините Кунлун и гр.Хотан /т.е. земите на юечжите-тохари/. Чжан Цзян пътувал в Западния край през 140-130 г.пр.н.е. пише че износът на нефрит за Китай /Хан/ е основен поминък на хотанското население. Х.Бейли (1985 г.), смята че зад загадъчния етноним юечжи се крие названието gara, garvā, garrvā. В хотаносакски документи той разчита ttau-da-gara и го свързва с названието тохари, с гръцкото –γαρα, Θογαρα, тибетското to-gar, санскритското tukhāra, персийското tuxāristān и хотаносакското ttahvāra. Той смята че преходите между звуците g, γ, χ, са закономерни, сравнявайки тибетското B`ho-gar, названието на Бухара и tho-gar, thog-gar, респ. тохари. Названите gara, се среща и в хотаносакски документи от 10 в. Китайските източници споменават за заселването на различни тюркски племена към градовете Şacū* и Kamcū /Шачжоу и Гуанчжоу в Кансу/, където хотансакските извори споменават за хората gara, или maja gara –* нашите съюзници гара, които са съседи на тюрките. Китайците съобщават за народ, обозначаван с йероглифа , , , живеещ около града Čaŉ-ie, т.е. Чанъе – мястото на голямата битка на юечжите с хунну и последвала от това миграция на запад. Бейли посочва че китайския йероглиф , се произнася също като hgvyar, hgyar, hgvar, отразяващ названието gara, с ларингиално /с придихание/ `h.*

Йероглифът според Халун се произнася като sgu, според Еноки като sguĵa, а според Е.Пулебланк – iat, респ. ятии. Поради факта че етнонима се среща и под формата ta – голям, , – големи юечжи, за разлика от sjao - малък, , – обозначението на „малките юечжи”, останали в Кансу, подчинили се на хуните, то може да се предположи че tho-gar, tho-gar- tsï, означава просто „големи гари”. Явно китайското “юе” означава некитайската дума γar, а знакът - tsï < tśi`, t’a, или по-старата му форма – ťčĕg, т.е. получаваме протоформата gar-čik, gar-jik, като в иранските езици, суфикса -čik, обозначава етническо название, напр. таджик. Може да добавим че в тохарски –cuki е суфикс за мн.ч. обозначаващо група хора с дадено занятие. Също основата tau-, tu-, означаваща многобройни, много, респ.народ е широко застъпена в индоевропейските езици. Така получаваме tu-gara – многото гара, народът гара или народът гарчи. Според Бейли китайското да-юечжи е закономерно предаване на названието тохари и може да се преведе като планинци, народ на планината. /HHS/ Според Б.Гагуров етнонимът юечжи е винаги свързан с етнонима тохари в древните гръкоримски източници. И така, виждаме че самоназванието на загъдъчните юечжи е било „гари”, „кхари”. Бейли го свързва с планина, планинци, но може да се посочи и алтернативно решение, свързано с българското хъръ, хора, пракрит hāra, gujjara, хинди arārā, gharrā, пущунски hāzir, таджикски halk, осетински čыr, dzыr, guыr, палийски kira, бенгалски arū, harū, кашмирски āru, uru, ōru, hedur – хора, човеци, люде. В пущунски khor – приятел, близък. По Херодот при скитите o.ro, o.tro, o.tar означава мъж, човек. В чувашки ărаt, ăru – хора, народ. /ИА-УЧРС/ В староуелски gwr, старобретонски gour, корнуелски gur – човек. /P-IEW/ Твърде интересен паралел показва осетинското tыguыr, dzыguыr – група хора, общност, племе, народ, дало етнонимите тагаури, дигори – другото самоназвание на носителите на иронския и дигорския осетински диалекти. /ОРС/ Или то-хари е означавало група хора, народ, тох. gar, khar, е еднакво с българското хора, старобълг. хъръ, аналогично на осетинското tыguыr, dzыguыr - тагаури, дигори.

28). Ойхарди (Уйгури) – название на народ, който описва Птолемей: „През по-голямата част от Серика протичат две реки. Едната се нарича Ойхард, извираща от Авзакийските планини. По нейните брегове обитава народа ойхарди”. Вероятно реката Ойхард е река Тарим, или някои неин приток, а „ойхарди” е гръцката транскрипция на етнонима уйгури, според мнението на А.Н.Бернштам, който помества древните уйгури /ойхарди/, от Баркул до Кашгар. От сведенията на Птоломей за ойхардите, става ясно че етнонима уйгури е съществувал още в късната античност. Според М.Кашгари, уйгурите четири века преди неговото време, в района на Тяншан, воюват с Александър Македонски. Разбира се Ал.Македонски никога не е бил в Синцзян и е живял не 4, а 13 века преди Кашгари, но може да приемем че уйгурите принадлежат към древните народи в Източен Туркестан. /НТ-ВЭУКИ/ Китайските хронисти също посочват че народа уге произлиза от племената ди, подразделението на чи-ди /червените ди/. А това вече ни подсказва че първоначално са били тохароезични. Названите ойхарди /oechardas, oihardai/, прекрасно се обяснява с тохарските езици. В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен. Или aukkhari, okkhari би означавало силни, велики, победоносни кхари, кари, респ.хора, тохари, юечжи. А уйгури е просто тюркски превод на древния етноним. В турски jükаrы, jüхаrы, карачаевобалкарски оgъаrы, татарски jugаrы* - високо. Виж протоалтайското iugu – висок и съответните аналози в тюркски jüg, монголски augā, öje, ögse, тунгусоманчжурски ug, корейски uh, японски u-pa. /S-AE/

29). Аси, Асиани - самоназвание на народа, наричан от китайците усуни. Трябва да търсим разрашение с тохарските езици. В тох./б/ asam, asnke, тох./а/ āsānik, хотаносакското asana – достоен, благороден, yasa – чест, aise – сила, мощ. /DA-DT-b/ В ирландски uasal, кимвърски uchel, бретонски uhel, huel – благороден, горд човек. /ЕDGL/ Виж хетското и лувийско asi, assija, assemi– обичан, assu – хубав, добър, assa – доброта, галското aesus – възрастен, почитан, тракийското asn-i – свят, почитан. В етруски ais – бог, aisina, eisina - божествен. /EG/ В осетински æss – истина, правда. В санскрит asāi – сит, добър, assanna – свиден, скъп, близък, āsāāna – богат, господар, староиндийски īśāná – владетел, господар, съвр.персийски āš – продоволствие, в авестийски isuuan – богат, способен, силен. В хотаносакски jsan – пораждам, създавам. /L-IAIL/ Виждаме че названия като достоен и благороден са напълно в стила на индоевропейската етнонимна традиция. Достоинството и благородството се свързват с белия цвят: арии – бели, достойни, тохарското arsi – сребърни, бели и в по-широк смисъл достойни, благородни. В келтски /бретонски/ аotrou – господин, уважително обръщение. Арси е в основата на Аорси – първата усуно-юечжийска вълна заляля Източна Европа след 3-2 в.пр.н.е. Аорс отговаря на осетинското uors – сребърен. В чувашки arşыn означава човек. Така че аси и арси стоят в близка смислова връзка. Интересен паралел е угрофинското ačka – бял, във фински, естонски ahka,* мордвински ašo, марийски ošo, oš, хантски aš – бял, чист. /UE/ Подобно е названието на келтското племе венети призлизащо от келтското винд – бял. Съществува и втора фиксирана от източниците форма на самоназвание на асите – яси, язиги. Възможно е това да е вариант в изговора или да е свързано с осетинското jasdan – достоен войн и близкото тохарско яса - чест. Заето в балкарски ësеn, кумански zden – благородник. /ПРС/ Може да се свърже и с тохарското yasar – кръв. Хора от една кръв, свързани с кръвно родство и общ, благороден произход. Аналогични са хетското и лувийското eshar – кръв, hassami – род, клан, санскритското aāsŕar, ликийското asana, esene, латвийското asius – кръв.

Също понятие аси, може да се интерпретира: 1. Като арси – бели, благородни, с асимилация на „р”. 2. Като пряко производни от тохарското asem, хотаносакското asan – благороден, правдив, осетниското æss – правда, истина, т.е. справедливи, благородни

Според Г. Вернадский, усуни и аси са синоними, а Янцай, или Антсай е китайската форма на анти, в осетински æntæs – крайни аси. Названието анти, първоначално не е свързано със славяните, а с аланска общност установила се в Северното Причерноморие. Последните нейни остатъци се славянизират едва в 6-7 в. /ГВ-ДР/ Интересно е че китайското название на Карашар, Янци, според Д.Адамс, представлява калка от тохарското agni – покрайнина. Но е възможно и друго обяснение, в тох./а/ nkik, тох./б/ nkante означава сребро. Смята се че е китайска заемка. Така че може би Agni/Akni, е производно на тази форма и означава „сребърен”, аналогично на arsi.

Днес повечето изследователи са на мнение че формата аси, асиани, носена от централноазиатските усуни, всъщност е наследена от асите, ясите, язигите – сарматски и алански племена, появили се в Кавказ и прилежащите територии от 2 в.пр.н.е. и се е предала на осетинците, преки техни наследници. Преходът as – æs – os е напълно закономерен.

Хаусиг смята че китайското усун: uo-suən, старокитайското o-swen,* е транскрипция на изходното aswal. Той смята че асвал е осетниската форма на спали, æsfal, загадъчно вероятно тохароезично племе, обитавало североизточното черноморски крайбрежие, появило се със сармато-аланите. Но има и друга вероятност, спали да означава високи, великани /вж.етим./ Все пак изходната форма Аswal, чудесно се обяснява с тохарските езици, As-wāl, т.е. страна, област на асите, от тох.wāl – област, страна. /ВС-К,стр.74-75/

Интересна е етимологията и на другото название на този народ – иседони, което показва пряк паралел с осетинското æfssedon – войска, войскови отряд. /ОРС/

Според А.Досымбаева, китайското усун, се транскрибира като асман, асмани. Тя вижда в названието предшественик на по-късното ашина, като смята усуните са предци на тюрките, позовавайки се на легендата с вълчицата. /АД-КНС/ Разбира се това е преднамерено, тенденциозна мнение, което не се подкрепя от данните на китайските хроники, които ясно посочват южните хуни, като преки предци на тюрките.

30). Алани. Сборно название на голяма група източноирански племена, сред които се формират и прабългарите. Възможни са няколко алтернативни обяснения на етнонима: “1.алани-арии” (Хипотеза на Абаев) е създадена при становището че аланите са автохтонен народ в Кавказ, наследници на причерноморските скити. Съобразно новите реалности за аланската етногенеза, това схващане не е много убедително/. Но по пътя на р-л заместването, се наблюдава прехода ***алхан/ирхан/аллон/ирон.*** Според Хармата, ирон е произлязло от арси, аорси, докато зад алан явно се крие друго значение. Отностно етемологията на “алани” може да посочим още няколко решения: 2.алани-планинци: Според Евстатий /1160 г./ етнонима алани произлизал от древната сарматска дума аlа – планина. /ПН-ОПО/ В осетински uælе - високо място, uæliаumæ – висок връх /б.а. дало и турското юлма – склон, дума с източноирански произход/. /ОРС/ Ако вземем назавнието на средноазиатските ефталити, алхони, алхани, може да получим същия резултат, от ал – висок и осетинското хаn – страна. В кховарски названието на пущуните е alghani, а на езика им – alghaniwar, което пряко потвърждава факта, че именно ефталитите са в основата на пущунския произход! В Кавказ и до днес съществува селището Алкхан-кала, аланска крепост. Топонимът показва пълна идентичност с ефталитския етноним, осветляваща че е съществувала подобна вариация на етнонима алани, показваща общия източноирански произход. 3. алани-хора, народ, общност от сродници: Съгласно Татищчев понятието алан означава страна, хора, народ. Той прави връзка с финския език където наставката -лайнен означава страна, народ, например: саксолайнен – германци, венелайнен – руснаци, руоксолайнен – шведи, сумалайнен – самоназвание за финландците. /ПТ-ВПС,стр.83/ В тох./б/ alanmen – навсякъде, всичко, всички, е етимологично сходно с осетинското al, alы, галското alon – всеки, всичко и немското alles – всички. В персийски alūs, белуджи wlwss, пущунски ahl, hel, рушански, хуфски āl, кашмирски hail – обитатели, народ. /ВС-РХТ/ Така че алани е равносилно на всички, всички хора, подобно на немското алемани. Може да изведем думата алани/алхани директно от al – народ, общност и осетинското xion* – родственици, сънародници, земляци, приятели, xan – страна, тох./б/ kaniya – страна, т.е. алани – общност, народ от сродници. Според Т.В.Гамкрелидзе и Вяч.Вс.Иванов названието „алан” означава приятел, сродник, стопанин, гост, позовавайки се на значението на думата при балкарците. А това показва недвусмислен паралел с тох./а/ olar, тох./б/ aulare – съжител, приятел, съобщник, земляк. /ВК-ИА/ Тохарското aularue – приятелство, съжителство, е сходно с персийски xêl, пущунски xel – семейство, осетински xælar, кюрдски xelil, персийски xēl, язгулемски xol – приятел. /VS-ETD/ Формата с начално “Х” се доближава до някои разновидности на названието алани – халани, халандри, хайландури. 4. алани-огнепоклоници: Друга възможност за обяснението на алани е памирското понятие алхон – къща, храм на огъня, или алани/алхони/алхани – огнепоклоници.

Интересен факт е че и днес, едно от племената в Северна Индия /Jāts - джатите/, се нарича a`olāniyā, вероятно далечни потомци на ефталите-алхани и същевременно показват ясна връзка с юечжийското племе ятии. Смятам че версията алани – общност, народ от сродници е най-логична и вероятна.

31). Българи. Първото появяване на народ, носещ името „българи” – „булоцзи”, става в Източен Тяншан, в земите обитавани от наследниците на т.нар. „малки юечжи”, останали в прародината и покорени от хунну. Те формират тохароезична общност, носеща сборното име цзе - . В “Повествование за племето цзиху” се казва че са потомци на чи-ди и се наричат още болудзи/булодзи/булоцзи. В 696 г. цзиху и согдийците воюват с киданите. /АМ-ИГЦА,стр.67-72/

“Цзин-шу” съобщава че областта Цзе от която идват цзеху се намира в окръг Усян, пров. Шанси отговарящи на земите около съвр.селище Юйше. По обичай брат се жени за съпругата на брат си ако той почине, това е остатък от полиандрията /при савирите, кушаните, ефталитие, двама братя имат една жена/. По външен вид цзеху са с дълбоки очи, високи носове и гъсти бради, т.е. типичните за китайските автори характеристики на бялата раса. /РВ-ПИКНК-Ц,стр.16-65/ В “Лян-шу” се уточнява че от племената цзе, произлизат хуа и хвар, както и йеда – дали начало ефталитие. Те са далечни потомци на старите юечжи.

“Бей-ши” посочва че „на запад от Ию е на север от Янци /Карашар/, до планините Байшан обитават циби, булочжи, иде, супо, нахе, уху, хегу, еде и юйуниху”. /АМ-ТХ,стр.119/ Ясно виждаме булоцзите като обитатели на земите северно от Карашар, редом с ефталитите /йеда, иде/, протоуйгурите /уху/, протокиргизите /хегу/, протокипчаките циби /по-старото ханско кюеше/. В “Суй-шу” също се споменават племената сродни с болудзите и техните локализации: На запад от Иу /