КРАТКИ ДАННИ ЗА МАКЕДОНСКИТЕ ВЛАСИ, ВЗЕТИ ОТ ИНТЕРНЕТ-ФОРУМИТЕ

 

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

 

        Македонските власи (самоназвание армъни) доста се различават като бит, история, а дори и по езика си от отвъддунавските власи. В България най-много влашко (армънско) население има в гр. Пещера, Велинград и околните села. В Гърция по неофициални данни влашкото (армънското) население е половин милион и живее в някои дялове на гръцка Македония, Тесалия и Епир.

        Власите (армъните) са играли и играят и сега доста важна роля в историята и в политическа конюнктура и икономика на Република Македония. Официалните данни в Македония са, че армъните там са 10 000 души. Много повече са македонците с влашко потекло. Характерно е, че армъните или още т.н. македовласи се считат за истинските потомци на древните македони.

        Както в миналото, така и днес част от власите са били истински български патриоти т.е. българеели са се. Друга не малка част пък са били върли гъркомани-фанариоти. По-късно сред тях са се пръкнали и власи-сърбомани и в по-нови времена имаме и власи-македонисти. Вероятно Яне Сандански е потомък на власи, преселени от Беломорието в пиринските дебри и основали родното му село Влахи. Кръщелното му име е всъщност Яни Сандули.

        Днес сърбите и власите, редом с албанците, са фактическите стопански и политически ръководители на Република Македония. Има данни, че така е било и по Титово време. Сегашният президент на Македония, Бранко Цървенковски, е от влашка семка, преселена от Албания в западна Македония. От по-известните у нас съвременни македонски личности с влашко (армънско) потекло са: влах по майка е бившият президент Киро Глигоров; полувлах е и Любиша Георгиевски - бивш посланик на РМакедония в България и настоящ председател на македонското Собрание; загиналия при ПТП популярен поп-певец Тоше Проески е родом от полувлашкия македонски град Крушево и истинското му име е Тодор Проя. Мелез между сърбомани и власи е и ”бащата на македонският литературен язик” Блаже Конески (с рожденно име Благой Конев). Първият македонски генерал в ЮНА е влахът Михайло Апостолски. За да се спаси от смъртно наказание в български затвор като партизанин, той приема българско гражданство. След освобождението си от Плевенския затвор, сръбската агентура го завербова и става  голям българомразец. Много са и лобито им в Македония е изключително силно, особено в икономиката. През Титово време, македонските власи са поставяни на ръководни постове в правителството, полицията и компартията и са играели роля на оръдия в ръцете на титовистите за избиване и прогонване на по-изявените българи от Македония.

            На края нека да спомена, че власите, които се самоопределят като 100% наследници на истинските македони от времето на Александър Велики, наричат славянските македонци т.е. истниските наши сънародници там, с етнонимите ” вългари” или ”въргари”...

 

    ДОПЪЛНЕНИЕ: Господин Николай Кънчев обосновано възразява, че в българската литература погрешно и неправилно се среща мнението, че Андрей Ляпчев ("со кротце, со благо и со малко кютек...") е по народност влах. Според Н. Кънчев това е конструция на сръбските полицейски органи още по времето, когато Андрей Ляпчев е министър-председател на царство България, защото сърбите по това време считат македонските българи за "прави сърби". Ляпчев е велик патриот - още като ученик е участник в Съединението на Княжеството и Румелия и т.н. Ето какво пише Симеон Радев за Андрей Ляпчевия род:

    "Между първенците се изтъкваха на видно място Ляпчеви. Те се преселили в Ресен от Мъгленско. Това станало през втората половина на осемнадесетия век. Един ден, през страстната седмица, турците обиколили църквата в село Нъте (днес в Р. Гърция) и насилили богомолците да се потурчат. Едни се потурчили, други станали жертва на своята вяра. Един само успял да спаси и живота, и вярата си, родоначалникът на Ляпчевия род, който се казвал Доре. Той бил грънчар и когато ставало потурчването, бил останал у дома си, за да пази пещта, в която пекъл своите произведения за продан през празниците. Вкъщи била и сестра му, мома. Избягал заедно с нея и двамата успели да стигнат в Ресен. От неговото потомство има два клона: Доревци и Ляпчевци. У Доревци се е запазила традицията на грънчарството; те направиха от Ресен грънчарски град. Може би от тях е останал този обичай в града, че когато на Духовден (Св. Дух) семействата отиват на гробовете на своите починали, роднините и съседите да си подаряват за помен стомни, грънци и пр. Чувал съм да се говори, че грънчарството в Трън било пренесено от Ресен.
        Васил Кънчов в своята "Етнография на Македония" споменава Нъте като влашко село. Не се знае обаче дали власите не са се заселили в него след потурчването му. Нъте се е казвало по-рано Нънте и това име не е могло да му бъде дадено освен от едно славянско население, което си бе запазило носовките. Едва ли Ляпчеви ще да са от влашки произход, защото когато почва българската борба в Ресен, те са в първите й редове. На надгробната плоча на Тасе Ляпчев, баща на Андрей Ляпчев, стоят следните думи: "Тукъ почива Тасе Търтовъ Ляпчо. Тасе доживя възстановлението на българската църква и посрещна български владика. През 1868 год. Тасе първъ в Битоля на губернатора заяви, че той съ непризнаванието на гръцкия владика не признава и гръцкия патриархъ."