ГРУЕВСКИ ГО ЧЕСТИТА СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

 

Време, број 1244, 08.12.2007

 

 

 


 

Премиерот Никола Груевски во честитката што вчера му ја упати на поглаварот на Македонската православна црква г.г. Стефан, на сите православни верници во Македонија, лично и од името на Владата им го честита 8 декември, Денот на свети Климент Охридски, посакувајќи им во добро здравје, со радост и среќа да ги поминат празничните денови. „Првпат граѓаните на Македонија го празнуваат 8 декември како неработен ден, ден што го симболизира враќањето на св. Климент во Охрид, ден од кој потекнува коренот на Македонската црква. Делото на свети Климент Охридски како основач на Охридската архиепископија и нејзин прв епископ, како просветител и основоположник на Охридската книжевна школа, како творец на кириличното писмо и втемелувач на старословенскиот јазик како трет службен јазик на Православната црква, во целост ја отсликува мисијата на православието - јакнење на христијанскиот дух и верата на луѓето, како и нивно подучување и описменување“, се вели во честитката од премиерот Груевски до поглаварот на МПЦ г.г. Стефан.

 

 

 коментар

Иван Танев Иванов

 

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

            За пръв път на 8 декември 2007 г. в  Република Македония (БЮРМ, според действащия стандарт на Европейския съюз и на България !) се чества денят на Св. Климент Охридски като държавен празник. В България този ден се чества от около 100 години като патронен празник на студентите от Софийския университет “Св. Климент Охридски”, по-късно като празник на българското студентство. Наред с Илинден и 24 май, това е вече трети празник, който става общ за двете държави.

            Св. Климент е ученик на Светите братя Кирил и Методий. След пристигането си от Великоморавия в Плиска, той е пратен от княз Борис в град Девол, административен център на югозападната българска област Малката земя (Кутмичевица, днешна Западна Македония), да основе църковно-образователен център от университетски тип. Княз Борис създава още два такива центъра, един в столицата Плиска и трети в земите на днешна Румъния. Като твърд привърженик на глаголицата,  Климент влиза в конфликт с централната власт в Плиска, където се създава и използва кирилицата. В последните години на живота си Св. Климент се премества в град Охрид, където умира на 27 юли 916 г. Наречен е Охридски от гъркът – византиец Теофилакт, който е пръв архиепископ на т.н. Охридска българска архиепископия, основана в 1018 г. от император Василий II Булгарофигон (Българоубиец). Теофилакт пише пространно житие на Климент Охридски, в което свидетелства, че светецът е по народност мизиец, сиреч българин. Климент Охридски е член на “великата раннобългарска седморка”, т.н. Свети седмочисленици, седем църковно-книжовни дейци, първи след княз Борис, християнизирали и просветили  Дунавска България.