Иван
Войников
Появата
на символите
е тясно
свързана с
религията. В
праисторическите
времена
хората са
предавали на
определени
предмети,
явления,
животни или
растения
особена
връзка с
боговете.
Така се
раждат
свещените
животни (
котката в
древен
Египет,
кравата в
Индия и т.н),
тотемите и
други
подобни.
Впоследствие
значението
на
символиката
се разширява
и се
прехвърля
върху човека.
Създадените
различни
знакови
системи за
писане (йероглифи,
руни, букви и
др.) освен
като символ
на речта
позволяват
на
човечеството
да съхрани
множество
знания през
вековете.
Други
символи пък
са свързани с
абстрактни
понятия като
вечност (кръга),
връзка между
дух и материя
(шестолъчна
звезда) и т.н.
Трети пък
отразяват
определени
добродетели -
твърдост и
несъкрушимост
(дъб), мъдрост (орел),
нравствена
чистота (еднорог)
и др. С
течение на
времето
хората са
сътворили
различнини
символи,
някои от
които се
отнасят и до
държавата.
Развитието
на
държавните
символи е в
тясна връзка
с духовното и
материално-битово
ниво на
населението
през даден
период и в
дадено
географско
място, с
традициите,
типа
обществена
организация,
господстващата
религия и др.
В настоящето
съществуват
огромен брой
неща, за които
бихме могли
да кажем, че
са символи на
дадена
страна.
Такива са
герба,
знамето,
химна,
официалните
празници,
ордените и
медалите,
паричните
знаци,
пощенските
марки,
националните
спортни
отбори и т.н.
Предмет
на
настоящото
изследване
ще са само
тези символи,
които стоят
най-близко до
понятието
държава, а
именно - герб,
знаме и химн.
Освен ,че
разграничават
отделните
страни, те са
материализиран
израз на
историята,
традициите и
ценостите на
всеки народ.Още
повече, че са
и изначални,
защото по
някакъв
начин се
съдържат в
останалите
държавни
символи.
Гербът,
знамето и
химнът са
извор на
патриотично
вдъхновение
и неизменна
част от
националната
гордост.
У
нас дълги
години
липсва
цялостно
изследване
върху
развитието
на
националната
ни символика.
Всичко се
изчерпва
само с
няколко
статии. В края
на 2004 г. излиза
от печат
книгата на
Иван Иванов “Символите
на България”,
която
на практика
представлява
опит за
обобщение на
натрупания
до момента
материал по
въпроса.
Наистина
радостно е, че
след толкова
години се
появи нещо
подобно и
у нас. Въпреки
всичко обаче, тук се
срещат
редица
неточности,
което отнема
от книгата
претенциите
й за
изчерпателност
и
задълбоченост.
Целта
на
настоящото
изследване е
да запълни
доколкото е
възможно
празнотата в
знанията
относно
държавните
символи. То
няма
амбициите за
фундаменталност,
но все пак е
първият опит
за цялостна
систематизация
на
натрупаните
до момента
знания и
даване на
нов поглед
за развитието
на
българската
държавна
символика.
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.