Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ

 

ЧАСТ  ТРЕТА. БЪЛГАРСКИЯТ  ХИМН

 

 Химнът е неизменна част от държавната символика . Думата химн е с гръцки произход и в древна Елада с нея са се означавали песни, посветени на боговете или на героите. Най-общо националният химн, представлява музикално произведение, символизиращо отделна нация или държава. В повечето случаи чрез текста и мелодията си той служи за изразяване на висша любов към отечеството или към неговия най-висш представител.Химновете като символ на държавността се появяват най-късно далеч, след знамето и герба Произходът им е свързан с епохата на просветените монархии от ХVIII в.

За най-стар държавен химн в Европа се смята този на Великобритания, "God Save the Queen /King " (Боже пази кралицата или краля - взависимост кой е действащия владетел). Утвърден за такъв около 1745 г. той възниква като патриотична песен, писана през 1743 и публикувана за пръв път в Лондон през 1744 г.  В 1745 г. тя става особено популярна по време на сблъсъците между разбунтувалите се шотландци и англичаните. Песента е харесана на крал Джордж III и той разпоредил да бъде изпълнявана на всички мероприятия с негово участие. Не е известно кой точно е автор на музиката. За такива се сочат Джон Бул, Ж. Люлли, Г.Ф. Хендел и Хенри Кери.

Следващата държава сдобила се с химн е Испания. През 1770 г., там е наложен “Marcha Real  (Кралски  марш) - само музика без текст, за чийто автор някои смятат пруския крал Фридрих Велики.

През 1797 г.  държавен химн е утвърден и в Австрия. - “ Gott erhelte Franz den Kaiser” ( Боже, пази нашия император Франц)

С появата и развитието на националната държава започват да се създават химнове свързани с нацията и националното развитие.Началото  е поставено от френските революционери по време на войната за защитата на републиката. В нощта на 24 срещу 25 април 1792 г.  на банкет в дома на кмета на гр Страстбург, капитанът от инжинерния корпус, Клод-Жозеф-Руже дьо Лил написва "Бойна песен на Рейнската армия". Песента става марш на създадения в Марсилия от генерал Франсоа Мюра доброволчески корпус. На 30.07.1792 г.те я изпълняват на парад в Париж, а парижани я прекръщават на "Марсилеза". През 1795 г  "Марсилезата" става френски химн.

По подобен повод възниква и белгийския химн La Brabanconne (Брабантската песен). Той е писан по време на борбите за отделяне на Белгия през септември 1830 г. от няколко ентусиазирани младежи в едно брюкселско кафене.

Деветнадесетият век постепенно налага химна като неизменна част от държавната символика.Това става в Швейцария през 1811 г, в Прусия през 1814 г.  , Нидерландия-1820 г. Русия-1833, Сардинското кралство - 1834 , Дания, Швеция и Унгария- 1844, Лихтенщайн-1850, Люксембург-1864, Норвегия-1865, Монако-1867, Сан-Марино-1894 и т.н.

Тази мода не заобикаля и Балканите.В Турция още през 60-те год. ХIХ в. е утвърден за химн т.нар Султански марш, който по подобие на испанския и италианския кралски маршове е само музика. Първата от новоосвободените държави, която въвежда химн е Гърция. През 1864г. крал Георгиус I утвърждава, с указ, първият куплет от популярния “Химн на свободата” за държавен. През 1881 г. с химн се сдобива и Румъния (“Да живее краля”), следва България -1885 г., Сърбия, с песента “Справедливи боже”-1904 г., Черна Гора-1910, и най-накрая Албания, чийто химн,”Песен за флага”, използван и до днес, е създаден през 1913 г.

Историята на българските химнове днес е почти неизвестна. В тази област откъслечни сведения дават д-р Иван Шишманов, проф.Николай Кауфман и Ив.Иванов .

Първите опити у нас за написване на национален химн датират непосредствено след Освобождението. Известни са  два такива[1], при които за база е послужил руският. Като се има  предвид времето на създаването им не е чудно  ,че качеството на текствете е ниско. Първият  проект е дело на големият поет  и общественик П.Р.Славейков и датира от 1879 г.       


Княза избранния,

 първовенчанния,

Боже, спази!

 

Вишний Царю, царей,

дълго дай да владей,

мрино дай да владей,

Зло отрази!

 

Скиптър в ръката му,

царството в къта му,

Боже, варди!

 

А на войските му,

с доблест накитени,

с храброст въсхитени,

щит ти бъди !

 

Висши сановници,

нижни чиновници,

в памят управи!

 

И представители,

мирни водители,

за правдините ни ,

благослови!

 

Спри ядовете ни,

Стрий враговете ни,

Боже, стани!

 

Всички нас поданни,

в добър път водени,

скупом народа ни,

съедини!

Другият опит за химн на Българи принадлежи на учителя Христо Караатанасов.С него търновските ученици посрещнали княз Александър I  на 27.06.1879 г.

 

Слава, Слава

да  възпява,

българската

земя свята.

 

Да живее,

за да грее

кат светило

наший княз !

 

Да ликуват,

тържествуват,

българските

момци вити.

Да живее,да живее,

за да грее

кат светило

наший княз !

 

Да живее,

за да грее

слънце мило,

наший княз !

 

Боже, силний

и умилний

надари го

с дълги дни!

 

Да живее,

да владее,

до дълбоки

старини.

 

Да живее,да живее

 да владее

до дълбоки

старини.

Въпреки всичко тези, иначе  оригинални, опити не успяват да станат  национален химн. Традицията, наложена от временнто руско управление 1878-79 и руските офицери, командващи армията ,за български химн да се използва този на Руската империя. Той е утвърден с указ на император Николай I на 31.12. 1833 г по текст на Василий Жуковски и музика на Алексей Фьодорович Лвов  и служи за такъв, чак до свалянето на монархията на 02.03. 1917 г.[2]

Боже, Царя храни!

Сильны, державны,

Царствуй во славу,

Во славу нам!

Царствуй на страх врагам,

Царь православны

Боже, Царя, Царя храни!

 

Боже Царя храни!

Славному долги дни

дай на земли.

Гордых смирителю,

Слабых хранителю,

Всех утешителю,

Все ниспошли.

 

Перводержавную

Русь Православную,

Боже, Царя Царя храни!

Царство ей стройное

в силе спокойное,

все ж недостойное

прочь отжени.

 

О, Провидение,

Благословение

Нам ниспошли!

К благу стремление,

Счастье, смирение,

В скроби терпение

дай на земли!

Както е добре известно от историята, Русия не приема Съединениено между Княжество България и Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 год. Поради тази причина тя изтегля офицерите си, служещи в нашата армия, което довежда до трайно влошаване на отношенията между двете страни за около десетина години. Въпреки всичко в  избухналата  на 2 ноември 1885 г. Сръбско-българска война, храбрата ни войска, командвана предимно от капитани, показва нечуван героизъм и само за броени седмици сломява врага. Сред най-популярните маршове, изпълнявани от войниците е “Шуми Марица”, който бива наложен още по време на самата война като първи български химн. Причината за това е проста. Спречкването с Русия прави непопоулярен нейния химн, а и чувството на патриотизъм, достигнало високи нива след първите победи си казва своето.

Безценен извор за историята на този марш е статията на д-р Ив.Шишманов, “Историята на Шуми Марица”, публикувана в 1891 г  в бр.7-8 на сп.”Деница”. От съществено значение са и публикациите на С.Чилингиров и Н. Кауфман[3].

Началото на началата на първия ни химн е поставено още преди Освобождението, когато в гр. Шумен, в средата на ХIХ в., се подвизавал оркестърът на унгарския емигрант Шафрани. Чрез многобройните си концерти, той спомогнал много за развитието на музикалния живот в града. Една от най-популярните песени , които изпълнявал била немската “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” (Когато войниците маршируват през града). По своето съдържание тя  е развлекателна или както я охарактеризира Ив.Шишманов - “кафешантанска арийка”, но мелодията  напомня на марш.

 

Wenn die Soldaten

durch die Stadt marschieren,

offnen die Madchen

die  Fenster und die Turen.

        Ei warum?  Ei darum!

        Ei warum?  Ei darum!

        Ei blob wegen dem

        Schingderassa,

        Bumderassasa !

        Ei blob wegen dem

        Schingderassa,

        Bumderassasa !

 

Zweifarben Tucher,

schnauzbart und sterne

herzen und kussen

die Madchen so gerne.

             Ei warum?  Ei..........

 

Eine Flasche Rotwein

und ein Stuckchen Braten

schenken die Madchen

ihren  Soldaten

             Ei warum?  Ei...........

 

Wenn im felde blitzen

Bomben und Granaten,

weinen die Madchen

um ihre Soldaten.

             Ei warum?  Ei...........

 

Kommen die Soldaten

wieder in die Heimat,

sind ihren Madchen

alle schon verheirat.

              Ei warum?  Ei

 

       

превод

Когато войниците

маршируват през града

момичетата отварят

вратите и прозорците.

             Защо ли ?  Ето защо!

             Защо ли ?  Ето защо!

             Всичко е заради

             Шингдераса,

             Бумдерасаса!

             Всичко е заради

             Шингдераса,

             Бумдерасаса!

 

Двуцветното сукно,

рунтавите мустаци и звездите

разтуптявят сърцата и

момичетата целуват страстно.

                 Защо ли ? Ето................

 

Бутилка червено вино

и нарязано печено месо

подаряват момичетата

на своито войници.

                   Защо ли ? Ето................

 

Когато в полето блесне

Бомба или граната

момичетата плачат

за своите войници.

                    Защо ли ? Ето................

 

Войниците се връщат

отново в родината

Но всички техни момичета

са вече омъжени.

                    Защо ли ? Ето................

 

Мелодията  се харесала и на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който учителствал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение, писано от самия него още през 1855-56 г. и така се появява песента “Слънце-зорница”.

 

Слънце зорница,

тук се разбира

в младата възраст,

който извира,

Умната сила,

крехката радост.

На человека,

драга до старост

Немската песен явно е била доста популярна в Шумен, тъй като в съобщение на Боян Пенев (“Из миналото на Шумен”) се казва, че с подобна мелодия е известна и друга шуменска песен “Ах, умирам”.

През 1862 г. Гранитски се премества в Търново. Сред неговите ученици там е и Никола Живков (1847-1901), брат на по-сетнешния регент и просветен министър в Стамболовия кабинет Георги Живков. Именно по това време той научава “Слънце-зорница” и тя му става сред любимите песени.

През 1876 г. избухва Сръбско-турската война, чиято цел е да подкрепи въстаниците от Босна и Херцеговина. В нея активно участие вземат български доброволци, командвани от руския генерал  М.Г.Черняев. Сред тях е и Никола Живков. След войната, той се премества да живее в гр. Плоещ (Румъния), където съчинява стихове, за възхвала на проявените подвизи, а и в чест на самия Черняев, защото както казва самият автор, “ний знаяхми, че руския цар приследва генерала Черняев, че той – Черняев - избягал из Русия и дошал да се бори за България.”

Към стиховете си Живков добавя и любимата мелодия от “Слънце зорница” и така се ражда бъдещият ни националнен химн , носещ  първоначално името  “Черняев марш”.

Съществуват данни ,че песента е била написана още по време на самата война. Сръбският офицер Глиша Маркович съобщава, че четата на Филип Тотю при влизането си в Зайчар на 15/24.06.1876 г. пеела “Шуми Марица”.

Сава Дацов  твърди че “Черняевия марш” бил създаден в лагера при с.Кральовица в Сърбия. През юни 1876 г. тук Н.Живков се среща с Черняев и  въодушевен от преживяното написва български походен марш, посветен на руския генерал. Първото бойно кръщене на марша било сражението при с .Раковица.

Самият Живков  твърди, че песента е написана в Плоещ след войната. Мното вероятно е в Кральовица да е бил създаден друг марш по музиката от “Слънце-зорница”, а самата “Шуми Марица” наистина да е съчинена в Плоещ.

През есента на същата 1876 г. Живков издава пиесата “Ильо Войвода”, в края на която добавя своя марш, но вече под името “Шуми Марица”. Тук тя се пее в края на трето действие от цялата Ильова дружина, при излизането й от  крепостта Кладово и заминаването й за България.

 

Ильо войвода : Мирно! На лее-во! (войниците се обръщат налево, знаменосеца в средата им).

Ильо войвода : Песнопойци! На поход Шуми Марица. Напраа-во марш!

(Войниците тръгват и запяват)

 Според Никола Живков, песентта е харесана на “другарите” му,  които бързо я запяват и така тя добива популярност. През 1877 г. е отпечатана в българския букурещки вестник “Секидневний новинар”, списван от С.П.Бобеков., а през 1878 г и в сборника “ Гусла с песни”. Ето и самия оригинал на марша :  


Шюми Марица

укървавена,

Плачи вдовица

Люту ранена -

 

Припев :Марш! Марш

                  с Генераля наш

                  Раз, два, три

                  Марш! войници.

 

Напред да ходим,

войници мили,

Тимок да бордим

Със сички сили-

  Припев: .....

 

Юнака донский

нам йе водител,

с пряпорец лъвский

Вожд победител-

Припев: .....

 

 

Вижте деспоти,

генераля наш

чуйте, запейте

Черняева марш-

Припев: .....

   

Войници храби

след него летят,

порят ваздухът

и громко викат

Припев: .....

   

С кървав остър меч

Генераля напред

възглавя на сеч!

Гръм огън навред....

Припев: .....

   

Труба низ гора

За звони напред!

Хей ура, ура!

Ура напред !

Припев:.....

Когато през 1877 г.избухва Руско-турската война, в Кишинев било създадено българско опълчение, превърнало се в последствие в ядката на бъдещата ни армия. Опълченците, наред с руските маршове пеят и българския “Шуми Марица”. Предвид новите обстоятелства, текстът на втрои и четвърти куплети  са изменени  така:

 

Войници мили

Напред да вървим,

Със сички сили

Балкан да минем.

  Припев: .....

........................

Вижте деспоти,

генерала наш

чуйте, запейте

Николаю марш-

Припев: .....

 

Добавен е и осми куплет:

 

Славно да живей,

наш Император

Цар Александър!

Припев:........

 По това време, към опълченския корпус съществува и руски военен оркестър. Поради голямото разминаване между текстта и мелодията  на “Шуми Марица”, капелмайсторът Маречек прави първата обработка, на песента, като добавя няколко народни мотива. 

Непосредствено след Освобождението през 1878 г. в България идва чехът Габриел Шебек, който съставя един от първите оркестри в Княжеството. Става любимец на княз Александър I и  го придружава с музиката си при посещенията му  из страната. Автор е  на “Сливница- марш”. Ето какво пише Шебек за “Шуми Марица”: “Като дойдох в България, намерих “Шуми Марица”, толкова лошо нагласена, че трябваше целият марш да го хармонизирам и инструментирам; сега  там го свирят навред, както аз го преработих.”

От изложеното тук се вижда, че преди да стане национален химн музиката на марша е двукратно преработвана. Точно поради това впоследствие започват да се съчиняват версии, че мелодията била взаимствана от някоя чешка, полска, руска или унгарска песен.

По време на Сръбско-българската война текстът на “Шуми Марица”  претърпява още една редакция-осми куплет е прамахнат, а четвъртия е с променено съдържание.

Вижте деспоти,

генерала наш

чуйте, запейте

Александру  марш-

Припев: .....

 Така през 1885 г, един обикновен военен марш се превръща в първия български национален химн. Той обаче не успява да достигне висотата на западноевропейските си събратя, заради главния си недостатък- съдържанието на текста, звучащ  непоетично, а и не винаги в хармония с мелодията. Поради тази причин редица интелектуалци често издигат  глас за създаването на нов химн. Така например подполковник Георги Агура смята, че “Шуми Марица”, не е подходяща за народен химн, тъй като не съдържа всички елементи, на които трябва да отговаря един химн. Той предлага песента да си остане народен марш, който да се изпълнява само в определени случаи, а за български химн да бъде създадена  друга творба.

Още по-краен е композиторът Добри Христов.Според него “Шуми Марица”отдавна е трябвало да мине към истроическите военни маршове. Като главна причина за това той посочва, че музиката е взета от несериозна чужда песен, а текстът й също не се харесвал. На едно място Христов директно обвинява Н.Живков, че за своя марш е използвал кабаретна немска песен.

В историята на първия ни химн се включва и народния поет Иван Вазов. Обхванат от патриотичен възторг след победите в Балканската война  той написва през ноември 1912 г. изцяло нов текст, публикуван за пръв път на 4 декември с. г  във вестник “Мир”(бр.3733). Придружен е от следната редакционна бележка :”Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от  покойния Никола Живков.Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето  на “Шуми Марица”.При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха  наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш. И г. Вазов се е потрудил да изпълни сполучлива тази задача. Поправките, обаче малко изменят текста и запазват както духът му, тъй и всичко характерно за него. Ние с удоволствие поместваме днес, като препоръчваме приемането му, тоя поправен марш, който поетът има любезност да ни направи, като откъслек от една нова сбирка стихотворения, вдъхнати от войната.”

 Ето го и самият текст:

 

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

в люти рани днес.

Припев : Марш, марш,

                  Генералю наш!

                  На бой да летим

                   враг да победим !

 

Балкански чеда,

цял свят ни гледа,

хай, към победа

славна да вървим!

Припев : Марш, марш,

                  Генерале наш!

                  На бой да летим

                   враг да победим !

Лъвът балкански

в бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

Припев: Марш.............

 

Сърцата наши,

юнашки, силни,

смърт ги не плаши,

тупат за борба.

Припев: Марш,..........

 

Ний сме народа

за чест, свобода,

за мила рода

който знай да мре!

Припев: Марш,..........

През 1914 г. песента с нова редакция е поместена в стихосбирката “ Под гърма на победите” със следната забележка от самия Вазов. “ В нашия национален марш, с изключение на първия куплет и първите два стиха на рефрена, всички останали стихове са крайно несмислени, като не отговарят и на темпа на музиката. Поправянето на марша отдавна се налагаше. Аз струвам днес това и давам почти цял текста му в нова редакция. Желателно е у нас тая форма да се възприеме от всички, за да имаме национален марш, и по съдържание колко-годе за пред хората.”

               

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

люто ранена.

Припев : Марш, марш,

                  с генерала наш!

                  В бой да летим

                  враг да победим !

 

Български чеда,

цял свят ни гледа,

хай, към победа

славна да вървим!

Припев : Марш,.............

                 

Лъвът балкански

в бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

Припев: Марш,.............

 

Млади и знойни,

в вихрите бойни

ний сме достойни

лаври да берем.

Припев: Марш!..........

 

Ний сме народа

за чест, свобода,

за мила рода

който знай да мре!

 

Припев:Марш!..........

Налагането на новата редакция, поради силата на инерцията, върви трудно. Това кара народният поет да включи текста и в стихосбирката си “Песни за Македония 1913-1916” отпечатана през 1916 г. със следната бележка:” За жалост, и днес, било по привичка, а може би по неизциримото наше безвкусие, “Шуми Марица” се пее, когато това стане нужно, повечето по стария глупав текст, за който се срамим пред чужденците, когато им се преведе. Ето защо с надежда да бъде от всички усвоена, аз препечатвам тук тая преработка на марша ни.”

Така или иначе, до началото на двадесете години старият текст е окончателно забравен.Според Иван Стойчев в началото на 1925 г. са правени много опити за хармонизиране мелодията на националния ни химн. Вероятно става въпрос за обявен конкурс, за който обаче липсват данни. В научния архив на БАН се пазят 15 проекта, някои от които  са анонимни, а  други носят подписите  на  маестро Г.Атанасов, капелмайстора Иван Касабов, Никола Йорданов, Добри Христов и други.

През 1935 г. е направен опит да се слеят “Шуми Марица”  и химна на царя. Над музиката работят композиторите Панчо Владигеров и Менахем  Бенсусан, но целия проект пропада.

“Шуми Марица” се използва като национален химн до 1947 г. За последен път тя е изпълнена на  01.01.1947 г. от съветския Краснознаменен ансамбъл на Червената армия “Александров” по време на прием даден от председателя на VI Велико народно събрание-Васил Коларов. След това на песента започва да се гледа като на “буржуазен остатък”, несъвместим с новата действителност

В периода 1947-1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийния  марш “ Републико наша, здравей ! “, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров.

 

Ярема на робство сурово

И мрака на сива съдба

Ний сринахме с огън и слово

В жестока неравна борба.

 

Припев:

Републико наша народна,

Републико наша здравей!

Земята ни днес е свободна,

Свободно днес всеки живей!

 

За нас свободата е свята

И ние ще браним с любов

Кръвта на борците, пролята

По всяка падина и ров

Припев: Републико...........

 

За наши и чужди тирани,

Родино, в теб няма простор!

Ний помним безбройните рани,

Фашисткия кървав терор.

Припев: Републико...........

 Във връзка с модерната ,по това време, идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947- 1948 наред с тази песен се изпълнява и югославския химн “ Хей славяни”. Всъщност той е създаден като общославянски марш, още в края на ХIХ в., от чеха Самуел Томашек (текст) и поляка Михал Клеофас Огински (музика). През 1945 г. е обавен за държавен химн на Югославия. След разрива между Й.Сталин и Й. Тито,през юни 1948 г. тази идея пропада, а заедно с нея и славянския музикален експеримент.

На 20.02.1949 г. е обявявен конкурс за написване Химн на Народната република. Според изискванията на организаторите, той трябвало в проста, стегната и вълнуваща форма да отрази най-характерното за историческото развитие на българския народ. Текстът следвало да е прост, ясен и гладък, “колкото вдъхновяващ, толкова и мъдър, колкото поетичен, толкова и политичен”. В неговото съдържание трябвало да се подчертаят героичните борби на българския народ за освобождение, величествената и неувяхваща слава на Христо Ботев и Васил Левски, както и на другите борци паднали за свободата. Изрично се подчертава, че  отражение трябвало да намери и Девти септември ,като начало на нова ера. Изискванията към рефрена са да покаже “любовта на народа към родината, възхвала на нейната красота, решимостта му да се бори, да работи предано за нейната слава и разцвет, готовността му на всякакви жертви за свобода и независимост, на дружба със Съветския съюз”

През март 1949 г. специална комисия преглежда проектите и избира 31 от тях, които публикува в периодичния печат за всенародно обсъждане. Между авторите са Елисавето Багряна, Младен Исаев, Иван Рудников, Николай Марангозов, Алексанъдр Геров, Михаил Лъкатник и други.  Според комисията нито един от тези стихотворения не отговарят на всички изисквания, поради което е възложено на поетите Елисавета Багряна, Младен Исаев и Никола Фурнаджиев да напишат окончателен вариант на текста за химн.

Работите  се проточват, чак до 18 май 1950 г., когато текста е окончателно готов и утвърден от Министерския съвет.  На следния ден Комитетът за наука, изкуство и култура  обявява конкурс за създаването на мелодия. На 30 декември 1950 г, Президиумът на Народното събрание, издава Указ№ 688 , влизащ в сила от 1 януари 1951 г, с който е утвърден новият химн.Текстът е съставен от Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна, а музиката от Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.

 

Българио мила, земя на герои,

неспирен и мощен е твоят възход.

Да крепне навеки съюзът ни боен

с могъщия братски съветски народ.

 

Припев: Слава републико наша свободна!

                 Страж на мира непреклонно бъди!

                 Враг ли нападне земята ни родна,

                 В бой до победи ни смело води!

 

Великото слънце на Ленин и Сталин

с лъчите си нашия път освети.

Димитров за подвиг сърцата запали,

в борбата и в мирния труд ни сплоти.

Припев: Слава................................

 

Строим ний заводи, разкриваме мини,

нивята широки задружно орем.

За нашата скъпа, прекрасна родина

готови сме труд и живот да дадем.

Припев : Слава...............................

 Текстът естествено е написан изцяло според каноните на сталинските времена. Той, както и мелодията са силно повлияни от тези на съветския химн. Едно бегло сравнение доказва по безспорен начин това:

 

Славься, Отечество наше свободное,

Дружбы народов надежный оплот!

Знамя советское, знамя народное

Пусть от победы, к победе ведет!

 

Слава републико наша свободна!

Страж на мира непреклонно бъди!

Враг ли нападне земята ни родна,

В бой до победи ни смело води!

   

Сквозь грозы сияло нам солнце свободы,

И Ленин великий нам путь озарил:

Нас вырастил Сталин - на верность народу,

На труд и на подвиги нас вдохновил!

   

Великото слънце на Ленин и Сталин

с лъчите си нашия път освети.

Димитров за подвиг сърцата запали,

в борбата и в мирния труд ни сплоти.

 Отхвърлянето на култа към личността на Й.В.Сталин, разкритикуването на част от неговите действия на ХХ конгрес на КПСС през 1956 г., опитите за демократизиране на съветската система във втората половина на 50-те и началото на  60-те години довеждат до пропукването на ледовете както в СССР, така и в останалите социалистически държави.Това е времето, когато Борис Пастернак написва ”Доктор Живаго”, когато на бял свят излизат книгите “Не само с хляб се живее” на Владимир Дудинцев, “Един ден на Иван Денисович” на Солженицин и т.н.

Всички тези събития намерат отражение и в нашата страна.Сталинистът Вълко Червенков  е отстранен от власт през 1956 г., амнистирани са несправедливо осъдените покрай делото срещу Трайчо Костов, отменена е културната автономия на пиринския край, с което се слага край на насилствената македонизация на българските граждани от югозападна България. През 1962 г. са закрити по-голямата част от концлагерите. Град Варна, който до 1956 г. се нарича Сталин възстановява старото си име. Известна свобода получават и творците.

В тази обстановка поетът Георги Джагаров започва словестна полемика през 1961-62 г. за замяната на прекалено съветизирания ни химн с патриотичната песен “Мила Родино”. Това достига и до ушите на централната власт и Джагаров е повикан да дадава обяснения пред тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков, с който между впрочем са в приятелски отношения.  За щастие потетът е записал стенограмата от този разговор.

ТЖ (Тодор Живков): Е, казвай какво ново?

ГД (Георги Джагаров): Нищо особено....

ТЖ: Как нищо особено? Тръгнал си да размиряваш страната, а казваш-нищо особено!

ГД :В какъв смисъл......

ТЖ :Химнът Джагаров! Събираш разни компании и говориш против! Не харесваш нашия химн! Защо така бе момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талнтливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих..........

ГД :Хората не го пеят....

ТЖ: Как да не го пеят? Такъв прекрасен химн, а да не го пеят. А ти знаеш ли го?

ГД: Не...

ТЖ:Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на Централния комитет, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. Харесват го! Мното го харесват, много!

ГД: Защото не правят разлика.

ТЖ Каква разлика?

ГД: Между нашия и техния.

ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било!

ГД: Те пеят, ние мълчим.

ТЖ: Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям....Прав си ,че двата химна си приличат. Приличат си бе , като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба , а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, Кажи-какво предлагаш?

ГД: Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например “Мила Родино”!

ТЖ: Коя, коя? А-а! “Горда Стара планина”!

ГД: Една истинска песен и всички я знаем. Пее се навсякъде-и по светби, и по компании, и по тържества, и по стадионите. Песен, която се е сляла с нас. Така са се раждали националните химни в Европа.Марсилезата....

ТЖ: Остави Марсилезата, тя е нещо голямо ! А ние сме малък народ. Само трагедиите ни са големи. Титовци пак ще ни обвинят в национализъм! Пфу!

ГД: За себе си те са прави.Македонските българи също пеят “Мила родино.”

ТЖ: Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А  там...Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум! .......

Живков приема присърце идеята на своя приятел и се захваща с реализирането й. През март 1962 г. Централния комитет на Българската комунистическа партия излиза с преценка, че е целесъобразно по случай двадесетгодишнината от 09.09.1944 г.България да има нов химн.С разпореждане №1093 от 29.04.1962 г. Министерския съвет обявява конкурс за написване на текст и музика.. Крайния срок за представянето на проектите е 01.05.1963 г., за текста , а за музиката шест месеца по-късно. Със същото разпореждане се определя и състава на партийно-правителствената комисия, неслучайно оглавявана лично от Тодро Живков, която до 01.09.1963 трябва да одобри текста, а до 01.04.1964 г. и музиката за новия химн.

Министерския съвет съставя  и комисия от специалисти, която да разгледа предварително представените проекти  и да предложи на партийно-правителствената комисия най-добрите от тях за обсъждане. Проектите, естествено,  не са одобрени и Живков предлага за най-целесъобразно новият химн да се състави на основата на песента “Мила Родино”.Също  така, работата по текста е възложена на Георги Джагаров и партийно-пропагандния лирик  Димитър Методиев .

Песента “Мила Родино”е създадена от свищовлията Цветан Радославов през 1885 г. при завръщането на автора от чужбина , за участие в Сръбско-българската война. За пръв път е отпечатана през 1895 г. в част I на “Учебник по музика” от К. Махан. Ето и текста и:

                                  Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витош позлатява

към Цариград се белей.

 

Припев: Мила Родино,

                 ти си земен рай,

                 твойта хубост, твойта прелест,

                 ах, те нямат край.

 

Хайде братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.

Припев: Мила...................

 Според композитора Д.Христов за написване мелодията, Цв.Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. Добри Христов прави и първата обработка на музиката на песента през 1905 г.. В последствие Б.Тричков я използва за хоровата си композиция “Родино мила”.

Според партийните повели двамата поети следва да ремонтират така, че“химнът да разкрие красотите на родината, славното и историческо минало, но и да подчертае ръководната роля на  партията и дружбата със СССР”. В крайна сметка от оригинала остава само припева и първия стих.

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

Над Пирина пламеней.

 Припев: Мила Родино,

                 ти си земен рай,

                 твойта хубост, твойта прелест,

                 ах, те нямат край.

 

Паднаха борци безчет,

За народа наш любим.

Майко, дай ни мъжка сила

Пътя им да продължим!

Припев: Мила.................

 

Дружно, братя българи!

С нас Москва е в мир и в бой!

Партия велика води

нашия победен строй.

Припев: Мила...........

 

Вероятно Джагаров не е харесва изцяло този текст, защото сред ръкописите му се намира редактиран вариант на последния куплет:

Дружно, братя българи!

Греят нови върхове,

Знамето над нас се вее

и на подвиг ни зове.

 Мелодията на Цв. Радославов е преработена от Филип Кутев и Александър Райчев.

На 8 септември 1964 г, Президиумът на Народното събрание с Указ № 534 (Държ.в-к бр.71/08.09.1964), утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 9.09.1964 г

В  конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята ни, тази песен е препотвърдена като химн.

След рухването на социалистическата система на 10 ноември 1989 г, по обясними причини последните два куплета отпадат. Когато в VII Велико народно  събрание се обсъжда конституционния текст отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от “Шуми Марица” до “Върви народе възродени”. Но болшинството, което има социалистическата партия, налага в чл.168 да гласи: “Химн на Република България е песента “Мила Родино”.”

                               Горда Стара планина,

до ней Дунава синей

Слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.

 

Припев: Мила Родино,

                 ти си земен рай,

                 твойта хубост, твойта прелест,

                 ах, те нямат край

Малко известно е , но управляващия  владетелски двор в третата българска държава, наред със знаме и герб е и имал и собствен химн.Неговата история днес е малко известна. Тя започва през 1900 г., когато главният военен прокурор полковник Г.В. Агура написва текст за национален химн, който да замести “ Шуми Марица”. За пръв път е публикуван на страниците на “ Военни известия”. Пианистът-виртуоз проф. Емил Зауер, съчинява и мелодия към този текст. Всички опити от страна на княз Фердинанд I  и на приближените му да наложат песента за химн на страната претърпяват неуспех. Въпреки лошият си текст “Шуми Марица” се оказва  жилава. Причините за този провал личат  от една критична бележка  поместена в бр.7-8 от 1900 г. в сп. “Илюстрация Светлина”.

“По съдържанието си, химна на г. Агура има един важен съществен недостатък - пресиленото му творчество.......Химнът губи своята цена, ако произтича от изнасилена кабинетна работа, ако се ограничи със строго окръглени форми , ако в него не се съглежда лирическото безредие............Ний не отричаме голямото техническо изкуство в композицията, обаче справедливо е да се признае, че музиката е бездушна, мъртва. Може тази композиция да представлява перла на западните композиции и да довежда до патос французите, германците и пр., но за впечатлителния, живия българин, тя все щи си остане мъртва, неживотрептюща..........Съществената грешка  се състои в това, че мелодията няма национален колорит, че творчеството е изнасилено и има салонен характер, отколкото бурен въсхитлив, жив и електризирующ нервите.”

След като песента на Агура не успява да стане национален химн, Фердинанд I  решава да го направи дворцов. За целта през 1908 г. е проведен конкурс за написване на “Химн на НЦВ княз Фердинад I”. До нас са достигнали няколко композиции на следните участници- Карл Йермарш-капелмайстор на Военното училище, Добри Христов, Иван Шопов, Георги Шогунов и други. В крайна сметка е утвърден химн по текста на Агура и музика на Карл Йепмарш. За пръв път е изпълнен на 29.09.1908 г. от хора на офицерите от столичния гарнизон, по повод обявяването на независимостта на България.  От  Агуровия оригинал единствено думата “княз” е заменена с “цар”.


Всемогъщи прави Боже,

молим Царя ни пази.

Дай му сили за да може,

зли поврати да срази.

 

За погром на враговете,

и за славни бъднини,

Боже, Царю на Царете,

дай на Царя светли дни.

 

А на българското племе,

ума боже просвети,

с любов да се обеме

и задружно процъфти.

 

Чрез съгласие да може

силна воля да развий,

чрез напредък дай му Боже,

славно име да добий!

През 1925 г. е утвърдена нова мелодия, дело на композитора Емануил Манолов.От 1940 г. царския химн задължително се изпълнява след “Шуми Марица”, но след 9.09. 1944 г.става несъвместим с принципите на “народната власт” и е премахнат.

 


[1] Проектите са взети от песнопойка, издавана непосрадствено след Освобождението. За съжаление липсва заглавната страница и поради това не съм я цитирал в библиографията

 [2]  Историята на руския имперски химн е следната. Непосредствено след войната срещу Наполеон I в Русия започват да се появават различни песни в чест на имп. Александър I, като за техни мелодии много често се е  използвала музиката на британския химн "God save the king".  Такъв е и примерът със създадената още в 1813 г. “Песен за руския цар”, по текст на А.Востоков. През  1815 г. поетът Василий Жуковски, публикувал в списание “Син на отечеството” стихотворение, също посветено на императора, озаглавено "Молитва русских" (Молитва на руснаците), По същество това е руски превод на първата строфа от текста на британския химн.

 Боже, Царя храни!

Славному долги дни

Дай на земли!

Гордых смирителю,

Слабых хранителю,

Всех утешителю -

Все ниспошли!

 Година по-късно в 1816 г. Александър С. Пушкин добавя към това стихотворение още две строфи.  Когато към текста е прибавена и мелодията на "God save the king" се получваа песента "Молитва русских", изпълнена за пръв път на 19.10.1816г. от възпитаниците на Лицея. През 1818 г.Жуковски преработва стихотворението си и с новия си текст “Молитвата” прозвучала за пръв път в същата година по време на публичния изпит на възпитаниците на петербургската гимназия.

 През 1833 г. по указания на император Николай I, композиторът Алексей Федорович Лвов съчинява музиката на новия руски химн, по текстта на “Молитвата” на В.Жуковски и със заглавието "Боже, Царя храни" (Боже, пази царя).  Той е изпълнен  за пръв път на  11.12.1833 г. в Большой театър  и с указ от 31 .12. 1833 г. е обявен за държавен химн. Този си статут той запазва чак до абдикацията на имп. Николай II на 02.03.1917 г.

 

[3] Вж Библиографията