Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

ЧАСТ ПЪРВА. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ

Въпросът за историята на българския герб остава все още открит.Публикуваните досега материали, засягащи проблема, не могат да се похвалят с онази изчерпателност, каквато имат подобни издания в страните от Западна Европа, Русия, Полша, Чехия, Унгария и дори бивша Югославия. Липсата на традиции и интерес към проблема от страна на историците са сред главните причини за това. Въпреки това обаче българските хералдични проучвания датират още от самото начало на ХХ в., т.е. малко повече от две десетилетия след възобновяването на нашата държавност.

Пионер в тази област е Петър Дървингов. На 13.08.1906 г.във вестник.. “Вечерна поща”е отпечатана статията му “Български императорски герб из Allg. Wappenbuch от ХV ст.на Мюнхенската държавна библиотека”, където авторът съобщава за открит от него вариант на родния ни герб. По-задълбочени проучвания по темата прави три години по-късно Г. Баласчев със статията си “Българският държавен герб”, публикувана в сп.”Минало” през 1909 г. В периода до 1944 г. с въпроса за герба се занимават още И.Клинчаров и И. Стойчев. Като цяло всички изследвания от това време са наивна и често езпълнени с грешки.Причината за това са оскъдните данни, с които разполагат авторите.

В годините на социализма единственият автор, занимаващ с хералдика у нас е Христо Дерменджиев. Безспорно той направи много за издирването и популяризирането на различни варианти на българския герб, особено периода до Освобождението. През 1969 -1977г. успя да проучи съхранената в архивите на Белград, Нови Сад, Загреб, Дубровник, Будапеща, Дрезден и Берлин информация относно родния ни държавен символ. За съжаление така и не видя свят написаната от него книга по въпроса , съдържаща според автора повече от 615 страници. Въпреки големите си заслуги тук е мястото да кажем ,че сериозен недостатък в изследванията на Дерменджиев са големите трудности, които той среща при опитите за обяснение на произхода или смисъла на отделни елементи от гербовете.

Промените настъпили у нас след 1989 г. и най-вече големите спорове около най-новия ни герб, правият хералдиката модерна Внимание заслужават проучванията на инж.Николай Грънчаров, Виолета Велинова-Кошелева и книгите на Б.Николов и М.Чернева “Гербът” и на Иван Иванов “Символите на България”.