Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

1. VI. “Епопеята“ около новия български герб

На 10 ноември 1989 г. вътрешнопартиен преврат сваля от власт тогавашния ръководител на страната Тодор Живков, което води до рухването на социалистическата система. Предвид настъпилите промени през лятото на 1990 г. е открито VII Велико народно събрание, чиято главна задача е приемането нова конституция на страната.

Към Великото народно събрание е създадена специална комисия по държавни символи и герба, която трябва да разработи главата от бъдещия основен закон, отнасяща се до герба, знамето и химна. Към края на 1990 г. парламентаристите от комисията, се запознават с постановките на чл. 21 от Търновската конституция. Художникът Георги Липовански прави възстановка на държавният герб от 1927 г.- последния на Третото българско царство- и издигна за пръв път идеята, че новия герб трябва да се почнини изцяло на традицията.

От тогава започва големият спор между интелектуалци и политици дали да има, или да няма корона в бъдещия държавен символ. Първите настояват за пълно възстановяване на действалия до 1946 г герб и обясняват наличието на корона в него като символ на суверинитет и държавност, напълно съвместим с републиканската форма на управление. За примери се посочват страни като Унгария и Полша..

В споровете се намесва и тогавашния президент Жельо Желев, завявайки: ”Гербът може да бъде и без корона, щом България е република.Традицията и историята трябва да се продължат, но гербът изразява съвремената политическа реалност.” През март 1991 г. по време на дебатите в парламентарната комисия по герба, срещу коронта се обявяват както депутатите социалисти, така и николапетковистите и социалдемократите. За спориният символ се застъпват единствено представителите на СДС.

Препирните се пренасят и в пленарната зала при гласуването на члена от новият основен закон, отнасящ се до националния герб на 2 юли 1991 г. Поради болшинството си в парламента, противниците на коронта налагат чл.164 да има следното съдържание: “Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.” Конституцията е окончателно приета на 13 юли 1991 г. От тази дата старият социалстически държавен герб престава да действа и страната ни остава без такъв цели шест години като единствената държава в света.

На 24 април 1992 г. е обявявен конкурс за изготвяне на проект за нов държавен герб. С разработката на условията и провеждането му е натоварен Христо Дерменджиев. На 20 юли с.г. срокът на конкурса е удължен до 15 септември, тъй като според комисията проектите не отговарят на хералдическите изисквания.

На 25 септември въпросната комисия разглежда представените общо 40 проекта като се спира на три от тях. На първо място е класиран проектът на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, (ф.92А) на второ на Кънчо и Емил Аврамови и на трето на Богомил Николов и Екатерина Димитрова. Прави впечатление, че трите проекта са класирани по степентта им на близост до герба от 1927 г. Това е лесно обяснимо като се има предвид монархическите убеждения на Христо Дерменджиев, които между впрочем личат още от статиите му писани преди 1989 г. Дори спечелилият първа награда проект напрактика е модернистично представяне на старият български държавен символ само с една разлика - акантовите клонки са заменени с дъбови.

Фиг. 92

Правителството обаче така и не внася проекта Гогов-Чапкънов за одобрение в парламента. На 7 май следващата година се заговаря за нов конкурс за герб, но до провеждането на такъв не се стига, тъй като е възложено на Гогов и Чанкънов да коригират своя проект като махнат короните. Тогава двамата художници поставят над щита изгряващо слънце с вплетени в лъчите му житни класове, които да напомнят за старата социалистическа хералдика. (ф.92 Б) Проектът е одобрен от правителството на 25 юли 1993 г и е внесен за обсъждане в народното събрание. На 23 февруари 1994 г депутатите от парламентарнта комисия по култура го отхвърлят с обяснението, че е нарушена процедурата, тъй като внесения проект не е участвал в конкурс.

Фиг. 92 А и 92Б липсват.

По това време Гогов-Чапкънов разработват и още един вариант на герба, който е същия като проекта от 1992 г., но без корони.

Председателят на ХХХVI обикновено нородно събрание Александър Йорданов също внася свой проект, който според него най-точно отговаря на конституцията. Гербът представлява изправен и обърнат на хералдимно дясно коронован лъв, с малка коронка, изобразен върху червен германски щит, без корона над него . Заради елементарния конформизъм заложен в този вариант - хем с корона, хем без корона журналистите подигравателно го кръщават “лъва без гениталии”. (ф.92В) Този проект също е отхвърлен от комисията , а самия му вносител категорично отказва да съобщи името на автора.

В 1995 г е възложено на Кънчо и Емил Аврамови, да направят проект за герб на България, който напълно да отговаря на изскванията на конституцията, т.е да е без корони. Между впрочем художниците баща и син Аврамови са спечелили второ място в конкурса от 1992 г.

На 10 март 1995 год. 74 народни представители внасят в Конституционния съд молба за тълкуване на чл.164 от конституцията, в смисъл : “ Нарушава ли се цитирания текст, ако освен основните елемнти, вписани за герб на Република България, изображението съдържа и допълнителни ?” Скритият замисъл на вносителите е дали е конституционносъобразно поставянето на корона в герба. Решението на съда излиза на 4 април 1995 г.. Според съдиите колкото и подробно да е словесното представяне на герба “никога не може да се постигне в текста на нормативна резпоредба пределът, за да се получи изчерпателно словестно изобразяване на художествения образ.” Ето защо чл.164, може да бъде словестно обогатен по преценка на законодателя чрез изменение на конституцията или със закон. Относно извора на проблема - короната, съдът изрично се произнася, че няма пречка в държавния герб на една република да има и корона, защото нейното присъствие в националния символ не означава утвърждаване на формата на държавно устройство.

Фиг. 93

Въпреки това проекта изготвен на Кънчо и Емил Аврамови, (ф.93) буквално възпроизвежда конституционият текст, без да са добавени каквито и да е било допълнителни елементи. На 23 февруари 1995 г. правителството го одобрява и внася за разглеждане в парламента. Журналистите и този път влизат в ролята на безпристрастни оценители на проекта за герб, като го оприличават с емблемата на автомобилите “Пежо”. На 16 май 1995 г. Народното събрание одобрява внесения проект на първо четене. Между двете четения на законопроекта по страниците на вестниците отново се разгарят ожесточени спорове. Съюзът на българските художници на 17 май излиза с декларация, категорично отхвърляща гласувания проект и охарактеризираща го като” лишен от всякаква символика”. Може би точно заради това на второто четене са внесени девет нови проекта, от които само един е с корона. Любопитно е че един от тях дори е с четири лъва. Междувременно Кънчо и Емил Аврамови внасят нов коригиран проект за герб. (ф.94) Единствената промяна е в графичното изпълнение. На 15 юли 1996 г.парламентът приема този проект, но президентът Ж. Желев, връща закона за герба за ново обсъждане с мотива че към националния ни символ “ не може да се подходи като към партийна значка, защото подобен подход крие опастността всяко следващо парламентарно мнозинство да приема свой герб и тъй да се превърне от държавен в партиен символ”.

На 20 септември 1996 г. мнозинството прави опит да отхвърли президентското вето, но не достига един глас, за да се прегласува върнатия закон. Така въпросът около герба отново се връща в изходна позиция.

“Епопеята” навлиза в своята последна фаза година по-късно на 1 юли 1997г, когато новоизбраният президент Петър Стоянов, свиква консултации за новия държавен символ. В кабинетът му се събират около 30 художници, писатели, историци, дипломати и политици, чиято главна цел е всички да се обединят около единен вариант. Обсъждат се две възможности - старият герб от 1927 г. и проектът Гогов-Чапкънов. (ф.95) Докато историците предпочитат първият вариант, за да се продължи традицията, то художниците застават на втория с мотива че е графично изчистен и по-лесен за възприемане и пресъздаване. В спора художниците успяват да наделеят.

Фиг. 95

Сред политиците се води оживена дискусия как да стане приемането на новия герб - с промяна в конституцията или с обикновен закон и разбира се за изначалната корона. За да не се изпадне отново в блатото на безконечните дебати от близкото минало президентът Стоянов предлага “соломоновското” решение короната да бъде на цар Иван Алексанър, позната ни от Лондонското четвероевангеилие от ХIV в. Според него средновековната корона най-после ще се хареса и на едните и на другите. Това кара Гогов и Чапкънов да направят последната си корекция. Авторите заменят бурбонските лилии в короните с “богомилски кръстове”.

Така в пленарната зала са внесени за обсъждане два проекта - единият е старият герб от 1927 г, а вторият - проекта Гогов-Чапкънов. На 31 юли 1997 г. в 13.35 часа на тържествено заседание със 177 гласа “за”, 16 “против” и 29 “въздържали се” ХХХVIII обикновено народно събрание приема “Закон за държавния герб на Република България” изработен въз основа на проекта на Кирил Гогов и Георги Чапкънов. (ф.96, 97)

Фиг. 96 и 97

В чл.2 от този закон е дадено подробно обяснение на гербовото изображение: “ Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона , първообръз на която са корони на българские владетели от втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона.

Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдична страна.Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви “Съединението прави силата”.”

На база на този закон на 17.12. 1997 г. министерският съвет издава Постановление № 476 “за одобряване на графичните и пластични образци и за използване на изображението на герба на Република България” (Държ.в-к бр.124 /23.12.1997). Прави впечатление, че в утвърдените образци девизът и изписан с черни, вместо със златни букви, както изрично сочи чл.2.

Постановлението слага официален край на историите около посткомунистически ни герб. Той запазва в голяма степен установените вековни традиции в изобразяването на националния ни символ.