http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

V. Гербовете на Народната република

На 9 септември 1944 г. с помощта на Съветската армия, у нас е извършен държавен преврат, в резултат, на което властта е завзета от доминираната от комунистическата партия коалиция “Отечествен фронт”. Един от първите актове на новата власт е проведеното на 8 септември 1946 г “допитване до народа  за премахване на монархията”. Според официалните резултати от общо 4 132 007 гласоподаватели, 91.63 % са подкрепили републиканската форма на управление. Въз основа на това  на 15 септември същата година  България е провъзгласена за Народна  Република.

Тези събития намират своето отражиение и върху държавната символика.  Държавният герб от 1927 г., който все още се използва, е префасониран в духа на новата реалност. Короните като символ на  монархията са заличени и така се ражда и първият ни републикански герб. (ф.86) Интересно е, че тази промяна е отразена в Държавен вестник едва през ноември 1946 г.

 Фиг. 86

В края на същата 1946 г започва работа VI Велико Народно събрание, чиято главна задача е да изготви нова конституция на страната. Обсъждат се два проекта, от които с най-голяма тежест е този внесен от комунистическата партия. В чл.83 от глава V на него се казва че “ гербът на Народна република  България е лъв, съчетан  със символите на промишлеността и земеделието.” В алтернативният проект на обединената опозиция въпросът за герба е разгледан в чл.118 от глава ХVII., който гласи: “ Гербът на Народната република е златен лъв на тъмно червено поле”.

В крайна сметка в приетата на 4 декември 1947 г. втора подред българска конституция, известна като “Димитровска”, въпросът за бъдещия герб е окончателно решен в чл.95 от глава IХ , където четем: “Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата е изобразен лъв, обграден от двете страни с житни класове, над лъва - червена петолъчна звезда, а отдолу със златни цифри -9.IХ.1944”.

На 12 декември 1947 г. Президиумът на Великото народно събрание[i] обявява анонимен конкурс между българските художници за изработване проект за герб на страната. Важността  на въпроса за новия герб очевидно е голяма, защото с него се занимава Президиумът още на първото си заседание. Също така и срокът за провеждането на конкурса е твърде кратък - само десет дни. Въпреки това са представени в определеното време 53 проекта. Журито, което следва да ги оцени,  не приема нито един за “напълно задоволителен”, но въпреки всичко се спира на четири от тях -.на Борис Ангелушев и Иван Мандов;. на Николай Шмиргела и Стоян Сотиров; на проф. Любен Димитров и проф. Иван Пенков; и на Стоян Донков.  То препоръчва да се възложи на авторите им “чрез нанасяне на известни корекциии и чрез комбиниране” да изработят окончателен приемлив проект.Между впрочем по внушение на председателя на комитета за наука, изкуство и култура Вълко Червенков от понататъшната работа по герба е отстранен Б. Ангелушев.

Въпросният проект бил одобрен от комисията  на 17 януари 1948 г. и утвърден за герб на Народната република с Указ № 88 от 27 януари същата година на Президиума на Великото народно събрание (Държ.в-к бр.23 /30.01.1948). (ф.87) .Представлява снопчета житни класове извити във формата на геометричен кръг, привързани в долния край с червена лента с надпис “9.IХ.1944” и с червена петолъчна звезда горе, между тях. В средата върху червен елипсовиден щит е изобразен изправен и обърнат на хер.дясно златен лъв.

 Фиг. 87

Този герб е с най-кратък живот в българската история - само два месеца. По лично предложение на тогавашния министър-председател и ръководител на комунистическата партия Георги Димитров в герба са внесени три  корекции: 1. Под лъва е поставено зъбчато колело като символ на промишлеността; 2. Житните класове са обвити не с червена лента, а с национален трикольор, като само надписа е изписан върху червената лента. 3. Цветът на щита е променен от червен на син.

Промените са узаконени с Указ № 560 от 30 март 1948  (Държ.в-к бр.85 / 13.04.1948) за одобряване на  цветно и графично изображение на герба  и Указ № 862 от 28 май същата година за  одобряването на пластично изображение. (Държ.в-к бр.130 / 05.06.1948).(ф.88)

 Фиг. 88

Гербът на Народната република, стои далече както от класическата хералдика, така и от хералдичната практика у нас. За негов първообраз определено можем да се счита съветският герб, който е прототип и на гербовете на повечето  социалистически държави, с изключение на Полша и Чехословакия. Гербът на СССР поставя началото на нова линия в хералдиката въобще. За пръв път се скъсва с класическите постулати и гербът се приравнява до хералдична емблема. Като най-характерни отличителни черти на тази нова практика са : кръглата или овална форма , растителните елементи, обхващащи същинския хералдичен знак и червената петолъчна звезда. Обяснението за това е свързано с пропагандата на комунистическите партии за братски съюзи между работниците и селяните и за обединение на всички пролетариии по света.

Смисълът на символиката вложен в герба от 1948 г е обяснена 19 години по-късно в “Закона за държавното знаме на Народна република България “, приет от Петото народно събрание на 12 юни 1967 г. (Държв в-к бр.48 /20.06.1967). Зъбчатото колело и житните класове, свързани с червената лента с надпис “9.IХ.1944” заедно с националния трикольор символизират “социалистическия характер на НРБ, съюзът на работниците и селяните и тяхното единство, създадено и укрепено в борбите за освобождението от монархо-фашизама и капитализма и в строителството на социализма.; лъвът-национална емблема на българския народ от древни времена -неговата сила, храброст, безстрашие и героизъм; небесносиният цват на полето-участието на българския народ в борбата за мир в целия свят; червената петолъчна звезда - единството и солидарността на българския народ с трудещите се от целия свят.”

Техническото изпълнение на този герб е с пластично, релефно излъчване. Това създава определени трудности при изобразяването му на някои места като например въху националното знаме. Поради тази причина с Указ № 954 от 7 декември 1967 г. на Президиума на народното събрание (Държ.в-к бр.1 /1968), е утвърдено ново цветно и графично изображение.(ф.89) Авторът на проекта е художникът Г.Атанасов. По същество единствената разлика е в художественото представяне. Сега националния ни герб е с подчертано графично изпълнение.

 Фиг. 89 А

На 18 май 1971 г с референдум е приета третата подред българска конституция, останала в историята като “Живковска”, по името на тогавашния  ръководител на комунистическата партия и държавата - Тодор Живков. Въпросът за национолния ни герб е уреден в чл.139, в който се казва : “ Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити посредата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете на червена лентаq са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава и победата на социалистическата революция в България.”

По същество  единствената разлика сега е в добавянето на годината на създаване на българската държава - 681. Възниква въпросът за създаването на ново изображение, в което да намери отражение въпросната корекция. Президиумът на Народното събрание решава да не обявява конкурс, а да се привлекат специалисти от Съюза на художниците в България. След проведените разговори с работата по новия  герб са натоварени Стоян Сотиров, Георги Атанасов, Асен Старейшински, Антон Мечкуев и Стефан Кънчев.

На 06.07.1971 г. Президиумът одобрява проектът на  Георги Атанасов и Стоян Сотиров. Цветното и графично изображение на герба е официално утвърдено с Указ № 179 от 17.08.1971 г. на Държавния съвет (Държ.в-к бр.67/24.08.1971) (ф.91). Пластичното изображение, по проект на Л.Димитров е одобрено четири месеца по-късно с Указ № 967 от 3 декември същата година (Държ.в-к бр.967/03.12.1971).

Фиг. 91  

Единствената разлика при този герб за разлика от варианта от 1967 г е в промяната на надписите в долната част на герба. Сега червената лета е превита на две места, като на десния край е изписано “681”, а на левия “1944”.

Това е последният герб на социалистическа България. Бурните промени настъпили след падането на комунистическия режим у нас на 10 ноември 1989 г. се отразяват и върху националната символика. Времето на безметежното  приемане на един или друг държавен герб остана в миналото и се поставя началото на най-бурният период в  цялата история на българските символи, продължил близо седем години, който сполучливо бе определен от някои журналисти като “епопеята” около герба.