http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

 

Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

1­IV. Гербовете на Третата Българска държава

 

3. Сватбени владетелски гербове и гербове на членовете на владетелското семейство

 

            В европейската практика при сватби на аристократи се изработват специални гербове,  включващи родовите символи на младоженците. В последствие тези гербове обикновено стават лични символи на съпругата. У нас липсват данни за гербовете на българските княгини и царици. Единствената податка е екслибриса на царица Йоана, в който е изобразен герб почти идентичен със сватбения й. Това  дава основание да се преположи, че споменатата по-горе традиция е съществувала и у нас.

            Първият ни следосвобожденски владетел княз Александър I, по времето на своето властване не сключва брак. Това той прави в 1889 г., когато се оженва за Йохана Лойзингер, впоследствие графиня фон Хартенау.

            В края на януари 1893 г. вторият ни владетел след 1878 г.се сгодява за Мария-Луиза-Пиа-Тереза-Ана-Фердинанда-Франсоаз-Антоанета-Маргарита-Жозефина-Каролина-Бланш-Люция-Аполония, принцеса де Бурбон и на Парма-Пияченца (1870-1899).[i] Тя е дъщеря на последния херцог на Парма-Пияченца - Роберто I и на Мария-Пиа де Бурбон- Сицилийска. Венчавката между княз Фердинанд I и Мария-Луиза се извършва на 8/20.04.1893 във Вила дел Пианоре, близо до италианското градче Специя.

Във връзка със сватбата е сътавен и сватбен герб, (ф.109) представляващ поставени един до друг два германски щита. Десният е взет от герба на българския княз (с румелийските и българиски символи), а левият от големият герб на херцогството Парма и Пияченца.[ii] .Над двата щита е поставена царска корона украсена със синя лента завършваща с пюскюли. Десният щит се придържа  от коронован лъв изобразен в профил и държащ в едната си лапа турнирно копие с прикачен в горната му част български дворцов щандарт. Левият щит се държи от ангел облечен с френски херолдски костюм, държащ в ръката си копие с флага на пармските херцози. Щитодръжците са стъпили върху акантов орнамент, на който е провисена пергаментова лента с надпис “Съединението прави силата” Всичко това е на фона на пурпурна, с хермелинова подплата мантия увенчана с пищно украсена шатра, с поставена върху нея царска корона.

 Фиг. 109

 

Към този герб са разработени още средна и малка форми. Средната представлява долепени един до друг щита от средния герб на Фердинанд I (короновано лъвче със саксонския щит върху него) и герба на Пармските бурбони (окантован с червен бордюр син щит с трите лилии и мидички върху бордюра). Щитодръжците са същите както и в голямата форма, само че нямат копия. Над щитовете е поставена царска корона. Девизът тук е “Вярност и постоянство”. Малката форма се състои  само от двата щита с короната над тях.(ф.115)

Фиг. 115

 

По време на властването си Фердинанд I сключва брак и с Елеонора-Каролина-Гаспарина-Луиза (1860-1917), принцеса фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц.[iii] Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц и принцеса Луиза фон Ройс цу Грейц.

Тъй като Елеонора била протестантка, а Фердинанд I- католик, се извършили два венчални обряда - католически на 28.02.1908 г. в Кобург и протестантски на 01.03.1908 г. в семейния дворец Остерщайн край Гера.

За втората владетелска сватба след Освобождението също е разработен сватбен герб(ф.110). Съставен е от два долепени един до друг щитове.Единият е червен с поставен в него изправен и обърнат на хер. дясно златен коронован лъв с монтиран върху него саксонски щит - символ на българските кобурги. Вторият щит е гербът на династията Ройс.(ф.113)[iv]. Между двата щита е поставена царска корона. Те самите се придържат от два златни короновани лъва в профил. Лъвовете са стъпили върху акантов орнамент, към който е прикрепена пергаментова лента с изписан със златни букви девиз-“Вярност и постоянство”.

Фиг. 110, Фиг. 113 липсва

 

На 04.10.1930 г. министър-председателя Андрей Ляпчев обявява годежа на българския цар Борис III с италианската принцеса Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария (1907-2000)[v]. Тя е дъщеря на италианския крал Виторио-Емануеле III и черногорската княгиня Елена.

Венчавката се извършва на 25.10.1930 г. в базиликата на Св.Франциск в градчето Асизи (Италия) . Ролята на нотариус при подписването на брачния акт изпълнява лично министър-председателя Бенито Мусолини. Младоженците пристигат в София на 31.10.1930 г, където са благословени от митрополит Неофит.

Сватбеният герб е скромен. (ф.111) Съставен е от щитовете на българската (коронован лъв на червен фон) и савойската (сребърен хералдичен кръст на червен фон)  (ф.114) династии. Над тях е поставена царска корона, а под тях върху две кръстосани клонки е провисена девизната лента с познатото вече “Вярност и постоянство”.

Фиг. 111, фиг. 114 липсва

 

Подобен герб, без клонките и девиза, присъства върху екслибриса на царица Йоана.

В страните от Западна Европа и Русия съществува традицията всеки представител на владетелското семейство също да има собствен герб. Има  данни,  че тази практика е съществувала и у нас.

В книгите от дворцовата библиотека е запазен герб на престолонаследника княз Борис Търновски, представляващ големият герб на Фердинад I от 1900, от който са премахнати  копията със знамената.

В екслибрис на княгините Евдокия (1898-1985) и Надежда (1899-1958) както и върху посуда принадлежала на Евдокия, е изобразен и  личния им герб. (ф.116) Състои се от дамски ромбоиден щит с френска корона на принц над него. Щитът е разсечен, като в хер.дясната му половина е изобразен герба на Саксония,  а в лявата този на испанските Бурбони. В екслибриса е допусната грешка като двете полета са с разменени места.

Фиг. 116

Смисъла на герба е ясен. Саксонския символ олицетворява Фердинанд, а този на испанските Бурбони- Мария-Луиза, майка на княгините.

Евдокия не се омъжва и запазва до края на живота си този герб. Надежда обаче сключва барк на 24.01.1924 г. с вюртемберския херцог Албрехт Ойген. Това води до промяна на личния й знак. За съжаление не успях да открия данни как е изглеждал той.

За княз Кирил Преславски (1895-1945) също не успях да намеря информация относно личния му герб. Същото се оказа и положението с княгиня Мария-Луиза (р.1933 г.), дъщеря на Борис III и Йоана.


[i] Пармските бурбони се явяват разклонение на испанските, водещи началото си от внука на Луи ХIV-Филип д`Анжу. През 1700 г. той става испански крал под името Фелипе V. От  брака си с Елизабета Фарнезе има син, който също се казва Фелипе (1720-1765). В 1748 г. той се провъзгласява за херцог на Парма, Пияченца и Гуастала. Негов пра-пра внук е Роберто I (1848-1907), бащата на бъдещата българска княгиня.

 

[ii] В центъра малък син испански щит обграден от червен бордюр, който е обсипан със сребърни миди.В синьото поле са изобразени три златни френски лилии.Това е символът на херцозите “де Бурбон и на Парма-Пияченца”. Този щит(ф.112) е поставен на фона на четиричастично разделен италиански щит. Горното дясно и долоното ляво поле са червени и върху тях е изобразена по една златна крепост, а останалите две полета са сребърни и в тях е разположен по един изправен червен коронован лъв. Това са символите на Кастилия и Леон или по-точно на Испания, тъй като пармските бурбони, както вече бе споменато  произхождат от испанските.

Големият щит е двукратно разсечен и трикратно пресечен.Горното дясно поле е със символът на династията Фарнезе (златно поле с шест сини френски лилии), управлявала Парма и Пияченца в периода 1545-1731 г. Горното средно поле е допълнително разсечено  като в дясната му половина е поместен герба на херцогството Гуастала, присъединено през 1748 г към Парма, а в лявата символът на фамилията Росси. Горното ляво поле също е разсечено. В дясната му част е гербът на Медичите, властвали над Гуастала през 1346-1403 и 1678-1693 г и над Пияченца в 1418-1512 г., а в лявата този на династията Маласпина.

Средното дясно поле е отредено за савойската династия, с която пармските бурбони са в роднински отношения, а в средното ляво за австрийските хабсбурги.Последните владеят Парма и Пияченца в периода 1735-1748 и Гуастала в 1746-48 , а Мария Луза фон Хабсбург, съпруга на Наполеон I, е пармска херцогиня през 1814-47.

Долното дясно поле е пресечено в горната 1/3. В главата на полето е поместен гербът на династията Кореджио, управлявала в Парма (1308-1316 и 1341-44) и Гуастала (1307-46). Останалата част на полето е отредено за фамилията Палавичини.Средното долно поле е изобразен символът на Византия. Причината за това странно на пръв поглед явление  се крие във факта, че в периода 1598-1632 г гуасталските владетели от фамилията Гонзага са и титулярни Византийски императори.В последното долно ляво поле  е изобразен гербът на династията Ланди.

 

[iii] Родът Ройс води началото си от Мюлхаузен в Лотарингия. Най-стария негов представител е някой си Еркенберт I (ок.1122-ок.1143), -управител на  имперския домен в Гера. В 1130 година получил от император Лотар фон Спилинбург владението Вейда в Тюрингия. Неговият син Еркенберт II, се сдобива от император Хайнрих VI с наследствени права върху Вейда. В негова чест той кръстил синовете си с името Хайнрих. Това положило началото на семейна традиция, съществуваща и до днес всички мъжки представители на рода да носят името Хайнрих.

Около 1200 г. Хайнрих II син на Еркенберт II епровъзгласен за фогт на Вейда. Когато починал в 1209 г. земите му са поделени на три части от синовете му. Хайнрих III взел Вейда, Хайнрих IV -Гера и Хайнрих V-Грейц. Наследниците на първия управляват до 1569 г., когато земите им са присъединени от Веттините. Хайнрих V(починал в 1240 г.)  не оставил наследници. През 1238 г. Хайнрих IV разделя  земите си на две. От първите произхождат фогтовете и господарите на Гера, чиято линия угасва в 1550 г. От вторите водят началото си фогтовете и господарите на Плауен.

Пъривят представител на тази линия Хайнрих I е  женен според легендата за бохемска принцеса, чиято майка била руска княгиня. В нейна чест Хайнриховия син Хайнрих I носи прозвището Ройс, т.е. руснака. Според друга версия този прякор произхожда от факта ,че Хайнрих дълго време  живее в Русия. Така или иначе в 1266 г. той се провъзгласява за “фогт и господар на Ройс фон Плауен и Грейц”, с което се поставя и началото на династията Ройс.

На 05.09.1673 г. хайнриховите наследници получават титлата принц на империята. След многобройни дележи и обединявания в крайна сметка се обособяват две главни линии - старша или Ройс-Грейц и младша - Ройс-Шлейц. От последните произхождат и принцовете Ройс цу Шлейц-Кьостриц, от които е и българската владетелка Елеонора.

 

 

[iv] Гербът  представлява четиричастно разделен щит.В горното дясно (хер.) и долно ляво (хер.) полета е поставен символа на Ройс - изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронован лъв на черен фон.За пръв път той се използва от фогтовете на Вейда, а впоследствие преминава и в другите разклонения на рода. Останалите две полета са сребърни и в тях е поставен по един жерав. Това е символ на графството Кранихфелд. В перода 1453-1615 г. части от него са били владяни от фогтовете фон Ройс-Плауен. В буквален превод Кранихфелд означава поле на жеравите. Ето защо неговият символ е жерав.

 

[v] Царица Йоана произхожда от Савойската династия, водеща води началото си от Умберто Белоръкия, който в 1027 г. получава от бургундския крал Рудолф III графство Савоя.В 1416 г. неговите наследници са провъзгласени за савойски херцози, а в 1720 и за крале на Сардиния. В 1861 г. сардинския крал Виторио-Емануеле II се обявява за крал наИталия. Неговите наследници управляват там до 1946 г., когато е провъзгласена републиката.