http://protobulgarians.com

Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

1­IV. Гербовете на Третата Българска държава

2. Владетелски  гербове

            Наред с държавните гербове, в периода 1878-1946 г., приложение намират  и  личните гербове на българските владетели. Използването им се ограничава основно с орденските грамоти[i], фирмените знаци на придворните доставчици и фотографи, дворцовите екслибриси[ii], посуда, бланки и украси. Въпреки всичко обаче дворцовата символика е тясно свързана с българската история.

            В родната ни историография този въпрос не е разглеждан, поради което мнозина изследователи  сместват дворцовите с държавните  гербове. Така например във втори том на  Енциклопедия България  личния герб на княз Александър I е сметнат за държавен. Иван Иванов директно обвинява Фердинанд I в погазване на конституцията, използвайки личните си символи за  държавни. Самият той, както между впрочем и Христо Дерменджиев,  погрешно обявяват редица владетелски гербове за държавни.

Европейската хералдинчна практика по отношение владетелските гербове познава два варианта. При първият, който е и по-често срещан,  има съвпадение на държавната с владетелската символика. Така е в Германия, Русия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Гърция, Румъния  и т.н.. В  държави като Испания, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Сърбия и други  управляващите династии използват гербове, различни от държавните. Сред вторите се нарежда и нашата страна.

            Ощи първият ни владетел след освобождението - княз Александър I (1879-1886) , позовавайки се на западноевропейската традиция , изработва около 1880 г. свой “фамилиярен герб”.(ф.99) По същество това  е  вариант на  втория проект за български държавен символ публикуван в брой  538 от 1879 г. на руското списание “Всемирная илюстрация”. Представлява украсен немски щит с наложено в центъра малко испанско щитче, оцветено в синьо, с разположено върху него изправен и обърнат на хералдично дясно лъв,с раздвоена опашка,  разкрасен в редуващи се червени и сребърни ленти, а над лъвчето сребърна турнирна порта.- гербът на принцовете Батенберг., чийто представител е и българския княз. Големият щит е разделен посредством  сребърен лапчат кръст на четири полета. Първото и четвъртото са червени с поставен в тях  по един изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронован лъв - символизиращ България, а второто и третото са зелени с разположен в средата им по един  сребърен осмоконечен православен кръст - показващ основната религия в новосформираната  държава.

 Фиг. 99

Щитът се придържа от два лъва с раздвоени опашки, изобразени в анфас, взаимствани от герба на Хесенското велико херцогство. Те държат с едната си лапа турнирно копие с национален флаг и  са стъпили върху акантов орнамент с преметнат върху него пергамент с надпис : “ Deus nobiscum” (лат.- Бог с нас).

Всичкото това е на фона на пурпурна мантия, подплатена с хермелинова подплата  и увенчана в горния край с богато украсена шатра. Над щита и шатрата е поставена по една хералдична кралска корона. Макар и това да е в противоречие с официалния статут на българския владетел - васал на султана на Турция, безпорно е желанието за самостоятелност.

Около 1883 г. девизът е заменен с руското “Съ нами богъ”, представляващ буквален превод на латинския израз. Няма  данни  да  са  разработвани други форми на този герб.

На 2 август 1887 г. овакантеният, година по-рано български престол е зает от княз Фердинанд I. Това  налага и промени в дворцовата хералдика.  През същата година  е разработен династичен герб (ф.101) за новия владетел. Всъщност това е гербът на княз Александър I , но централното малко щитче със символите на принцовете Батенберг е заменено с герба на Саксония. Тази промяна си има свое логично обяснение.

Фиг. 101

Княз Фердинанд произхожда от стария аристократичен род Веттин, чийто първи представители, известни от началото на Х в., са  били дребни графове в Северна Германия[iii]. През 1423 г. техният наследник Фридрих I Сприхавия получава от имп. Сигизмунд земите на Саксен-Витенбергското херцогство, както и титлата курфюрст на Саксония. Оттогава Веттините стават саксонска династия и за свой родов символ приемат саксонския герб.[iv]

На 20 декември 1888 г. Фериданд I поставя личния си герб дори върху фасадата на двореца, където остава до 1944 г. Не правещи разлика между дворцова и държавна символика, българските граждани решават, че князът самоволно е нарушил чл.21 от Конституцията. Това води до грандиозен скандал. Критични статии се появяват и във вестниците “Търновска  конституция” и френския “Temps”. Скандалът е предотвратен след намесата на министър-председателя Ст. Стамболов.

През 1891 г. са извършени  нови промени във владетелския герб.(ф.102 А) Сребърният кръст, както и православните кръстове са премахнати. Горното ляво поле е пресечено в горната 1/3. Главата на полето е оцветена в синьо и в нея са поставени хоризонтално две златни корони. Останалата му част е четирикратно разсечена, с редуващи се три червени и два сребърни стълба. Долното дясно поле е червено, като от лявата и дясната му страни се подава по една ръка държащи златна корона. Девизът върху лентата също е нов - “Съединението прави силата”. Останалите елементи са същите.

Фиг. 102 А и 102 Б

Двете нови полета са взети от герба на Романия[v] поместен в Жефаровичата “Стематография”. Техният смисъл в двороцовия герб е да символизират Източна Румелия, тъй като според официалния си  статут, българския владетел е едновремено  и неин генерал-губернатор. На фона на това девизът е прекрасно допълнение към тази смиволика.

            Около 1900 г. в големия владетелски герб на Фердинанд I са извършени нови промени.(ф.102Б) Щитодръжците са в профил и короновани, а короната върху щита е царска. След обявяването на независимостта на страната ни на 22 септември 1908 г. и промяната на титулатурата на българския владетел - “по божията милост и народна воля цар на българите”, гербовия щит отново е изменен Причината за това е, че източнорумелийските символи стават излишни. Затова върху щитът е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронован лъв. Върху лъва е наложен саксонският щит. Разбира се всички корони са царски. Премахнат е и девиза.

В 1891 г. наред с голямата форма са разработени още и средна и малка форми на династичния герб. Първата (ф.103) представлява, червен германски щит с изобразен върху него изправен златен коронован лъв с наложен върху него саксонски щит. Над големият щит е поставена царска корона. Щитодръжците са  короновани златни лъвове в профил, стъпили върху акантови клонки ,към които е прикрепена девизна лента с надпис “Вярност и постоянство”. Това е буквален превод на девиза от “Херцогския саксонски ернестински династичен орден “- “ Fideliter et constanter “- чието голямото огърлие е провесено под щита.

 Фиг. 103

Този орден е създаден като най-више отличие за херцогствата принадлежащи към Ернестинскя клон на Веттинската династия[vi], сред коите е и Саксен-Кобург-Гота. Смисълът вложен в ордена и девиза е да обозначи принадлежността на българския владетелски дом към ернестинците.

Върху каретата, с която влизат в София през 1893 г  княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза е изобразена интересна разновидност на средния герб. Щитът тук е идентичен с този от голямата форма, т.е.със символите на Румелия и България. Тъй като на други места този вариант не се среща може да се заключи, най-вероятно става въпрос за временно хрумване на българския владетел.

Малката форма на дворцов герб от 1891 г. включва щитът, короната и орденското огърлие от средния герб. Чрез комбинацията лъв със саксонски щит, Фердинад I се опитва да създаде символ на основаното от самия него българско разклоние на Ветините.

От едно критично подмятане на Александър Теодоров-Балан става ясно, че главен архитект на дворцовата хералдика от 90-те години на ХIХ в. е френският граф Амеде де Форас- хофмаршал на двореца и главен интендант на цивилната листа на княза. За него Анна Станчова[vii] пише: “един привлекателен  мъж , високо културен и вещ по всички въпроси от историческо и археологическо значение”. Вероятно любовта му към историята са му помагнали да създаде оригиналните си гербове.

През 1912 година във връзка с честванията на 25 годишнината от възцаряването на Фердинанд I е създаден изцяло нов династичен герб.(ф.105) Този път само в голяма и малка(ф.106) форми. В периода 1915-20 г той се използва и като държавен символ, поради което е разгледан в главата  за държавните гербове на третата българска държава За разлика от държавния му вариант девиза тук е познатото вече “Вярност и постоянство”, превърнал се в девиз на българската царска династия.

Фиг. 105 и 106

Този герб продължава да се използва и от  цар Борис III (1918-1943), чак  до 1927 г., когато е въведен нов династичен символ, представляващ модификация на държавния герб(от 1927 г.). (ф.108) Разликите с последния са в прибавянето  на голямото огърлие на ордена “Св.св. равноапостоли Кирил и Методий” и на девиза - “Вярност и постоянство”. Към този герб също има разработена малка форма съставена от щита, короната и ордена.

На 28 август 1943 г. за цар на българите е провъзгласен шестгодишния Симеон II. До обявяването на страната за република, на 15 септемви 1946 г., промени в дворцовата хералдика не са правени.