Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.

http://protobulgarians.com

 

Иван Войников . ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СИМВОЛИ.

 

1­IV. Гербовете на Третата Българска държава

1.      Държавни гербове

 

             На 3 март 1878 г. в малкото селце Сан Стефано, след пет века робство, възкръсва българската държава. Няколко месеца по-късно в Берлин великите сили огорчават радостта от освобождението и свеждат страната ни в рамките на васалното княжество България. В него се настанява Временно руско управление, чиято главна цел е изработваненто на бъдещия основен закон на новосвормираната държава.

През ноември 1878 г. започва работа специална комисия под ръководството на Сергей Лукиянов, която трябва да разработи проекта за бъдещата конституция. Комисията се обръща към българските първенци да изложат писмено вижданията си по основните положения в устройствения закон на страната. Въз основа на тези предложения Лукиянов изработва проектоконституцията, внесена за приемане в новосформираното Учредително събрание във Велико Търново на 10.02. 1879 г

Заложеният в проекта член, отнасящ се до герба е внесен за обсъждане на 22.03.1879 г. Първоночално той звучи така” Българският държавен белег е златен коронован лъв на тъмно червен щит. Над щита княжеска корона.”  Подпредседателя Тодор Икономов предлага думата “белег” да се замени с “герб”. След кратки дебати още същия ден е гласуван чл. 21 от Търновската конституция, гласящ: “Българский държавен герб е златен коронован лев на тъмночервено поле.Над полето княжеска корона.”

От този текст ясно проличава, че българските депутати са безпомощни по отношение на хералдиката. Те профанизират руския оригинал, обезличавайки хералдичното понятие ”щит” с  безличното “поле”, което пък от своя стана води до условност в описанието на държавния ни символ. Това имено обуславя и хаоса в изображенията на гербовете през цялото съществуване на третата българска държава, тъй като всички те формално са съобразени с конституцията. Без съмнение  конституционното описание е заето от Жефаровичата “Стематография”, явяваща се единствения хералдичен источник за българските интелектуалци през времето на Възраждането.

На 16 04. 1879 г. конституцията е окончателно приета и малко след това в броеве  533 и 538 от 1879 г. на руското списание “Всемирная илюстрация”се появяват два варианта на българския държавен символ, дело на руски хералдици (ф.73). Първият представлява бароково украсен червен немски щит с поставен върху него обърнат на хералдично дясно изправен златен лъв, държащ в едната си лапа меч. Над щита руска княжеска корона. Щитът е на фона на мантия, увенчана от куполообразна шатра с корона върху нея. Сюжетът лъв с меч е беспорно взет от герба на херцогската династия Хесен-Дармщат[i], чиято издънка се явява първия ни владетел след Освобождението - княз Александър I (1879-1886). Останалото е обикновена разкраса на руски княжески герб. Единствената разлика е в шатрата, прибавена тук  като символ на държавност.

Фиг. 73

 Вторият вариант е значително по-интересен. Той вероятно е взаимстван от герба на Румъния. Представлява испански щит с наложено в центъра малко испанско щитче, оцветено в синьо, с разположено върху него изправен и обърнат надясно лъв, с раздвоена опашка, разкрасен в редуващи се червени и сребълни ленти. Над лъвчето сребърна турнирна порта. Това е гербът на принцовете Батенберг, чийто представител е и българския владетел. Като изключим турнирната порта, това  си е символът на великите херцози Хесен и на Рейн[ii], от които произхожда бащата на княз Александър I - принц Александър фон Хесен и на Рейн. Тъй като  сключения в 1851 г. между него и полякинята Юля Хауке (от 1851-графиня, а от 1858 принцеса фон Батенберг) брак е морганатичен, то  децата от него не могат да наследят бащината си титла и носят тази на майка си. Едновременно с това обаче те използват герба на баща си и като отличителен белег за  разминаването  между титла и герб е поставена турнирната порта.

Големият щит е разделен посредство сребърен лапчат (Леополдов) кръст на четири полета. Първото и четвъртото са червени с поставен в тях  по един изправен и обърнат на дясно златен коронован лъв - символизиращ България, а второто и третото са зелени с расположен в средада им по един златен осмоконечен листовиден (трефовиден)  православен кръст - показващ основната религия в новосформиланата  държава.

Щитът се придържа от два лъва, обърнати един срещу друг в профил. Те са стъпили върху нагънат пергамент с надпис : “ Deus nobiscum” ( Бог с нас). Трудно е да се каже дали това е латински превод на руския девиз “Съ нами богъ” или е взето от девиза на прочутия хесенски ландграф от 16-тото столетие - Филип Великодушни[iii]- “Si deus nobiscum quis contra nos” (лат. Ако бог е с нас, кой може да е срещу ни), а много вероятно е и да е компилация от двете[iv].

Всичкото това е на фона на мантия, увенчана с шатра. Над щита и шатрата е поставена княжеска корона.

Първият официален герб на княжество България се появява най-напред върху корицата и титулната страница на оригинала на Търновската конституция, а после и върху бр.I на “Държавен вестинк”, от 29 юли 1879 г. (ф. 74) Представлява буквално копие на познатия ни герб от “Стематографията” на Христофор Жефарович, изобразен на фона на мантия, с поставена върху нея корона (нехералдична -тип-Стематографията). Като цяло това е компилация между  родния ни символ  от “Стематографията” и първият вариант от “Всемирная илюстрация”.  Несъмнено авторът на този герб не е българин, тъй като. специалисти по хералдика у нас не е имало. Според сведения по спомени, публикувани  във в.”Зора” (г. ХIХ, бр. 5671/ 18.05.1938), през 1938 г. става ясно че при изработването на първия ни държавен герб съвети е дал княз А.В.Лобанов-Ростовски, посланик на Русия в Цариград, по това време, отличаващ се като “специалист по тая материя”. Въпреки това все още липсват данни дали той е авторът или някой друг чиновник от Съвета на управлението на императорския руски комисар в България.

Фиг. 74

Изборът на Алексанър I за княз на България, поставя нов момент в историята на държавните ни геробеве.  Върху възпоменателния медал “за възшествието” на новия владетел, към герба съгласно чл.21 от Конституцията са добавени два лъва щитодръжци изобразени в анфас. Година по-късно, в 1880 г., лондонската фирма “Ралф Хийтин и синове”, представя за одобрение от правителството  образци  за  български монети с номинал 10 сантима. Върху гърба им за пръв път се появява нов вариант на български герб (ф. 76). Той представлява червено оцветен германски щит, с поставен върху него изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронова лъв. Щитът се придържа от два лъва ,в анфас, държащи с едната си лапа по едно копие с националното ни знаме. Всичко това е на фона на  пурпурна мантия, подплатена с хермелинова кожа, върху която, както и върху щита са сложени по една хералдична корона  на суверен - известни в българската хералдика като “княжески корони”. Щитодръжците са стъпили върху пергаментова лента с надпис “Съединението прави силата”.  

Прави впечатление, че короните тук са на независим владетел, което е в противоречие с официалния статут на България по това време-васално княжество на Османската империя.Едва ли става въпрос за техническа грешка. Обяснението следва да се търси в желанието на българите, а и на техния владетел за независимост.

 Фиг. 76

 

Дали този герб е разработка на специалисти от британската фирма или на художници близки до българския владетелски двор, както смята инж.Николай Грънчаров[v] не може да се каже. Сигурното е, че за негов първообраз е послужил белгийския герб (ф.75), а не този на Хесенското велико херцогство (ф. 98), както погрешно смята Хр. Дерменджиев. Ако ги сравним ще установим, че разликите са козметични, дори и девиза върху  лентата е буквален превод на белгийския “L`union fait la force”. Много вероятно е авторът да е сметнал, че след като конституцията ни е взаимствана от белгийската, същото да се отнася и за герба.

 фиг. 75    Фиг. 98

 

Десет сантимовите монети от 1880 г., стават база при определянето външния вид на първите български монети. Ето какво пише в чл.8 от гласувания на 27 май 1880 г. “Закон за правото рязане на монети в Княжеството” (Държ. в-к бр. 49/1880)- “Сребърните монети ще имат от едната страна - на  лицето Българския герб, в средата една мантия с корона и на двете й страни  по един лъв, от които всеки един държи с единия си крак герба, а с другия по едно българско знаме.”

Това е първото пълно нормативно описание на български герб. Макар най-ранните му изображения да се появяват още в същата година[vi], масовото му разпространение започва едва на следващата - Държавен вестник  брой 101 от 21. януари 1881, монетите от 2,5 и 10 стотинки, емисия 1881  и т.н. Прави впечатление, че тук за разлика от варианта на сантимовите монети, девизната лента е заменена с растителен листовиден орнамент, а мантията е увенчана с куполообразна шатра, върху която е положена короната. (ф.77)

 

Фиг. 77 и 77А  

В практиката  наред с това изображение (голям герб) се използва и т. нар малък герб, (ф.77А) представляващ буквално възпроизвеждане на чл.21 от Конституцията. Наред с това върху материали от неофициален характер се използват и варианти, в които художниците по свое усмотрение добавят под щитодръжците помената по-горе девизна лента, а и доразкрасяват самите изображения.(ф.78 А,Б,В) Такива можем да ги определим като неофициални. [vii]

Жалон в историята на българската хералдика поставя вторият ни следосвобожденски владетел Фердинанд I (1887-1918). За разлика от предшественика си той проявява трайни интереси към гербовете още от юношеските си години. Това проличава  особено ярко от  разнообразието и оригиналността на личните му символи. В  държавния герб той се намесва едва през 1907 г. Тогава във връзка с 20 годишния му юбилей на трона, художници близки до двора започват да използват коригиран вариант на съществуващия герб от 1880 г.(ф.79) Главната разлика тук е в короната над щита. Това е така наречената “царска” корона. Тя представлява обръч, украсен с червени и зелени скъпоцени камъни, върху който са поставени редуващи се пет златни хералдични френски лилии и четири малки стълбчета с  перла. От всяка лилия излиза по един украсен с перли обръч, а там където обръчите се събират се намира владетелско кълбо с монтиран над него малък малтийски кръст. Короната е подплатена с шапка от червено кадифе.

Фиг. 78 А, Б, В

За пръв път тази корона се появява в  средната и малка форми на личния герб на княз Фердинанд I през 1891 г.. За неин автор Виолета Великова-Кошевлиева сочи хералдикът Ритер Хариер фон Розенфелт. В действителност това е вариация на короната на френските крале. Причината за тази заемка следва да се търси, не толкова в “хералдичните амбиции” на българския владетел, колкото в  гордостта му от роднинските си връзки с френската кралска династия на Бурбоните, гордост демонстрирана  многократно. Върху бланки поръчани веднага след избора за княз, са изобразени гербовете на България и на бурбонския клон на Орлеаните, а под тях стои надписът “Фердинанд I дук д`Орлеан, княз български”. В интервю дадено за руския вестник “Новое время” в 1888, Фердинанд  заявява: “И защо да съм австриец. Ако ще определям националността си,  по-скоро съм французин - и по кръв, и по възпитание и по начина си на живот.” Ето защо смисълът на полуфренската корона е своего рода  доказателство, че във вените на българския княз също тече “кръвта на Св. Луи”.

В герба от 1907 г. короната намираща се върху шатрата е “княжеска”. Това се обуславя от факта, че България все още е васална държава. Също така тук  лъвовете щитодръжци са в профил- заемка от герба на херцогството Саксен-Кобург-Гота - и са стъпили върху пергаментова лента с известния вече девиз “Съединението прави силата”. В по-късните му варианти за основание служи акантов орнамент, върху който е поставена девизната лента. (ф.80) .

 Фиг. 80

 След обявяването на независимостта на 22.09. 1908 г., короната върху шатрата е заменена с царска, а копията с националните трикольори са премахнати.

Въпреки опитите гербът от 1907 г да се наложи, той така и не успява да измести предшественика си (този от 1880). Използването му е ограничено и поради това е малко известен дори и за изследователите.

По-успешна  е  втората намеса на цар Фердинанд I в българската национална символика. Тя датира от 1915 г. [viii], когато е въведен нов  държавен герб Първото му документирано използване е в оригинала на манифеста за обявяване на война на Сърбия на 01.10.1915 г. (ф.81). Гербът представлява червено оцветен, бароково украсен, немски щит, върху който е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно, златен коронован лъв. Върху лъвът е поставен, френски щит, с наложен в средата  испански щит върху, който е представен герба на Саксония.(ф.82). Неговия смисъл ще бъде детайлно разгледан в главата за владетелските гербове.

 

Фиг. 81, 82

Френският щит е четири частично разделен. Горното дясно поле е червено и в него е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно коронован лъв, с монтиран върху него саксонски щит. Това е символ на българската царска династия. Горното ляво поле е синьо и в него са разположени три златни френски лилии с поставена над тях сребърна турнирна порта. Това е гербът на Бурбон-Орлеаните[ix], към които принадлежи майката на Фердинанд - принцеса Клементина.

Долното дясно поле е също синьо, но е оградено от червен външен бордюр. В центъра на полето са изобразени три златни френски лилии. Христо Дерменджиев определя това поле като символ на херцозите на Парма-Пияченца, от където произхожда княгина Мария-Луиза, първата съпруга на Фердинанд и майка на четирите му деца[x]. При по-внимателен поглед обаче се забелязва, че в пармския герб бордюрът е обсипан със сребърни миди, а тук те липсват. Пренебрагването на тази особеност е заблудила Христо Дерменджиев и другите след него, които  съвсем погрешно  са прилепили  това поле към пармските херцози. От друга страна и правилата на хералдиката недопускат в герб на мъж да има символи на съпругата му. Ето защо, обяснението следва да се търси в друга посока. В действителност това е символът на испанските бурбони, явяващ се родов знак и на кралете на Двете Сицилии.[xi], а както е известно бабата на Фердинанд I по майчина линия - Мария Амалия е дъщеря на  сицилийския владетел Фердинандо I (1816-1825). 

Долното ляво поле е синьо и в него е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронован лъв с раздвоена опашка, който е стъпил върху планина и държи в едната си лапа меч. Христо Дерменджиев прибързано обявявява, че това е символ на  династията Ройс-Кьостриц, към която принадлежи втората фердинандова съпруга Елеонора [xii]. Вярно е, че в родовия герб на тази династия има лъв, но той е на черно поле, не е с раздвоена опашка, не е стъпил върху нищо и не държи нищо.

Инж. Николай Грънчаров неизвестно защо, определя лъвът за сребърен и го причислява към герба на Кобург-Гота [xiii], макар и там да няма  подобен лъв.

Като сима предвид, че в съседното на това поле  е изобразен родовия знак на Фердинандовата баба по майчина линия, то логично е тук да е симолът на другата му баба -  принцеса Антония Кохари. Проверката показва ,че действително става въпрос за  гербът на унгарската аристократична фамилия Кохари цу Чабраг и Сцитня[xiv].

Големият (германски) щит на българкия герб от 1915 се държи от два златни лъва изобразени в профил, стъпили върху кръстосани клонки с прикрепена към тях сребърна пергаментова лента фланкирана с червена и зелена ивица в гориния и долен край. Върху  лентата стои девизът “Съединението прави силата”.Под щита е провесено голямото огърлие на най-висшия български орден “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий” [xv] (ф. 107), а над него е поставена царска корона украсена с две трикольорни ленти завършващи със златни пюскюли.

 Фиг. 107

Към този герб е разработена и малка форма включваща щитът, короната и орденското огърлие. За автор на герба, Н.Грънчаров сочи художника декоратор Стефан Баджов[xvi]. Предположението има основание, тъй като самия Баджов е близък до двореца, а от неговите услуги често се е ползвал българския владетел.

Животът на този герб е тясно свързан с Първата световна война и последвалото, макар и краткотрайно, обединение на българските земи. Идеята да се превърне като символ на нова Обединена България бързо го избутва на преден план. Появява се  върху печатите на държавните учреждения, върху банкнотите от емисия 1917 и дори върху Дъжавен вестник (за пръв път в боря от 20. Февруари 1917 г.).

В края на 1917 г. девизната лента от герба е премахната.(ф.83) Промяната намира отражение и в Държавен вестник на 02. януари 1918г. Причината вероятно се крие във факта, че по това време девизът се е обезмислил. Когато е  създаден той е звучал като призив за обединение на разкъсаните от Берлинския договор български земи.  През 1917 г. България вече обхваща цялата ни етническа територия - от устието на р. Морава и Охридското езеро до дунавските делти и Черно море и от р. Дунав до Бяло море, т.е. обединение вече е реализирано.

Поражението във войната, абдикацията на “Кобурга” и идването на власт на правителства съставени от негови неприятели предрешават съдбата на този прекалено Фердинадов държавен символ. На 01 април 1919 г. той е махнат от Държавен вестик. Същото се лолучава и с банкнотата от 10 лв емисия 1919. Последните му срещания са от 1920 г. Навсякъде се завръща стария герб от 1880 г.

През лятото на 1923 г. е съставена парламентарна комисия, чиято задача е “да установи герб, задължителен за всички учреждения и държавни книжа”. Причините, налагащи това са представени в мотивите към законопроекта за държавен печат, внесен в ХХII обикн.народно събрание на 14.05.1930 г. В тях се казва че след 1880 г “неотговорни художници и гравьори са изменявали украсата на българския държавен герб по свое схващане, в резултат на което днес нямаме единен еднообразен и точно установен държавен печат във всички учреждения, ами тези последните си служат с различни печати”.

В доклада си от ноември 1923 г, въпросната комисия предлага да се разработи нов герб в съгласие със законите, традициите установени у нас и в чужбина и при спазване на всички хералдични, художествени и технически изисквания. Освен това се препоръчва да се вземе и мнението на царя дали в този герб трябва да намерят отражение символите на “управляващия царски двор”. Относно последното предложение се получава неофициален отговор от двореца, в който се намеква , че  цар Борис III няма  желание родовите му символи да стоят върху държавния герб.

Работата на комисията се проточва няколко години, но в крайна сметка новият герб (ф. 84) се появява за пръв път върху Държавен вестник  в бр. 50 на 22.април 1927 г.[xvii]. По същество това е гербът от 1915 г, само че с променено графично изпълнение и от който са премахнати малкия щит и огърлието на ордена “Св.Св.Кирил и Методий”. Така той вече добива чисто български вид. Традицията за употребата на малка форма (ф.85) е запазена и тук.

 

Фиг. 84 и 85

Използването на този герб става едновременно във всички държавни учреждения и официални документи. Включен е и върху държавинят печат със специален закон, приет на 20 октомври 1930 г  (ДВ бр.166/1930). След премахването на монархията на 15 септември 1946 г. гербът  е видоизменен и завършва своя живот в началото на 1948 г.

Не е ясно кой е неговия автор, но като се има предвид, че техническото изпълние е  близко до герба от 1915, може  да се предположи, че това отново  е Стефан Баджов.

 


[i] Хесенската династия води началото си от франксикя благородник Гизелберт, който в 841 става граф в Маасгау (дн.Нидерланидя),а в 866 г. получава от своя тъст имп. Лотар I  владения в Ломегау. Неговият внук Регинар II около 916 г. получава графство Ено (дн.Белгия), където наследниците му управляват до ок.1039 г. Внукът на Регинар II- Ламбер I в 973 г. става граф на Льовен (Лувен- дн.в Белгия). През 1106 г. неговите наследници се провъзглазяват за херцози на Брабант и Долна Лотарингия, където властват до 1405 г. Брабантският херцог -Хайнрих II (1235-1247), се оженва за дъщерята на тюрингския ландграф Лудвиг IV-София.

В 1247 г. умира тюрингския ландграф Хайнрих Распе без да остави наследници. В завързалата се война за Тюрингското наследство (1247-1265), София успява да съхрани властта си над графството Хесен, дотогава част от Тюрингия. В 1264 г. то е населедено от нейния син Хайнрих I (1264-1308) . На селдващата година Хесен е въздигнато в ландгпафство. Така се поставят основите на Хесенската династия. След смъртта на ландграфа Филип I Великодушни (1509-1567), на 31.03.1567 г. владенията му са разделени  между четиримата му синове. Четвъртия Георг получава Дармщат и така става основател на Хесен-Дармщатския клон на фамилията. На 13.08.1806 г. Хесен-Дармщат е въздигнато във велико херцогство. На 07.07.1816 е преименуван на Велико херцогство Хесен и на Рейн. Едно от децата на втория хесенски велик херцог - Лудвиг II (1830-1848)- Александър е баща на българския княз Александър I.

 

[ii] Най-стария известен герб на Хесен е от началото на ХIII в. от печата на граф Конрад (поч.1234) и представлява поставен на син фон, изправен, обърнат на дясно (хералд) , въоръжен лъв с редуващи се върху него пет сребърни и четири червени ивици. Този герб е директно взаимстван от герба на старите ландграфове на Тюрингия, от които произхождат  хесенските владетели. В този си вид той се използва близо пет века. През 1567 г. е възприет от владетелите на Хесен-Дармщадт. През 1808 г. те поставят в едната лапа на лъва меч. Това символизира добавената в 1803 г. титла -“ des heiligen romischen Reichs Vorfechter zwischen Rhein und Weser”(на Свещената Римска империя защитник между Рейн и Весер). През 1902 г. мечът е премахнат.

 

[iii] Филип I Великодушни хесенски ландграф (1509-1567), един от най-разпалените привърженици на протестанството сред немската аристокрация. Заедно със саксонския курфюрст Йохан Постоянни (1525-1532) основават в 1525 г. Торгауския протестантски съюз. Става и един от водачите на възникналия шест години по-късно Шмалкалдерски съюз. Разбит в Шмалкалдерската война (1546/47) в битката при Мюлберг (1547) той остава пленник на император Карл V, чак до 1552. След смъртта му в 1567 г. Хесен е разделен между четиримата му сина.

                В чест на този знаменит владетел на 01.05.1840 г. великият херцог Лудвиг II основава “Орден за заслуги Филип Великодушни”, върху който е изписан цитирания девиз.

 

[iv] И.Иванов прикача този девиз на Хесенската династия. Това определано не отговаря на истината. Девизът на Хесенската династия е “Бог, чест ,отечество”.

 

[v] Вж.”Хералдичното наследство на Батенберг” сп.Филателен преглед- бр.9/1996

 

[vi] Ив.Стойчев греши като посочва, че този герб е бил създаден още през 1879 г. Датировката очевидно е произволно определена. Досега липсват каквито и да е било доказателства в подкрепа на това становище. Това разбира се не е нещо ново, тъй като творчеството на въпросния автор изобилства от неточности, нагласяния и неаргументирани твърдения. За съжаление големия наш изследовател Хр. Дерменджиев се подведе по наивните писания на Стойчев и възпроизведе тази констатация.

 

[vii] Разглеждайки проблема Хр. Дерменджиев стига до погрешното становище, че това е голяма форма на държавния герб, утвърдена в 1883г. Във всички официални документи от това време, включително и държавния печат този герб липсва. Той може да се намерим единствено върху мателиали, издавани от частни организации, обществени сдружения и т.н.,  въобще от недържавни източници. Тези факти категорично опровергават твърдението на Дерменджиев.

 

[viii] Според Хр. Дерменджиев това става още през 1911 г. Като база на твърдението си той сочи корицата на оригинала на преработената от Петото велико народно събрание прз 1911 г. търновска конституция. Внимателния поглед обаче показва ,че върху корицата е изобразен вариант на герба, който се отнася към 1917 г.. Това навежда на мисълта, че подвързията на основния ни закон е правена по-късно около 1917-1918 г. Следователно Дерменджиев греши в датировката. Това по безспорен начин се доказва и от факта, че до 1915 г.този герб не се среща в нито един документ. Вярно е, че във възпоменателните пощенски картички и марки от 1912, по повод 25 годишния юбилей от възцаряването на Фердинад I отделни елемнти присъстват. Това обаче се обяснява с факта, че взаимстването е от личния герб на българския владетел и не става въпрос за държавната символика.

 

[ix] Бурбон-Орлеани - клон на династията на Бурбоните. За неин основател се смята Гастон (1608-1660), трети син на френския крал Анри IV (1589-1610). През 1626 г. той получава от брат си крал Луи ХIII (1610-1643), орлеанското херцогство. Гастон имал само една дъщеря, поради което след неговата смърт в 1660 г. земите и титлата му са наследени от племенника му Филип I (1640-1701)- брат на краля-слънце Луи ХIV (1643-1715). Неговият пра-правнук Луи Филип (1773-1850) става крал на Франция (1830-1848). Неговата дъщеря Клементина (1817-1907) се омъжва в 1843 г. за принц Август фон Саксен-Кобург-Гота. Най-малкото дете, което се ражда от този брак е българския княз/цар Фердинанд I

 

[x] Вж. Символи и гербове в българското монетосечене и бонистика (ХIII-ХХ в.)- сп.Нумизматика бр.1/1981

 

[xi] Бурбон-Сицилия (или Бурбон-Неапол). Според завещанието на испанския крал Карлос II (1655-1700) , през 1700 г. Филип д`Анжу, внук на Луи ХIV Слънце, е провъзгласен за владетел на Испания, под името Фелипе V (1700-1724). Неговият син Карлос през 1735-38 и 1759 е назначен за крал на Неапол. В 1759 г. той наследява трона в Испания и преотстъпва властта в Неапол на сина си Фердинандо (1759-1825), който в 1816 г. се провъзгласява под името Фердинандо I за крал на Двете Сицилии. Той е женен за австрийската принцеса Мария. От този брак се ражда Мария-Амалия, която в 1809 г. се омъжва за бъдещия френски крал Луи Филип. Тяхна дъщеря е майката на българския владетел Фердинанд I - княгиня Клементина.

 

[xii]  Вж. Символи и гербове в българското монетосечене и бонистика (ХIII-ХХ в.)- сп.Нумизматика бр.1/1981

 

[xiii] Вж. Хералдичните амбиции на Фердинанд (3) - сп.Филателен преглед бр.2/1997

 

[xiv] Кохари цу Чабраг и Сцитня-унгарска аристократична фамилия, чийто произход е свързан с т-нар.хайдуци. Хайдуците това са свободни войни и избягали крепостни селяни, които се организират в чети за борба срещу хабсбургите и турците. Това движение започва най-напред в Трансилвания (1604), а в последствие се прехвърля и в Унгария.. Когато през 1690 г. Трансилвания е включена в хабсбургските земи, хайдуците започват да изпълняват различни длъжности в имперската администрация.

                Най-стария представител на фамилията Кохари е някой си Имре, живял ок.1560 до 1600. От брака му с Каталина Якофи има един известен син - Петер (1593-1629), който е получил титлата барон. През 1685 г.внукът на Петер - Фаркаш (1654-1704) е провъзгласен за граф. Неговият син Андраш Йожеф (1694-1757), разширява родовите владения и става граф фон Кохари цу Чабраг и Сцитня. Внукът на Андраш Йожеф- Ференц Йожеф (1760-1826) е сред приближените на имп.Франц I и достига до вице-канцлер на унгарската кралска канцелария. През 1815 г. е провъзгласен за принц на империята. От брака си с графиня Мария Антония фон Валдщайн цу Вартенберг има една единствена дъщеря и наследница - принцеса Антония фон Кохари цу Чабраг и Сцитня (1797-1862). На 02.01.1816 г. във Виена тя сключва брак с принц Фердинанд фон Скасен-Кобург-Гота (1785-1851). Цената на брака е приемането на католическата вяра от страна на съпруга.

Фердинанд и Антония имат четири деца - трима сина и една дъщеря.Първото-Фердинанд (1816-1885) се оженва за португалската кралица Мария Даглория и основава династията Браганса-Сакс-Кобург-Гота, властваща в Португалия до революцията от 1910 г. Второто дете - Август (1818-1881) е бащата на  българския владетел Фердинанд I.

 

[xv]  Орден “Св.св.равноапостоли Кирил и Методий”- най-висшия български орден в периода 1909-1946 г. Основан е с указ на цар Фердинанд I на 18/31 май 1909 г. Според статута му само 14 живи българи можели да бъдат негови носители. Българските  кавалери на ордена са: Фердинанд I, Борис III, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, министър-председателите Иван Евстр.Гешов  и д-р Васил Радославов, народния поет Иван Вазов, варненско-преславския митрополит Симеон и ген.от пехотата Данаил Николаев. Чужденците са много повече.

 

[xvi] Стефан Баджов (1881-1953)-художник-декоратор. Завършил Художествено-индустриалното училище в гр.Прага, след което е привлечен за преподавател по декоративно изкуство в Художественото индустриално училище в София, прерастнало през 1921 г. в Художествена академия. Участва в изписването на софийските църкви “Св.Николай Софийски” и “Св.Седмочисленици”. Автор е на проекти за вензели, ордени, емблеми (на БДЖ и пощите), униформи, банкноти, пощенски картички и марки, дипломи, грамоти и т.н. Илюстрира детски книги и списания. Дарованията му са оценени и от цар Фердинанд I, който го привлича за вътрешното оформление на софийския дворец, както и на дворците Врана, Царска Бистрица и Ситняково.и на дворцовия параклис “Св.Петър и Павел”. Поради връзките си с двореца и Македонския научен институт, след 09.09.1944 г. С. Баджов е арестуван и репресиран от комунистическата власт.

 

[xvii] Христо Дерменджиев погрешно датира този герб на 1930 г. Заблудата идва от Закона за държавния печат (20.10.1930), където той е нормативно описан. Следващите изследователи сляпо преписват тази датировка, поради което се е и наложила в историографията ни. Чест прави на инж.Н.Грънчаров че пръв откри грешката.