Страница за
прабългарите. Език, произход, история и
религия в статии, книги и музика.
Иван
Войников
В
много отношения можем да наречем
Жефаровичата “Стематография”, предтеча на
Паисиевата “История славянобългарска”. С
помоща на хералдиката, Жефарович, подобно
на хилендарския монах, представя миналото
величие на поробените балкански народи. Ето
защо съвсем не е случаен фактът, че
гербовете от Стематографията присъстват на
много места от края на ХVIII и през ХIХ в. Така
например гербът на Арсений IV става символ
на Карловачката митрополия. Портерата на Ст.Душан,
обграден с балканските гербове от второто
издание на “Стематографията” е поместен в
книгата на Йован Раич: “История на разни
славянски народи и най вече на българи,
хървати и сърби”(1794-95).
Гербовете
на България, Македония, Сърбия и Босна от
знаменитото произведение на Жефарович, са
изобразени върху царските двери от
иконостаса на църквата при Рилския
манастир в 1844-46.(ф.59)
Фиг.
59.
През
1762 г. Паисий Хилендарски завършва своята “История
славяноблългарска”. Макар и да няма
характер на строго научно изследване, тя
има огромно значение за българската
история. С пламенни слова Паисий зове към
национално пробуждане и отхвърляне на
гръкоманството. Акцентирайки върху
славните моменти от средновековното ни
минало, хилендарският монах, макар и
непряко пръв издига призив към духовно и
политическо освобождение на българите. Не е
пропусната и националната символика.
Паисий изрично подчертава: “Знамение на
печат царски имеяли (българите-б.а.)
изображение левово.”
Написана
на простонароден език историята “История
славянобългарска” се превръща в
своеобразна библия за българските
интелектуалци от ХIХ век.Доказателство за
това са и намерените многобройни преписи от
това съчинение, най-известни от които са:
Котленския (1765), Самоковския (1771), Рилския
(1772), Жеравенския (1772), Кованлъшкия (1783),
Еленския (1784), Първи (1842), Втори (1842) и Трети
(1845) Търновски преписи, Ахтаровия сборник
(1842) и други.
Интерес
за настоящото изследване представлява
Еленския препис, правен от Дойно Граматик в
1784 г. Ръкописът е подвързан заедно със “Стематографията”
на Хр. Жефарович. Този факт послужил като
основа следващите преписи правени само от
него да включват и отделни гербове от “Стематографията”.
За пръв път това се среща в т.нар.Ахтаров
сборник от 1842 г. Той напрактика е съвкупност
от четири отделни ръкописа писани от
търновския възрожденец Стефан Пенев-Ахтар
(1806-1860). Четвъртият представлява непълен
препис на Паисиевата история. Към него са
приложени гербовете на България (ф.58) и
Турция от “Стематографията “, както и
портрети на Иван Шишман, Св. Йоан Кръстител
и други.
Фиг.
58
През
същата 1842 г. в Търново големия български
възрожденец П. Р. Славейков прави два
преписа на занменитата Паисиева творба. Към
тях са приложени 12 герба от Жеваровичата
книга, сред които на България, Македония,
Мизия и т.н., както и портрет на Ив.Шишман.(ф.57)
Фиг.
57
В 1845 г.
друг търновски възрожденец Тодор Шишков
(1833-1897) също прави препис на “История
славянобългарска”. Към нея са прерисувани
всичките 56 герба от “Стематографията”.
При
изобразяването на гербовете в преписите на
Паисиевата история, не е спазен с точност
хералдичния графичен код, дори на някои
места има и оцветяване. Причината разбира
се е, че преписвачите наблягат
на емоционалното
въздействие върху читателите, а не на
хералдичната точност .
Паисиевата
творба стои в основата на
книгата на Христаки Павлович - “Царственик
или история болгарская”, отпечатана в
Будапеща през 1844 г. В нея е отделено и
специално място на националната
символика. Това е направено в глава III,
озаглавена “Знамение на болгарских
хоругвах”. Непосредствено под заглавието е
изобразен българския герб. Той
представлява обърнат на дясно изправен,
коронован лъв върху италиански щит. (ф.60) Ако
се съди по използвания графичен код, лъвът е
златен, а щита - червен. Макар влиянието на
Жефарович да е очевидно, не може да се
говорим за пряко взаимстване, а по-скоро за
оригинален вариант на българския
национален символ.
Фиг.
60
Тази
книга както и “Стематографията” стоят в
основата на малко известния у нас ръкописен
труд на търновчанина Пенчо Р. Марнопорски
-“Воспоминание или ревности отечества.
Гербник.”, съставен в 1861 г. Книгата е с добра
калиграфия и съдържа 13 герба, без да се
броят щитовете, символите и обяснителните
рисунки. На първия лист е представен гербът
от Царственика на Хр.Павлович, над който
стои надписа: “Гербг из Царственик или
история болгарская”. Под него стои друг
надпис: “Знамение на болгарских хоругвах”.
“Стематографията”и
“Царственикът” се превръщат в едниствен
извор за националната ни символика в
периода на национално-освободителните
борби от втората половина на ХIХ в. Лъвските
изображения са постоянен мотив в знамената
и печатите на различните революциони
организации.
През
пролетта на 1862 г. се подготвя голямо
въстание в българските земи. Това дава
основание на Г.С.Раковски да поеме
инициативата за създаване на Привременно
правителство. Това става на 15.06.1862 г..Правителството
трябва да организира и ръководи
въстаниците. За нуждите на дейността му е
направен специален печат.(ф.61), върху който е
изобразен коронован лъв стъпил върху
турското знаме и държащ в едната си лапа меч,
а в другата кръст. В околовръст е поставен
надписа “българско привременно началство”.
Вложения смисъл тук е очевиден. Подобно
изображение, е поставено и върху печата на
Втората българска легия в Белград от 1867.
Разликата е в липсата на турското знаме,
заменено със земя, както и в надписа - “централни
бъллгарски р. комитет в България
1867 “.
Фиг.
61 и 64
През
пролетта на 1867 г. Панайот Хитов създава чета,
просъществувала до 1868 г. Върху печата й също
бил изобразен коронован лъв стъпил върху
турското знаме, държащ в лапите си кръст и
меч. Надрисът на печата гласи “Горски
народен български печат 1687 ” .(ф.64)
С
преминаването от четническата тактика към
организираното националноосвободително
движение, дело на апостола Левски, лъвския
знак се утвърждава в
още по-широки мащаби. Той вече става
достояние на всички членове на тайните
комитети.
През
1871 г. Васил Левски поръчва печат за
Българския централен революционен комитет
(ф.64). В нарежданията си той поставя ясни
изисквания за неговия вид: “да е големишък,
колкото един бешлик, в средата с лъвче с
корона, из устата му “Смърт или република”,
от наоколу “Привременно българско
правителство в България”. Заповедите на
Левски явно не са изпълнени точно, защото в
писмо от 06.07.1871 г. до Д. Попов, апостола на
свободата настоява: “ С Д. Общи получихме
писмата и печатът; печатът е във всичко
добър, само левът няма корона, защо така? Ако
е сбъркано трябва друг да ся поръчя”. Този
факт е интересен за изследователя. Макар и
убеден републиканец Левски, очевидно е
държал на традицията и поради което и
настоява за корона върху лъва.
Няма
да се спирам подробно на всички
революционни печати, защото те са със
сходни сюжети-само лъв, коронован лъв
държащ кръст и т.н. Те нямат хералдична
стойност, а единствно търсят моралния ефект.
Не случайно Левски пише: “Най-много за него
(печата-б.а.) съм чакал.и седя на едно място,
че на където и да отида, думите ми са тъмни,
като недотам вероятни без него.”
Интересени
за настоящото изследване са само два печата
- на т. нар. “Българско привременно
правителство” (ф.62) и на Тайния
съзаклятнически български комитет (ф.63). В
центъра на първия е поставен изправен
надясно лъв върху
триъгълен щит, с корона над него.Зад щита се
подават знамена и оръжия. Този своеобразен
български герб може да се резгледа като
първи проект за държавен символ на свободна
България.
Фиг.
62, 63 липсва
В
същия смисъл следва да се
третира и
вторият печат . Тук е представен щит с
изобразен въху него
изправен коронован лъв, обърнат на
хералдично дясно. Щитът е поставен върху
владетелска мантия увенчана с княжеска
германска корона. Любопитно е, че първият
български следосвобожденски герб е почти
идентичен с този.
Лъвските
изображения присъстват и върху
революционните знамена. Под влиянието на
изображенията от печатите и знамената
априлските въстаници от 1876 г. масово
използват лъвските знаци
върху калпаците си. Обикновено те са с
елипсовидна форма и надпис около лъвчето “Свобода
или смърт”. Изработвани са от различни
метали-злато, сребро, месинг, олово и бронз.
До нас е достигнал само един златен знак,
принадлежал на Георги Нейчев от Панагюрище,
представляващ разярен лъв стъил върху
турското знаме. Интересен е и знакът на
въстаник от I-ви революционен окръг. Тук
лъвът държи трикольор.
Единствено
издържани в хералдично отношение са
кокардите на въстаниците от гр. Клисура,
изработени от известния пловдивски златар
Генко Куюмджията. Представляват триъгълен
щит с княжеска корона над него. В щита е
изобразен изправен и обърнат на хер.дясно
коронован лъв. Около щита стои познатия
девиз “Свобода или смърт”.